Сегашното и недaвното минало на град Велес
В. Кънчов
 

II. ЧЕРКОВНО-УЧИЛИЩЕН ПРЕГЛЕД

2. Велешките училища до черковната борба

Четене и писане на славянобългарски в миналото столетие. — Частните учители. — Тяхното учение и възнаграждението им. — Поп Паун.— Даскал Кице. — Даскал Митре (1810—1854). — Животът и учението на даскал Митре. — Неговото ставане общински учител 1832 г. — Заслугите му. — Въвеждане безплатно учение в западновелешкото училище. — Даскал Спиридон. — Костадин Самоковлията. — Другарите му. — Дамаскин (1849—1856). — Пълното въвеждане на Ланкастерската метода във велешките училища. — Учители в западното училище до 1850 г. — Нещо за Георги. Трайков. — Будимирович (1850 до 1856г.). — Йордан Костадинов Джино. — Неговото учение във Велес. — Черти от живота му. — По-големите успехи на пърцоречане в училищно и черковно отношение. — Ангелко Палашов. — Черти от живота му и обществената му деятелност. — Уреждане на училищно настоятелство в Пърцорек на 1843 г. — Училищният капитал. — Сметки на училищата в Пърцорек. — Георги Икономов от 1856 до 1861 г.— Неговата деятелност в училищните и черковни работи. — Подигането на западновелешкото училище. — Първото празнуване на Св. Кирил и Методий във Велес. — Кратки бележки за живота на Икономов вън от Велес. — Нешкович, учителствуването му в пърцоречкото училище. — Георги Милетич. Учителствуването му във Велес. — Бележки и животът му вън от Велес.

224

От незапаметни времена е имало във Велес частни учители, които са учили децата да четат по църковно-славянските книги и да пишат на български език. Ние видяхме вече, че х. Мишо Кушев се е учил около 1750 г. на славянобългарска книга във Велес. И не само той, но и всичките негови по-състоятелни връстници са учили на същата книга. Х. Мишо е потвърдявал, че в неговата младост е имало стари учители, които тоже са се учили във Велес. Аз съм твърде убеден, че подир първите погроми при покоряването на страната от турците в много места на Македония, а също тъй и във Велес останалите живи грамотни мъже са почнали да учат на книга техните млади съотечественици по домовете си, защото не е било възможно общо училище да се отвори. Та не само по манастирите се е задържала славянобългарската писменост, ами и в много градове, един от които е бил и Велес. Друго потвърдяване на това са велешките попове. Откогато се помни, във велешките църкви се е служило на славянски, а във Велес сякога е имало църкви. До времето на Игнатия в църквите са чели по старите книги. Подир тяхното изгаряне въведени са били в църквите само нови печатни книги.

В началото на настоящото столетие е имало и в двете части на Велес няколко частни учители. Те сичките са учили децата в


225

своите къщи, като са определяли за това по една по-широка стая от домът си. Учението се е начевало с аз-буке-то, подир него е следвала наустницата, после наред псалтирът, святчето, апостолът и в твърде редки случаи най-сетне евангелието. Освен това учили са децата да пишат с гъше перо по книга и са ги учили още четирите първи действия. Кога са въведени арабските цифри, не е известно. Знае се, че връстниците на х. Мишо са писали числата с църковни букви.

Всяко дете плащало в неделята по веднъж за учението. Това плащане се наричало Съботница, защото в събота се давало. Плащало се е различно, според авторитета на даскала. Някои са взимали по 10 пари в месеца, други по 20 пари и 30 пари. А биле са случаи, дето на някои известни даскали се е плащало по 1 грош и по 60 пари. Освен това всяко дете е давало в неделята по една пара за чистене. Зиме носили дърва за отопление.

Когато някое дете свършвало някоя книга, то, преди да начене следващата, родителите му са давали обяд, на който освен ближните роднини бивал е и даскалът, и някои от другарите на детето. Подир яденето другарите на честития ученик го поставяли на една дъска, зимали го и с пеене «Достойно есть» го занасяли на прага и чукали главата му от горния праг на вратата с викове: Достоен! Подир това учителят получава някой дар и се разнасяли.

Освен по домовете на часните учители в метоха на Рилския манастир на Пърцорек всякога е имало по един учител, комуто се плащало по същия горе изложен начин. [1]
 

1. Аз съм твърде убеден, че по къщята във Велес ще се намерят останали стари тефтери или други някои книги, по които ще може по-добре да се съди за грамотността на велешани в началото на настоящото и даже в миналото столетие. В един черковен тефтер има записано от началото:

Този тефтер е подарен, види се, на църквата по-после, защото подир 2—3 бели страници на него се почват църковни сметки в 1845 г.

Х. Димо, който е писал горното, трябва да е имал поне 35 или 40 г. По-млади самостоятелни търговци рядко са се срещали по онова време. Х. Димо трябва да се е учил къде началото на настоящото столетие, когато вече цифрите са били арабски.


226

Най-старият учител, когото помнят сега живущите стари човеци, е бил поп Наун, родом от Велес. Къщата му е била на западната страна на града. Учил е децата в своята къща. Той е учителствувал дълги години и е бил прочут даскал на времето си. По всяка вероятност е почнал да учителствува къде края на миналото столетие и е учителствувал докъде 1815—1820 г. Когато е умрял, синът му даскал Кице е завзел мястото му и той е даскалувал докъде 1835 г. В негово време е имало още доста много учители, които са били ученици на баща му.

