А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XIV. Село Горно Броди (Вронди)

Къщи. — Население. — Църкви. — Местоположение и околност. — Рударска промишленост. — Черковно-училищни борби. — Облекло. — Някои народни обичаи.

Останах в къщата на един познат селянин. Къщите в Броди обикновено са направени по на два ката. Долният кат служи за помещение на домашните животни. Там се пазят земледелските оръдия и храната. В горния кат живеят хората. Стаичките са малки и ниски, измазани отсякъде с пръст. Всякоя стая има по един малък прозорец, рядко някъде по два. В по-сиромашките къщи в една стая се помещава цялото семейство, а по-състоятелните имат по две стаи, рядко някъде по три. Една от стаите има голямо огнище, дето се готви. Около него лете седят, ядат и спят домашните. Зиме спят в една от другите стаи, които са по-малки и лесно се отопляват. Наместо печки стаите имат комини, дето се горят дърва. Дворовете са малки и къщите близо една до друга.

Броди е старо населено място; то се споменува в един паметник, намерен в манастира «Св. Иван»; този паметник е писмо, писано от цар Душана до началника на Вронди и Трилиса (сега Търлис), именуем Райко. [1] Трябва да е било малък градец, който е пазил прохода през Черна гора.

Селото е заложено в малка котловина до самите поли на Черна гора. Лежи 1100 м. над морската повърхнина (според хартата на австрийския генерален щаб). През него тече Бродската река, която води началото си от няколко извора в Черна гора. Има 890 къщи, в които живеят около 5000 д. жители, всички българи. До обед обиколихме няколко улици. Всичките са тесни и криви, някои са покрити с калдаръм. Само пазарището е по-широко. Около него има няколко дюкяна, дето се
 

1. Ст. Новаковић, Струмска област у XIV веку и цар Стефан Душан, Глас философско-историске и философске науке, Бялград, XXXVI, 1893, кн. 22, стр. 57.

181

продават разни неща, нужни на селяните. Има две църкви. Едната е стара, другата нова. Старата, «Св. Никола», е направена в 1835 г. и много прилича на църквата в манастира «Св. Иван». Вътрешността й е красива. Постлана е с мраморни плочи. Темплото, владишкият трон и престолът в олтара са направени от рязано дърво. Резбата трябва да е работена от същите майстори, които са работили в «Св. Иван». Особено хубаво е изработен престолът. На четири стълбове стои покров, изрязан с най-голямо внимание. Работата е чиста и се забелязва вкус в нея. Иконите носят гръцки надписи.

В двора на старата църква стои закопана гранитна плоча, която се издига над земята 55 см, широка е 40 см, а дебела 15 см. На едната страна стои следният надпис:

Плочата е повредена и много букви едва личат.

Новата църква се казва «Св. Богородица»; тя е по-проста от старата. В нея иконите носят славянски надписи.

Подир обед заедно с един учител от селото, който е възпитаник на Солунската гимназия, направихме една обиколка. Възлязохме на един висок хълм на изток от селото, който е покрит с букова гора. Оттам се виждаше много хубаво цялата околност на селото и голяма част от планинските вериги, що го обикалят. Право на северозапад стои величественият връх Али-Ботуш, най-високият в средните и южните части на Пирин планина. Вижда се като един грамаден конус, на който върхът е гол, а полите са осеяни с гъсти гори. От него на към запад се протяга веригата Черна гора, която има непривлекателен изглед; тя състои от сиенитни камъни, богати с черна желязна руда (магнетит), от която и камъкът изгледва черен. От това вероятно си е взела планината името. По-голямата част от Черна гора е безлесна, само на някои места има останали ситни горици. В самите поли на Черна гора се зеленее красивата Брод-

182

ска котловина, която има един час надлъж и толкова нашир. Тя цяла е обработена с най-голямо старание.

В полите на Черна гора над селото стои голям камък, наречен Давков камък. Има предание, че там е живял голям змей — витек по бродски. Той имал любовница в село и от него си водила началото фамилията Алексовци. И сега змеят според преданието живее около този камък и се счита за покровител на селото.

