II. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1903 г.
 

6. РЕФОРМИТЕ В МАКЕДОНИЯ

 Илинденското въстание предизвиква силен отзвук сред прогресивното обществено мнение в Европа. Някои обществени среди във Великобритания упражняват сериозен натиск върху британското правителство с цел да го склонят да започне дипломатическа акция в защита на подтиснатите в Македония. Този натиск има известен ефект. През септември 1903 г. Великобритания предлага на Русия и Австро-Унгария да започнат съвместни дипломатически усилия за възстановяване на реда и спокойствието на Балканите и в частност ­ в Македония. Но както Русия, така и Австро-Унгария, не одобряват идеята за британска намеса на Балканския полуостров, тъй като смятат този район за своя сфера на влияние. В тази връзка те създават двустранна комисия (без британско участие), която в австрийския град Мюрцщег изготвя програма за реформи в Македония. Те визират проект за реформиране на жандармерията и поставянето Ј под командването на европейски (препоръчително италиански) офицери; за реформиране на административното деление в македонските вилаети ­ така че то да бъде съобразено с границите на отделните религиозни общности; за реорганизация на администрацията и съдилищата и включване на християни както в административната, така и в съдебната власт. Мюрцщегската програма допуска създаване на смесени арбитражни комисии под председателството на европейските консули, които би следвало да решават всички спорове между мюсюлмани и християни. Програмата предвижда още при турския генерален инспектор за трите македонски вилаета (Солунски, Скопски и Битолски) Хилми паша да бъдат делегирани двама представители на Русия и Австро-Унгария, за да упражняват надзор върху работата на турската администрация и да следят за напредъка на реформите. Отделно от това Турция се задължава да отпусне средства за възстановяване на македонските села, разрушени по време на въстанието.

 За мюрцщегската инициатива са информирани всички страни, подписали Берлинския договор. Тя е посрещната с одобрение от Великобритания, Франция и Италия, докато все повече ангажиращата се с Портата Германия не взема отношение по въпроса. При това положение турският султан Абдул Хамид II е принуден да приеме исканията на европейските сили. Турция още самото начало се надява, че националните и религиозните конфликти в Македония ще преустановят реализацията на Мюрцщегската програма. Въвеждането на реформите започва още през ноември 1903 г., поставяйки по този начин началото на интернационализацията на македонския въпрос.

 През април 1904 г. под натиска на Великите сили България е принудена официално да декларира пред Портата, че ще прекрати подкрепата си за всякакви акции, насочени против турското владичество в Македония. Българските власти, разбира се, въобще не смятат да спазват обещанието да се откажат от претенциите си към Македония. Обществените настроения в страната по този въпрос са такива, че българското правителство дори и да би пожелало, не е в състояние да изпълни подобно обещание.

 В Гърция посрещат враждебно Мюрцщегската програма, смятайки, че тя отговаря преди всичко на интересите на славянското население в Македония. Гърция дори проявява известна дипломатическа активност с цел да провали или поне забави въвеждането на реформите, но предвид почти единодушното становище на Великите сили, гръцките усилия са обречени на неуспех. След като гръцката дипломация не постига целта си, Атина решава да защити своите интереси със силата на оръжието. Тя активизира организирането на гръцки въоръжени чети и прехвърлянето им в Македония. Същото прави и Сърбия.

 Силен интерес към македонския въпрос започва да проявява и Румъния, която заявява, че ще защитава интересите на куцовлашкото население в Македония. Всъщност идеята на Букурещ е да спечели от предстоящата подялба на областта. Тъй като Румъния няма обща граница с Македония, а оттук и възможност за непосредствени териториални придобивки, тя лансира идеята за размяна на територии с България като компенсация за бъдещото териториално увеличение на последната.

 По този начин нито потушаването на Илинденското и Преображенското въстание, нито въвеждането на реформите не допринасят за умиротворяването на Македония. Дори напротив ­ въоръжените сблъсъци стават едва ли не елемент от македонското ежедневие: български, гръцки, сръбски и албански чети се сражават както с турската войска, полиция и башибозук, така и ­ твърде често ­ помежду си. В тази обстановка въвеждането на наложените от Великите сили реформи среща сериозни трудности. През февруари 1905 г. султанът е принуден да се съгласи броят на делегираните при Хилми паша европейски представители да се увеличат на шестима, допускайки и делегати на Великобритания, Франция, Германия и Италия. Едновременно с това е увеличен и борят на европейските офицери в действащата на територията на Македония турска жандармерия. През същата година султанът трябва да преглътне и друг горчив хап ­ поставяне на македонските финанси под строгия контрол на европейските сили. На следващата година британската дипломация излиза с проект за нови сериозни промени в административната и съдебната система в Македония.

 В страната не стихват четнишките борби. Само няколко месеца след потушаване на въстанието ВМОРО успява да възстанови своите местни, окръжни и районни чети. Те често влизат в конфликти с гръцките (т. нар. андарти) и сръбски чети, които се опитват да наложат гъркоманството и сърбоманството сред българското население. Сблъсъците между четите съвсем не остават без последствия за мирните жители на Македония. Турската власт отговаря на зачестилите четнишки акции със засилени, често безогледни и безразборни репресии, жертва на които най-често става цивилното македонско население. Съседните балкански държави пък от година на година увеличават разходите си за военни цели, готвейки се да разрешат окончателно македонския въпрос със сила.

[Previous] [Next]
[Back to Index]