Малко по-късно от поп Наун в Пърцорек почнал да даскалува друг един мъж, който е добил голяма известност. Това е даскал Митра (Митре). Той е бил родом от с. Нагоричени (Кумановско). Почнал е да учителствува във Велес около 1810 г. Седалището му е било Рилският метох. Там той учил децата, там е живял, ял и пил в същата стая, дето били учениците му. Учението се начевало сутринта рано и се свършвало вечер късно. На обед учениците яли в училището и подир това през лятото лягали там да си поспят един час и после пак се начевало учението. И даскал Митра си спал заедно с тях подир обедния час. В първо време той е събирал на неделята по 60 пари от своите ученици. По-после приходът му се е увеличил доста много; било е време, когато той е събирал по 6—7 гроша в неделята.

Точно не може да се определи животът на даскал Митра. По едно време той отивал в Скопие да учителствува, но скоро пак се повърнал във Велес, дето е имал вече доста почитатели. Ходил е облечен, както другите граждани, само на главата си носил една висока шапка от черна агнешка кожа. Учил е и момичета, и момчета заедно. По едно време почнал в събота да предава черковно пеене. Даскал Митра е пеел сам много хубаво в църква, заради това народът го обичал много.

Почнало да се говори измежду градските първенци в Пърцорек да се плаща на даскал Митра една заплата от църковните приходи, той да учи децата без пари. Това мнение намерило в скоро време много привърженици. Най-сетне един ден се събрали градските първенци и решили едногласно да се плаща на даскал Михра от църковния ковчег, тъй също и училището


227

да се поправя и наглежда от църковните епитропи. Това е било около 1832 г. Даскал Митра станал общински учител и в Пърцорек учението станало безплатно.

За да се достигне в онова време до подобни резултати — до безплатно учение, трябва твърде много да са спомогнали онези велешки търговци, които са карали в Австрия сахтияни и са видели там общински училища.

Не е известно каква заплата е получавал даскалът в началото. В последните времена му се е плащало до 1400—1500 гроша на гоdината.

Даскал Митра е доживял до стари години. Около 22 години той е бил общински учител. За последен път неговото име се среща в черковните тефтери през 1854 г. Старостта го е принудила да остави учителствуването. Очите му не са можали вече да виждат добре и скоро подир напущането на училището той е ослепял. Умрял е къде 1857—1858 г., като достигнал дълбока старост, оставил подир себе си двама синове, които са били псалтове в черквата.

Този многозаслуживши даскал е принесъл грамадна полза на Велес. По-голяма част от грамотните стари хора са негови ученици. Множество учители във Велес и в други градове на Македония са получили образованието си при даскал Митра.

В западния Велес по-късно се е наченало безплатното учение. Спротивчани отиват се` подир пърцорекчани. Едва около 1840 г. и там почнали черковните епитропи да плащат на учители от църковните приходи.

Двете части на Велес работили независимо една от друга. Както църковните и училищните им дела, тъй също и всичките им общински работи били отделно. Това се е протакало до най-новите времена.

От другите учители на Пърцорек по-известни са долеизложените:

Даскал Спиридон. Той е бил родом от Загори (Янинско), не е известно къде се е учил. Бил е твърде развит човек. Той е начнал да изоставя настрана наустницата и псалтира, преподавал е св. история, география и граматика. Обаче от глагола нататък не е отивал. Бил е общински учител, но се занимавал


228

същевременно и с билярство, в което е имал много голям успех. Учителствувал е 1847—1852 г.

В това време се събрали в пърцоречкото училище много ученици, така щото не е било възможно само на един или двама учители да ги учат, затова освен даскал Митра и Спиридон ние срещаме в това същото време в Пърцорек още следващите общински учители:

Костадин Самоковлията, който е учил граматика и география; той е полудял във Велес. Георги Скотев велешанин, ученик на даскал Митра, получавал 800 гроша годишна заплата, и Димко х. Давчев, също тъй велешанин и ученик на даскал Митра, получавал 500 гроша заплата.

Около 1849 г. бил повикан от Рилския манастир един млад монах, Дамаскин, за главен учител в Пърцорек. Тоя монах в скоро време спечелил симпатията на населението. Он почнал да казва речи в църквата, да обяснява значението на празниците и да показва длъжностите на гражданите. Тия речи са правили силно впечатление на населението. Дамаскин е учителствувал до 1856 г. Той е въвел подпълно Ланкастерската метода в пърцоречкото училище. Тогаз вече в училището е имало таблици и всичките уреди, които са биле нужни за улесняване на преподаването. В това време се е образувало в Пърцорек и особено училищно настоятелство, което се е занимавало изключително с училищните работи.

Дамаскин спечелил такава голяма почит между населението, щото кога велешани се избавиха от хомота на Фенер, избраха него за свой владика.

След като в западен Велес се въвело безплатно учение, и там учениците се увеличили дотолкова много, щото не било възможно да се минува с един учител. На 1850 г. в западния Велес срещаме четирима общински учители, именно: Елисей поп Теофилов, който е учителствувал от 1840—1860 г. той е бил велешанец и във Велес получил своето образование. Около 1845 г. е останал общински учител, а на 1860 г. се е запопил. Получавал е през 1850 г. 2000 гроша годишна заплата.

