Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста

Василъ Миковъ

 

(Част В)

 

  1. Имена свързани съ народность  97

  2. Названия свързани съ имена отъ обществения животъ  108

  3. Имена свързани съ войни, бунтове, войници, грабежи и пр.  113

  4. Названия свързани съ привилегии, известни правдини, задължения, данъци и пр.  117

  5. Имена, свързани съ лица  121

  6. Имена въ връзка съ понятията жена, мома, мѫжъ и пр.  135

  7. Названия свързани съ занятия  137

  8. Названия свързани съ градъ, крепость, кула, село, постройка, старъ пѫть, граница и пр.  149

  9. Названия въ връзка съ храмове, църкви, манастири, джамии, светии и пр.  163

10. Самодиви, змейове, зли духове, езически вѣрвания и пр.  172

11. Названия въ връзка съ вода, рѣка, потокъ, изворъ, езеро, блато, мочуръ, безводие и пр.  175

 

        1. ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ НАРОДНОСТЬ

 

 

Всички народи, както и отдѣлни племенни групи, живѣли изъ българскитѣ земи, освенъ многобройнитѣ и разновидни названия на селища, рѣки, планини и пр., сѫ оставили и не малъкъ брой наименувания свързани съ тѣхнитѣ собствени имена. И до днешни дни по името на старитѣ траки, обширната область между Стара-планина и Бѣло-море и отъ Черно-море до р. Места се нарича Тракия. Македония е добила името си отъ старитѣ македонци, а България — отъ старитѣ българи и пр. Известно е, че тракитѣ сѫ се дѣлили на много племена, всѣко отъ които е оставило и името си на областьта, въ която е живѣло. По името на тракийското племе фриги, страната въ днешна южна Македония нѣколко вѣка преди Христа се е наричала Фригия, а страната между Дунава и Стара-планина, по името на мизитѣ, много столѣтия се е наричала Μизия, име изчезнало едва преди единъ вѣкъ. По името на дарданцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове северна Македония се е наричала Дардания, а по името на пеонитѣ областьта по горна Брегалница и Кюстендилско е носила названието Πеοния, име запазено и до днесъ подъ формата Пия̀нецъ.

 

Името на келтитѣ и на галитѣ [1] не е запазено въ нито едно название, освенъ, ако приемемъ, че сердитѣ или сардитѣ сѫ отъ келтийски произходъ, които сѫ наложили своето име въ античното название на днешната ни столица — Сердика. Въ земитѣ на югъ отъ Дунава не сѫ открити до сега никакви следи отъ името на германското племе бастарни.

 

 

1. Имената Галата, Галатинъ, Галиче, Галичникъ и др. иматъ другъ произходъ.

 

 

98

 

Това, което прави особено впечатление и буди голѣмъ интересъ е, че името римски, римско не е запазено подъ никаква форма. Но безчетъ сѫ названията свързани съ латински, латинско и пр., въ смисълъ на старовремско, отдавнашно.

 

Името и на старитѣ славяни, дори и имената на нито едно отъ славянскитѣ племена, не е запазено въ нито едно название. Може би названието на с. Смиля̀нъ (Смол.), произлиза отъ Смолѣни, а названието на р. Воюса въ Албания ще стои въ връзка съ племето ваюнити. Берзития и Драговития отдавна сѫ изчезнали като областни названия.

 

Съ имената на почти всички народности, живѣли по нашитѣ мѣста следъ идването на славянитѣ, като гърци, българи, кумани, печенеги, татари, турци, маджари, нѣмци и пр., сѫ свързани много названия, съ които ще се запознаемъ последователно, като почнемъ съ названията свързани съ „латинци".

 

Преди да се занимаемъ съ произхода на названията свързани съ народность, трѣбва да обърнемъ внимание на обстоятелството, че не всички наименувания на нѣкои мѣста носятъ непремѣнно имената на народитѣ, които сѫ живѣли въ тѣхъ или около тѣхъ. Ще посочимъ примѣри, отъ които ще се види, че при наименуванието на такива мѣста, околното население не е държало смѣтка за истинския народностенъ произходъ на народа, съ който е свързано името на нѣкое селище или мѣстность. На много мѣста се сочатъ названия като: Латѝнска черква, Латѝнски гробища, Латѝнско кале, Латѝнъ-градъ, или Елèнски гробища, Елèнска чешма, Грѣцки-долъ, Жѝдовъ-кладенецъ и пр., но това ни най-малко не показва,

 

 

99

 

че на тѣзи мѣста сѫ живѣли латинци, т. е. римляни, елини или гърци, жидове, т. е. евреи и пр.

 

Подъ понятието „латинци" у насъ днесъ, и то подъ влиянието на училището, се разбиратъ римлянитѣ. Въ сѫщность подъ „латинци" народътъ разбира единъ народъ, който е живѣлъ по нашитѣ земи много отдавна, говорилъ е „неразбираемъ" езикъ, нито български, нито гръцки или турски, народъ, който се е кръстилъ като насъ и главно народъ, който е строилъ калетата, старитѣ черкви, пѫтищата и т. н. Всички остатъци отъ стари градища, крепости, черкви, пѫтища и пр., за които у народа не е запазенъ никакъвъ споменъ, никакво предание и за които нищо не се знае, сѫ останали отъ „латинско време", отъ „латинцитѣ". Много отъ старитѣ черкви, гробища, крепости, водопроводи, разрушени въ началото на турското владичество, дори и по-късно (какъвто е случаятъ съ старата турска баня въ Фердинандъ, разрушена следъ 1688 г.), населението въ повечето случаи нарича „латински". До Бѣла-Черква и Павликени (Търн.), Хубавене (Лук.), Ставерци (Орѣх.), Богданово (Ст. Загор.), Грамада (Кул.) и мн. др. има „Латѝнски гробища". До Ботунецъ (Соф.), Каменополе (Б.-Сл.), въ Кунино и до Осиково (Вр.) и пр. се намиратъ Латѝнски черкви, а до Бахалинъ (Царибр.) има Латѝнски кръстèве и до Ботево (Вид.) — Латѝнски караулъ. Приведенитѣ по-горе „Латински гробища", и „Латински църкви", както и повечето отъ разрушенитѣ крепости, които народътъ нарича „Латински", сѫ обикновено отъ епохата между X— XIV в. сл. Хр.

 

Значително по-малко сѫ названията, свързани съ името еленски, елински или гръцки. Кои и какви сѫ тѣзи „елини" въ народното съзнание

 

 

100

 

нѣма ясна представа; знае се само, че елинитѣ сѫ живѣли отдавна, че били едри люде, били християни и нищо друго. Названията, свързани съ елини и гърци, сѫщо така не показватъ, че на тѣзи мѣста сѫ живѣли гърци; тѣ се отнасятъ до мѣста, които явно нѣкога сѫ били обитавани отъ българи, но презъ робството всички връзки съ миналото сѫ били прекѫснати, затова и за такива мѣста не се знаятъ никакви легенди или каквито и да сѫ спомени. До Ябланица (Тет.) има Еленѝшки гробища, надъ Лѣсидрѣнъ Тет.) — Елèнски гробища, до Ясна-поляна (Бур.) — Εлèнскο грοбе. До Кюлевча (Шум.) една обградена отъ две страни съ високи скали долина, гдето споредъ народното предание е имало голѣмо сражение между българи и гърци, при което последнитѣ били съвършено разбити, се нарича Гръ̀цка сѣчь. Една могила до Правецъ (Бот.) се нарича Гъ̀ркова могила, а една мѣстность до Говедарци (Сам.) — Гъркóвица. На българскитѣ названия съ значение на гъркъ, съответствуватъ турскитѣ — Урумъ-кьой, дн. Ефремъ (Харм.), Урумъ-ени-кьой, дн. Българово (Айт.) и др.

 

Доста сѫ примѣритѣ на селищни и мѣстни названия, свързани съ името българинъ. Въ Шишмановата грамота, дадена на Рилския манастиръ, нѣкѫде изъ Дупнишко се споменува с. Блъгарино. Въ една грамота отъ 14 в., нѣкѫде изъ Косово поле се споменува Блъгарски катоунь. Въ Ловчанско едно село се нарича Българèне, въ Солунско има Бугарѝево, въ южна Тесалия единъ върхъ се казва Булгара, а въ Кешанско има село Булгàръ-кьой. Турцитѣ и българитѣ-мохамедани изъ Родопитѣ, наричатъ „невѣрницитѣ"-българи, както е известно, „гяури". Много

 

 

101

 

названия изъ южнитѣ предѣли на земитѣ ни сѫ свързани съ името гяуръ или кауръ, като: Γяỳръ-йолу до Априлово (Поп.), Гяỳръ-гине —долина до Нова-махла (Пещ.), Гяỳръ-бунаръ до Каснаково (Хаск.), Каỳръ-аланъ, дн. Българска поляна (Харм.), Каỳрско гробе до Девинъ, Каỳръ-чанъ (Български звънецъ) до Ягодина (Девин.) и пр.

 

Основатель на Бачковския манастиръ, както се знае, е грузинецътъ Пакурианъ, който го е обдарилъ съ много земи и други имоти. Този манастиръ е ималъ и много параклиси изъ различни краища на Родопитѣ. Такъвъ параклисъ или имоти, манастирътъ ще да е ималъ и около с. Павелско (Асен.), гдето и днесъ е запазено името Иверце [1], което е стб. форма на грузинецъ.

 

Името на печенегитѣ е запазено въ малъкъ брой мѣстни названия, като Печенàкъ до Ѫгленъ (Лук.). Може би и въ названието на с. Бежàново (Лук.), да се крие маджарската форма бешеновъ, което значи печенегъ (гл. стр. 89). Α Бешеновъ въ Банатъ, както е известно, е населенъ съ българи изъ Свищовско и Плевенско.

 

Отъ всички народи, които презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ нахълтвали на югъ отъ Дунава, най-много следи сѫ оставили куманитѣ. Разселили се въ различни покрайнини между българитѣ, тѣ сѫ успѣли да оставятъ и повече селищни и мѣстни названия съ своето име. Въ Софийско едно село до скоро се наричаше Κуманѝца, въ Троянско има с. Κòменско, а въ Сѣрско — Κуманѝчъ. Една мѣстность до Панагюрище носи името Куманѝчево, до Джурово (Тет.) има Кỳманецъ, до Криводолъ (Врач.) — Κỳманοва чука,

 

 

1. Въ Царибродско, малки каменни вдлъбнатинки, въ които се събира дъждовна вода се наричатъ ѝверки.

 

 

102

 

до Вердикалъ (Соф.)— Κумàнинъ-дοлъ, до Девинъ — Кòменъ, до Широка лѫка (Дев.) — Кòменско гробе, а до Видраре (Тет.) — Команѝшка лѫка.

 

И узитѣ сѫ оставили своето име въ названието на с. Узлàръ (Балч.).

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове българитѣ сѫ наричали днешна Албания — Арбанска землѧ [1], а презъ 14 в. днешното с. Арбанàшко (Куман.) се е наричало Арбанаси. Днешнитѣ названия на с. Арбàнаси (Търн.) и Г. и Д. Арбанàсъ (Асен.) носятъ имената си отъ онѣзи българи, които презъ 13 или 14 в. сѫ били преселени отъ къмъ предѣлитѣ на Албанската, т. е. Арбанашката область. Това старо название е запазено и въ крепостьта Арбанàшко кале до Гагàница (Берк.). Турцитѣ наричатъ албанцитѣ арнаути, подъ което име се разбиратъ не само албанци, но и българи, дошли отъ най-западнитѣ, съседни съ Албания, български области. У насъ сѫ запазени доста названия свързани съ арнаутитѣ, отъ които ще споменемъ само: Арнаỳтъ, дн. Пороище (Разгр.), Арнаỳтито (Ст. Заг.), Арнаỳтецъ до Коприщица, Арнаỳтска пѫтека до Джуровъ (Тет.) и др.

 

Голѣмо впечатление правятъ и названията, които напомнятъ за нѣмци, маджари и сърби. Трѣбва да се отбележи, че тѣзи названия, съ малки изключения, се срѣщатъ изъ областитѣ, въ които въ старо време се е разработвало рударството (ср. по-долу). Известно е изобщо, че въ всички рударски центрове на Балканския п-въ, презъ срѣднитѣ вѣкове и първитѣ два-три вѣка

 

 

1. Грамотата на Ив. Асенъ II, дадена на дубровчанитѣ, ср. И. Ивановъ, Български старини изъ Македония, стр. 578.

 

 

103

 

на турското владичество, добиването на металитѣ е било изкуство, съ което сѫ се занимавали предимно чужденцитѣ — саксонци или нѣмци, маджари, сърби и др.

 

Името на саксонцитѣ-рудари, които сѫ били главно нѣмци, е запазено въ нѣколко названия, като: Сàсани, махла въ Страдалово (Кюст.), въ Сàса (Коч.), Шàшево или Сàсево (Крат.) и пр., или пъкъ въ наименуванията: Аламàница, рѣка до Пирдопъ и р. Аламàнка, рѣка до Троянъ. Последнитѣ наименувания произхождатъ отъ гръцк. ἄλαμάνοι или тур. аламанъ, съ които имена двата последни народа сѫ наричали нѣмцитѣ. Името нѣмци е запазено въ названието Нѣ́мски гробища до Вѣтренъ (Пазардж.).

 

Голѣмо впечатление правятъ и досега разпространенитѣ названия, свързани съ името маджари или унгарци. Маджаритѣ не само като рудари сѫ се настанявали изъ полуострова, но и често преселвани презъ турското господство, тѣ сѫ оставили следи въ нѣкои названия, между които тукъ ще се спремъ само на следнитѣ: въ Самоковско има село Мàджаре, основано отъ рударитѣ маджари или хървати [1], които презъ робството сѫ разработвали желѣзната индустрия въ този край. Село съ подобно име има и въ Кумановско, както и въ Карловско, само че последното се изговаря Маджèре. До Поморие една могила се нарича Маджàръ-тепе, до Габровница (Ферд.) има Маджàрско кладенче [2],

 

 

1. Тукъ ще трѣбва да отбележимъ, че българитѣ сѫ наричали хърватитѣ, боснацитѣ и далматинцитѣ-рудари, не съ тѣхнитѣ имена, а маджари.

 

2. Названието Маджарско кладенче, до Габровница, както и Шаранполъ до близкото село Студено буче, напомнятъ за онѣзи потурчени маджари, които следъ Чипровското възстание сѫ били заселени отъ турцитѣ изъ този край.

 

 

104

 

а една рѣкичка до Пирдопъ се казва Манджарѝнъ. Въ единъ документъ отъ 1600 г. се споменува единъ градъ съ името Угрешъ, който вѣроятно ще да се е намиралъ въ мѣстностьта Ограшъ, въ съседство съ върха Босна до с. Голѣмо Буково (Срѣдецка ок.), гдето сѫщо така презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ били разработвани желѣзнитѣ рудници. Името Угрешъ произхожда отъ стб. оугри, съ значение на унгарецъ, маджаринъ. Въ Шуменъ една мѣстность, гдето презъ 1848 г. сѫ се кѫпали унгарцитѣ-емигранти, се нарича Унгỳритѣ.

 

На много мѣста у насъ се срѣщатъ и названия, свързани съ името сърби, които турцитѣ сѫ преселвали изъ нѣкогашнитѣ голѣми сръбски рударски центрове. Въ съседство съ Мàджаре (Самок.) се намира Сръ́бско село, сега Мала-църква. По-рано с. Попово (Соф.) се е наричало Сръбски-Самоковъ. Въ Севлиевско има с. Сърбé (дн. Росица Малки Вършецъ), а до Столътъ (Севл.) има. мѣстность Съ́рбено бърдо. До Сестримо (Паз.) има Сръ́бски гробища, а до Етрополе — Сръ́бинъ-чешма. Въ Видинско едно село се казва — Бошнакъ, до Стрелци (Плов.) има Бошнàкъ-тарлѫ, а до Кралевъ-долъ (Соф.) — Бошнячѝца.

 

Името на поляцитѣ е запазено подъ формата Лèхово (Св. Врачко) и Ля́хово (Паз.). До Пирдопъ има Чèшко поле, а до Расникъ (Брѣзн.) — Чèшко пазарище.

 

Интересно е че дубровчанитѣ, които презъ срѣднитѣ вѣкове, и особено презъ първата половина на турското ни робство сѫ били главнитѣ търговци по нашитѣ земи, сѫ оставили малко названия свързани съ тѣхното име. Въ Разградъ има Добрòшка махла, а може-би и названието

 

 

105

 

на с. Добрýша (Врач.), да стои въ връзка съ името на дубровчанитѣ.

 

Генуезцитѣ и венецианцитѣ, сѫщо така сѫ ни оставили малко следи отъ своитѣ имена и то подъ турската форма „дженевизлеръ" или „френкъ". До Гостилица (Дрѣн.), следитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Дженевѝзъ-йолъ (Генуезки пѫть), една отъ старитѣ търновски махли носи името Фрèнкъ-хисаръ, а надъ Варна едно село се нарича Φрангя́.

 

Евреитѣ, които сѫ живѣли у насъ презъ всички времена като търговци, не сѫ оставили по-трайни названия, свързани съ тѣхното име, освенъ названието „Еврейска махла", каквато има въ всѣки градъ. Единъ кладенецъ въ Етрополе се нарича Еврèецъ, а една полуразрушена кула — Еврейската кула. Въ замѣна на това, обаче, у насъ сѫ запазени извънредно много названия, свързани съ името „жидювци" и то не въ смисълъ на евреинъ или жидъ, но съ значение, споредъ народното предание, на люде великани, страшни, които сѫ живѣли въ много далечни времена. Единъ старо-планински връхъ се нарича съ тур. форма Чиφỳтъ.

 

Арменцитѣ сѫщо така сѫ стари преселници на Балканския п-въ. Въ грамотата на Шишмана, дадена на Рилския манастиръ, срѣщаме мѣстото Армѥнци, въ Габровско едни колиби се наричатъ Армèнитѣ, едно село въ Никополско се нарича Ерменлỳй, а до Видраре (Тет.) има Армя̀нска поляна.

 

Циганитѣ, които сѫ се преселвали у насъ презъ различни времена отъ 10—17 в., сравнително много други народи, сѫ оставили, освенъ „Циганска махла", каквато има почти въ всѣко селище, и много други названия, свързани

 

 

106

 

съ тѣхното име. Въ старитѣ извори, както и въ западнитѣ предѣли на българскитѣ земи, циганитѣ сѫ известни и съ имената агупци, гюпци, гупци, т. е. люде дошли отъ къмъ Египетъ. Въ Шишмановата грамота се споменува мѣсто Агоуповы клѣ́ти. . . До Комарево (Карн.) има Цѝгански пѫть, до Бахалинъ (Царибр.) — Цѝганска бара. Една старинна крепость до Петрово (Св. Врачко) се нарича Егю̀птенъ или съ тур. форма — Ченгенè кале, а единъ долъ до Прилепъ носи името Γю̀пско.

 

Власитѣ-овчари, които повече сѫ известни съ името каракачани, или заселенитѣ презъ 17—18 вѣкъ румънци, южно отъ Дунава, сѫщо така сѫ оставили много названия, които показватъ за тѣхното присѫтствие изъ българскитѣ земи. Особено голѣмъ брой такива наименувания се срѣщатъ изъ планинскитѣ области, гдето и каракачанитѣ-овчари, необезпокоявани отъ никого, сѫ преживѣли продължително време. Тукъ ще приведемъ само нѣколко названия, свързани съ името влахъ, като напр.: Влàховица до Прелазница (Бѣлогр.), Влàшко село (Ферд. и Врач.), Βлàховичъ (Кулско), Влàшко селище до Д. Гноенѝца (Орѣх.) и т. н.

 

Изъ българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия, свързани съ името на юруцитѣ. Юруцитѣ сѫ преселени къмъ срѣдата на 16 в. отъ Мала-Азия; тѣ говорятъ турски, но истинскитѣ турци не ги смѣтатъ за турци. Юруцитѣ сѫ дошли на Балканския полуостровъ като пастири-номади, затова и названията свързани съ тѣхното име, се срѣщатъ повече изъ планинскитѣ и по-малко въ предпланинскитѣ области. Въ Рила, единъ отъ високитѣ върхове се нарича Юрýшки-чалъ, до Говедарци (Самок.) има Юрýшкο кале,

 

 

107

 

въ централнитѣ Родопи — Юрукъ-аланъ, а с. Надежда (Ловч.) и Руецъ (Търг.), по-рано се наричаха Юруклеръ, т. е. юруцитѣ.

 

И татаритѣ сѫ стари преселници изъ нашитѣ земи. Още презъ 13 в. тѣ се ширятъ между Дунава и Стара-планина, но презъ епохата на робството тѣ вече сѫ заселени изъ различни покрайнини на земитѣ ни. Две села, едното въ Хасковско, а другото въ Борисовградско и днесъ се наричатъ Татàрево. Александрово (Лом.) по-рано се е наричало Татàръ-махле, а Видинското село Слана-бара се е казвало Татарджѝкъ.

 

Въ обширната турска империя, между многото народи, дошли изъ всички краища на нейната територия, е имало и негри, или както нашиятъ народъ ги наричалъ араби. Тѣ сѫ идвали тукъ било като чиновници, като войници или роби. Въ много народни пѣсни се възпѣва „черенъ арабъ". Въ завещателния актъ на Карлѫ-бей се споменува с. Αраплѝ, название, което по-рано сѫ носили с. Абланица (Ловч.) и с. Черноземъ (Елх.). Село Златовръхъ (Асен.) до скоро се наричаше Арапово.

