С десетилетия наред българите в Югославия само слушаха и гледаха какво ще каже едната страна, винаги непогрешима и добросъвестна. Едва ли се знаеше за мнението и становището на другата страна.

А тази "друга" страна винаги беше черна, по-черна даже и от самия дявол.
За съжаление, ние в Сърбия бяхме част от един народ, който пълнеше черните военни страници в сръбската историография, наричаше се "завоевателски", "фашистки", даже "по-лош и от прусите". С такава развита антибългарска пропаганда, малцинството в Сърбия нямаше начин за процъфтяващо бъдеще.

Колко само жлъч и омраза се лееха срещу България в средствата за масово осведомяване на българите в Сърбия, разбира се, че в това отношение знаменосец беше вестник "Братство", в чиито помещения все още може да се види портретът на Тито.

Всеки опит на България да намекне поне с дума за положението на малцинството, в "Братство", се посрещаше на нож, а в Босилеград с митинг "срещу българските претенции". Страници и страници редакторите на медиите на български език в Сърбия пишеха и четяха срещу България. И което е най-печалното, все още го правят. А за хората, които извършват това "по поръчка" ето какво казва секретарят на ДСБЮ Иван Николов:

"В редакциите на "Братство", "Мост", "Другарче", радио- и ТВ-емисиите на български език се допускаха хора, избрани според критериите на морално-политическата съобразност. Така формирани редакциите имаха основна задача да пропагандират политическите становища на властващата партия, а не да отразяват политическите интереси на малцинството."

Иван Николов (в. "Нова България", 14.IV.1994 г.)

Доскоро за читателите, зрителите и слушателите на тези медии единственият враг трябваше да бъде България. След като се поизмениха обстоятелствата, врагът No 1 стана ДСБЮ. Срещу ДСБЮ редакторите отправиха жестоки обвинения, но не намериха друг подобен "обвинител", който да ги подкрепи в настояванията им да се сложи точка върху правата на българите в Сърбия.

Непонятно е обаче как все още, докато хората от български произход публично се оплакват с документи и доказателства за нарушените им граждански и човешки права, няйои там редактори в Ниш не могат да се нахвалят с правата и свободите си. Българското малцинство даде и повече от това, което можеше да даде в потвърждение на лоялността си. Но кой от името на малцинството може да се отказва от полагащите му се права "по най-високите международни стандарти", както обичат да казват югославските официални представители?

И когато всички тези редактори и на тях подобни съмишленици в общинските власти започнаха "лов на вещици" в Западните покрайнини, с цел да злепоставят ДСБЮ и завинаги да го зачеркнат в паметта на хората, проблемите толкова се натрупаха, че дори въздух за нови атаки и обвинения не им остана.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]