II. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1903 г.
 

5. ПОТУШАВАНЕ НА ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

 Въоръжените сблъсъци по време на Илинденското въстание са последвани от безбройни актове на жестоко и кърваво отмъщение от страна на редовната армия и полиция и преди всичко от башибозушките формирования. Те извършват ужасни кланета, подобни на тези от Априлското въстание през 1876 г. В един австро-унгарски рапорт за потушаването на въстанието пише: "Степента на оскотяване на турците е направо неописуема. По селата могат да се видят трупове на жени с разпрани кореми и отрязани гърди или с избодени очи, както и трупове на малки деца, главите и телата на които са накълцани с ножове. Срещат се и останки от бебета, чиито телца са били насечени на парчета и хвърлени на кучетата. На едно място се натъкнахме на купчина от 19 тела на млади жени, носещи следи от брутално многократно изнасилване преди смъртта си; край тях едва се разпознаваха телата на три малки момиченца ­ може би дъщери на някои от жертвите ­ превърнати в безформена купчина човешко месо."

 Разглеждайки причините за поражение на въстанието трябва да започнем от недостатъчната подготовка на населението в Македония за водене на въоръжена борба. В някои райони българското население въобще не въстава поради липса на оръжие. Част от българското население, оставащо под гръцко влияние ­ т. нар. гъркомани, както и българите-мюсюлмани, в по-голямата си част не подкрепя въстанието, макар в това отношение да има изключения (напр. произхождащият от гъркоманско семейство Иван Атанасов ­ Гърчето, войвода на чета в Серски окръг). Самите гърци също имат враждебно отношение към въстанието както в Македония, така и в Източна Тракия, и често сътрудничат на турските войски. Мюсюлманите (турци и албанци), макар че получават предложение от въстаническите власти да подкрепят борбата, в повечето случаи без колебание застават на страната на официалната власт. Някои от тях  с оръжие в ръка се превръщат в най-жестоки гонители на българското цивилно население. Единствено изключение в това отношение са албанците в Крушево. От небългарското население на Македония само куцовласите масово подкрепят въстанието. Мнозина измежду тях храбро се сражават във въстаническите чети, а има и войводи-куцовласи. Най-известният сред тях е споменатият Питу Гули. След изтеглянето на всички други чети той остава да защищава Крушово, изпълнявайки дълга си до смъртта на последния си четник. Геройски се държат и други войводи-арумъни ­ Митре Влаха, Дину Вангели (член на правителството на Крушевската република) и др.

 През първите десетина дни на въстанието инициативата е изцяло в ръцете на четите на ВМОРО. Макар турците да имат сведения за готвеното въстание, все пак първите удари на въстаниците не срещат противодействие. Турските войски са изтласкани от редица градове и села, а дори и от цели райони. Портата първоначално сякаш изчаква да се увери, че въстанието няма да получи външна подкрепа. След като  Великите сили не проявяват особен интерес към събитията в Македония (а някои от тях ­ напр. Германия ­ дори официално декларира, че смята въстанието за вътрешна работа на Турция), Османската империя пристъпва към решителни действия за потушаване на въстанието. От средата на август инициативата започва да се изплъзва от ръцете на въстаниците. Зачестяват пораженията на отделните чети и отряди. В края на същия месец турците успяват да получат видимо превъзходство. След като концентрират в Македония значителни сили и мобилизират местния башибозук, те пристъпват към систематично умиротворяване на размирните райони, чрез изолиране и ликвидиране на отделните въстанически огнища. На този етап турците противопоставят срещу силите на въстаниците 167 хил. пехотинци, 3 700 души кавалерия и 444 оръдия. Трябва освен това да се има предвид, че след поражението в Руско-турската война през 1878 г. в Османската империя се вземат редица мерки за модернизиране на армията, на нейното въоръжение и подготовка. В началото на ХХ в. турската армия представлявала вече модерна армия, обучена от немски инструктори и частично въоръжена с немско оръжие. И все пак редовната турска войска среща сериозни затруднения в умиротворяване на района и особено при превземане на въстаническите центрове Смилево и Крушово.  Например срещу Крушово, защищавано от 1 200 въстаници, въоръжени с разнородно и морално остаряло оръжие, включително и няколко черешови топа, Портата изпраща повече от 20 хил. войници от елитните си части с най-модерно въоръжение и значителен брой артилерийски оръдия.

 Както вече беше споменато, по време на потушаването на въстанието турската армия извършва нечувани зверства. Турците изгарят 1 240 села, избиват около 9 хил. души, много от които жени и деца. Турските преследвания принуждават повече от 30 хиляди бежанци да потърсят спасение в България, повече от 70 хиляди души остават без покрив.

[Previous] [Next]
[Back to Index]