ПРИТУРКИ
 

12. ИЗВЕСТИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЖИТИЕТО НА С В. НИКОН МЕТАНОИТЕ
(Към стр. 661—662)
 

Житието на св. Никон Метаноите () [1] бе известно доскоро само в латински превод, направен през XVI век от йезуитския монах Яков Сирмонд, което той намерил в един гръцки ръкопис в Bibliotheca Sfortiana. Яков Сирмонд предал превода си на кардинал Цезар Бароний (1538—1607), който в съкратен вид го поместил в своите Annales ecclesiasticae (t. X, p. 225), отдето I.–P. Migne го издаде в своята Patrologia gr., t. CXIII, col. 975—988, под наслов Vita Sancti Niconis armeni monachi. Пълният текст на житието в латински превод на Яков Сирмонд биде издаден във Veterum scriptorum et monumentorum historiorum, dogmaticorum, moralium amplissima collectio, t. VI, Edm. Martne et Ursinas Durand, Paris, 1729. Напоследък обаче Сп. П. Лампрос сполучи да изнамери и гръцкия текст на това житие в манастира “Кутлумуш” на Света гора в ръкопис № 210, л. 106^а—186^б, който бил писан от епископ Партений на неизвестна епископия в 1630 г., и в 1906 г. го издаде в , . III, 1906,  131—228,
 

1. Тоя прякор  бил даден на св. Никон според Сп. Лампрос

811

под наслов:

По-сетне Сп. П. Лампрос посочи, че Яков Сирмонд направил своя латински превод по Барберинския ръкопис № 583 (VI, 22), стр. 611^а— 613^а, произхождащ от XV век, в статията си , вж. ,  V, 1908,  301—304, дето в предговора той казва, че в Барберинския ръкопис има много фрази, които са изпуснати в Кутлумушкия. Обаче в известията на това житие, които се отнасят към българската история и които ние имаме на ръка, констатираме и обратното, а именно че в Кутлумушкия има фрази, които са изпуснати в превода на Яков Сирмонд, а следователно и в Барберинския ръкопис, и че има големи неточности в латинския превод. Това ще ни докажат следните съпоставки:
 

Martne et Durand, cap. 49, col. 867

Сп. П. Лампрос, стр. 174—175

Non longo post tempore, Basilius cognomento Apocaucus, praetoris munere nupet auctus, Corinthi versabatur, isthmumque ilium praesidio contra Bulgaricos incursus tuebatur. Graviter autem ilium angebat non solum molestus ac difficilis morbus quo tunebatur, sed multo magis urgens metus et pavor Bulgaricae incursionis fama gliscente, gentem ilium tota Epiro grassatam, in Helladem atque in Peloponesum copias convertere. Proinde missis Spartam nuntiis, Apocaucus Niconem evocaret; enim vero complerant eius aures quae de illo passim narrabantur, praecipue quae de summa illius in Deum feducia et libertate acceperat.

812
 

Divinus quidem vir caritate praestans, Apocauci petitionem propenso animo accipiens, antiquius nihil habuit, quam ut Corinthum celerrime contenderet. Quo appellens non solum morbo aegrum sua praesentia liberavit, sed metu etiam ac terrore Bulgarorum, illos alio cursum suum flexisse significans. Ita omni ex parte fausta et iucunda Basilio fuit Niconis oratio. Cum ergo dies septem illic posuisset, malorumque impendentium Ilias per eum discussa et sublata esset, donum revertit. Ubi sensuum habenas usquequaque contrahens, intro semper flectere cogebat, adeo ut maiore in mediis tumultibus tranquillitate, quam eremicolae desertis in locis fueretur.

813

Приведените тук съпоставки на двата текста са достатъчни, за да ни покажат колко непълно и неточно Яков Сирмонд е превеждал своя гръцки оригинал; той достига на места дори до изменение на смисъла. Но в тоя случай най-важно за нас е подчертаното изречение: Sed metu etiam ас terrore Bulgarorum, illos alio cursum suum flexisse significans, което и по съдържание, и по смисъл няма нищо общо със съответното изречение в гръцкия текст. Изнамирането обаче и обнародването на гръцкия текст на житието дават възможност не само да се установи непълнотата и неточността на латинския му превод, но да се отстрани неверността относно времето, към което се отнася горното известие за Самуиловия поход в Пелопонес. Под влиянието на Скилицовия разказ за началото на Самуиловата борба с ромеите, дето се изброяват изобщо византийските области, а именно: “Не само Тракия и Македония и околностите на Солун, но и Тесалия, Елада и Пелопонес, [2] повечето нови историци, които се занимават с историята на Самуиловото време, отнасят горното известие на житието тъкмо към началото на Самуиловата борба с Василий II — към 980 или 981 г. [3] Само В. Г. Васильевски обърна внимание, че “поход Самуила на Пелопоннис, упоминаемый в житии (св. Никона, р. 867 по издан. Martne и Durand) относится к позднейшему периоду, после возмущения Варды Склира и Варды Фоки (о чем и говорится выше на той же 867 стр.), а не к начальным годам восстания, как это предполагается у Гильфердинга.” [4] Дори А. Липовски не се възползувал от тая напълно уместна и правилна бележка на Василевски и въппреки това, че тя му била известна, отнася нашето известие към 984 г. [5] Сега обаче благодарение на гръцкия текст, по който може да се изправи неточният латински превод и да се установи истинският смисъл на горепосоченото изречение, не
 

2. Skyl.—Cedr., ibid., II, p. 435₂₂—436₃, и тук по-горе, стр. 629, бел. 49.

3. Вж. А. Гильфердинг, пак там, стр. 203—204. К. Hopf, Griechische Geschichte, Leipzig, 1870, стр. 124. К. Иречек, История болгар, Одесса, 1878, стр. 249—250.

