Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. МЕТОДИЙ

Наред с Пространното Кирилове житие, за което с голямо основание се смята, че е възникнало още преди идването на учениците в България, Пространното Методиево житие е великолепен житиен текст, създаден в най-добрите традиции и модели на константинополската агиография от иконоборческата и следиконоборческата епоха. Изображението на Методий се подчинява на принципа на идеализацията на героя, но идеализация, изградена чрез последователен разказ за деянията и в съответствие с тезата за богоугодното апостолство на св. Методий в усилията му за просвещаване на славянското стадо. Авторът е изцяло „вписан” в защитата на славянската писменост и задължителната борба с противниците на славяните и тяхното право на сакрално достойнство за родния им език.

Пространното житие на Методий, заедно с Пространното житие на Кирил, са открити за науката от А.В. Горски в 1843 г. и оттогава проблемът за авторството и мястото на възникването му са непрекъснато дискутирани. Изказани са различни хипотези, но все още преобладаващо е мнението, че Житието е дело на св. Климент Охридски. Засега авторството на св. Климент не може нито да се докаже със сигурност, нито да се отхвърли. Не е сигурно също дали двете пространни жития са дело на един и същ книжовник и дали не са възникнали като плод на усилията и съавторството на Кирило-Методиевите съратници. Всички въпроси около авторството и възникването на Методиевото пространно житие са отразени в библиографиите по Кирило-Методиевска проблематика (срв. Г. А. Ильинский. Опыт систематической Кирилло-Мефодиевской библиографии. С., 1934; М. Попруженко, Ст. Романски. Библиографски преглед на славянските източници за живота и дейността на Кирила и Методия. С., 1935; Кирило-методиевска библиография за 1934-1940 г. С., 1942; И. Е. Можаева. Библиография по кирилло-мефодиевской проблематике 1945-1974. М., 1980; И. Дуйчев, А. Кирмагова, А. Паунова. Кирило-методиевска библиография 1940-1980. С., 1983).

Пространното житие на Методий вероятно е възникнало в първото десетилетие след идването на Кирило-Методиевите ученици в България, преди заминаването на св. Климент за Кутмичевица. В литературно отношение то има по-строга и в известен смисъл по-скромна риторична форма. Прави впечатление неговата несъразмерност — уводът му обема почти една четвърт от целия текст. Изказано е мнение, че първоначално той е бил написан самостоятелно, а по-късно е използван от автора (или авторите) на Житието. Друго предположение е, че в увода са залегнали части от „Изповеданието на вярата”, което Методий, както и всеки новоръкоположен архиепископ, е трябвало да произнесе при получаването на висшия архиерейски сан.

Пространното житие на Методий е свързано с Пространното житие на Кирил и някои части, които тук са само маркирани, са по-обстойно изложени в Кириловото житие. В съгласие с агиографските канони в центъра на житийния разказ е дейността на св. Методий като архиепископ и борец за чистата християнска вяра.

Житието първоначално е написано на глаголица. Най-старият препис от него е от края на XII-началото на XIII в. и е поместен в т.нар. Успенски сборник — руски паметник, съхраняван в ГИМ, Москва под № Успенски 4. Останалите преписи (само 14 на брой) са също на руски и са от XV в. насам. Досега не е открит нито един южнославянски препис от Житието.

ИЗДАНИЯ: Пространното житие на Методий е издавано многократно заедно с Кириловото. От многобройните му издания ще отбележа само: Л а в р о в, П. А. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. I. Ленинград, 1930, 67-78;  Т е о д о р о в – Б а л а н, А. Кирил и Методи. Св.1, 81-105;  К л и м е н т  О х р и д с к и. Събрани съчинения. Т. З, С., 1973, 160-195 (обработили Б. Ст. Ангелов и Хр. Кодов, с обширен коментар и факсимилета); K r o n s t e i n e r, O. Житие блаженааго Методиа архиепискоупа Моравскааго. Salzburg, (б.г.), 30-89.

