СПОМЕНИ, Арсени Костенцев

V. УЧИТЕЛСТВУВАНЕТО МИ В ПЕХЧЕВО. СНОШЕНИЯ С ВЕРКОВИЧА

Димитър поп Георгиев ме препоръча в град Пехчево (Малешевско), дето учителствувах от 1867 до 1868 година.

Ще докожда струмишкият гръцки владика Еротея в Пехчево. Поп Траян, икономът, праща черковни я клисар да ми обади, че идел владиката. Щели да излязат всички чорбаджии да го посрещнат, та и аз с децата трябвало да изляза.

Излязохме всички вън от града да го посрещнем и да му целуваме ръка, но щом наближих и аз да му целувам ръка, като ме видя, бирден извика с висок глас по турски:
– Тук ли си бре, псе! Хиляди пъти съм ти казал твой крак да не стъпне в моята епархия, скоро дев да се чиниш оттук, зер, валлаки, билляхи, сега ще те хвана и вържа и чак на тантун ще те изпроводя! Разбра ли?! Ей сега, на!

Както икономът, поп Траян, тъй също и другите чорбаджии зеха да го молят да ме остави, че е язък за децата, че такъв даскал градът им не бил виждал и пр. и пр., но владиката се обърна с един строг тон към тях и им каза:
– Не само него, но е него заедно и вас ще проводя на сюргюн. Скоро, още сега да му платите целия хак и да се махне до сутрин да го не вида тук! Чухте ли!?
– Чухме, владико свети! – му отговориха на жално гражданите.

Да забележа, че този Еротея струмишки беше родом от Цариград, "суд-кардаши" (млечен брат) със солунския валия Юсни паша. Затова беше много силен – и турци, и християни трепереха от него.

Когато той дошъл в Струмица, там имало един турчин Кьор Алия. Целият град треперел от него, не давал песен да се запее, нито пък свирка да свири. Един ден Еротея излязъл пеши на разходка – той бил научил ясакчията си, който му не стане на крак, да го удари с бастун. Кьор-Алията в това време седял пред един дюкян и, понеже не станал, ясакчията му ударил един бастун по гърба, като му извикал:
– Стани бре, кьорав ли си, не гледаш ли, че владиката минава!

А той действително бил с едното око кьорав, та още повече се наскърбил и след 24 часа от мъка умрял.

От радост за неговата смърт целият град гулял цяла неделя на "Софилари" и оттогава и до днес надали има по-весел град в Македония от Струмиcа, но и първият гъркомански град в Македония е пак Струмица. Бяхме събрани в дома на господина С. Беркович (сега го наричат Веркович, а тогава всички учители, търговци от България, Тракия и Македония, които дохождаха в Серес на панаир, всички го викаха Беркович), Димитър Бисеров [30] от Дупница, учител в Джумая, Христо Алексиев от Джумая, учител в Радовиш, и аз. Поканил ни бе на негови разноски да отидеме в Серес през време на панаира, който ставаше през велики пости. Бяхме му занесли всеки един по няколко песни. Особено му привлече вниманието следната песен:

Стояне, сину Стояне,
Еле те майка учеше,
Турчин побратим не хващай,
Турци са хитри, разумни,
Турци с кола зайци ловят, и пр.
Тази песен го предизвика да ни разправи следната истинска случка:

В Серската каза преди две години върлувал един прочут разбойник-турчин, от когото треперели и турци, и християни и много поплаки против него били изпращани до Цариград и Солун. Турското правителство, за да го залови, взема седем-осем селски коли с волове. Загражда ги с килими от четирите страни. Във всяка една кола туря по три-четири заптиета, добре въоръжени, но ги облича в ханъмски фереджи и яшмаци, а на врата им окачва по две-три низи пендари и на всяка кола оставя по едно заптие в прости дрехи без оръжие. Два чифта тъпани и свирки ги водят напред като сватбари тъкмо към ония места, дето по събрани наскоро сведения се навъртали напоследък разбойниците. И тъй с дамба-лумба се запътват тези коли. Разбойниците излизат из една кория и извикват:
– Стойте там и да не мръдне някой, че всички ще бъдете избити!

Заптиетата из вътрешността на колите почнали с преправени гласове да плачат и да се молят, а пък арабаджиите с кръстосани ръце на гърди отиват към разбойниците, молят ги и им обещават в името на бога и Мохамеда, че всички нанизи и жълтини ще им се дадат и всичко каквото обичат да вземат, само оръжието настрана да оставят, за да не изплашат децата, и да не би да стане някоя ата, че имало и бременни ханъми.

Разбойниците послушали, оставили си оръжието и се приближили.

Арабаджиите извикват след туй:
– Ханъмлар, всяка една герданите да хвърли вън от колата.

Това веднага направили, но щом се спуснали разбойниците по жълтиците, дала се команда, всички наскачат от колите. Арабаджиите грабват разбойническото оръжие и залавят всички разбойници, връзват ги с въжета и ги докарват в Серес с тъпани и свирки, и целият град излязъл да гледа сеир. И действително, турчин за вярване не е! – завърши господин Беркович. А благ и гостолюбив беше този Беркович: българин да отидеше в Серес и да не отидеше при него или той да видеше българин и да го не заведе у дома си, не беше възможно.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


30. Бисеров, Димитър Янакиев – родом от Дупница (дн. Станке Димитров). Учил в килийното училище на Рилския манастир. От 1863/64 г. е учител в Горна Джумая (дн. Благоевград).