Говоримият език на с. Елена не е книжовния български език, но не в цялостния си речник, а само в една малка част от него. Трябва да признае, обаче, че не могло е да бъде другояче, като имаме предвид турското петвековно иго, самия чифлишки произход на селото, пък и до най-ново веме - съседството на турците в околността. Влиянието на турския език и заемките от него е твърде голямо дори до днес и не така лесно се чисти чуждото в езика, който се предава още от люлката на детето. Дори няколкото гртцизми, които ще предадем тук, и до днес са в употреба в езика на селените, които и не подозират съществуването на гръцки думи в речника си. Все пак местния говор е повече български, отколкото този в други покрайнини на царството, където може да слушаме: "Ми данас орамо, орамо и варнамо" /Ние днес орахме, орахме та ви надминахме/. Действително и тук имаме изрази като: "Тръзни ми анна /една/ еллия шайки". /Притегли ми петдесет драма гвоздеи/, но речта е построена по законите на книжовния език с турски материал. Упоритостта на Еленския гражданки, да поддържа родния език, е все пак по-голяма от този на език Хасковски, който
54
още и до 1890 година наричаше именния ден "хиртизмо", черпеше гостите си с "глико" и викаше на баща си "баба", обръщения и названия, които никога не са били в устата на един Джефарченски селенин. В неговия език няма "Езе-на" /аз/, "тизе-на" /ти/, "тамока", "онамока" /там, оттам/. Ако избавим местния език от употребата на турските думи и ако го освободим от много малкото гръцки и руски, то той ще добие желаната чистота на книжовния. Ще останат само онези думи, които макар и грубо видоизменени от старобългарски корени, но ще бъдат поне чисти от родната реч.
Излишно и неуместно би било да се спираме тук обстойно върху законите на езика, за да изтъкваме, кое е хубаво и кое не. За нашата цел ще бъде достатъчно да укажем насоките, в които трябва да се движи за в бъдеще езика на селото, за да стане той годно сечиво на родната реч.
Някога преди 40-50 години, в началото на новото българско възраждане всеки книжовен израз от страна на по-събудени люде, произвеждаше присмех у околните слушатели, които смятаха такъв говор за голяма чудатост в тяхната проста среда. За картинност нека си послужим с следния пример: По странните прищевки на съдбата, да речем, някакъв математик попада на село между орачи, овчари и ратаи и започва той да им говори най-сериозно за синуси и косинуси, за логаритми и прогресии, за диференциално и интегрално смятане и за всякакви уравнения... Та точно такова е било положението някога на всеки, който е искал да се изрази книжовно пред събеседниците си. И щат не щат, някои от тези уж "по-събудени", - наново заспиват и се изравняват по говор с мнозинството, само и само да избегнат подигравките и присмеха, макар и неоснователни. Но няма напредък, който се постига с страх и малодушие. Носителят на този напредък трябва да има пълното съзнание за работата, която върши, за да не става нужда сам той от рамка, да става нейно съдържание. Убеден ли си в правотата на една мисъл, бъди достоен неин носител до пълна победа. Чувствуваш ли се слаб и страхлив - свивай се в черупката си и остави други да изнесат на показ истината, хубавото, възвишеното.
И ако отистина всички призвани бяха работили в този дух, днес не бихме слушали да се поздравяват правници, учители, духовници и ред напредначави мъже с турското "хош-гелдим", не бихме имали "фундаменти","основни бази", нито - "зеления камък е меден сулфат" и пр. и пр.
55
Отклонихме се малко от общата линия на нашите мисли, но тутакси трябва да прибавим, че те са в пряка дръзка с тази линия, от едната страна на която се намира това което трябва да бъде, а от другата - което нетрябва. За да се тури, прочее, началото на по-поносим език, по близък до книжовния, в село Елена и близката му околност, то из речника му трябва безусловно да се изхърлят всички турски, гръцки и др. чужди думи, които така, безнаказано, бихме рекли, изобилствуват в езика.
Тук поместваме речника на тези турцизми и др. чуждеци, за да се огледа в него всеки Еленски гражданин и да се позамисли дълбочко за своя "български" език.
А. ТУРСКИ
А.
арабаджия : колар
азмак : водно място
аркадаш : другар
ачик : отворен, свободен
абдал : глупав
алтън : злато
аннатиса : разказа
аджеба : да ли е?
ат : жребец
актариа : префърляне
анжак : тъкмо за...
