А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

X. От Мелник до Горна Джумая

Излизане от гр. Мелник. — Село Склаве и панаирът му. — С. Св. Врач и минералните бани в него. — Кресненската клисура със с. Кресна. — Джумайската котловина. — С. Симитли. — Пристигане в Джумая.

Тръгнахме рано сутринта. Времето беше прохладно и пътуването приятно. Излязохме из града по същия път, по който и влязохме. Като изминахме тясното устие, оставихме реката и завихме към север. Пътят е само за коне. Трябваше да преминем един висок хълм. Конят беше привикнал на такива стръмнини и без особена мъка се изкатери до върха. Пред нас стоеше една доста широка, хубава долина, която се свършваше до Струма. Това е долината на селото Склаве. Малко по-сетне видяхме и селцето, обиколено от изток с хубави зелени ливади. Още не бях стигнал в долината, настигна ме един мелничанин, с когото бързо се запознахме. Той се оказа погърчен българин от едно ближно село. Отиваше в с. Брезница да купува овци.

Стигнахме в долината. Тук пролет тече малка речица, която лете пресъхва. По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока.

Малко по-горе в долината се намират селата: Ладарево и Ласкарево, много ближни едно до друго. Според народното предание трима братя: Славе, Ладар и Ласкар заселили тия три села в старо време. [1] Това още повече ни довожда до мисълта, че селото Славе трябва да води името си от прочутия мелнишки войвода Слав. Казаха ми, че наоколо имало развалени църкви, но за остатъци от укрепления нищо не научих.
 

1. Срв. Z в пос. съч.

157

Малко на юг от Славе, до левия бряг на река Струма, се намира с. Хотово. К. Иречек, като споменува в «История Болгар» на стр. 351 гр. Хотово, казва, че местоположението е неизвестно. Не е ли възможно сегашното село Хотово да е реченият град? В него има остатъци от стари църкви.

Тук стигнахме главния път, който води от Сяр за Джумая. Той е правен донякъде и после оставен. Най-главното е, че няма никъде мостове по малките и големите рекички.

Трябваше да възлизаме на друг хълм, по-нисък от първия, но по-широк от него. Като дойдохме до върха, видяхме живописното селце Св. Врач, което е разположено до десния бряг на Св. Врачката Бистрица .

От Мелник до Св. Врач има 3 часа път. Реката е от най-големите притоци на Струма. Долината й се разширява, колкото повече се приближава до Струма. Тя е покрита с оризови поля, а селото е обиколено с пасища и ливади.

На реката имаше прост дървен мост. Малко по-високо от него стояха остатъци от голям каменен мост, вероятно римска направа. Селото е разположено по ребрата на един висок хълм, успореден на тия, що ги минахме. То е напълнено с овощни дървета. На югоизточния край, в християнската махала, има широка поляна, обиколена с ханове и дюкяни. Тук всеки понеделник става пазар, който надминава мелнишкия. Накрая на поляната на левия бряг на реката има минерални бани с много гореща вода. Казват, че могло яйце да се увари в тях. Има няколко извори. На единия има старовремска баня, яко построена. Не можах да го прегледам, защото ми казаха, че имало туркини вътре.

Друг извор стоеше открит. Около него имаше остатъци от стари постройки. Селото носи името си от църквата Св. Врач, новосъградена вероятно на мястото на стара църква. Много пъти населението е настоявало в Св. Врач да се пренесе центърът на казата, но властите не са приели. След малки почивки тръгнахме през селото. Пътят ставаше доста стръмен. Турските махали по най-горния край бяха потънали в овощия. От селото навън качвахме се много бавно по стръмнината. Тук има канал, прокопан на голямо разстояние. По него се проважда вода от

158

р. Бистрица за оризовите поля. Даже част от водата е преведена по северния склон на бърдото. От Св. Врачкия хълм бързо слязохме в долината на р. Струма. Тук лежи малкото поленце, наречено Величко. То се прорязва от р. Белица, която не е по-малка от Св. Врачката. На 5 км. далеч от Струма се вижда голямото село Белица, разположено в полите на една стръмна вършина до десния бряг на едноименната си река. Разказваха ми селяни, че имало много остатъци от старини вътре в селото, което някога е било град. Моят спътник ми посочи една височина на с.и. от селото, дето имало кале. Сега селото е населено с турци. От скоро време насам там са се заселили няколко български къщи. До реката на пътя има голям хан, който също се нарича Белицки.