ЛИТЕРАТУРА: Огромната по обем литература, посветена на Първоучителите до 1980 г., е отбелязана в посочените по-горе библиографии. След тази година вж.:  Д и н е к о в, П. Славянский просветитель Мефодий (Очерк). С., 1985;  К и р а й, П. При Коцел край Балатон. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, бр. 10, май 1985, с. 6;  П е т к а н о в а, Д. Житието на Методий като паметник на ранната славянска агиография. Български език и литература, 1985, № 2, 2-10;  Д ы л е в с к и й, Н. М. Житие славянских первоучителей Мефодяя и Кирилла в обработке Димитрия Ростовского. Etudes Balkaniques, 1986, № l, 105-113;  П е т к а н о в а, Д. О некоторых особенностях Пространного жития Мефодия. -В: Cirill es Method tevekenysege Pannoniaban, Budapest, 1986, 66-75;  P e t k a n o v a, D. Zur Frage der Autorenschaft der Vita Methodii. — B: Symposium Methodianum. Hieronymus, Neuried, 1988, 485-490;  S c h m ue c k e r, A. Die Vita Methodii als hagiographischer Text. — B: Symposium Methodianum, 521-530;  S t e i n k e, K. Gattungstheorische Anmerkungen zur Methodius-Vita, пак там, 549-556; M и н ч е в а, А. За една спорна дума в пространното житие на св. Методий. Старобългаристика, XVI (1992), № 2, 35-37.

ПРЕВОДИ: Заедно с Пространното житие на Кирил Житието на Методий е издавано многократно на съвременен български език, а в христоматии и учебни помагала са издавани части от превода. Има преводи на Н. А. Н а ч о в (в приложение към Църковен вестник, 21, 1912 и отделно, С., 1912), от В. С л. К и с е л к о в (1923, 1933, 1938, 1942, 1945). Последното издание на нов превод с коментар от Хр. Кодов вж.:  К л и м е н т  О х р и д с к и. Цит. съч., т. 3, 196-212, препечатан с редакционни поправки в: Стара българска литература, 4, 68-77, 515-521 (бележки).

Тук се помества, редактиран, преводът на Хр. Кодов.


ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. МЕТОДИЙ
Месец април на шестия ден [1]
памет и житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски [2].

Благият всемогъщ Бог, който е създал от небитие в битие всичко — и видимо, и невидимо, — го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава, размишлявайки постепенно, може донейде да проумее и да познае оногова, който е създал такива дивни и многобройни дела. Защото от величието и от красотата на творенията чрез размисъл се познава и техният Творец (по Прем. 13:5), когото възпяват ангелите с трисвети гласове [3] и когото всички православни [люде] славим в Света Троица — сиреч в Отца, Сина и Светаго Духа, т.е. в три ипостаси [4], които можем да наречем три лица, но в едно божество. Защото преди всички времена и срокове, и години сам Отец, над всеки разум и над всяко ангелско разбиране, е родил Сина, както казва Премъдростта: “Преди всички хълмове ме роди” (Притч. 8:25). А и самото Слово божие, което в последните години се въплъти заради нашето спасение, казва с пречистите си уста в евангелието: “Аз съм в Отца и Отец е в мене” (Иоан. 14:11). От същия този Отец произхожда и Светият Дух, както е казал сам Синът с божия си глас: “Духът на истината, който от Отца изхожда” (Иоан. 15:26). Този Бог е създал всяка твар, както казва Давид: “Чрез словото господне се утвърдиха небесата и чрез диханието на неговите уста — цялото им войнство; защото той рече и те станаха; той заповяда и те се създадоха” (Пс. 32:6,9).

Преди всичко той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от себе си, и му вложи словесна дарба и свободна воля да влезе в рая, като му даде заповед за изпитание, та ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли пък я престъпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.

Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място, от което той отпадна поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова [Бог] изгони човека от рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият започна да подстрекава човешкия род и да го съблазнява с много козни.

