ИСТОРИЯ на с. ЕЛЕНА, Харманлийска околия
Александър Попов
 
7. АДМИНИСТРАТИВЕН ЖИВОТ

Най-старите запомнени родове, които населявали село Джефарче били: Димитровци, Саръиванови, /дошли от с. Корашлий/, Курулавчеви /от с. Чамурлий, Хасковско/, Жиганови /от с .Нова махала/, Пищовци, Кулфаловци, Матанови, Сойтариевци, Къллиевци, Марковци, Илчовци, Чавдаровци. Това са родоначалниците на днешното 1 800-то население, разпределено на повече от триста семейства. Големи "задруги", характерни за някои кътове от България, тук нямало. Задомените синове, след като поотраснат децата им, се отделяли от баща си и образували отделно домакинство. Бащата обикновено оставал при най-малкия от синовете си. По този начин и земята се разделяла братски, та тя се свеждала постепенно до най-малкия размер за едно самостойно домакинство. Това именно обстоятелство е естествената подбуда към масовото изкореняване горите и заграбване обществени земи и откъдето иатичат като пряка последица големи и малки смущения в управлението изобщо.

До 1888 година "партии" не съществували. Общинскоуправителните работи, пък и училищните и църковни били редени от първенците на селото в примитивен дух и с пълното съзнание, че се върши добро за селото. Само така може да се обясни постройка на училището в 1882 година и тази на храма в 1890 с общи-


27

усилия, без да се влагат болни честолюбия и задкулисни домогвания, каквито се наблюдават вече по-късно. Но дори и когато се появиха партиите към 1889 год. в селото, селския обществен живот и морал не бидоха покрусени до степен за опасни последици. Имаше дори съревнование между партийните водачи за все по-големи и по-големи постижения за селото. Многобройните съдебни дела за мери и гори и до днешен ден не са подхлъзнали никого в подкупничесиво, както това се наблюдава другаде. Може би повече от три милиона днешни пари е разходвано за тези дела, но да се е "облажил" някой от тях, не е записано в селските "летописи" на клюката, която има и много очи и много уши.

Кметския пост и неговата заплата не са били много привлекателни някога, като се знае, че кмета е бил и отчетник за обществените средства. Бюджетите по онова време около 1887-91 год. били между 1 400 до 2 000 лв. годишно, така че кметската длъжност се явява по-скоро като тяжест, отколкото място за евтин "чорбаджилък". Съвършенно е духът и настроението за кметския стол 1901 год., а особено след войните, когато общинските бюджети прехвърлиха стотиците хиляди и кметската заплата започна бързо да расте на 500, 1 000, 2 000 лв. месечно. Тогаз именно започнаха и срамните надпрепускания на тричленки с редовни съвети и обратно, за да се стигне до три и четиримесечни "мандати", каквито виждаме в 1904 год. Такива обстоятелства са най-верното мерило за състоянието на обществената съвест на партизанина изобщо и частно в селото Джефарче. Не ще бъде пресилено, ако кажем, че този порядък е бил вдъхновяван от върховете на нашия политически живот, който след петдесет години се самопогребе.

Начертахме накъсо направеното за благоденствието на еленското гражданство от неговите водачи. Но тава не ще бъде достатъчно, поне за някои от тях, ако не укажим още и следните случаи на положително творчество.

До 1888 год. общинското управление нямаше собствен дом. Ограничените му тогава служби се отправляваха в едно помещение на бивша румелийска конюшня и то в двора на храма и училището. За нарастналите нужди на управлението трябваше вече по-


28

добна сграда и такава се намери в продаваните на публична продан имоти на изпадналия в несъстоятелност търговец Жеко Г. Джигалов. Тогавашния кмет Димо Стойчев закупи къщата и дюкяна на Джиганов за 3 100 зл.лв. и днес общината има най-удобното свое помещение.
 

