(Част Б)
3. Имена отъ гръцки произходъ 71
4. Название отъ латински и вулгаро-латински произходъ 74
6. Названия отъ чуждъ произходъ съ славянски наставки 80
7. Имена съ наставката щица 81
8. Прабългарски и печенежко-кумански имена 85
1. ТРАКИЙСКИ ИМЕНА
Отъ старитѣ гръцки и латински автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, намѣрени предимно изъ българскитѣ земи, сѫ ни известни тракийскитѣ названия на много селища, рѣки, планини и области. По-голѣмата часть отъ тѣзи наименувания, обаче, отдавна сѫ изчезнали и сѫ забравени, или зко сѫ запазени, то тѣ въ повечето случаи сѫ достигнали до насъ въ съвършено видоизмѣнени или осмислени до неузнаваемость форми. И днесъ между голѣмиятъ брой селищни, рѣчни или мѣстни имена, съ неизвестенъ произходъ, има и доста названия, които смѣло бихме могли да приемемъ за тракийски, кои именно, това ще видимъ по-долу.
Повечето отъ селищнитѣ тракийски имена се отличаватъ съ наставкитѣ —παρα, —βρια, —δεβα, —δαβα, — διζα, —απα и —ηνη, които се явяватъ като тѣхна първа или втора съставна часть.
Отъ старитѣ автори ни сѫ познати имената на повечето отъ тракийскитѣ племена, като: мизи, фриги, одризи, беси, пеони, агриане, колайлети, тини и пр., по имената на които и областитѣ, въ които сѫ живѣли, сѫ се наричали — Мизия, Фригия, Пеония и пр. Отъ сѫщитѣ автори сѫ ни известни и множество селищни и други тракийски названия, между които ще отбележимъ : Ῥοδόπη, Δοῦναξ [1], Ὀίσκος, Ἐβρος, Στρυμών, Νέστος,
1. Polyb. 34, 10, 15, Strab. IV, 208 у Д. Дечевъ, Приносъ къмъ античната география на България. И. И. Д. кн. IV, стр. 23 и сл.
68
Βεσσαπάρα, Риірисіеуа, Μεσαμβρία, Πολτυμβρία, Σηλυμβρία, Ἄβδηρα, Σῖρις, Tranupara дн. Кратово, Geridava до Пелишатъ (Плев.), Παυταλία = Кюстендилъ, Καρασούρα до Свобода (Чирп.) [1] и пр. По-късно и у Прокопий намираме значителенъ брой тракийски названия, като напр.: Βεδεριανά, дн. Брудни до Коньово (Кюст.), Ἄπαδαβα къмъ Бѣла-паланка (вѣроятно дн. Мокро?), Ῥολλι-γεράς изъ Дупнишко, Κρατίσκαρα между София и Царибродъ, Τάρπωρον, Σεσπούριες и Βλέπτους, нѣкѫде изъ Кюстендилско, Γερμανή до Сапарево (Дупн.), Καπιστούρια, Συκυδαβα край Дунава и пр.
По-голѣмъ е броятъ на тракийскитѣ имена, особено на селищнитѣ названия, които ни сѫ известни отъ епиграфскитѣ паметници, като: Καριστόρα до Копиловци (Кюст.),Σπινόπαρα около Коньовската планина, Ἄρμουλα до Долни Лозенъ (Соф.), Μασκίοβρία около Батембергъ (Разгр.), Pimasa до Любленъ (Поп.), Σαλδόβυσσα до Глава Панега, Σκαπτοπάρα до Горна Джумая, Σασκόπαρα до Ново-село (Пловд.), Βρεντοπάρα около Хисаря (Пловд.), Ισγιπάρα, южно отъ Пазарджикъ, Στρατόπαρα изъ Чирпанско, Ζβοῦριλο, Στελοῦγερμανε, Κρασαλοπάρα, Βουσιπάρα и Εὐλουζα около Омурово (Чирп.), Βερίπαρα около Никюпъ (Търн.), Βουρδάπα до Лозенъ (Харм.), Potela изъ Софийско и пр.
Между видоизмѣненитѣ и осмислени имена стигнали до насъ можемъ да отбележимъ: Искъръ отъ Ὄισκος, Струма отъ Στρυμών, Места отъ Νέστος, Пиянецъ отъ Πεονία, Пловдивъ отъ Pulpudeva, Граово отъ Ἀγρίανη, Сѣръ отъ Σῖρις, Туденъ (Год.) отъ Ταδενός и мн. др.
Въ кои отъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, които смѣтаме като такива отъ тракийски
1. Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1915.
69
произходъ, е напълно запазена първоначалната форма и въ кои тя отчасти е промѣнена, това безспорно при днешнитѣ познания на тракийския езикъ, мѫчно би могло да се установи. Като имена отъ тракийски произходъ могатъ да бѫдатъ посочени следнитѣ названия: Κοркѝна, Долистòво, Бобошèво (и днесъ въ румънския езикъ има запазена дума bobosit, съ значение на шумя), Бурàново и Ресѝлово (Дуп.), Пòте = топлитѣ минерални извори до Катрище при Кадинъ-мостъ и Совòляно (Кюст.), Локòрско (Соф.), Μусѝна (Търн.), Лèсура [1] (Врач.), Спèрла до Мургашъ въ Стара-планина, Тъмръ̀шъ въ Родопитѣ, Линзипàра и Колдопèръ до Г. Желѣзна (Троян.), Басарѝмъ до Тетевенъ и Басàра (Пирот.), които наподобяватъ формата βασὰρα = лисица, Κурнòвο (Ботевг.), Коркѝнска махла до Столътъ (Севл.), р. Пàнега (Лук. и Драмско), Панàка надъ Павелско (Асен.) и др.
2. ИЛИРИЙСКИ ИМЕНА
По въпросътъ за илирийскитѣ названия може да се говори съ голѣма предпазливость и не така сигурно, както за тракийскитѣ имена. Мнозина сѫ се опитвали да докажатъ, че голѣмъ брой отъ старитѣ наименувания на рѣки, планини и области въ западната половина на Балканския п-въ сѫ отъ илирийски произходъ, но доколко тѣ сѫ успѣли, това тепърва, при по-подробни проучвания, ще може да се установи съ положителность.
1. Съставната часть -сура ни е позната и отъ името Карасура.
70
За сега само една малка часть отъ многобройнитѣ селищни и рѣчни названия въ западнитѣ предѣли на земитѣ ни, могатъ да се приематъ за илирийски. Старото Πελαγονία = Палагония (днешно Битолско), както и съвременнитѣ названия Тѝквешъ и Кàпешъ сѫ отъ илирийски произходъ. Все предгръцки и предримски имена сѫ и Αντῖγονέια, Ιουμὲνια, Στόβοι дн. Градско, Ταυρήσιον (Таоръ — Скопско), Σκοῦποί надъ дн. Скопие, Στίβερα, Δέριοπε и Ἄλκωμενα по долината на р. Черна, Λυχνιδός дн. Охридъ, Βροῦτζιδα, Σκίρτιανα между Битоля и Струга, Ὀυσκάνα къмъ Кичево, Ἄστιβος дн. Щипъ и др. Като илирийско име може да се посочи и Ἄξιος = Вардаръ.
Коренитѣ на пославяненитѣ названия Чѝчево и Бàрово (Кавадарско) сѫ отъ илирийски произходъ.
