А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

IX. Град Мелник и казата му

Местоположение на града. — Бележки из миналото и настоящето му. — Черковно-училищното дело. — Манастири. — Разположение на Мелнишката каза. — Статистически бележки. — Произведения.

Мелник е заселен в една дълбока урва в самите поли на Пирин планина в речището на Мелнишкия поток. Реката, като е текла цели векове, направила си едно легло до 100 метра по-ниско от околните хълмове и поляни. Бреговете на долината са стръмни и на малко места достъпни за пешаци

138

и за добитък. Кола отнийде не могат да пристъпят в тоя оригинален град. От лява страна речището е съединено с една още по-стръмна суходолица, та образуват буква У. От дясно на тая суходолица иде друга и тъй се образува една пропаст като чатал. По дъното на тая пропаст са натрупани малки къщички една до друга и една върху друга по на 4—5 реда. Горните къщи са издълбани в стените на бреговете. Уличките между тях са толкова тесни, щото 2 магарета не могат да се разминат. Нито двор, нито дърво, нито каква да е ширинка може нейде да се забележи. Покрай втората урва е чаршията на Мелник. Там дюкяните са залепени в стените на 2—3 метра високо от дъното и до тях се дохожда по подвижна скала, която ноще се дига и дюкянът остава недостъпен. Слънцето късно утрина достига покривите на къщята и рано вечер се скрива зад хълмищата на запад. Но по пладне лете става нетърпима горещина в това затворено място, дето вятърът никога не си пробива път.

Градът прави изобщо неприятно впечатление. Той състои само от вехти полуразвалени или съвсем разсипани къщи. Нийде няма ново здание. Улиците са нечисти. Често пъти по тях лежат купища нечистотии, които падат от високите къщя, понеже заходите им са над пътя, и лете се появява нетърпима воня.

Градът има 6 черкви, в които сега се служи постоянно. Те сички са стари и извънредно малки. Има 3—4 големи каменни къщи, които са запазени от средните векове. Те са притежание на стари гръцки семейства.

На изток на една висока вършина, подкопана от урвите, стоят 3 стари манастири, които имат прекрасен изглед откъде града. Единият е до половин подровен и един ден ще се намери в пропастта, що зее под него.

Мелник има близо 5000 жители, от които 3400 са гърци и българи, 950 — турци, 620 цигани и близо 30 души власи.

Главното занятие на мелничани е винарството. Лозята, насадени на голямо пространство хълмове около града, дават черно грозде, от което се получава силно вино. Лозята се работят добре и виното се приготовява старателно. Винените изби са тунелообразно изкопани в глинестите стени и държат добър хлад. Виното се държи в големи бъчви и сякога — самоток.

139

Преточва се често и на втората година става много добро за пиене. Обикновено мелнишките вина съдържат много танин, затова имат стегателен тръпчив вкус. Много често винарите развалят вината си, като ги боядисват черни с разни бои. Много пъти им турят гипс. Обикновените за продан вина се продават още същата година, когато се берат, и то главно отиват в Неврокоп, Сяр, Джумая и Кавала. Обаче намират се и стари много хубави вина. В някои къщи приготовяват от засушено грозде гъсти възблаги вина, които траят много години и могат смело да съперничествуват на европейските от подобен род.

Малък добив има градът от дребна търговия с околните села, понеже има пазар в с. Св. Врач, който силно конкурира с мелнишкия.

Градът няма бъдеще, защото е далеч от главния път, що води от Сяр за България, и защото е мъчно достъпен. В дъждливо време почти не може да се влезе от южната страна поради многото вода. Даже улиците на града стават неминуеми, когато вали повечко.

В старо време в Мелник и Петричко е живяло тракийското племе меди. През римското господство трябва къде Св. Врач да е имало укрепено градище, защото там се срещат остатки от римски добър мост и големи бани. Остатки от укрепления има още при с. Белица, на запад от Мелник.