 

Черкезитѣ сѫ единъ отъ народитѣ, който най-малко време е преживѣлъ на Балканския п-въ. Тѣ спадатъ къмъ западната група на многобройнитѣ кавказки племена, които сѫ дошли едва въ срѣдата на 19 в., и съ Освобождението на България сѫ се изселили. Особено много черкези се преселватъ следъ 1864 г., когато руситѣ напълно сѫ заели тѣхната територия. Между голѣмиятъ брой названия, свързани съ името на черкезитѣ, тукъ ще споменемъ: Черкèзъ-кьοй, дн. Александрово (Ямб.), Черкезлѝ, дн. Фердинандово (Карн.), Черкèзка-махла до Демиръ-Хисаръ и Сѣръ, Черкèзитѣ до Караманово (Свищ.) и т. н.

 

 

108

 

Едно село въ Варненско се нарича Аджемлèръ, чийто български преводъ е „персийци".

 

 

        2. НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИМЕНА ОТЪ ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТЪ.

 

 

Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия свързани съ имена отъ обществения животъ, като: царь, султанъ, боляринъ, воевода, паша, кметъ и пр.

 

Още презъ II в. сл. Хр., до устието на р. Огоста, не далечъ отъ влизането ѝ въ Дунава и до с. Хърлецъ (Орѣх.), римлянитѣ сѫ издигнали една крепость, която се е наричала Augustae. Споредъ единъ надписъ отъ около III в. сл. Хр., намѣренъ въ Хисаря (Пловд.), крепостьта около този курортъ въ старо време се е наричала Ἀυγούστες. По-късно Прокопий споменува нѣкѫде на югъ отъ Стара-планина крепость, сѫщо така подъ името Ἀυγούστες, е малко по-късно това име се предава вече чрезъ съответната нему гръцка форма Σεβαστή или гръцки преводъ Σεβαστούπολις, т. е. Царевъ-градъ. Презъ римска епоха днешниятъ градъ Стара-Загора се е наричалъ Augusta Traiana, а презъ X в. днешнитѣ Троянови врата сѫ били известни съ името Βασιλική κλεισούρα, което значи царски проходъ, име запазено и сега въ названията на Горна и Долна Василѝца (Ихт.). Въ Рилската грамота на Ив. Шишманъ се срѣщатъ имената: Цр҃евъ-виръ Цр҃евъ-врхъ, а въ друга грамота отъ това време, подъ днешното си име, се споменува градчето Царево-село.

 

Изъ всички краища на българскитѣ земи, най-много названия отъ този родъ, се срѣщатъ,

 

 

109

 

свързани съ името царь [1]. И не току така, безъ никакъвъ поводъ, народътъ е свързалъ толкова много мѣста съ името царь. На такива мѣста, ако не нѣкой отъ българскитѣ царе, то нѣкой царски родственикъ ще да е ималъ свое владение или ще да е съградилъ нѣкоя крепость, църква и пр., или пъкъ нѣкой велможа или защитникъ, както четемъвъ надписа отъ Боженица, е „подържалъ царь Шишмана".

 

Населението отъ селата въ Разметàница, между Дупница и Кюстендилъ, и днесъ сочи мѣстото Цàричина, гдето споредъ народното предание сѫ се намирали дворцитѣ на Самуила и неговитѣ братя. Единъ рътъ до в. Веженъ и едни колиби отъ селото Свидня (Соф.), носятъ сѫщото название, а една мѣстность до Гложене (Тет.) се нарича Царѝчина. Известно е, че въ Търново, мѣстото, гдето сѫ се намирали царскитѣ дворци, се нарича Цàревецъ. Една височина съ следи отъ градежъ до с. Боженица (Бот.) и друга височина, съ остатъци отъ крепость надъ Брѣзникъ, както и единъ връхъ надъ Котелъ, носятъ името Цàревецъ, а една низина до Видраре (Тет.) се нарича Цàрченецъ. Освенъ при Трѣвна, названия Цàрева ливада се срѣщатъ и между височината Вола и Черепишкия манастиръ (Врач.), до Кладорубъ (Бѣлогр.), Ломецъ (Троян.), Факия (Срѣд.) и др. До Ѫсенъ (Тет.) има Царѝчина чешма, до Чупрене (Бѣлогр.), Сталийска махла (Лом.) и Кокаляне (Соф.) — Цàревъ кладенецъ, а надъ Самоковъ сѫ Царèвитѣ кладенци. До Калояново (Слив.) и Кокаляне

 

 

1. Титлата царь, равнозначаща на императоръ, произлиза отъ лат. caesar и се е произнасяла презъ първото царство — цѣсàрь, а формата царь е засвидетелствувана едва въ началото на второто българско царство.

 

 

110

 

(Соф.) има Цàрева пѫтека, а до Борущица (Каз.), Костенецъ (Ихт.), Бояна (Соф.), Г. Болярци (Елен.) и др. — Цàрево падàло, надъ Катунецъ (Лов.) и Дълбокъ-долъ (Троян.) се намиратъ Цàрева могила, до Бѣлоградчикъ — Царѝцинъ гробъ, до Лобошъ (Рад.) — Царèво селище, до Дрѣнъ (Рад.) е Царèвото дърво, а надъ Струмица сѫ Цàреви кули.

 

На горнитѣ названия отговарятъ побългаренитѣ гръцки имена Васильòвска (Царева или Царска) планина (Тет.), Г. и Д. Василѝца (Ихт.) или турскитѣ Султàнъ-тепе (Царевъ връхъ), Султанъ-ери (Цареви ниви, — по срѣдното течение на Арда), Султàнъ (Поп.) и др., както и западно-европейскитѣ Кралèвъ дворъ въ Пиринъ, Крàлевъ-връхъ до Правецъ (Бот.), Крàльовъ-долъ до Смолянъ [1]), Крàлъ-мезаръ (Царски или Кралски гробъ) до Каравелово (Елх.) и мн. др.

 

Латинското caesar е преминало у гърцитѣ подъ формата καῖσαρ, която видоизмѣнена на καῖσαρα, се запазва до късното срѣдновѣковие като придворна византийска титла. Отъ тази титла сѫ добили названията си: Κèсаревο (Γ. Орѣх.), Кесàръ надъ Брѣстовица (Пловд.), Малъкъ и Голѣмъ Кèсаръ въ Стара-планина надъ Етрополе и пр.

 

Гръцкото деспотъ, което значи управитель, която титла у насъ сѫ носили обикновено и най-близкитѣ роднини на царя — братя, синове или братовчеди, се е запазила въ областното название Доспàтъ, както и въ Дèсподецъ до Градево (Г. Джум.).

 

 

1. Кралèвъ-долъ (Соф.) носи името си отъ първия заселникъ Кральо, дошълъ презъ 16—17 в. отъ къмъ Кратовско или Кумановско.

 

 

111

 

Друга титла отъ гръцки произходъ, която е добила гражданственость и е измѣстила старославянскитѣ жупанъ и банъ, е дуксъ, която има сѫщо така значение на областенъ управитель и която, както и старославянскитѣ титли, сѫ запазени въ нѣкои наименувания. До Перущица една надгробна могила се нарича Дỳкова (а не Духова), а друга, сѫщо така голѣма могила, която се намира въ полето, се нарича Бàнова. До Дорково (Пещ.) има Дỳковецъ, до Калугерово (Паз.) — Жупàница, единъ отъ малкитѣ притоци на Черни Искъръ носи името Джупàница. Едно село въ Костурско се нарича Жупàница, а една область въ Дебърско се нарича Жỳпа.

 

Старобългарското боляринъ не е могло да добие такова разпространение и да се наложи върху топонимията. До Търговище (Бѣлогр.) има Боля̀рски рътъ, въ Витоша — Бοèрица, което вѣроятно идва отъ Болярица и въ Еленско има Г. и Д. Бοля̀рци.

 

Интересенъ е и произходътъ на името на с. Боя̀на (Соф.), което вѣроятно е гръцката форма βοιάνος на аварското bajan, съ значение на боляринъ, велможа.

 

На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното турско наименувание на селища и мѣста, свързани съ пашà, като: Пашàкьой (Елх.), Пашàница (единъ дѣлъ отъ Рила планина), Пашà-бунаръ до Пирдопъ, Пàшини пояти до Градецъ (Вид.) и мн. др. Тукъ се налага да отбележимъ и още едно турско название, което отговаря на днешното пръвъ министъръ — везиръ, като: Везѝръ-тепе до Плиска и въ Странджа планина. У насъ се срѣща, ако и много рѣдко, турско-арабското Εмирлèръ, което значи принцове, титла която носятъ

 

 

112

 

потомцитѣ на пророка и Сеѝдъ (Поп.), което пъкъ значи човѣкъ отъ знатенъ произходъ.

 

Отдѣлни по-малки управители или началници на крепости у старитѣ българи сѫ се наричали воеводи [1], или пъкъ съ гръцкото кефалия — κεφαλή, какъвто е билъ и севастъ Огнѣнъ кефалиıа [2]. Надъ Вратцата до Враца, единъ долъ се казва Воевòдинъ-долъ, въ Ново-пазарско едно село се нарича Войводè, а названието на Келифàрево (Търн.) е изопачена форма отъ стб. Кефаларево. Сѫщиятъ произходъ има и една височина съ остатъци отъ градежи до Д. Гноеница (Орѣх.), която се нарича Κюфалàрецъ. На тѣзи названия отговаря отчасти и турското Сердàръ-чифликъ (Берк.), което има повече значение на главенъ воененъ началникъ.

 

Въ грамотата на Шишмана се споменува мѣстность Столникъ, а и днесъ въ Новоселско има с. Стòлникъ, което произхожда отъ старото столникъ, т. е. царски виночерпецъ, който се е грижелъ за царската трапеза. Първиятъ султански конярь се е наричалъ имрихоръ, отъ което име носи и названието си Имрихоръ (Разгр.).

 

У насъ се срѣщатъ и други названия, и то повечето отъ чуждъ произходъ, съ значение на господарь. Названието на с. Уровене (Врач.) идва отъ маджарското uroven — господарь. Името на с. Бошỳля (Паз.), произхожда отъ рум. mošul, гдето м споредъ турския изговоръ, е замѣнено

 

 

1. Въ единъ надписъ отъ 1346 година четемъ: воеводинѣ витомировъ с҃нь.

 

2. Отначало кефалиıа е означавало военна длъжность — началникъ на войскова часть, а по-късно се явява като граждански и воененъ управитель.

 

 

113

 

съ б. Първоначално тукъ, до стария пѫть, се е заселилъ нѣкой цинцаринъ-кръчмарь, покрай хана и имението на който по-късно постепенно сѫ се заселвали и други пришелци.

 

Множество сѫ и названията на селища, които стоятъ въ връзка съ турск. кадия (сѫдия), като: Кадѫ̀-кьой (Н. Заг.), Κадѝевο (Плов.), на които отговаря названието на Сливенския кварталъ Клуцохòръ, отъ гръц. κριτής χόρων — сѫдийско-село и пр.

 

Старитѣ българи, дори и наскоро преди Освобождението, на днешнитѣ кметове сѫ казвали князе [1], нарицателно, което намираме и въ Виргинската грамота подъ формата кънѫзъ, отъ гдето произхождатъ и названията на Κнежà (Орѣх.), Кнèжки-долъ (Троян.), Кня̀зово торище до Борованъ (Б. Слат.) и пр.

 

Едно село въ Видинско се нарича Смърданъ, името на което произхожда по-скоро отъ познатата още у Иоана Екзарха дума смърди, смърдъ, което значи независимъ селски стопанинъ, отколкото отъ смърди, вони.

 

На турското Куруджѝево — Кн. Александрово (Хаск.) отговарятъ съвременнитѣ Πѫдàрево, Пѫдàрско и пр.

 

 

        3. ИМЕНА, СВЪРЗАНИ СЪ ВОЙНИ, БУНТОВЕ, ВОЙНИЦИ, ГРАБЕЖИ И ПР.

 

 

По всички краища на българскитѣ земи, презъ всички времена сѫ ставали много чести

 

 

1. Съвременното нарицателно кметъ произлиза отъ срѣдновѣковното кòмити, което пъкъ произхожда отъ лат. comes, преминало у гърцитѣ въ κόμιτος, а у старитѣ българи — къметъ.

 

 

114

 

сражения, възстания, грабежи и пр. За съжаление обаче, съ малки изключения, за повечето отъ тѣзи събития въ народното съзнание, не сѫ запазени никакви, поне малко, по-ясни спомени. Вѣрно е, че около почти всички стари крепости, както и на много други мѣста, сѫ ставали сражения и масови избивания, но какво знае народното предание за тѣхъ? — Нищо друго, освенъ нѣколко несвързани и смѫтни, въ повечето случаи лишени отъ каквато и да е историческа истина, легенди. Много често напр. се говори, какъ съ измама била превзета тази или онази крепость, дето главно се преплитатъ дѣлата на нѣкоя бабичка, мома, евреинъ или циганинъ. Другаде се говори, какъ на конь или на магаре сѫ давали да ядатъ много ечмикъ, които следъ като изжъднѣвали сѫ били пускани и намирали водопровода на обсадената крепость, или най-после какъ на рогата на кози, нощно време, сѫ били поставяни горящи свѣщи.

 

Ако у насъ сѫ запазени твърде малко мѣстни названия, непосрѣдствено свързани съ сражения, то има доста наименувания, които сами по себе си ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста сѫ ставали кръвопролитни борби. Така до Кюлевча (Шум.) и до Котелъ има мѣстности, наречени Гръ́цка сѣчъ, гдето споредъ народното предание сѫ станали голѣми сражения между българи и гърци. Въ една мѣстность до Несебъръ, наречена Κòкалοсъ, се намирали много кости, които вѣроятно сѫ останали отъ страшното поражение, нанесено отъ Симеона презъ 917 год. върху гърцитѣ, въ сражението при Ахело. На последното название отговарятъ турскитѣ — Κемѝкъ-дере, дн. Костена рѣка (Пров.), гдето легендата разказва, че нѣкога е станала голѣма битка и Кемѝковъ-долъ до крепостьта Крънъ (Каз.), гдето споредъ преданието сѫ били избити много мѫже, жени и деца.

 

 

115

 

Въ Разметаница подъ Голѣмо-село (Дупн.), една мѣстность се нарича Кръ́вавето, гдето както легендата разказва, единъ царь избилъ своитѣ братя. Подобно име носи и една скала надъ р. Дамлѫ-дере, източно отъ Девинъ, за която българитѣ-мохамедани разправятъ, че четиредесеть момичета не сѫ искали да приематъ правата вѣра, затова турцитѣ сѫ ги качили на скалата, дето тѣ били изклани и отъ тамъ хвърлени въ рѣката. И надъ пролома при Перникъ има мѣсто наречено Кръ́вавето, за което, за съжаление, не е запазена никаква легенда. Съответното турско название, подъ формата Κанлѫ́-дере, което значи Кървава рѣка, се срѣща до Крамолинъ [1] (Севл.) и въ Еледжикъ — Ихтиманска Срѣдна-гора.

 

Освенъ голѣмиятъ брой названия, свързани съ името войникъ, като напр.: Βοйни́къ (Ямб.), Войникъ-махле (Чирп.), Войни́шка могила до Гложене (Тет.), има и старобългарски форми като: Ρатица, отъ стб. ратьникъ до Добревци (Тет.), на които имена отговаря и побългареното гръцко название Пелати́ково (Дупн.), което произхожда отъ πελατικόν.

 

Днешното име на Стрелча (Пан.) е турски изговоръ на старобългарското Стрѣльчь или Стрѣльцъ-градъ, т. е. градъ на стрелцитѣ. Съответното турско, на горното име е Акънджилàре (стрелцитѣ), дн. Петко Славейково (Севл.), както и побългареното Аканджѝево (Паз.). Все сѫщото значение има и названието Окчиларъ (Ксант.). Изпращанитѣ напредъ съ разузнавателна цель войници въ туркката войска сѫ се наричали гюраджии,

 

 

1. Интересно е названието на Крамоли́нъ, което ни подсѣща да свържемъ неговото име съ стб. крамола — въ смисълъ на свада, кавга, не голѣмо сражение.

 

 

116

 

отъ дето произхожда и името на с. Гюраджѝя (Новосел.). Войницитѣ кавалеристи се казвали — казаци, моряцитѣ на военнитѣ кораби — азаплии — отъ дето и Азàпъ-кьой, дн. Веселиново (Ямб.), а полкъ войници — сеймени — отъ гдето и Сеймèнъ. Турцитѣ, както е известно сѫ имали и специални отреди войски, наречени еничари, име съ което сѫ свързани много названия, между които ще споменемъ: Εнѝчарски кладенецъ до Самоводене (Търн.) и Εнѝчарското до с. Бѣгунци (Карл.).

 

Все въ връзка съ войни стоятъ и названията — Сефèръ-чешме до Бѣлоградчикъ или Сефèръ-бунаръ до Сливенъ, които иматъ значение на походенъ кладенецъ, т. е. мѣсто гдето сѫ почивали войски, кьито сѫ били въ походъ. Село Раклиново (Айт.) по-рано се наричаше Сефèръ-кьой.

 

Въ грамотата на Ив. Шишмана до Рилския манастиръ, намираме и названието . Днесъ имаме нѣколко селищни названия отъ сѫщия произходъ като: Комарèво (Б. Сл.) и Комàрево (Карл. и Пров.), на които съответствуватъ българ. Разбòйна (Търг.) и Ρазбóй до Цаконица (Врач.), отъ стб. разбои и турск. Харами-дере — Разбойна, (Айт.), както и побългареното турско Харамлѝецъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора. Интересно е да се отбележи, че почти всички тѣзи названия сѫ дадени на селища или мѣста, разположени въ съседство съ проходи, гдето именно сѫ ставали и най-голѣмитѣ и чести обири и разбойнически нападения, или пъкъ отдалечени и по-трудно достѫпни мѣста, въ които разбойницитѣ се криели и по-спокойно сѫ могли да си дѣлятъ плячката. Почти сѫщото значение има и нарицателното

 

 

117

 

хайдукъ, което у народа има по-скоро значение на обирникъ, крадецъ, отколкото на убиецъ. Съ това сѫществително сѫ свързани извънредно много названия като: Хайдỳшкото кладèнче до Баткунъ (Паз.), Хайдỳшката пещера до Карлуково (Луков.), Хайдỳшката чешма, Хайдỳшка поляна и др.

 

На гръцкитѣ форми Фрòлошъ (φρούρησίς) и Пороминó (παραμονή) (Дупн.), както и Πарамунъ-планина въ Трънско отговарятъ Βѝгла, връхъ до Кукленъ (Асен.), в. Бѝгла въ Искърския проломъ и височина до Желява (Соф.) и Бигла-планина. Последнитѣ названия минали чрезъ гърцитѣ, произхождатъ отъ лат. vigilo, съ значение на пазя, бдя, на което отговарятъ стб. Брѣжане (Г. Джум.) отъ брѣжѫ = пазя и многобройнитѣ названия Стрàжа до Бошуля (Паз.), Заветъ (Айт.), Крамолинъ (Севл.), Стрàжата до Габрово, Стрàжица (Г. Орѣх.), Стражòвица до Старо-село (Троян.) и др. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. стража. На тѣзи наименувания съответства турск. Небèтъ-тепе въ Пловдивъ, което точно отговаря на Вàрдина могила до Бошуля (Паз). Все сѫщото значение има и названието Стрáтешъ до Ловечъ, което е побългарена форма отъ гръцк. στρατός = стража.

 

Названието на с. Сỳлица (Ст. Заг.), идва отъ стб. соулица, което значи островърхо копие съ брадва, прикрепена въ долния край.

 

 

        4. НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ПРИВИЛЕГИИ, ИЗВЕСТНИ ПРАВДИНИ, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ДАНЪЦИ И ПР.

 

 

У всички народи е имало отдѣлни личности или групи люде, които по разни причини сѫ успѣли да си извоюватъ или сѫ се ползували

 

 

118

 

съ по-голѣми или по-малки облаги или привилегии. На първо мѣсто, почти всички роднини на владетеля, било той царь, краль, султанъ и пр. сѫ владѣли обширни земи, за които тѣ не сѫ плащали никакви данъци. Не рѣдко сѫ и случаитѣ, когато нѣкои заслужили военачалници, боляри или други видни личности сѫ получавали като подаръкъ пространни земи, които сѫщо така сѫ били освобождавани отъ каквито и да сѫ данъци и др. берии.

 

Често царетѣ или други владетели сѫ издавали специални грамоти или други документи на манастиритѣ, съ които сѫ ги обдарявали съ имоти, които сѫщо така сѫ били освобождавани отъ данъци. И султанитѣ сѫ издавали специални завещателни актове или фермани за подарени земи или други документи, съ които нѣкои лица или жители на опредѣлени селища сѫ се ползвали съ известни правдини, като напр. освобождаване отъ нѣкои данъци или други повинности.

 

Всички тѣзи права и задължения, както и подаренитѣ имоти сѫ запазени у насъ въ значителенъ брой селищни и мѣстни названия.

 

У старитѣ българи, макаръ и да е имало привилегировани съсловия и, макаръ че ни сѫ известни нѣколко царски грамоти и други документи, отъ които се вижда, че доста манастири сѫ били обдарени съ земи и други имоти, до насъ за съжаление, сѫ стигнали единъ незначителенъ брой названия, свързани съ нѣкои правдини или други берии. Името Цàрева ливада до Трѣвна, Факия (Бург.), Кладорубъ (Бѣлогр.) и между Вола и Черепишкия манастиръ (Вр.), явно говори, че това сѫ били мѣста запазени само за добитъка на царя или неговитѣ роднини. Названието на с. Звѣринò (Вр.) стои въ връзка съ

 

 

119

 

думата звѣрьнъ, т. е. мѣсто запазено за ловъ на по-видни личности [1]). Интересно е, че тукъ наблизу се намиратъ Цàрева ливада и Черепишкия манастиръ, около който има названия и любопитни легенди, свързани съ името на последния български царь.

