Сегашното и недaвното минало на град Велес
В. Кънчов
 

II. ЧЕРКОВНО-УЧИЛИЩЕН ПРЕГЛЕД

4. Българските владици във Велес

Генадий (1870—1872). — Несполука в избора. — Характерът на владиката. — Неговото отстранение. — Дамаскин (1872—1875). — Неговото избиране, — Тържественото му посрещане. — Приготовление за отиване на владиката в Струмица. — Пълната несполука на предприятието. — Лошавите последствия от това нещо. — Искането на власите една от българските църкви и част от гробищата. — Енергическото държание на българите по тоя въпрос. — Смущения в града. — Убиването на един българин. — Несполука на власите. — Липсуване на енергия в българския владика. — Охладяване на народа към него. — Отстраняването му. — Поп Тодор като владишки наместник (1875—1878). — Последните опити на гръцкия владика против българите. — Енергическото държание на поп Тодор. — Неговото затваряне. — Надеждите на велешани подир С.-Стефанския трактат и осуетяването им.

264

До 1870 г., когато се образува Българската екзархия, Велешката епархия останала без владика. Българската община управлявала епархията, без да срещне какво-годе препятствие било от страна на народа, или от страна на властите. Гръцкият владика останал във Велес, но никой не обръщал на него внимание. Той си живял в една влашка къща и се не показвал даже на улицата.

Между епархиите, които се отстъпваха със султански ферман на Българската екзархия, беше, както ни е известно, и Велешката епархия.

Велешани трябваше да си изберат владика. На онова време това нещо не беше лесна работа, понеже нямаше достатъчно число владици. От Екзархията бил препоръчан за владика бившият дебърски владика Генадий (1870—1872) Тоя Генадий бил по народност влах, родом от Битоля. Вследствие на някои спорове, които възникнали между него и патриарха, он се отказал от Патриаршията и минал под ведомството на Екзархията.

Велешани избрали Генадий за владика, но скоро видели, че не са сполучили в избора си. Той бил човек стар, имал повече от 65 години. Нямал никакво образование, не знаял даже да служи хубаво по славянски. Ръководил го един негов син, който се учил в Атина и бил много добър момък. Първата година владиката добре поминал във Велес, но втората не била така благополучна. Владиката бил човек кротък и добродушен, но на старини, както с много човеци става, он станал сребролюбец. Ръкополагал свещеници по на 20 къщи, без да знае дали са они грамотни или не. Нямал сила пред правителствените власти, нямал нужната енергия да ръководи епархията.

Всичко това накарало велешани да искат оставката на вла-


265

диката. Той не се забавил да напусне Велес. Това било през началото на 1872 г. Скоро подир оставката си Генадий умрял.

Велешката епархия останала пак без владика. Тоя път гражданите решили да бъдат много внимателни при избора си.

Избирането станало през м. септември. На велешани биле предложени няколко кандидати, между които се намирал архимандрит Дамаскин, оня същият калугер, който през 1849 г. станал учител в Пърцорек и въвел подпълно Ланкастерската метода във велешките училища. Той оставил много добри възпоминания в града, затова сега велешани единодушно го избрали за свой свещеноначалник.

Дамаскин (1872—1875). Щом било съобщено в Цариград за избора на Дамаскин, он бил ръкоположен там за велешко-струмски митрополит. Още Генадий велешаните наричали велешко-струмски. С това имали намерение да присъединят и Струмица на епархията си.

Докато да се подпише ферманът на новия владика, минало се доста време и той тръгнал през 1873 г. за великденските празници да бъде във Велес. Гражданите му приготвили най-тържествено посрещане. Всички очаквали с нетърпение новия владика.

В това време валия в Солун бил Мидхат паша, известният турски реформатор.

В Солун той бил против гръцките владици, като желаел по какъвто и да е начин да се убие тяхната голяма сила, с която разполагали. Това било известно на велешани и те писали предварително на своя владика, щом дойде в Солун и направи визата на пашата, да отвори с него разговор за Струмица и да му загатне за желанието си да отиде и в тоя град, понеже населението му искало да се присъедини към Велешката епархия.