3. ИМЕНА ОТЪ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОДЪ
Както и трѣбва да се очаква, гърцитѣ сѫ оказали голѣмо влияние и върху топонимията, почти на всички български краища. Като почнемъ отъ съвременното име на столицата ни София, което е отъ гръцки произходъ, и свършимъ съ най-незначителнитѣ мѣстни названия като: Маврòги до Пèрущица или Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.) ще разберемъ колко и до кѫде се е простирало гръцкото влияние изъ българскитѣ земи. Дори и названието на Видинъ, така както се изговаря днесъ е гръцка форма, прѣко стб. Бъдинъ.
Гръцкото влияние върху тракитѣ е започнало още отъ момента, когато покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море сѫ почнали да никнатъ една подиръ друга гръцкитѣ колонии,
71
повечето отъ които сѫ носили гръцки названия като: Терма, Амфиполисъ, Неаполисъ, Еносъ, Хераклея, Аполония, Анхиало, Калатисъ и пр.
Особено силно е било гръцкото влияние презъ римската епоха. Тогава не само гръцкия езикъ се разпространилъ между мѣстното тракийско население, но и официалнитѣ документи, съ малки изключения, сѫ писани на гръцки езикъ. За това свидетелствуватъ многобройнитѣ епиграфски паметници, каквито особено много, сѫ открити на югъ отъ линията: Кюстенджа, Разградско, Търновско, Ловчанско, Тетевенско и Врачанско.
Следъ пропадането на римската империя, разпространението на християнството още повече е подпомогнало и за разширението на гръцкото влияние между славянскитѣ племена. Въ документитѣ отъ тази епоха срѣщаме голѣмъ брой селищни названия отъ гръцки произходъ, отъ които тукъ ще изброимъ: Агатоникè до Орѣхово (Свиленгр.), Аркадиополисъ до Люле Бургасъ, Проватонъ (Одринско), Дидимотихонъ — Димотика, Агатополисъ — Ахтополъ, Созополъ, Себастополисъ, вѣроятно дн. Хисаръ (Пловд.), Диосполисъ и пр.
Преселенитѣ отъ Крума изъ източна Тракия въ Северна България гърци, вѣроятно ще да сѫ оказали известно влияние и върху названията на нѣкои мѣста и селища на северъ отъ Стара-планина. Може би повече влияние гърцитѣ ще сѫ оказали презъ епохата на 160-годишното византийско робство, както и при по-къснитѣ преселения на гръцки пленници изъ областитѣ отъ къмъ Мраморно и Бѣло-море въ териториитѣ южно отъ Дунава. Отъ тогавашнитѣ и по-късни автори знаемъ, че освенъ основанитѣ или преименувани презъ този периодъ градове и крепости като: Алексиополись, може би надъ
72
Староселъ (Пловд.), срѣщаме и названията: Лардея, Неозиконъ дн. Мезекъ (Свиленгр.), Στενίμαχος, Περπεράκιον дн. Перперекъ (Кърдж.), Ῥουσό καστρον, Πιργίτζιον дн. Горно Александрово (Слив.), Ἀετός = Айтосъ, Πετροβοῦνος нѣкѫде въ източна Стара-планина, Парория, Периторъ и др.
И днесъ у насъ изъ много покрайнини сѫ запазени известенъ брой мѣстни, рѣчни и селищни названия отъ гръцки произходъ, една часть отъ които сѫ почти запазили първоначалната си форма, а другата по-голѣмата часть отдавна сѫ побългарени чрезъ прибавяне къмъ гръцката основа на славянскитѣ наставки -ица, -ецъ, -ово, -щица, -ене и пр.
Като по-интересни, почти напълно запазили първоначалния си гръцки изговоръ, могатъ да се отбележатъ следнитѣ названия:
Анхиàло отъ Ἀγχίαλος, което значи „близу до морето" — Поморие.
Созòполъ отъ Σωζόπολις = „градъ на спасението".
Станѝмака — Στενίμαχος = тѣснобранство = Асеновградъ.
Ямбòрано (Кюст.) = ᾿εμπόριον тържище, сѫщиятъ произходъ има и Εмбοре, Костурско.
Перивòлъ (Кюст.) — περιβολή = градина, ограда.
Яменъ (Кюст.) = εἱαμενή = мочуръ.
Κòйнο (Кюст.) = κοινός = община.
Доумоàръ (Кюст.) = δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.
Пороминò (Дупн.) = παραμονή.
Фрòлошъ (Дупн.) = φρούρησις = стража, постъ.
Мѝкре (Ловч.) = μικρός = малъкъ.
73
Патрахѝлъ = πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънчевъ, свѣтълъ = свѣтълъ камъкъ; това е една висока, отвесна скала надъ Тетевенъ, която най-напредъ отъ всички околни върхове се огрѣва отъ слънцето.
Пèтра = πέτρος, камениста височина надъ с. Г. Желѣзна (Троян.).
Маврòги = μαύρογη = черноземъ до Перущица.
Кòкина = κόκκινος = червенъ (отнася до червена почва) до Перущица.
Βрѝся = βρύσις = извοръ до Беденъ (Девин.).
Ликовỳни = λύκος = вълкъ и βουνός = хълмъ до Созополъ.
Клуцохòръ = κριτής-χορῶν = сѫдийско село, кварталъ въ Сливенъ.
Отъ побългаренитѣ названия отъ гръцки произходъ можемъ да отбележимъ следнитѣ :
Цалапѝца (Пловд.) = κάλαμος = каламица = тръстика.
Кокѝница до Бистрица (Соф.) = κόκκινος = червеница (отнася се до земя).
Агàтово (Соф.) = αγαθός = добъръ, хубавъ.
Калакàстрово (Красно градище, Севл.) = καλός = хубава, красива и κάστρον = крепость, градище.
Спàнчево (Тутр.) = σπανός = безбрадъ.
Пèтревене (Лук.) = каменица; на това име отговаря и Петричъ.
Пèрущица, село въ Пловд. и рѣка до Сапарево (Дупн.) = περιστερά = гълѫбъ, гълѫбица, гълѫбова рѣка.
Белàщица (Пловд.) = μέλας = черно, тъмно = черна рѣка.
Панагю̀рище = ἡ πανήγυρις = събрание, съборъ, панаиръ.
74
Фотòвища, (Огненово, Невр.) = φῶς = свѣтлина, освѣтено, огрѣно.
Бỳни-връхъ отъ βουνός = връхъ въ Чипровската планина.
4. НАЗВАНИЯ ОТЪ ЛАТИНСКИ И ВУЛГАРО-ЛАТИНСКИ ПРОИЗХОДЪ
Покрай звучнитѣ славянски и други названия изъ Троянско, Тетевенско, Ботевградско, Пирдопско, Панагюрско, Ихтиманско, Софийско, Брѣзнишко, Трънско, Царибродско, Пиротско, Вранско, Кюстендилско и отчасти Севлиевско, Самоковско, Дупнишко, Г. Джумайско, Царевоселско, Скопско, Охридско, Битолско, Воденско и нѣкои съседни покрайнини въ юго-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ извънредно много имена на рѣки, планини, села и пр., отъ латински и вулгаро-латински произходъ. Безсъмнено по-рано броятъ на тѣзи названия ще да е билъ много по-голѣмъ отколкото днесъ, но при честитѣ размѣствания на населението, то и повечето отъ старитѣ мѣстни и селищни названия сѫ изчезнали и замѣнени съ имена отъ другъ произходъ.
