II. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1903 г.
 

9. СЛЕД ПОБЕДАТА НА МЛАДОТУРЦИТЕ

 Обявената от младотурците демократизация на обществения живот през началния период на революцията способства за оживление на политическата дейност сред различните народностни групи в Македония и преди всичко сред християнското население. Новата обстановка не е благоприятна за пропагандиране на традиционната, имаща конфронтационен характер програма на ВМОРО, а и самата Организация току-що е преживяла кошмара на дълбока криза и разцепление. Двете крила се насочват към легална политическа дейност. Сподвижниците на Сандански на конгрес, проведен в Солун през септември 1908 г., учредяват Народна федеративна партия (НФП). А почти по същото време дясното крило създава Съюз на  Българските конституционни клубове (СБКК).

 В програмата на НФП голямо внимание е отделено на проблемите на селското население, чието решаване по легален път е посочено като основна задача на партията. НФП отхвърля "сепаратизма и национализма" и приема идеята за "османизация". В Манифеста на НФП се декларира "подкрепа на стремежите за запазване на териториалната цялост на Турция". Отправен е също така призив към всички народности в Османската империя "да прегърнат идеята за мирно съвместно съществувание" и "да се включат активно в общата борба за демократично преустройство на държавата". Приета е и специална декларация, адресирана до ръководството на младотурското движение в Солун. Чрез нея се потвърждава готовността на НФП да сътрудничи с младотурците "в името на подобряването на политическото положение и материалното благосъстояние на народите, населяващи Турция". Всичко това за съжаление свидетелства за политическата незрялост на дейците на новосъздадената партия, които очевидно търсят невъзможния компромис между интересите на българската народност в Македония и намеренията на младотурците.

 През август 1909 г. в Солун се провежда Първи конгрес на НФП. На него е избрано партийно ръководство, в което участва Димитър Влахов. Приета е нова програма на партията, съдържаща искания за шване на дълбоки реформи в Турция, целящи нейното преобразуване във федеративна държава. Желанието на дейците е в нейните рамки македонските земи да получат статут на отделна автономна единица. Издигнати са също така искания нова Турция да се освободи от феодалните институции и да премахне всякакви архаични привилегии, които са пречка за модернизацията. В програмата на НФП има и искания за извършване на аграрна реформа, за цялостна промяна на данъчната система, за приемане на социално и трудово законодателство, за широк спектър от политически свободи, народностни права, религиозна толерантност, демократични свободи и зачитане правата на личността. И в новата програма на партията ударението е поставено върху проблемите на селското население. В тази връзка НФП издига искане младотурците да прекратят по-нататъшното колонизиране на македонските земи със мюсюлмански заселници, идващи от Азиатска Турция. Тази торка от програмата на федералистите става и първата ябълка на раздора между тях и младотурското движение, което остро се противопоставя на това искане. В отговор ръководството на НФП отказва да нареди на останалите под негово подчинение чети да се разоръжат. Нейните ръководители заявяват, че оръжието ще бъде задържано, за да се запази възможността за възобновяване на въоръжената борба, ако политиката спрямо Македония не бъде променена.

 Някои крайни дейци на НФП издигат и искане църквата да бъде отделена от държавата, както и да бъде отстранена от училищата и въобще от всякаква намеса в областта на просветата. Те не крият, че прицелна точка на този постулат е преди всичко Българската екзархия, чието огромно влияние в Македония се опитват да ограничат. По този начин за пръв път левичарите от ВМОРО, начело със Сандански и Влахов, макар и все още без да поставят под въпрос българската си национална принадлежност, се обявяват открито против националните интереси на България.

 В месеците след Първия конгрес НФП продължава да работи върху федералистката си концепция, според която територията на турската държава следва да се раздели на няколко автономни области ­ Македония, Армения, Албания, Арабия и пр. Те поддържат тезата, че реализацията на тази концепция заедно с демократизацията на вътрешнополитическите отношения в Турция "ще спаси Македония от балканските империалисти, а Балканите и Турция ­ от големите западни империалисти". Стигайки до крайност в стремежа си да предотвратят подялбата на Македония между балканските държави, както и да спечелят благоразположението на младотурците, водачите на НФП отново изпадат в конфликт с интересите на цялостната българска нация.

 Младотурците обаче никога и при никакви обстоятелства не заявяват каквото и да било намерение дори да разглеждат федералистките идеи. В техните политически програми няма и дума на тема федерализъм, автономия или каквито и да било отстъпки за националните малцинства. Не съществува нито един документ, в който да се говори за някакви намерения на младотурците да направят и най-скромен жест по отношение на отделните народности, населяващи Македония. Използвайки максимално създадените от самите тях илюзии, за да получат подкрепа навсякъде в страната и особено в Македония, докато постигнат целите си, младотурците въобще не възнамеряват да изпълняват щедро раздаваните обещания.