ОБЩИНСКИ ДОМ НА С. ЕЛЕНА

В 1906 година село Джефарче се числеше към Ст. Загорски окръг. Хрумнало там някому на ума да преименува всички селища в окръга на български и село Джефарче е преведено "МЪЧЕНИК". Ха днес решение на съвета да постанови това име, ха утре решение - няма. Иде в селото полицейски орган да налага наказание на кмета и последния свика съвета и 20-30 селяни и се реши вместо "Мъченик", по предложението на Ал. Попов, да го назовем "ЕЛЕНА". И така стана. И последния акт от името Джефарче е постановлението № 25 от 30 декемврий 1906 год., а първия акт от името "ЕЛЕНА" е постановление № 1 от 19 януарий 1907 година.

Умря Джефарче, роди се Елена!

Съставът на общинския съвет при постановление № 1 е бил: кмет - Делчо Георгев, съветници: Демир Делчев, Ст. Стойчев, Делчо Пейчев, Добри Жеков, Тодю Петков, Стоян Грудев, Георги Вълчев, Иван Янков, Гого Тянков, Петко Милев и Т. Митев.

Видяхме в началото на този очерк, че първия кмет след освобождението бил Георги Цветанов и първия писар - Петко Панчев. Не е безпредметно да проследим голямата верига от кметове в продължение на повече от петдесет години, които кметове били призозани от обществото да работят за преуспяването му във всички посоки на неговия живот. Всички постижения, целия напредък, които разхубавяват днес поминъка и душата на селянина са плод именно на тези усилия, вложени от първите представители на селската административна власт.

Но какво е бил един селски кмет преди педцесет години?

Последно звено от веригата на централната власт, която пипала чрез него жарта и вадяла от нея печените кестени. Кмета не само е неук, но в първите няколко години - и некнижовен. Подписът му бил слаган чрез бронзов печат /"пиринчен мюхюр"/ върху книжата и придружен с пръстов отпечатак. Впрочем този начин на "подпис" бил широко практикуван и в частните отношения на .............


29

Такива кметове били: Георги Цветанов, Милко Кулфалов, Кирчо Манолов и Жеко Петков. Този последния,обаче, отиде малко по-напред от предходниците си: той се научи поне да рисува подписа си и с него можа да кметува даже и в 1891 год. благодарение на това, че писарите Сталю Христев, а след него - Димо Тодоров, бяха сносно книжовни.

В 1885-86 година кмет бил Георги Попов, достатъчно книжовен мъж, понеже бил свършил санитарен курс в войската, като войник от първи призив след освобождението. Бидейки, проче, кмет Георги Попов по време съединението на Северна България с Източна Румелия, той е вършил и "реквизиция" и в тая си служебна дейност си навлякъл умразата само на Колю П. Хаджиев, комуто се видяла тази реквизиция за войската, изпратена срещу неприятеля, нещо като чудовищен грабеж, та в гнева си изрекъл думите: "Кметее, стига вече, че ножът допря до кокала". /Думите са казани на турски и преведени от Ал. Попов - б.м./

Ето ни едно образцово "родолюбие"... идете,умираите вие, другите, по бойните поля, но нас и нашите хамбари не закачайте.

В 1887 година кмет в селото е ........... и годишния общински бюджет възлиза на 1 440 лв, а следната - 1 670 лв. В 1889 год. кмет е Трандафил Стоянов и писар - Димо Тодоров. Бюджета за тази година е 1 787 лв, а в 1890 г. - 2 087 лв. В 1891 г кмет е Жеко Петков при бюджет 1 712 лв, ,за да се повиши в 1892 год. на 2 750 лв, когато кмет става Иван Петков, през 1893 год. кмет е ............ а следната - Божин Стайков, когото заместя Тянко Попов до месец април или май 1896 год. след което постъпва Русю Ангов. На 1897 год. бил избран за кмет Димо Стойчев, който се избира и преизбира чак до 1900 год., през течение на която го замества Марин Желев. Писарят бил Тодор Тодоров, който на 27 ноемврий 1903 год и до края й бил председател на тричленката. От 26 май 1901 год. до декемврий 1902 год. кмет бил Тенчо Д. Трампов, когото заместя Ранин Петков до 20 ноемврий 1903 г. През 1904 год. се изреждат четирима кметове: Петко Милев /от 12 март до 6 юлий/, Делчо Пейчев - до 18 октомврий, Димо Стойчев - от 21 октомврий нататък, за да дойдем до 1906 г. с кмет Божин Станков. През тази година кметството поема Делчо


30

Георгов и продължава и през 1907 год., когато на 27 май с постановление № 20 общин. съвет решава да открие втора енория за обслужване от младия ръкоположен свещеник Ст. Райчев, който никога обаче не видя вратите на тази енория. По този повод писачат на тези редове има удоволствието лично да изслуша ог устата на Ст. Загорския митрополит Йосиф думите: "гарга на гарга око не вади"...присъда вечно порицавана и вечно поддържана.