Но Бог поради великата си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко време и по всяка година е издигал [избрани] мъже и е показвал на хората техните дела и подвизи, та като подражават на тях, всички да се стремят към добро. Такъв беше Енос, който пръв се осмели да призовава името Господне (по Бит. 4:26). След него беше Енох, който, като угоди на Бога, бе преселен на небето. И Ной се оказа праведник сред своя род, и избягна потопа в ковчег, та земята отново да би се напълнила и украсила с божии творения. След разделението на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна Бога и се нарече негов приятел, и получи обещание: “Чрез твоето семе ще бъдат благословени всички племена” (по Бит. 22:18; 25:4). Исаак, по подобие на Христа, бе въведен на планината за жертва. Иаков разсипа идолите на своя тъст (по Бит. 35:2-4) и видя лествица [5], по която възлизаха и слизаха ангели божии, и при благославянето на своите синове пророчествува за Христа. Иосиф, изпратен от Бога, изхрани народа в Египет [6]. Писанието разказва за Иов Авситидийски, праведен, истинолюбив и непорочен мъж, който, като получи изпитания, изтърпя и бе благословен от Бога [7]. Моисей, с Арона, между свещениците божии (по Пс. 98:6) бе наречен “бог на фараона” и наказа Египет. Той изведе божиите люде, [воден] денем от светъл облак, а нощем от огнен стълб, пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи, напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хляб и с птици. И като говори с Бога лице срещу лице, както може човек да говори с Бога, даде на народа закон, написан с божия пръст (по Изх. 7:13-14). Иисус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята между божиите люде (по Иис. Нав. 12:21). Съдиите също тъй извършиха много победи. А Самуил, като получи милост от Бога, помаза и постави цар според господното слово (1 Царств. 10:1). Давид с кротост пасе народа (по Пс. 77:72) и го научи на божии песни. Соломон, като получи от Бога мъдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия изобличи с глад хорската злоба, възкреси мъртвия момък, свали със слово огън от небето и изби мнозина, запали жертвоприношенията с дивен огън и изби мерзките жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя ученик [Елисей] двойна благодат. А Елисей, като взе милота [8] [на Илия], извърши двойни чудеса.

Също и другите пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития, които имаше да станат. След тях [се яви] Иоан, великият посредник между Стария и Новия завет, който стана кръстител Христов и негов свидетел и проповедник сред живите и мъртвите.

Светите апостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови, преминали по целия свят като мълния, цялата земя осветиха. Подир тях мъчениците измиха с кръвта си сквернотата, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе с много трудове и подвизи, унищожиха езичеството. Достойният за почит [папа] Силвестър [9], имайки за помощник великия цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци първия събор в Никея и победи, и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против Светата Троица — също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги изби [еламските] царе и получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който беше свещеник на Бога Всевишни (по Бит. 14:18). Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия Символ на вярата, т.е. “Вярвам в единаго Бога”, а Македоний отлъчиха, като осъдиха и него, и хулата му, която той говореше против Светия Дух [10]. Целестин и Кирил с двеста отци и с другия цар [Теодосий] унищожиха в Ефес Нестория с всичкото му злословие, което той говореше срещу Христа [11]. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха Евтихиевото безумие и сквернословие [12]. Вигилий с богоугодния Юстин и със сто и шестдесет и пет отци свикаха петия събор и като издириха всяко скрито заблуждение, проклеха го [13]. Апостолският папа Агатон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на шестия събор смазаха много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете, именно Теодор Фарански, Сергий и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другите им съмишленици, и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха върху истината [14].

След всички тези милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината (по 1 Тим. 2:4), в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, ако ги сравним с всеки един от гореказаните [божии угодници], не ще се посрамим. Защото на едни от тях той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела — със слово. Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово — силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, — строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. За всички беше всичко, за да спечели всички (1 Кор. 9:22) [15].

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците [16], които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество [17] — като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне [18].

Като прекара в това княжение много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите [19].

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше иудеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: “Готов съм да умра за християнската вяра”, и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха [20].

Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в божието дело, убеждаваха го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но тъй като той не поиска, придумаха го, та го поставиха за игумен на манастира Полихрон [21], който има доходи до двадесет и четири мери [22] злато и в който има повече от седемдесет души монаси.

Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Морава [23] [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: “Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от романците [24], от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме необразовани хора и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието]. Затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда”.

Тогава царят каза на Константин Философ: “Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.”

Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя — според думите на апостол Петра, който казва: “Бойте се от Бога, почитайте царя” (1 Петр. 2:17), но като изслушаха височайшето слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Морава, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години [25], те се върнаха от Морава, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай [26] прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] “Свети апостол Петър”; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците — според надписа на Пилата, който той поставил над кръста господен. Но папата ги прокле, като ги нарече “пилатовци” и “триезичници”, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест [27], да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

След много дни, когато Философът щеше вече да се представи пред [божия] съд, той рече на брата си Методий: “Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата [28]. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.”