Георги Трайков, също велешанец. Той е един от добрите работници по образованието във Велес. Почнал е да учител-


229

ствува в 1840 г., получавал е заплата в началото 1000 гроша годишно. Учителствувал е 16 години във Велес. Със своето трудолюбие и със своя добър нрав той станал много обичан на населението. В 1856 г. се е запопил и свещенодействува да днес във Велес, дето от няколко години насам е председател на българската община и се отличава и до днес със своето радеене за учебното дело.

Другите двама учители са биле: Янко Менкаджияв и Андон Кирков, които са зимали по 900 гроша годишна заплата.

И тъй около 1850 г. църквата «Св. Панталеймон» е плащала 5000 гроша годишно за учители.

От това време насетне разноските са се увеличили, защото заплатите на учителите станали по-големи.

Ланкастерската метода е била подпълно въведена и в училището на западния Велес. Отдавна наустницата и псалтира били отстъпили място на новите науки. Преподавало се е числителница, география, катехизис, свещена история и псалтика като редовни предмети. Някои учители са преподавали и граматика и българска история. Имало е записки от тия предмети, оставени от Дамаскина.

Много е вероятно, че новото учение в западното училище е преминало от Пърцорек, дето го е организирал изпърво Дамаскин. Той е преобразователят на велешките училища.

Около 1850 г. западното училище е имало главен учител един сърбин, който се е казвал Будимирович. Он е първият сърбин, що е учителствувал във Велес. Будимирович е избягал из Белградския затвор, дето е стоял поради някакво си политическо престъпление. Дошел е във Велес, дето гражданите на радо сърце го приели за учител. Той е учителствувал 6 години в града. Скоро е изучил местния говор, оженил се за велешанка и тъкмял да се установи окончателно в тоя град. Авксентий го взел при себе си като секретар. Населението е било много доволно от него. Но някои турци го мразели. Когато някой си Омер паша заминувал през Велес с войска за Шкодра, дето имало арнаутско въстание, то велешките турци наклеветили Будимирович на пашата, че е лош човек. Българските първенци се застъпили за него, но не могли да му помогнат. Па-


230

шата го вдигнал със себе си и го отвел до Призрен. Вследствие на големите молби и настоявания от страна на владиката Антим Будемирович бил освободен от Призрен, но му било заповядано да не живее вьв Велес. Он отишел в Магарево до Битоля, дето и умрял. Будимирович е бил известен и като добър винар. Правил е най-хубавото вино в града.

През 1856 г. в западен Велес се е почнало да се прави новото училище. През 1857 г. то било готово. Тогаз градските първенци се съгласили да намерят за главен учител някой отличен учен мъж. За такъв им бил препоръчан Георги Икономов от Дупница.

От това време училищните и общинските работи и в двете части на Велес встъпват в нова ера. Начева се вече борбата с гръцкия владика и за тази борба ние ще говорим по-нататък. Тук сме длъжни преди всичко да споменем нещо за още един работник в полето на образованието на Велес, който е доживял до най-ново време, той е Йордан Костадинов Джинс, родом ог гр. Велес. Джино е получил образованието си в Самоков, върнал се е във Велес и почнал да учи деца в къщата си в Пърцорек. Точно кога е наченал да учителствува, не е известно. Според показанията на някои по-стари велешани това е било около 1845 г. Преподавал е по Ланкастерската метода, но турнал един особен порядък в училището. Децата разделил на части. На 10 души наставил онбашии, които носили по една червена панделка на рамото си. После имали чауши с по една жълта тенекийка на гърдите си и юзбашии с дървени саби. Тия военни чиновници гордо се разхождали из града със своите украшения. Те пазели мира в училището и проваждали децата до домовете им. Преди наченованието на занятията децата, наредени със своите началници отстрани, произнасяли високо молитви. Същото ставало и подир учението. Лете молитвата се правела на улицата. Във време на обедната молитва се събирало множество народ да гледа на дисциплинираните ученици и на строгия им учител. Той сполучил да прибере множество ученици в къщата си. Защо Джино не е ставал общински учител, не ми е известно. Или той е искал да бъде независим, или общинарите не са, били съгласни с него, за да приемат неговия ред в учи-


231

лището. Може би бояли са се да не би властите да протестират против войнишкия ред, който въвел Джино. За турците е било много неприятно да гледат Джиновите юзбашии с дълги дървени саби да се разхождат по улиците. И наистина по едно време правителството запретило да носят учениците сабите и другите вънкашни белези. Запретено било още на улицата да се прави молитвата.

Джино не могъл да се примири с тези запретявания. Той напуснал Велес и отишел в Скопие да търси поминъка си. Там е бил около 5 години общински учител. За неговия живот в Скопие не ми е известно нищо. От Скопие заминал за Прилеп, дето останал тоже учител няколко години, и напуснал града, защото, както ще видим по-долу, спечелил си неприятелството на битолския владика, който му направил големи пакости.

Джино бил среден ръст човек, сух и много лют. Не пил ни вино, ни ракия; ял обикновено само хляб без всекакви ястия. По-нататък ние ще се повърнем да поговорим още един път за останалата част от живота на Джинот, който е оставил големи възпоминания за себе си във Велес.