И наистина Дамаскин, щом пристигнал в Солун, отишел при Мидхат паша, придружен от секретаря си Малеев, който бил много способен момък и отлично владеел турски език. В разговора си Дамаскин загатнал на пашата за Струмица, Малеев подзел въпроса и майсторски го представил. Валията не се изказал ясно, но дал да се разбере, че ако народът поиска владиката, властите няма да препятствуват.


266

В Солун пристигнали и няколко първенци от Велес да придружат владиката в пътуването му. На станцията в Криволак го посрещнало множество народ от Тиквеш. Той влезнал тържествено в Неготин, главното място на Тиквеш, и подир два деня тръгнал през селото за Чичевския манастир «Св. Архангел». Навсякъде се трупали цели хиляди селяни да целуват ръка на първия български и българин владика, който стъпва в земята им подир толкова години. На «Св. Архангел» се събрало такова множество селяни, щото цели поляни около манастира били осеяни с народ.

От манастира владиката, придружен от тълпа селяни, пешаци и коняци, се отправили за Велес. Целият град излязъл при манастира «Св. Димитра» на посрещане. Учителят Васил Попович държал една прекрасна реч на владиката. Мнозина плакали от радост. Митрополитът с всичкото множество се отправил в църквата «Св. Пантелеймон», дето се извършил молебен. Подир молебена народът се събрал в училищния двор, дето се веселил до сред нощ.

Кой не знае с какъв ентусиазъм българският народ посрещаше своите народни владици? Петвековният роб усети сила в себе си. Той се бори мъжки, бори се с една голяма сила, бори се с гръцката Патриаршия, която беше вторият владетел на полуострова подир султанското правителство. А кой ще откаже, че Патриаршията не напъна всичката си енергия, не употреби най-деятелските мерки, не си послужи с най-низките средства да удуши въстаналия българин?

Инстинктивно българинът съзнаваше, че първата му крачка бе извънредно сполучлива, ето защо целият народ се предаде на неимоверно ликуване.

Ако без владици, без официални народни водители, толкози много се спечели, то какво бляскаво бъдеще трябваше да си предрича народът, когато виждаше вече тези водители пред очите си!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Естествено беше разочарованието, което скоро последва на много места из нашето отечество подир дохаждането на бъл-


267

гарските владици. Повечето от тия владици не отговаряха ни ратоборния дух, конто бе се развил в мирските водители на народа.

Великденските празници минали много весело във Велес. Подир празниците се избрал епархиален съвет.

Двете велешки общини се съединили в една и гражданите се завзели да турят ред както в общините, тъй и в училищните работи.

Между това и планът за превземането на Струмица бил окончателно уреден. В Струмица и в селата било подготвено населението да посрещне владиката и да го признае за свой духовен началник, щом он стъпи в техните места. Най-енергически работил по тоя въпрос Костадин Шулев, който бил от душа и сърце предален на делото, но и в самата Струмица имало разпалени сторонници на българския владика.

Преди да стане това нещо, велешани решили още веднаж да сондират Мидхат паша по тоя въпрос. За тая цел отишли 6 души от велешката община при пашата. Он ги приел много добре и явно им съобщил, че народът от Струмица иска владиката, той може свободно да иде, но не им дал никакво официално съглашение за това нещо.

Пратениците се върнали и владиката се отправил за Струмица, придружен от Костадин Шулев. Минали без всяко препятствие в Струмишката епархия. Селяните отвсякъде се стекли да посрещат владиката. При село Давидово го посрещнала една депутация от града Струмица. В депутацията биле Захо Маханджи, Наче Ковач, К. Русев и Костадин Пеев. [1] В село Василево ги посрещнали много селяни от близките до града села. Но тук се явил и особен пратеник от каймакамина, който явил на владиката, че не трябва да дохожда в Струмица, понеже е опасно да не станат смущения в града.

