А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXVIII. От Банско до Джумая

Пътят до Прохода. — Предел. — Долината на Ехловица. — Разказът на проводника ми. — Попова глава. — Пристигане в Джумая. — Положението на българите в града тая година.

Тръгнах с трима другари за Джумая. Излязнахме от Банско около 2 часа по турски и хванахме пътя към Предел. Вървяхме през обработени ниви под самите поли на Пирин. Местността е неравна и нивите каменисти. За 1 час стигнахме до два големи извора, от които води началото си реката Извор. Те излизат от варовити пещери. Водата им е студена и бистра като кристал. Оттук към изток се начева мехомийска мера. Местността бърже се изменява, като се приближаваме до Предел. Настават прекрасни планински ливади и над тях по полите на Пирин се чернеят грамадни борови лесове. Над гората стои Даутовият връх като един голям купен. Минахме Бяла река, която извира из една дълбока падина на изток от Даутовия връх, и почнахме да се възкачваме по седловината, която скачва Пирин с Рила и отделя коритото на Струма от онова на Места. Тая седловина се нарича Предел. Ние бързо я стигнахме, понеже тя малко се издига над Разложката котловина. За 2 1/2 часа бяхме на самия гръб на Предел. Един силен вятър ни посрещна от Джумайската котловина.

От южната страна на Предел отведнаж се издига Пирин с един висок връх, цял облечен с гора, а от север бавно се възвишават клоновете на Рила. покрити с дребни борови дървета. От запад стои една живописна долина, през която тече малък

337

поток към Бяла река за Разлог, а от изток стои друга дълбока долина, през която тече р. Ехловица, която отива бързо и шумно към Струма. На самия връх има караулница, гдето стоят двама заптии. От караулницата пътят се спуща към дълбоката долина на Ехловица. Начева се една живописна теснина, накичена с високи борови и букови дървета. Тук се срещат главно бяла борина, черна борина и мура. Покрай реката се разстилат малки ливадки, закрити от клоне на големите дървета. Тая местносте страшна за търговците. Тя отдавна е била свърталище на разбойници, а и до най-ново време тук са ставали убийства на пътници. Даже сегашната пролет е убит един млад момък. Други двама търговци от Либяхово са се избавили с голяма мъка от ръцете на злодейците. И комитите тук много са върлували. Даже моят кираджия е бил два деня с една комитска чета по тая гориста местност. Той ми разказа по пътя своите теглила и аз считам не безинтересно да предам накъсо неговите комитски похождения.

Той бил ханджия в Дупница, гдето се установил подир войната. Уловили го, че продава пития без патент. Кръчмата му била затворена и той бил осъден на затвор и глоба. Помъчил се да извади пашапорт и да избяга в Разлог, но не сполучил. Тогава по съветите на някои македонци влязъл в една чета, която се готвела да мине границата. Четата състояла от 64 души, разделена на две части. Главният войвода не се знае кой е бил, понеже имало много войводи. «Повече бяха войводите от неферите», казваше моят другар. Щом четата минала границата, тя била подушена от турските власти, които тогава бяха подигнали 2000 души войници около Пирин планина. Още първия ден на турската територия имали две сражения с турците, които били захванали всичките колиби по полите на Рила. С войската имало много български селяни, дигнати от околните села. С голяма мъка минали долината на р. Ехловица и се качили към върховете на Пирин планина. Това било втория ден. Уморени от път, спрели на една колиба от селото Сърбиново и без да поставят стража, разположили се на огъня да си сушат дрехите и да спят. Ненадейно пристигнала войска и се наченал гърмеж. Застигнатите комити ударили на бяг, кой бос, кой без гащи, кой без пушка. Моят кираджия успял да гръмне веднаж и

338

свалил един аскерин на земята. После побягнал из една дълбока долина, обиколена с гъста гора, и си скрил там пушката, патроните и ножа. Като се провирал между гъстите дървета, изведнаж чул гласове: «ето! ето го!», и един куп селяни и помаци се появили от разни страни наоколо му. Уловили го и го завели при един офицерин. Почнал се истинтак. Той казвал, че бил хванат от четата и насила воден, затова бил без оръжие. Ударили му 20 тояги бой, за да изповяда истината. Той отказвал. Тогава довели жената от къщата, гдето били заварени комитите. Под клетва тя казала, че имал пушка. Ударили му още 20 тояги. Пак отричал. Довели едно от децата, що били в колибата. И то потвърдило, че имал пушка. Тогава третия път го подложили на бой и като получил още 40 тояги, казал, че бил имал пушка. Подир това признание юзбашията му дал 150 драма ракия и го оставил под силна стража. Той бил едничък уловен и юзбашията искал да го отведе в Джумая. От другите комити били убити двама, а останалите се разбягали кой на където можал. По-после някои били изловени, други избити, а мнозина успели да си пробият път назад за България.