аферим :
адаш : именик
адет : обичай
аръш : процеп /на кола/
арк : вада /воденична/
айрък : троскот
акран : връстник
амуджа : чичо
артиса : изостана
ахламур : липа
авлия : ограда
амел : лакомия
аджем : смърт, смъртен
алъщиса : свикна
аманет : подарък
аллах-керим : Бог е щедър
айол : а бе, дете
ара : разстояние
аладжа : шарена /дреха/
азглън : сладострастен
Б.
бакшиш : пер. подарък
баарджик : ревач /малка възглавница на кола/
бажалък : кумин
бет : лош
булашик : нечиста работа, мръсна работа
бакър : котел
бент : яз
будала : идиот
башлък : главина
бузалък : вид трева
боклук : торище
батак : тиня, кал
56
бюеме : блато, спряна вода
буаз : проход
буюр : заповядай
боюндрук : хамут
белки : пер. можеби
бастиса : нападна
базкерет : по някой път
берекет : плодородие
баша-баш трампа : смяна, глава за глава, едно за друго
бербат : изцапан, изнурен
борч : дълг
без белли : явно, очевидно
барашик : помирен, сдобрен, сприятелен
бозма : първа оран
бадефа : даром, без пари
безгин : отекчително
брактиса : пометна
букаалък : крачол
боллук : изобилие
бумбар : коледна гошявка, свинско
баския : натиск
биркач : няколко
белли : явно е, ясно е
букаи : спънки /вериги/
батакчия : неизправен длъжник
басамак : стълбище
бозум : гроздобер
бохча : градина
баялдиса : припадна му
баят : сух., прекалено
байгън : неприятно
бираз : малко /за количество/
барсала : меден слой /перонсоспора/
бендисвам : удобрявам
будак : чеп /местото от към клона/
бакал : продавач на боб /от перс. баклъ = боб/
беля : неприятна случка
барабер : заедно, наравно
бетер : по-лош
В.
вересия : на доверие
възгечтиса : отказа се
ватан : отечество
ваде : срок, падеж
Г.
гюнлюк /гюнделик/ : надница
герен : горчив, солен
гидик : прелез
гидик : дребна покъщнина
гюл : шипка
гюдюл : пън
гужук : късоопашат
гюч-биля : едвам
герчек : действително, наистина
гюрюлтия : шум, крясък
гем : юзда
гюбре : тор
гйоз : житно вместилище
гюрген : габер
геврек : крехко, чупливо
гюн-доусу : източен вятър
гюзюн : есен
гюзле : есенна трева
гериз : вада, водопровод
гечиндисвам : преживявам
геченде : преди няколко време
гюдюджия : пастир
гер-меше : вид дъбов храст
57
гелем-гелим /гел-гйорелим/ : ела да видим, но, ала
геч : късно
геберджек : слабо, сухо, мършаво
Д.
доламбаз : огнищен дървен свод
дингил : ос
дамга : белег
дередже : степен, равнище
дувар : стена
дам : обор
дере : река
даяма : заслон за овци
даяк : подпора, бой
деренджия : воденичар
дерд : болка, грижа
демек : т.е., сиреч
дизия : низа, връв
дюшек : постелка
дюшеме : под, потон
дипчик : приклад /на пушка/
дост : приятел
дюз : равно
джинс : род
денк : вързоп, равновесие
доурук : препълнен
джебел : планина
дик : стръмно
дювенсилик : процеп за диканя
дал : клон
далгъч : плувец
далга : вълна
джам : стъкло, прозорец
джеза : глоба
джанабет : зъл
дюзгюн : оправно
девирик : стръмен завой
джанъм : душо моя
давосвам се : съдя се
дюлюм : уврат
дилжик : тока
дил’ки : та не и
дюлбен : завивка, забрадка
домузлук : мястото под речна воденица, където се въртят перките
джезве : кафениче
дърнак : копито
джумбюш : смехория
душманин : враг, неприятел
далак : сплина
дилбер : пленителен
джесарет : смел, решителен
дамъзлък : разплад /собств./
даржик : кожен мех
Е.
енсер : гвоздей
ексик : в по-малко
ердаф : връстник
енкас : умишлено
елтия : височина
еш : другар, равен
емиши : овошки
еклеме : наставка
емтери : земляк, съгражданин
енгеч : скоба /железна/
ербаб : способен, господари
еваш : мек, бавен
елпезе : пастал, куп листа, връзка
ек : става /на пръсти/
едепсиз : нескромен, безсрамен
еллия : петдесетник
58
З.