 Съюзът на Българските конституционни клубове, чието седалище също е в Солун, води по-трезва и национално отговорна политика. Неговите ръководители се отнасят резервирано към младотурците и не предприемат опити за сътрудничество с тях. В програмните документи на СБКК от самото начало много по-силно се акцентира върху колективните права на отделните нетурски народности в империята, както и на свободата за национални изяви. По подобие на програмата на НФП, и платформата на СБКК съдържа искания за премахване на престарелите феодални порядки, на привилегиите на турските аги и бейове, на неравнопоставеността между мюсюлмани и християни. Остро се поставят въпросите за извършване на аграрна реформа и оземляване на населението; за прекратяване на по-нататъшното колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници; за облекчаване на данъчното бреме; за премахване на ограниченията, налагани на религиозните институции и особено на Българската екзархия; за частично, държавно субсидиране на образованието при нетурските народности в империята. Основните акценти обаче са върху правото на всеки поробен народ да получи своята независимост, както и върху необходимостта "нова демократична Турция да се освободи от незавидната роля на вековен тиранин и сатрап на народите". Дейците съзнават, че никое турско правителство не би могло да погледне с добро око на един открито заявен стремеж за присъединяване към България. По тези тактически съображения те налагат в програмата на СБКК да се настоява предимно за автономия на Македония. В програмните документи обаче (за разлика от НФП), силно се акцентира върху духовното единство на българската нация в Княжеството и извън него, както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи.

 По време на краткотрайната демократизация на политическия живот след Младотурската революция в Македония съществуват и развиват дейност и други политически партии, представляващи интересите на небългарските народности в областта. Значителна популярност сред гръцкото население в Солун и околностите придобиват Гръцките политически клубове, които пропагандират филогръцката идея и панелинизма. Съществува и Сръбски главен комитет със седалище в Скопие, който изпълнява директивите на Министерството на външните работи на Белград. Той активно пропагандира провъзгласената от Сърбия "югославянска идея". Съществува и сърбоманска Автономистка партия, чиито постулати са донякъде сходни с тези на НФП.  Сърбоманите също говорят за автономия на Македония и за запазване на целостта й, с цел да отклонят българските претенции за присъединяване на македонските земи. Развиват дейност и Албанските клубове, чиято програмна цел е "националното, политическо и духовно освобождение от турското владичество".

 Легалната дейност на политическите партии в Македония продължава близо година. След свалянето на Абдул Хамид II, начело на младотурското движение застават умерени дейци с дясна ориентация. Те налагат концепцията за отказ от каквито и да било отстъпки в полза на нетурските народности в империята в името на запазване на целостта и доминация Ј над покорените народи. Така всички, повярвали на младотурците ­ както националистите от различните области на империята (в т.ч. и македонските), така и правителствата на Великите сили ­ се оказват измамени. През есента на 1909 г. доминираният от младотурците парламент в Цариград приема поредица от закони, които на практика ликвидират прокламираните общодемократични права и свободи. Разпоредбите ограничават партийно-политическата система, като на първо време се забраняват организациите с етнически характер, между които е СБКК. По-късно неговата участ е сполетяна и от НФП, чието ръководство се раздира от фракционни борби. Под натиск на властите е закрит Сръбският главен комитет в Скопие. Ликвидирани са и Гръцките политически клубове, с което позициите на Атина отслабват, а влиянието на филогръцката и панелинистичната пропаганда намалява значително до Балканската война от 1912 г.

След ликвидацията на НФП популярността на левичарите сред дейците на Организацията рязко спада. Наивно измамени от младотурците, водачите на левицата показват слабост и политическа незрялост. Те изпадат в униние и до голяма степен ограничават своите изяви. Авторитетът на традиционалисткото крило, което не се доверява на обещанията, дадени от младотурците, в значителна степен нараства. Идеята на дейците за по-тясно обвързване на ВМОРО с политиката на българската държава се оказва единственото политически зряло решение в съществуващата обстановка. Това доказва и поведението на турското правителство, което се връща към старите методи на управление чрез насилие и терор. В Македония отново се появяват турски наказателни експедиции. Те подновяват кървавата разправа с дейците на националноосвободителното движение. Младотурските власти налагат контрол над размирната провинция и предприемат целенасочени действия, за да променят демографската обстановка в Македония в ущърб на християнското население. За целта те организират през 1910 г. широкомащабна преселническа акция. По македонските земи отново се появяват многобройни ислямски преселници от Мала и Средна Азия, предварително надъхани с омраза и желание за мъст от мюсюлманското духовенство. Въдворяването им по македонските земи е съпътствано с многобройни актове на насилие върху местното население. Като формален повод за това най-често е използван отказът на организационните дейци да предадат оръжието си на младотурците. Насилствените акции по разоръжаването на българите в Македония са придружени от безброй кръвопролития, злоупотреби и формални престъпления от страна на турците. В отговор на тези престъпления през 1910 г. ВМОРО, освободена от безотговорните левичарски елементи, възобновява нелегалната си дейност. Начело на Организацията застава Тодор Александров, който полага усилия да не се разпаднат местните комитети и да не изгубят връзка помежду си. Той е от дейците, който призовава да не се бърза и да не се прекалява с легализацията на дейците и в никакъв случай да не се предава оръжието. Скоро след възобновяване на дейността на Организацията четите на ВМОРО са възстановени и отново изпълняват задълженията, както по-рано, бидейки и сега единствени защитници на поробените християни в Македония. Все пак новото ръководство по принцип се старае да се избягват открити сблъсъци с редовната турската войска. Целта е да се ограничат загубите и запазят силите, оръжието и боеспособния кадър на Организацията за идущата война, в скорошното избухване на която никой вече не се съмнява. ВМОРО отново започва да води нормален организационен живот.

 В края на първото десетилетие на ХХ век балканските държави открито вземат курс към въоръжен сблъсък с Турция. Те виждат в силата на оръжието единствено възможно средство за решаване на спорните проблеми на Балканите, в т.ч. и на македонския въпрос. По-нататъшната съдба на Македония ще решат Балканските войни от 1912/13 г.

[Previous] [Next]
[Back to Index]