От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

II. Общи впечатления от така наречената изкуствена държава Югославия.
 

 В Югославия останах до 22 септември 1958 г. Но преди да разкажа за преживелиците ми до тази дата, нека за кратко да се спра върху общите ми впечатления за тамошния обществен живот.

 На книга държавата е разделена на шест републики. Но и без да притежавате наблюдателно око, лесно се схваща, че се върви към все по-голяма централизация. Старанието е уж да се нарича югославизъм това централизиране. Обаче всъщност сърбизмът се чувствува най-задоволен от това положение; той най-вече успява, заздравявайки привелигированото си положение в цялата държава.

 Като метод на управление първо место държи терора. Впрочем, вън от него и не се вижда нищо друго; защото всичко почива на базата на насилието, което е въведено в система от партията и - бих казал - научно се прилага във всички области на обществения и човешкия живот. Без насилието, без терора, всичко в Югославия би рухнало в 24 часа.

 Но рухнала би и самата държава, в която разните народности, вън от сърбите, се смятат насила вкарани. Аз прекарах дълго време в Хърватско и твърдя, че там на пръсти се броят тези, които желаят щото хърватските земи да бъдат в Югославия.

 Комунистическата партия полага много старания, за да подготви младежи с концепции за обща югославска държава. Тези младежи са отравяни с пропаганда. И в македонската област на тях се дават редица улеснения за летуване, за обучение и пр. Често ги пренасят от Скопие до Охрид, на разходка. Организацията на тоя тип младежи се нарича "Пионир".

 И до сега още титовци самохвално говорят: "У нас народите имат даже право да се отделят от общата държава, стига да искат това". Но Бог да е на помощ на оня, който би се осмелил даже да помисли за отделяне...

 Разбира се, те се хвалят най-много с това, че въвели нова стопанска система, която стояла по-високо от капитализма. А истината е, че непрестанно тая система е презирана от народа във всичките шест републики. Що се отнася пък до нейния най-нов вдъхновител, Светозар Вукманович - Темпо, той е осмиван дори в Словения, за която (или по-точно за известен слой хора там) днешния строй е пък извор на изгоди. Приятели ми разправяха как един люблянски вестник публикувал карикатура за надбягване, при което Темпо е нарисуван последен; но публиката въпреки това скандира "Темпо, Темпо...". Редакторът на вестника е бил уволнен.
 

* * *
 
 Няма нужда да разправям подробности за така наречените "доброволни трудови бригади", които са зловещ белег на насилие, но които също влизат в стопанските планове на режима. Но да бе само това бедствие от икономическо и стопанско естество, преливаше се в непоносим морален и физически натиск!

Кастата на партийните големци, които държат в своя ръка и държавната власт, е ненавиждана всеобщо. Даже и от Милован Джилас се боят хората и го считат опасен за обществото; особено откакто той успя да си създаде на запад известен кредит със затворничеството си. Ако той, по някаква случайност, би заменил Тито, никой не очаква, че режимът би се променил, специално пък в области като Македония, които са вкарани в Югославия против собствената им воля.

Въз основа на наблюденията ми, които не бяха кратки, добих убеждение, че студентите комунисти са по-повърхностни в учението си, в сравнение с некомунистите. Губят си времето в пропагандни събрания и конференции, където се повтарят звучни фрази. Боравят с ограничени познания и най-често не са в състояние да устоят срещу елементарна критика на комунистическата теория. Например, такъв студент е във възторг от факта, че администрацията определя цените. Но не е в състояние да ви обори като му изтъкнете, че формирането на цените става въз основа на принципа за търсенето и предлагането; тоест зависи от степента на производство, а не от увеличението на непроизводителния административен кадър.

За всички съсловия подобни комунисти смятат, че непременно трябва да бъдат насила вкарани в кооперациите, които държавата формира. Но тия хора или не знаят, или не са в състояние да разберат, че кооперациите имат най-добър успех, когато почиват върху свободно сдружаване; и че неуспехът им е сигурен, ако са съставени насила.
 

* * *
 
Все в духа на насилието бивахме вдигани и ние, студентите, да градим железопътни линии, да посещаваме разни събрания и конференции, митинги, паради, демонстрации и безброй други "народни прояви". Това ни участие бе таксувано като "доброволно". Лично съм участвал в градежа на линията "Бръчко - Брановичи". Работихме без почивка под бдителното око на старателни комунисти. Но слабата храна ни пречеше да работим прекомерно, както се искаше на партията; тя винаги желаеше да ни прогласява "многократно ударници". А ако някой "саботираше", биваше остро критикуван при дългите и досадни конференции, понякога заплашван с изгонване от студентския дом и от факултета.

Ето как изглежда едно изгонване от факултета или студентския дом. В присъствието на всички студенти ръководителите партийци безпощадно започват да обвиняват набелязания "саботьор", като му прикачват наименования "сътрудник на окупатора", "издаица", "фашист". Понякога снизходително завършваха с думите "Народната власт му е дала още веднъж възможност да се поправи".

Под "народна власт" те означаваха себе си и тайната полиция. Но често виковете бяха: "Ван с нийме" (да се изхвърли вън!) и налитаха по беззащитния студент с юмруци докато бъде повален, окървавен или докато избяга - ако има тая щастлива възможност. Но както и да се завърши зрелището, знаеше се, че такъв студент в близките дни ще бъде под немилостивите удари на тайната полиция (УДБА) и ще се озове в затвора.

През лятото на 1947 г. усилено се агитираше за "доброволно" участие в изграждане на линията "Шамац - Сараево". Припомних си ужасите при линията "Бръчко - Брановичи". Опитах се да се освободя под претекст на предстоящи тежки изпити, телесната ми слабост (тежах тогава 45 кг.) и лошо здраве. Всичко каквото им казвах беше истина. Но отговорът бе "Ако не идеш, ще бъдеш изключен от студентския дом". Заминах с бригада, която пробиваше тунела "Врандук" в Босна. На една конференция там и мен критикуваха, защото съм бил "деморализатор" и провеждал с присъстващите македонци "сепаратизъм".

[Previous] [Next]
[Back to Index]