а. Мъжът
Ако мислено се пренесем в доосвободителното време и оттам погледнем вътрешния мир на сегашния обитател на с. Елена, ще установим и признаем, че има една разлика в този душевен мир в полза на сегашния само по отношение на неговите материални нужди, а духовните му заложби и богатства много малко превишават тези от миналото. И действително не може да се очаква такава дълбока промяна в тази последната област, защото това, което твори и напътва живия живот, само то върви, бързо и завоюва своя дял в обшеството. А този живот тук е ограничен в едно затворено замледел-
49
ско стопанство, чието съдържание се изчерпва току-речи без остатък в оралото, сърпът и мотиката. Ние вече засегнахме в този очерк, че за стопанина няма друт по-привлекателен предмет вън от неговото стопанство и където и да се случи, той винаги и неуморно само за него мисли и говори: Коя нива с какво ще посее, коя какъв доход му е дала, колко пъти я е изорал или ще я изоре; какъв е в момента впрегатния му добитък, доволен ли е от левия и деснш, стар ли е този добитък, купил ли го е, или му е от домашен разплод /"дамъзлък"/ и т.н. Ето всичкото внимание на стопанина, ето началото и края на мислите му, и за щастие, най-здравите основи на държавните устои.
Духовните прояви на женския гражданин ние установихме в няколко случаи до тук в общеполезните начинания за общо ползувание, като храмът, училището, кооперацията, читалището, популярната банка. Тази сплотеност и това единодушие са големите духовни заложби, които се допълнят или затъмняват от някои по-маловажни случаи из този живот, но червената нишка на добродетелите никога не е била грубо прекъсвана в своя исторически ход.
В паричните си отвошения населението и до днес поддържа голямото доверие между заемодавец и длъжник. Както в по-старо време заемодавецът е търсил най-скритото от чуждо око места, за да даде на съседа си или съселенина си сто гроша заем, и днес това "свършване на работа" не се е променило много. Единствено само лихваринът Т. С. вземаше "записи" от длъжниците си, а всички други основаваха своето земане или само на доверието, или на някой случаен свидетел.
Чуждата собственост е била винаги уважавана наравно с своята и от там се обуславя до голяма степен и чувството на законност. Това чувство у днешния селенин неможем изведе от наследствена маса, предвид на това, че турското владичество не го е подхранвало твърде много, за да стане то втора природа. Прочее, за да заседне дълбоко у някого самоограничаващата се воля, необходимо е той да бъде духовно издигнат, нещо което нямаше пред себе си. Но и въпреки отсъствието на това условие, все пак природното чувство на законност не е никак притъпено и лошото и доброто са били винаги будни в съзнанието на селенина, за да няма нужда от други подбуди за доброто и други спирачки на злото. И ако против това чувство на законност са извършвали
50
и извършват деяния, то те за всички законодателства носят името нарушения или простъпки, но не престъпления. Тези нарушения се вършат най-често по твърде незлобиви подбуди: орачът да си"напасе" воловете в някоя чужда ливада, да премине с пълна кола из чужди посеви и др. такива. "Ех, какво от това, че добитъкът ми ще се нахрани, от божията трева; тя пак ще попикне". "Та какво станало, че съм клъцнал от гората една ралица, или хамут; та най-после, няма да мръзнат децата ми я?; ще си отсека и някое дръвце за огрев" и така спокойно се прибира в къщи.
Редки, не, или изключителни са случаите на престъпления от по-тежък характер, извършени от жители на селото. КРАЖБИ чрез взлом са отбелязани една две или три в продължение на повече от петдесет години. Обикновени кражби на овца или агне, макар сравнително и по-често да са ставали, извършителите им са били отвън с местни помагачи младежи. Всичхи, обачо, са били лесно и бърза залавяни.
Самоубийства в летописите на престъпленията в село е отбелязано само едно, през 1923 година, а това говори в полза на ред благоприятни жизнени условия, та това обществено зло, така зачестило в градовете, най-малко от най-малките в село.
Убийства са извършени едва три за повече от петдесет години, две от тях са били с користна цел, а другото - с неизвестна. Населението винаги с възмущение е посрещало тези престъпления и нескривано порицавало извършителите им.
Умишлени пожари на жилища с отмъстителни подбуди също не са станали повече от два или три за същия промеждутък време. В турско време била опожарена къщата на Панчо сърбина, заради хубавата му булка, или годеница, на която турците турили око. В 1882 или 1883 год. била опожарена кащата на Марко Колев и плевника на Филип Тодоров. Опожаряване някоя овчарска колиба в полето сме смятали винаги за отмъщение, но незначителните щети в няколко вили ръжяница или 5-6 жерди нямат особени последици, предвид на това, че гората дава. Но и това обстоятелство винаги е било осъждано и порицавано.
Пиянството, като обществено зло, което неизменно води към физическо, материално и морално разорение, не е отбелязано нито в далечното минало, нито в близкото, а най-много/малко (??) в ново време, когато общественият повик за трезвеност е ??????? и последните колиби.