За да си обяснимъ този, сравнително голѣмъ брой названия отъ латински произходъ, ще трѣбва накратко да се запознаемъ съ сѫдбата на старото тракийско и илирийско население преди и следъ заселване на славянитѣ на Балканския п-въ.
Римското владичество е оставило неизличими следи изъ всички краища на българскитѣ земи. Нѣма село или градъ у насъ, въ землището на което да не се намиратъ останки отъ по-голѣмо или по-малко селище, сѫществувало презъ епохата на римското господство, т. е. отъ времето между I—IV в. сл. Хр. А известно е, че
75
римлянитѣ сѫ заварили на полуострова компактно тракийско и илирийско население, което изключително е живѣло въ селата и гръцко население, обитавало крайморскитѣ и по-голѣмитѣ вѫтрешни градове.
Новитѣ владѣтели сѫ укрепили или въздигнали нѣкои отъ по-старитѣ селища въ градове или сѫ построили, и то покрай главнитѣ пѫтища и придунавскитѣ граници, голѣми и силни крепости и нови градове, на нѣкои отъ които тѣ запазили старитѣ имена, като: Serdica, Pautalia, Scupi, Byzantion, Lichnidus, Edessa, Thessalonice, Ratiaria, Durostorum и пр., а на други дали нови названия, като напр. Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Nestum, Marcianopolis, Augusta Traiana, Hadrianopolis и мн. др.
Повечето отъ тѣзи наименувания, макаръ и въ съвършено преиначена и осмислена форма, сѫ се запазили и до днесъ, като: Никю̀пъ, Арчàръ, Силѝстра, Срѣдецъ, Кастàриитѣ, Месѝнъ-калеси до Гюмюрджина, Скòпие и пр., а другата часть отдавна сѫ изчезнали и забравени, като напр.: Augusta Traiana, Trimontium, Marcianopolis, Traianopolis, Aquae Calidae и пр.
Римското господство не завършва до тукъ. Мѣстното тракийско и илирийско население подъ влиянието на по-високата култура, военна и гражданска организация, въ продължение на повече отъ три вѣка постепенно е било романизирано. То възприема латинския езикъ и вече къмъ края на IV и началото на V в. на полуострова се говори разваленъ латински, примѣсенъ съ нѣкои тракийски и гръцки думи, езикъ.
При заселването си на полуострова славянитѣ сѫ намѣрили не пусти земи, а разрушени и отчасти напустнати селища съ орѣдѣло въ равнинитѣ
76
и по-добре запазено въ предпланинскитѣ и планинскитѣ области романизирано и отчасти погърчено или запазило езика си мѣстно население. Както изостаналото по-старо население, така и новодошлитѣ славянски племена сѫ били скотовъдци и земедѣлци, а съ това по-лесно сѫ могли да влѣзатъ въ допиръ едни съ други, и да си създадатъ по-близки връзки и отношения. При тѣзи взаимни отношения славянитѣ сѫ могли лесно да възприематъ и наследятъ многобройнитѣ названия отъ вулгаро-латински, тракийски, гръцки и другъ произходъ.
Завареното романизирано тракийско и илирийско население славянитѣ нарекли власи. Отъ това сѫществително още презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се образували и областнитѣ названия — Велика Влахия, около Пиндъ-планина и Мала Влахия дн. Влашко въ Румъния. И сега изъ много покраинини се срѣщатъ доста названия на селища и мѣста свързани съ влахъ, като: Влàси (Царибр.), Влàховичъ (Бѣлогр.), Власàтица (Врач.), Влàшица (Г. Орѣх.), Влàшки-долъ и пр.
Покрай голѣмиятъ брой названия, които се срѣщатъ въ срѣдновѣковнитѣ паметници, намираме и такива отъ вулгаро-латински произходъ, между които тукъ ще отбележимъ Κѫмпалοнгъ — Дълго поле, което Скилица споменува още презъ X в. нѣкѫде по долна Струма.
Запазенитѣ днесъ вулгаро-латински наименувания можемъ да раздѣлимъ на две групи: 1. Имена, които сѫ запазили първоначалния си романски изговоръ и 2. имена, въ които е запазенъ романскиятъ коренъ, къмъ който сѫ прибавени славянскитѣ наставки ица, ецъ, еца, ово, ево и пр. Както еднитѣ, така и другитѣ названия се отнасятъ до различни мѣстности, които се
77
срѣщатъ, както и трѣбва да се очаква, главно изъ предпланинскитѣ и планински области, гдето и старото романизирано население, като скотовъдско, се задържа по-дълго време.
Къмъ първата група най-напредъ ще отбележимъ доста разпространеното название Урсулъ до Яна (Новос.) или Урзелъ до Г. Желѣзна (Троян.), което произхожда отъ лат. Ursus (мечка). Между Годечъ и Губешъ една слабо наведена височина се нарича Шаратỳръ. До Яна (Новос.) има мѣстность — Лашòръ, а една камениста мѣстность до Костенецъ (Ихт.) е известна съ романизираната гръцка дума — Πетришòръ. Между множеството названия къмъ първата група ще споменемъ още и следнитѣ: Βакарèлъ (Ихт.) и мѣстность до Несла (Царибр.), което значи говедарче. Перивòлъ (Кюст.), Κацарèлъ въ Бурела, Бурèлъ, Калафàтъ до Вакарелъ и Г. Желѣзна, Мерỳлъ = ябълка до Панагюрище, Фритèни, Àртя, Продуня̀са, Нагоя̀са, Калкỳря, Нигрѝлъ до Г. Желѣзна (Тр.), Àрта до Боженица (Ботевгр.), Гургуля̀тъ, село въ Соф. и мѣстность до Суково (Пир.), Крънỳлъ (Дупн.), Ерỳлъ и Чурỳлъ (Трънско), Ярбàта = Iarbata = трева до Тетевенъ, Церецèлъ = облаци (Соф.), Крèцулъ и Чербỳлъ отъ лат. cervus = еленъ до Коприщица и пр.
Къмъ втората група названия ще споменемъ следнитѣ: Фàлковецъ, изчезнало село до р. Ломъ, не далечъ отъ Бѣлоградчикъ, Лàнговецъ до Дорково (Пещ.), Бутурèцъ отъ butoara = дупка въ дънеръ отъ дърво, Κукулèвецъ и Капролѝнецъ до Байлово (Новосел.), Урсулица до Лешница (Тет.), Кòрница (Неврок.), Сỳрдулица (Вранско), Неèгърщица
78
до Видраре (Тет.), Кърнàлово (Петр.), Лỳповъ-дοлъ отъ lupus = вълкъ въ Бурела и пр.
5. СЛАВЯНСКИ НАИМЕНУВАНИЯ
Покрай, отчасти запазенитѣ, видоизмѣнени или пославянени тракийски, гръцки, латински и други имена, славянитѣ сѫ ни оставили и много хубави и звучни названия на рѣки, планини, мѣста, села и градове. Съ настаняването на славянитѣ на югъ отъ Дунава и топонимията коренно се промѣня. Отъ завареното мѣстно население славянитѣ сѫ наследили и извънредно много названия, една значителна часть отъ които сѫ запазили стария си изговоръ, друга часть сѫ били видоизмѣнени или осмислени, а останалата, по-голѣма часть сѫ били пославянени чрезъ прибавяне на характернитѣ за славянския говоръ наставки — ица, ово, ево и ене. Между това, обаче, въ крайщата дето славянитѣ сѫ се заселили и дето тѣ сѫ успѣли по-рано да претопятъ изостаналото тракийско и илирийско население, то и названията сѫ били замѣнени съ славянски.
