IV. КРАТКОТО МИ УЧЕНИЧЕСТВО В ИЗМИР (СМИРНА)
В туй време взех да разправям на мои съотечественици и приятели, че ще заминавам в Русия да се уча, но тези приятели, вместо да ме окуражат, напротив, те ме повече отчаяха. В Русия бил климатът остър, голям студ бил хващал и който българин отивал там, жив се не връщал и пр. и пр. и най-подир реших вместо в Русия, да отида при братовчед си Антон Костенцев в Измир, който беше управител на една англо-американска книжарница.
Тук, в Измир, братовчед ми ме настани в едно училище "Алянц", дето се учат разни езици и ученици от разни народности, но и тук щастието ми не помогна. Още от началото гръцките ученици взеха да ме подиграват и да викат по мене както в училището, тъй и по улиците – "вулгарос хондрокефаlос" (българин дебелоглав) и аз напуснах училището, след като понабих няколко гърчета.
Братовчед ми искаше да ме изпроводи в Америка да се уча, но и тук моите съотечественици ме наплашиха, че било много далеч, при това че братовчед ми искал като него да ме направи протестантин, и проч., и аз намислих да се върна пак надире в Македония.
Доде стоях в Измир, братовчед ми ме разведе по следующите градове: Касаба, Маница, Хайдин Хайсулух, Бруса, Горна Фоча и Долна Фоча.
С параход дойдохме в Чанаккале; след три часа пристигна цариградски параход, на който, трябваше да се качим за Солун.
Параходът бе спрял далеч и трябваше да отидем s лодка. Щом дойдохме на полпътя, захвана такава силна буря, ]ото не бяхме нито напред, нито назад. От парахода бурията свири, а ние се борим сред морето с вълните. Щом наближихме до парахода, друга една лодка, като я плесна далгата върху нашата и нашата се преметна, а ние се намерихме на дъното на морето.
Колко сме се маяли, не зная, но когато се свестявам, виждам се в матроски дрехи долу при пещта заедно с едно гърче. Дадоха ни нашите сухи дрехи и ни заведоха горе при капитана. Аз му се оплаках, че парите около двеста гроша са се изгубили в морето. Той ми даде десет гроша, един фес и ме пита де ще изляза. Казах му, че моят билет бе за Солун, но желая да слезна в Кавала, понеже там имам мои сродници. И тъй заедно с матросите и аз излезнах в Кавала.
Моите сродници ми дадоха пътни и ме изпратиха за Серес. В Серес престоях четири дни у Стефан Веркович, който ми даде два минца и едно препоръчително писмо до Димитър поп Георгиев [29] в Берово (Малешевско), за да ми намери място за учител.
[Previous] [Next]
[Back to Index]