 

Старинно е и названието нас. Забèлъ (Трън.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.), които произхождатъ отъ стб. забѣль, което значи забранена, запретена за сѣчене гора.

 

Все отъ старъ произходъ е и името Τрѣвна, което е турски изговоръ, отъ стб. Трѣвьнъ, трѣвнина, съ значение на данъкъ плащанъ за паша на добитъка и на което отговаря съвременното Беглѝка въ Родопитѣ. Названието на Лѣ́тница (Ловч.) произлиза отъ лѣтнина, т. е. данъкъ плащанъ отъ скотовъдцитѣ за мѣстата, гдето сѫ лѣтували тѣхнитѣ стада, а названието Зѝмница (Ямб.) и м. до Редина (Соф.) отъ данъци, плащани за мѣстата въ които сѫ презимували овцетѣ.

 

При завладяване на полуострова отъ турцитѣ, повечето отъ придобититѣ отъ по-рано правдини се отнематъ отъ едни собственици или притежатели, за да се дадатъ на други. Турцитѣ раздѣлятъ поробената рая на две главни съсловия.

 

1. Рая християни, които сѫ били длъжни като истински роби да влѣкатъ на гърба си всичката тяжесть на черното политико-икономическо робство, да понасятъ всички данъци и да работятъ безплатно и

 

2. Рая-християни, едни отъ които съ права на привилегировани, които отчасти сѫ били пълноправни

 

 

1. Въ Виргинската грамота на Константинъ Асена, срѣщаме трѣвнина, звѣрьнъ, забѣлъ и други интересни имена, свързани съ правдини.

 

 

120

 

и почти самостоятелни, съобразно задълженията ѝ спрямо турската империя и власть, а други — съ по-малко права и по-леки данъци.

 

Турцитѣ владѣли обширни земи, съ които султанитѣ разполагали така, както намирали за добре. Преди всичко, султанитѣ раздавали земи за вѣчно ползване на свои роднини или заслужили военачалници, които земи сѫ се наричали хасъ, т. е. земя свободна отъ данъци. Отъ такива земи, носятъ и имената си Хàсътъ, дн. Крънъ (Каз.), Хасъ-кьой, дн. Хàсково и др. Названието Xасекѝя идва отъ хасъ и яка = земя, съ което се нарича обширната область въ Малко-Търновско.

 

Турцитѣ сѫ правили и другъ видъ дарения. Това е особенъ видъ султанска земя, отъ приходитѣ на която се е ползувалъ до животъ нѣкой отъ султановитѣ роднини, известни съ името Пашмаклѫ̀, дн. Смолянъ.

 

Имоти завещани за религиозни цели се наричали вакъвски и отъ тамъ — Βàкъвъ (Елх.).

 

Много по-голѣмъ е броятъ на названията у насъ, свързани съ правдинитѣ, съ които сѫ се ползвали една часть отъ поробенитѣ българи, които ще разгледаме по-долу.

 

Едни отъ най-свободнитѣ българи презъ робството, играли най-голѣма политическа роля и които сѫ били длъжни да отиватъ на война заедно съ турскитѣ войски, за да помагатъ, сѫтака нареченитѣ войнигани. Названията на с. Войнѝкъ (Ямб.), или Войнѝкъ-махле — дн. Войницитѣ (Чирп. и Дрѣн.) и др., произхождагъ отъ войнигани.

 

Всички по-значителни проходи сѫ били пазени отъ българското население, което е живѣло въ съседство съ тѣхъ, срещу което се е ползвало съ известни правдини, наречени дервенджии. Селищата

 

 

121

 

и мѣстата, които носятъ името Дервентъ, не произхождатъ отъ пазителитѣ на приходитѣ, а самото понятие дервентъ е послужило за тѣзи наименования. Единъ проходъ и до него село, между Битоля и Охридъ се наричатъ Γявòто, което значи право за преминаване на проходъ.

 

Специалнитѣ отреди, които сѫ се грижели за отглеждане на соколи у старитѣ българи, споредъ Виргинската, Рилската и други грамоти сѫ наричани , а у турцитѣ — доганджи. Тѣ сѫ били длъжни да дресиратъ соколи за ловъ на султанитѣ, срещу което имали известни правдини. Отъ такива доганджии или тахинджии сѫ получили названията си — Доганово-Конаре (Паз.), Шахинларъ (Момч. и Кърдж.), Атмаджилàръ (Момч.), на които съответства бълг. Соколàре (Б. Слат.), Герекарци и пр.

 

Раитѣ-христиани, които въ опасни мѣста и времена сѫ се впускали въ дълбокитѣ морски и рѣчни води сѫ се наричали далгъчи (далгъчиянъ-тайфаси), отъ което нарицателно име си е добило и названието с. Дългàчъ (Търгов.), а доброволцитѣ войници, които отваряли пѫтища въ горитѣ за преминаване на царската войска сѫ дали името на с. Балтаджи (Пловд.).

 

 

        5. ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЛИЦА

 

 

Обичаятъ да се назоваватъ области, селища и мѣста по името на владетеля, основателя или собственика, било той царь, боляринъ или най-обикновенъ стопанинъ е много старъ. Тѣзи названия сѫ давани или отъ самиятъ основатель или пъкъ, което е и по-често явление — отъ околното население.

 

 

122

 

Въ 660 год. пр. Хр. гръцки колонисти на мѣстото на днешния Цариградъ, основаватъ градъ, който по името на тракиеца Визасъ билъ нареченъ Βυζάντιον — Византионъ. При Еносъ се е намиралъ града Πολτυμβρία— Полтимбрия, който е носилъ името на тракиеца Полтисъ. Филипъ II Македонски е пренесълъ столицата си отъ Пела въ Κρηνίδης, който по негово име билъ нареченъ Φίλιπποι — Филипи, развалинитѣ на който и днесъ се виждатъ до шосето между Кавала и Драма. Той укрепилъ и Пловдивъ, който по негово име билъ нареченъ Φιλιππόπολις — Филипополисъ. И по името на неговия синъ Александъръ, нѣколко новоосновани града били наречени Αλεξανδρόπολις — Александрополисъ, единъ отъ които се е намиралъ въ областьта на медитѣ, нѣкѫде по срѣдното течение на р. Места. Къмъ 315 г. пр. Хр., Касандъръ, зетъ на Филипа II, основалъ близо до малкия градъ Θέρμη — Терме, голѣмъ градъ, който по името на неговата жена билъ нареченъ Θεσσαλονίκη — Тесалоника (дн. Солунъ). Сѫщиятъ, на мѣстото, на разрушения отъ Филипа, гр. Ποτίδαια — Потидея, основалъ другъ градъ, който билъ нареченъ Κασάνδρεια — Касандрия — име и днесъ запазено въ полуострова Касандра.

 

Къмъ 309/308 год. пр. Хр., на мѣстото на гр. Ἀγορά — Агора (дн. Енисала), Лизимахъ основалъ градъ, който билъ нареченъ на негово име Λυσιμάχεια, а Филипъ V основалъ по долината на Черна градъ, който по името на сина си Персей, нарекълъ Персеида. Въ единъ надписъ отъ къмъ II—III в. сл. Хр. въ с.-з. България се споменува едно селище Αθύπαρα, по името на нѣкой си тракиецъ Ἄθυς. Прокопий сѫщо така споменува нѣколко селища, имената на които стоятъ въ връзка съ имена, като: Κλήμεντινιανα, Παυλίμανδρα и др.

 

 

123

 

Тукъ трѣбва да отбележимъ, че днесъ до насъ не е стигнало нито едно название, свързано съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, макаръ, че по много върхове и покрай стотици извори да сѫ разкрити следитѣ на тѣхнитѣ светилища. Между другото нека напомнимъ, че не далечъ отъ гр. Луковитъ се намира една мѣстность, съ следи отъ старо селище, наречено Кабàра, название, което нѣма нищо общо съ името на келтийския царь Каваросъ, царувалъ презъ III в. пр, Хр.

 

Ако отъ тракитѣ ни сѫ известни по-малко селища и мѣста, които сѫ носили имената на видни лица, и ако до насъ сѫ стигнали едно или две, съвършено преиначени тракийски названия, свързани съ лични тракийски имена, то напротивъ, римлянитѣ не само сѫ имали обичая по името на нѣкоя видна личность да назоваватъ селища и мѣста, но днесъ у народа сѫ запазени значителенъ брой мѣстни, дори и селищни названия, свързани съ имената на нѣкои отъ римскитѣ царе или други лица.

 

Презъ римското владичество въ българскитѣ земи били основани и въздигнати отново, много села и градове. Една часть отъ тѣзи селища сѫ били наречени по имената на императоритѣ-основатели, а другата по имената на тѣхни близки. На мѣстото на тракийския градъ Берое, Траянъ издигналъ другъ градъ, който билъ нареченъ Augusta-Traiana — Августа Траяна. Сѫщиятъ основалъ, близо до Фере, другъ градъ, който по негово име билъ нереченъ Traianopolis — Траянополисъ. По името на Адриана, столицата на одризитѣ била наречена Adrianopolis. Около дн. Гюмюрджина е лежалъ града Klaudiopolis — Клаудиополисъ, при Девня (Варн.) marcianopolis — Марцианополисъ, нареченъ по името на Марциана, сестра на римския императоръ Траянъ. По името

 

 

124

 

на Константинъ Велики, който пренася столицата на римската империя отъ Римъ въ стария Бизантионъ, града билъ нареченъ Constantinopolis. Въ с.-з. България къмъ II—III в. се споменува село Longinopara, което е наименувано на нѣкой си Longinus, а по името на нѣкой си Πρίσκος, едно селище се наричало Πρισκονπέρα.

 

Дѣлата на Траяна, както и неговитѣ упорити войни съ дакитѣ, сѫ оставили изглежда, незаличими следи у мѣстното тракийско население. За нито единъ отъ римскитѣ императори не сѫ запазени толкова много спомени, както за Траяна. Споменитѣ за този императоръ преминали и у славянитѣ, сѫ запазени и до днесъ между народитѣ на източната половина на Балканския п-въ. Както у насъ, така и между румънитѣ и отчасти сърбитѣ, народнитѣ предания и легенди свързватъ доста развалини отъ крепости, остатъци отъ стари пѫтища (калдърми) и стари окопи съ името на Траяна. Остатъцитѣ отъ единъ старъ градъ, северно отъ Пазарджикъ до скоро сѫ се наричали Трая̀новъ-градъ. Следитѣ отъ стария международенъ пѫть — Бѣлградъ—София—Цариградъ, почти навредъ, сѫ свързани съ името на Траяна. До Сливница има Горни и Долни Трая̀нъ, до Казичане (Соф.) стария пѫть се казва — Τрая̀но, до Цѣрово, Виноградецъ и Бушуля (Пазард.) — Трая́новъ друмъ, а северно отъ Чирпанъ — Троя́нски пѫть. И по посока на пѫтя отъ Оескусъ на Дунава за Пловдивъ, следитѣ отъ стария пѫть се свързватъ съ името на този императоръ. До Лешница (Ловч.) остатъцитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Трая̀новъ пѫть. И името на гр. Троя́нъ, който е възникналъ на стария пѫть, стои въ връзка съ остатъцитѣ на Траяновъ пѫть. До Бѣли-Ломъ, близо до Разградъ, има остатъци отъ нѣкакъвъ старъ пѫть, който

 

 

125

 

наричатъ Трая̀новъ пѫть. Проходътъ по стария пѫть надъ Ихтиманъ, е известенъ съ името Трая̀нови врата, а единъ старъ мостъ надъ Тополница, северно отъ Пазарджикъ, се нарича Трая̀новъ мостъ. Стариятъ пограниченъ окопъ, южно отъ Черна-вода—Кюстенджа, се нарича Трая̀новъ валъ.

 

Нѣколко названия, минали чрезъ черквата сѫ свързани съ името на Константинъ Велики и майка му Елена или както населението казва „царь Костадинъ и царица Елена"· Такива имена можемъ да отбележимъ: Константинъ [1], височина съ оброкъ, между Прогледъ и Стойкитѣ (Асеновгр.), „царь Константинъ и царица Елена" надъ Враца и пр.

 

И византийскитѣ императори сѫ назовавали градове и селища на лични имена. Юстиниянъ основалъ изъ днешно Кюстендилско, единъ градъ, който билъ нареченъ Justiniana Prima, т. е. Първа Юстиниана, а Прокопий споменува нѣкѫде изъ Северна България града Ἰουστινιανούπολις. Въ времето на византийската императрица Ирина, разрушениятъ при по-ранни войни, между византийци и българи презъ VIII в. гр. Берое (Ст. Загора), е билъ възобновенъ и нареченъ на нейно име Ἐιρινόπολις — Иринополъ, название, което едва се задържа до нейната смърть. По заповѣдь на Иванъ Цимисхий, крепостьта на Дръстъръ (Силистра) е била възобновена и въ честь на Теодора Стратилата, който му помогналъ въ войнитѣ срещу руситѣ, нарекълъ града Теодоруполъ. Презъ XI в. Алекси Комнинъ основалъ, на северъ отъ Пловдивъ единъ градъ, който билъ нареченъ Алексиополисъ. Де се

 

 

1. Името на с. Константинъ (Еленско) е ново, дадено следъ Освобождението.

 

 

126

 

е намиралъ този градъ съ положителность не е установено, но името Алèксица, съ което се нарича една височина съ следи отъ крепость надъ с. Староселъ (Пловд.) ни подсѣща, че този незнаенъ градъ ще да е лежалъ, ако не около тази височина, то въ близко съседство.

 

Отъ всички данни, съ които разполагаме сега, виждаме че нито единъ отъ българскитѣ царе, било на първото или на второто българско царство не е основалъ градъ, въздигналъ или възстановилъ крепость, които да сѫ били наречени на тѣхното име или по името на нѣкои видни личности или роднини. Въ замѣна на това, обаче, българското население безъ никой да го заставя или да му заповѣда отгоре, самò непринудено е наименувало много мѣста и селища по името на нѣкой царь, владетель или собственикъ на известни земи, крепости и пр.

 

До сега у насъ не е открито нито едно мѣстно название, което да е свързано или да напомня името на нѣкой български царь отъ езическата епоха на първото ни царство. Ако нѣкѫде има названия, които да напомнятъ имената на царетѣ преди покръстването ни, какъвто е случаятъ съ Аспарỳховия окопъ до Ломъ, Аспарỳховата кула въ Варна, Омуртàговия мостъ до Преславъ и пр., то това сѫ названия дадени въ ново време. И споменитѣ за царетѣ-християни отъ първото ни царство сѫ доста смѫтни. Още въ 14 в. въ Струмишко се споменува с. Борисово, но има ли това название нѣщо общо съ Борисъ I, за сега е невъзможно да се издири. Презъ последнитѣ десетолѣтия около следитѣ на отдавна разрушени църкви или манастири, като при Варна, Маренъ (Елен.), Заветъ (Айт.) и др. сѫ създадени легенди въ връзка съ името на царь Борисъ I. До Факия (Бург.) една мѣстность

 

 

127

 

се нарича Петрòва долина, название, което напоследъкъ нѣкой „зналецъ", е свързалъ съ името на царь Петра. Въ българскитѣ земи има нѣколко названия, които напомнятъ името на единствения царь-войникъ, който презъ цѣлото си царуване се е борилъ срещу могѫщата Византия — Самуилъ. До с. Ключъ (Петр.), дето били разбити войскитѣ на Самуила се намира „Самуѝлова могила", което ново име ни напомня за трагичния край на първото ни царство. Надъ с. Кунино (Врач.) една пещера се нарича Самуѝлица, а една мѣстность, южно отъ гр. Елена, носи името Самуѝлецъ. Едва ли последнитѣ две названия иматъ нѣкаква връзка съ царь Самуила, тѣ по-скоро носятъ имената си отъ нѣкои духовни лица-калугери, които сѫ се подвизавали тамъ — случаи твърде чести изъ нашата топонимия.

 

Има ли нѣкаква връзка дн. гр. Рáдомиръ, както и градеца Радомиръ въ Албания, съ сина на Самуила — Гаврила-Радомира, това бѫдещитѣ издирвания ще установятъ.

 

При Перникъ е запазенъ споменътъ за Кракра, но дали този споменъ е достигналъ чрезъ народа, или това е наложено чрезъ книжнината, не може да се установи съ положителность.

 

Ако до насъ сѫ стигнали нѣколко съмнителни названия на мѣста, свързани съ имената на единъ или двама царе отъ първото българско царство, то въ замѣна на това по всички крайща на земитѣ ни, се срѣщатъ доста наименования, свързани не само съ имената на нѣкои царе отъ второто ни царство, но и съ имената на мнозина знайни и незнайни царски родственици — боляри, деспоти, мѣстни управители или други неизвестни личности отъ преди падането ни подъ турцитѣ.

 

 

128

 

Имената на двамата братя Асенъ и Петъръ, почти никѫде не сѫ запазени въ нѣкое мѣстно название. Само между Садовецъ и Бежаново (Лук.), легендата свързва една мѣстность съ сражение, въ което взели участие Асенъ и Петъръ, и нищо друго. До Хаинъ-боазкия проходъ се намира Ивàнкова пѫтека, по която ужъ избѣгалъ Иванко, следъ като убилъ Асена. Името на Калояна, обаче, се срѣща запазено въ значителенъ брой названия. Но всички тѣзи наименувания иматъ ли нѣщо общо съ Калояна или тѣ стоятъ въ връзка съ нѣкои други Калояновци, между които и управительтъ на Боянската крепость, севастократоръ Калоянъ, който презъ 1259 год. е съградилъ известната Боянска църква, за сега съ сигурность не може да се установи. До Желява (Новосел.) единъ старъ пѫть се казва Калоя̀новъ-пѫть, до Белащица (Пловд.) има Калоя̀новъ-връхъ, надъ Мѫглишъ (Каз.) една порушена крепость се нарича Калоя̀нка, а до Кòлена (Ст.-Заг.) една мѣстность носи името Калоèнецъ. Кварталътъ около ул. Царь Калоянъ въ София до около Освобождението, се е наричалъ Калоя̀нова-махла [1].

 

Въ Македония още презъ 13 в. една обширна гора се е наричала Борилова гора. Въ Видинско има селце на име Борѝловецъ, а до Турия (Каз.) една мѣстность се казва Борѝлица. Безсъмнено е, че и тритѣ названия нѣматъ нищо общо съ царь Борила, а съ нѣкои други лица, които сѫ носили това име.

 

Почти сѫщото може да се каже и съ многобройнитѣ наименувания, свързани съ името Асенъ, име отъ кумански произходъ, което изглежда,

 

 

1. Село Калояново (Слив.) е преименувано следъ Освобождението.

 

 

129

 

че е било доста разпространено между българитѣ презъ второто царство.

 

Нѣма съмнение, че всички тѣзи названия, едва ли иматъ нѣкаква връзка съ когото и да било отъ българскитѣ царе, които сѫ носили името Асенъ. Тѣ по-скоро напомнятъ за нѣкои мѣстни деспоти — царски родственици или владетели, или иматъ другъ произходъ. Като по-интересни названия, можемъ да отбележимъ следнитѣ: с. Ѫсенъ (Тет.), както и близката мѣстность Асàница, които произхождатъ отъ Асенъ, р. Асéница и Асéновия боазъ до Сливенъ, Ясеново кале до Кокаляне (Соф.) и до Трънската рѣка [1]. Названието Калимàнско поле въ Щипско и Калимàнъ до Пирдопъ, ни напомнятъ името Калиманъ, което вѣроятно ще да е било доста разпространено презъ 13 и 14 в.

 

Въ едно мѣстно название до с. Шишкòвци (Кюст.) е запазено и името на трагично загиналия български царь Михаилъ Шишманъ, който въ битката срещу сьрбитѣ презъ 1330 год. е билъ убитъ и то, споредъ народното предание, не далечъ отъ селото, въ мѣстностьта Шѝшманица.

 

Отъ всички български царе, името на последния български царь Иванъ Шишманъ е свързано съ най-много мѣстни названия. Около голѣмъ брой крепости, долини, извори и пр. сѫ създадени легенди, въ които не само се говори, какъ Шишманъ отчаяно се е борилъ срещу турцитѣ, какъ той загиналъ и билъ погребанъ въ незнайни пещери, но и много отъ мѣстата, свързани съ тѣзи легенди, носятъ неговото име. До с. Шипка (Каз.) една надгробна могила се нарича Шѝшманецъ, а до Дуванли (Пловд.) една

 

 

1. Названието Асенова махла въ Търново, съ което днесъ се нарича Долната махала, е отъ ново време.

 

 

130

 

долина носи името Шишмàновъ-долъ. На мнозина сѫ познати Шишмàновото кале, както и Шишмàновитѣ кладенци надъ Самоковъ, съ седемтѣ извора, които споредъ легендата, бликнали на мѣстото, гдето била паднала отсѣчената отъ турцитѣ глава на Шишмана. До Лютибродъ (Врач.) се намира Шишмàновото кале, срещу което сѫ Шишмàновитѣ дупки, въ които споредъ мѣстното предание билъ погребанъ Иванъ Шишманъ. Мѣстностьта около тѣзи дупки се нарича Шѝшманецъ. До Твърдица (Н.-Заг.) една крепость се казва Шѝшкинъ-градъ.

 

И съ името на Срацимира Видински сѫ свързани нѣколко мѣстни названия, отъ които тукъ ще споменемъ развалинитѣ отъ крепость, наречени Срацимѝръ или Срацимѝрица до Калугеръ (Бѣлогр.).

 

Не е малъкъ броятъ и на мѣстнитѣ или селищни названия, свързани съ имената на независими или васални князе, боляри, управители или неизвестни царски родственици, чиито владения сѫ заемали по-голѣми или по-малки пространства изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи.