През средните векове намираме Мелник като силна крепост в полите на Родопите. За да държат византийците в повинност славянското население на града, преселили в крепостта много гърци от Пловдив. [1] Аз съм слушал от някои мелничани да се приказва, че някой български цар тук заточил знатни гръцки семейства, от които произхождали днешните гърци. При Самуил Мелник е бил една от най-силните крепости. Васили Българоубиец, след като разбил Самуила при Струма (1014 г.), превзел и Мелник. [2] Когато българското царство се усилило при Калояна, виждаме пак крепостта в български ръце. Подир Калояновата смърт в Мелник се установил войвода Слав, братовчед на узур-
 

1. К. Иречек, пос. съч., стр. 292.

2. Пак там, стр. 257.

140

патора Борил. [1] Тоя Слав образувал в Родопите свое княжество и през борбите между латиняните, българите и византийците присъединявал се ту към едните, ту към другите, като не се подчинявал никому, а гледал само своите интереси. Когато латиняните се усилили много след победата при Верея (1208 г.) над Борила, тогава те се обърнали към Славовата държава да я покорят, но Слав отишъл в стана на императора Хенриха в Кричим, поклонил му се, целувал му ръка и нога и бил признат за васал. По-после той получил титла деспот и в Цариград се оженил за незаконнородената дъщеря на императора. В 1212 г. латиняните с помощта на Слава нанесли силно поражение на Борила.

По-после, след смъртта на Хенриха, латинското царство ослабнало. Появило се в Епир ново господарство, на което владетелят Тодор покорил Солун и завзел голяма част от Македония. Хитрият Слав се съдружил с него и се оженил за неговата братовчедка. При Асена II Мелник е бил в състава на голямото българско царство и Слав трябва да се е сдружил със силния цар, защото според някои свидетелства той е умрял като големец от свитата на Асена. [2] В населението няма опазени спомени за тоя Слав. Възможно е обаче славянското име на Родопите — Славиеви гори — да води потеклото си от него. В Мелнишката каза има село Склави, което тоже напомня името на тоя владетел. Още повече, че това сега се казва и Слави, както бележи Веркович на стр. 242 в Топогр. этногр. очерк Македонии.

След Асеновата смърт българското царство ослабна много и се усилиха никейските византийски императори. Тогава градът паднал в ръцете на императора Ватацеса (1246 г.), комуто самите жители гърци го предали.

Във време на Палеологовци византийците наистина завзеха наново Цариград, но не можаха да закрепят държавата. В Македония владели ту самостоятелни войводи, ту българите, ту гърците. Когато сръбското царство се усили, цяла Македо-
 

1. К. Иречек, пос. съч., 317—326.

2. Пак там, стр. 337.

141

ния става достояние на Душана. По неговата смърт царството му се разпокъсало и в Мелник и Сяр виждаме един самостоятелен княз — деспот, Йоан Углеш. [1]

На Балканския полуостров дойдоха турците и заместиха сичките некадърни християнски господари. Кога и как е паднал Мелник в техни ръце, не се знае. Едно местно предание говори, че някои от знатните граждани гърци доброволно предали града на турците, като отворили южните врата, и затова покорителите не сторили никаква пакост на населението и градът бил съвсем запазен, а заедно с това се зачувал в една чисто българска местност гърцизмът със своята култура.

Според народната етимология град Мелник е получил името си от думата мел, мелове, която значи рохък насип от изровените брегове. [2]

Гърцизмът в Мелник се крепял около митрополитския трон. Отдавна в тоя град е имало прочуто гръцко училище, гдето се стичали синове на богати гърци от цяла Македония. Особено то е процъфтяло в края на миналото столетие и в началото на настоящото. Тук е имало даже гръцка печатница. В Мелник се е учил дядо Динко Дразилов от знатната търговска фамилия Дразиловци, на когото синът и дъщерята Слава са добре известни в пробуждането на Солун. Тук е бил проводен Неофит Рилски да изучи гръцката философия. Старите гръцки семейства са изчезвали и на мястото им са дохождали български селяни от околността, които, било чрез женитба, било чрез училищата, бързо са усвоявали гръцкия език, гърчеели се и са гледали горделиво на своите братя, като на простаци. Във време на Негушкото въстание в града се преселили около 150 къщи българи пуливаци от ония места; те са завзели отделни махали и са запазили името си. Младите съвсем вече се погърчили. [3] Едва в последно време са се появили 3—4 по-богатички къщи, които не са искали да се погърчат. Това е станало подир 1860 г.,
 

1. К. Иречек, пос. съч. стр. 417.