От всичкото, казано дотука, се вижда, че пърцоречени вървели във всичко по-напред от своите съседи на западния бряг. Те по-напред отворили общинско училище, по-напред си направили църква, по-напред се сдобили с по-развити учители.

Освен това те не са допущали никога в църквата им да се пее по гръцки, нито са търпели гръцки учители някога, било частен, било общински. Западните велешани ги изпреварили само с направата на новото си училище. Но пърцорекчени скоро ги последвали и направили, както ще видим, много по-добро училище.

Този успех на източните велешани мен се струва, че се дължи главно на обстоятелствата, дето те са били много по-богати, защото там била главната търговия, и дето те са били по-независими от владишкото влияние. Владиците са живели всякога на западната страна на Вардара и там са могли да упражняват едно известно влияние, което никога не е било в полза на българските училища. За похвала на велешани това влияние не е


232

достигнало никога дотам, щото те да изоставят своите български училища и да повикат гърци за учители, нито пак да се откажат от славянското богослужение. Владиците са служели по гръцки, но поповете не са ги последвали. В последните години на Игнатиевото владичествуване се въвело от дясната страна в църква да се пее по гръцки. Това е било най-големият успех на гърцизма във Велес. Колкото за гръцкия учител, който в Игнатиево време бил доведен в митрополията да учи деца, той не направил никакви успехи. Владиката успял да преговори няколко от първенците да си учат децата при него, но населението си останало вярно на своите български учители. А пък откак на българските учители почнало да се плаща от църквата, гръцкият учител загубил всяко значение. Подир смъртта на Игнатия той е напуснал митрополията и останал като частен учител. Във времето на Авксентий тоя учител незабележно изчезнал от сцената.

Един от най-деятелните граждани в Пърцорек е бил Ангелко Палашов. Нему твърде много се дължи за нареждането на училищните работи. Той се е родил в последната четвърт на миналото столетие. Бил е син на богати родители, които търгували с Пеща, дето баща му карал сахтияни. Татко му искал да се научи синът му славянска книга и немска, за да му е по-лесно да води търговията си с немските търговци. Той затова го е изпроводил да се учи в Землин. Старият Палашов не е последвал примера на х. Мице Кушев, който е бил също така един от първите богаташи на западния Велес. И х. Мице имал двама синове и искал на едного да даде по-добро образование; но той вярвал, че такова образование може да се получи на гръцки език, затова проводил сина си в Солун, а другият му син х. Янко си останал във Велес и учил на българска книга.

Ангелко Палашов се научил да чете и пише по немски и сръбски, върнал се във Велес и захванал търговията на баща си, която дълги години твърде успешно вървяла. Би трябвало да се очаква, че Палашов ще се появи във Велес със сръбски идеи, както е ставало много често с ония българи, които са учили в гръцки училища и са почнали да се наричат гърци. Но тогаз не е имало кой да мисли даже за сърби в Македония и


233

Палашов си останал българин. Той е бил надъхан с патриотизъм и с най-голямо старание се завзел да уреди една добра община в Пърцорек, заедно с училищно настоятелство. По всяка вероятност в Пеща Палашов се е срещал с някои българи търговци от Северна България и старателно е чел всичко, що могъл да намери писано на български. Той е имал печат с лъв в средата и корона на главата му, на който значението е разправял подробно на своите съотечественици и ги е карал да се възхищават от неговия лъв. От тоя печат аз намерих само един отпечатък, от който провождам копие.


Палашов се е трудил много за училищата в Пърцорек. Той заедно с другите първенци са наредили училищно настоятелство, което е почнало да действува през 1843 г. Настоятелите са се наричали училищни епитропи. Те са условяли учителите, плащали им са заплатите, нагледвали са училището и са го снабдявали с нужните потреби. През 1845 г. това настоятелство се сдобило и с печат, формата на който се вижда на тук изложената рисунка.
 


Печатът е от ония, които са били уведени в българските училища по предложение на В. Априлов из Одеса и най-първо в г. 1835, при отварянето на новобългарското училище в Габрово, родното място на Априлов. Както се вижда от рисунката, петелът е зинал да кукурига, което напомня на българите, че зората е настъпила и е време за събуждане. Зад петела стои отсечено дърво, от което обаче поникнала нова клонка с един добър лист. Това дърво по всяка вероятност ни представлява унищожената от гръцкото духовенство българска писменост, която наново покарала.

Къде 1845—1846 г. търговията на Палашов не вървяла добре, но той безпрестанно се трудил за училищните работи и през 1847 г. бил избран за член в училищното настоятелство, дето се завзел с всичките си сили да уреди неговите сметки.

Ние тук изваждаме от тефтера, който е държал Палашов,


234

следващите няколко редове, които предшествуват неговите сметки. От това ще видят читателите колко много влиял сръбският език на тогавашните българи, които са се учили в сръбски училища, и колко твърди привърженици са оставили те на своята българска народност.

Оттук се вижда, че Янко Христов с някои другари е съставлявал първото училищно настоятелство в Пърцорек, понеже това настоятелство почнало да съставлява капитала на училището от нищо. Също се вижда, че населението доста много пожертвувало за своите училища. По-нататък в книгата са изложени имената на всичките пожертвователи и са означени сумите, които всеки един е жертвувал в налични пари или в записи.