 

По името на независимиятъ деспотъ Славъ, владенията на който сѫ се простирали по горното течение на р. Места и източно отъ нея, Западнитѣ Родопи презъ 15—16 в. сѫ се наричали Слàвиеви гори, название сега забравено, но титлата му „деспотъ" е запазена въ малкото областно название Доспàтъ. Съ името на полунезависимиятъ областенъ управитель на крепостьта Копсисъ — Смилецъ, земитѣ на който сѫ се простирали отъ Ихтиманска Срѣдна-гора до къмъ Сливенъ, сѫ свързани нѣколко названия, между които тукъ ще споменемъ: Смѝлево градище до Вѣтренъ, Смѝлева скала надъ Г. Бѣльово (Паз.)

 

 

131

 

и Смѝловене до Коприщица. Изглежда че името Смилецъ или Смилъ, ще да е било доста разпространено мажду българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове, за да се запазятъ по-голѣмъ брой наименувания, свързани съ това име, като напр.: Смилèцъ, мѣстность въ Герлово, Смѝльовецъ, височина до Перникъ и мѣстность въ Каилъка до Плѣвенъ, Смилèва долина до Царибродъ и Смѝлево, изчезнало село между Върба (Бѣлогр.) и Д. Раковецъ (Кул.) [1]

 

Изглежда, че името на Крали Марко е свързано съ най-голѣмъ брой мѣстни названия. Като почнемъ отъ Мàрковитѣ кули до Прилѣпъ и вървимъ по всички посоки на Балканския п-въ, рѣдко ще срѣщнемъ покрайнина, въ която да нѣма название, което легендата да не свързва съ Крали Марко, като напр.: Мàркови кули до Новачене (Ботевгр.), Мàркови кукли до Луковитъ, Мàркова могила до Чумаковци (Б. Слат.), Мàрковъ камъкъ, Мàркова стѫпка, Мàрковицъ до Сливенъ и мн. др.

 

До върха Миджỳръ или Мицуръ,което име, може би да произхожда отъ Мицо съ наставката уръ, което на маджарски значи князъ, се намира една мѣстность наречена Белаýрица, название което напомня името на Белауръ, братъ на Михаилъ Шишмана. Наименуванията на с. Αлтѝмиръ (Орѣх.) и Алдомѝровци (Соф.) ни подсѣщатъ за името на Елтимира, братъ на Геори Тертера — владѣтеля на крепостьта Крънъ. Но едва ли и тѣзи две названия иматъ връзка съ известния намъ Елтимиръ; тѣ по-скоро сѫ получили имената си отъ нѣкои други Алтимиръ или Алдимиръ, между които и единъ Алдимиръ,

 

 

1. Село Смилево (Битол.) е основано презъ началото на 18 в. отъ българи, преселници изъ Дебърско.

 

 

132

 

синъ Витомировъ, се споменува въ единъ надписъ отъ Боянската църква. Името на с. Главàнъ (Харм.), вѣроятно ще да стои въ връзка съ името на славянския ренегатъ Михаилъ Главасъ, който е билъ на служба при византийския императоръ Андроника II. Днешното име на Дòбруджа е турски изговоръ на независимия управитель на този край въ края на 14 в. — Добротица. Все турски изговоръ има и названието на Балчѝкъ, което произхожда отъ името Бàликъ, който е управлявалъ града при превземането на крепостьта отъ турцитѣ. Последното име е запазено и подъ формата Балѝка, съ което се наричатъ едни отъ колибитѣ до Церецелъ (Соф.). Единъ отъ водителитѣ на узкитѣ племена се е наричалъ Каспичанъ, име запазено и до днесъ въ названието на с. Кàспичанъ (Н.-паз.). Названието на Ральòво (Самок.) идва отъ името на Хреля. Една мѣстность надъ Бобошево (Дупн.) се нарича Оливèрица, която вѣроятно стои въ връзка съ името на управителя на Северна Македония — Оливеръ. Все около сѫщото село, една друга мѣстность се нарича Ласкàрица, по името, може би, на нѣкой мѣстенъ владетель. Съ името на Момчила, владенията на когото сѫ се простирали изъ днешно Гюмюрджинско и Ксантийско до къмъ Бѣло море, сѫ свързани не малко названия, като: Момчѝлъ-баиръ до Джура (Ксант.), Момчѝлово кале надъ Ксанти, Момчѝлово кале до Пиротъ, Момчѝлова маара въ Странджа, Момчѝлово градище до Подвисъ (Смол.) и др.

 

Името на гр. Кюстендѝлъ, както вече казахме, е турски изговоръ, на васалния на турцитѣ управитель на тази область — Константинъ. Названието на Кàрлово не произлиза отъ Карлѫ-ова (Снѣжно-поле), както приематъ

 

 

133

 

нѣкои, а произхожда отъ името на потурчения българинъ Карло, владенията на който сѫ утвърдени отъ турцитѣ съ актъ отъ 1399 год. Една пространна гора, западно отъ Бѣлоградчикъ, се нарича Кàрловица — име което носи и една височина до Г. Пещене (Врач.). Обширната равнина между Бърдарски геранъ (Б. Сл.) и Селановци (Орѣх.), по името на управителя на крепостьта Орѣховъ — Косанъ, се нарича Κοсàня. На с.-и. отъ Враца, една равнина се нарича Шишмàново пòле, по името на собственицитѣ на тази обширна земя, потурчени потомци на Видинскитѣ Шишмановци.

 

Безкраенъ е броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия въ българскитѣ земи, които стоятъ въ връзка съ имената на владетелитѣ или собственицитѣ на тѣзи мѣста. Да се изброяватъ тукъ всички имена отъ този видъ е невъзможно, а ще се задоволимъ само съ следнитѣ: Преслàвъ, Преслàвецъ до Люта (Ферд.), Дружимѝръ, махла до Заноге (Соф.), Бѣломѝръ до Брѣзе (Соф.), Витомерѝла до Правецъ (Ботевгр.), Авèрковица, пещера въ която въ началото на 19 в. е живѣлъ единъ отъ калугеритѣ отъ монастира Св. Богородица и Пàрчовица до Карлуково (Лук.), Βοйнèжа (Търн.), както и Войнягово (Карл.) идватъ отъ собственото име Войнѣгъ и пр. Много названия сѫ свързани съ имената на „попъ Мартина и Вълчанъ воевода", като напр.: Мартѝнова чука до Чупрене (Бѣлогр.), Мартѝница до Влашко-село (Ферд.) и др. До Върбово (Бѣлогр.) има Боя̀нино гумно, до Ябланица (Тет.) — Радомѝрецъ, до Цѣрова курия (Търн.), — Ρадомѝра, Богдановъ-градъ — до Г. Павликени (Ловч.), Рòманова могила — до Сливница, Голѣмàново кале — до Садовецъ (Лук.) и пр. Едно малко селце въ Карнобатско се

 

 

134

 

казва Босѝлково, а една планинска часть до Шипка (Каз.) носи хубавото име Босѝлковецъ, което, може би, да е ново побългарена форма на името Войсилъ, управитель на крепостьта Крънъ. До Пудрия (Вр.) има Бỳдимиръ, до Буковецъ (Соф.) — Добрѝлово бранище, до Злетово — Ивàновъ-преслапъ, до Алтимиръ (Орѣх.) — Вòйчова падина, Дрàгулинъ-долъ — въ Панагюрище, Дабѝжοвъ-дοлъ до Смолско (Пирд.), Вукашѝнецъ до Кралевъ-долъ (Соф.), Гурмàзово (Соф.), Ивàново (Рус.), Рàйково и Пèтково (Смол.), Мàрково (Н.-паз), Кондофрè (Рад.) — отъ гръц. лично име Κονδοφρέ, Нагоя̀са до Г. Желѣзна (Троян.) и пр.

 

Между множеството названия ще трѣбва да отбележимъ нѣколко наименования, които сѫ отъ явенъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ, като напр.: Драшàнъ [1] и Боровàнъ (Б. Слат.), Драгомàнъ (Год.), Дрàвинъ до Реброво (Соф.), Държàнъ до Алдомировци (Соф.), Кормàнъ, махла до Боженица (Ботевгр.), Кормя̀нско (Севл.), Борѝлица до Турия (Каз.), Перѝловецъ (Вид.), Атàла [2] до Ѫгленъ (Лук.), Дрàжманъ до Дрѣново (Соф.), Сѝрманъ до Батулия (Соф.), Дѝндурина брада до Годечъ, Бàталовъ-долъ до Зимевица (Соф.), Смѝльовица до Кралевъ-долъ и пр.

 

Сѫщо така, много голѣмъ е броятъ на селищнитѣ и др. названия, чиито имена стоятъ въ връзка съ родовитѣ имена и фамилии, т. е. по името на родоначалника, който е основалъ селището или на това мѣсто е ималъ имоти. Тѣзи

 

 

1. Единъ управитель, воевода на Воденъ презъ X в. се е казвалъ Драгшанъ.

 

2. Споредъ единъ надписъ отъ VI в. сл. Хр., намѣренъ при Кюстенджа, синътъ на Цеука се е наричалъ Атàла.

 

 

135

 

имена, обикновено завършватъ на овци, евци или на ци, като: Стрезѝмировци (Трън.), Будимѝрци въ Мориово, Радомѝрци (Лук.), Добрèвци (Тет.), Богьòвци (презъ 14 в. — Боговци — Кюстен.), Μихàлци (Тър., стои въ връзка съ Михаилъ-беговци), Шѝшинци (Кул.), Ρỳжинци и Костѝчовци (Бѣлогр.), Бàтанοвци (Рад.) — отъ собственото име Батàнъ, което често се е срѣщало у печенезитѣ, Бодѝловци до Пудрия (Врач.), Бòкиловци (Берк.), Драгомàнци (Вод.), Дермàнци (Лук.) [1] и пр.

 

Освенъ горнитѣ названия, които стоятъ въ връзка съ лица, изъ българскитѣ земи има още много стотици имена, било отъ турски или другъ произходъ, на които тукъ е излишно да се спираме.

 

 

        6. ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПОНЯТИЯТА ЖЕНА, МОМА, МѪЖЪ И ПР.

 

 

По всички покрайнини се срѣщатъ, макаръ и по-нарѣдко, и названия, свързани съ имена изъ общественитѣ отношения, като жена, мома, момъкъ, мѫжъ, бабичка и пр.

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове на северъ отъ Солунъ се споменува крепостьта Γυνηκοκάστρον, т. е. Женска крепость. Турцитѣ сѫ превели това име въ Аврàтъ-хисаръ, а българитѣ — въ Жèнско. Презъ турската епоха гр. Коприщица се е наричалъ още и Аврàтъ-аланъ, т. е. Женска поляна.

 

Интересно е, че отъ всички названия, които стоятъ въ връзка съ понятията жена, мома и пр., най-често се срѣщатъ такива, свързани съ девица, стб.

 

 

1. Дерманъ и Кудѣлинъ сѫ двама братя отъ кумански произходъ, които презъ 13 в. сѫ управлявали Браничевската область.

 

 

136

 

дѣва, мома. Още презъ 13 в. нѣкѫде около Варна, често се споменува селището Девина, което безсъмнено едва ли ще е друго, освенъ съвременното преиначено по турски изговоръ с. Дèвня (Вар.). Известно е, че до селото се намиратъ голѣми извори, които легендата ще е свързвала съ девица, т. е. съ далеченъ споменъ за Марциана, по името на която и града, който се е намиралъ тамъ, както казахме, се е наричалъ Марцианополъ. Голѣми извори има и въ с. Дèвене (Врач.), както и до Дèвенци (Лук.), които имена все стоятъ въ връзка съ девица — мома. На тѣзи названия отговарятъ многобройнитѣ съвременни: Мòмина-клисура (Ихт.), Μòмина-баня до Хисаря (Пловд.), Μòминъ-градъ между Котелъ и Жеравна, Мòмина-стена до Кормянско (Севл.), Мòмина-могила надъ Ловечъ и до Каменица (Пан.), Мòмина-долина до Телишъ (Лук.), Мòминъ-кладенецъ до Дисевица (Плев.), Мòмина-скала до Дупница и надъ Бояна (Соф.) и пр. На горнитѣ наименования съответстватъ турск. Къзъ-хисаръ въ Търново и до Абтатъ (Добр.), Къзъ-кале до Бракница (Поп.), Κъзъ-бунаръ до Фотиново (Пещ.) и др. Подъ Колониитѣ при Панагюрище една мѣстность се нарича Фèтинци, а надъ Бистрица (Соф.) едни скали носятъ името Петрефетѝнъ, т. е. Момина скала. Всички тѣзи мѣстни или селищни названия, между другото, сѫсвързани съ чудни легенди, въ които главниятъ герой се явява момата, девицата.

 

Значителенъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ бабичка, между които тукъ ще изброимъ: Бàбинъ-градъ до Радотина (Ботевгр.), Бàбина-поляна, Бàбинъ-зѫбъ, стръмна скала въ Западна Стара-планина, която

 

 

137

 

стърчи уединена въ срѣдата на едно равно плато и пр. [1]

 

Въ Витоша една мѣстность се казва Фращàне, което ще каже братски; една махла отъ Ябланица (Тет.) се нарича Брàтювецъ, а единъ отъ голѣмитѣ върхове на Срѣдна-гора — Братѝя.

 

До Оходенъ (Вр.) една мѣстность се казва Барбатѝнъ, отъ рум. bârbât — мѫжъ.

 

 

        7. НAЗВAНИЯ, СВЪРЗAНИ СЪ ЗAНЯТИЯ

 

 

Всички занятия, които сѫ били упражнявани отъ тракитѣ, илиритѣ, гърцитѣ, римскитѣ колонисти, както и отъ славянитѣ, прабългаритѣ, турцитѣ и други народи, живѣли изъ земята на българитѣ, сѫ послужили и за наименованията на много градове, села, рѣки и мѣста.

 

Най-първо трѣбва да се отбележи, че до сега до насъ не е стигнало нито едно название отъ тракийски или илирийски произходъ, което съ положителность бихме могли да свържемъ съ нѣкое занятие. Въ замѣна на това, обаче, броятъ на мѣстнитѣ, селищнитѣ, дори и рѣчнитѣ имена отъ този видъ, отъ славянски или отчасти гръцки, вулгаро-латински, турски и нѣмски произходъ, е извънредно голѣмъ.

 

Отъ всички занятия, упражнявани отъ разнитѣ народи, живѣли на югъ отъ Дунава, най-дълбоки следи въ топонимията сѫ оставили, не както би трѣбвало да се очаква — земедѣлието и скотовъдството, а рударството. Лесно можемъ да си обяснимъ причината, защо именно отъ всички занятия, рударството е оставило толкова много и незаличими следи въ названията, щомъ като имаме

 

 

1. Названията Дѣдовецъ, Дѣдино и пр. иматъ другъ произходъ.

 

 

138

 

предвидъ, че само при разработване на руднитѣ залежи, както и при добиването на металитѣ, най-много се промѣнятъ земеповръхностнитѣ форми. Не по-малко влияние сѫ оказали и трудноститѣ, мѫкитѣ и изтезанията на работницитѣ при разработване на минитѣ и особено при топенето на рудата. Следитѣ отъ разработването на рудницитѣ, както и голѣмитѣ купища згурия, сѫ така явни, че не сѫ могли, а и въ днешни дни не могатъ, да не обърнатъ вниманието на всѣки минувачъ. На много мѣста изъ старитѣ рударски центрове, главно въ Фердинандско, Берковско, Врачанско, Ботевградско, Ихтиманско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско, Кратовско, Сѣрско, Правишко, Неврокопско, Демиръ-хисарско, Асеновградско, Самоковско, Панагюрско, Странджа и др., се виждатъ голѣми купове згурия, малки, близки една до друга галерии или трапове, останали отъ нѣкогашното рударство.

 

Отъ направенитѣ до сега проучвания се установява, че рударството е било известно на тракитѣ още презъ бронзовата епоха. Особено къмъ VI—IV в. пр. Хр., тракийскитѣ племена по долна Струма, изъ Родопитѣ, Странджа-планина, Кюстендилско, Ботевградско и другаде, сѫ били известни като добри рудари, а презъ римска епоха тракийскитѣ беси се славѣли като „изкусни рудари".

 

Римлянитѣ, както и гърцитѣ, презъ V—VII в. сл. Хр., сѫщо така, сѫ разработвали руднитѣ богатства почти въ всички краища на полуострова. Това знаемъ не само отъ историческитѣ документи и археологическитѣ издирвания, но и отъ запазенитѣ и до днесъ думи и мѣстни и селищни названия, като напр.: згурия отъ лат. scaura, Згурово (Кюст.) и др.

 

 

139

 

Българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове, изглежда, че по-слабо сѫ се занимавали съ рударство, въ замѣна на това, обаче, чужденцитѣ-рудари — саксонци, маджари, хървати и сърби сѫ разработвали руднитѣ залежи изъ нашитѣ земи, както презъ епохата на второто ни царство, така и презъ първитѣ три вѣка на турското ни робство [1]. Едва презъ 18 и 19 в. турцитѣ и българитѣ сѫ почнали да обработватъ желѣзнитѣ рудници и да промиватъ златоноснитѣ пѣсъци по рѣкитѣ.

 

Всички названия, свързани съ рударството, както трѣбва и да се очаква, се срѣщатъ изключително само въ мѣстата, гдето сѫ били изваждани и обработвани металитѣ, т. е. въ планинскитѣ и предпланински краища.

 

Отъ всички названия, свързани съ рударството, най-разпространени сѫ имената, свързани съ понятието за самото разработване на руднитѣ залежи и добиване на метала. Между множеството наименования тукъ ще споменемъ: Рудàрско и Ρудàрщица до Кладница (Соф.), Рỳдищетο до Бистрица (Соф.), Ρỳдевο въ Странджа, Рỳдьовица до Г. Желѣзна (Троян.) и до Желенъ (Соф.), Ρудàри (Бит. и Крат.), Рỳдникъ (Вел.), Рỳдище до Пещера, Рудищàта до Тешово (Невр.), р. Рудàрка до Радотина (Бот.) и мн. др. [2]

 

Не по-малко разпространени сѫ и названията, свързани съ нарицателното рупа, въ смисълъ на дупка, галерия или трапъ, отъ които нѣкога се

 

 

1. Рударитѣ-саксонци сѫ се заселили на полуострова презъ 12—13 в.; срв. Мијатовић Чед., Студије за историіи српске трговине XIII—XIV в. Гласник српског ученог друштва, кн. 37, стр. 241.

 

2. Названието „Рудина", което се срѣща на много мѣста, има другъ произходъ и нѣма нищо общо съ рударството.

 

 

140

 

е изваждала рудата, като: Ρỳпски-дοлъ до Чипровци (Ферд.), Рỳпе въ Крайщето, Рỳпчосъ, область въ Асеновградско и отчасти Смолянско, Рупинàта до Брацигово, Ρỳпча (турски изговоръ отъ Рỳпецъ, Айт.) и пр.

 

Мѣстото, гдето е била промивана рудата, се е наричало дворище, отъ кѫдето произлиза и названието на с. Дворѝще (Кюст.). Отъ изчезналото нарицателно плакалница, съ което се е наричалъ единъ подъ съ дъски, на който се е изсипвала рудата, за да се промие и да остане чистъ концетратъ, е добила и наименованието си известната мина Плакàлница въ Врачанската планина. Единъ притокъ на р. Бистрица (Кюст.), се нарича Πлàвило, т. е. плавене на руда.

 

Голѣмитѣ закрити пещи, въ които най-напредъ се е разтопявала рудата, сѫ се наричали обикновено видни или вигни, отъ тамъ и множеството названия, като: Вѝгнище до м. Яребковци (Сам.) и до Кралевъ-долъ (Соф.), Вѝднитѣ до гр. Пещера и Казичене (Соф.), Вѝдни до Попово (Сръбски Самоковъ — Соф.), Вѝгня до Д. Сѣкирна (Рад,), Вѝгнята до Панагюрище, Вѝгнището до Калково (Сам.), и т. н. Въ нѣкои покрайнини по-дълго време е била въ въ употрѣба по-старата форма, съ значение на видня, мн. ч. видни, и думата пехци = пещи, отъ което име сѫ получили и названията хи с. Пèхчево (Беров.) и Пèхцето до Тешово (Невр.).

 

По-значителни следи въ топонимията сѫ оставили така нареченитѣ самокови, т. е. мѣстата гдето втори пѫть е било разтопявано желѣзото и гдето то е било изчуквано и напълно готово за пазара. Освенъ името на гр. Сàмоковъ, гдéто желѣзо-добивната индустрия е доста стара, и името на М. Самοкοвъ вѣ източна Тракия, имаме още

 

 

141

 

Сръ̀бски Самоковъ, дн. Попово (Соф.), Сàмоковъ (Прав.), до Чипровци (Ферд.), Пещера, Брацигово, махла отъ Габрошевци въ Крайщето, Самокòвището до Врачешъ (Бот.), Самοкòвище до Забелъ (Трън.) и пр. Самоковътъ, заедно съ малката пещь до него, въ която втори пѫть се е разтопявало желѣзото, както и всички околни сгради, общо сѫ се наричали съ турско-арабското име — маданъ, отъ което име сѫ добили и названията си: Μадàнъ (Врач. и Златогр.), до Вакъвъ (Елх.), Мадàно до Студена (Соф.), р. Мадàнска до Лозенъ (Свил.), Мадàнище (въ Странджа-пл.) и пр.

 

Малкитѣ желѣзни чукове, съ които се е разбивала рудата сѫ се наричали шлегъ, отъ нѣмското Schlagel, отъ което произхожда и названието на с. Шлèгово (Крат.).