1908 год. минава под кметството на трима: Делчо Димитров /предс. 3.-членка/, Русю Делчев и Ванчо Матев /пак предс. тричленка/. За пръв път през тази година се явява Латю Димов като писар в общината. 1909 и 1910 години са сравнително, по-мирни и затова виждаме през течението им спокойно да "управляват" кмета Захарий Делчев и помощника му Теню Минков. Годините 1911-1914 минават под знака на относителното партийно затишие, макар че това са военни години и именно защото са такива, кметският въпрос е застоял. Председател отначало на тричленка, а после и кмет е Митю Стоянов, след когото в 1915 г. се явява пак Митю Стойчев, след чиято смърт поел управлението Делчо Георгов, който дочакъл настъпването на 1919 година. Но съвета е "разтурен" и тричленката е начело с Господин Вълков.

Уместно е тук да дадем бегла характеристика на личността "кмет", за да продължим летописа на останалите.

В първите времена след освобождението кмета е бил селски първенец по род, състояние и с природен усет към хубавото, доброто и полезното. След като се изтъркало, обаче, това мерило, дошло се до другото: кмета трябвало да бъде партизанин и то от правителствената партия; да бъде внушителен по фигура, "сербез" по носия и да не мига окото му от нищо. Той трябвало да бъде изпълнител на всички наредби идещи от партийния клуб и да "умее" да прави избори. За някакви по-други качества като изпълнител и приложител на законите и големите отговорности по това и дума не ставало. Сам неук, без всяка подготовка и опитност и с най-груба себичност, кмета от миналото едва е могъл да оправдае званието си, ако изключим от неговия обсег - да се подписва що-годе в раздавателната ведомост и разните книжа, поднасяни му от писаря. Действително, сомоуправлението,


31

като констутиционно начало, не е могло да бъде пренебрегнато, затова и каквото е имало селото, това е и давало, но по-друга би била картината днес, ако това самоуправление е било чуквано от време на време по главата с някой чук фабрична марка... "19 май", например.

В края на 1919 год. след Господин Вълков председател на тричленката става Ал. Попов, човек из учителската среда. Никога до тогаз на кметския пост не бе заставал човек с каква-годе образованост, с по-широк замах в обществено строителство. Но силното влияние на миналото не може да изтърпи появата на един образован кмет и първоначалното смущение се бързо замени с отпор, в които впрегнаха целия партизански механизъм, за да се освободят от такъв председател и вероятен кмет.

И успя, за да тръгнат работите пак по утъпкания път под председателството на Георги Ст. Кафеджиев.

През 1920 год. се редуват трима кметове: Иван Колев, Стоян отойчев /предс. тричленка/ и Тодор Йорданов. В 1921 год. - пак Стоян Стойчев, а след него - пак Иван Колев, който дочака 1922,  до чийто край е кмет Латю Димов. През 1923 год. имаме председател на тричленка Игнат Тончев, а след него - кмет Анго Русев. Годините 1924-1925 са сравнително "по-спокойно", та дават възможност да се задържи Стойчо Русев, изпърво председател и впоследствие - кмет. На 1926 год. кмет ртава Гого Милев, на 1927 - Пеню Русев, след когото иде Петко Колев /предс. трил./ и от месец юлий до средата на 1928 год. - Колю Марков.

Трябваше наистина да изтекат десет години близо /919-928/, за да се отиде поне крачка напред в областта на общественото строителство в най-широката смисъл на думата и да се съзнае нуждата , че начело на общинското самоуправление трябва да застане по-съвременен човек и с по-висок умствен уровен. Такъв се намери в лицето на Недю Пенев, който в втората половина на 1928 год. поема кметството до 1930 г. през течение на която се явява Георги Апостолов, за да го остъпи през юлий 1931 пак на Недю Пенев. През нея година общинския бюджет възлиза на 420 000 лв. и се изреждат кметовете: Стойчо Въков /предс. тричленка/, Станко Марков / до 24 март/, Колю Кирчев и Атанас Тенчев.


