Скоро, лятото на 2019г. започнах издирването на Пандъровия род, от Доганхисар. Водеха ме думите, които бях запомнила като дете, от дядо ми - Андрея Вълчев Пандъров. Цитирам го: "Моят прадядо е вуйчо на Капитан Петко войвода".
В детските ми спомени е останало много от разказите на дядо за родното му село Доганхисар. С каква любов и тъга говореше за живота там! Как ни водеше за гъби - огромни сърнели, дренки.., по хълмовете на Чаталкая. Показваше ни посоката на родното му село, останало в Гърция. Взираше се в далечината, като се мъчеше да скрие сълзите си, които напираха в сините му очи, въпреки коравия балкански характер.
Държа да подчертая, че аз се водех единствено по неговите думи. Те ме отведоха на едно изключително емоционално пътуване през времето. Вълненията ми бяха радостни, от това, че съм открила нещо непознато за мен, и тъжни, от съдържанието на откритото. Откривах снимки, имена, истини за дедите ми, живяли преди аз да се родя. Намерих хора, мъченици и герои, всеки от тях изстрадал свободата си да живее свободен, да продължи въпреки болката и страданията, за да ни има нас днес! Съдбите на предците ми, техният героизъм, борбата им за ежедневно оцеляване, ме накара да пиша, за да се съхрани спомена за родовете, да не се отмие от времето!
При "доброволното" си напускане на родния Доганхисар, семейство Стана и Вълчо Пандърови бягало с братята на Стана Андреева Пандърова /Делигеоргиева/. Дядо ми - Андрея Вълчев Пандъров бил 6-7 годишен. След кратък престой в квартал Акбунар в Хасково, по предложение на един от братята на Стана (Георги Андреев Делигеоргиев), се установяват в Маджарово, тогава с. Ятаджик. Там през 1927г. се ражда по-малкият брат на дядо ми - Георги. След две години, през 1929 г. се ражда сестра им Тодора. Първоначално в с. Маджарово, (когато е било още с. Ятаджик ), се заселват семейства бежанци основно от Доганхисар и Тахтаджик, малко от Пишмян. Селото е било турско и бежанците се настаняват в къщи, освободени от избягали турски семейства. Обсъждайки съдбите си на бежанци, връзките си с родовете от Беломорска Тракия, и съселяните на дядо ми - Андрея Вълчев Пандъров, знаеха, че нашата фамилия има родова връзка с Капитан Петко.
Първоначално се запознах с трилогиите* на Кирил Бакърджиев. В книгата "Родното село на Капитан Петко войвода Доганхисар- градец", на стр. 249 видях снимката на Стоян Георгиев Калоянов.
Стоян Георгиев Калоянов. (1873-1954)
В момента, в който погледнах снимката, ме порази изключителната прилика на непознатия за мен Стоян Георгиев Калоянов с моя дядо - Андрея Вълчев Пандъров. Сякаш, дядо ми ме гледаше от там!
АНДРЕЙ ВЪЛЧЕВ ПАНДЪРОВ (1919-1996)
Вълчо Костов Пандъров (1888-1963)
По-късно, от архива в Хасково, намерих книгата на Руска Параскова-Делчева и Стоян Георгиев Пандъров. Издирването на големия Калоянов род, беше направил той, а тя, като дългогодишен служител в библиотеката, беше записала и съхранила тази безценна информация за поколенията. Книгата се казва "Истории на българите, прокудени от Беломорска Тракия". Отделно, на голям картон, е нарисувано родословното дърво на Калояновия род. Дълго преглеждах и подреждах фактите, поместени там. Първото близко нещо беше клона Пандъров, от Георги Манолов Пандъров, женен за Стана Стоянова Калоянова.
На стр. 55 от книгата прочетох думите на Янко Атанасов Калоянов, цитирам: "Прадядо ми Петко Калоянов, баща на дядо ми Калоян Петков, който е вуйчо на легендарния капитан Петко войвода..." Тези думи потвърдиха, че съм на правилното място. От родословното дърво много добре се виждат децата на Петко Калоянов (фиг.1).