 

Много названия изъ рударскитѣ центрове стоятъ въ връзка съ ковачи, т. е. съ работенето на клинци, подкови, брадви и други желѣзни потрѣби. Такива названия могатъ да се посочатъ: Ковачèвци (Сам.), Ковàчовица (Невр.) и до Дълбокъ-долъ (Троян.), Ковачѝца (Берк.) и до Бучинъ-проходъ (Соф.), както и тур. Чилингѝръ-махле (Кърдж.) и пр. Остатъцитѣ отъ разтопената желѣзна, или медна руда, между населението сѫ известни съ лат. scauria = згурия, отъ дето произхождатъ и названията: Згурѝградъ (Врач.), Згỳрово (Кюст.), Згурѝя до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Чгỳра до Грезиловци (Крат.) или нѣмск. Schlacke= шляка и отъ тамъ названието Шля́кно и пр.

 

Началницитѣ-надзиратели на работницитѣ сѫ се наричали хутмани отъ нѣмск. Huttenmann, и отъ тамъ Отманлий, дн. Симеоново (Ямб.) или байло, отъ италиянското baïlo, отъ което

 

 

142

 

сѫществително произхожда и името на с. Бàйлοвο (Новосел.).

 

Работницитѣ, които сѫ превозвали рудата, се наричали мърваци, отъ мърва = руда и отъ тамъ произхожда и областното прекорно име Μървàци (Невр.). Α тѣзи, които сѫ приготовлявали желѣзото въ пещитѣ, сѫ се казвали пешчери или пехчери, отъ което име произхожда и названието на гр. Пèщера. На последното наименование отговарятъ често споменатата презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Кръчимъ, дн. Крѝчимъ (Пловд.) и известната отъ единъ надписъ, направена отъ великия дукъ Врана, крепость Крицува, дн. Κъ́рчевο или Кръ́чево (Дем.-хис). Въ Рилската грамота срѣщаме, сега изчезнало село, съ име Кръчино (Дупн.). Горнитѣ названия, както и имената Кръчищница, притокъ на р. Малки Искъръ до Етрополе и Къ́рчища (Костурско) произхождатъ отъ кръчии, кръчь, кричь и кръчимъ, което значи работникъ-рударь и отъ тамъ Рударско, желѣзарско село и пр.

 

Българитѣ, които сѫ се занимавали съ добиването на дървенитѣ вѫглища за виднитѣ и маданитѣ, се наричали угляри, отъ гдето идва и имена с. Угля̀рци (Рад. и Щип.). Мѣстата, гдето сѫ горѣли дървата за добиване на вѫглищата, се казвали жижница, отъ което сѫ получили названията си Жѝжниче до Долни Коритенъ (Кютен.), Жѝжкинъ-долъ до Влашко-село (Ферд.) и Жижнѝчка усойна до Д. Уйно (Кюст.) или щетини, отъ което сѫ добили и имената си Щетѝнитѣ до Смолско (Пирд.) и Гинци (Соф.).

 

Името на рударитѣ-саксонци е запазено въ названията Сàсе (Крат.) и Сàса (Царевосел.)

 

Златото е най-стариятъ металъ, който първи е обърналъ вниманието на човѣка. Както тракитѣ,

 

 

143

 

които най-напредъ сѫ разработили златнитѣ и сребърнитѣ рудници въ Пангей и островъ Тасосъ, така и всички други народи, живѣли изъ българскитѣ земи, сѫ разработвали златнитѣ рудници и сѫ промивали пѣсъцитѣ въ златоноснитѣ рѣки.

 

Днесъ сѫ запазени само нѣколко славянски, гръцки и турски названия, които стоятъ въ връзка съ злато: р. Златѝца до Гаганица (Берк.), Златàреви рупи до Трекляно (Кюст.), гр. Златѝца и пр., на които отговарятъ гръцк. Перперàкъ (Хаск.), въ смисълъ на сьбирачъ на данъкъ въ злато или турск. Αлтъ̀нъ-дагъ, Алтънъ-тепе и пр. Последното название се срѣща доста начесто и е дадено на много отъ надгробнитѣ и селищни могили, които безспорно не сѫ златни, но споредъ народното предание съдържали много злато. Съ златопромиването е свързано и названието Плàвица до Бистрица (Соф.) и Котèцъ до Чипровци (Фер.) — което ще каже коруба за промиване на пѣсъкъ.

 

Добиването и промиването на медьта, сѫщо така, датира отъ първитѣ времена следъ като тракитѣ се настанили на югъ отъ Дунава, което съ малки прекѫсвания продължава и днесъ. Отъ значителниятъ брой названия, свързани съ медьта ще споменемъ: Мèдно гумно въ Пиротско, Меденѝкъ въ Плакалница и турск. Бакърлъ̀къ (Бург.), Бакъ̀ръ-Баиръ до Созополъ и хубавото старо име Медкòвецъ (Врач.) т. е., мѣсто, гдето е била кована и дообработвана излѣтата медь [1]. Една мѣстность надъ Бѣльово (Паз.), гдето презъ турско време е била разработвана медьта, се нарича Жàгитѣ.

 

 

1. Името на с. Медкòвецъ (Ломско) е пренесено отъ първитѣ заселници, дошли изъ Берковско презъ 17 в.

 

 

144

 

Среброто, сѫщо така, е било добивано, макаръ и въ по-ограничени мѣста, отъ всички народи живѣли у насъ. Тукъ ще споменемъ сама нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ сребро, като: Срèбърница, Срèбърно коло въ Осоговската планина и турск. Гюмю̀шъ-чалъ въ Чепинско, Гюмю̀шъ-дере въ Доспатъ и др. Все въ връзка съ сребро стои и побългареното, отъ турски произходъ име на с. Гю̀ешево, Гюмюшъ (Кюст.).

 

Не по-малко влияние върху топонимията е оказала и желѣзодобивната индустрия. Известни сѫ голѣмъ брой наименувания, които стоятъ въ връзка съ желѣзото, отъ които ще отбележимъ: Желѣ̀зница (Соф.), Г. и М. Желѣ̀зна (Троян. и Тет.), Желѣ̀зна (Ферд.) и пр., до които се намиратъ следи отъ старо рударство. На тѣзи названия съответствуватъ турск. Демирджилèръ (Пазар.), Демирджилѝи (Слив.), Демѝръ-тепе до Радославово (Пирд.) и пр. [1].

 

Все въ връзка съ желѣзото, както и занаятията, свързани съ него, могатъ да се споменатъ още: Éтрοпοле, градъ и мѣстность до Пещера и Éтровица до Мала Църква (Самок.), съ което се означаватъ мѣста покрай рѣки, гдето е имало самокови и мадани. Името на с. Чекàнчево (Новосел.) произхожда отъ стб. чеканъ, което значи голѣмъ чукъ, а на Карàчево, отъ карачъ, малъкъ чукъ, който служи за подковаване на добитъкъ. На последнитѣ две имена отговаря турск. Налбантлàре, дн. Ковачитѣ (Слив.) и пр.

 

 

1. Името на Демирджилèръ (Пловд.) е турски преводъ на преселеното въ края на 16 в. отъ Г. Желѣзна (Троян.) население, а Демиръ-капу, Сидерокастронъ, Сидера, както и Желѣзни врата, и пр. иматъ другъ произходъ.

 

 

145

 

Названията на Γ. и Д. Сѣкѝрна (Рад.) произхожда по-скоро отъ ковачи, които сѫ правили брадви-сѣкири, отколкото отъ растението сѣкиче (Lathyrus L).

 

Макаръ че главнитѣ занятия на всички народи, живѣли изъ българскитѣ земи и да сѫ били земедѣлието и скотовъдството, то въ връзка съ тѣзи занятия, до насъ не сѫ стигнали толкова интересни названия, какъвто е напр. случаятъ съ рударството. Но въ замѣна на това, въ землищата на всички населени мѣста има по-много, общи за всички крайща наименувания, които стоятъ въ връзка съ земедѣлиего и скотовъдството, главно отъ български и по-рѣдко отъ турски или другъ произходъ.

 

Въ нѣкои отъ грамотитѣ на българскитѣ царе и сръбскитѣ крале, често се срѣща думата зевьгелатıа, което значи поле, което се обработва, т. е. орниче, отъ гдето произхожда и названието на гр. Γèвгели. Навредъ сѫ известни названията Орниче или, Орнѝче до Кралевъ-долъ (Соф.), Угаритѣ или турск. Икинлѝкъ (нивитѣ), Харманлѝи (отъ харманъ, гумно) и пр. Необработенитѣ мѣста сѫ се наричали нерѣзине и отъ тамъ Ηèрези (Скоп.), Нерèзине и пр.

 

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, срѣщаме термина периволъ, гръцк. περιβολή, отъ гдето произхожда и името на с. Перивòлъ (Котл.), на което отговаря и названието на с. Чѝпровци или както населението го изговаря Чѝпоровци, стб. Випоурие отъ гръцк. κίπρος = зеленчукова градина, както и старитѣ български наименования: Сàдовикъ (Брѣз.), Сàдοвο (Котл.), Сàдовецъ (Лук.) и мѣстность до Кунино (Вр.), или новитѣ имена Градѝни (Дуп.) или тур. Бахчà и пр.

 

 

146

 

Между еднообразнитѣ названия, свързани съ лозарството, като: Лοзя̀та или Лòзетο до Гложене (Тет.), Лòзенъ (Соф.) и пр., се срѣщатъ още и стб. Βѝница (Коч.), както и Дъ̀ртитѣ лозя до Вълчитрънъ (Плѣв.) или Курубаагларъ (Сухитѣ лозя) въ София и тур.-перс. Марàшъ (Шум. и въ Пазарджикъ), Марàшки Тръстеникъ (Плѣв.) и т. н. Около селцето Равенъ (Крум.), до Брѣстово (Хаск.), както и изъ Странджа и Сакаръ-планина се срѣщатъ голѣми каменни блокове, върху които има по една по-голѣма и до нея по-малка, крѫгли дупки, известни между населението съ името Шарàпъ-таши, т. е. камъни за изстискване на грозде. Отъ направенитѣ проучвания се установява, че тѣзи каменни преси сѫ употрѣбявани отъ мѣстното тракийско население, за изстискване на грозде, между VI в. пр. Хр. до къмъ IV в. сл. Хр.

 

Обработването на ориза може да се свърже съ названията Οризàре (Щип.) или турск. Чалтъкчий, дн. Оризово (Чирп.), около което отъ отдавна не се сѣе оризъ.

 

Едно голѣмо стопанство съ много земя, събрана заедно, е известно съ турск.—чифликъ, съ което нарицателно сѫщо така, сѫ свързани много названия, като: Г. Чифлѝкъ (Варн.), Бейлèръ-Чифлѝкъ, дн. Симеоново (Соф.), Урỳмъ-Чифлѝкъ, дн. Стара-рѣка (Ямб.), Образцòвъ-чифлѝкъ до Русе и пр.

 

Съ скотовъдството сѫ свързани много названия, по-голѣмата часть отъ които всѣки, безъ особени трудности, може лесно да си обясни. Известно е, че до всѣко селище има пасбища и ливади или турск. Чаѝръ (Г. Орѣх.) и пр. До с. Заноге (Соф.) една мѣстность се нарича съ рум. Цàрина, което значи селско пасбище. А броятъ на названията: като Плàднище, Говедàре,

 

 

147

 

Говедàрникъ, Егрèка, Кòнски-долъ, Κοйнàре, отъ турски Коюнларе (Овчаритѣ — Б. Сл.), Чобàнъ-дере, дн. Овчарово (Търг.) и др., е толкова голѣмъ, че е излишно да се спираме върху тѣхъ. Тукъ ще отбележимъ названията на с. Пастухъ (Дупн.), което произхожда отъ стб. пастоухъ и ще каже пастиръ, Бутунèцъ (Соф.), което значи Овчарски изворъ, както и Прòгоня до Коприщица и до Тишевица (Врач.), което пъкъ означава мѣсто презъ което е минавалъ добитъка за водопой. На тѣзи названия отговаря вулгаро-лат. Вакарелъ (Ихт.) и до Несла (въ Бурела), отъ vacar, което ще каже говедарче. Интересно е названието и на прочутия планински курортъ Юндола въ Родопитѣ, което произхожда отъ тюркс. йонда, което значи коневъдци и аулъ = колиба [1].

 

До почти всички по-малки или по-голѣми рѣки до преди 30—40 год. е имало воденици, отъ които произхождатъ и многобройнитѣ названия Воденицата, Воденичище или турск. Дерменъ-дере, дн. Фердинандово (Плов.), Дермèнджѝкъ, Дерменджиòлу и пр. На тѣзи имена отговарягь хубавитѣ стари названия: Жèравна (Котл.), Жерноница (Дебърско)и Жъ̀рньовница до Игнатица (Вр.), които произхождатъ отъ стб. жрьны, жрьньве. Горната махла на Ловечъ е известна съ името Дръ̀стене, което значи тепавица. Сѫщото значение има и названието Βаля̀вица до Гърлино (Кюст.).

 

Ако тракитѣ по-малко сѫ се занимавали съ търговия, то тѣхнитѣ южни съседи — гърцитѣ, презъ всички времена отъ основаването на многобройнитѣ приморски колонии и до къмъ 16—17 в.,

 

 

1. Презъ 16 в. въ долината на р. Осъмъ се споменува мѣстото Юнда.

 

 

148

 

сѫ били главнитѣ търговци на полуострова. Римскитѣ колонисти, сѫщо така, сѫ били добри търговци, а славянитѣ — напротивъ, почти не сѫ се занимавали съ търговия. Презъ първото и второто ни царство, както и презъ първитѣ вѣкове на турското ни робство, освенъ у гърцитѣ, търговията главно е била въ рѫцетѣ на дубровчанитѣ и венецианцитѣ. Презъ втората половина на робството, търговията минава почти напълно въ рѫцетѣ на евреитѣ и отчасти на българитѣ и турцитѣ.

 

Още гръцкитѣ търговци и следъ тѣхъ римлянитѣ, сѫ създали покрай нѣкои светилища и въ нѣкои селища и, тържища или пазарища, които сѫ били известни съ името Εμπορι, отъ гръцк. εμπόριον или Emporium. Титъ Ливий разказва че Филипъ V, презъ 211 год. пр. Хр. е обсаждалъ столицата на медитѣ Iamphorina, дн. Ямбòрано (Кюст.). Сѫщиятъ произходъ има и Èмбοре (Костурско), до което има развалини на старо селище, наречено съ българския преводъ Тъ̀рговище. Презъ римска епоха до с. Г. Косово (Севл.) се е намирало тържището — Emporium Piretensium, до Бѣлоземъ (Пловдивско) е било основано Ἐμπορεῖον Παρεμβολή, а до Димитриево (Чирпанскó) — Ἐμπορεῖον Πίζος. Освенъ тѣзи названия у насъ широко разпространение е добила и друга гръцка форма съ значение на пазаръ, търгъ — πανήγυρις, отъ която дума произхожда и името на Панагю̀рище, както и видоизмѣненото тур. Панаѝръ-гедикъ до Девинъ и пр. Турцитѣ за търговия сѫ възприели гръцката форма, като я видоизмѣняватъ основно на пазаръ. Думата пазаръ влиза въ съставнитѣ части на много названия, между които тукъ ще споменемъ: Εскѝ-пазàръ до Попово (Елх.), Енѝ-пазàръ, дн. Нови-пазаръ, Осмàнъ-пазàръ, Татаръ-Пàзарджикъ и др.

 

 

149

 

Турцитѣ сѫ употрѣбявали и думата джумая, съ значение на пазаренъ день, дума, която сѫщо така влиза въ съставнитѣ части на много наименованя, като: Г. Джумая, Ески Джумая, Шехъ-Джумая и пр. Всички тѣзи названия отговарятъ на стб. Търгòвище (Бѣлогр, и Харм.) или Тържѝще до Старо-село (Врач.) или на усвоенитѣ чужди — пазаръ, панаиръ. Покрай търгъ или търговище, старитѣ българи сѫ имали и друга дума, съ значение на панаиръ, съборъ, това е отдавна изчезналата дума ликъ, отъ гдето идва и името на Ликъ (Врач.).

 

Названието на Кьосе-Базиргя̀нъ, дн. Денница (Шум.) е отъ турски произходъ и значи безбрадъ търговецъ.

 

Не е малъкъ и броятъ на названията, свързани съ други занятия, между които тукъ ще изброимъ: Кòпиловци (Берк. и Кюст.), което произхожда отъ вул.-лат. caupa, capo = кръчмарка; Осмàръ (Шум.), отъ стб. оусмарь = табакъ, Бàлдево (Невр.) или Убогòво (Щип.) отъ стб. оубòгъ = божекъ, просякъ. Арабаджиевο (Коларово — Ст. Заг.), Борозàнъ, дн. Тръбачъ (Разград.) отъ перс. борозанъ = трѫбачъ, Грънчарь до Луковитъ, Дюлгерлий до Малко Търново, Копарàнъ, дн. Порой (Пом.), което ще каже скубачъ и пр.

 

 

        8. НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ГРАДЪ, КРЕПОСТЬ, КУЛА, СЕЛО, ПОСТРОЙКА, СТАРЪ ПѪТЬ, ГРАНИЦА И ПР.

 

 

Въ землищата на почти всички селища, особено на тѣзи отъ предпланинскитѣ области, се намиратъ развалинитѣ или следитѣ на отдавна изчезнали градове, крепости, кули, села или остатъци отъ най-различни градежи и постройки. Въ зависимость отъ предназначението, разположението,

 

 

150

 

както и отъ народностния произходъ на населението, живѣло или живѣе въ съседство, мѣстата съ такива остатъци носятъ нѣкои отъ следнитѣ названия: градъ, градище, хисаръ, кале, варошъ, касаба, кула, турла, селище, юртлукъ, друмъ, падàло и др.

 

Старитѣ траки сѫ имали свои думи за означаване на крепость — παρα, за кула — δίζα, за градъ — βρία или δεβα и сіауа, които повечето сѫ влизали въ съставната часть на много тракийски селищни названия, като: Bessapara, Druzipara, Longinopara, Ortudizos, Μεσεμβρία, Geridava, Pulpudeva и др.

 

Гръцкитѣ колонисти, както и гърцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ имали, сѫщо така, укрепени градове и дори селища, които сѫ носили имената си отъ изчезнали по-рано селища или постройки. Много често въ съставната часть на названията сѫ влизали наставкитѣ πόλις = градъ, κάστρον крепость и χωρίον = село и пр., като напр.: Νεαπόλις = Κавала, Ἀμφίπολις = Αмфипοлисъ, Γυναικοκάστρον = Женскο (Кукушко), 'Ρουσόκαστρον, дн. Русокастро (Бург.), Νεοχῶιί Διδυμότειχον = Димотика и пр.

 

Споредъ нѣкои изследвачи, старото име на Durostorum = Силистра е отъ келтийски произходъ и значило твърда крепость, което отговаря и на староб. Твърдица.

 

Много отъ римскитѣ градове сѫ имали сложни имена, наставката или първата частъ на които е имала значение на градъ, крепость, малко укрепление и пр. като: Nicopolis, Marcianopolis, Traianopolis, Pompeanopolis, Castra Rubris, Castra et Civitas Montanensium и т. н. Между многото градове и крепости, Прокопий споменува, нѣкѫде по Дунава, единъ градъ-крепость на име Πολυσκάστελλον и една кула — Σαλτουπύργος, другъ

 

 

151

 

въ областьта на Тимокъ — Καστελλονόβο, а въ вѫтрешностьта — крепостьта Καστέλλιον.

 

При заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ заварили голѣмъ брой разрушени крепости, градове, села, вили, пѫтища и пр., които въ едни случаи тѣ назовали въ видоизмѣнената или осмислена форма като: Pulpideva = Плъвдинъ, Serdica = Срѣдецъ и пр., или изоставенитѣ, построени на височини крепости, лат. castellum или погьрчени римско κάστρον сѫ били наречени градъ или градьцъ, а укрепенитѣ съ здрави и голѣми крепостни стени градове, сѫ били наречени градища. Покрай българскитѣ названия градъ и градище, славянитѣ сѫ запазили и гръц. πίργος въ формата пыргъ или пиръгъ и лат. castellum и turis въ формитѣ — Кастелъ или Костелъ и Турла.

 

Въ многоотъ старитѣ документи отъ преди падането ни подъ турцитѣ, срѣщаме доста имена, които стоятъ въ връзка съ укрепления, градежи или каквито и да сѫ други постройки. Името градъ, както го намираме въ нѣкои паметници като самостоятелно селищно наименувание, не ни е познато, но то се срѣща въ съставната часть на много названия, като: Тръновъ-градъ, Бѣлградъ, Велеградъ, Дългиградъ — нѣкѫде къмъ Черно-море и пр. [1]. Въ грамотата на Константинъ Асеня намираме

 

 

1. Въ Кърчовския надписъ четемъ:

(И. Ивановъ, Български старини изъ Македония, 1931, стр. 30, а въ унищожения надпись отъ Асеновата крепость имаме В. Златарски, Асѣновиятъ надписъ при Станимака, И. А. Д. кн. II, 242.

 

 

152

 

село Градьцъ, дн. Градецъ (Кривопал.), въ Шишмановата грамота — Градечница, а въ друга една грамота отъ 14 в. — Градище (Куман.).

 

Турцитѣ завинаги разрушили не само многобройнитѣ крепости и крепостнитѣ стени на почти всички градове, но и унищожили безчетъ села. Старитѣ названия на всички изчезнали селища скоро се забравили и околното население започнало да ги нарича съ българскитѣ названия градъ, градище, селище, или подъ влиянието на турцитѣ, сѫ били наричани хисаръ, кале, касаба, кула, юртлукъ, юренъ и пр.

