Ако не беше създаден ДСБЮ, сигурно щеше да има някоя друга организация, обединяваща българите в Сърбия. Може би тя щеше да бъде по-силна и по-категорична от сега съществуващият съюз. А може би българите, останали колкото за един кораб, направо щяха да потънат в подмолите на националният нихилизъм без някой да е забелязал това.

В началото на създаването си ДСБЮ беше възприет почти като "чудо" за Сърбия, като "атракция" за България. От друга страна, в Сърбия несвикнали със самостоятелна политическа организация на българите, с какво ли не се опитаха да дискрецитират и разбият организацията. Все са надяваха (с помощта на сръбските вестници), че активистите на ДСБЮ ще се изплашат, ще избягат - разбира са, в България, като "неблагонадеждни" за Сърбия, и в краен случай, като останат без работа ще трябва да са откажат от каузата.

Едно от основните обвинения беше - кои са те да говорят от името на цялото българско малцинство? Сякаш само онези, които членуват в сръбската социалистическа партия имаха правото да говорят от името на малцинството. Или ако са толкова силни защо не излязат на изборите? Не се питаха при това - защо избирателната система е безнадеждна за българите и при положението всички българи в Сърбия да гласуват за кандидатите на ДСБЮ. За репресиите, заканите, заплахите, за кампанията в медиите е излишно да се говори, поне е в по-горните редове вече е казано.

Обвиняваха ни, че българските вестници писали за нас, като че ли сръбските не пишат за сърбите избън Сърбия. Не им се харесваше, че отделни активисти на ДСБЮ идвали в България, без да си дават сметка, че хиляди и хиляци сръбски граждани са постоянно, или почти всекидневно, на посещение в България...

Общинските политици в Цариброд и Босилеграц все едно и също повтаряха във вестниците - българите имали всички права и че няма да се позволи там на "някои си" да интернационализират въпроса с българското малцинство в Сърбия. Те не осъзнаваха, че споменатият въпрос беше "интернацнонализиран" още на 4 август 1992 г. на срещата на ДСБЮ с представителите на Хелзинкския парламент в Ниш.
На 26.II.1994 г. делегация на ДСБЮ замина за Женева, където предостави документи за основните нарушения на правата на българите в Сърбия.

След завръщането на делегацията, Общинската скупщина в Босилеград даде предложение "ДСБЮ да се заличи от регистъра на политическите организации в Сърбия". Това беше и най вербалната провокация от страна на властите, които след редица заплахи, провокации, обвинения, съдебни присъди и уволнения, с декрет решиха да "заличат ДСБЮ от регистъра на политическите партии". С това щеше да се сложи точка на и без това строго контролираната свобода на мислене в тези краища, но и на организацията, която обедини около себе си българите в Сърбия, правейки опит да запази, а не да фалшифицира националната самобитност на българите в цяла Югославия.

Харесва ли се това на някои или не - така е!

Ние преживяхме преломното време, въпреки опитите да ни сломят.
Зад фасадата на демокрацията се крият още много примки, клопки и лицемерия. Трудно предвидимо е какво ще се случи в близкото бъдеще, а още по-непредвидимо е далечното.

Единственото нещо, което ДСБЮ постигна досега и което нито една друга организация не успя в течение на десетилетия да постигне е, че изнамери сили и смелост да каже, че правата на българите трябва да се зачитат. Досега това беше немислимо. Немислимо беше и истината да се казва откровено и без увъртулки.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]