51
Лихварството е единственият порок, който бе намерил убежище в село и до1907 година бе извършил разорителното си дело, да не кажем в масов размер, но все пак в един срамен отзвук в околността. Наивното простолюдие много скъпо плати невежеството си, но щом се появи Райфайзеновото сдружение, лихварството заби отбой, стъписа и се скри в дупката си и мизерно изчезна от небосклона на село Елена.
Незаконни съжителства има в летописите на селото само едно. То навремето си бе обществено осъдено, но днес - оправдано, понеже мъжът е от достойно загиналите за родината.
Политически престъпления. В отдела "административен живот" ние казахме, че до 1888-89 година в село партийни групировки не бяха се очертали. Но и когато се явиха след това време, отношенията продължиха да бъдат все в рамките на приличното, на човешкото. Не е имало буйства, пияни тълпи, нито партизански издевателства, водещи към престъпления. Дори в най-неспокойни времена като 1923 год. местното население запази чутовно хладнокръвие и не се отдаде на чувствата, а само на разума. И ако се записа едно убийство, това на Йордан Митев, то се дължи на разбойническата банда на Митйо Ганев, та Йордан Митев стана жертва на гражданска длъжност, изпълнявайки стражева служба. Тази банда отсече главите и на двамата Еленски граждани, Петър Желязков и Димо Тодоров, защото тези младежи не са имали ясна представа за участието си в дейността на един вулгарен разбойник, който под лъжливото политическо було ги записа в черната страница на селото.
По специално за политико-партизанския живот в село, въпреки закоравелите убеждения на различните партийни групивовки, този живот никога не изкочи вън от "царския път", нито затъмни добросъседските отношения между селените. И след най-ожесточени словесни борби за даден момент, те в над-близката си среща не проявяват един към друг никаква злоба и отмъстителни наклонности, а съвършено спокойно се почерпват в кръчмата, сякаш нищо не е било помежду им преди само двадесет и четири часа. Това благородство в характера е най-ценния залог за бъдещето на селото.
52
б. Жената
Понеже тя не участвува в "официалния", така да речем, живот на селото, то и малко може да се каже за нея в тая област. Дейността на селенката е изключително в домакинството и в стопанството, където тя е незаменима ръководителка и любяща майка, дори и когато е мащеха. При доста многото случаи след воините, останалите без домакин стопанства не почувствуваха никакво сътресение в своето най-правилно съществуване, защото домакинята, калена от детинство в отпразление на всички полски работи, здраво пипна управлението на своето стопанство с съкровената надежда - да я заместят подрастващите й малолетни деца. Трудът, непосилния труд - ето попрището на селенката изобщо. Тя е белият дроб на цялото домакинство и без нея и нейните начинания, едва ли биха съществували и половината от хубостите на селския дом днес. Винаги ранобудна, чиста и спретната - това поличааа от двора й, който е всякога в завидна чистота и ред. И това върши селенката тук не за да "парадира" с някаква суетност не присъща ней, а като едно правилно и трезво сфащане жизнената необходимост, която действува прекомерно, възпитателно. Защото душевният мир на еленската домакиня е изпълнен с действителните, предметните нужди, както на миналото, така и на сегашното и идното. Там , в този мир няма място за суетното и за клюката, за празднословието и низкото. Тези отрицателни качества виреят там, където няма ни умствен, ни дизически труд; а тук, ако липсва първия, вторият е предостатъчен, за да подхранва падението.
Гостоприемството, като прастара характера черта у Славяните, и то в евангелската й смисъл, е унаследена у всички българи, които поддържат и до днес тази обществена добродетел, къде в старинната й форма, къде - по-бледно. За да избледнее твърде много гостоприемството у българския дом, допринесоха за това всевъзможните "ханчета" по пътища и селски покрайнини. Спекулативния усет на някои българи отбиха от правилния път гостоприемството, било с цел за прехрана, било с нечестиви цели. При днешните бързи съобщителни средства тези ханчета ще загинат неминуемо, но пакостното им влияние ще пребъде. В нашия край те не са и съществували по много причини. Тук гостоприемството е запазено
53
в най-чистата му форма и жената е, която му предава всички прелести с гостбите си, с държането си.
Казахме вече в един в предходните отдели тук, че Еленската жена-майка е малко назадничаво настроена към по-високото образование на девойката, не толкова дружелюбно се отнася и към прогимназиалното, но към първоначалното е пределна искрено и зема живо участие в утрата, вечеринките, на годишните изпитни беседи и открито проявява големия си интерес от успеха и неупеха на рожбите си. А този интерес го създаде времето, почти десетилетия. Не беше така повишен този интерес преди 45-50 години, когато момичетата не посещаваха дори първо отделение, на пук на 78 чл. от Конститудията. Можеби, а ние вярваме в това, че времето ще повиши у жената тук интереса и към прогимназиалното съзнателно образование, пък и към по-високото, за да не стои уединен единствения случай на средно образование на девойка от с. Елена.