 

На вулгаро-латинскитѣ названия Κοстèлъ, село въ Еленско, Кастèлъ, махла отъ Батошево и на побългареното Κοсталèвο (Врач.), които произхождатъ отъ лат. castellum [1] минало въ срѣдно гръцки подъ формата καστελλον, както и напобългареното Кастàриитѣ, антично Castra Rubris до Орѣхово (Свил.) и потурченото Кестричъ, стб. Кастрица, до Варна, които произхождатъ отъ лат. castra и погърченото κάστριον, съответстватъ днешнитѣ названия : — Грàдъ до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Γрадà до Орѣшене (Лук.), до Батошево, Красно-градище и Крамолинъ (Севл.), Килифарево (Търн.), Γрадò надъ Мадара (Шум.), и до Батулия (Соф.), Градèцъ (Соф.) колиби до Еленовъ-долъ (Соф.), височина до Радотина (Ботевгр.) и пр. Както въ миналото, така и днесъ името градъ по-често влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой мѣстни и селищни названия, между които ще споменемъ: Зелèниградъ (Трън.), Згорѝградъ (Врач.), Вишòвградъ (Търн.), Звъниградъ до Калоферъ, Чèртиградъ до Брусенъ (Тет.), Кòритенградъ до Лютибродъ и Крѝвградъ

 

 

1. И до тритѣ сега има развалини отъ крепости.

 

 

153

 

до Карашъ (Врач.), Кàменградъ въ Панагюрище, Въ̀лчиградъ до Литаково (Ботевгр.), Бỳдинъ-градъ до Бутово (Търнов.) и др.

 

Покрай названията свързани съ градъ или градецъ, доста често развалини отъ крепости, независимо отъ това дали тѣ сѫ на високи или ниски мѣста, както и дали сѫ по-пространни или по-малки, населението нарича Γрадѝща, каквито има до Гигенъ (Ник.), до Свищовъ и пр. Отъ сѫщия произходъ сѫ и названията: Грàдевο (Γ. Джум.), Градèшница (Врач. и Тет.), Граднѝца (Севл.) и пр.

 

Отъ сѫществителнитѣ градъ, градецъ или градѝще сѫ образувани прилагателнитѣ градскѝ, грашки или гръцкѝ и пр., отъ гдето сѫ добили и названията си: Γрашкѝ или Градскѝ-долъ до Котелъ, Гръцкà-лѫка, надъ която има градище до Карлуково (Лук.), Гръцкà-поляна до Лупянъ (Тет.), която е разположена подъ високи скали съ следи отъ старинно селище, Γръцкѝ-дοлъ до Добревци (Тет.), Г. и Д. Гращѝца (Кюст.), Γращѝца, махла до Поибрене (Панаг.) и мн. др.

 

На всички горни названия можемъ да съпоставимъ множеството наименования отъ турски произходъ — Хисаръ, Хисарлъкъ и Кале. Обикновено Хисаръ се наричатъ по-голѣмитѣ и отчасти по-добре запазени крепостни стени и кули, като: Хисàря (Пловд.), Хисарлъ̀ка — надъ Кюстендилъ, Айтосъ, Ловечъ и пр., а съ Кале — тѣзи, въ които само отчасти сѫ по-здрави крепостнитѣ кули, като: Калèто въ Чумаковци (Б. Сл.), въ Свищовъ и др. По-малкитѣ укрепления се казватъ Хисарджѝкъ, съ което име преди Освобождението се е наричало днешното с. Вѣтренъ (Паз.). Сѫществителното кале се срѣща и въ побългарената форма Κалèица (Тр.). Много по-често,

 

 

154

 

нарицателнитѣ хисаръ и кале влизатъ въ сьставнитѣ части на голѣмъ брой собствени названия, като: Догàнъ-хисаръ (Гюм.), Късъ-хисаръ въ Търново, Троя̀нъ-хисаръ до Ломецъ (Тр.), гдето се намиратъ развалинитѣ на римската станция Sostra, Месѝнъ-калеси до Гюмюрджина, Бурỳ-кале до Бору-гьолъ, Куртъ-кале до Вълчеполъ (Свил.) и др.. Тукъ можемъ да отбележимъ и нѣкои названия отъ гръцки произходъ, като: Русокàстро (Бург.), Калакàстрово (Севл.), Палеокàстро до Тополовградъ и пр. Почти сѫщото значение има и по-рѣдкото название Юрèня, отъ турск. юренъ — стара крепость, стара стена, съ което име по-рано се е наричало с. Наученъ (Н. Заг.), както и Юренлиѝ, дн. Асенъ (Каз.) или Юренджѝкъ, сега Градско (Слив.). Името на Митирѝзово (Карл.) произхожда отъ турск. мидирна, което значи стена съ мазгали. За означаване на крепость, като собствено име, въ крайдунавскитѣ селища се употрѣбява и румънската форма — Четàте.

 

Едно село въ Свищовско се нарича Батѝнъ, една мѣстность до Градецъ (Вид.) носи името Алботѝнъ, а една височина въ южната часть на Пиринъ-планина — Албутѝнъ, названия, които изглежда да сѫ отъ прабългарски или кумано-печенежки произходъ. И действително до Батѝнъ се намира разрушена крепость, а върху височината Алботѝнъ личатъ остатъцитѣ на напълно унищожено градище.

 

Малкитѣ укрепления, независимо отъ това на какви мѣста се намиратъ, у старитѣ българи, сѫ били известни съ побългарената гръцка форма пиръгъ, отъ гръцк. πύργος. Презъ 13 в., покрай множеството крепости, Мануилъ Филъ споменува въ юго-източна България и крепоститѣ: Πύργος и Πυργίτιον.

 

 

155

 

Днесъ въ Русенско има село Πиргοсъ, името на Бургасъ е турски изговоръ на срѣдновѣковното Πύργος, а на Πυργίτιον или побългарено Пиргица, отговаря осмисленото турско Бургуджии, т. е. малко укрепление, дн. Г. Александрово (Слив.). Изглежда че още отъ рано, гръцк. и стб. пыргъ е било замѣнено съ арабск. кулле — кула, което име между българитѣ добива широко разпространение. Днесъ у насъ имаме не само извънредно много мѣстни названия, свързани съ кула, но и доста селищни наименования носятъ имената: Кỳла, Кулàта (Врач.), Кỳлата (Петр.), Кулелѝ-Бургасъ и пр. Въ последното название, дветѣ съставни части иматъ едно и сѫщо значение — кула, пиргъ. Развалинитѣ върху нѣкои високи остри върхове сѫ известни съ вулг.-лат. Тỳрла като до Трòянъ, и Стикалъ (Девин.), Τỳрлата до Дълбòкъ-долъ (Троян.) и пр., което произхожда отъ лат. turis.

 

Високитѣ, трудно достѫпни крепости сѫ се наричали споредъ разположението си: Вишòвградъ, т. е. застроено на високо недостѫпно мѣсто, на което отчасти отговаря тур. Демиръ-хисаръ или гръцк. Сидерокастронъ. Сѫщото значение има и Твърдѝца. Естествено запазени и кацнали върху високи, почти недостѫпни скали крепости, сѫ известни съ името Зàградъ до Скрино (Дуп.), до Смочанъ (Ловч.), Лѫкатникъ (Соф.) и пр.

 

Съ лат. suburbum и стб. подградъ сѫ се означавали и наричали тѣзи части отъ градоветѣ, които сѫ се намирали вънъ, обикновено подъ крепостьта, и които въ днешния смисълъ

 

 

1. На Хрельовата кула въ Рилския манастиръ четемъ: съзида сьи пиргъ господинъ просеваст хрѣл.

 

 

156

 

на думата, сѫ истинския градъ. До скоро старото селище подъ Мадарскитѣ скали се е наричало Подградò; развалинитѣ отъ селище подъ крепостьта до Лупянъ (Тет.) се наричатъ Пòдграда, а и до днесъ на Охридското езеро има едно градче, което се казва Погрàдецъ. Интересно е, че и въ днешни дни всички стари части на градоветѣ, които въ миналото сѫ били вънъ отъ укрепленията, сѫ известни съ маджарското, а може би и съ прабългарското назнание Варòшъ, което въ съвременния смисълъ има значение на малъкъ градъ. Селото, което се намира на мѣстото на срѣдновѣковния градъ Прилепъ, подъ Марковитѣ кули, се нарича Βарòшъ. Старитѣ части на градоветѣ Ломъ, Никополъ, Враца, Провадия, Шуменъ и др., сѫ известни съ името Вàрошъ, а въ Дупница и с. Видраре (Тет.) и др. тѣзи части се казватъ — Варòшъ.

 

Названието „градъ" въ днешния смисълъ на думата, т. е. откритъ, не укрепенъ градъ не е запазенъ въ нито едно селище или мѣсто. Въ замѣна на това, обаче, такива открити мѣста, съ остатъци отъ нѣкогашни градове, сѫ известни съ турскитѣ имена паланка и касаба. Съ името палàнка въ миналото се е означавало обикновено малъкъ градъ, който е билъ обграденъ съ търни или съ плетища. Следитѣ отъ единъ градъ до Вѣтренъ (Паз.)се наричатъ Палàнката, до Бачево (Разл.) има Палàнка, а до Радомиръ — Палàнкитѣ. Това сѫществително влиза и въ сьставнитѣ части на много градове, като: Ломъ-паланка, Крива-паланка, Бѣла-паланка и др. Съ касаба се означаватъ обикновено по-голѣми следи отъ градове, като: Касабàта до Гаврилово (Слив.). Въ повечето случаи, обаче, това нарицателно влиза въ съставнитѣ части на много мѣстни и селищни названия, като: Μòда-касабà

 

 

157

 

 до Скобелево (Хаск.), Узỳнъ-касаба и пр.

 

Отъ старитѣ извори, особено отъ гръцкитѣ и латински автори и епиграфски паметници ни сѫ известни имената на много тракийски села, въ съставната часть на които влиза наставката dava, ene или sura. Dava или deva, както казахме, значи село, какво обаче, означаватъ другитѣ две наставки не се знае. Но трѣбва да се отбележи, обаче, че частицата ене и днесъ се срѣща като окончание въ много селищни и мѣстни названия, не само въ българскитѣ земи, но и въ Румъния, като: Петревене и Орѣшене (Лук.), Тлачене (Б. Сл.), Пещене (Вр.), Лѫжене (Пирд., Ловч., Ботевгр.), Баурене (Ник.), Новачене (Ник.), Тележене до Ловечъ, Калугерене и Кукутени въ Румъния и мн. др.

 

Оть старитѣ български документи, ни сѫ известни доста названия, които стоятъ въ връзка съ селище. Още въ грамотата на Ив. Шишманъ до Рилския манастиръ се споменува село , име запазено въ днешното с. Сèлище (Г. Джум.). Днесъ, освенъ нѣколко селищни названия: Сèлище, махла отъ с. Могилица (Смол.), Сèлищетο (Севл.) и пр., повечето отъ изоставенитѣ и отдавна запустѣли села сѫ известни съ името селището. Едно изоставено село до Сухиндолъ (Севл.) се нирича Сèлце, на което съответства старото, съ турски изговоръ, село Сèлча (Дев). На горнитѣ български названия отговаря турск. юртлỳкъ, съ значение на запустѣло селище.

 

Нарицателното село, самостоятелно не се срѣща, обаче, то влиза въ съставната часть на множество други названия, като: Γοлѣ̀мо-селο (Дупн.), Ηòво-селο (Плов.), Стàро-село (Врач.) и пр. На тѣзи имена отговарятъ турскитѣ:

 

 

158

 

Кюпрю̀-кьой, дн. Раковецъ (Пров), Дерè-кьοй, дн. Воденъ (Елх.), Татаръ-кьой, дн. Гълѫбецъ (Пом.) и др. Интересно е името Шаръ-кьοй, съ което презъ турската епоха се е наричалъ дн. Пиротъ. Това име значи Варошко село, т. е. село до Варòшъ.

 

Малкитѣ селца отъ по нѣколко кѫщи у старитѣ българи сѫ били наричани вьсь или вьси, нарицателно, което изглежда че отдавна е било замѣстено съ гръцк. колиба (κολίβα). Въ връзка съ забравената стб. форма стоятъ названията Βисà до Кунино (Врач.) и Вѝсецъ до Дорково (Пещ.). Сѫществителното колиба никѫде не е запазено като селищно или мѣстно название, но въ замѣна на това, турското махла се срѣща самостоятелно като собсгвено име, като напр.: Махалàта (Плев.). Тази дума влиза въ съставнитѣ части и на голѣмъ брой названия, между които ще споменемъ следнитѣ: Нòва-махлà (Енимахле, Пловд. и Пещ.), Рàдне-махле (Раднево — Ст.-Загор.), Торлàкъ-махлè (Загорци — Н. Заг.) и т. н.

 

Единичнитѣ постройки, въ зависимость отъ тѣхната голѣмина и предназначение, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на извънредно голѣмъ брой селища и мѣста.

 

Презъ всички времена до старитѣ пѫтища е имало постройки, които сѫ служили за сигурностьта на пѫтя и за почивка на пѫтницитѣ. Мѣстата, гдето сѫ почивали и пренощували пѫтницитѣ сѫ се наричали mansio, а специално уреденитѣ подслони за държавнитѣ чиновници сѫ се казвали praetoria. Конетѣ и колитѣ сѫ били смѣнявани на станции, които сѫ се наричали mutatio. Всички тѣзи названия презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ били замѣстени съ стб. падалище, което

 

 

159

 

по-скоро отговаря на лат. praetoria. Днесъ у насъ на много мѣста, главно до старитѣ пѫтища и то повечето въ съседство съ проходитѣ сѫ запазени: Πадàлο до Габрово, до Троянъ и до Леща-ханъ (Ихт.), Пàдалището до Дръмша (Соф.) и Πàдалище до Панагюрище или Цàрево-падàлο до Бояна (Соф.) и Костенецъ (Ихт.) и пр. Последното наименувание е дадено не въ смисълъ, че на това мѣсто царьтъ е почивалъ, но съ значение, че тамъ сѫ пренощували държавни, т. е. царски чиновници. Една махла отъ Чукльово (Радом.) още се казва Старοпадàлишка, название въ което се крке споменътъ за нѣкое старо падалище. На тѣзи наименувания отговарятъ турск. Кервàнъ-сараи, т. е. голѣми постройки, въ които сѫ почивали, пренощували и хранѣли пѫтницитѣ и тѣхниятъ добитъкъ и ханъ, която дума и днесъ има значение на мѣсто за пренощуване и хранене. Съ последното име сѫ свързани извънредно много селищни названия, между които тукъ ще споменемъ: Ηòви-ханъ, дн. Ени-ханъ (Новосел.), Лèща-ханъ (Ихт.), Хàноветѣ (Тетев.) и мн. др.

 

Названието на Палàтово (Дупн.), произхожда отъ гръц. παλάτιον, което значи голѣма постройка, въ която може да живѣе или е живѣлъ човѣкъ отъ царски произходъ. И това название е измѣстено отъ арабск. Сарàй (Пазард., Слив., Струм.), Сарàево (Орѣх.), Султàнъ-сарàй до Фердинандово (Пловд.) и др.

 

Римското villa, съ значение на постройка за живѣене съ стопанство, у старитѣ българи се е наричало заселъкъ, отъ гдето произхожда и названието на Засèле (Соф.).

 

Отдѣлна, лека дървена постройка, въ която сѫ живѣли пастиритѣ-овчари, още презъ 12 в.

 

 

160

 

се е наричала катунъ, дума която днесъ има по-друго значение. Въ единъ документъ отъ деспотъ Славъ отъ 1220 год. въ Родопитѣ се споменува Катуница, название запазено и днесъ въ Катỳница (Плов.) и мѣстность до Панагюрище, Катỳнци, (Неврок.), Катунèцъ (Лов.), Катýнище до Вакарелъ и до Заноге (Соф.) и т. н.

 

По-малки леки колиби, направени отъ дървета, се наричатъ салаши, като: Салàшъ (Бѣлогр,) и мѣстность до Пазарджикъ. На горното название отговаря и Лòйникъ, рум. loia = колиба. Дървени постройки, съ дупки въ срѣдата се наричатъ прибой, отъ гдето е добило и названието си и с. Прибòй (Радом.).

 

Значителенъ е броятъ на названията, свързани съ разни видове по-леки и съ друго предназначение постройки и градежи. Въ Пловдивско едно село се нарича Полàтово, а до Тетевенъ има колиби, наречени Полàтенъ — старинни названия, които произхождатъ отъ забравената стб. дума — полата, съ значение на турск. чардакъ и отъ тамъ и Г. и М. Чàрдъкъ (Плов.), Чардъклѝи (Севл.) и пр. Едно отъ най-старитѣ и запазени наименования, съ значение на оборъ, мѣсто за добитъкъ е грцк. κόπρος, κοπρία, отъ което име прюизхождатъ в. Кòпренъ, въ западна Стара планина и Копрѝщица. На тѣзи имена съответствува названието на известната, и не много далечъ отъ Коприщица, мѣстность Οбòрище. Покрай многобройнитѣ названия, свързани съ кошара, ограда предназначена за овце и кози, се срѣщатъ и доста мѣстни имена, като: Полугàръ до Мусина (Търн.) или Τъ̀рша (изъ Бѣлогр.), както и турск. Агъ́лъ (около Калоферъ) и пр.

 

 

161

 

Мѣстата, въ които старитѣ българи сѫ пазили хранитѣ си, сѫ се наричали хлѣвъ, отъ гдето произхожда и названието на с. Xлѣ́вене (Ловч.) Все сѫщото значение има и наименуванието Сѣсека, изчезнало село въ Орѣховско и колиби до Игнатица (Врач.). Отдавна тѣзи български думи сѫ забравени и сѫ замѣнени съ турск. хамбаръ, отъ гдето идва и наименуванието: Хамбарлиѝ (Плов. и Елхов.). Въ Ново-Загорско, едно село се нарича Авлиèне, което ще каже — дворъ.

 

Римлянитѣ сѫ поставили началото на пѫтищата въ истинския смисълъ на пѫть, постланъ съ по-голѣми въ срѣдата и по-малки въ краищата каменни блокове. До известна степень тѣзи пѫтища сѫ били поддържани и отъ византийци, българи и турци. Многобройнитѣ остатъци отъ пѫтища у насъ сѫ известни повечето съ побългарената гръцка форма — друмъ, гръцк. δρόμος, или турск. калдъръмъ. Остатъцитѣ отъ стари пѫтища до Върбовникъ (Дупн), Яна (Новос.), Колояновецъ (Ст.-Заг.), Маломирово (Елх.) и пр. се наричатъ Дрỳма или както при Бошуля (Паз.) — Τрοя̀нъ-друмъ. До Орѣхово (Свил.), Чепеларе (Асен.) и много други мѣста следитѣ на стария пѫть сѫ известни съ Калдъ̀рма или както при Ришъ (Пресл.) остатъцитѣ отъ единъ старъ пѫть се наричатъ Калдъ̀рмътъ. Остатъцитѣ отъ нѣкогашния пѫть покрай Дунава въ Ломско и Орѣховско се наричатъ Μензѝля или Μензѝлски пѫть, т. е. пѫть, по който презъ миналитѣ времена се е пренасяла пощата.

 

Старото име на Βелесъ, както вече се знае, е Βυλάζορα, което значело градъ около или на мостъ (ura на алб. значи мостъ), което турцитѣ превели на Кюпрюлю̀. Както бълг. мостъ, така и турск. кюпрю, често влизатъ въ съставнитѣ

 

 

162

 

части на много названия и много по-рѣдко тѣ сѫ запазени като самостоятелни наименувания. До Лиляче (Вр.) има Божѝя-мостъ, на Струма е известниятъ Кàдинъ-мостъ; въ Родопитѣ има Шайтàнъ-кюпрю, въ Провадйско — Кюпрю̀-кьой и пр. Остатъцитѣ отъ единъ засводенъ мостъ на Абланишката рѣка (Ловч.) се наричатъ Кимерлѝята. На това название съответствува и гръц. Камàрова поляна, както и съседнитѣ села Г. и Д. Камàрци (Пирд.). Все въ връзка съ засводенъ градежъ стоятъ и названията на Гèбедже (Варн.) и Γебè-клисе до Преславъ.

 

Въ много отъ старитѣ крепости и до днесъ, отчасти, сѫ запазени цистернитѣ за събиране на вода, имената на които сѫ запазени подъ турската форма Истèрна — до Самоводене (Търн.) и пр.

 

Днесъ нѣмаме друго название за означаване на прабългарскитѣ окопи отъ VII—VIII в., освенъ „окопъ", „окопа", съ което нарицателно околното население нарича тритѣ голѣми окопа въ Северна България. Турцитѣ, съ названието Еркесѝя, което значи земленъ предѣлъ, сѫ нарекли голѣмия пограниченъ окопъ, който се простира отъ Дебелтъ (Бург.) до Симеоновградъ. Различни сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ по-малки или голѣми части отъ окопи. Така името на Мездрèя (Берк.) е отъ арабски произходъ и означава граница, въ смисълъ на селска мерà.

 

До Боженица (Ботевгр.) единъ малъкъ стариненъ окопъ се нарича съ вулг.-лат. Вáла [1], отъ лат. vallis, на което название отговарятъ Прекòпа до Сестримо (Паз.) и Прекопанѝкъ, махла отъ Реброво (Соф.). Все въ връзка съ граница

 

 

1. До Коприщица, както изъ всички краища, гдето сѫ запазени повече названията отъ вулг.-лат. произходъ, съ името вала, валогъ се означава по-дълбока долина.

 

 

163

 

стои и потурченото название на Стрàнджа, което произхожда отъ стб. Страньцъ или Стражева или Стражица-планина, което наименувание отговаря на често споменаваната презъ срѣднитѣ вѣкове планина Παδορὶα.

 

До Студено-Буче (Ферд.) едно землено укрепление се нарича съ мадж. дума Шаранпòлъ. Това название е дадено отъ онѣзи потурчени маджари, които следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688—1690 год. сѫ били заселени отъ турцитѣ изъ тѣзи краища, на мѣстото на избитото или избѣгало българско население. Горното маджарско название напълно отговаря на Огрàдищетο до Б.-Слатина. По-малки землени укрепления у насъ сѫ известни съ преминалата чрезъ турски езикъ араб. дума хасаръ, като: Τοпрàкъ-хасàръ до Борецъ(Плов.), Xасàръ-тепе и пр.