2. Срв. П. Ан., Мелник и околността му, сп. Лоза, г. I, 1892. кн. 3 и 4, стр. 126.

3. Вж. пак там, стр. 125.

142

когато българското събуждане раздвижи Мървашката страна около Али Ботуш и същевременно Разлог и Горна Джумая съвсем отхвърлиха гръцкото иго.

Някои родолюбци напразно са се опитвали да разклатят и Мелник, ала силният гърцизъм ги е накарал да обърнат сичкото си внимание на околните села. Около 1870 г. съществували вече няколко български училища по селата. Начело на движението стояха разбудените селяни от Св. Врач, Орманите, Калиманци, Кресна и други. Много пъти гръцкият владика успявал да затвори по-главните дейци, но голяма пакост не е можал да им направи, защото селяните са били много предпазливи. Един добър образец от тия неуморими борци е даскал Костандин от Калиманци, който се нарича даскал, защото, макар с мъки, може да пише по български .

Руско-турската война и комитските чети спряха българското движение за малко време. През 1880 г. българските първенци от селата и няколко души от града се завзеха с голяма енергия да отворят българско училище в Мелник. Обстоятелствата им благоприятствуваха, защото митрополит Прокопий беше вече добре разположен към българите и ако не им помагаше, поне не им пречеше. А това именно и българите искаха. През 1881 г. местните власти позволиха да се отвори едно малко българско училище. През 1882 г. то се закри, както и сичките български училища от Серския санджак, но българите не се отчаяха; няколко души заедно с даскал Спас отидоха в Солун и там заедно с петричани и сережани успяха да получат позволение за училище.

Оттогава насам училището е постоянно отворено и при все това в Мелник никакъв успех не се направи. Населението е много фанатизирано. Има цяла махала, гдето още по селски се обличат жителите, но и от тях рядко някой си дава детето в българското училище.

Градът има днес гръцка физиономия. В по-голямата част на къщята домашен език е гръцкият. Мъжете и жените се обличат също както в Сяр — по модата. При все това едвам се наброяват 8 рода, които нямат ближно или по-далечно българско произхождение. Теса: Ласкаревци, Спандониевци, Куропаловци

143

Вламбуровци, Джанлиевци, Киповци, Теокаровци и Христаковци.

Напоследък Мелник постоянно изпада и мнозина от жителите му се преселиха в Сяр, Горна Джумая и България.

На 4 април цял ден обикалях града, посетих 2—3 български къщи и някои гръцки. Ходих на избите, които се намират на северния край на града. Над града има едно тясно гърло, в което се влиза откъм север, то се нарича Ключ. Тук са били северните врати на града. Откъм Ключ с голяма мъка възлезнахме на манастирската полянка на изток от града. Тук има три манастира: «Св. Спас», «Св. Харалампи» и «Св. Никола». Във всякой стои по един калугер, който държи манастира с наем за година време и се труди със сякакви хитрости и лъжи да изкара от околните селяни кирията и нещо печалба за себе си. В църквите намерих две стари икони със славянски надписи, в които се говореше кой ги е подарил. За жалост бележките ми пропаднаха, затова нямам препис от тях.