А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: “Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно”. И го изпрати, като написа следното послание:

“Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение (Лук. 2:14). Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:26) и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него (по Тит. 1:16). Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението — както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: “Да възхвалят Господа всички народи” (Пс. 116:1), и на друго място: “Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както Духът им даде да говорят” (по Деян. 2:11). Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения (по 2 Тим. 4:3-4), дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език — такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях (по Мат. 7:15-16). А вие, възлюбени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен Отец с всички светии. Амин!”

Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде да му го ръкоположат за епископ на Панония — на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана [29].

След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината [30], повдигна против Методия сърцето на моравския неприятел, краля [31], заедно с всички епископи, които казваха: “Ти учиш в наша област”. А той отговори: “Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър [32]. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забравяте божието учение [в тези области], пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязната планина, да си пръснете мозъка”. Рекоха му: “Щом говориш остро, зло има да патиш”. А той отговори: “Казвам истината пред царете и не се срамувам (по Пс. 118:46); а вие правете с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от тоя живот.”

Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди: “Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ”. А той рече: “Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли: “Защо си изпотен?” Той отговорил: “Препирах се с прости хора”.

След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него го изпратиха в Швабско, където го държаха две години и половина [33].

Стигна [вест] до папата и той, като узна това, изпрати против тях църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато държат Методия [затворен]. И така те го пуснаха, но казаха на Коцеля: “Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас”. Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото четирима от тези епископи умряха [34].

Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха [писмо] до папата: “Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител”. Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.

Един езически княз, много силен, който седеше във Висла [35], се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: “Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене”. Така и стана.

Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше, щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: “Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти”. И това се сбъдна.

Някой си дружинник, много богат и съветник [на княза], се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва [36]. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: “Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо”. Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и не се намери мястото им (по По. 102:16), като че ли вихър отнесе и разсея праха им.

И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.

Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това, повдигна някои хора срещу него — като Датон и Авирон срещу Моисея (по Числ. 16:1 -35), — едни явно, други тайно. Това бяха хора, заразени от йопаторската ерес [37], които отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: “Папата е дал властта на нас, а тогова заповядва да изгоним вън с неговото учение”. Като се събраха всички моравски люде, поискаха да се прочете пред тях [папското] писмо, за да чуят за неговото изгонване. И както е присъщо на човеците, хората тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше както вятърът люшка листата. Но като прочетоха папското писмо, видяха, че в него пише следното: “Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен” [38]. И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.

Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки: “Царят [39] е разгневен срещу него и ако го намери, жив няма да го остави”. Но милостивият Бог, който и в този случай не поиска да посрами своя раб, вложи в сърцето на царя — защото сърцето на царя е винаги в ръцете на Бога (Притч. 21:11) — и той изпрати до него писмо: “Честний отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди [да дойдеш] при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви”. Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост и, като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите [40]. Той изпълни всичките желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия престол. Същото стори и патриархът [41].

По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места — сред разбойници, по морето — в бурни вълнения, по реките — в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: “Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда” (по 2 Кор. 11:26-27), както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога (по 1 Петр. 5:7), най-напред постави от своите ученици двама свещеници [42], добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври [43]. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър [44]. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието и Номоканона [45], сиреч църковните правила, и Отеческите книги [46].

Когато унгарският крал [47] стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: “Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.”

И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите (Пс. 62:12), той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата (по 2 Тим. 4:7-8). И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат (Прем. 4:10).

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: “Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?” Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд [48], и рече: “Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.”

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и, макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: “Пазете ме, деца, до третия ден”. Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: “В твоите ръце, Господи, предавам духа си (Лук. 23:46), и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква [49]. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците [50]. Събра се народ от безчислено множество хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички [51].

А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест во веки веков. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Методий според Житието е починал на 6 април и тази дата стои във всички преписи, освен в най-стария — Успенския; там е посочена датата 10 май. Обясненията за тази промяна са различни, но най-вероятното е, че преместването на датата за честване се дължи на типикарски причини — началото на април се пада винаги в поста, когато не е възможно да се извършва тържествена служба в чест на светеца. Затова датата за честване е изместена през май — 10, а по-късно — 11 май; тази дата става по-късно общ празник на Първоучителите.

2. В науката съществува спор относно значението на термина „Морава”, „Моравски”. По-голямата част от изследователите считат, че св. Методий е проповядвал и е бил архиепископ сред западните славяни — на територията на днешна Чехия и на Словакия (Моравия и Панония). Пръв американският учен от унгарски произход И. Боба предложи друга хипотеза, според която Методий е бил архиепископ в Сирмиум (Срем, дн. Сремска Митровица в Сърбия) в Панония (1971). Тази хипотеза е поддържана от О. Кронщайнер (бж. цит. изд. на Житието) и у нас от Ив. Добрев.