По-надоле същият пише:

Тук виждаме, че Георгія е написано със словенобългарската буква Г. Това ни показва, че Палашов обичал наистина сръбското ћ, което турил и в печата си, но пак се побърквал и писал Г, както писали тогава всички негови съграждани. Словото город и буквата э, с която е написана думата эпитроп, ни показват, че Палашов трябва да е прочитал руски книги.

Подир това Палашов е написал още следующето:


235


Това последното показва, че Палашов се е боял да не би някой от училищните надзиратели да злоупотребява пари и да не дава сметки, а да иска и занапред да си остане в настоятелството. Още той е искал, щото тези настоятели да отбират що-годе от наука, да не са съвсем прости човеци. От това писмо се вижда още, че училищните епитропи са били двама.

Палашов е турил в ред всичките сметки на училището. Приходите са се състояли от лихвите на облигациите и от църквата. Разходите са били заплатите на учителите. Той много често е посещавал училището и постоянно настоявал да се почне направата на ново училище, но общината била още слаба, за да почне направата на едно такова училище, каквото желаели да имат.

Точни сведения за смъртта на тоя добър работник не можах да събера. Той е умрял по всяка вероятност около 1850 г. и е имал 70-годишна възраст .

През 1848 г. пърцоречката община е имала капитал в облигации 43 912 гроша. От лихвата на тези облигации и от църковните приходи се е поддържало училището. Църквата,


236

която е посрещала своите разноски, давала е годишно на училището около 13 000 гроша.

Подир Палашов са се намерили добри негови приемници, които с голямо старание са ръководили обществените и училищните работи в Пърцорек.

Противчани такожде се завзели и си уредили общината по същия начин, както техните съседи. Издали облигации. Сичките по-състоятелни човеци взели всякой според силите си. Някои са плащали редовно лихва на 1000 и на 2000 гроша. По-бедните на 400—500, а имало мнозина, които внасяли по на 100 гроша лихвата.

И тъй в един къс период велешките училища направили големи успехи, велешани си наредили общински училища; основали училищни капитали, от приходите на които е трябвало да се поддържат тия училища. Училищата от своя страна направили добър успех. Старата метода на преподаването изчезнала и отстъпила място на Ланкастерската метода, с което нещо образованието се тикнало много напред. През този период са се приготвили добри граждани и смели борци във Велес, които чакали само удобно време да почнат борбата срещу Патриаршията, която те бляскаво свършиха през идущия период.

Като се увела новата метода, училищата във Велес в скоро време твърде напреднали. Ученици от година на година се събирали повече и повече и трябвало вече числото на учителите да се увеличи. Ето една сметка за годините 1853 и 1854, извадена от школския тефтер на Пърцорек:

Епитроп школски Коста Радев предава хесап за две години на общината.

1853 На Георгия Даскалот за 2 лета 5301
    53 На Димитрия Даскалот за 3 месеца плакям 170
    54 За женското школе за две даскалици  500
    53 За 2 лета на Мица Козарска 510
    54 На Андрея Даскалот за 9 месеца 820
    54 За 7 месеца на Митра Милова 140



237

    54 На Митра Даскалот 1060
    55 За 6 месеца на Дамаскин Даскалот 2540
В 1853 г. пръв път се срещат учителки във Велес, и то две. Вече в Пърцорек имало женско школе. Кога е то отворено, остава неизвестно. На всякой случай не е по-рано от 1850 г. И с женското школе Пърцорек преварил западния Велес. Виждаме Ьъщо, че и заплатите на учителите почнали да се качат. Дамаскин вече получвал 5000 гроша годишно, която сума на онова време е била една голяма заплата.

Подир направата на новото училище в 1857 г. гражданите, както споменахме, потърсили някой способен мъж за главен учител. И наистина намерили способен човек в лицето на Георги Икономов, родом от Дупница. Условен бил за 10 хиляди сроша годишно. Той се завзел да нареди училището, както тябва. Подир свършването на таблиците учениците учили аритметика, граматика, всеобща история, български история и кратък катехизис.

Икономов не се задоволил само с училището. Той усилено работил измежду гражданите. Проповядвал търсене на български владици и самостоятелна черкова. Още на 1858 г. по инициативата на Икономов за пръв път се отпразнувал Св. Кирил и Методий във Велес. Подир водосвета учителят държал пламенна реч на велешани, в която им очертал живота на св. Солунски братя, напомнил им, че българите са имали свое славно минало, че те са имали своя самостоятелна църква. Тук бил и владиката, който изслушал докрая речта и не направил никаква забележка на учителя.

От тая година насетне празникът на св. Кирил и Методий станал вече народен празник във Велес и редовно се празнувал с тържество от гражданите.

Икономов е следил с голям интерес хода на черковната борба в Цариград и в България. Но не само той, ами градските първенци и от двете части на Велес са се занимавали с църковния въпрос. Обаче Икономов трябва да е дал силен подтик на работата. Всичките цариградски вестници са имали достатъчно число абонати в този град.