Площта, на която се. намират манастирите, е като един остров всред дълбоките урви от наоколо й; тя се нарича Леген. Един от манастирите принадлежи на Светогорския Ватопед. Настоятелят му беше българин калугер. Той ни нагости хубаво. По обед слезнахме в града. Надвечер посетих митрополита Прокопия. Митрополията е старо здание, построено на високо място, така че с мъка се дохожда до него. Зданието е на три ката. В най-горния беше владиката. Той ме прие на салона много приветливо. Разговаряхме за българските училища, на които той никаква спънка не прави. Владиката беше много застарял и ослабнал; зрението му беше повредено. Той говори местното българско наречие, което му е родно. Доведохме разговора върху българското отцепление. — «Не ще ли бъде един бляскав венец на вашия живот, дядо, ако на стари години вие се отцепите от гръцката патриаршия, която толкова ви мрази? — казах му аз: — цялата епархия ще ви последва.» — «Не може, синко — отговори владиката, — не става това. Аз скоро ще умра и народът тогава ще се оправи. До где съм жив, не може.»

Дойдоха някои гърци и променихме разговорите на търговията в града.

144

Тук му е мястото да кажа няколко думи за Прокопия. Той се е родил в българското село Мелникич, Серска каза. Възпитал се е в гръцкия манастир «Св. Иван», гдето е приел монашеския чин.

Владичествувал е дълго време в Херцеговина и оттам около 1870 год. е преместен в Мелнишката епархия. Изначало Прокопи е бил гонител на българските учители. По негово настояване мнозина са били затваряни. Къде 1880 год. гърците от Мелник почнали да го гонят, той си променил политиката и оставил българите на спокойствие, защото те го поддържали. В селата наоколо се въвело славянското богослужение и се отворили много училища. Подир войната и Горна Джумая се присъединила към епархията, която по големина станала първа в Македония.

Патриаршията не била доволна от Прокопия и го повикала в Цариград да заседава в Синода. Българите разбрали, че това е игра, че гърците имат намерение да им проводят някой лош владика, затова бил направен махзар, подпечатан от сичките села и подаден на Патриаршията. Населението с него явявало, че ако не се върне Прокопи, то ще мине към Българската екзархия.

Това нещо уплашило фенерското духовенство и Прокопи се върнал. Българите тържествували. Гръцките училища и гръцкото богослужение изчезнали от епархията с малки изключения. Учителите и свещениците, като не се бояли от клеветите на владиката, енергично работили. [1]

До вечерта се разговарях с гражданите за търговски и обществени работи. Оплакаха ми се, че населението много страда, откак Българското княжество спряло внасянето на арпаджика из Македония. В Мелнишко произвождането на арпаджика било главното занятие на много села, които сега са съвсем засиромашели.

В града има българска община, която състои от трима граждани и няколко селяни. Тя се грижи за училищата в околността.
 

1. През 1891 година умря митрополит Прокопи и Мелнишката каза се отказа от Патриаршията.

145

На другия ден посетих българското училище. То се помещава на втория кат на една къща, който е подарен на българите от едно българско семейство. Долният кат обаче остава чужд. Владетелката му умряла в Дупница и го завещала и него на българите, но се появили наследници, които успоряват това завещание, и сега делото не е решено. Гърците се мъчат да отнемат долния кат и понеже той е стар и слаб, и ще падне скоро, то ще се разруши и българското училище.

В училището се събират около 50—60 деца, повече от околните села. Те са разделени на 4 отделения. Предават двама добри учители.

Повечето от българските ученици живеят по гръцки къщи, дето плащат бащите им по нещо. Домакините се ползуват от това и ги карат да им слугуват, затова успехът е много слаб. Пък и леките нрави в гръцките семейства лошо влияят на селските простодушни дечица. Всичко това тряба да се премахне. При българското училище в Мелник тряба да се устрои едно малко пансионче, което ще стане добра българска твърдина.

Гръцките училища имат големи приходи и са добре уредени. В града има 2 мъжки училища, едното първоначално, едното класно — полугимназия. В двете следват около 180 ученици, а преподават 6 учители. Има женско училище, гдето се учат около 120 момичета от две учителки. От година насам гърците са устроили и забавачница за малки деца с един учител. За училищата гърците разнасят годишно 250 до 300 лири. Турците имат едно първоначално училище с един учител.
 