На запад долината е преградена с невисока планинска верига, наречена Капаклии; тя се начева от Черна гора и се спуща на юг, между Бродската река и река Серовица.

Зад Капаклии се вижда една друга верига, по-висока от нея; тя се зове Шарлии планина, завива на запад, та достига гр. Валовища; тя дели р. Серовица от р. Валовишка и р. Бистрица. На изток се гледат северните върхове от стръмната и гола Смийница планина. Нито едно дръвце не се съзира по тая огромна верига; особено хубав е върхът Драган, който образува най-високата и най-северната част на планината. Смийница се съединява с Черна гора чрез една ниска седловина. На североизток зад тая седловина е богатата Елиска котловина.

И тъй Рупелската планина, Шарлии, Капаклии и Смийница планина са четири вериги, които се спущат към юг и допират до Серското поле. Между тях текат 4 притока на р. Струма: Бистрица — между първата и втората, Серовица — между втората и третата и Бродската река — между третата и четвъртата. Там, дето Бистрица излиза на полето, е град Валовища, а дето Серовица напуща планината, лежи град Сяр.

На другия ден се запознах с някои от по-първите селяни. Бродчани са изобщо пъргави хора и добри майстори. Оттук излизат най-добрите железари и дюлгери, а едно време в Броди е цъфтяло изкуството за рязане фигури на дърво. Броди е било и е още досега главно железарско село в Мървашко, но днес тоя занаят едвам се крепи. Европейските железни изделия унищожиха железарството в тоя край.

Всичките реки, които излизат от Али-Ботуш,от Черна гора и откъде върха Пирин носят със себе си много железен пясък, на някои места дъното на реките се чернее от многото руда.

183

Населението, което се занимава с добиване на желязото, се дели на 5 класа, които имат строго определена своята работа.

1. Рудари, които събират рудата от реките. Събирането става чрез плавене. Магнетитът е много по-тежък от пясъка и като се премива, водата отнася пясъка, а рудата остава. Покрай реките са направени особени места, дето събират множество пясък и пущат водата да го премива. Събраната руда се продава на товари на ония, които ще получават от нея желязото.

2. Въглари, които се занимават изключително с приготвяне въглища за работене на желязото.

3. Пешчери. Това са ония работници, които от рудата приготовляват в пещите желязо.

Пещата или пещта има вид на пресечен конус. Долната основа има диаметър от 80 до 100 см, а устата — от 60 до 80 см, височината е до 3 1/2 метра. Пещта е съзидана от огнеопорни камъни и измазана с глина. До основата й се намират устата на един или два големи мехове, които се карат на вода. Вратите на пещта се затварят с плоча, залепена с глина.

За едно пълнене на пещта е потребно 200 ока руда и 200 ока въглища. Най-долу се сипват въглища, после пласт руда, пласт въглища, докато се напълни до върха. Запалват се въглищата и се раздухват с големите мехове, които се движат с вода. Пещта не лови изведнаж всичките въглища, а след като гори няколко време, пак сипват въглища. Горенето се продължава цели 12 часа. Желязото се стопва на голямо топче, което се нарича неков. Нековът се изважда из устата на пещта и се предава за по-нататъшно преработване. Обикновено от 200 ока руда се получава 100 ока неков.

4. Самоковарите са трима мъже, които преработват нековите на железни прътове. Мястото, дето се работи желязото, се нарича самоков. Това са големи прости здания, направени до реките, дето има добър увес. Отвън зданието стоят две колела, които се  въртят от вода. Едното служи да кара меха, а другото — да дига чука.

Фигура I-ва ни представя цялата машина, която кара меха.

От улея А пада водата отвесно на колелото В. По страните му са направени кутли аа, които, като се напълнят с вода, при-

184

веждат колелото в движение. Колелото върти оста С, подпряна на 3 места със ссс. На оста са набити дълги палци 2d, които образуват вретеното о. При въртенето си палците dd дохождат до отворения мех D и го налягат. Щом палецът се изплъзне от горната дъска на меха, то тя се повдига чрез кобилицата (кималото) F, на която на единия край тежи камък g, а на другия чрез въжето h се тегли горната дъска на меха. По тоя прост начин се поставя в движение големият мех, който е дълъг 3 метра и широк 1 метър. Чрез устието си той разпалва въглищата в огнището Е.

