До 1856 година кирпича, като строителен предмет не бил познат в с. Джефарче. Бил ли е той обаче, познат и използуван в околността по това време, не е известно.. За пръв път образец от кирпич е внесъл свещеник Желязко Тодоров още като кандидат от Одрин, където той ще да е ходил от време на време, като епархийско средище. До тогава строежа на всякакви жилища и помещения бил от плетеница, измазана с кал. Само къщата на свещеника в 1861 година била построена от камъни и малко кирпич долния кат и плетеница - горния. След това вече кирпича влязъл в по-широка употреба, но покрива бил все още от ръженица. Да ли и керемидите са дошли по същия път, не е известно. Единственния стъклен прозорец е бил поставен пак на неговата къща. Прозорецът бил с две стъкла в букова рамка, отвън запазен с четири железни обли пръчки. В 1890 или 91 година същия свещеник си доставил и първата в село ръчна шевна машина "Сингер". Едва към 1904 година си пробиват път, вече и земледелски оръдия. Янко Петков и Митйо Стоянов си доставили по един плуг, в 1908 год. Лайко Господинов и Стойчо Русев - по една веячка.
Въвеждането в употреба газовата /петролна/ лампа и печката станало към 1887 или 88 год. До тогава населението си служило с газеничета /кандили/, светилници /шандани, от персийски шем = свещ произлиза шемдан = свещник и от там - шандан/ или пък само с лоени свещи /спермацети/, а в доосободптеллото време и с свинска мас в отворени железни панички и памучен фи-
46
тил. Широките огнища и кумини, са били тоже източник на светлина: денем
куминя пропуска потребната светлина, а нощем - големия горящ пън в огнището.
Когато е могло да проникне някакъв къс хартия, използували и нея за стъкло
на някой отвор за котки. Тази хартия намазвали с мас и тя ставал прозрачна.
ДОСТОЙНО ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА
Свещен дълг на всяка история е да даде прилично място на достойните синове на народа си. Дваж по-голям дълг се налага на такъва история да направи това, когато този негови синове са запечатали с кравта си великото дело в вярна и честна служба пред народния олтар. С каква друга монета бихме могли да заплатим тяхния скъп живот, освен да им отредим най съкровеното кътче от сърдцето си и благовейно да произнасяме имената им, колчем за това дойде ред. Село Елена даде скъпи жертви в двете войни и ние ще изпълним дълга си към тях, като ги споменем тука.
1912-913 год.
| 1. Катин Иванов
2. Марин Димов 3. Марко Илиев 4. Ванчо Ефтимов 5. Добри Колев 6. Тодор Господинов 7. Тянко Личев 8. Русо Д. Налбантов 9. Делчо Димитров 10. Теню Митев 11. Георги Делчев |
12. Теню Делчев
13. Стоян Ванев 14. Делчо Апостолов 15. Иван Стоянов 16. Марко Стоянов 17. Желйо Тенев 18. Латун Илиев 19. Георги Ванев 20. 20. Добри Русев 21. Димо Дамянов 22. Дамян Власев 23. Андон Митев |
1918-1919 год.
| 1. Митю Ванев
2. Колйо Лавчев |
14. Тончо Делчев
15. Колйо Стоянов |
47
| 3. Колйо Петков
4. Захарий Делчев 5. Добри Ранинов 6. Вълко Петков 7. Георги Р. Налбантов 6. Господин Лайков 9. Делчо Т. Тодоров 10. Латйо Йорданов 11. Петко Русев 12. Филип Желязков 13. Димо Апостолов |
16. Тенйо Русев
17. Господин Божинов 18. Делчо П. Запрянов 19. Тодор Стойчев 20. Делчо Ангелов 21. Нико Тенев 22. Киро Тодев 23. Желйо Георгов 24. Станко Василев 25. Георги Д. Тянков |
Помрачено е името на тези герои от неизпълнен отечествен дълг само от двамата еленски граждани, Христо Атанасов и Димитър Стоянов.
На заслужилите свои синове село Елена дължи последната признателност,
която трябва да се изрази в един гранитен паметник, както бе гранитна тяхната
воля. За постройката на този паметник, която отдавна е закъсняла, не липсва
нито желание, нито средства. Требва само начална подбуда, а тя е в ръцете
на бойните другари на светците и в тия на селските духовни водачи. Дано
не се излъжим в очакванията си.
ИЗСЕЛНИЦИ
В отдела "обща характеристика" ние ще се спрем по-обстойно върху духовните ценности и недостатъци на местното население, но още тук следва да установим, че то има непреодолим устрем, то не признава никакви пречки и граници. За да увеличава благосъстоянието си, еленския стопанин е готов на всякакви жертви и ето защо ние го виждаме да прави изпитателни набеги чак до Делиорманско, за да търси по-голям простор за физически труд. Причините за изселването на всяко отделно домакинство лежат в голямата предвидливост на бащата за бъдещето на своята челяд, за която няма достатъчно земя и той се впуща да я търси, напущайки родното пепелище. Само неколцина от изселниците не са имали стопански повод за това. Действително, нуждата от работна земя биде задоволена на последно време. Въпреки изкупването на
48
всички турски имоти в 1881 година и изкореняването на голяма горска
площ, като прибавим и оземляването по закона на Т.З.С. нуждите се понаситиха.
Но нашите изселници са преди този закон да бе се появил. Изселниците напуснаха
огнищата си след 1900 година и се пръснаха по Арденските села, Ямболско,
Айтоско, Хасковско, Новозагорско и Харманлийско. Ето и техните имена:
| 1. Петко Панчев
2. Ваню Ламбов 3. Колйо Тянков 4. Вълко Тянков 5. Колйо Панчев 6. Димо Манолов 7. Стайко Манолов 8. Георги Тенев 9. Марко Иванов 10. Лавчо Петров 11. Жеко Тенев 12. Иван Чилингиров 13. Митйо Атанасов 14. Григор Попов 15. Желйо Марашев 16. Тянчо Д. Трампов 17. Иван Стойчев |
18. Петко Ванев
19. Лозйо Кирчев 20. Янко Митев 21. Минко Георгиев 22. Русин Д. Кестелов 23. Димо Тодорв 24. Свещ. З.П. Чавдаров 25. Свещ. Ст. Райчев 26. Александър Попов 27. Георги Иванов 28. Стоян Стойчев 29. Стоян Лайков 30. Димо Петров 31. Стоян Желев 32. Маврю Тенев 33. Георги Ванев Топура 34. Свещ. Тодор Ив. Шишманов 35. Яньо Сталев |