Владиката се уплашил от това съобщение и явил на Шулев,
 

1. Захо Механджи е умрял; Наче Ковач се е преселил в България, Костадин Русев е бил един от тия струмишки патриоти, щото пожертвувал цялото си състояние в борбата с гръцкия владика, а неговият брат е бил отровен от воденския владика. К. Пеев е сега гъркоман и църковен епитроp в Струмица.


268

че ще се върне. Това довело до отчаяние както Шулев, тъй и струмишката депутация. Напразно говорили на владиката, че никаква опасност няма, че това е хитрост, скроена от гръцки струмишки владика, че никой няма да излезе против тях и пр. и пр. Дамаскин останал непоколебим и се върнал назад.

Тая слабохарактерна постъпка имала във всяко отношение много лошави резултати за българите.

Струмишките патриоти се върнали назад посрамени и отчаяни. Народът в Струмица се обезкуражил, като си съставил съвсем долно понятие за силата на българския владика. Гъркоманите с гръцкия владика се окуражили още повече и българското дело в тоя град е толкова останало назад, щото и до днес в Струмица няма нито българско училище, нито община.

Във Велес тая случка направила много лошаво впечатление. Всичките граждани осъдили постъпката на владиката; те не очаквали такава слабост от един владика, който в Турция има голямо значение, който знае, че народът е с него, и най-после знае още, че ако и тайно, но валията съчувствувал на постъпката .

Тъй от самото начало работата на Дамаскина не тръгнала добре. Секретарят му, който много хубаво работил и си спечелил голяма симпатия, скоро си подал оставката и владиката загубил в неговото лице един способен другар и верен помощник.

През 1874 г. се появи на сцената наново гръцкият владика Антим. Той от страна на влашката община, която броила 40 къщи, се обърнал към правителствените власти и поискал дa се отпусне на тая община една от градските църкви, именно «Св. Спас», и да им се даде място от градските гробища. Във владишкия такрир било изложено, че във Велес има 4 църкви. От Патриаршията силно настояли да се удовлетвори това искане на владиката и наистина от Солун дошла заповед, щото българите да дадат «Св. Спас» и част от гробищата на власите.

Това нещо било съобщено официално на владиката. Гражданите силно възнегодували и заявили на Дамаскин, че те не приемат нито едното, нито другото от исканията на власите. Между това българската община под председателството на


269

владиката отговорила на правителството, че сведенията, които то има относително църквите във Велес, са криви. В града, гласел отговорът, няма 4 градски църкви, а само две, именно «Св. Пантелеймон» за западната част на града и «Св. Спас» за източната. Освен тия църкви в Пърцорек има един параклис в Рилския метох, но той е частно притежание на Рилския манастир. «Св. Димитрий» не е градска черква, а манастир вън от града. На това основание българите не могат да дадат на власите «Св. Спас», а са готови да им направят една черковичка, колкото се пада на 40 къщи население, което се дели от българската община.

Тоя отговор на българите отишел в Цариград. Додето да се даде оттам окончателно решение на въпроса, във Велес станало едно смущение относно гробищата. Битолският вилаетски медзлиш настоял да се отстъпи една отделна част от гробищата на власите. Велешани заявили на правителството, че не приемат това решение.

В това същото време умряла една влахкинка и власите поискали да се опее в църквата «Св. Спас». Българите заявили, че това е възможно, но опяването да стане с български попове. Покойницата била отнесена в черковния двор. Събрало се около църквата голямо множество народ. В това време велешкият медзлиш с българския владика се появили на гробищата да отделят място за власите. Народът страшно възнегодувал против своя владика. Наченало се открито роптание. Медзлишът бил принуден да се върне назад, без да направи нещо. Въпреки най-енергичните мерки, що взели българските първенци да не стане някой скандал, произлезнало сблъскване между власите и някои българи. Власите били принудени да бягат, но в метежа един българин бил промушен с нож. Станало страшно смущение между народа. Страстите се разпалили и власите, що не могли да избягат, били изложени на голяма опасност от страна на тълпата. Благодарение на по-първите и по-влиятелните българи и на полицията повече кръв не се проляло.