В огнището се нагрява нековът и се отнася на чука да се разсече изпърво на две части. Фигура II ни представя устройството, с което се кара чукът.

От улея А пада вода и движи голямото колело В’. То е по-голямо от онова, що движи меха. Като се върти колелото, върти се и валмото С’, което е скачено с него чрез желязна ос е’. Валмото има диаметър до 1 метър, дълго е до 3 метра. Направено е от големи парчета дъбово дърво, вързани с дебели железни обръчи. На средата на валмото има четири железни палци d’, d’, които закачат дръжката D’ на чука Е’. Дръжката е дълга 4 метра. Тя представя един лост, подпрян на средата на ос е’. Рамото на D’, като се закачи за един палец, чукът Е се повдига нагоре. Като се изплъзне рамото от палец с, чукът пада на наковалнята F. Чукът е направен от голям къс желязо; има около 80 см дължина и до 60 см широчина. Отдолу не е плосък, а е рязък.

Като се пресече нековът на две парчета, кове се всякое отделно и се прави на прътове, подобни на европейските.

От един неков излиза 60 оки чисто хубаво желязо, което се продава обикновено 20—30 пари на оката по-скъпо от европейското желязо.

5. Кузнари са майсторите, които работят от желязото всевъзможни домашни потреби като: палещници, мотики, брадви, ножове, кантари, куфари и др.

В Горно Броди сега са останали само 2 пещи и 5 самокова. А било е време, когато са работили повече от 20 самокова и 10—12 пещи. В селото е имало 15 кузни, дето са работили повече

185

от 300 души майстори и чираци. Не е била къща в с. Броди, която да не принадлежи на някое от 5-те изброени съсловия. Изделията се продавали главно по панаирите и по пазарите. Поминъкът е бил добър и преди време се е развил в Броди много охолен живот.

Сега са останали жални остатки от миналото благосъстояние: има в селото едвам 20 кузни, и те не работят всякога.

В последно време докарват от Солун остатъци от желязо и от черно тенеке и ги претопяват в пещите.

Понеже земя за работа има твърде малко, а и никаква горска индустрия не може да се развие, тъй като горите са изтребени за кюмюр, много селяни са принудени да търсят поминъка си в чужбина. Отиват главно в България и по мадемските села и на север от Атон да правят въглища.
 

29 юни — Петровден — навсякъде по нас се празнува тържествено. И в Броди той се брои за един от най-големите празници. На сутринта бях в черква. Пее се смесено: от дясна страна по гръцки, от лява по славянски и поповете мешат. Грамадното болшинство от народа е недоволно от гръцкото пеене, но има няколко души чорбаджии, които по никакъв начин не се съгласяват да се въведе напълно славянската литургия и те държат около себе си петдесет къщи. А масата още се бои да подкачи наново борбата, която тук е погълнала доста жертви.

Броди е едно от ония села, които рано се събудиха и поведоха борба с гръцкото духовенство. На 1863 година учителят Георги от Либяхово е заменил гръцкото преподаване в училището с българско. Това е станало по силното желание на всички първенци. Най-ревностен в това отношение е бил х. Димко. В църквите почнало да се чете изключително на славянски. Опозиция не е имало. Били недоволни някои чорбаджии, но те не смеели да издигнат гласа си. Когато в Броди учителствувал Падарев, училището се уредило много хубаво, имало до 200 ученици и ученички. Тогава е направено ново, доста голямо училище.

Но дойде Руско-турската война, която нанесе страшен удар на възрождаещите се български училища в Македония.

