Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Краткият проложен текст, който според наслова и финалната молитва е посветен на двамата Първоучители, всъщност дава сведения главно за св. Методий, поради което в науката се среща и като „Житие на Методий”. Вероятно това е най-ранният опит да се напише славянски проложен текст, който да се чете по време на богослужение. Някои изследователи (например Лавров, Флоря) са на мнение, че Проложното житие е създадено още в Моравия, преди разпръсването на Кирило-Методиевите ученици. По-вероятно е обаче, то да е възникнало в България и то след написването на Пространното Методиево житие, което авторът явно познава.

Проложното житие получава разпространение благодарение на включването му в Пролога (сборник с кратки жития, предназначени да се четат по време на богослужението в деня на светеца). Прологът като сборник възниква по-късно (в България той прониква и се разпространява от края на XII в.), но в него се включват проложни жития, написани в по-ранна епоха. Необяснима засега остава датата, под която се помества творбата — 25 август. Никой друг паметник не ни е засвидетелствал тази дата за памет на Първоучителите. Проложното житие е открито за науката от К. Калайдович, който го обнародва в 1824 г. То се среща само в български и сръбски преписи.

ИЗДАНИЯ: Издавано е многократно. Срв. например:  К а л а й д о в и ч, К. Цит. съч., 90-91;  Л а в р о в, П. А. Материалы, 10-102 (с коментар);  И в а н о в, Й. Български старини, 2 изд., 288-290 (с коментар);  Т е о д о р о в – Б а л а н. Цит. съч., св. II, 42-44 (с варианти по познатите преписи).

Поместеният тук превод е направен по изданието на Й. Иванов и е препечатан от Стара българска литература, 4, 78; 521-523.


ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
В същия ден [25 август] е паметта на светите наистина преподобни наши отци и Моравски архиепископи Константин, наричан Кирил философ, и Методий, брат му, учители на славянския народ. И паметта им се чества на 6-ия ден на месец април и в деня на тяхната памет църквата празнува много.

Този, прочее, блажен и преподобен наш отец Методий, архиепископ на Горна Морава [1], е брат на преподобния Кирил Философ, първия учител на славянски книги, който е родом солунянин.

Този Методий бе със своя брат при сарацините и хазарите, учейки ги с него на православната вяра. Като преминаха през всички преждеспоменати земи и обучиха ученици в Морава, и ги взеха, те отидоха в Рим. А римляните нарекоха делото на двамата свято и апостолско; и ръкоположиха славянските ученици за презвитери. Блаженият Кирил пък почина съвсем скоро.

Адриан, римският папа, ръкоположи и блажения Методий за архиепископ на престола на апостол Андроник в Панонската област. Там, докато поучаваше, той претърпя много напасти и пакости от франкските епископи и презвитери, противопоставящи се на правата вяра според пустословието на Григорий Диалог [2].

Докато пребиваваше в Моравската земя, [Методий] преведе всичките 60 книги на Стария и Новия завет от гръцки на славянски в третия индикт на 6-хилядната триста четиристотин и трета година [3] при княз Светополк; гръцки цар беше Василий [4], а на българите — от Бога [дадения] княз Борис, крал на немските хора — [Людовик] [5].

И той, като научи своите ученици на правата вяра, и като предрече за своята смърт три дни по-рано, почина в Господа с мир. А [тялото му] лежи във Великата моравска църква от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица [6]. Предал душа в ръцете на Бога, той прие царството небесно. С молитвите им [7], Христе, спаси душата [ни].
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Горна Морава, вероятно отговаря на областта Panonia secunda.

2. Има се предвид папа Григорий Велики (590-604), наречен още Диалог или Двоеслов по наслова на най-известната си творба. Защитава първенстващата роля на римския първопрестолник в християнския свят, заради което влиза в конфликт с византийската църква. Срещу неговите възгледи се обявяват богословите, свързани с патриарх Фотий. От друга страна на папа Григорий Велики принадлежи текстът на т.нар. Преждеосвещена литургия, която и до днес се отслужва в сряда и петък на Великия пост.

3. В преписите има грешка — вместо 90 стои 400.

4. Василий Македонянин.

5. В текста се чете „крал немечким людем”, което е късен опит да се осмисли неясното място, тъй като името на крал Людовик е преосмислено като „люди”.

6. Местоположението на споменатата Велика моравска църква не е уточнено.

7. От множественото число се вижда, че творбата е предназначена за обща прослава на Първоучителите.