Мелнишката каза е разположена между Пирин планина и р. Струма. На изток от Мелник е проточена Пирин планина в посока от северозапад към югоизток. От мелнишките манастири веригата се вижда като една терасообразна грамадна възвишеност. Средните ребра на планината са гористи, върховете й са повече голи и покрити с добри пасбища, а полите й или са съвсем обезлесени, или пък покрити с някакъв храсталак. От полите на планината се спущат множество високи хълмове, разделени с дълбоки долини, по които текат рекички за към Струма. На север стои Кресна планина като един висок и ши-

146

рок клон от величествения връх Ел-тепе. На юг от върха Али Ботуш се отделя Рупелската планина. Между тия планини и р. Струма лежи Мелнишката хълмиста котловина, дълга от север към юг — от Кресна до Рупел — 8 часа път, и широка от изток към запад — от полите на Пирин до р. Струма — 3 часа път.

От пиринските върхове в Мелнишко забележителни са Мангър-тепе на север от града. От него се отделя една верига, която върви успоредно с главната. Между двете тече р. Бистрица. На юг от тоя връх има планински проход, по който се минува с товарен добитък за Разлог. Зиме пътят е почти недостъпен.

На изток от града е върхът Пирин, от който цялата планина е зела името си. На юг от Пирин е проходът Баба, който води от Неврокоп за Мелник и се минува тоже само с коне. Той е по-достъпен от първия, но зиме и през него се прекъсва пътуването.

По котловината текат много планински потоци, от които по-важни са следните:

1. Река Бистрица извира от южните поли на Мангър-тепе [1], тече право на юг между главната верига и нейния успореден клон. Като дойде до къде върха Пирин, завива към запад, тече покрай полите на Рупелската планина, от която получава много притоци, и се влива в Струма, недалеко от Рупелския проход. Тоя приток е пълноводен през цялата година. Във време на дъждове той съвсем спира пътуването по Серското шосе, защото няма мост върху него.

2. Мелнишката река е малка рекичка, но не пресъхва. Извира по ребрата на малката Пиринска верига и образува дълбоко корито в горното си течение. Мие гр. Мелник и се излива в Струма срещу върха Кожух.

3. Св. Врачката Бистрица извира от северните части на Каменица и върви право на юг. Има доста много вода. Мие
 

1. Река Бистрица, известна още като Пиринска Бистрица и образувана в горното си течение от сливането на Източна, Средна и Западна Бистрица, не извира от Мангър-тепе (Полежан), а от южните склонове на Каменишкия дял на Пирин планина. — Хр. Хр.

147

голямото село Св. Врач и се влива в Струма недалеко от него.

4. Белишката и 5. Градишничката река. Те са колкото Мелнишката големи, Градишничката даже по-малка. Извират от ъгъла, дето се дели Кресна от Пирин. Мият едноименните си села и се изливат в Струма срещу Каршияка.

Селата са пръснати повечето по долините на реките.

Тук изложената статистика на къщята в казата е съставена от няколко души местни жители.

1. Мечкул 2. Клисе 3. Кресна 4. Хощава 5. Влахи 6. Ново село 7. Гранчар 8. Градишница 9. Белица 10. Вранци 11. Плоски 12. Леляново 13. Лески 14. Вакуф цалим 15. Тимар цалим 16. Жигурово 17. Бождово 18. Либовка 19. Държаново 20. Горна Сушица 21. Доляна 22. Сугарево

148

23. Кърланово (Златково) 24. Добрени 25. Белебехчево 26. Поляница 27. Лешница 28. Орман 29. Св. Врач 30. Левадица 31. Смилево 32. Ладарево 33. Ласкарево 34. Склави (Слави) 35. Спатово 36. Хотово 37. Левуново 38. Шатрово 39. Батък 40. Припечен 41. Канатово 42. Ени чифлик 43. Хърсово 44. Зевзели 45. Манчо чифлик 46. Дерей мислим 47. Важес 48. Лебовица 49. Долня Сушица 50. Опалник 51. Калиманци