Областьта южно отъ източна Стара-планина още въ времето на Тервеля, къмъ началото на VIII в. сл. Хр., е известна съ името Загοре ; днешната централна Македония презъ IX в. се е наричала Берзития, а къмъ X в. областьта отъ Синьо-море до къмъ Воденъ се е казвала — Кутмичевица. Стари областни названия сѫ били още и днешнитѣ Мориово, Мъгленъ, Браничево и пр.
У Прокопий, между множеството селищни названия отъ тракийски, гръцки, илирийски и латински произходъ, намираме и нѣколко имена,
79
които изглежда да сѫ отъ славянски произходъ, като напр.: Μιλλάρεκα, Βερζάνα и др·
Въ нѣкои византийски автори отъ преди XI в., отъ нѣкои черковни нотиции, както и отъ дветѣ грамоти на Василий Българоубиецъ отъ 1019 и 1020 год. намираме много названия на градове отъ славянски произходъ. Отъ тѣзи имена тукъ ще отбележимъ следнитѣ: Лютица до Лѫджа (Ивал.), Просѣкъ, дн. Димиръ Капия на Вардаръ, Прилепъ, Луковица въ Осоговската планина, Топлица на Българска Морава, Браница или Браничево на Дунава, (не далечъ отъ устието на Морава), Бѣлградъ, Градецъ, дн. Градецъ (Криво-палан.), Главница до Балша (между Бератъ и Валона въ Албания), Дебрица (Прилепско), Мелникъ, Преславъ, Божиградъ (Корчанско), Ρавнο въ Халкидическия п-въ и др.
Въ нѣкои отъ византийскитѣ и други автори, документи и грамоти на български царе и сръбски крале, между XI—XV в. се споменуватъ още много други наименувания на селища и мѣста отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: — Цѣпена, крепость до Дорково (Пещ.), Белятово (нѣкѫде изъ Пловд.), Стъкленъ до Свищовъ, Венчанъ (Пров.), Матара, дн. Мадара (Шум.), Вратица, дн. Враца, Градница (Севл.), Търново, Орѣховъ, дн. Орѣхово, Дебъръ, Воденъ, Яница, дн. Н.-Загора, Дѫбилино, дн. Ямболъ, Самоковъ, Вельбѫждъ, дн. Кюстендилъ, Βърбица (Пресл.), Сушица (Скоп.), Бистрица (Скоп.), Дрѣновъ-долъ, дн. Дрѣново (Г. Джум.), Рибно езеро въ Рила, Ρакита (Брѣзн.) и пр.
Многобройни сѫ и имената запазили своя стариненъ славянски изговоръ и до днесъ, между
80
които ще изброимъ само следнитѣ: Кỳтлοвица, дн. Фердинандъ, Дỳпница, Телица до Тулча, Скрèбатно (Невр.), Врèсово (Айт.), Босѝлково (Карн.), Бренѝца и Лепѝца (Б. Слат.), Мàлорадъ (Орѣх.), Жеравѝца до Фердинандъ, Слàтина (Карл., Ник., Ловч. и пр.), Глòжене (Тет.), Дèбърщица (Пазард.), Крỳпникъ (Г. Джум.), Стрỳга, Вѝтоша, р. Бѝстрица, р. Кàменица, р. Мѫтнѝца, р. Въртèшница, Грезнѝца до Търнава (Б. Слат.), Ρèсенъ до Фердинандово (Плов.) и много други.
6. НАЗВАНИЯ ОТЪ ЧУЖДЪ ПРОИЗХОДЪ СЪ СЛАВЯНСКИ НАСТАВКИ
Изглежда, че едни отъ най-разпространенитѣ селищни и мѣстни названия у насъ сѫ и тѣзи отъ чуждъ, главно: тракийски, гръцки, вулгаро-латински, прабългарски и кумано-печенежки и дори турски произходъ, които завършватъ съ славянскитѣ наставки ецъ, еца, ица, ене, ово, ево, овци, ище и пр. По-голѣмата часть отъ тѣзи имена така сѫ промѣнени и побългарени, че можемъ по-скоро да ги приемемъ за имена отъ славянски произходъ, безъ нито най-малко да подозираме, че тѣ сѫ отъ чуждъ, неславянски произходъ. Всѣки би смѣтналъ името на Беласица, което погрѣшно се пише съ ѣ, вм. съ е, за славянско, безъ нито за моментъ да помисли, че това име произхожда отъ старотракийското Орбелосъ. Не славянски произходъ иматъ и Брегалница, Марица, Гьолèчица въ Рила планина, Белащѝца и др.
По-долу ще изброимъ само нѣкои по-характерни названия, като направимъ опитъ да ги подраздѣлимъ споредъ тѣхния произходъ.
81
1. Отъ тракийски произходъ: Белàсица, което име произлиза отъ Ὄρβηλος = Орбелось, чрезъ изпадане на първата сричка ор и прибавяне на славянската наставка ица; Брегàлница — отъ Βάργαλα, Стрỳмица — отъ Στρυμών, Малешèво, Грàово, Тавалѝчево, Стрòево (Пловд.), Буранòво (Дуп.) и т. н.
2. Отъ гръцки произходъ: Кокѝница до Бистрица (Соф.), Кацамỳница (Плев.), Пèрущица, Калавàщица, притокъ на Марица, Κаловѝтица въ Бурела, Паламàрица (Поп.), Термѝца, дн. Банско въ Струмишко, Пèтревене (Луков.), Аркаỳтица въ Рила, Бỳнοвο (Пирд.), Балàново и Пелатѝково (Дупн.), Калакàстрово (Севл.) и пр.
3. Вулгаро-латински произходъ: Лапàрдица въ Бурела, Алмàтица до Д. Камарци (Пирд.), Капролѝнецъ до Байлово (Новос.), Бъ̀ндерица, притокъ на Места и мн. др.
4. Прабългарски и кумано-печенежки произходъ: Бàтановци (Радом.), Бỳсманци (Соф.), Бàтевецъ до Боженица (Ботевгр.), Гатанèцъ до Г. Косово (Севл.) и пр.
5. Турски произходъ: Κалèица (Троян.) и до Вакарелъ (Ихт.), Пашàница, Пашòвица, Мадàнище, Карачелебѝица, Гьолèчица въ Рила, Султàница до Смолянъ, Куруджѝево (Хаск.), Хàсково, Курубàщица въ Севлиевската планина и т. н.
7. ИМЕНА СЪ НАСТАВКАТА ЩИЦА
Тукъ трѣбва да се спремъ и на единъ ограниченъ брой названия, които завършватъ съ наставката щица. Това сѫ изключително имена на рѣки и нѣколко селища, които се срѣщатъ само изъ планинскитѣ и предпланински области.