зенгия : стреме
зенгин : богат
заар : петимен
зияде : певече
зор : мъка, стеснение
зорлен : насила, насилие
зехир : отрова
зарар : загуба
зян : загуба
зафт : напев
захмет : труд
заиф : мършав, слаб
зембелдек : ключалка
зарзават : зеленчук
зюнкерджия : вредоносен
золум : голяма вреда
затъ : лично, явно /от персийски зат = лице/
И.
ирим : дируга
икбал : щастие, бъднина
имрендиса : дощя му се, доиска му се
икрам : чест, почест
индян /енидем/ : отново, пак
ихтибар : почест, знатност
йомюр : живот
йоз : не доен добитък
йозек : стърчишка /на колата/
инат : упоритост, твърдоглавие
ибрик : гърне /с чучур/
илкиязън : пролет
илма : стръмен път
ич-жегле : вътрешен .... на хамут
инкяр: отказ
измет : служба /от арабски - хъдмет/
йолдаш : спътник, другар
иллем : обаче
илле-велияким : обаче
ищах : охота
испат : доказано, установено
икелеме : втора оран
икиндия : надвечер
изин : позволение
икизи : близнаци
йотебер : тук-таме, малко нещо
ишлек : колиба
измекяр : работник, слуга
имзат : помощ
ишаллах = ин-шас-аллах : ако Бог иска
ибрет : за образец /от персийски ибретен-ли-с-сайрин = за пример на
другите/
ич-гювели /ючгьоля/ : домозет
К.
кйоле: робски, работник
кърлангъчки : лествици
каната : крила /на колата/
келепир : плячка, непредвидена печалба
каиш : ремък
кепче : дървена гребачка за вода
каба : прост
къскандисва : ревнува
късканч : ревнив,а
късмет: щастие, съдба
кюмюр : въглища
59
кешки /кяшки - перс./ : дано
калъп : отливка /"форма"/, мярка
кйотюк : пяна
кибар : голям, велик
каврама : сърп
кавърма : пържено
келеме : целина
кече : пласт
кандиса : убеди се, насити се
кахър : грижа, мисъл
кюнк : тръба
комшия : съсед
капама : покрито, задушено
кир : нечистотия
калпазан : мързеливец
кйостек : прилика
кюрк : кожух
къш! : междуметие, от перс.
коч : овен /разплодник/
къзълджа : червенка
кусур : недостатък
капак : похлупак
кескин : остър
кирия : наем
кйорлеменден : слепешката
кяр : работа, печалба
кенар : край /украса на женска риза/
келвелик : кошничар
кабахат : вина, простъпка
кел : туга
коруджия : пъдар
каръш : педя
карач : бряст
кимир /ким билир/ : кой знае?
каршик : смесен, смес
каул : условие
кабил : леснина
кабул : прието
кърънтия : дребосък, ситнеж
кош! : впрегни се
колай-геле : помози Бог
колай : леснина
кайрят : усилие, търпение
къймат : цена, стойност
куру-соук : сух студ
къзъл-пелит : цер
карар : с мярка, решение
карез : злопаметност
кузалтия : усойна
каук : кух
кеф : удоволствие
кандърдиса : убеди
клуп : дръжка, примка
камуш : твърда тръстика
кангъл : половин кола
къврък : осукано, пресукано
късър : ялова
келебек : пеперуда /метил/
кърч : поледица
къзгън : разгорещен, пламнъл
кара-съир : говеда
картал : овен
калтак : седло
кафалтия : закуска. Иде от арабски: кахве-алтъ - ядене под /преди/
кафето
камбур : гърбав. На френски тоже cambur – гърбав
кайкъ : изпъчен
кедерлия : едноок, тъжен
кара-чиския : ситен дъжд
кюприя : мост
60
къйматлия : гиздав, мил
къзъм : момичето спи
къзъм :
кепенк : завеса /дъсчена/
канджа : кучка, бъчварски клещи
куландисвам : употребявам
къзнък : спарен
кумсал : пясъчен
кара-топрак : чернозем
къйфет : вид, стоеж
кардаш /бе/ : бе братко
курт-каранлък : вечерна дрезгавина
кехлибар : янтър
калем : писалка, перо
касафет : грижа
каят : твърде
кувет : сила
кудрет : сила
каинче : шурей
кърклъци : овчарски ножици
кушлук : предобед
кйорпе : младо
кесат : недоимък
кестерме : направо
каип /гаип/ : изгубено
касап : месар. Иде от перс. касб = сека
кавак : топола
Л.
