II. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1903 г.
 

8. МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

 Младотурската революция е извършена от млади турски офицери ­ членове на организацията "Единство и прогрес", със силите на дислоцирани в Македония части от редовната турска армия. Централното ръководство на младотурското движение, което се намира в Солун, принуждава султан Абдул Хамид II с декрет да възстанови отменената от самия него преди 30 години конституция. Младотурският преврат е извършен безкръвно. Неговите извършители, първоначално без да посягат върху монархическата институция, започват реформа на анахроничните структури на имперския държавен апарат. Основна причина за тяхната акция е безпокойството им от разрастване на националноосвободителните движения в колонизираните от турската държава земи и особено в Македония. Основната цел на младотурците е да спасят Турция от разпадане, а непосредствен повод за избухване на революцията са европейските проекти за реформи в Македония, които според дейците на "Единство и прогрес" заплашват турското владичество в провинцията. Бунтът започва на 3 юли 1908 г.  Той е подкрепен от войнишките маси, мюсюлманското цивилно население и дори от християнското население и местни евреи. Първоначално значителна част от българите и гърците в Македония се отнася резервирано към новата власт. Двете народности, имащи свои национални държави, не споделят "всеосманската" идея на младотурците и я разглеждат по-скоро като заплаха за собствените си териториално-политически намерения по отношение на Македония. За да заблудят местните националисти, в първия период на революцията младотурците с щедри обещания възраждат техните национални надежди. Така младотурците получават първоначална масова подкрепа и предизвикват всеобщ ентусиазъм по отношение на неясните си, но интензивно рекламирани, намерения за въвеждане на демокрация, законност и ред в държавата. Подобен процес се наблюдава и в Македония. Довчерашните въстаници и прекаралите години по планините с оръжие в ръка четници, се доверяват на споменатите обещания до такава степен, че се отказват напълно от конспирацията. Четите слизат от планините и тържествено влизат в градове и села под строй, с песен и открито носейки оръжието си. В Солун при пълно спазване на парадния церемониал влиза сборна чета под командването на Яне Сандански. В новата обстановка сръбските и гръцките чети благоразумно и прагматично се изтеглят от Македония.

 Възстановената по настояване на младотурците конституция гарантира поне на книга равни индивидуални права на всички османски поданици. Тя обаче не признава колективни права за отделните народностни групи. Новата ситуация принуждава европейските сили да променят подхода си към Цариград. Преди всичко автоматически губят сила взетите по-рано решения относно въвеждането на реформи в Македония, защото възстановената конституция поне на теория осигурява демократизация и модернизация на политическата и административна система в страната. Великите сили смятат за безпредметно оказването на по-нататъшен натиск върху правителството в Цариград и прекратяват намесата си. През декември 1908 г. е постигнато споразумение за изтегляне на чуждестранните офицери от македонската жандармерия. Всяка от Великите сили е заинтересована да привлече симпатиите на новите турски власти, поради което доскорошното им единодействие бързо отстъпва място на традиционното съперничество помежду им. Най-голяма активност в ухажването на младотурското правителство проявяват Великобритания и Германия. Изкористявайки максимално възникналата крайно благоприятна за тях политическа конюнктура, младотурците без особени усилия реализират целите си. През юли 1909 г. финансовата комисия за Македония и нейните агенции фактически прекратяват дейността си, а на 24 август с.г. е подписано споразумение за нейната формална ликвидация. По този начин положението в Македония престава да се различава от обстановката преди избухването на Илинденското въстание, а от ограничените резултати на европейска намеса след 1903 г. не остава буквално нищо. Населението на Македония отново се оказва в голяма степен зависимо от турските си господари.

 Голямата част от жителите на Македония остава под наркотичното влияние на младотурския лозунг "Свобода, равенство, братство" и не схваща коварството на младотурците. Когато през април 1909 г. Абдул Хамид II със силите на ислямската реакция предприема контрамерки срещу революцията, християнското население на Македония стихийно я подкрепя. Под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1 200 македонски четници вземат участие в младотурския поход към Цариград рамо до рамо с турските редовни войскови части ­ доскорошни техни смъртни врагове и преследвачи. Те участвуват в свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г. На негово място младотурците поставят слабохарактерния и послушен Мехмед V. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за фаталната грешка, която правят, доверявайки се на младотурците. Последните, след като извършват изгодната за тях смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от реформите в Македония, както и от каквато и да било друга форма на намеса във вътрешните работи на империята, свалят маската и показват истинските си намерения. Декларациите на добра воля и благородните принципи бързо потъват в забрава, а съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна ­ службите в администрацията, полицията, войската и жандармерията остават изцяло в турски ръце. Оказва се, че същността на младотурската идея за "османизация" (или "отоманизация") се свежда до още по-цялостно подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в "османци" или "отомани" ­ едно по-широко и по-малко дразнещо понятие, не означаващо всъщност нищо друго, освен турци. С цел провеждане на "османизацията", през 1909 г. в Македония са създадени две организации ­ Лигата на мира и съгласието и Смесената споразумителна комисия. И двете изцяло са зависими от младотурските дейци, които активно се заемат с популяризиране на "османската" идея и създаване на "османска" нация. Такъв е крайният резултат от небивалата наивност, проявена от  съратниците на Младотурската революция сред левичарите във ВМОРО.

[Previous] [Next]
[Back to Index]