Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ЙОАН ЕКЗАРХ
БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА)

Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754). Йоан Дамаскин в първият християнски автор, направил усилия да обобщи и систематизира духовния опит на Църквата след седем века съществуване на християнството. От трите части на т.нар. „Извор на знанието” на Йоан Дамаскин Йоан Екзарх превежда 48 глави (от всичко 100) от третата част, озаглавена „Точно изложение на православната вяра”. Самият Йоан Екзарх в предисловието си към превода го нарича „Богословие”. Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име. Изследователите предполагат, че преводът е направен рано, до 893 г., и че първоначално е писан на глаголица. Йоан Екзарх подбира главите от третата част на Дамаскиновия труд с оглед на интереса към философската, догматична и естествено-научна проблематика. Текстът на Йоан Дамаскин се основава на антични автори, непротиворечащи на християнската представа за вселената. Устройството на небесните тела е представено според Птолемеевата система с остра полемика срещу астрологията и вярата във влиянието на планетите и звездите върху човешката съдба. Засягат се и въпроси около естеството на четирите стихии, образуването на моретата и реките и др. Йоан Екзарх е превел и текста, отнасящ се до устройството на човешкото тяло. Преводът се предхожда от Пролог, разкриващ не само подбудите за създаване на превода, но и някои моменти от съдбата на преводача и схващанията на Йоан Екзарх за преводаческото изкуство. Той смята, че трябва да се превежда по смисъл и неговият възглед за „отворения превод” съвпада с отделни пасажи на други оригинални творби — например с Похвалата за цар Симеон. „Богословие” е запазено в около 18 преписа, най-старият от които е руски от края на XII — началото на XIII в. (от Синодалната сбирка, сега в ГИМ, Москва — Син.108), а другите преписи са по-късни.

ИЗДАНИЯ: Богословие святаго Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877 (изд. на Чтения в Обществе истории и древностей российских, 4); S a d n i k, L. Des Hl. Johannes von Damaskus  in der Uebersetzung des Exarchen Joannes (като част от Monumenta linguae slavicae, 5, в 4 тома): 1. Wisbaden, 1967,2. Freiburg, 1981,3.1982,4.1983. Само Прологът е издаван отделно, последно издание в: Старобългарски текстове, 137-141.

ЛИТЕРАТУРА: За първи път се споменава у:  К а л а й д о в и ч, К. Йоан Екзарх Болгарский. М., 1824;  Т р и ф о н о в, Ю. Иван Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло. Български преглед, I, 1929, 2, 165-202;  Г е н о в, М. Филсофските идеи на Иван Екзарх. Философски преглед, 6, № 11, 1934, 24-32;  В а й е р, Е., М и к л а с, Х. Преводаческите похвати в Богословието на Йоан Екзарх в сравнение с по-късни паралелни преводи. Старобългарска литература, 19, 1986, 29-59.

ПРЕВОДИ:  К р ъ с т е в, Ц в., Д у й ч е в, И в. Естествознанието в средновековна България. С., 1954, 59-61 (части от “Богословие”, преведени от Ив. Дуйчев). Същият превод с допълнен коментар от А. Милтенова е препечатан в: Стара българска литература, 5, 27-33, 77-80, 167-171.

Тук е поместен Прологът (превод на Кл. Иванова) и „За небето” в превода на Ив. Дуйчев (от т. 5, 27-29).


БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА)
Пролог, съчинен от Йоан Презвитер Екзарх Български, който е и превел Богословието на Йоан Дамаскин

Понеже, прочее, светият човек божи Константин, казвам Философът, положи много усилия, създавайки буквите на славянските книги и превеждайки избор от Евангелието и Апостола — колкото успя, живеейки в този тъмен свят, толкова като преведе, премина в безкрайния [живот] и получи светлината като награда за своите дела. С него стана така и, оставил го в този [вечен] живот, великият божи архиепископ Методий, брат му, преведе всичките 60 анонични книги от елински език, който е гръцки, на славянски.

Аз пък, чул за това, като исках много пъти да опитам да преведа полезните учителски разяснения на славянски език, понеже онези 60 вече беше превел Методий, както чувах [1], уплаших се, мислейки да не би ако вместо него поискам, като се помъча, да преведа за полза на [духовните] чеда на своя език учителските разяснения, да им причинят поквара. Познавайки, прочее, тъпотата и необразоваността на своя ум и телесната си слабост и леност, отмахнал всичко това, отказах се от него.