82
Установено е въ географскитѣ названия, че наставката щица е типична за образуване имена на рѣки. [1] Какво точно означава щица и защо именно тази наставка се срѣща само въ названията на планинскитѣ и предпланински рѣки, а не и въ рѣчнитѣ имена изъ равнинитѣ? На този въпросъ лесно може да се отговори, като се има предвидъ, че всички названия съ тази наставка се отнасятъ за малки, бързотечни и въ повечето случаи съ по-дълбоки корита или долини планински или предпланински рѣки. На наставката щица отчасти отговаря турското дере, въ смисълъ, сѫщо така, на бързотечна и съ по-стръмни брѣгове, малка рѣка. Последната дума влиза въ съставната часть на много рѣчни и покрай тѣхъ и на много селищни названия.
Освенъ рѣки има и нѣколко селищни названия, които завършватъ на щица. Тѣзи селища, обаче, между които тукъ ще споменемъ: Копрѝщица [2], Белàщица и Пèрущица (Пловд.), Слокòщица (Кюст.), Мислòвщица (Трън.), Комощѝца (Берк.), както и турскитѣ названия Кемикли-дере = Кòстена рѣка (Н. Паз.), Бююкъ-дере = Бòрущица (Казан.), Боазъ-дере = Устово (Айт.), Кузгỳнъ-дере = Бърза-рѣка (Кърдж.) и др. сѫ добили тѣхнитѣ названия отъ рѣкитѣ до които сѫ възникнали.
Най-старото, познато име съ наставката щица, намираме въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, дето срѣщаме названието на р. Сливьщица, което значи рѣка, която се слива съ друга рѣкичка. Въ Рилската грамота на Иванъ
1. Πш. Звοлински, Мѣстното име Бѣлащица. Родна речь. XII, 1939, 230.
2. Днесъ погрѣшно се пише Копривщица, вмѣсто Копрѝщица, както името се срѣща въ най-старитѣ документи и както го произнася мѣстното население.
83
Шишмана, между множеството имена намираме и р. Германщыца. [1] Въ пославяненото име на рѣката е било запазено античното и срѣдновѣковно название на изчезналия градъ Германия, който се е намиралъ до рѣката и въ съседство съ днешното село Баня (Дупн.). Старото название днесъ е запазено подъ турската форма Джерманъ, лѣвъ притокъ на р. Струма.
Основитѣ на всички названия, които завършватъ на щица иматъ най-различенъ произходъ и значение. Една незначителна часть отъ тѣзи наименувания сѫ отъ тракийски, гръцки, романо-латински или турски произходъ, а другата, много по-голѣма часть — отъ старобългарски произходъ. Като тракийски можемъ да смѣтнемъ — Германщыца, Слокòщица и Соволщѝца, притоци на Струма, за гръцки — Пéрущица, малъкъ притокъ на Джерманъ до Сапарево и Κалавàщица, притокъ на Марица; за вулгаро-латински — Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и Никỳлщица до Старо-село (Троян.), а турски — Дервѝщица, притокъ на Арда до Смолянъ, Доганѝщица до Шипка и пр. Всички останали названия, между които и Планщѝца, Зеленѝковщица, Падàлщица, Кѝевщица и много други сѫ отъ български произходъ.
Названията сѫ дадени, било въ връзка съ името на селището, покрай което минава — било отъ названието на мѣстото отъ дето извира рѣката или стои въ зависимость отъ растителностьта, особения строежъ на терена и пр.
Названието на Германщыца, както казахме произлиза отъ името на тракийския градъ Германия.
1. И. Иванοвъ, Български старини изъ Македония. София, 1930, 582 и 598.
84
Отъ името на с. Яна (Соф.) и рѣката, която минава презъ селото се нарича Янещица, а отъ Якоруда произхожда и названието на р. Якοрỳщица. Името на р. Планщѝца идва отъ Плана-планина, на р. Зеленѝковщица, притокъ на Росица — отъ Зелениковецъ въ Стара-планина и на р. Драговѝщица, притокъ на Струма — отъ името на богомилитѣ-сектанти — драговити, живѣли изъ Кюстендилско, преди падането ни подъ турцитѣ. Отъ къмъ върха Баба извира р. Бàбщица, притокъ на Малки Искъръ, а отъ в. Комъ — р. Комщѝца и др.
Имената на рѣкитѣ Пàдещица, притокъ на р. Струма, Падàлщица, притокъ на Вардаръ въ областьта на Тетовско, Врèщица, притокъ на Бързия (Берк.), Трепетỳщица, притокъ на Чепинската рѣка произлизатъ отъ глаголитѣ падамъ (тека стръмно), кипя, шумя и треперя. Α названията на р. Върлèщица, притокъ на Вѫча, Бѣлèщица, притокъ на Стрема, Бѣловòщица, притокъ на Струма, Ηеèгърщица, притокъ на Малки Искъръ, Дèбърщица, притокъ на Рилската рѣка и село въ Пазарджишка ок., произхождатъ отъ прилагателнитѣ — стръмно, бѣло (съ значение на пѣнливо), негро, лат. niger = черно (съ значение тъмно, мѫчно проходимо). Нѣкои названия стоятъ въ връзка съ животни, като — Кòзещица, горенъ притокъ на Янтра, рѣка по която само кози могатъ да приминаватъ, Врàнщица, притокъ на Малки Искъръ до Етрополе — отъ врана, Пèрущица отъ гръцкото περιστερά = гълѫбъ, Орлòщица, горенъ притокъ на Огоста — отъ орелъ и пр. Други имена като: Глогòщица, притокъ на Струма въ Кюстендилско, произлиза отъ глогъ, а Гьòлщица, горенъ притокъ на р. Искъръ идва отъ турск. гьолъ, блато. Рѣкитѣ, въ които се изтича водата отъ
85
банитѣ въ Кюстендилъ и Вършецъ, носятъ името Банщѝца. Единъ отъ горнитѣ притоци на р. Витъ при Тетевенъ се нарича Вонèщица. Названието на р. Сърбенèщица, притокъ на Марица при Сестримо, произлиза отъ мѣстностьта Сръбски гробища, дето нѣкога „сърби" сѫ разработвали рудата, а Бàевщица, притокъ на Росица — отъ името на нѣкой собственикъ на обширнитѣ гори по тѣзи мѣста, който се е казвалъ Баю и пр.
Различенъ произходъ иматъ и следнитѣ рѣчни названия: Ποлòщица, притокъ на Марица при Сестримо, Хрèмщица, притокъ на Лепеница въ Чепинското корито, Багарèщица, Царвỳлщица, Малибухàлщица, Кѝевщица, Илощѝца, притоци на Росица, Бòрущица (Казан.), р. Борущѝца до Правецъ (Ботевгр.), Калавàщица, лѣвъ притокъ на Марица, Патрèщица до с. Патрешъ (Търн.), Яковщица до с. Елешница (Новос.) и Рудàрщица, дѣсенъ притокъ на Струма при Кладница (Соф.). Името на градеца Коприщица произхожда отъ гръцк. κόπρος = оборъ, ограда, а не отъ коприва, както се мѫчи да докаже Пш. Зволински [1].
8. ПРАБЪЛГАРСКИ И ПЕЧЕНЕЖКО-КУМАНСКИ ИМЕНА
Между многобройнитѣ славяно-български, тракийски, гръцки, вулгаро-латински, турски и други наименувания, въ много покрайнини, особено въ Северна България и западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ и други названия на мѣста, рѣки и селища, които иматъ съвършено страненъ изговоръ и повечето напомнятъ
1. Пш. Зволински, Произходъ на мѣстното име Копривщица. Архивъ на поселищни проучвания. Год. II, кн. 2, 1940, 211.