149

Нека притурим и къщите на гр. Мелник, които възлизат на 900. Християнски има около 610, от тях има около 200, дето къщният им говор е български, тях туряме в графата на българите, а останалите ги броим като гърци. Турски къщи има до 180, цигански 105 и влашки 5. Ще получим следните суми:
 

Според официалния турски календар от 1887 год. в цялата каза има 4218 къщи, а според Z казата брои 5358 къщи — число много голямо. Z е направил някои важни погрешки, затова числото на населението в статистиката му е увеличено. Именно той туря село Сенокос отделно с 90 къщи, когато с това име са известни селата Мечкул, Клисе и Кресна, които той там си е забелязал. После той бележи селата: Елешница, Брезница и Крушица, които са минали в Петричката каза.

Като правим сметка според досегашния начин ,т.е. броим на сяка българска и влашка къща по 6 души (власите са тук овчари и живеят в по-големи семейства нежели в градовете) и по 5 души за другите народности, ще получим:

Тук ще направим едно сравнение само между нашите числа и ония на турската статистика. Числата на Верковича не могат да се вземат под внимание, защото в него влизат много села от Петричката в тая каза; същото важи и за Z, както спо-

150

менах по-горе. По-после ще направим една сравнителна таблица на двете кази, дето ще въведем числата и на другите статистики.

Нека се земе пред вид, че нашата статистика е правена 10 години по-късно от турската и ако населението расте 1,5% годишно, ще трябва да прибавим към българите около 2000 души, при турците и помаците около 800, при гърците и власите около 400 и числата много ще се приближат към нашите.

Според турския календар в Мелнишката каза има 243 дюкяни, 6 каменни дюкяни, 15 ханища, 15 фурни, 5 бани, 65 прости воденици за брашно, 17 джамии и 42 черкви.

Българите (без помаците) съставят 61 % от цялото население. Те са пръснати по цялата каза. Занимават се със земледелие и скотовъдство. Селското население по тия места е много по-развито и събудено от селяните в другите краища на Македония. До последната война рядко имаше село без българско училище. Ето защо това население излезе на глава в борбата за черковните правдини с хитрите мелнишки гърци. Сега в селските черкви се пее по славянски. Турците съставляват малко повече от 21% от цялото население. Те са се сгрупирали повечето в северната част на казата, около село Белица, което само брои до 200 къщи. До самата Белица е помашкото село Градешница. Има предание между населението, че Белица е бил голям град и захващал всичкото място на сегашното с. Градешница. Когато турците го съсипали, развалили стените и го населили. Твърде е възможно, щото част от населението да се е изтурчила, за да се избави от ножа, и тая част да съставя днешните помаци от Градешница. Турското население в Мелнишко не е от конярско потекло. В селата турците имат 10 училища с 10 учители и

151

около 320 ученици и ученички. Власите в селата са скитници. Лете живеят в планинските села до Пирин, а зиме отиват със стадата си в Серско. Циганите живеят в града твърде много и се занимават с обикновените си занятия, именно търгуване с едър добитък, музикантство, ковачество и др. По-право е за тях числото, което ни дава турската статистика, именно 1250.

Населението от Мелнишката и Петричката кази според разните статистики:

Понеже турската статистика е правена 10 години преди нашата, то, като пресмятаме прирастване на населението с 1,5% на годината, ще получим едно число повече от 8 хиляди;

152

заедно с 49 323 ще имаме за 1891 г. в цели цифри цялото население на двете кази според турските книги 58 000 жители. Много е възможно, че през 1881 г. не са се завърнали сичките селяни, избягали в България през 1879 г. по повод на въстанието и затова турската статистика от тая година ни дава малки числа.