От смъртния акт на прадядо ми Вълчо Костов Пандъров, намерих името на неговата майка - Мария. Мария Петкова Калоянова се омъжва за Коста Пандъров. Те се явяват връзка между жена (Мария) от Калояновия род и мъж (Коста) от Пандъровия род. Същата такава връзка, между двата рода има при (Стана) от Калояновия род и (Георги) от Пандъровия род, но малко по-късно във времето.
Клонът на Мария в родословното дърво (фиг. 1) стоеше празен, тъй като когато е правено, издирването (около 1980 г.) тя отдавна не е жива (убита от турците през 1913 г.). Синът й - Вълчо Костов Пандъров, също е бил починал (05.01.1963г.). Не са намерили наследниците й при издирването и изготвянето на родословното дърво. По този начин аз се върнах назад и намерих прадядото (Петко Калоянов), на дядо ми - Андрея Вълчев Пандъров. Известният Петко Калоянов е вуйчо на Капитан Петко войвода, на когото е кръстен. Родството идва НЕ от майката Груда, а от баба му Добра (майка на баща му Кара Кирко).
Така, без да знаем предварително съществуващите исторически сведения, ние от Пандъровия род се явяваме още едно фактическо родословно доказателство, че Петко Калоянов е вуйчо на Капитан Петко войвода.
Фиг. 1 от родословното дърво на Калояновия род
Край на първа част
От тук нататък, попаднах на редица противоречащи си факти, породени от грешки в цитираните документи. Забелязвам повтаряне на точно определено изречение и "скриване" на следващите, с които се прави опит да се подмени историята. Ще ги разгледаме обстойно.
Първо, ще се спрем на думите, казани от Харалампи Стоянов Бакалов, (сведение 1).
В текста той твърди, че към 1875 г. неговата баба - Тодора Вълчева Калоянова, е ходила с мъжа си (Вълчо Калоянов), на гости на Стоян Калоянов (брат на мъжа й), за да видят прочутия Петко войвода, който бил техен роднина и внук на леля им Добра (Караянка - така наричат жената, като нарицателно име към името на мъжа й - Кара Яну.) По това време прочутият Петко Калоянов (вуйчо на Капитан Петко) е бил жив. От текста се разбира, че дядо Калоян е баща на три деца - синове Петко, Стоян и дъщеря Добра. Поради факта, че семействата са имали по много деца е възможно да е имало и други момичета, за които тук не се споменава. (Николай Хайтов говори за двамата сина - Петко и Стоян, и осем дъщери). Дъщерята Добра се омъжва за Кара Яну кехая. Едно от децата им се наричало Кирю или Кирко и по името на баща му (бащата на Кара Яну) бил известен като Кара Кирко. Последният пък се оженил за Груда от съседното село Тахтаджик. Именно Кара Кирко и Груда са били родителите на Петко войвода, който бил кръстен на името на прочутия си вуйчо Петко Калоянов. От тук ясно се вижда връзката, че ДОБРА Е БАБА НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА, ОТКЪМ СТРАНАТА НА НЕГОВИЯ БАЩА ( Кара Кирко), тя се явява майка на Кара Кирко. Тъй като Петко Калоянов и Добра Калоянова са брат и сестра, то Петко Калоянов се явява вуйчо, както на сина й - Кара Кирко, така и на внука й - Капитан Петко войвода. В (сведение т.1) се посочва точната връзка между Капитан Петко войвода и Калояновия род.
Протестираме, заедно с Харалампи Стоянов Бакалов, срещу отхвърлянето на връзката на Капитан Петко Войвода с Калояновци. Питаме защо е направено без проверка, и защо се представя едно невярно твърдение в Сборника "Петко войвода" (Изд. на Тракийския научен институт, С. 1954г.)??? Цитирам:
"Днес не може да се установи родство с Калояновци" с. 25, (сведение 2). Това изречение е записано така, може би защото не се знае точно как е връзката, а не, че отхвърля съществуването на родството. Ще видим как точно това изречение, извадено от контекста, се използва от редица автори, с цел да се отхвърли съществуващата родова връзка.