На другия ден го повели, качен на едно магаре към Джумая. С него отивали и няколко души ранени войници. Случило се, че между тях бил онзи, когото момъкът ударил, когато бягал от колибата. Той бил ударен в кълката и останал жив. Раненият войник наченал да се оплаква на водачите. Комитата получил още един добър бой по пътя. Желязното му здраве пренесло всичко. В Джумая излязъл целият град да види комитата. Откак го затворили, два деня се протакали турци да го гледат. Най-сетне военният съд го осъдил на 6 години заточение и той живо и здраво ги прекарал в Мала Азия и се върнал в Банско, гдето е сега механджия.

Догдето кираджията свърши разказа си, ние излязнахме от тясната долина, като ходихме по нея близо 1 1/2 часа. Тук се появиха колиби от с. Градево, което е пръснато на голямо разстояние на планината. Спряхме на един хан да починат конете. Той бе разположен на една живописна полянка, обиколена с ливади и гори. До сами него течеше бистрата бърза Ехловица. На хана имаше трима заптии, които пазят караул.

339

Тук почиваха и няколко бабечани от ония колиби, които бяха завзети от българските власти. Те търсят място да се заселят по долината някъде. Имаше и един помак от ближното село Осеново, който беше се опил и нямаше пари да плати на ханджията, за това нещо един от заптиите му наложи хубаво гърба с няколко юмрука и го изтика вън от механата.

Ехловската река прибира един приток, който иде право от север и се нарича Осеновска река, защото тече през помашкото село Осеново, което също така е пръснато на колиби по ребрата на Рила. После реката върви към юг из една хубава долина и след един час път се излива в Струма. В долината на реката се вижда красивата малка Градевска църквица, обиколена с 8—10 колиби.

Ние преминахме Осеновската река и тръгнахме да прескокнем един висок рът, който се спуща от Рила планина към Струма и дели долината на Ехловската река от долината на Джумайската Бистрица. Това ребро се нарича Попова глава. С голяма мъка конете излязоха за два часа на върха. До половината по неговите стръмнини има пръснати къщя от селото Градево. Гората е изсечена и само ниски храсталаци от дъбова гора покриват хълмовете.

За 1 1/2 часа слязнахме от Попова глава в долината на една пресъхнала рекичка. Там имаше бунар, гдето бяха събрани помаци от ближното село да черпят вода.

Беше вече тъмно. Предстоеше ни да преминем още една ниска рътлина до Джумая. За 1 1/2 часа стигнахме в града.

По пътя в долината на р. Ехловица на няколко места има остатъци от черкви. А откъм Разлог, близо при Предел, в полите на планината ми казваха, че има остатъци от кале, което се наричало Циганско кале.
 

Преди една година в Джумая господаруваха десетина влахо-гърци и бяха успели да изтикат българското общество съвсем на заден план. Насърчени от своите успехи, те искаха да посегнат даже на българската църква, в която отдавна богослужението се върши на славянски.

Сега работите бяха съвсем изменени. Някои влиятелни тур-

340

ци бяха успели да свалят каймакамина и да разтурят шайката. Полицът бе проводен в Разлог, началникът на станцията отчислен, управителят на режието също. Българите почувствували сила; те единодушно с всичките села на казата бяха се вече отказали от гръцката патриаршия. Власите се присъединиха към българите и всичките старания на гърците от Сяр и Мелник да образуват в Г. Джумая едно гръцко общество не сполучиха.

Аз се срещнах с мнозина от по-първите българи, всичките бяха весели и се гордееха със сполуката си. Имаше вече съставена нова българска община, на която председател бе временно едно мирско лице. В цялата Г.-Джумайска каза нямаше вече ни една къща, която да признава ведомството на гръцкия владика.

Аз престоях само един ден в града. Понеже то беше пазарен ден, имаше много народ от селата в чаршията и с мъка се разминуваха хората през някои тесни улици. Страшна горещина владееше. Слънцето просто гореше лицето на човека. Отникъде няма вятър, а из нечистите улици се дига лошава миризма. Това, от една страна, лошавата бунарска вода, от друга, и многото овощия, с които бе препълнен градът, бяха причина на една силна треска, която върлуваше тук цялото лято. Аз прекарах една нощ на един хан, както отдавна не бях прекарвал. Смрад, дървеници и горещината ме страшно измъчиха. Понеже здравето ми беше твърде разклатено, то реших колкото е възможно по-скоро да изляза от града.

Намерих и другар закъм Щип. Това беше един 17-годишен момък, родом от Тиквеш, свършил духовната семинария в Одрин.

Намерихме един помак от Малешево с два коня, условихме го и се приготвихме за път.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]