3. Става дума за ангелската песен „Свят, свят, свят Господ Саваот...”.

4. Същности.

5. Става дума за стълбата, водеща към небето, която Иаков вижда насън при Витил (по Бит. 28:12).

6. Разказът за Иосиф вж. в Бит. 41:43. В Средновековието е разпространено вярването, че египетските пирамиди са житници, чрез които Иосиф е изхранил египтяните през седемте гладни години.

7. Срв. Книгата на Иов от Стария завет.

8. Кожена дреха. За пророк Илия и за пророк Елисей вж. 3 Царств. 17-19 и 4 Царств. 1,2.

9. Папа Силвестър (314-335) според легендата е покръстил Константин Велики в Рим, но във византийската традиция не му се приписва участие в организирането на Първия вселенски събор в Никея (325), на който е осъден Арий.

10. Става дума за Втория вселенски събор, свикан от император Теодосий I (379-395) в Цариград и окончателно утвърдил Символа на вярата; Македонии не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина.

11. Третият вселенски събор е проведен в Ефес (431) под ръководството на папа Целестин (422-432) и Кирил Александрийски, александрийски патриарх (412-444), за да осъди несторианството. Император Теодосий II (408-450) възглавява събора.

12. Папа Лъв Велики (440-461) и цариградският патриарх Анатолий (449-458), заедно с император Маркиан (450-457), свикват Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451).

На Събора е осъдено монофизитството и е догматично определено, че човешката и божествената природа на Христос са неслитно и неразделно съединени.

13. Петият вселенски събор (553) е свикан в Цариград при император Юстиниан I (527-565); и тук авторът на Житието подчертава ролята на римския първосвещеник папа Вигилий (537-655) и го представя като инициатор на Събора.

14. Шестият вселенски събор се събира в Цариград (680-681) по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685) и е насочен срещу една разновидност на монофизитството — монотеитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В Събора взема участие и папа Агатон (678-681), канонизиран от цървата.

15. От „Уподобявайки се на всички...” — пасажът е парафраза на цитати от словата на Григорий Богослов за Василий Велики и Атанасий Александрийски.

16. В текста се чете „пьрьци”. Според едни става дума за правници или учени хора, според други — за „гърци”. О. Кронщайнер предполага „партньори при разговор или спор”, т.е. спорещите с него. Тук приемам тълкуването „първенци”, което дава в своя коментар към руския превод на Житието Б. Н. Флоря (Сказания о начале славянской письменности. М., 1981).

17. Според О. Кронщайнер четенето тук би трябвало да бъде „да бъде княз”, т. е. „архонт”.

18. Не се знае къде точно е князувал Методий. Преобладава мнението, че му е била поверена Стримонската архонтия, но според някои изследователи възможно е той да е управлявал около Бруса в Мала Азия, където са били преселени от по-рано славяни от различни области на империята.

19. Възможно е Методий да е бил принуден да се замонаши във връзка с някое неблагоприятно политическо събитие, например във връзка с убийството на Теоктист, който покровителствал неговото семейство. Олимп (Малоазийски) и околностите са били място за живот на много иноци. На Олимп и Витиния манастирите през VIII и IX в. са убежище на иконопочитатели и в тях живеят много просветени монаси, включително и славяни.

20. Хазарската мисия се датира в периода от края на 860-861 г.

21. Точното местоположение на манастира Полихрон не е известно. Вероятно той се е намирал близо до Олимп в областта Сигриани.

22. Славянската дума „спуд” се превежда различно. Ние приемаме, че тя означава универсалната мярка за злато „мяра” („литра”), около 164 гр.

23. В превода на Хр. Кодов и в по-старите преводи „Морава”, както е в оригинала, се предава с „Моравия”. Тук се приема предаването на името, така както е в славянския текст, без обаче да вземаме отношение към въпроса какво означава топонима в географските понятия на IX в.

24. В текста — „влахъ”, което превеждаме с „романци”, придържайки се към значението на думата, зафиксирано в речника на Миклошич като „човек от романски произход”.

25. Според Житието на Константин-Кирил — 40 месеца, в Италианската легенда — четири и половина години.