86
на имена отъ маджарски или по-точно казано отъ тюркски произходъ. А отъ кои народи сѫ останали тѣзи названия, не е трудно да се отговори, щомъ като се има предвидъ, че прабългаритѣ и тѣхнитѣ сродни племена — печенеги, узи и кумани сѫ били отъ тюркски прοизходъ. По-голѣмата часть отъ прабългарскитѣ и печенего-куманскитѣ наименувания намираме, главно въ областитѣ гдето турскитѣ имена сѫ сравнително по-малко или изобщо не се срѣщатъ никакъ, като въ Ловчанско, Троянско, Луковитско, Тетевенско, Ботевградско, Врачанско, Пирдопско, Новоселско, Софийско, Годечко, Царибродско, Радомирско, Севлиевско и пр. Подобни названия, безсъмнено, по-рано е имало и въ другитѣ области, а и тѣхниятъ брой ще да е билъ много по-голѣмъ, но постепенно тѣ сѫ били забравяни и замѣнявани съ имена отъ славянобългарски или турски произходъ.
Кои названия сѫ прабългарски, кои печенежки, узски или кумански, това за сега трудно би могло да се установи. Знае се, че четиритѣ племена не само сѫ близко сродни помежду си, но и всички вървятъ едни следъ други по едни и сѫщи пѫтища като се настаняватъ и живѣятъ почти, въ едни и сѫщи области. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че два отъ тѣзи народи — най-напредъ прабългаритѣ, а после куманитѣ, сѫ играли първостепенна роля при обединението на славянитѣ и изграждането на българската държава презъ първото и отчасти второто ни царство. Ще се помѫчимъ, поне приблизително, да отличимъ нѣкои прабългарски отъ печенежкитѣ и последнитѣ отъ куманскитѣ имена. До колко този опитъ ще бѫде сполучливъ, това ще кажатъ бѫдещитѣ издирвачи и специалиститѣ лингвисти-турколози.
87
Настанили се въ края на VII в. въ с.-и. България, прабългаритѣ въ продължение на два вѣка сѫ успѣли да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена по долни Дунавъ и да създадатъ въ юго-източна Европа мощна и голѣма държава, която е съперничила и устоявала на вѣковната византийска империя. Въпрѣки своята организаторска способность и воененъ духъ, прабългаритѣ не сѫ могли да наложитъ своя езикъ, отъ който, за съжаление, до насъ сѫ стигнали малъкъ брой думи. Малко сѫ и наименуванията на мѣста и селища, които бихме могли да приемемъ за прабългарски. Преди всичко, би трѣбвало най-много такива мѣстни названия да очакваме около първата българска столица — Плиска, но както виждаме и знаемъ, повечето отъ топографскитѣ имена въ този край сѫ турски. Може би въ много отъ днешнитѣ турски названия на северо-източна България да се криятъ и прабългарски имена, но въ кои именно, това за сега е невъзможно да се установи.
Като прабългарско можемъ да смѣтаме названието Τамбарàсце, съ което име се нарича единъ изкуствено издълбанъ проходъ надъ с. Кюлевча (Шум.), който води презъ платото къмъ „Прохода" надъ с. Калурèрица (Н.-Паз.) и отъ тамъ за Плиска. Вѣроятно прабългарски сѫ и названията Κарàшъ (Врач.), което напомня на маджарската р. Карашьо и Крàшево до с. Триградъ (Дев.). За прабългарски се смѣтатъ и имената Баткỳнъ (Пазард.) и мѣстность до Боженица (Ботевгр.). Това име споредъ проф. Ст. Младеновъ значело тресавище, блатисто мѣсто, въ което може да се потъне. Действително, до старата крепость Баткунъ или споредъ византийскитѣ автори — Βατκοῦνιον е имало, както и сега има, единъ малъкъ, блатистъ изворъ. Блатисто е
88
мѣстото и около Баткỳнъ при Боженица. Името на с. Вàрдимъ (Свищ.) отговаря на името на унгарския градъ Варадимъ. Названието на с. Карагỳй, което е турски изговоръ на формата Крагуй, съ значение на соколъ, ястребъ, сега преименувано на Горталово (Плев.), сѫщо така, както и името на р. Буя, стб. Боун до Бежаново (Лук.), сѫ прабългарски. Отъ прабългарски произходъ ще да е и името Кертèлде до Лешница (Тетев.).
Тежка е била сѫдбата на българитѣ презъ XI и XII в. не само подъ византийското робство, но и отъ непрестаннитѣ нашествия и опустошителни грабежи на печенеги, узи и кумани. Едни следъ други, тѣзи тюркски племена сѫ преминавали на югъ отъ Дунава и, освенъ че сѫ грабили, тѣ на сила или съ съгласието на Византия сѫ се заселвали между българското население, по плодороднитѣ полета на Северна България. Въ тази область, особено въ с.-и. България, споредъ византийския историкъ Михаилъ Аталиатъ, се е образувало едно разноезично население.
За първи пѫть печенезитѣ се появяватъ на югъ отъ Дунава въ 1026 год. Презъ Следнитѣ нѣколко години тѣ непрестанно нахлуватъ въ с.и. България, като стигатъ дори до Бѣло-море. Въ 1048 год. една печенежка група отъ 20,000 души, въ съгласие съ Византия се поселила въ с.-и. България. На следната година 86,000 мѫже, жени и деца на чело съ печенежкия хаганъ Тирахъ, навлизватъ въ с.-и. България, но били разбити отъ византийцитѣ, а останалитѣ били заселени въ Софийско, Нишко и Овче-поле. Следъ нѣколко месеца тѣзи поселници се дигнали и се настанили между р. Осъмъ и Черно-море. По-късно печенези въ съюзъ съ узи и недоволни българи, преминали Стара-планина, но въ 1091 г.
89
били разбити въ Тракия и плененитѣ били заселени изъ Нишко и Мъгленско. Последнитѣ печенежки остатъци били поселени презъ 1122 год. въ Северна България, следъ което тѣхното име не се чува вече.
Като печенежки можемъ да приемемъ, преди всичко, нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ тѣхното име, като: Печенàкъ до Ѫгленъ (Луков.) и до Бохотъ (Плев.). Названието на с. Берендè (Годеч. и Радом.), напомня на името на единъ отъ печенежкитѣ родове — нареченъ берендеи. Интересно е и названието на с. Бежаново (Лук.), което едва ли произхожда отъ „бѣгане", „бѣжанци" и което ни напомня за името на българското село Бешенòвъ въ Банатъ. И дветѣ последни названия иматъ единъ произходъ, отъ които първото е побългарена маджарска форма на второто име, и които значатъ печенегъ. Едва ли би имало сьмнение, че и нѣкои особени селищни и мѣстни названия въ Софийско, като: Бỳсманци, Гурмàзово, Чỳнголъ, Уитѝмаръ до Кремиковци, Чèпанъ и др. не сѫ печенежки.
Узитѣ, които сѫ сродни на печенегитѣ, преминали Дунава къмъ 1064 год. и залѣли с.-и. България, но били разбити отъ византийцитѣ. Отново къмъ 1083 год., нови вълни узи прехвърлятъ Дунава и се населяватъ въ тази область.