А като изминаха няколко години, достойният човек черноризец Дукс [2] настоя пред мене, когато аз отидох на посещение при него, повелявайки ми и молейки да преведа учителските разяснения. И, припомняйки ми, рече: “Каква друга работа имат свещениците, освен проповедта? И.понеже си приел това служение, то и това си задължен да вършиш.”

Аз пък, стоейки между двете неща — казвам между необразоваността и леността, уплаших се повече от леността и възмездието от Бога, който е казал чрез пророка: “Душите на тези от вашите ръце ще изискам (по Иез. 3:18) и както ме отблъснахте, та да не бъда вожд и владетел на моите хора (по 1 Царств. 10:19), така и аз ще ви отблъсна, та да не съм ви цар; и понеже не послушахте моя глас (Съд. 2:2), но грубо обърнахте гръб и не се покорихте (по Иер. 32:32), така ще е, когато ме призовавате. Аз пък няма да се вслушам във вашата молитва, нито ще я чуя.”

А към това сам Господ извести притча, пробуждайки нас, ленивите слуги. И като направи това чрез милосърдие, та да не впаднем във възмездието, говори в светите евангелия, като казва: “Човек, който заминаваше, повика своите слуги и им предаде имота си. И едному даде пет таланта, другиму — два, а другиму — един, всекиму според силата му. После веднага отпътува. Който взе пет таланта, отиде, придоби чрез тях и спечели още пет таланта; също и който — два, спечели и той други два, а който взе един, като отиде, закопа в земята и скри среброто на господаря си. След много години дойде господарят на тези слуги и им поиска сметка. И като дойде взелият пет таланта, донесе други пет таланта, казвайки: “Господарю, пет таланта ми даде, ето — други пет таланта спечелих с тях.” Рече му неговият господар: “Добри служителю, благи и верни, в малко си верен, над мнозина ще те поставя! Вземи участие в радостта на господаря си.” Същото рече и на втория, който бе удвоил двата таланта. А когато дойде този, що бе взел един талант, каза: “Господарю, знаех за тебе, че си суров човек; че жънеш, където не си сял и събираш, откъдето не си разсипвал. И понеже се побоях, като отидох, скрих таланта ти в земята. Ето ти твоето.” Като му отвърна, господарят рече: “Лукави и лениви служителю! Знаеше, че жъна, където не съм сеял и събирам, откъдето не съм разсипвал. Ти трябваше да дадеш парите ми на лихварите и, идвайки, аз бих взел своето с лихвата. Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на имащия десет таланта. Защото на имащия винаги ще се даде и придаде, а на оногова, що няма, ще му се отнеме и което има. А непотребния слуга изгонете във външната тъма — там е плач и скърцане със зъби” (по Мат. 25:14-30).

От този запрет много треперя, този ми страх и мозъка ми пронизва, и клепачите суши — да не дава Бог Господ, щото това прегрешение да се случи на никого от нас, на които е възложено това служение.

Аз пък разделям на две страха, като казах: непослушалият ще има смърт, а послушалият — живот, понеже Бог може и дава според вярата на слепите зрение и на глухите слух, и на простия и тъп ум — острота и разбиране. Всяка, прочее, дарба и всеки съвършен дар свише низхожда, от тебе, Отче на светлините (по Иак. Г.17), чието име призовал — и на Сина му Иисус Христос и на Светия Дух, — аз се захванах за това дело и преведох свети Йоан Презвитер Дамаскин.

Вие, братя, не придиряйте никак, ако намерите някъде несъответна дума, понеже смисълът, вложен в нея, е същият. Така, прочее, и свети Дионисий говори, казвайки: “Безплодно е, мисля, а също и неправилно да се вниква не в силата и разума, но в думите. И това не е подходящо: които искат да разберат божествените неща, но които се вслушват в празни звуци, що даже до слуха не достигат, като са оставени вън [от него]; и че не желаят да знаят какво значи тази дума, и защо трябва да се обяснява чрез други, означаващи същото и изясняващи [я]; понеже се придържат към съставките и към неразбираемите букви, и към безсмислиците, и към думи непознати, недостигащи до душевния ум, но навън — върху устните и в ушите им шумолещи, тъй като е безсмислено числото четири да се изразява с “два пъти по две” или нещо друго от думата да представят също чрез много части.” [3]

Аз пък ви моля, които ще четете тези книги, да молите Бога за мене грешника; с благомислие и внимание да прочитате и да ми прощавате, където смятате, че съм превел думите иначе, защото не може винаги да се превежда точно елинският език; и същото става, когато всеки език се превежда на друг. Защото която дума в един език е приятна, то в друг не е приятна, ако в един е страшна, то в друг не е страшна, която в един е уважителна, то в друг е неуважителна и ако името е женско, то в друг е мъжко, както по гръцки ватрахос и потамос, славянски — жаба и река. И още: таласа [море], имера [ден], анатоли [изток] на гръцки са женски имена, а на славянски — мъжки; ако гръцката [дума] се предаде чрез мъжко име [а славянската не е от този род], то преводът ще бъде много покварен.