26. Братята са посрещнати не от папа Николай I (858-867), който вече е покойник, а от папа Адриан II (867-872).

27. Вероятно епископ Фромоза.

28. Сравнението е заето от Надгробното слово за Василий Велики от Григорий Богослов.

29. Първопрестолникът на Сирмия (Срем), чийто основател се счита ап. Андроник, е бил митрополит на всички епископи в Панония и Илирик.

30. Дяволът.

31. Крал Лудвиг Немски, крал на източните франки (817-843), владетел на Германия (843-876).

32. Т.е. в юрисдикцията на папата, който го е ръкоположил за архиепископ на Сирмиум.

33. Методий е заточен през късната пролет на 870 г. вероятно в манастира на гр. Елванген, в Западна Бавария.

34. Адалвин Залцбурски умира в 873 г., Херманрих Пасауски в 874 г., Анон Фрайзингенски в 875 г.; предполага се, че и Ландфрид Сабионски е умрял по това време.

35. Не е ясно дали става дума за полското племе „висляни”, или за някое незапазено до днес селище с това име. Ако се приеме първото предположение, то е възможно някой от местните князе на висляните да е попаднал в плен при Светополк.

36. Купетра означава „кума”, „кръстница”. „Етърва” е обяснение, дадено от лице, което не е разбрало значението на думата и несъмнено е вторично.

37. Така авторът на Житието нарича привържениците на промяната в Символа на вярата, според които Светият Дух изхожда не само от Отца (както е в Никео-Цариградския символ), но и от Сина. По това време добавката — „Филиокве” („и от Сина”) не се е наложила окончателно, но немското духовенство вече е възприело тази редакция на Символа.

38. Текстът представлява в съкратен и редактиран вид Булата на папа Йоан VII от юли 880 г. (т.нар. „Industriae tuae”).

39. Император Василий I Македонянин (867-886).

40. Методий вероятно се е върнал за кратко в Цариград през втората половина на 881 г. За това кои са свещеникът и дяконът са изказвани различни предположения, но най-вероятно е свещеникът да е Константин презвитер (Преславски).

41. Патриарх Фотий (857-867 и 877-886).

42. По-вероятно е тук да става дума за трима, а не за двама книжовници, тъй като в никой препис не е употребено двойствено число, а цифрите при транслитериране на глаголицата в кирилица имат различна стойност — глаголическото в е 3, а не 2.

43. Тук транслитерацията на глаголическите цифри може да се докаже, защото числото на месеците от март до октомври е 8, а транслитерацията на съответната глаголическа буква в кирилско s променя цирфата в 6.

44. Вероятно по този случай св. Методий създава своя Канон за св. Димитър Солунски.

45. Номоканонът е юридически паметник, съдържащ постановленията на църковните събори и други юридически документи. Смята се, че св. Методий е превел т.нар. „Синагога на Йоан Схоластик”, съставена през VI в.

46. Съдържанието на преведените „Отечески книги” не е уточнено. В науката съществуват две основни хипотези по този въпрос — че Методий е превел някой Патерик (сборник с поучения, кратки слова и разкази за живота на отшелници и монаси) или че е превел сборник (най-вероятно календарен от типа на Клоцовия сборник) със слова от Отците на църквата. В последно време Кр. Станчев изказа още една хипотеза — че е възможно и „Отечески книги” да е синтактично свързано с предидущия израз и да пояснява Номоканона, т.е. „Номоканона, сиреч църковните правила и отеческите книги”.

47. Пасажът е неясен. Несъмнено не става дума за унгарски крал, какъвто по това време не съществува, а най-вероятно за немския крал Карл III, който през 884 г. води преговори със Светополк; според О. Кронщайнер първоначалното четене не е „угърьскому”, а „оногоурскомоу”, което според него би могло да означава и „протобългарски”; нямаме обаче никакво потвърждение на подобно тълкуване.

48. Горазд, който (както се вижда от Житието) е моравец по произход, не е утвърден от папата и малко по-късно противникът на св. Методий Вихинг заема архиепископската катедра.

49. Не е посочен градът, в който е починал Методий. Според различните хипотези и археологически изследвания за място на неговата кончина се сочат Велехрад (сега Ухерско градище) в Чехия, Микулчица и други места.

50. Изразът е от Похвалното слово за Атанасий Александрийски от Григорий Богослов.

51. По Надгробното слово за Василий Велики от Григорий Богослов.