238

Икономов е учителствувал до началото на 1862 г. във Beлес. 4-годишното му стоене в тоя град направило епоха в обучението на децата. Той ръководил не само учениците, ами и учителите. Отличавал се с хубавото си говорене и се стремял с кротост и със съвети да поправя лошавите ученици, а не с тоягата, както обикновено се практикувало до негово време. Бил е голям неприятел на папагалското учение и постоянно е съветвал другарите си да не принуждават учениците машинално да изучават уроците си. Най-любими предмети на Икономов са били граматиката и историята. И двата е преподавал по записки. Преподавало се е граматика и преди него на учениците, но по такъв начин, щото те твърде малко отбирали, а Икономов с добрия си начин на преподаването успял да постави тоя предмет на приличното му място в училището.

Със своя добър характер Икономов се харесал на всичките граждани и досега са запазени най-добри възпоминания във Велес за него. Он е вдъхнал на велешката младеж оная енергия и народен дух, с който тая младеж се е отличила в борбата против гръцкия владика.

Считам за нужно да изложа тук някои сведения за живота и деятелността на Икономов и вън от гр. Велес. Името на тоя мъж трябва да се постави между имената на най-добрите наши народни деятели, които се появиха в началото на втората половина на настоящото столетие. [1]

Г. Икономов се е родил на 12 октомври 1822 г. в гр. Дупница. Първоначалното си образование е получил при забележителния български даскал Неофит Рилски. Още като дете Икономов се отличил с прилежанието си и способността си. Родителите не жалели нищо само да дадат на своя син най-добро образование, за каквото могло тогава да се мисли. Те проводили 18-годишния Георги да се учи в Пловдив. В Пловдив он стоял една година и с позволение на баща си отишел в Цариград и постъпил в едно новооткрито училище в Арнаут-кьой, дето между другото се преподавали турски, френски и
 

1. Тия сведения ми достави г. В. Абаджиев, секретарят на градското общинско управление в гр. Дупница, който ги е събрал от роднини на покойния Икономов, най-вече от брата му х. Михаил Икономов.


239

гръцки език. В 3 години Икономов свършил курса на училището и се завърнал в родния си град. Това било през 1844 г. Следващите 1845—1846 учебни години той останал учител в Дупница. През същата година се оженил за една своя съгражданка. Икономов се е отличил още от първите години като способен учител. Гражданите искали да остане той и занапред в Дупница, но Икономов не се съгласил и преминал в гр. Карлово, дето е останал учител 3 години наред, после се преместил в Сопот, дето е даскалувал още три години.

Додето е стоял в тия два града, Икономов е взимал най-силно участие в борбата по черковния въпрос.

През 1851 г. той е напуснал България и заминал за Букурещ да подиша малко на свобода. Тук той е прекарал 5 години. Занимавал се е с търговия и писателство едновременно. Търгувал е с гайтани. Написал е в Букурещ една брошура със заглавие «Огледало на гърко-арнаутските Биляро-Бузаджий, шарлатани-хикими», напечатана в 1855 г. Стая брошура, която аз не съм видял, Икономов е проповядвал против омразните гърци, които душеха тогава българския народ, па още и до днес душат една голяма част от него. На следующата година е излязла от печат: «Краткій най-новій писмовник» от Георги Икономов Дупничанеца. И двете книжки са напечатани в Букурещ в печатницата на Йосиф Копайников.

Види се, че търговията и свободният живот са омръзнали на Икономов, защото още през 1856 г. той заминал за Самоков, дето останал една година учител, и през 1857 г. бил повикан във Велес от западновелешката община. За неговата четиригодишна деятелност в тоя град казах вече нещо.

През 1861 г. Икономов се завърнал в дома си и две години се занимавал с домашни работи. Здравето му във Велес е било малко разклатено. В Дупница он се е много поправил и през 1863 г. се условил учител в Прилеп.

В Прилеп Икономов е учителствувал само една година и тя е била най-злочестата през цялото време на учителствуването му. Той се завзел в Прилеп да преобразува училището, както бе направил по-преди във Велес. Изкачало това му спе-


240

челило симпатиите на всичките граждани, особено на младежите. Но по-после се появила против него опозиция, която силно му огорчила живота. Една от по-богатите прилепски фамилии имала родственик, който се учил в Атина, и искала да го направи главен учител в Прилеп. За да се успее в това нещо, трябвало да се подкопа авторитетът на Икономов между населението. С тая цел почнали някои прилепчани да говорят, че от новото учение на Икономов няма никаква полза, че е безполезно да се учат граматики и географии, че учениците не отбират това, що учат, и пр.

Добрият учител се е много вълнувал от тия безсъвестни свои противници. Той наново се е бил вече разболял от охтика и станал много раздражителен. Когато дошло време да прави изпит, то противниците му задавали на децата разни безсмислени въпроси и с това ги обърквали в отговорите им. През това време болестта му се много усилила и щом се свършили изпитите, той напуснал Прилеп и се върнал дома си, дето подир 4—5-месечно боледуване умрял на 1865 г., на първия ден на светлата неделя.

Прилепчани и досега си спомнюват за способния учител, който с тъга на сърцето си напусна техния град благодарение на неколцина от по-богатите им съграждани.

Икономов оставил едно момиченце подир смъртта си, което се е учило в Цариградския лицей, но и то скоро умряло от гръдна болест, която е била вероятно наследство от татко му.

Такъв е в повечето случаи печален животът на повечето от нашите стари учители и народни възпитатели.
 