Има малко такива думи, но ги има. А ние, като предаваме по друг начин същата реч, придадохме [й] същия съответен смисъл. Защото заради смисъла превеждаме тези книги, а не само поради еднаквите думи, искайки да получим милост от нашия Господ Иисус Христос, комуто е слава и почест с безначалния Отец и Пресветия Дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин!


ИЗ „БОГОСЛОВИЕ”
ЗА НЕБЕТО

Небето е онова, що обгръща видимите и невидимите създания. Защото вътре в него се съдържат и обгръщат и постижимите само за ума ангелски сили, и всичко видимо. Необхватно е само божеството, което изпълва всичко, всичко обгръща и всичко ограничава, тъй като се намира над всичко и всичко е сътворило. Поради това, че Писанието говори за “небе”, “небе на небесата” и “небесни небеса”, а блаженият Павел разказва, че е бил “възнесен до третото небе” (2 Кор. 12:2), ние казваме, че под създание на небето при сътворението на целия свят разбираме онова, що християнските мъдреци, възприемайки казаното от Моисея, наричат беззвезден кръг. А освен това Бог нарече небе твърдта, като й повели да бъде посред водите и й заповяда да разделя водата, която се намира над твърдта, и водата, която е под твърдта (по Бит. 1:6-8). Свети Василий [6], научен от божественото Писание, казва, че нейното естество е тънко като дим.

