ЛЕТОПИСНИ ТВОРБИ
Летописните творби от епохата на Златния век представляват преводи от гръцки език на съчинения от жанра на хрониката — обширна и кратка, и компилативни старобългарски произведения, съставени по модела на византийците кратки хроники.
Византийската хроника е съчинение, в което се представя цялостната история на познатия през Средновекоието в Европа свят, като се започва обикновено от „сътворението на света”. Следват историята на Близкия Изток според изложението й в Библията до раждането на Христос, старогръцката история в митове и легенди, историята на римската държава до управлението на Константин Велики (324-327 г.), историята на Византия до времето на автора на хрониката. Хрониките възникват обикновено в монашеските среди и представят историята през призмата на християнския мироглед. Авторите им не принадлежат към най-образованата част от византийската интелигенция и предназначават творбите си за задоволяване интереса на най-широки кръгoвe от населението, а често — само на монашеското съсловие. Изложението на събитията следва хронологическия принцип. Хрониките са компилативни съчинения, съставени въз основа на многобройни източници. Те имат значителна историческа стойност обикновено само в дяловете, които се отнасят до съвременността на автора. Езикът u стилът най-често са ясни, неусложнени, повествованието — живо и образно. Най-известните представители на жанра на хрониката във византийската литература до IX в. са хрониките на Евсевий Памфила (264-340 г.), Йоан Молола (ок. 491 – ок. 578 г.), Йоан Антиохийски (VII в.), Пасхалната хроника (VII в.), хрониките на Георги Синкел (II половина на VIII – нач. на IX в.), патриарх Никифор (средата на VIII-828 г.), Георги Амартол (IX в.).
До XII в. обикновено византийските хроники са извънредно обширни съчинения. Познати са обаче и т.нар. „кратки хроники”, за които се предполага, че са възникнали първоначално през VI в. и които представляват най-често хронологически списъци с означения на най-важните според автора, събития в световната история.
В старобългарската книжнина на Златния век проникват някои от най-популярните
обширни византийски хроники: на Йоан Малала, на Георги Амартол, а мобе
би и на Георги Синкел (с още неустановено точно време на превеждане). Известен
е също старобългарски превод на една от кратките византийски хроники —
на патриарх Никифор. До днес не е открита нито една оригинална българска
обширна хроника. Съществуват обаче няколко старобългарски исторически съчинения
от края на IX – началото на Х в., съставени по типа на кратките византийски
хроники: “Именника на българските ханове”, съставен вероятно в края на
VIII в. на гръцки език и преведен на старобългарски сигурно в края на IX
– началото на Х в.; “Историкии” от Константин Преславски (894 г); “Летописец
вкратце” поместен в Изборника от 1073 г.
[Previous] [Next]
[Back to Index]