 

Безчетнитѣ надгробни и селищни могили, дѣло на човѣшка рѫка, каквито особено много се срѣщатъ въ източната половина на българскитѣ земи, ако и да носятъ най-различни названия, сѫ послужили за наименуванията на много селища и мѣста.Покрай названията: Могѝлата, Две могили, Петь могили (Бешъ-тепе), Деветь могили и пр. се срѣщатъ и Мѫ̀гура (Ник.), Мỳгерицата, или гръц. Тỳмба, или турск. юкъ или тепе [1].

 

 

        9. НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ХРАМОВЕ, ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ, ДЖАМИИ, СВЕТИИ И ПР.

 

 

Въ всички краища на българскитѣ земи рѣдко се срѣща селище, въ землището на което да не се намира мѣсто, свързано съ името на стара

 

 

1. Съ турск. юкъ обикновено се означаватъ изкуственитѣ могили, а съ тепе, както изкуственитѣ, така и голѣмитѣ височини и върхове.

 

 

164

 

църква, манастиръ, теке, съ името на нѣкой светия, или най-после да не стои въ връзка съ религиозни вѣрвания, оброкъ и пр. Презъ всички времена, всички народи, живѣли на Балканския п-въ, сѫ имали свещенни мѣста, т. е. мѣста отредени за храмове, светилища и за молитви.

 

Тракитѣ, освенъ край изворитѣ и въ нѣкои пещери и планински върхове, сѫ имали светилища и храмове, посветени на Тракийския конникъ, Дионисий, Хигия и Ескулапа, Тритѣ нимфи, Бендида и други божества. Отъ старитѣ извори, обаче, сѫ ни известни имената само на дветѣ голѣми тракийски светилища, едното — на единъ отъ планинскитѣ върхове на Пангей (дн. Кушница), а другото върху единъ отъ върховетѣ на Родопитѣ, вѣроятно на Гьозъ-тепе или Виденица, посветени на Дионисий, светилища отдавна разрушени и забравени. Отъ археологическитѣ паметници знаемъ, че до с. Строево (Пловд.) се е намирало село, което се е наричало Бендипара — Βενδιπάρα, до Саладиново — светилището е било посветено на Тритѣ нимфи, до изворитѣ на Панега и до манастира Св. Петъръ и Павелъ (Паз.) — на Хигия и Ескулапъ, до Павликени (Търн.) — на Дионисий, до Лозенъ (Харм.), Вълчеполъ (Свиленгр.) и мн. други — на Тракийския конникъ, до Копиловци (Кюст.) — на Зевсъ и Хера и пр. До насъ, обаче, не е стигнало нито едно название, което да стои въ връзка съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, освенъ ако приемемъ, че името на р. Пàнега (Лук. и Сѣрско), както и названието на карстовия изворъ Πàнека надъ Павелско (Асен.), сѫ получили наименуванията си отъ Панака, тракийско божество, което е изцѣрявало всички болести [1].

 

 

1. До изворитѣ на Панега (Лук.), както е известно, сѫ открити следитѣ на голѣмо тракийско светилище, при което, освенъ множеството оброчни плочи, посветени на Хигия и Ескулапъ, които вѣроятно сѫ измѣстили по-старото тракийско божество Панака, сѫ намѣрени и плочки съ изображения на Тракийския конникъ, Зевсъ и Хера и пр. Интересно е, че и днесъ на Св. Духъ, околното население посещава изворитѣ и се мие за „здраве", като всѣки боленъ оставя било парцали, конци или друго нѣщо, съ което вѣрва, че и болестьта си е отишла.

 

 

165

 

Отъ старитѣ автори знаемъ, че античното име на Созополъ е Apollonia, а на Балчикъ — Dyonisopolis, названия получени отъ прочутитѣ храмове, които сѫ се намирали въ тѣзи градове, посветени на Аполона и Дионисий. Известно е, че въ древностьта планинската верига надъ Родосто се е наричала Ἱερὸν ὄρος, което турцитѣ превеждатъ буквално Текѝръ-дагъ или което значи Свещена-планина или по-точно — Света-гора. Днешното име на Атòнъ произхожда отъ гръцк. —  ἂθεους = безбожници, гдето споредъ гърцитѣ е живѣло едно тракийско племе, което не е имало опредѣлени божества.

 

Съ разпространението на християнството между тракийскитѣ и илирийски племена повечето отъ тѣхнитѣ храмове и светилища сѫ били разрушени и завинаги изоставени. Друга, значителна часть отъ светилищата, особено тѣзи, които сѫ се намирали покрай изворитѣ, сѫ били обърнати на християнски храмове. Въпрѣки че повечето отъ езическитѣ храмове и да сѫ били разрушени, тѣ сѫ останали като „свети", т. е. лѣчебни мѣста, гдето презъ всички времена околното християнско население въ известни дни на годината е отивало да търси изцѣрение отъ „лѣковитата вода". Съ превръщането имъ въ християнски храмове или свети — лѣковити мѣста, и старитѣ названия се промѣнятъ. Тогава вмѣсто съ имената на тракийскитѣ божества, християнскитѣ храмове се прекръщаватъ по имената на новитѣ светии. Покрай това, обаче, въ повечето отъ мѣстата, гдето

 

 

166

 

населението е запазило езическия обичай и вѣрата въ „лѣковитостьта на водата", то такива извори се наричатъ: Св. Βрачъ, градъ и връхъ до Коприщица, Световрàчане (Соф.), Св. Влàсъ, църква и мѣстность до Мулдава (Асеновгр.) и пр.

 

Ако до насъ сѫ стигнали малко названия, свързани съ езическата епоха, то напротивъ, наименуванията, свързани съ християнството, сѫ извънредно много.

 

Надъ с. Ягодина (Дев.) една височина, върху която личатъ следитѣ отъ църква и други постройки, се нарича отъ българитѣ-мохамедани Света-Гора. Света-Гора се нарича, както е известно, и най-източната часть на Халкедическия п-въ, гдето се намиратъ много манастири. На тѣзи наименувания отговаря турск. Текѝръ-дагъ.

 

Най-честитѣ названия, които се срѣщатъ почти по всички български краища, сѫ тѣзи, свързани съ името „черква". Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само нѣколко такива названия, като: Цъ́рква (Соф.), Черкóвна (Н.-паз.), Цъ̀рквица (Ник.), Чóрквана до Смолянъ и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ производнитѣ отъ гръц. ἐκκλησία = черква турски форми: Κли́седжикъ — Църквица (Н.-паз.), Κлисè-кьοй (Пирд.), Клисè-тарлѫ до Маломирово (Елх.), Клисè-ери и др.

 

По-интересни сѫ названията, свързани съ името на светията, което е носила или и днесъ носи църквата. Още Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопитѣ крепостьта τοῦ Ἁγίου Θεοδώρου — изъ Тракия — крепостьта — τοῦ Ἁγίου Τραϊανοῦ, въ провинцията Haemimontus — τοῦ Ἁγίου Ἰουλίανοῦ, а на Дунава — τοῦ Ἁγίου Κυρίλλου. Въ типикона на Бачковския манастиръ се споменува мѣстото Ἁγίας Βαρβάρας, което отговаря на дн.

 

 

167

 

с. Вàрвара (Паз.). Отрано още имената на светиитѣ полека-лека сѫ губили първоначалното си значение и сѫ се асимилирали покрай другитѣ селищни и мѣстни названия. Така напр., още презъ първата половина на 14 в. името на полуразрушената църква Св. Софи́я постепенно губи значението си и бавно измѣстя срѣдновѣковното име на днешната ни столица — Срѣдецъ, който градъ, по името на църквата, почва да се нарича Софѝя, или както днесъ погрѣшно изговаряме Сòфия. Все въ връзка съ Св. Варвара, въ Рилската грамота на Шишмана се споменува нѣкѫде изъ Дупнишко, отдавна изчезналото с. Варвара. Селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, свързани съ имената на светии сѫ извънредно много, затова тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само следнитѣ:

Пателèница (Паз.), Патлèйна до Преславъ и надъ Враца, както и Пантèле до Раснѝкъ (Брѣзн·), които произхождатъ отъ Св. Панталей,

Елисèйна (Врач,) и височината Εлисè до Павелско (Ас.) — отъ св. Елисей,

Яна (Соф.) и мѣстность до Маково (Прил.) отъ св. Ана [1],

Тодорѝчане (Лук.) и мѣстность до Пирдопъ — отъ Св. Теодоръ,

Κοнстáндово (Пещ.), което е турски изговоръ отъ Константинъ — отъ Св. Константинъ,

Илѝенци (Соф.) и Илинъ-връхъ до Дорково (Пещ.) — отъ Св. Илия,

Григóра до Карлуково (Лук) — отъ Св. Григорий,

Устина (Пловд.) — отъ Св. Юстина,

Богорóдица (Гевг.) — отъ Св. Богородица,

Τрóица или съ тур. изговоръ Турунджá (Шум.) отъ Троица,

Крѫклъ́къ до Кюстендилъ или Кръклѝйското до Д.-Сахране (Каз.) — отъ Св. 40 мѫченици и пр.

 

Голѣмъ е и броятъ, особено на мѣстнитѣ

 

 

1. Днешната черква въ Яна (Соф.) се нарича св. Ана.

 

 

168

 

названия, предъ имената на които е запазено прилагателното „свети", като напр.: Св. Никòла (околийски центъръ), Св. Константи́нъ до Варна, надъ Пещера, надъ Стойкитѣ (Асен.), Св. Илии́нски възвишения или Св. Πèтка, Св. Ηедѣ̀ля, Св. Γеóрги, Св. Илия и пр. пр., съ което обикновено сѫ наречени многобройнитѣ оброци, каквито не по единъ, а по нѣколко се намиратъ до всѣко селище и на които тукъ е излишно да се спираме.

 

Въ всички български краища нѣкога е имало много повече манастири, отколкото днесъ. Ако и отдавна да сѫ били прекѫснати всѣкакви връзки и ако у населението да не сѫ запазени никакви спомени за имената на много отъ отдавна разрушенитѣ манастири, то народътъ знае само, че нѣкога на това или онова мѣсто е имало манастиръ, по който и цѣлата мѣстность, дори и селища, носятъ наименуванията: Манасти́ръ, Манасти́рище (Орѣх.), Г. и Д. Манасти́рица (Бѣл.), Манастѝрски височини и пр. По името на единъ изчезналъ манастиръ, стб. обитель, старата Heraclea е била преименувана на Би́тοля, име запазено у турцитѣ подъ формата Монасти́ръ.

 

Все въ връзка съ черкви, манастири и оброци, тукъ ще отбележимъ и така нареченитѣ „свети води" или аязми, отъ гръцк. ἁγίασμα, т. е. извори до които има малки параклисчета, въ които въ известни дни на годината населението се събира, свещеникътъ прочита молитви, „освещава" водата и вѣрващитѣ се миятъ или пиятъ отъ нея за „здраве". Такива „Свети води" има до Маджаре (Самок.), до Своге (Соф.), Враца и пр. пр. На нѣкои мѣста, като до Добралево (Ор.), тѣзи извори се наричатъ „Лѣковѝтия кладенецъ". На тѣзи названия съответствуватъ

 

 

169

 

турск. Текѝря до спирка Марица (Паз.), Текѝръ-дере до Свищовъ или гръцк. Ая̀змото до Врѣсово (Айт.) и др. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че една малка равнина до Пирдопъ се нарича Φармàкъ, т. е. мѣсто, гдето се намиратъ лѣчебни билки.

 

Въ всички области, въ които презъ епохата на турското робство е имало по-компактно мохамеданско население, сѫ създадени и множество названия въ връзка съ джамии или руск. мечитъ, като Джамѝята въ Бежаново (Лук.), или Мечѝта до Добревци (Тет.) и т. н. Много по-интересни сѫ названията, които стоятъ въ връзка съ теке, което почти отговаря на бълг. манастиръ, като напр.: Τекè, дн. Богомилово (Ст. Заг.), Τекè-Кóзлуджа (Н.-паз.), Демиръ-баба-текè до Димитриево (Исп.) и пр.

 

Доста значителенъ е и броятъ на названията, които произхождатъ отъ гробище, гробове и пр. Тукъ ще обърнемъ внимание на нѣколко такива названия, които, обаче, сѫ главно отъ турски произходъ, като напр·: Мезарлъ̀къ, Кралъ-мезàръ или Мезàръ. До Сюнечъ (Сил.) една мѣстность се нарича Мешатлъ̀къ, което значи гробища на невѣрнитѣ или на кучетата (въ смисълъ на гяуритѣ).

 

Има нѣколко названия, сѫщо така отъ турски произходъ, които стоятъ въ връзка съ камбана (звънецъ), като: Каỳръ-чанъ (камбана на невѣрнитѣ) до Триградъ (Дев.), Чанъ-тепе до Търново и др.

 

Многобройни сѫ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, получили имената си отъ попъ, като: Пòпово (Еск.), Попòвяне (Самок.), Протопòпинци (Бѣлогр.) и мн. др. На горнитѣ названия съответствуватъ турск. Папàзъ-кьой, дн. гр. Попово, Папазлий — Поповица (Асен.),

 

 

170

 

Папàзъ-чаиръ и др. На тѣзи названия отговаря и интересното име Бѣля̀ковецъ (Търн. и Кум.), което стои въ връзка съ стб. бѣльцъ, бѣлъковъ, което значи попъ, свещеникъ, за разлика отъ чрьньцъ = калугеръ. Незначителенъ е броятъ на наименуванията, които стоятъ въ връзка съ владика, като Владѝкова-чешма до Г. Орѣховица и пр.

 

Около мѣстата, въ съседство съ които е имало манастири, сѫ запазени значителенъ брой названия, свързани съ калугеръ. Въ нѣкои документи още презъ 14 в. се споменуватъ днешнитѣ села Калỳгерецъ (Бродс.) и Калỳгерица (Радов.). Днесъ по всички краища се чуватъ множество названия отъ този видъ, като: Калỳгеръ (Бѣлогр.), Калỳгерецъ до Кралевъ-долъ, Калугèрица (Н.-паз.), Калỳгерово (Ботевгр. и Пазард.), Калỳгерица до Байлово (Новос.), Калỳгеровъ-долъ и пр. Все сѫщото значение има и названието на с. Цръ̀нча (Паз.) и една височина до Билинския манастиръ (Брѣзн.), които сѫ турски изговоръ на стб. чрьньцъ, което ще каже калугеръ, монахъ. Рѣдко се срѣщатъ названията Игỳменецъ, но по-чести сѫ турск. форми: Кешишлѝкъ до Сливенъ, Кешѝшъ-дере до Конаре (Н.-заг.) и др. До Св. Петка, въ Чепинското корито, една мѣстность се нарича Мàгерова колиба, т. е. колибата на манастирския готвачъ. На тѣзи названия отговарятъ турск. Дервѝшка могила (Свил.), Дервѝшка планина до Доспей-махла (Сам.) и пр.

 

Не липсватъ и названия, които показватъ, че на нѣкои мѣста, и то главно поради религиозни промѣни, отдавна сѫ забравени старитѣ имена на светиитѣ, на които сѫ били посветени, какъвто е случаятъ съ Курбàнъ-ики (Жертвена-могила) до Енево (Н. Заг.) и др.

 

 

171

 

Срѣщатъ се още и названията Οбрỳчище (Харм.), което значи вѣнчавка, вѣнчаване, Анàтемитѣ до Младиново (Свил.). и пр.

 

Тукъ ще трѣбва да се спремъ още и на малкия брой мѣстни и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ нѣкои религиозни секти. Α известно е, че у насъ презъ 10—14 в. по всички краища се е ширѣло богомилството. Въ названието на с. Богомѝла (Велешко) е запазено и името на тази ересь. По името на богомилитѣ-сектанти бабони, т. е. суевѣрци, и планината, въ която сѫ живѣли, се нарекла Бабỳна. По името на богомилската секта кутугери е добило и названието си с. Кутỳгерци (Кюст.) По името на любимия у богомилитѣ евангелистъ Богословъ сѫ добили своитѣ названия: с. Богослòвъ (Кюст.), Богослòвецъ (Щипс.) и Богослòва-поляна до Панагюрище. Еремѝя (Кюст.) и мѣстность до Падешъ (Г. Джум.) носятъ имената си отъ много почитания у богомилитѣ апостолъ Еремия. Може би и названието на в. Патàрица който се намира все изъ този край, да стои въ връзка съ богомилитѣ-еретици — патарани. До Ябланица (Тет.) една мѣстность, съ изворъ, се нарича Дѣ̀довецъ име, което произхожда отъ стб. дѣдьцъ и значи владика у богомилитѣ.

 

Павликянитѣ-сектанти, сѫщо така сѫ оставили спомени въ нѣколко названия, отъ които се вижда, че не само презъ срѣднитѣ вѣкове, но дори до края на 17 в. това религиозно учение е било широко разпространено между българското население. Въ Карловско е имало с. Πавликèни, отдавна вече изчезнало. Подобни названия на селища има въ Търновско и Ловчанско, а до Смоляновци (Ферд.) една мѣстность се нарича Павликèнски гробища.

 

 

172

 

 

        10. САМОДИВИ, ЗМЕЙОВЕ, ЗЛИ ДУХОВЕ, ЕЗИЧЕСКИ ВѢРВАНИЯ И ПР.

 

 

Много мѣстни названия у насъ сѫ свързани съ предания за самодиви, змейове, зли Духове и пр. Такива названия носятъ обикновено дълбоки гористи долини, самотни малки равнини посрѣдъ мѫчно проходими гори, високи недостѫпни скалисти височини, дълбоки пропасти и тъмни пещери, т. е. мѣста, гдето човѣшкиятъ кракъ порѣдко или никакъ не е стѫпвалъ.

 

Споредъ народнитѣ вѣрвания, до студенитѣ, скрити въ дълбоки долини извори или въ самотнитѣ горски поляни презъ потайно време, играятъ самодиви или самовили — млади моми съ руси коси и сини очи. Такива мѣста се наричатъ Самодѝвско изворче, Самодѝвска-поляна или Самодѝвска-могила до Гигенъ-махала (Ник.) и Махлата (Плѣв.), Самодѝвецъ въ Срѣдна-гора, Самовѝлинъ-кладенецъ до Маджаре (Сам.).

 

Въ нѣкои горски поляни или високи плата, въ повечето случаи обградени съ скали или едра гора, расте росенъ (Rosmarin), т. е. цвѣте, което само русалкитѣ бератъ, за да „лѣкуватъ" съ него болни и недѫгави. На такива мѣста, които се наричатъ: Рòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенъ до Овчеполци (Паз.), или Русàля, Русалѝйска-поляна, болнитѣ отиватъ презъ Русалийскитѣ праздници (Св. Духъ), да преспиватъ, за да „оздравѣятъ". До Дойренци (Ловч.) има Русалѝйска-могила, а на много други мѣста, като: до Мралино (Скоп.), Васильово (Тетев.), Цѣрово (Паз.), Равногоръ (Пещ.), Мирково (Пирд.) има Русàлски или Русалийски гробища, между Боровци (Берк.) и Живовци (Ферд.) има Ρусàлски-лѫкъ и пр., въ които мѣста, обаче, споредъ народното повѣрие, никой не може да отива.

 

 

173

 

Покрай добритѣ духове, които покровителствуватъ или лѣкуватъ болнитѣ, има и зли духове, които живѣятъ въ тайнствени долини или непристѫпни тъмни долини или пещери. Тѣзи духове измѫчватъ, убиватъ, морятъ своята жертва. Тайнственитѣ мѣста, свързани съ злитѣ духове, носятъ различни названия. Въ грамотата на Константинъ Асеня, дадена на Виргинския манастиръ, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Τемни-дοлъ. До Гложене (Тет.), една пещера, въ която народътъ вѣрва, че живѣятъ зли духове, се нарича Мòровица, а голѣмата, тъмна и незнайна область, презъ която протича р. Черна, се казва Морѝово. И дветѣ названия произхождатъ отъ стб. моръ, съ основно значение — убивамъ, умъртвявамъ. Сѫщото значение има и названието Γингеръ — една мѫчно достѫпна височина въ Беласица.

 

Къмъ злитѣ духове спадатъ и върколацитѣ и вампиритѣ. До с. Падешъ (Г.-Джум.) една махала се нарича Върколдàци.

 

Въ тайнственитѣ мѣста живѣятъ и змейове, които, споредъ легендата, дебнѣли хубавитѣ моми и млади булки и ги отвличали въ своитѣ леговища. Надъ Сливенъ сѫ Змèйови дупки, а едно село въ Ст.-Загорско се нарича — Змèйово.

 

Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана се споменува мѣстото Чрътовъ-долъ. Надъ с. Брусенъ (Тет.) се намира една стръмна, мѫчно достѫпна, скалиста височина, съ остатъци отъ стара българска крепость, наречена Чèрти-градъ, отъ стб. Чортиградъ или Чрътиградъ, т. е. крепость, която само дяволитѣ биха могли да превзематъ. До Медвенъ (Котл.) има Чòртовецъ, а до Лѣсковецъ е Чъ́ртовецъ. Една дълбока долина до Заветъ (Айт.) и една мѣстность до

 

 

174

 

Мортагоново (Разгр.) се казватъ Чòртленъ, а една малка пещера до Кунино (Врач.), презъ която протича вода, се нарича Дя́вοлска-вοденица. На тѣзи названия отговарятъ турск. — Шайтàнъ-кюпрю до Орѣхово (Асен.), Шàйтанджикъ, дн. Гара Хитрино (Шум.) и др.