По този начин се отхвърля съществуващата историческа документация, написана от различни автори, някои от които са имали лична среща с Капитана. Войводата сам им е разказвал за живота си, например Филип Симидов (по-нататък, ще се спра обстойно за това). Не може с лека ръка да се подменя историята!
Ние, от Пандъровия род, не сме съгласни с горе написаното цитирано изречение! Това е "НЕИСТИНА", която отхвърля всички съществуващи сведения до тогава, и противоречи на нашата родова памет, дошла от тракийските ни корени от Доганхисар. Тази памет на дедите ни, е още едно потвърждение към доказателствата за връзката между Капитан Петко (Каракирковия род) и Калояновия род, която някои отхвърлят и отричат необосновано. Още веднъж подчертавам, думите на дядо ми - Андрея Вълчев Пандъров, са предавани в поколенията на рода ни. Те идват такива от родовата памет на фамилията, от Мария Петкова (Калоянова) Пандърова и от Коста Вълчев Пандъров, родени, живели и починали в Доганхисар. Те са съвременници на Капитан Петко, живели по същото време в Доганхисар, свидетели на бурния му живот. Мария Петкова (Калоянова) Падърова е дъщеря на известния Петко Калоянов. Те - Мария и Коста Пандърови, са още едно доказателство за връзката на Калояновия род и Капитан Петко войвода. Знанието за тази родова връзка те предават на наследника си - Вълчо Костов Пандъров, роден в Доганхисар около1888 г. Той, от своя страна предава знанието за родовата връзка на сина си - Андрея Вълчев Пандъров, роден в Доганхисар, през 1917 г.
Първите ми спомени от детството ме връщат в къщата на дядо ми Андрея, където той с часове ми разказваше за неуловимия от куршум Петко войвода. Пренасяше ме с разказите си в славните подвизи на безстрашния капитан, преоблечен в турска униформа, да инспектира крепостта на острова', да прескача с чувалите с вълна под дъжд от куршуми', бягството му от Кървавата кула в Солун ', да развява бялото знаме от камбанарията, уж, че се предават, а да уцели с един изстрел турския предводител', случката с отровната халва на Калън Тома', запалването на цяла една гора - Шайнар курусу', срещите му с Гарибалди', доброволната дружина Гарибалдийци, биещи се за свободата на остров Крит и много други.
Нашата родова памет идва от спомени и сведения, които са пазени и предавани във фамилията, неповлияни от странични източници. Истината, че семейството има родова връзка с Капитана се е приемала през годините напълно естествено и неоспорвано. Сега, когато аз започнах издирване на моите корени от Беломорска Тракия, видях, че е необходимо тази истина да бъде описана и съхранена за поколенията. Напълно подкрепяме казаното от Харалампи Стоянов Бакалов, което потвърждава историческата истина.
Без да искам, попаднах в противоречието, което се е създало през годините между твърденията на наследниците на Калояновия род и Каракирковия род. Запознах се с "историческата истина" и на двата рода. Слагам кавички, тъй като тази истина за Калояновци е различна от истината на Каракиркови. Отново се връщам в началото, за да подчертая, че когато започнах издирването, аз не знаех нашият Пандъров род, да има връзка с Калояновия род, и с Каракирковия род. Знаех само от родовата памет на Пандъровия род, че прадядото на Андрея Вълчев Пандъров (дядо ми) е вуйчо на Капитан Петко войвода. Водех се от стремежа си да съхраня за идните поколения тази родова памет, и да се опитам да намеря как точно е свързан Пандъровия род с Капитан Петко, да открия кой е този "прадядо", който е вуйчо на Капитана. Както на стр.2, част 1 обясних, от смъртния акт на прадядо ми - Вълчо Костов Пандъров, намерих името на майка му - Мария. От архива в Хасково проследих големия Калоянов род и там, на родословното дърво – клонът на Мария беше празен. Така намерих родовата връзка с Калояновия род. Намерих, че Петко Калоянов е прадядо на Андрея Вълчев Пандъров (дядо ми), и той (Петко Калоянов) е вуйчото, на когото е кръстен Капитана.