186

Серският владика с помощта на властите преобърнал наново преподаването в бродското училище на гръцки. Никой не смеел да се противи на тая мярка в него време. По-тежки времена настанали за българите в Броди подир войната, когато комитските чети кръстосваха Източна Македония. Появила се една чета, съставена главно от брождани и предводителствувана от двамата братя Зимбиловци; тя дълго време съвсем свободно се разхождала из планината. Зимбиловци с ожесточение преследвали гъркоманите; те на един Великден свободно влезли в селото с дружина от 40 души начело с развит пряпорец. Стража била поставена наоколо, а водителите влезнали в черква. След богослужението младият Зимбилов събрал всичките гръцки книги и ги изгорил, после той повикал гъркоманите и ги накарал да се закълнат пред иконата на св. Кирил и Методий, че занапред нищо няма да предприемат против българските училища и славянското богослужение. Подир това била сложена трапеза на комитите; те се наяли и хванали планината. Брождани скъпо заплатили за тая тяхна постъпка. Ония, които били принудени да се кълнат пред Зимбилови, начаса отишли в Сяр и съобщили на властите за произшествието, като наклеветили някои от най-енергичните селяни в съучастие на Зимбиловци. От Сяр пристигнала войска в селото, наченали се затваряния, бой и тем подобни. X. Димко заедно с още някои други, за да спасят живота си, ноще избягали из селото и с големи трудности стигнали в България. Случило се още едно събитие, което още повече ожесточило властите. Четата на Зимбилови се срещнала с една потеря, съставена от черкези под предводителството на някой си X. Юсуф. Станало сблъскване. Черкезите били заградени в една теснина и избити до един. Тогава дошла от Сяр още войска и се пръснала по всичките села из околността. Селото се съсипа материално, понеже трябваше дълго време да храни войската. Всичките Зимбилови роднини с жените и децата и много други селяни откарали на заточение в Анадол, повечето измрели там, а малцина само можали да се повърнат в домовете си, подир като стояли по 6 години в Азия.

В същото време бе дошел в Сяр Кел Асан паша като военен ревизор. Той се отличил като отчаян враг на българите. Аре-

187

стувал в Сяр почти всичките, които имали смелостта да се наричат българи. Тогава около 90 души бродчани били доведени в серската тъмница. От гръцката митрополия им съобщили, че ако се съгласят да кажат, че Сарафов и поп Харитон, председателят на българската община в Сяр, са ги учили да въстават против владиката и че те говорили при тях против правителството, ще ги освободят. Някои слабодушни се съгласили на това нещо и даже дали клетва в гръцката митрополия и на часа били проводени по домовете си.

Въз основа на тия показания Сарафов, Апостолиди, Мавродиев и други някои заедно с бродчаните Стоян Бухлюв и Тряндафил Котев били заточени. Стоян Бухлюв умрял в Азия, а Тряндафил се върнал, но сега е един от най-бедните човеци в селото.

Четата на Зимбиловци се срещнала с редовната войска и станало сражение, в което паднал по-малкият брат. По-старият се оттеглил, но скоро и той загинал неизвестно от каква смърт и четата се разрушила.

Цялата голяма фамилия на Зимбиловци се съсипала в заточението. Останал само брат им Марин с едно дете.

Подир тия събития движението в Броди съвсем угаснало и гръцкият владика подпълно възстановил властта си там. Църквите останали под управлението на 5—6-ма гъркомани; те изяли около 300 лири готови църковни пари и досега злоупотребяват църковните приходи.

През 1887 година наново се осмелили някои бродчани да поискат отваряне на българско училище в селото си. Тоя път искането им било много скромно; те нищо не говорили за църквите или за отказване от гръцкия владика. Предумвания, заплашвания, клевети — всичко се турило в ход, само и само да се спре работата. Но времето се бе вече много изменило и властите омекнали. Употребили се някои парични жертви и позволение за българско училище се получило. То се отворило същата година и ето вече в разстояние на три години е направило доста добър успех. Сега в Броди има двама учители и една учителка. В училището има забавачница и четири отделения със следното число ученици:

188

Забавачницата има 160 момчета и 27 момичета.

В Броди има и гръцко училище с двама учители, поддържани от серската митрополия. В него имаше миналата година 56 ученици и ученички. Те не са разделени на отделения. Учат буквар, после начеват св. история, гръцка история, смятане и с това се свършва курсът. Ако остане някое по-възрастно дете, преподава му се гръцка география.