Полето е хубаво разработено; то е дълго около един час път от ю. към с. и широко до 1/2 час. На много места имаше турци и туркини да плевят нивите или да вършат друга някоя полска работа.

Оттук пътят води все край Струма, която леко се движи между обработените ниви. Право срещу нас покрай десния бряг на реката стои доста висока планинска верига, която от устието на Струма върви на север успоредно с нея. Тя се нарича Каршияк, отделя долината на Струма от долината на р. Брегалница, която ръси Малешево. Планината е обезлесена в по-голямата част. Само по долините някъде се виждат малки остатки от гори, също и по някои върхове. Откъм Струма планината никак не е стръмна, а бавно се повишава. Тя е землиста и обработена с ниви по-високо от половината й. По височините й се простират хубави пасбища, дето се отгледват много овци и кози. Гледат се няколко селца, от които най-красиво изглежда с. Палати. Има много планински потоци, които слизат от Каршияка в Струма, ала по-голяма рекичка няма по тия места. Споменах по-преди, че селата на Каршияка са нови, защото въстанаха и бяха изгорени подир войната. Като изминахме Беличкото поле, прехвърлихме една малка брежлинка и слязнахме в долината на Градешничката р. Тя иде от Пирин, но е по-малка от предната. На левия й бряг близо до Белица е разположено селото Градешница, населено от помаци. И тук има остатки от старини. Малко

159

п`о на север от реката стои градешничкият хан. Тук има скеле на Струма за товарене на дъски, които се свалят от планината. Правят се големи салове от дъски и дървета и се товарят с дъски, пък се пущат по течението на реката.

На хана остана моят проводач да си почине. Ние с търговеца тръгнахме напред. Покрай Струма лежи Градешничкото  поле, което е голямо колкото предното.

След 1 1/2 час път стигнахме величественото южно устие на Кресненската клисура. Мястото се нарича Крива ливада. Тук е станало едно отчаяно сражение между въстаниците селяни и турската войска, подир което селяните се дръпнали назад в планината.

На тясното устие на Струма е построен хубав дървен мост. Той е съвсем нов. Тук търговецът мелничанин се отдели от мене, за да отиде през моста в селото Брезница. Това село лежи на двата бряга на една голяма рекичка, която носи неговото име. Местността е вече гориста. Брезница е населена от помаци и християни, които са прочути ловци и отиват на големи компании по планините за дивеч. Тук падат хубави порове, белки и златки.

Устието на прохода е тясно. От двете страни на реката се издигат грамадни скали право отвесни. Особено скалата от левия бряг изгледваше като стръмен великан, който намърждено гледа на проходящите. Пътят е издълбан в самото подножие на канарата. До него бързо върви пенливата река с шум и трясък. Малко по-навътре проходът се разширява. Местността е извънредно гиздава. Каршиякът се чернее от гъстите лесове, които го покриват. Хубаво се гледат грамадните дъбове, сбити един до друг. Кресна напротив е скалиста. Голи отвесни канари по стотина метра високи, стоят около пътя една до друга. Един буен поток пресича шосето. Той се нарича Влахинска река от селото Влахи, през което минува. Той води началото си от няколко планински езера на Пирин. Когато има дъжд или се топи снегът, той става непроходим.

Селянинът, щом измина реката, хвана една пътека към планината. Аз продължих пътя самичък.

Покрай речището имаше тук-таме остатъци от ханове, раз-

160

рушени през въстанието. Колкото по-навътре отивах, толкова повече планините ставаха по-високи около реката и долината се стесняваше. Една канара от лява страна пресече пътя. Под канарата оставаше малка ивица суха земя между водата и камъка; там при маловодие върви пешачка пътека покрай водата. Шосето закриви на и. из една стръмнина между скали и канари и подир едно уморително пътуване около 3 1/4 часа стигнах р. Ченгене дере. Това е един бесен поток, който си е пробил дълбоко легло между дивите стръмни скали и със страшен шум носи пенливата си вода към Струма. Едно високо мостче на две канари води през потока. Още 1/2 час път, и аз влязох в една по-сложна планинска долина, дето имаше малки ниви по равнините й и лозя по стръмнините. Кресна се види на голямо пространство. Няма вече големи скали да преграждат погледа. Има по долините гори и храсталаци, а по височините се тъмнеят борови лесове. По нивите имаше работници, които вече смятаха да се прибират по домовете си.