Други [твърдят], че твърдта има вид на вода, тъй като се намира всред вода, докато други пък [смятат], че тя [представя] пето тяло, различно от четирите [основни] тела [или елементи] [7]. Някои пък смятат, че небето обхваща всичко в кръг, тъй като е обло, и че съставя най-високата част [на света]. Най-средната част от заеманото от него място била най-ниската част [на света], като леките тела получили от Твореца по-горната част, а тежките и стремящи се надолу — по-долната част, която съставя средата. И тъй, най-лекото и издигащо се нагоре вещество е огънят, та затова, казват, бил поставен веднага след небето. Те го наричат етер, а по-ниско от него [поставят] въздуха. [Според тях] земята и водата, като по-тежки и стремящи се надолу, висят в средната част, така щото се намират насрещу, долу. Но водата е по-лека от земята и поради това е по-лекоподвижна от земята. Най-отгоре над всичко, като някакво покривало, наоколо се намира въздух, а около въздуха отвсякъде е етерът, докато извън всичко е небето. Те казват, че небето се движи кръгообразно и обгръща това, което се намира вътре, и по този начин то остава свързано и не отпада. Те смятат, че съществуват седем небесни пояса, един по-високо от другия. Те казват, че то [небето] има най-тънко естество, като дим, и че на всеки пояс се намира по една от планетите. Защото те твърдят, че има седем планети: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера и Сатурн. Те назовават Венера веднъж Зорница, а други път Вечерница, а наричат [седемте звезди] планети, тъй като те извършват своето движение в противоположна посока на небето. Защото, докато небето и другите звезди се движат от изток към запад, те единствени шествуват от запад към изток. И ние узнаваме това от луната, която всяка вечер отстъпва по малко [към изток]. Прочее, онези, които говорят, че небето е обло, твърдят, че то отстои от земята еднакво отгоре, отстрани и отдолу. Аз казвам “отдолу” и “отстрани” съобразно с нашата представа, тъй като, съобразно с вече казаното, небето навсякъде заема по-високо място, а земята по-ниско. Те казват, че небето обгражда кълбообразно земята и с бързото си движение движи със себе си слънцето, луната и звездите. Когато слънцето се намира над земята, тук настъпва ден, а когато слънцето отива под земята, тук настъпва нощ, а там е ден. Други пък, като се уповават на светия Давид, който казва: “разстила небето като кожа” (Пс. 103:3), което обозначава покров, и на блажения Исаия: “Онзи, който е поставил небето като шатра за живеене” (Ис. 49:2), смятат, че небето представя полукълбо. Поради това, захождайки слънцето, луната и звездите обхождат земята от запад към север, и по този начин, или по друг начин, всичко [се върши] по Божие повеление, като е било утвърдено и има за непоколебима основа Божията воля и намерение. Защото “той рече, и се създадоха; повели, и се сътвориха; постави ги навеки и на вечни векове; даде наредба, която няма да се наруши” (Пс. 148:5-6). Наистина, “небето на небето” е първото небе, намиращо се върху тази небесна твърд. Ето ти две небеса, защото Бог е назовал и твърдта небе. Божественото Писание обичайно нарича небе и въздуха, тъй като ние го виждаме отгоре [над себе си]. А на гръцки онова, което виждаме над себе си, се нарича уранос. И тъй, казва се: “благословете всички небесни птици” (Дан. 3:89), като се разбира [птиците] по въздуха, тъй като въздухът, а не небето, представя пътя на птиците. Ето ти трите небеса, за които говори светият апостол [Павел]. Ако ли пък поискаш и седемте пояса да наречеш седем небеса, то с това никак няма да нарушиш истината. А за еврейския език е свойствено да нарича небето в множествено число и поради това, като иска да каже “небе на небето”, казва “небесни небеса”, което ще рече “небесно небе”, що се намира върху твърдта, както и водите, които се намират над небесата, [сиреч] или въздуха и твърдта, или седемте пояса на твърдта, или самата твърд се нарича, според еврейския обичай, в множествено число “небеса”. Наистина, всичко родено, което съществува, подлежи на разруха, както е, по закона на естеството, и с небесата. Обаче те се държат и се пазят по повеление Божие. Единствено божеството по своята природа е без начало и без край. Защото е и казано: “тези неща ще погинат, а ти ще останеш да съществуваш” (Пс. 101:27). Обаче небесата не ще бъдат разрушени напълно, понеже “ще овехтеят, ще се свият като някаква одежда, ще се променят и ще има ново небе и нова земя” (Откр. 21:1). А небето е много по-голямо по размери от земята. Обаче не бива да се търси същината на небето, тъй като тя е непознаваема за нас. Никой да не смята, че небесата или [небесните] светила са одушевени, тъй като те са бездушни и безчувствени. А ако светото Писание казва: “да се възвеселят небесата и да се радва земята” (Пс. 95:3), то призовава към радост небесните ангели и земните човеци, тъй като Писанието знае да олицетворява, да ги представя като одушевени, като например: “морето видя и побягна, а Иордан се обърна назад”, както и “що ти е, море, та побягна” (Пс. 113:3-5) — както обикновено и ние говорим: “събра се градът”, при което искаме да кажем не зданията, но онези, които живеят в града. “Небесата разгласят славата Божия” (Пс. 18:1) не за това, че издарат звук, който се възприема със сетивните уши, но че със своето собствено величие ни показват мощта на Твореца. Когато наблюдаваме тяхната красота, ние прославяме Твореца като велик художник.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. От този пасаж се вижда, че Йоан Екзарх възприема съчинението на Йоан Дамаскин като разяснение към библейския текст в превода на Методий.

2. Обикновено се смята, че Йоан Екзарх не е познавал лично Първоучителите, а само е чувал за тяхното дело от учениците им вече в България. Друго тълкуване предлага М. Спасова — че Йоан Екзарх може да е бил един от преките следовници на светите братя, но че вече не е бил с Методий, когато е бил направен старозаветният превод. Тогава е възможно той да е бил единият от двамата книжовници, оставени от Методий в Цариград заедно със славянските книги.

3. Дукс или Докс (1Х-Х в.) — брат на княз Борис, син на българския хан Пресиян (836-889).

4. Дионисий Ареопагит (I в.) — ученик на ап. Павел, пръв епископ на Атина, мъченик. Приписва му се корпус от съчинения, познати в науката като „Ареопагитики”, възникнали не по-рано от края на V в. Йоан Екзарх цитира мисъл от „Мистичното богословие” на Псевдо-Дионисий.

5. Тук Йоан Екзарх твърди точно обратното на казаното от Псевдо-Дионисий, който укорява буквалистите, че „не разбират, че числото „четири”, например, би могло да се обозначи като „два пъти по две”, „простата” линия да се нарече „права”, а вместо „родина” да се казва „отечество” или някаква друга дума, включваща в себе си множество подобни значения...” (PG, 3, 708, руски превод в: Мистическое богословие. Киев, 1991,42-43). Срв. и  К е i р е r t, H. Velikyi Dionisie sice napisa: die Uebersetzung von Areopagita Zitaten bei Euthymius von Tarnovo. — B: Търновска книжовна школа, 2, 1980, 332-335.

6. Василий Велики.

7. Земя, въздух, огън и вода.