Додето Икономов управлявал училищата в западния Велес, в Пърцорек идат за главни учители един подир друг двама сърби. В онова време, за което говорим, не съществуваше тая омраза между сърбите и българите, която в ново време за пакост и на двата народа се повдигна, затова българските общини много често са давали прием в училищата си и на сърби, които тогаз не са дохождали като пропагандисти на сърбизма, а просто като учители да търсят прехраната си.


241

Първият от тия двамина е бил Нешкович, който е учителствувал във Велес от 1856 до 1858 г.

Според разказа на някои велешани Нешкович е побягнал от Сърбия вследствие на политически някакви смутове, които станали в столицата. Когато дошел във Велес, гражданите от Пърцорек търсили учител, защото в същото време Дамаскин напуснал училището. Като се пръснало слух, че един учен мъж от Белград дошел във Велес, повикали го и го условили за учител. Георги Милетич, който дошел подир Нешкович във Велес, казва, че някои велешки търговци, връщайки се от Виена, спрели се в Белград и се отнесли към белградския митрополит да им препоръча някой добър учител. И он им посочил Нешкович, когото и довели в града си.

Нешкович бил свършил правото в Пещенския университет. Той дошел заедно с жена си, която тоже учителствувала. Двамата получавали 10 хиляди гроша годишна заплата. В училището били уведени за първи път сръбски книги от тогози Нешковича. Обаче в първоначалното училище, дето преподавал Георги Скотев, се запазили таблиците на Доброплодни. Нешкович, за да даде пред очите на гражданите по-голямо значение па училището, нарекъл го «Търговско училище». Там се преподавало сръбска велика читанка, сръбско-славянска граматика, прва знаньа, кратък катехизис и кратка свещена история. Тия книги се доставяли посредством някой си комисионерин Христодулов в Ниш. Вероятно никой не се е намерил да протестира против онова нововедение в училището. То носило името българско, а се преподавало в него сръбска книга. Каква добра почва е била тогаз за разпространяване на сръбската книжнина по ближните до сръбското княжество български земи! Българите са отваряли училища, а не са имали учители, те са биле принудени да търсят, дето можат. Ето защо те с готовност са приемали всеки сърбин, който е пожелавал да учителствува в България. Как той преподава, за хората е било повечето пъти от второ значение. За тях главното е било да се научат децата да четат и пишат и да правят «есап». Това е същото явление, както е било в старо време, кога български учители и попове са ходили да учат сърбите и русите.


242

Нешкович е стоял в най-добри отношения с Икономов. Никаква вражда не е съществувала между тях, а, напротив, подпомагали си са в работата. От всичкотова излиза, че Нешкович не е имал никаква агитаторска задача. В противен случай той не би можал да живее във Велес в приятелство с Икономов, който е бил горещ български патриот.

Две години Нешкович много добре преминал във Велес и бил условен на Гергьовден 1858 г. трети път за учител. Обаче скоро подир условянето се повдигнал някакъв спор между него и общината по повод на нередовното плащане на заплатата му.

Нешкович даже се отнел до съдебните власти по тоя повод и вследствие на това общината го дигнала от училището.

Скоро подир това он заминал за Белград.

Дълго време училището стояло без учител. Общината писала по всичките по-големи градове до познати лица да им намерят някой добър учител. Такова писмо било писано и до прежния велешки владика Авксентий, който бил вече в Цариград.

В началото на 1859 г. Авксентий им изпроводил от Цариград Георги Милетич за учител. Понеже тоя мъж е играл една доста видна роля като български учител в Македония, считаме за нужно да дадем някои кратки сведения за живота му. [1]

Георги Милетич се е родил през 1837 г. в селото Мошорин, което се намерва в Южна Унгария, близо до град Тител. Първоначалното си образование е получил в Тител и после това свършил реалното немско училище в Митровица. Като искал да се избави от военната служба, младият Милетич избягал из Австрия в 1858 г. и дошел в Босна, дето престоял малко време и с един предприемач отишел в Африка, дето няколко време работил при разкопаването на Суецкия канал. След това дошел в Цариград и там в скоро време се запознал с велешко-кюстендилския Авксентий. Владиката много обикнал Милетич и го убедил да отиде във Велес за учител. Той се съгласил и през февруари 1859 г. се озовал в тоя град, дето се условил с Пърцоречката община за главен учител до Гергьовден за 700 гроша.
 

1. За тия сведения има да се благодари на г. Л. Милетич, син на Г. Милетич и преподавател в Софийската класическа гимназия.


243

Училището било много разстроено, защото дълго време стояло без учител. При новия учител се събрали на първо време 32 ученици от разна възраст и подготовка; повечето от тях били бивши ученици на Нешкович. До края на годината Милетич преподавал по старите сръбски учебници едно защото те за него биле по-сгодни, а друго, защото учениците си ги имали готови. Но същевременно он преподавал българска история по записки, като черпел материал из в. «България». Милетич из първо време е говорил, направо по сръбски на децата, но те, като не можели добре да го разбират, он се завзел да научи местния велешки говор, в което нещо успял много скоро.