На отсрещната страна на долината стояха Кресненските ханове на една висока скала над Струма. Тук намерих моя водач и почнахме да водим преговори за нощуване. Той настояваше да спим на хановете, а аз исках да отидем в селото Кресна. Няколко къщици се виждаха от хановете, накацали като орли по една висока канара. Чинеше ми се, че е близо. Водачът склони. Вероятно и той не знаеше колко мъчно се отива до това непристъпно село.

От хановете за с. Кресна води една пътека, която изведнаж става ужасно стръмна. Нито кривини има, които облекчават хода, нито поляни, на които да се отморява пътникът. Качването върви почти право към небето. С най-голяма мъка опитното планинско добиче се катереше по стената. А водачът почна да проклина минутата, в която се съгласи да върви по тая гола скала. Слезнах от коня, защото беше много уморен. Едвам след един час най-труден път стигнахме малките къщици, които ни излъгаха така жестоко със своята привидна близост.

Беше вече тъмно. Отбихме се в първата къща на пътя и домакините ни приеха радостно.

Къщата, в която спряхме, бе на два ката. Долният слу-

161

жеше за обор на добитъка, а в горния живееха домакините. Имаше три стаи. Едната отстъпиха за нас. Нахраниха ни с пастърма, която ядох с голяма охота, и ни дадоха прекрасно кресненско вино.

На сутринта бях честит от върховете на Кресна да видя една чудесна околност. От изток слънцето едвам се подаваше и обливаше със златната си светлина безчислените върхове и скали на планината. Къщите на селото Кресна, разпръснати на едно грамадно терасообразно пространство, весело се показваха между храсталаците. Из комините излизаха проточени дълги линии от дим, които се губеха в синевината небесна. Козарите, говедарите и овчарите бяха пръснали стадата си вече по околните хълмища. Над селото се издигат грамадните върхове на Пирин, ту зъбести, ту покрити с гора. Под селото се гледа Струма в една страшна дълбочина. Шумът, отблъсван от канарите, се разнася надалеко. Срещу Кресна стои Каршиякът, който изцяло е покрит с гора. Една мрачна долина Мирчовица лежи право пред нас и цепи планината на две. На север, юг, запад и изток не се вижда нищо друго освен планини и планини.

В Кресна беше толкова студено, щото трябваше да си облеча горната дреха. Поисках мляко от домакина. Той ми каза, че по техните места в това време няма: нито мляко, нито масло; татък, къде Гергьовден, може да се появи вече, а изобилието е през месец юни и юли.

Кресненци са развити селяни. Отдавна селото е било средоточие на цялата околност в черковно-училищно отношение. До войната селяните били много богати и поддържали добри учители. Никога в тяхната планина гърцизмът не е можал да се възкачи. Подир войната те взеха най-деятелно участие във въстанието и се биха юнашки при Крива ливада, дето два пъти отблъсваха турците. Когато падна Разлогът и Каршиякът, те се оттеглиха и избягаха с жени и деца в България, дето стояха дълго време. Най-сетне турското правителство им обеща опрощение на данъка за три години и пълна безопасност и те се върнаха надире. Две години наистина не плащаха данък, но на третата им взеха.

Селяните се занимават с лозарство, скотовъдство и дъскар-

162

ство. В селото има три църкви — за всяка махала по една — и 2 училища с по един учител.

След като си похапнахме и се наприказвахме с гостоприемния домакин, слязохме по същия път на Кресненските ханове. Слизането за коня беше много трудно, па и нам не беше лесно. Коленете ме боляха дълго време отпосле.

От ханищата пътят върви още по левия бряг на реката. Той обаче става толкова стръмен, че след малко трябва да се мине на десния. Построен е напоследък хубав мост за тая цел.

Долината на реката се стеснява и най-сетне дохождат двете планини толкова наблизо, щото едвам е прокаран пътят до реката. Особено стръмна става Кресна планина. Над реката се издигат височини до 500 и повече метра. По някъде те са малко полегатички и там трудолюбивият селянин е посадил лозя. Всяко лозе е обградено с дувари, за да не го отнесат пороите в Струма. По Каршияка до самия път стигаше гората. Шумата току-що бе се развила. Много пролетни цветенца имаше покрай пътя. Въздухът е пълен с ароматен дъх. Весело и приятно се пътува по тия благатни места. Човек забравя и страх, и умора и сърцето му се напълня с едно благоговение пред създателя на тия красоти!

Клисурата постоянно се вие ту на една, ту на друга страна. Откъм Каршияка из долините слизат съвсем малки потоци, откъм Кресна идат три по-големи. Особено един имаше див изглед, като пресичаше една канара и устието му бе съвсем тясно, обградено с две високи право отвесни скали.