Въпросътъ съ узскитѣ названия е още потруденъ и то защото сведенията ни за тѣхъ сѫ по-оскѫдни и главно, че тѣ споредъ старитѣ автори, сѫ се заселили въ с.-и. България, гдето по-късно, дори до преди половинъ вѣкъ имаше компактно турско население. Названието на Κàспичанъ напомня на името на единъ отъ узскитѣ водачи. Като несигурни узски названия могатъ да се посочатъ имената: Бàтовска рѣка, северно
90
отъ Варна и старото название на Балчѝкъ, което е турски изговоръ на личното име Баликъ, който е управлявалъ крепостьта Карвуна по време на падането ни подъ турцитѣ.
Последниятъ отъ тюркскитѣ народи, който безнаказано и на голѣми тълпи е нахлувалъ изъ българскитѣ земи, сѫ куманитѣ. Отъ тритѣ последни народи, тѣ сѫ играли най-голѣма роля и сѫ взели най-живо участие презъ второто ни царство. За да разберемъ до каква степень се е разширило куманското влияние, достатъчно е да припомнимъ, че не само нѣкои боляри сѫ се издигнали като независими владѣтели на по-обширни области, но и българскиятъ престолъ е билъ заеманъ отъ царе отъ кумански произходъ.
За първи пѫть куманитѣ преминаватъ на югъ отъ Дунава презъ 1088 год. Презъ следнитѣ две десетилѣтия тѣ нахлуватъ на все по-голѣми пълчища, докато презъ 1148, 1154 и 1160 год. масово се преселватъ и настаняватъ изъ българскитѣ земи. Много кумани сѫ се заселили южно отъ Дунава, повикани отъ братята Петъръ и Асенъ, при освобождението на България отъ византийско робство.
Заселени на голѣми или малки групи между българитѣ, куманитѣ не сѫ могли да не окажатъ и известно влияние върху мѣстнитѣ или селищни названия. И днесъ, макаръ и по единично, но изъ много покрайнини се срѣщатъ названия, които съ сигурность бихме могли да приемемъ като кумански. Освенъ нѣколко наименования, които стоятъ въ връзка съ името куманинъ, като Κуманичъ (Сѣрско), Кòменско (Троян.), Кỳманица, махла до Карашъ (Врач.), Кỳманова чука до Зимевица (Соф.), Кỳманецъ до Джуровъ (Тет.), се срѣщатъ и нѣколко названия които стоятъ въ връзка съ лица отъ кумански произходъ,
91
между които тукъ ще споменемъ: Алтѝмиръ (Орѣх.), Κοсàня, между Селановци (Орѣх.) и Бърдарски-геранъ (Б.-Слат.), Дермàнци (Лук. и Врач.), Бàтановци (Рад.), Ярджѝловци (Трънско), Батулѝя (Соф.), Драгомàнци (Воденско) и др. Като имена отъ кумански произходъ, могатъ да се посочатъ още: Визурѝлъ и Браѝлъ до Г. Желѣзна (Троян.), Батѝлъ и Гатѝлъ до Торосъ (Лук.), Патỳлия до Липница (Ботевгр.), Батъ̀нъ до Микре (Ловч.), Бàтенъ до Перущица, Бранѝлъ и Берѝлъ до Угърчинъ (Ловч.), Кòрменъ до Боженица (Ботевгр.), с. Кормѝнско (Троян.), Бунѝлъ до М. Желѣзна (Тетев.), Бътѝна, мѣстность до Градецъ, турската форма на което име е запазена въ съседната височина Алботѝнъ (Вид.), Батѝнъ (Свищ.) и пр.
Освенъ горнитѣ названия, у насъ се срѣщатъ и много други селищни и мѣстни названия, които ако не сѫ отъ кумански, то тѣ сѫ отъ прабългарски или печенежко-кумански или узски произходъ. Между голѣмиягь брой такива имена, тукъ ще изброимъ следнитѣ: Балдарàнъ до Триградъ (Дев.), Атàла до Ѫгленъ (Лук.), Бучỳмъ до Златица, Ηесерò до Криводолъ (Врач.), Τỳтмеръ до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Неговàнъ (Соф.), Градомàнъ (Соф.), в. Лàчманъ надъ Симеоново (Соф.), Боровàнъ (Б.-Слат.), Чарикмàнъ, личенъ връхъ до Каварненското пристанище, Градомàнци (Скопско) и пр.
Голѣмъ брой отъ прабългарскитѣ и куманопеченежкитѣ наименувания отдавна сѫ пославянени чрезъ прибавяне къмъ основата, или къмъ самото име наставкитѣ: ецъ, ица, ево, ово и др. като: Борѝловецъ до Раковица (Кулско), Бàтевецъ до Боженица (Ботевгр.), Бàтово до Дерманци (Лук.), Борѝлица до Турия (Казанл.),
92
Гатанèцъ до Γ. Косово (Севл.), Батѝлица до Торосъ (Лук.), Батòшево (Севл.), Батѝшница (Бѣл.), [1] Перѝловецъ (Кул.) и мн. др. Една малка часть отъ тѣзи названия сѫ добили турски изговоръ, като напр.: Алботѝнъ вм. Бътина, Балчѝкъ, вм. Баликъ и пр.
На края се налага да обърнемъ внимание върху една особеность на голѣма часть отъ названията, за които казахме, че сѫ отъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ. Тѣзи названия се отличаватъ главно по това, че завършватъ съ наставкитѣ ил, като: Батѝлъ, Гатѝлъ, Бонѝлъ, Перѝлъ, или на — анъ и манъ, като напр. Гатàнъ, Батàнъ, Чèпанъ, Дермàнъ, Градомàнъ, Драгомàнъ и пр.
9. ТУРСКИ ИМЕНА
Петь вѣковното турско робство промѣня не толкова етнографския характеръ на българскитѣ земи, колкото селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. И съ право може да се отбележи, че нѣма кѫтъ отъ нашето отечество, въ който да не се срѣща поне едно название отъ турски произходъ, дори и никога тамъ да не е имало турско население.
Още съ завземането на Балканския п-въ, турцитѣ почватъ да промѣнятъ и названията на селищата, рѣкитѣ, планинитѣ и пр. Тази промѣна е ставала главно по три начина: 1. — чрезъ осмисляне или чрезъ приспособяване на имена по турски изговоръ, 2. — превеждане и 3. — пълно замѣстване на старитѣ названия съ имена отъ турски произходъ. На друго мѣсто се спираме по-подробно на осмисленитѣ или имената съ турски
1. Трѣбва да отбележимъ, че споредъ Константинъ Багрянородни, единъ отъ печенежкитѣ князе къмъ 889 г. се е казвалъ Bata, а неговиятъ синъ — Bataul (900—920 г.).
93
изговоръ (стр. 94), а тукъ ще се спремъ на преведенитѣ и на турскитѣ наименувания.
Ако се взремъ по-внимателно върху всички турски названия ще видимъ, че турцитѣ еднакво сѫ превеждали, осмисляли и налагали свои названия.