Подир изпита, който станал на Гергьовден, общината условила Милетич за 6000 гроша за година време. Тая година он намерил за нужно да уведе в училището български учебници, и то същите, които биле уведени от Икономов в западния Велес. За добър случай в това време минал през Велес един книгопродавец от Дановата книжарница и от него биле купени нужните книги. Нямало само граматика и затова учителят се отнел в гр. Дойран до един учител, който му доставил Партениевата славянобългарска граматика.

И така учението и учебниците в двете части на Велес се изравнили. А това е било от голяма полза за града, дето много често ученици от едното училище отивали в другото. На по-старите ученици Милетич е преподавал немски език. Немски език е преподавал и предшественикът му Нешкович. Същевременно той съставил ученически певчески хор, който пял по празниците по къщята. Парите, събирани от пеенето и от четене псалтира, се употребявали за купуване на учебници. Годината била свършена благополучно и от изпитите гражданите останали много доволни. Условили го и за идущата година пак за същата заплата. През тая година (1860) той се оженил за велешанка Евка х. поп Даова и тъкмял да се установи окончателно във Велес. Рядко нашите учители имат щастието да се установят за дълго време на едно място. Много причини има, които ги принуждават да водят скитнически живот. През 1861 г. Милетич напуснал Велес, защото не могло да стане споразумение за заплатата му. Някои граждани налягали да


244

се намали заплатата му, он не склонявал и се преместил в Щип, дето го канили да учителствува.

В щипското училище заварил български книги, на които преподавали предшествениците му. Той си наредил същите учебници, по които преподавал и във Велес. Приет бил много добре от гражданите и се задържал в тамошното училище от есента 1861 г. до август 1864 г. — цели три години. В Щип Милетич е оставил също както и във Велес добри възпоминания за себе си.

Следващата година бил условен за главен учител във Видин, дето тоже заварил доста уредено училище В тоя град Милетич не можал дълго време да живее. Жестоко преследван от владиката Паисий, он се принудил през 1865 г. по великденските празници да избяга. По тоя повод станали във Видин вълнения против владиката и много граждани били затворени в града или изпроводени в Рушчук и Едрине. Илия Цанов, който служил при видинския тогавашен паша, много енергически се застъпил за гражданите и доста им помогнал.

Като избягал от Видин, скитникът учител отишел в Цариград и подир късо време заминал за Кукуш, дето останал учител от 1865 до 1868 г. — до Гергьовден. Тук имал за другари трите години г. Шапкарев.

През 1868 г. оставил Кукуш и заминал за Струмица, дето стоял един месец. Неизвестно ми е дали е учителствувал там, или е стоял без работа. Сетне се условил за учител във Ватоша. Тук му дошла до главата една голяма неволя. Он силно се месил в борбата срещу гръцкото духовенство, затова струмишкият владика Йеротей го зел на очи и търсил случай да го премахне. Случаят му се паднал, когато солунският валия Акив паша дошел в Струмица по служебни работи. Владиката бил на пашата приятел и пашата останал на квартира при него. Фанариотинът оклеветил Милетич, че имал някакви сношения с бунтовнически чети, що минали Дунава. Без всяко изследование била дадена заповед да се запре ватошкият учител като лице опасно за държавата. Тъкмо на Ивановден 1869 г. той бил уловен от заптиите, вързан и откаран във Велес, после в Солун, дето стоял в затвора до Гергьовден. За него се застъпили някои


245

влиятелни велешани, а най-вече паша Динко. Съдилището го освободило с условие, че не може да живее на друго място освен във Велес и не може да учителствува без особено разрешение.

При все това, като нямало що да прави и от що да живее, он тайно се условил за учител във Велес, дето стоял до април 1870 г. В това време дошел във Велес битолският мутесариф. Гражданите тържествено го посрещнали. Милетич се осмелил да му държи реч, защото вярвал, че няма нищо да му стане, тъй като тоя паша много благосклонно се отнел в Солун спрямо него. Но работата не излязла тъй. Пашата обърнал внимание на него и подигнал пред гражданите въпрос, как са смеяли они да го уславят без знание и разрешение на правителството. Учителят бил принуден да напусне длъжността си.

Тогава се почнала направата на желязната линия Солун — Скопие и той успял да си намери работа при нея. Останал като драгоманин на компанията и работил между Велес и Скопие до 1873 г. Сетне заминал за София, дето служил при работенето на линията София — Кюстендил до началото на Сръбско-турската война.

Щом изгърмяла пушка на полуострова, Милетич напуснал работата си и бягал в Румъния за бойното поле. Той е постъпил в четата на Панайот Хитов, дето е изпълнявал службата на секретар. С тая чета он е бил на Чипровския балкан, участвувал е в сражението при Корито и пр. Подир отварянето на Руско-турската война преминал е в редовете на руските войски, дето служил в Червения кръст до края на войната. Подир Освобождението е занимавал разни длъжности в България, бил е адвокат, а сега живее свободен от сяко занятие при сина си в София

И тъй тоя добър работник в продължение на 12 години е изпълнявал трудната учителска длъжност в Македония, работил от сърце и душа, трудил се да услужи на народа, който му е дал прием и го приемал най-хубаво навсякъде, дето се показал. Он се е отнел с пълно уважение спрямо езика и националните чувства на македонските българи. Нито на ума му не е дохождало да се съмнява върху националността на македонците и


246

когато в ново време се появиха сръбските претенции за тая страна, той ги е посрещнал изпърво с учудване, а сетне с негодувание.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]