лаф : дума, разговор
леш : мърша, труп
лелек : щъркел
лехем : завърка /металическа/
леке : петно
ляким : обаче
М.
малиматлия : поука, поучително
марфет /мурафет/ : искуство
мунасиш /мютенасиб/ : съразмерно, угодно
мандаджия : биволар
маказ : дърво от покривен скелет
муска : разковниче
мегдан : площад
мундар : мръсен, нечист
махна : бележка, обвинение
мющерия : купувач, посетител
мюзефир : клеветник
махла : участък /къщи/
мехлем : лекарство, балсам
мерак : стремеж, желание
меше : дъб
мехна /мей-хане/ : дом на виното, кръчма
максус : нарочно
мукаят : настойчивост
мезат /мезад/ : тържище
маил : наклонност, любовна мъка
мутлак : навярно
мухабет : веселба
меджия : тлъка
мах-мемлекет : пустуваща земя
мюхлет : срок
мостра : образец
маслакат : дело /съдебно/
мараз : болест /неизлечима/
машаллах = ма шае аллах: което иска Бог = дано, дай Боже, браво
мишкен : глог
мера, мер’а : пасище
масраф : разход, разноска
61
назлъ : неохотно, предирчивост
нейса : както и да е
нишан : цел
нишан /мишан/ :годеничен пръстен
/а/нахтар : ключ
небет : ред, по ред
ниет : намерение
насаят : наставление, съвет
назла : болест на венците
ноксан : недостиг
налбант : подковач
надаз : угар
намлия : един откос, ливаден ред
О.
оюн /уюн/ : игра
опцида /еспид/ : наплат
олук : улей
оджак : огнище
ол : син, внук
ока : един кг. 282 гр.
оракчия : жетвар
ортак : съдружник в търговия
ортак : "третия" в брачния триъгълник
олнук : пасинък, потомец
одая : стая
П.
папуци : обувки
пармак : спица
пехливан : борец, борач
пармаклък : решетка, решетена ограда
пъндък : леска
пенджера : прозорец
перде : завеса
пешинт : в брой, изпърво
пюскюл : ресни, висулки
парче : къс, част
пек-ий : твърде добре
прангъ : стегнат, спретнат
пей : задатък /"капаро"/
паралама : на дребно
перенде : въртележка
пинтия : скъперник, стипца
пеклещисвам се : препирам се
паха : цена
Р.
рахат : спокойно, слободия
разгеле : сполука, сполучливо
резил : дрипав, безчестен
ракам : почерк, писмо
резе : част от ключалка
раваиш /рев-иш/ : ход
ренк : цвят
ръз : чест /девственост/
С.
саалам : здраво, яко
сахат : час
салма : навес
сан : кошара
сандък : ковчег
силме : точно, непрепълно
сокак : улица
62
сайгия : почест, уважение
съра : ред, пласт, слой
сарък : вършина
сефте : първо посещение
сайвант : пруст, вход
сюфе : климия
съндърдиса : умръзна, досадно
самал /сагмал/ : доен дибитък
сърт : височина, издигнатина
сермия : главница /пари/
сайбия /сахъб/ : стопанин
солук : дъх
себеп : причина
севда : любов
сюреч : клин
сюрек : стадо
сай : леха
сурат : лице
сопа : тояга
синджир : верига
селинтия : нанос /речен/
сархат : /сер-хат = глава свободна/ пияница
саз : тръстика /мека/
сакънтия : голяма нужда
сахи : наистина
сюрме : запъналка /за врата/
сюргия : брана, влекач
сюрдиса : продължи
сап : дръжка /на нож, на копач и др./
салгън : напаст /болестна/
силяфлък : кобур /за оръжие/
сиклет : болестно състояние
сабахлен : рано сутрин
саде : само /чисто/
сабаха-карши : на разсъмване
салдиса : нападна
сачак : сайвант
савак : заприщак /спирач на вода/
сеир : игри всякакви
сефа : равнодушие и спокойствие
сулф : примирение
скокут : гъдел, гъделичкано
сакън : забранявам, заплашвам
семт : посока, местонахождение
софра : трапеза за ядене
секлем : половин човал за житни храни
Т.