Станало народно събрание, в което владиката бил укорен за мекушавостта си. Българите заявили по най-енергически


270

начин, че не дават нито църква, нито отделни гробища на власите.

Правителството било принудено да направи отстъпка на българите, като се бояло от по-нататъшни смущения. И църквите, и училищата останали на българите.

Особена комисия била отредена да изпита кой е повдигнал смущението в града и кой е убиецът на българина. Оказал се като убиец някой си Тоиде Вого, който бил арестуван в Солун. Но когато настъпи 1875 г. и за българите в Македония повея друг вятър, Тоиде Вого беше освободен и същевременно арестуван един българин като лъжесвидетел. Тоя българин си изтеглил твърде много. Лежал затворен до възкачването на престола на Султан Хамид.

Дамаскин постепенно, постепенно изгубил всякакво влияние във Велес. Той станал съвсем бездеятелен и подир няколко оплаквания от страна на велешаните до Екзархията он бил повикан през септември 1875 г. в Цариград, дето останал член на синода. Една година по-после Дамаскин умрял в един манастир около Пловдив.

Поп Тодор (1875—1878). След отстраняването на Дамаскин бил проводен от Цариград поп Тодор Митов за владишки наместник. Изборът тоя път бил сполучлив. Поп Тодор се държал много добре както с народа, така и с властите. А като вземем пред вид, че той е управлявал епархията в най-мътното време, и то като прост поп, трябва да му отдадем справедливата похвала за енергията му и безстрашието му в онова време, когато много лесно се хвъргаше въжето на врата.

Гръцкият владика Антим не стоял празен във Велес. Той намерил случай да си отмъсти на някои свои върли противници от българите. Във Велес дошел за каймакамин един черкезин, който бил чист разбойник. Владиката го подкупил да направи пакост на Мише Кушев. Чифликът на Кушев в с. Чичево бил изгорен с всичката прибрана храна от полето. Сам Мише едва се избавил с бягство от разбойническите куршуми. Скоро подир това къщата на Кушев била запалена откъм пътя. Стекли се човеци да гасят, но като отишли в конака за тулумбите, намерили ги разглобени на части. Станало явно на всичкото население,


271

че каймакаминът с владиката си са турили за цел да съсипят тая къща. Направили се много оплаквания от народа против каймакамина.

Даже и някои турци въстанали против неговите явни злочинства. Тогава една депутация от граждани турци и българи се явила пред солунския валия и поискали сменяването на каймакамина. Валията арестувал депутацията и я върнал под конвой във Велес. Но оплакванията пак се подновили и черкезинът бил преместен от Велес.

Скоро подир него и Антим трябвало да напусне града. Он бил назначен за сараевски митрополит, която длъжност запазил до окупирането на Босна и Херцеговина от австрийците. Сетне бил пенсиониран и умрял във Виена.

Поп Тодор редовно заседавал в медзлиша и гласът му там, подкрепяван от двама ази християни, имал вес. Год. 1876 зле се отразила на българските работи в Македония. За велешани тя преминала без особени потресения. Но през 1877 г. българите почнали да се преследват. Поп Тодор бил арестуван в Солун, дето стоял до подписването на С.-Стефанския договор. Тогава он бил освободен и отишел във Велес пак като председател на общината. Това било за Великден през 1878 година.

Велешани почнали да се готвят за посрещането на русите съвсем явно. Направили байраци, украсили училището, учениците приготвили песни за посрещането, а гражданите — вино; но писано било другояче да излезе работата! Европейският ареопаг остави Македония на Турция и напусто бяха протестите на македонците. Поп Тодор заедно с няколко първенци замина за Цариград да протестират пред чуждите представители за строгата присъда в Берлин, но решението не се върна и протестирующите намериха за по-добре наместо във Велес да отидат в освободена България, дето им се усмихваше новият живот,
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]