4. В. Г. Васильевский, К истории, пак там, стр. 143, прим. 1, Труды его, пак там, стр. 85, бел. 1.

5. А. Л. Липовский, каз. статия, пак там, стр. 129.

814

остава никакво съмнение, че приведеното известие от житието на св. Никон се отнася към 996 г., защото в него ясно се посочва на българската катастрофа при р. Сперхий. Поради това ясно става, че Самуил предприемал в Елада и Пелопонес не два, а един поход, и то в 996 г.

Що се отнася до третото известие от житието на св. Никон , което се отнася до българската история, то то гласи следното в латинския превод и гръцкия текст на житието:
 

ibidem, стр. 51, col. 868—869:

ibidem, p. 177:

Lacedaemonem vix redierat et verae philosophiae monasterium suis redditus tenebat, cum paucis post diebus, quoniam invidia quiescere nescit, ab improbis quibusdam malevolisque hominibus per calumniam accusatus Johannes ille Malacenus nobilitate (869) generis ac splendore, necnon humanae sapientiae laude non inter Lacedaemonios modo, verum etiam tota Hellade ac Peloponneso facile princeps: accusatus autem apud eum, qui tunc imperii sceptris potiebatur, Basilium scilicet Romani minoris filium, regum omnium fortunatissimum, cuius et vita illustris, et imperii spatium longissimum fuit, et victoriae ac trophaea de hostibus quamplurima: per quem et Bulgaricae dentis princeps anno 1009 at memorant historiae, Samuel ille viribus et robote inexpugnabilis, in Greta cum innnmerabili Bulgarorum multitudine fractus ac subactus est.

815
 

Приведените тук откъслеци идат още веднъж да докажат не само непълнотата и неточността на латинския превод, но и това, че последният дава и данни, които не намираме в гръцкия текст, а именно че в 1009 г. господарят на българите Самуил бил съвсем разбит в Крета заедно с неизброимо количество българи и подчинен, когато в гръцкия текст не се споменава нито мястото, нито годината на това Самуилово и българско поражение, обаче и преводачът, и гръцкият автор на житието се позовават на историята. По-горе се каза, че според Сп. Лампрос в Барберинския кодекс, по който е бил направен латинският превод, има много фрази, които са изпуснати в Кутлумушкия, обаче за приведените тук откъслеци от гръцкия- екст на житието Сп. Лампрос не привежда никакви разночетения между Кутлумушкия и Барберинския текст, следователно в Барберинския не са показани нито времето, нито мястото на Самуиловото поражение, иначе Лампрос не би пропуснал това да отбележи; оттука се налага да приемем, че както годината 1009, тъй и мястото Крета са били прибавени не от преводача Яков Сирмонд [6], а от преписвача на гръцкото житие, което първият намерил в Bibliotheca Sfortiana и по което направил своя превод. Но отде тоя преписвач ги заимствувал, мъчно може да се установи, а пък да се предполага, че той сам ги е измислил, също така нямаме основание, защото и в двата текста се прави позоваване на историята: очевидно той ги е почерпил от друг близък до времето извор, защото 1) ако събитията, които се съобщават в житието, са наредени хронологически, то и нашето събитие ще трябва да се отнесе много след 996 г. и 2) защото мястото Крета се намирало в областта, дето най-
 

6. В латинския текст у Цезар Бароний годината е изпусната, защото сам той отнасял това събитие към 993 г. Вж. Migne, ibid., col. 983 В.

816

често са ставали при Самуил боеве между българи и ромеи — около Солун, източно от него, между този град и крепостта Рентина, или Рендина, която се издигала при езерото Болбе [7] и е отстояла един ден път от Солун. [8]
 

7. Пръв се опита да определи местонахождението на Крета А. Липовский (пак там, стр. 139), който предположи, че “это искаженное латинское название “града Кратово”, как встречающегося в “поменике монастыря Слепче” (XVI века), так наносимого и теперь на некоторые полные карты, в Македонии, у притока Пшины, притока Вардара”. Й. Иванов, Беласицката битка, 29 юли 1014 г., ИБИД, кн. III (1911), стр. 5, пише: “Това място (Крета) се отъждествява с поименованото през XII—XIII векове Коритос, което изглежда да е Кратово” (вж. същия, Северна Македония, стр. 195, бел. 2. Ср. W. Tomaschek, Idrisi, пак там, стр. 81 (363). Кой собствено отъждествява Крета с Коритос (), Иванов не посочва, обаче подобно отъждествяване е недопустимо, защото местонахождението на Крета се определя съвсем на друго място. В гръцкия текст Creta е било предадено чрез , както може да се заключи от следните места у Cantacuzenus, ed. Bon., t. I lib. II, cap. 25, p. 455_3–10:

Ibid., t. II, lib. III, cap. 12, p. 79_9–13:

И двата цитата ясно определят, че Creta, или , се намирало източно и близо до Солун, но дали Иван Кантакузин вярно обяснява неговия произход, това предоставяме на компететни лица да се произнесат.

8. Cantacuzenus, ibid., t. II, p. 236: 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]