теклиф : отказ
тек-лих : еденичен, сам
тек да ... : само и само да...
тепе : връх
терезия : равнище /водно/
темел : основи
теклиф : отказ
токмак : чук /дървен/
тюфек : пушка
тертип : подготовка
табиет : навик
търмък : гребло
тахтъ : цветна ивица в женско облекло
тефтер : списък, опис, сметководство
тембих : възпитателна поръка, заръка
тавлъ : тлъст, огоен
таф : влага /годна/
тасма : ремъчна ивица
63
трампа : смяна
тимар, тимар-хане, бимар-хане : лудница, съхранение, запазване
натетик : на пружина, пъргаво
топурдия : шум /всякакъв/
тесте : свитък
терс : опък, погрешно
там-такър : без нищо
тезелден /тез’елден/ : на бърза ръка, бързо
ташкън : премного
терлик : потник
терсене : наопъки
топтан : на едро
телтия : покривка за животни
тезгях : /дест’гях/ - ръкоделница, работилница
тазия : хрътка
туджар : търговец
тънас : куп слама с жито на харманя
токат : юмрук
топуз : боздуган
тербие : възпитание
тамам : точно
тептил : преобразен
тюрлия : вид, разнообразие
терк : кройка, образец
талим : учение
туч : бронз, звънец
терзия : шивач
таптисам : изметнал се, заприличал
У.
умут : надежда
умур : труд, работа
уфарда : разточител, пияница
услу : хитър, кротък
уйдурциса : натъкми, сглоби
уйдиса : прилегна, прилепна, съгласи се
урсус : нещастен, безнадежден
ундиса : прифана
урадиса : налетя, натъкна се
учкурлук : кръстна връв
уфан-туфан : разпердуши
узаттиса : продължи
унлук: брашник
усталък : майстория
Ф.
фият : цена
фишек : свитък, ялов, куршум
файда : полза
фаиз : лихва
фукара : беден
фудул : горделив
ферафлък : прохладно
фарфара : бърборко, бъбрица
фазла : в повече
фучеджия : бъчвар
X.
хайляз : лентяй, мързелан
хептен : съвсем, нацяло
хайван : животно
хабер : известие
64
хилле : недостатък
хастар : подплата
хаба : шаек, дреха
хаир : добро, добрина
хаир : не
хич : нищо, никак
хамбар : житница
хънзър : свиня
хиллет : изклинчване
хиннет : опърничав
хош-гелдин : добре дошъл
хендек : трап, ров
хашлама : присад
хашледисвам : присъждам, облагородявам
хърсъз /хаир-съз/ : бед добрини, хайдук
хаймана : лентяй, празноскиталец
хамен : /от перс. "хеман" = веднага/
хаслъ : навярно, истина
хас : чисто, право
хал : състояние, положение
хата : случка /неприятна/
хесап : сметка
хелбет : разбира се, така е
хулуз : немирник
халал : от сърце
харам : напраздно, да не прекопса
хюджюрет : наем /от полски имоти/
харча : разходвам
хора-баши : хороводец
хасър : рогозка
хас-келям : права дума
хош-булдум : добре намерил
хазър : готово
хазърманджи : готован
хасетин /хас-ет/ : завистник
хйокюм : власт, мощ
хайкъръ : напречно
хазна : съкровище
хатър : пристрастие
хадам /хадим - от перс. хъъмет - служба/ служително, слушно
хеле : най-после, преди всичко
Ц.
цепия : щавя, щава
Ч.
чешит : вид, образец
чикъм : започната ивица
чахре : цвят, оттенък
чоп : жребий
чилингир : ковач
чифтчия : земеделец
чалъм : начин
чекич : чук
чизгия : линия, бразда
чекеджек : теглич
чембер : обръч
чекмедже : ковчеже
чекия : ножче
черчеве : рамка
чаир : ливада
чурук : гнил
челик : стомана
челия : тръне
чатал : вилообразен
65
чеверме : печено
чейне : челюст
читрак : гъстак
чеперек : педя /малка/
чифт : двойка
чомен : зелинина
чунки : понеже
чибук : пръчка
чатма : дървен скелет на покрива
ченгел : кука
чолак : еднорък
Ш.
шубе : съмнение
шеребет /шурб, шурп, сиреп/ питие
шекер : захар
шашкън : объркан
шкембе : търбух /стомах/
шен : бодър
шайка : гвоздей
шалвари : потури
шамар : плесница
шевик : пъргав
шиник : крина
шандан /от перс. шем = свещ, иде шем’дан = шандан/ свещник
шукюр : слава Богу, най-после
Ю.