През деня на Петровден посетих няколко от по-първите къщя. Особено впечатление ми направиха здравите жени и деца в селото. Климатът е здрав, вода имат превъзходна. При посещенията разговорите се водеха главно върху сегашното положение на работите в селото. Мухтар в селото с`е още е от гъркоманската партия. Ако ставаше избор, както трябва, то това нямаше да бъде така. Миналата година селяните протестирали против мухтарина си, който без всякакви избори задържал селския печат и за в бъдеще, но протестите им не се взели под внимание.

От селските аази половината успели да се настанят българи. В скоро време се очакват по-добри резултати за българите, които имат на страната си масата и всичките по-интелигентни селяни. Вдъхнатият страх от събитията през 1884 година още не е изчезнал съвършено, затова българите не смеят енергично да излязат на сцената. [1]

При все че времето беше дъжделиво, подир обед стана хоро на едно по-широчко място в селото. Хорото става с песни, по някой път с гайди. Напред вървят момците, подир тях момите. Песните се пеят отначало бавно, а после пеенето се повече и
 

1. През 1893 год. голямото болшинство от населението на Броди премина под ведомството на Българската екзархия и с големи усилия успя да усвои по-старата черква.

189

повече се ускорява. Мелодията е същата, която чувах насякъде по Източна Македония.

Младите момци са облечени с червени или черни бечви, някои носят потури, а някои бели гащи с ризиците отвън. Тозлуци носят всички, които имат бечви или бели гащи; те са червени или черни. На плещите обикновено имат една черна къса дреха с ръкави и със сини гайтани по страните, която се нарича карък. Горната дреха е дълга, черна и без ръкави, с червени гайтани, нарича се клашник. Под каръка обикновено се носят червени елеци. На главата малък фес с черна чалма. По-старите бръснат главата си, освен темето, дето остава перчин. В по-старо време носили бели капи, бели чалми и бели клашници.

Облеклото на момите е доста гиздаво. Над челото стои изплетен от мъниста и окичен смонети триъгълник, на върха на който стои забодена сребърна или посребрена игла. Тогава той се казва чумбер. Под него над веждите има една лента, покрита със златни или сребърни монети, която се нарича пречелник. Главата е покрита с бяла забрадка. На гушата виси дълъг гердан от монети, наречен шия. На ушите висят обецки. Носят дълги ризи с червени шити поли. Върху ризата една червена дрешка — наречена кават и най-отгоре черен клашник без ръкави. Снагата е препасана с широк колан, на който отпреди стоят широки сребърни пафти. Отпред носят широк шарен прескутник.

Краката си обуват с жълти плитки чехли.

Както се вижда от това кратко описание на облеклото, червеният цвят много се обича в Броди.

Подир хорото народът излезе на южния край на селото; там се намира местността мура, дето всякоя година на Петровден младите момци се борят, а момите играят хоро. И сега, макар че беше кално, почнаха се надборванията. Най-напред се бореха малки деца, после излязоха по-големи и най-после излязоха двама от най-яките момци; те се бориха повече от половин час и никой не можа да надвие. Заваля дъжд и множеството се разнесе по домовете си, а младите момци напълниха механите.

В Броди има много механи и макар че тук не се ражда грозде, вино много се пие. Бродчани са известни като най-добри винопийци в Мървашко.

190

Когато селото е било състоятелно, механите служили за отпочивка на селяните подир трудната им работа. Сега те служат на селяните, които са без работа, да убиват в тях времето си.

Понеже населението е много развито и има добри майстори за железни изделия, особено за ножове, то при по-добро положение тук би могъл да стане прекрасен железарски център.

В Броди отдавна е цъфтял още един занаят, именно резби на дърво за църковни иконостаси. По-преди, когато населението е плащало добре и резбите се вършили внимателно, появявали се прочути майстори, които били търсени от далечни места. Сега нашите църкви се задоволяват с простички и евтини работи и тоя занаят току-речи е умрял.

В последните години бродчани почнаха да ходят по чужбина, за да търсят поминъка си главно като зидари и кюмюрджии. Сиромашията от ден на ден преодолява.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]