I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
 

8. КРЕСНЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

 Доколкото дори в Русия не липсва воля да се подкрепи въоръжения протест на българите срещу берлинския диктат, в България и в автономната Източна Румелия отношението към проблема е съвсем друго. Един от водачите на българското националноосвободително движение, по-късно министър-председател и водач на антируски настроените политически сили в България (т. нар. русофоби) ­ Стефан Стамболов, веднага след Берлинския конгрес развива активна дейност с цел оказване помощ на Македония. Той създава в Пловдив комитет “Единство”, който под неговото енергично ръководство в кратко време успява да обхване с дейността си редица райони в Княжеството и Румелия, създавайки там свои филиали. Комитетът събира значителни средства за въоръжаване на чети от доброволци ­ бежанци от Македония, както и българи от Княжеството и Румелия, които влизат в редица схватки с турските гранични войски. Те не постигат значими военни успехи, но привличат вниманието на европейската дипломация. На 20 септември 1878 г. на съвещание в Рилския манастир с участието на войводите Илия Малешевски и Димитър Попгеоргиев Беровски, както и на временните руски военни коменданти на западномакедонските окръзи, е изготвен план за действие. Съгласно неговия замисъл се предвижда формираните вече чети да извършат концентрация в района около град Кюстендил и под единно командване да преминат в Северна Македония, където да призоват населението на въоръжена борба. Планирано е да се нанесе концентричен удар по турските сили по поречието на Струма от изходна позиция в района на гр. Горна Джумая. Общото командване се предвижда да бъде поверено на войводата Стоян Карастоилов.

 Сутринта на 17 октомври 1878 г. въстаническите чети, подпомагани от отряди въоръжени местни селяни, изненадващо атакуват и пленяват турския гарнизон в с. Кресна, наброяващ 119 войници и двама офицери. През следващите няколко дни въстаниците освобождават 35 села. Като военни съветници към въстаническия щаб са откомандировани двама руски офицери ­ казакът Адам Калмиков и полякът на руска служба Людвик Войткевич. До края на м. октомври въстаниците под вещото ръководство на двамата съветници разбиват няколко редовни турски войскови части като разчитат на по-нататъшен успех. След първото поражение в битката за Разлог, който турците изцяло опожаряват, във въстаническото командване започнат търкания между местните войводи, от една страна, и Калмиков и Войткевич, от друга. Беровски и Карастоилов смятат “чужденците” отговорни за разложкото поражение, поради в прилаганата от тях погрешна тактика. Обвинения са отправени към  комитета “Единство” за това, че налага двамата чужденци. Калмиков и Войткевич са отстранени от командването, а техните противници създават ново ръководство ­ т. нар. Македонски въстанически комитет. Той си поставя за задача да увеличи числеността на въстаническите сили чрез въвличане на местни селяни в борбата и се разпорежда за създаване на селска стража и сили за местна самоотбрана. Породените конфликти се отразяват отрицателно на бойния дух на въстаниците, особено на доброволците от Княжеството и Румелия, много от които започват да напускат четите. И местното население не посреща с особен ентусиазъм разпорежданията на новото ръководство. Отношението на Великите сили към каузата на въстанието също не е позитивно. Болезнен морален удар за въстаналите българи е становището на руския комисар в България княз Дондуков-Корсаков, който остро критикува намесата на руските военни власти в организиране на въстанието, както и участието на Калмиков и Войткевич във въстаническия щаб. Двамата офицери са заплашени с най-сериозни дисциплинарни санкции. Въстанието, лишено от подкрепа и помощ, е осъдено на поражение. Калмиков е пленен, а Войткевич успява да се прехвърли в Източна Румелия, откъдето заминава в Румъния, поради преследване от руските военни власти.

 В края на април 1879 г. турците ликвидират последните въстанически отряди, укриващи се в Кършияка. Месец по-късно охридският митрополит Натанаил призовава населението да прекрати неравната борба, а укриващите се въстаници ­ да се приберат по домовете си.

 Въпреки поражението, Кресненското въстание ­ особено в началния си етап ­ по размах и ударна сила превишава всички предишни актове на въоръжена съпротива. Заслужават внимание също така и зрелите форми на организация на въстаническата власт в освободените територии. И след потушаване на въстанието конспиративната дейност не е прекратена. В Македония се завръщат множество местни опълченци, освободени от руска служба, които с помощта на по-активните граждани и селяни от западния дял на Македония организират нови тайни комитети. Конспирацията обхваща първоначално Прилеп, Крушево, Кичево, Битоля и Охрид, за да се разпространи в скоро време из цялата страна и особено в планинските райони. Центърът Ј се намира в Демирхисарската планина, откъдето и произтича името на новото движение. Начело застават двамата братя-опълченци Михаил и Димитър Чакреви от Прилеп, които лично организират първите тайни комитети в Прилеп, Охрид и Крушево. Съзаклятниците събират оръжие и организират малки чети, които действат в планините. Тайната на съзаклятието обаче не е опазена и през пролетта на 1881 г. турската полиция разкрива повечето от тайните комитети. Много от дейците са арестувани и осъдени на затвор или заточение в Мала Азия. По-късно в различни части на Македония се правят още няколко опита за заговор, които остават без успех.

[Previous] [Next]
[Back to Index]