юреклия : сърдцат
юз : стотак
юнюк : гръклян
юсте : горница
юрнек : образец
юлар : оглавник
юк : товар
юрт : двор
Я.
ялак : корито
якъщиса : намести
ястък : възглавница /на колата/
япънджа : клашник
ямурлук : дъждобран
ян-ач : греда в основите
янглъш : погрешно
янъш : строй се
янък : изгорял
яма' : закърпа, кръпка
я'ма: грабеж
япъщиса : залепи
яредиса : понрави се, подобря му
--------
калцуни - /латински/ : вълнени ботуши
дамажан - /френски/ - dame-jeanne (damajano)
Б. ГРЪЦКИ
агиязмо : светена вода, изворче
аргатин : работник
вапцвам : /.../ боядисвам
дилафи : щипци
даскал : учител
дера : /.../ = снемам кожа
ела : дойди
зигарки : /.../ равновесие = теглилки
66
карпуза : /.../ плод
калесвам : /.../ викам
калам : /.../ тръстика
калеко : свако
калмана : най-добрата
калтата : най-добрият /кумът/
калотки : блаженни
конизма : иконостас
лефтер : свободен /ергенин/
левент : храбър
оти : защо
парясвам : напущам
прюсте /пиростия/ : железен триножник
наулум /навло/ : превозно право
пурдот /.../ : предател, изменник
праматар /.../ : продавач на неща
паратик : безделник
скитасах : съгледах
тримеро : тридневен пост
сит : нахранен
тръндафил : шипка
тимезно /.../ : чест /: - почтено
харесвам /.../ : нравя се, нрави ми се
харизвам : подарявам
втасах : /.../ стига, доста тъчно
трапеза /.../ : гощавка
В. РУСКИ
я : аз
чорт : дявол
кутри : кои
некутри : някои
Следните думи, употребявани в всекидневния местен говор, имат вече друг произход, - латински, френски и др., кои са заседнали в по-ново времет. Ние ги при все това упоменахме тук, като чуждици и не всички с тяхното вярно съдържание се тълкуват при произнасяне:
1. Вагабонт. Придават й смисъл на разбойник, лош човек, когато на френски vagabonde значи "скитник".
2. Фенер се употребява като светилник, когато името му иде от латински език "phaneros" видим.
3. Команда, от френски commande = поръчка и commander = заповядвам, тук се употребява в смисъл "ръководя".
4. Комка, от латински communum = участие, причастие.
5. Пипер, от латински piperis.
6. Рудан /юрцан/ също от лат. rudentis = дълго дебело въже, което е префърлило своя смисъл върху уреда /рудан/, около който се навива то за точене вода от кладенеца.
67
7. Скала = стълба, иде от лат. sikalae.
8. Сплина /"далак"/ иде от лат. splenis
Различни са пътищата, по които са проникнали думите от латински произход и върху него не ще се спираме. Тези тук от гръцки е явно, че са навлезли в употреба посредством гръцкото духовенство, което е било все в досег с местното население, пряко или косвено.
Шестстотин осемнадесет думи турски, тридесет и две гръцки, четире руски и осем латински. - това е шестстотин петдесет и четире чуждици! Като вземем сега предвид, че един Еленски или съседен нему гражданин да разполага през целия си живот най-много с хилядо думи в речника си и като извадил от него 654 чуждици, ще му останат едва триста и петдесет, заедно с онези от тях, които нямат място в книжовния речник на българския език, както ще се види по-нататък в този очерк.
Триста и петдесет думи! Каква езикова бедност, каква изостаналост в духовния живот на този неуморим труженик в полето на веществените блага, които поддържат телесния живот на народа! А този труженик заслужава по-друга участ в умствения си живот, по-други грижи за духовното му издигане. Действително, покрай тези чуждеци влизат в говора и техни чисто български заместници, но преобладаващо си остава чуждото, вместо обратното да става. Трябва безпощадна борба да се обяви на тези неканени гости в езика, след чието отстранение чак ще се почувствуваме у дома си. Вярно, че стопанския и ограничен живот на селенина не подбужда много към употребена по-отвлечени понятия, но това зависи от езиковото му богатство и ако то му би било дадено чрез всестранна просвета, ще се прегъне и упоритостта му, за да възприеме и тези отвлечени понятия.