Появиха се нови къщици по височините. Това бяха колибите от с. Сърбиново, което е пръснато по северните скали на Кресна. То принадлежи вече на Горно-Джумайската каза.

Приближавахме изхода на клисурата; реката силно виеше ту наляво, ту надясно и пътят заедно с нея правеше постоянно криволици. Коритото ставаше се по-тясно, додето най-после стигнахме северното устие на клисурата, което е много сходно с южното. Кресна се свършва тук с една гола стена, а Каршиякът — с гориста стръмна вършина.

Влезнахме в Джумалийската котловина. На изток се виждат последните краища на Пирин. Той се свършва с един грама-

163

ден връх, окичен с гори. На североизток стои Рила планина, която спуща три големи клонове: към запад, югозапад и юг. Южният клон доближава до Пирин. Между двата великана лежи ниска седловина, наречена Предел. Оттук е едничкият изход от Разлога за Горно-Джумайско. Западният клон е пограничният; той се среща при Струма с Осоговската планинска верига и между тях е Бобошевският проход, който води от Джумая за България. На Запад от котловината се протака една гориста верига, която свързва Осоговските планини с Каршияка и дели коритото на Струма от коритото на р. Брегалница. Изобщо тая верига се именува Влахина планина.

Котловината е хълмиста, както и Мелнишката; тя е хубаво напоена с вода, но има малко работна земя. Затова тук е цъфтяло скотовъдството, което още и досега е добро.

Отляво на прохода се спуща Крупнишката река към Струма, а отдясно иде Влаинската. Ливади, шумаци и ниви красят мястото. Тук наблизо е селото Крупник, населено с помаци; то е било някога седалище на епископ. Говорят, че има остатъци от древности. Според Владислав Граматик там е имало етикон. [1]

Пътят отива се по десния бряг на реката. Има малко ханче в ливадите, дето си отпочинахме 1/2 час и бързо тръгнахме напред. Стигнахме около 20 души селяни от Северна България с хубави коне. Те се връщаха от Св. Гора, дето бяха ходили на поклонение. Хубавите им коне възбуждаха завист у околните помаци. Още по-приятно беше, дето сичките имаха черни калпаци. Заедно с тях минахме селото Симитлии, населено тоже с помаци. То лежи на хубаво място. Населението му се занимава главно с обработване на тютюн, който е от доста добро качество. Минахме покрай една бозаджийница. Вътре лежеше спокойно един арнаутин. Моят проводник го попита има ли боза. — «Няма» — му отговори лежащият. Попита го за вода. Пак няма. — «Ами ти какви дяволи пазиш тук, хайлазин ниедин?» — извика кираджията. Арнаутинът се докачи, излезе с едно дърво и нападна кираджията. Дойдоха помаци и ги разтърваха.
 

1. К. Иречек, пос. съч., стр. 103. На това място в труда на Иречек, което Кънчов сочи, не се споменава нито Крупник, нито «етикон». Изглежда, той е искал да каже, че там е имало епископ, което и Иречек отбелязва в същия труд, стр. 479.

164

В селото има топли минерални води. Ние бързо го оставихме, защото аз исках да стигна рано в Джумая.

Един километър над селото има дървен мост на Струма и пътят по него отива на левия бряг на реката.

Средната Рилска верига тук пропуща последните си краища до Струма. Хълмовете са ниски и отчасти голи, отчасти покрити с храсталак. По долината на реката и по десния й бряг има хубави ниви и ливади. Тук-таме се виждат весели селца. Най-сетне трябваше да оставим реката и завихме направо към север. Прескокнахме един широк хълм и се наднесохме над джумалийската река Бистрица. Тя иде от Рилските височини, тече през турска земя насякъде. Дели двата клона на Рила и преди да се излее в Струма, речището й се разширява и се образува една гиздава долина. На североизточния край, дето долината се стеснява, е заглавен град Джумая между два високи бряга.

На южния край на града има казарми. Минахме покрай тях и през една дълга улица стигнахме чаршията, дето спряхме на един твърде нечист хан.

Целият път от Мелник до Джумая е около 15 часа дълъг, именно: от Мелник до Кресненския проход — 5 часа, проходът — 5 часа и от прохода до Джумая 5 часа. Шосето е на много места изровено от дъждовете. Освен трите моста на Струма, за които споменахме, и един на Ченгене-дере, няма други по малките планински рекички.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]