32

Ето картината на общинското самоуправление и от нея можем да вземем поука за всеки отделен случай. Наистина, всичкото онова обществено строителство е минало през този нечист политико-партизански улей, но едновременно с това - и през огъня и чистилището на трезвото мислене. Взе пак ако последиците някъде са действителни придобивки, то другаде те са изпарени или изпариеми. Всичката онази обществена и частна мощ, изразходване за това строителство би дала много и премного от даденото, ако бе отишла изцяло в полезна насока.

*  *  *

Беше седмий август 1924 година. Седим неколцина в кафенето на Димо Димов и беседваме по нашенски. Разговора е около съобщителни средства, че селото ни няма пътища до градските средища, че би трябвало да имаме, ако не телеграф, поне телефон, защото нуждата му се чувствува вече много осезателно и т. н. Присъствието на кмета Стойчо Русев ни подсказва мисълта, че ако той направи едно служебно искане, поставянето телефона е наполовина постигнато. Решението е взето веднага и по предложението на Ал. Попов, една комисия в Състав: Кмета Ст. Русев, директора на прогимназията, Ал. Попов и Недю Пенев да обходят цялото землище и където намерят дървета, частни или общински, годни за телефонни стълбове, да ги набелязат с брадва и да се отсекат за целта.

Така и стана. И на 1 януарий 1925 год. телефона беше открит и свързан с Кн. Борисовската телеграфна станция. Така се редят една по една придобивките на напредъка в селото, което макар и с малки крачки, бърза да догони своя дял в благоденствие.
 

Училище "Георгий Бенковски"
ПОСТРОЙКА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ

Съдбата на новото училище е неразривно свързана с голямото землетресение на 16 априлий 1928 год. Когато целият православян свят се бе приобщил към мъките на страдалеца от Голгота и очакваше светото му въз-


33

кресение; тъкмо когато настъпи минутата да изрече думите: "Отче, в твоите ръце предавам духът си", земята се потресе, камъните се разпукаха и церковная катапотасма раздрася", в тая историческа минута се повтори земетръса след цели 1928 години! Едно подобно съзпадение на тождествени събития макар и след двадесет века е едно знамение на времето и кара "всезнаящия" човек да се позамисли малко...

Беше попукано на едно две места, но и без това училището не бе годно за целта си. Двете класни стаи отдавна бяха обърнати в четире за четиретях отделения на първоначалното училище, а трите класа на прогимназията се помещаваха в бивши обори и бакалници. Прочее, земетръса беше нещо като добре дошъл, защото инък, кой знае, кога биха се наканили "общите училищни фондове" да се превърнат в училищни сгради. Служебните постъпки и вложеното благородно честолюбие на тогавашния Хасковски окр. управител Ст. Серафимов и Харманлийския окол. Началник М. Пенев, местен жител и с ценното съдействие на кмета Н. Пенев, фонда "дипозе" отпусна необходимите средства, а населението и тук показа рядката си сплотеност, като превози даром всички купени от вън материали, а камъните също даром предаде от дворовете си - безусловно тъй, както и при строежа на храма. Нито един противен повик, нито едно намръщено чело - два явни и големи признаци за доброто чувство на общественост, които владее тук духовете. При нашите народностни бележки в този очерк ние ще имаме случай по-подробно да изтъкнем този характерен белег, но тук е наложително да потвърдим, че в него няма колебание, има решителност; няма двусмисленост - има подвиг за саможертва. Партийните ежби са притъпени и всеки, които отиваше да отбие своята училищна "ангария", отиваше на собствената си работа за пример на много околни селища, чиито водачи водеха словесна война помежду си и останаха с зяпнали уста: "искам думата", - но без училища.

Тъй тихо и гладко започна строежа на училището и в края на септемврия 1929 год. то бе готово за занятията на първоначалното училище и прогимназията. То биде посветено на големия български родолюбец Георги Бенковски.


[Previous] [Next]
[Back to Index]