Производство

Храни:

За житото се хвърга семе на 1 увр. 15 оки, получава се плод 90 оки;.за ечемик отива семе 18 оки, получава се 145 оки плод; за царевица — семе 5 оки — плод 195 оки; за ръжта — семе 9 оки — плод 72 оки; за овеса — семе 7 1/2 оки — плод 60 оки; за просото — семе 2 оки — плод 100 оки; според тия числа в казата се добива:

 

153

За ориза е потребно семе 12 оки, дава плод 95 оки; памукът  дава на 1 уврат 25 оки; сусамът — 50 оки; макът — 1 2 ока афион и 100 оки семе. Според тия числа ще имаме:

памук              62 500 оки
сусам              17 000   „
маково семе    7 000   „
афион                 105   „

Това количество е много голямо. Мъчно е да се вярва, че средно число на дулюм се получава 600 оки грозде. Още повече личи преувеличеността на гроздето, като се вземе пред вид, че според същия календар вино се произвожда:

черно        1 000 000 оки
пелинаш      100 000 оки

По-право ще е да сметнем 400 оки грозде на уврат, тогава ще имаме грозде 5 440 000. От него 4 м. оки, ако се прави на вино, ще се получи близо 2 м. оки доста добро вино, от което  половината се разнася навън.

Пасища мера около 10 000 уврата
Ливади             „        4 000     „
Гора                  „    160 000     „

Пчели. Има 2352 коша. От всякой кош се получава 5 оки мед и 300 драма восък, следователно, добива се:

мед      10 760  оки
восък     1 764   „

154

Свине мъжки и женски 11 000 2 215 Всичко дребен добитък 81 178 глави Вълна се получава 30 000 оки Козина 7 000  От горните числа се вижда, че Мелнишката каза сравнително с по-предните дава малко храни. Те служат за прехрана на населението и една малка част се изнася за Неврокопско.

От културните растения първо място държи памукът, който се изнася за Солун и една част отива в Неврокопско, Разлога, Горно-Джумайско и България. Оризът тоже се продава вън от казата, по същите места, дето и памукът. В казата има две фабрики на вода за чистене на ориза и три фабрики за чистене на памука.

155

Сусамовото и маковото семе служат за добиване на масло. Добива се годишно около 9500 оки шарлан, който остава за местно употребление.

С вино Мелнишката каза прави добра търговия. Има два вида вино: мелнишко и кресненско.

Мелнишкото вино е черно и с тръпчив вкус от танина. Има 19 изби в града, дето то се приготовява. Разнася се, както споменахме, вСяр, Нигрита, Драма, Кавала и отчасти в Неврокоп. Кресненското вино се добива в селата на Кресна планина. То е бяло или ясночервено. Отличава се по своята пивкост и прекрасен букет. Това вино, ако се приготовяваше по-хубаво и се харчеше на втората или третата година след събиране гроздето, би било най-хубавото македонско вино. То се харчи изключително в Разлога. Средната цена на двете вина е 1 грош за оката.

Кожурците, що се добиват в Мелнишко, се обработват в града на една фабрика, в която работят 6 мъже и 20 жени по 2—3 м. след събирането на кожурците. Получава се годишно 300 оки коприна. По-преди е имало няколко заведения за получаване коприна, а кожурци тогава повече са се добивали. От коприната част остава в града за работене на свилени платове, а другата част се продава в Сяр.

От добитъка навън излизат само овци и кози, и то за Сяр, Солун, Драма и Кавала.

Друго едно важно производство в Мелнишко е правене чамови дъски и греди за сгради. В казата има 10 фабрики (бичкийници) за дъски, които се намират главно в Кресна планина и ближните й върхове на юг. Всяка година се изкарва голямо количество дървен материал за Сяр и за Серското поле дори до морето. Гората се сваля със салове по р. Струма.

В гр. Мелник има една проста фабрика за въжа от коноп. Не е познато колко материал изработва, известно е само, че отвън дохаждат много мъже по казата.

Земледелската каса в Мелник разполага със 171 956 гроша. Населението не отива по чужбина на печала, само в последно време селяните от Кресна планина почнаха да отиват в България за работа.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]