 

Интересно е, че никѫде у насъ не е запазенъ нѣкакъвъ по-ясенъ споменъ поне за едно отъ старославянскитѣ езически божества. Единственото божество, за което подъ различни форми е запазенъ смѫтенъ споменъ въ нѣкои мѣстни и селищни названия, е Перунъ. Следитѣ на едно старо селище до Вълкова-Слатина (Ферд). се наричатъ Перỳнградъ, а една височина до Витолище (Прил.) се казва Перýнъ. Надъ гр. Пещера една планинска верига до скорю се е наричала Πерѝнъ име, което носи и една планинска височина до Германъ (Кум.). Безсъмнение и названието на Πирѝнъ-планина стои въ връзка съ Перунъ. Името Перунъ е запазено и въ турския преводъ на най-високия връхъ на Пиринъ — Елъ-тепе, което ще каже връхъ на вѣтроветѣ, на буритѣ, въ преносенъ смисълъ — връхъ на гръмотевицитѣ — следователно на Перуна. Сѫщиятъ произходъ има и названието на старата българска крепость, днесъ гр. Πèрникъ, първоначалното име на която е било Перуникъ наименование, което до скоро е било запазено подъ формата Перѝнградъ, съ което сѫ се наричали развалинитѣ на стария градъ надъ пролома, южно отъ града. Тукъ е мѣстото да отбележимъ, че въ старо време сѫ били образувани много селищни и мѣстни названия чрезъ прибавяне къмъ нѣкои нарицателни или собствени имена на наставката никъ, като напр.: Брѣз-никъ, Върбов-никъ, Гълѫб-никъ, Перун-никъ и пр.

 

 

175

 

У насъ има и нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ езическото божество Марена, богинята на злото. Едно село въ Еленско се нарича Μàрянъ, до Габрово една мѣстность се казва Μарèнъ, надъ с. Драгановецъ (Пресл.) се намира Марнà-тепе, а надъ Пещера има оброкъ, нареченъ Св. Μарèна. Може би и Μарно-поле до Търново да има нѣкаква връзка съ това старо славянско божество.

 

 

        11. НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВОДА, РѢКА, ПОТОКЪ, ИЗВОРЪ, ЕЗЕРО, БЛАТО, МОЧУРЪ, БЕЗВОДИЕ И ПР.

 

 

Отъ всички рѣчни, мѣстни и селищни названия, най-голѣмъ е броятъ на имената, които стоятъ въ връзка съ вода, рѣка, потокъ, изворъ, езеро, блато, безводие и пр. Може безъ преувеличение да се каже, че въ землището на всѣко село и градъ се намиратъ не по едно или две, а по нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, рѣка и пр.

 

Езиковедитѣ сѫ установили, че още най-старитѣ обитатели на земитѣ въ юго-източна Европа сѫ назовавали много мѣста съ нарицателното вода, въ смисълъ на рѣка, тека. Така днешното име на р. Дýнавъ, индоевр. Dunax, гръц. Δανούβιος, лат. Danibuis, съдържа индоевропейския коренъ dan, което значи вода. Все сѫщото значение иматъ и античното име на Рила — Δοὐναξ, което значи водна планина и Днèстъръ, Днèпъръ, Донъ и пр.

 

Старитѣ траки безсъмнено сѫ имали голѣмо число названия, свързани съ вода, рѣка, извори и т. н., но отъ известнитѣ ни голѣмъ брой тракийски селищни, мѣстни и рѣчни имена, ние знаемъ твърде малко, които бихме могли да свържемъ съ вода. За сега се знае, че тракийската дума за вода, съ значение на изворъ, е απα,

 

 

176

 

нарицателно, което влиза въ съставнитѣ части на нѣколко селищни названия, като: Zaldapa до Геленджикъ, не далечъ отъ Добричъ, Burdapa при Саладиново (Паз.) и др. И въ тракийскитѣ названия Παυταλία, дн. Кюстендилъ, както и Γερμανά до Баня (Дупн.), се съдържа понятието за вода, но и въ двата случая се подразбира „топла" „гореща" вода.

 

Гърцитѣ сѫ ни оставили нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ вода, като напр.: Ἔδεσσα което славянитѣ превели на Вòденъ. Най-старото име на Балчикъ е било Κρουνοι, което ще каже извори.

 

Римскитѣ колонисти сѫщо така сѫ назовавали селища и други мѣста, въ връзка съ вода, между които тукъ ще споменемъ: Ad Putea до с. Рибенъ (Плев.), което значи „до извора", Lupi fontani — Вълчи-кладенецъ до Винарово (Чирп.), Aquae Calidae „топли извори" до Лѫджа (Бург.) и др.

 

И у Прокопия срѣщаме нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, отъ които ще отбележимъ: Μούνδεπα и Ποταμουκάστελλον, водна, рѣчна крепость, които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Родопитѣ и др. И историкътъ Иорданесъ споменува нѣкѫде изъ Тракия мѣстото Ποταμός което значи рѣка.

 

Старитѣ славяни сѫ имали голѣмъ брой селищни и мѣстни названия въ земитѣ на югъ отъ Дунава или Доунавъ у Иоанъ Екзарха, които сѫ стояли въ връзка съ вода. Въ много документи отъ времето между VIII—XIV в. намираме извънредно голѣмъ брой наименувания отъ славянски произходъ, свързани съ вода, рѣка, блато и пр., като напр.: Мокро, Стоуденьцъ, въ смисълъ на изворъ, съ хубава и студена бода; Бреннца, Рѣка, Водно и пр.

 

 

177

 

Турскитѣ наименувания, съ значение на вода, рѣка и пр., сѫ още по-многобройни. Името Чàя, съ което и днесъ още се нарича Асеновградската рѣка, значи просто „рѣка", Соуджàкъ = Студенецъ, Κара-Су = Черна-вода и пр.

 

Днесъ по всички крайща на земитѣ ни, срѣщаме много наименувания, които иматъ връзка съ вода. Надъ Скопие една планина, за разлика отъ близката безводна Суха-гора се нарича Вòдно или споредъ срѣдновѣковни грамоти — Водно. Едно село въ Поповско се казва Βοдѝца, име, което носи и едно малко изворче до Г. Косово (Севл.). Повечето пѫти нарицателното вода влиза въ съставнитѣ части на много названия, като; Βοднѝ-дοлъ до Баня (Дупн.), Бѣ́ла-вοда (Ник)., Бѣ́лата-вода и до нея Чèрната-вода до Блъсничево (Лук.), Κарà-су (Черна вода), Акъ-су (Бѣла вода) и пр. Една пещера до с. Митрополитъ Симеонъ (Варн.) се нарича Сулỳ-маарà, а проходътъ отъ сп. Немирово до Костенецъ-баня, за разлика отъ безводния проходъ презъ Траяновитѣ врата, се казва Сулỳ-дервентъ, т. е. Воденъ-проходъ. Все въ връзка съ вода стоятъ и названията: Етрополе, градецъ въ Ботевградска ок., мѣстности до Пещера и при Шипченския проходъ и Етровица до Мала-Църква (Самок.), съ които обикновено се назоваватъ мѣста, гдето нѣкога е била развита желѣзодобивната индустрия. До Лѣсковецъ единъ старъ пѫть се нарича Вèтърски, вм. Етърски пѫть.

 

Въ единъ документъ отъ 1330 год. се споменува с. Извори, което отговаря на дн. Извòръ (Радом.), название извънредно много разпространено навредъ изъ земитѣ ни, като: Извòръ (Кум.), Г. и М. Извòръ (Тетев.), Изворъ (ново име въ Ямб.) и др. За изворъ, водата отъ който

 

 

178

 

блика, имаме наименуванието Βрелò, като до Рабиша (Бѣлогр.), Сливница (Соф.) или Врелòто до Крапецъ (Соф). и пр. До Мадара (Шум.) единъ изворъ се нарича Изтокъ, т. е. източникъ, изворъ. Освенъ всички горни названия, съ значение на изворъ, се употрѣбява и нарицателното кладенецъ,стб. кладѧѕь, което въ повечето случаи има значение на малъкъ изворъ, изъ който изтича малко вода. Въ Врачанско едно село се нарича Три клàденци, а до Клисура (Трънск.) има Дъсчèнъ-кладенецъ. На всички тѣзи названия отговарятъ турск. Кайнàкъ-дере, Кайнарджа, Кую́-кьой (Кладенчово село) или гръц. Врѝсъ до Брацигово, Врѝса до Сливенъ, до Беденъ, (Девин.) и пр.

 

Старитѣ българи съ името Стоуденьцъ, или споменатото въ поемата на Манулъ Филъ презъ 13 в. мѣсто Στόύσαινα — Студена до Мокренъ (Котл.), сѫ наричали повечето пѫти изворитѣ съ по-хубава и студена вода, имена запазени и днесъ въ формитѣ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.), Г. и Д. Студèна (Свищ. и Бѣлен.), Студèна (Соф.), Студèнски-долъ до Смолско (Пирд.) или турск. Соуджàкъ, дн. Студена (Елх.) (гл.стр. 188).

 

Споредъ формата и начинътъ на приспособлението на водата отъ изворитѣ за по-лесно използване, то такива извори носятъ и различни наименувания. Като общо употрѣбявана въ днешния български езикъ е турск. нарицателно чешма, която дума влиза въ съставнитѣ части на извънредно много названия, между които ще отбележимъ: Курỳ-чешмè, дн. Горски-изворъ (Хаск.), Αладжà-чешмè и пр. Срещу това наименувание можемъ да поставимъ стб. Сòпοтъ (Карл. и Ловеч.) и изчезнало село въ Севлиевско, Сòпο до Кралевъ-долъ (Соф.), които имена произхождатъ отъ стб. сопохъ, т. е. изворъ, водата на който е прокарана

 

 

179

 

презъ дървена или металическа трѫба — чучуръ. Отъ последното нарицателно произхожда и названието Мỳлешки-чучуръ до Дорково (Пещ.). Извори, водата на които протича презъ дълги дървени улеи се наричатъ Стỳбелъ (Врач.), Стỳблата до Алтимиръ (Орѣх.), Стỳбело до Кралевъ-долъ (Соф.) и пр.

 

Дълбоко изкопанитѣ въ земята кладенци, водата на които се черпи посрѣдствомъ кофи или помпи, сѫ известни съ разпространената въ западнитѣ предѣли на земитѣ ни гръцка дума герàнъ (γερανὸς), отъ гдето идватъ и названията: Герàня до Ябланица (Тет.), Бърдàрски-герàнъ (Б.-Слат.) и пр. Навредъ, обаче, е познато турско име — бунаръ, което влиза въ съставнитѣ части на много наименувания, като: Бàлбунаръ, дн. Кубратъ, Κỳртбунаръ, дн. Винарово (Чирп.), Акъ-бунаръ, дн. Бѣлъ-изворъ (Ардин.) и мн. др. На горнитѣ названия отговаря, и почти на изчезване наименувание — Излàко до Годечъ. Въ Родопитѣ, особено изъ Чепинското корито, този видъ кладенци се наричатъ вѫбелъ, което нарицателно въ нѣкои мѣста е запазено и като собствено име, напр.: с. Βѫ̀белъ (Никоп. и Карл.), и мѣстности до Ябланица (Тет.), до Панагюрище и други.

 

Нѣкои извори, водата на които е каптирана и отведена въ близкитѣ селища сѫ известни съ различни имена, като: Бỳнарджика въ Пловдивъ, Пашà-бунаръ до Драгалевци (Соф.), Сефèръ-бунаръ до Бѣлоградчикъ и пр.

 

Нарицателното рѣка, много по-рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено име. Отрано още то е влѣзло въ съставнитѣ части на много собствени имена. Още Прокопий споменува Ποταμοσκάστελον т. е. Рѣчна-крепость, Μιλλαρἐκα и др. Днесъ нарицателното рѣка като собствено

 

 

180

 

име е запазено въ областното название Рѣ̀ка или въ турск. Чàя, дн. Асеновградска рѣка. Много по-често тѣзи нарицателни влизатъ въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой наименувания, като: Лѣ̀ва-рѣка (Трън.), Стàра-рѣка до Пещера, до Панагюрище и пр., Κрива-рѣка, Бѣла-рѣка или турск. Курỳ-чая, и т. н.

 

Умалителното отъ рѣка — рѣкичка или ручей, т. е малки бързотечни рѣки като собствени имена сѫ запазени подъ различни форми. Единъ отъ горнитѣ притоци на р. Скѫтъ при Тишевица се нарича Ρѣ̀чка, а изворътъ отъ гдето извира — се казва Рѣ̀чковецъ. Една малка рѣкичка, която извира надъ Цаконица (Врач.) и при Реселецъ (Б.-Сл.), като лѣвъ притокъ се влива въ р. Искъръ, се нарича Рѫ̀чене, отъ стб. рѫдъ, рѫчены = ручей. Нарицателното рѣчка рѣдко влиза въ съставнитѣ части на нѣкои собствени имена, като: Г. и Д. Бѣла-рѣчка (Вр.), но въ замѣна на това, обаче, на повечето мѣста изъ земитѣ ни, съ значение на малка рѣка се употрѣбява турск. дере, което обикновено влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой рѣчни названия, като напр.: Бою̀къ-дере, Аннà-дере, Елѝ-дере и пр.

 

Стариненъ произходъ, съ значение на дълбоко врѣзани въ терена, понѣкога бавно течащи рѣки, иматъ и р. Лοмъ (Русенски) [1], Лοмèя, притокъ на р. Осъмъ при гара Левски, Лοмèцъ (Троян.) и пр.

 

Бавно течащитѣ и тинести рѣки носятъ имената, бара отъ гдето произхождатъ и наименуванията: Бàрата (Севл.), Крѝва-бàра (Лом. и Орѣх.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ и доста разпространеното турско —

 

 

1. Името на р. Ломъ до гр. Ломъ има другъ произходъ, вижъ стр. 60.

 

 

181

 

Азмàка, Азмàкъ-дере, Чобàнъ-азмàкъ и други.

 

Страбонъ, подъ формата Μάρισος, споменува днешната унгарска рѣка Марошъ, на която отговаря известното още презъ 12 в. име на голѣмата българска рѣка Μарѝца, което название споредъ езиковедитѣ значило мочуръ, много вода.

 

Нѣколко названия произхождатъ отъ езеро, като напр.: Εзерοтο, между Садовецъ и Ракита (Лук.), Езерецъ или изговаряното по турски Езерчà (Разгр.), Рѝбно-езеро, óхридскоезеро, Дяволско-езеро на Черно-море или турск. Гьòла до Байлово (Новосел.), Гьол-джỳкъ, Сарѫ́-гьолъ въ Рила, Борỳ-гьолъ и пр. Все въ връзка съ малки езера стоятъ и названията на. с. Рѝбенъ (Плѣв.), което е осмисленъ преводъ на римското Ad Putea, Рѝбново (Невр.), Рибàрица (Тет.), Рѝбина до Борованъ (Б. Сл.) и т. н.

 

У насъ имаме и доста наименувания, които сѫ въ зависимость отъ блата, застояла вода. Като такива названия можемъ да посочимъ следнитѣ; Блàтο (Дупн.), Блатèцъ (Кюст.) или Βѝрοве (Ферд.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.) и т. н.

 

Много по-голѣмъ е броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ мочуръ, стб. мочити, т. е. мѣста въ повечето случаи съ застояла, едва изтичаща и покрита съ растителность, вода. Обикновено такива мѣста сѫ известни съ общото име Тресàвището или Тъ̀рсището. До Панагюрище едно мочурливо мѣсто се нарича Мòчинъ-шавàръ, а обширната мочурлива мѣстность между Овчата-купель и Горна-Баня (Соф.) до скоро се е наричала Τрèсулъ. На съвременното — търсавище отговаря хубавото, но съ отдавна забравено значение, стб. Дрàговецъ, което произхожда отъ стб. и съвременното

 

 

182

 

руско — дрягвъ, съ значение мочурливо, блатисто мѣсто, и подъ което име старитѣ славяни сѫ разбирали широка и блатиста долина. И днесъ названието Дрàговецъ носятъ блатистата часть отъ широката долина, близо до с. Пастуша (Пловд.), гдето се намиратъ развалинитѣ на отдавна изчезналия епископски центъръ Дрàговетъ. До с. Дълбокъ-долъ (Троян.), една малка поляна съ мочурливъ изворъ, разположена въ широка долинка се нарича Дрàга, а една планинска верига надъ с. Ябланица (Тет.), която отъ две страни е обградена съ широки, слабо мочурливи долини се нарича Драгòвица. Планинскиятъ склонъ между Бѣли и Черни Искъръ, отъ южната страна на който има мочурища се нарича Драгòица. Все сѫщото значение има и названието на р. Дрàгоръ, която минава презъ Битоля. На Дрàговецъ отговарятъ названията Батàкъ (Пещ. и Свищ.), селища разположени въ мочурливъ теренъ, Батàля, мочурлива низина до Г. Желѣзна, както и споменатата още презъ срѣднитѣ вѣкове крепость, сега малко село — Баткỳнъ (Паз.) и мѣстность съ сѫщото име между Боженица и Скравена (Ботевгр.). Стари названия сѫ и името на с. Яменъ (Кюст.), както и Ямна до Лупянъ (Тет.) и Ямникъ до Студено-Буче (Ферд.), които произхождатъ отъ гръцк. Ἴαμεναι, което значи мочуръ.

 

Въ първата грамота на Василий Българоубиеца се споменува епископското седалище Мокро до Бѣла-паланка, а въ единъ документъ отъ 14 в. въ Скопско се споменува планина Мокро. Днесъ имаме с. Мòкренъ (Котл.), Μοкрèна (Вел.), Мòкрищата до Горановци (Кюст.) и пр., т. е. постоянно влажни, но слабо мочурливи мѣста. Все сѫщото значение иматъ и Помòчна поляна въ Родопитѣ, Подмóчани (Костурско) и др.

 

 

183

 

На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното отъ турски произходъ име Герèня, което главно се отнася до ниски, крайрѣчни мочурливи равнини.

 

Малки, ограничени пространства, съ по-слаби мочури и гдето едва личатъ следи отъ изворна вода въ с.-з. България сѫ известни съ названията: Тръ́пкитѣ — до Галиче (Орѣх.), Тръ́пката до Кунино (Врач.) и Студено-Буче (Ферд.) или съ — Цъ̀църъкъ — до Г.-Пещене (Врач.).

 

Въ устава на Бачковския манастиръ отъ XI в., между множеството селища и мѣста се споменува и мѣстото Πρενίζης, т. е. Бренѝца, което се е намирало нѣкѫде изъ севернитѣ поли на Родопитѣ. Подобно название намираме и въ типикона на манастиря до Вира (дн. Фере), който е отъ 12 в. и което се е намирало нѣкѫде около устието на р. Марица. Днесъ съ Бренѝца се наричатъ едно голѣмо село въ Б. Слатинско, една блатиста, тинеста мѣстность до Лесидрѣнъ (Тет.), която напоследъкъ се нарича Биволàрскοтο, както и една подобна мѣстность до Бежаново (Луков.). До Александрово (Ловч.) една ниска, блатиста и кална мѣстность се нарича Бèрница, вм. Бренѝца. Това старо название произхожда отъ стб. бреньѥ или съвременното руско брны, или пъкъ употрѣбяваната и днесъ въ Тетевенско дума бренè, което ще каже калище, тинище. Сѫщото е и значението на названието Грезнѝца, име, което носи една кална, тинеста долина до с. Търнава (Б. Сл.). На тѣзи стари названия отговарятъ споменатото презъ 13 в. въ Гостиварско село Калище, съвременото Κалѝща (Рад.) и Калѝще до Искрецъ (Соф.), р. Калнѝкъ, притокъ на р. Панега до с. Панега (Лук.) или турск. Чамурлиѝ (Самок.), махла Чамурлỳ-кьой (Елен.) и мн. др.

 

 

184

 

Къмъ този дѣлъ ще трѣбва да отнесемъ и много разпространеното старинно название Слàтина (Соф., Карл., Ловч.), до Батулци (Врач.), до Сухиндолъ (Севл.), както и Бѣла-Слàтина, Вълкова-Слàтина (Ферд.), Дива-Слàтина  (Берк.), Драгòина-Слàтина до Расникъ (Брѣзн.), название което носятъ малки мочурливи извори, около които расте възсоленикава трѣва, която особено лакомо се пасе отъ добитъка. На това название съответствуватъ множеството имена като; Слàнището, съ следи отъ мочуръ до Етрополе, Слàнница до Фердинандъ, Слàнабара (Вид.), Сοлѝще до Сепарево (Дупн.) или честитѣ турски наименувания — Τỳзла до Прогледъ (Асен.) и пр.

 

Противно на воденъ, водно е недостатъчно водно, безводенъ, сухъ, сухо. Споредъ езиковедитѣ името Βерѝла е старинно и значело безводна, съ недостатъчно вода, планина. Стариненъ произходъ иматъ и названията: Жèдна, началенъ притокъ на Струма, Жъдàнъ, малъкъ изворъ до Кунино (Врач.), Жидàновецъ, изворъ до Ябланица (Тет.), съ което се наричатъ малки, съ недостатъчно вода, т. е. жъдни, стб. жадьнъ, за вода, рѣки и извори. Въ грамотата на Константина Асеня се споменува мѣсто Сȣшица, название, съ което, преди падането ни подъ турцитѣ, се наричалъ днешниятъ гр. Карлово. Днесъ броятъ на селищнитѣ и рѣчни названия, които стоятъ въ връзка съ сухо, безводно, е извънредно голѣмъ. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ като по-интересни само: Сỳшица (Г. Ор.) и махла до Джуровъ (Тет.), Суходòлъ (Соф.), Сухарѣка, Сỳхи-чалъ и Сỳхо-езеро въ Рила, Сỳхи-дѣлъ въ Котленската планина или турск. Курỳ-дере, Сусỳзъ (Безводно) и пр.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]