Турцитѣ сѫ превеждали всички по-стари названия, на които сѫ разбирали значението на името, независимо отъ това дали тѣ сѫ отъ български или гръцки произходъ. Гръцкото Гинекокостронъ се превежда на Κъсъ-хисаръ, дн. Женско, Сидерокастронъ = Демиръ Xисаръ, Велесъ — въ Кюпрюлю, Сърнена-гора въ — Караджа-дагъ, Ниса-планина — въ Κара-οкушъ, която е клонъ отъ Ени-ханъ-тепе въ централнитѣ Родопи, Маторие гори — въ Κоджа-балканъ (Стара-планина), Ἱερόν ὄρος до Родосто — въ Текиръ-дагъ (Света гора), Виденица — въ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ, в. Перунъ въ Пиринъ — на Елъ-тепе, р. Черна — на Кара су, Вълчи-кладенецъ—въ Куртъ-бунаръ (Чирп.), и пр. Броятъ на преведенитѣ турски названия, изглежда ще да е твърде голѣмъ, но тъй като намъ не сѫ ни известни старитѣ български наименувания, на този видъ имена тукъ повече не ще се спираме.
Известно е, че броятъ на селищнитѣ, рѣчнитѣ и мѣстни названия отъ турски произходъ е твърде голѣмъ. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че отъ всички народи, живѣли изъ българскитѣ земи, никой така сполучливо и точно не е давалъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както турцитѣ. Всѣко име въ зависимость отъ неговата околность, особеность на почвата, растителность, особенъ видъ, цвѣтъ, състояние и пр. е давано напълно вѣрно. Да вземемъ само единъ примѣръ. Днешното име на с. Вѣтренъ-долъ е преводъ
94
отъ турското Εли-дере. И пѫтникътъ ще забележи до селото, че всички дървета вмѣсто на югъ, сѫ наведени на северъ. Това единствено се дължи на постоянниятъ вѣтъръ, който духа по коритото на р. Ели-дере отъ планината къмъ равнината.
Отъ неизброимото число турски названия ще се задоволимъ само съ нѣкои по-характерни и интересни имена, като: Хàрманли, Казъ̀лъ Агачъ (Елхово), Κара-бунаръ, Казанлъкъ, Ярдъмъ, Дели Орманъ, Тузлукъ, Сакаръ-планина, Пашмакли, Юмрукъ-чалъ, Каймакъ-чаланъ, Ири-дере, Κуру-чая, Гяуръ-гине, Еркесия, Орханъкьой, Хайрединъ, Татаръ-Пазарджикъ, Кангалъ, тѣсенъ и дълбокъ коларски пѫть, Чадъръ-тепе, Кавръка, Яязларъ, Делибинлерли, Язапъ-кьой и пр.
10. НАЗВАНИЯ СЪ ТУРСКИ ИЗГОВОРЪ
Между множеството турски наименования, въ всички крайща на нашитѣ зими се срѣщатъ и голѣмъ брой, особенъ видъ селищни и мѣстни имена отъ предславянски и славянски произходъ, видоизмѣнени по турски изговоръ. Тѣзи имена показватъ, че турцитѣ, макаръ и завоеватели сѫ възприели и много отъ заваренитѣ названия, като сѫ ги приспособили по свойствения на тѣхния езикъ строежъ на думитѣ. Имената съ турски изговоръ, можемъ да раздѣлимъ на три малки групи. 1. — Напълно видоизмѣнени, 2. — названия въ които нѣкоя отъ срѣднитѣ срички или мека съгласна е промѣнена на твърда съгласна или е изпустната нѣкоя гласна и 3. — имена чийто наставки завръшватъ на ча, че, ша и джа.
95
Къмъ първата група можемъ да отнесемъ следнитѣ имена: Силѝстра, отъ гръц. Дристра, а последното произхожда отъ стб. Дръстъръ, Едирнè — отъ Одринъ, Фѝлибе — отъ Филипополисъ, Гьòзекенъ отъ стб. Козекградъ, Εкренè отъ Кранея, Γьòпса отъ Копсисъ, Γюмюрджѝна отъ гръц. Комоцена, Кèстричъ отъ Кастрица и пр.
Къмъ втората група спадатъ следнитѣ имена: Μàдара отъ стб. Матара, Кòртенъ — отъ Коритенъ, Трѣвна — отъ Трѣвенъ, Студèна (Соф.) — отъ Студенъ, Лòзна — отъ Лозенъ, Ηèвля — отъ Невенъ, Κривня — отъ Кривина, Никю̀пъ (Търн.) — отъ Никополъ, отъ Дирàма — Драма; Дрèзна (Правишко) — отъ Дрѧздѣ (гора, лѣсъ), Истèрна до Варòша при Прилепъ отъ лат. cisterna и др. Името на града Кюстендѝлъ е арабски преводъ на Константинова земя (ил на арабски значи земя).
Броятъ на названията, които спадатъ къмъ третата група е най-голѣмъ. Въ тѣхъ българскитѣ наставки ица, ецъ, ьцъ сѫ замѣнени споредъ турската фонетика съ суфикситѣ — ча, че, ша и джа. Така:
Кюстèнджа идва отъ Костенецъ,
Дупинджà — отъ Дупница,
Стрàлджа — отъ Стрельцъ,
Кòзлуджа — Козица;
Добруджа — отъ Добротица;
Стрàнджа — отъ Стражица,
Ηèвша — отъ Нягоса;
Εлèхча — отъ Елшица (Хаск.),
Карапчà (Попов., Ямб., Балч.) — отъ Крапецъ,
р. Карапанчà — отъ Крапиница,
Κалугèрча — отъ Калугерица (Н. Паз.),
Маркòвча — отъ Марковица;
Кюлèвча — отъ Кулевецъ;
Косòвча — отъ Косовецъ;
Езерчà — Езерецъ;
Селча — отъ Селце,
Стрèлча — отъ Стрельцъ,
Лòвча — отъ Ловечъ,
Зѝмничъ — отъ Зимница;
Блàча (Невр.) — отъ Блатецъ;
96
Κръ̀нча (Дрѣн.) — отъ Крънецъ;
Цръ̀нча — отъ Църньцъ (калугеръ),
Ρýпча = отъ Рупецъ,
Влаховичъ — отъ Влаховица,
Лю̀таджикъ (Врач.) — отъ Лютица [1] и пр.
11. АЛБАНСКИ НАЗВАНИЯ
Въ най-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия отъ албански произходъ. Следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688/1690 г., много българи отъ Скопско, Тетовско, Дебърско, Гилянско, Кумановско и Гостиварско, заедно съ сърби изъ Косово-поле, напускатъ роднитѣ си огнища и се изселватъ на северъ отъ Дунава въ днешна Войводина — Срѣмъ и Банатъ, тогава австрийски владения. На мѣстата на обезлюденитѣ селища, било доброволно или по нареждане на турското правителство сѫ били заселени албански колонисти, които по-късно постепенно заематъ все по-обширни области по горното течение на Вардара и Морава.
Както всички народи, така и албанцитѣ сѫ видоизмѣнявали, осмисляли или напълно замѣняли старитѣ селищни и мѣстни названия съ такива отъ албански произходъ. Тъй като тѣзи крайща ми сѫ твърде малко познати и не съмъ ималъ възможность да събирамъ материали, то затова тукъ само за примѣръ ще бѫдатъ дадени нѣколко албански названия като: Për-korda = „подъ ридъ" до Цръни-връхъ (Ск.), Vorat Turčve = Турски гробища до Горно Сонье (Ск.), Džuri zi = „Черенъ камъкъ" до Малчище (Ск.), Škoza = Габеръ до Червена вода (Ск.) и пр.
1. Въ единъ документъ отъ 1836 г. вм. потурченото Лютаджикъ, срѣщаме бълг. Лютица.