Така, без да знаем предварително съществуващите исторически факти, ние от Пандъровия род заявяваме нашето родословно сведение, предадено от дедите ни, че Петко Калоянов е вуйчо на Капитан Петко войвода.
Продължих да търся и други източници, които посочват това, така например (сведение 1), на Харалампи Стоянов Бакалов. Неговите думи не само потвърдиха казаното до тук, но отидоха и по-назад във времето, когато въпросният Петко Калоянов е бил още жив. В това историческо архивно сведение се посочва сестрата (Добра) на Петко Калоянов. Техният баща е известния Калоян, за който се говори, че му е дадено по заслуги правото да бъде мюдюрин, и това си звание той да предава на поколенията си. Той е имал общо 10 деца - двама сина Петко и Стоян, и осем дъщери. Една от тях е Добра, която се явява баба на Капитана по бащина линия.
Именно Добра свързва двата рода - Калояновия (бащиния род) и Каракирковия (на съпруга й Кара Яну кехая). Тази връзка между двата рода, и по-точно между Добра и Кара Яну, я има съхранена и запазена, за да се предава на поколенията в известната доганхисарска песен, която са пеели по седенки моми и булки. (сведение 11.). Песента показва съществувалата реалност в миналото между Добра и Кара Яну, и отношението помежду им, съхранени в народната памет.
Едно от децата на Добра и Кара Яну се наричало Кирко или както му казват (от името на баща му) Каракирко. Каракирко се оженил за Груда от съседното село Тахтаджик. Те двамата (Груда и Каракирко) са родителите на големия Петко войвода. Тъй като Добра се явява баба на Капитана, то и всички нейни сестри му се явяват лели.
Ето затова, когато свидетели дават сведения и при Борис Колев (сведение 9 стр. 104) и др., говорят за неговите 5 лели ятачки, сестри на майка му, от с. Мерхамли. В същото време се казва, че Груда е сама, т. е. няма как да има сестри. Това са лели на Капитана, сестри на баба му Добра, майка на баща му.
Категорично НЕ ПРИЕМАМЕ и протестираме срещу невярното твърдение: "Днес не може да се установи родство с Калояновци.", посочено в Сборника "Петко войвода" (Изд. на Тракийския научен институт, С. 1954 г.)!! Може би авторът е имал предвид, че не се знае как точно е родството, по каква линия точно е родството, защото в СЛЕДВАЩОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ТОЙ ТВЪРДИ, ЧЕ РОД КАРАКИРКОВИ ПРОИЗЛИЗАЛИ ОТ РОД КАЛОЯНОВИ. Да, всъщност точно така е станало, защото сборникът е издаден през 1954г., а (сведение 1) на Харалампи Стоянов Бакалов е от 1963 г. т. е. при издаването на сборника тези сведения още на са били известни.
Казвайки това, авторът в сборника, сам се опровергава, като казва в следващото изречение: "ОБАЧЕ САМ ПЕТКО ВОЙВОДА Е ЗНАЕЛ ОТ МАЙКА СИ, ЧЕ КАРАКИРКОВИ ИЗХОЖДАЛИ ОТ КАЛОЯНОВЦИ ". Ето, това точно потвърждава Харалампи Стоянов Бакалов в своето сведение - че Каракиркови произлизат от Калоянови чрез Добра, дъщеря на Калоян Кехая (1 мъдри).
Използвани материали :
Сведение 1. Тракийска сбирка сб. 18. Архив, БАН– София, Ф.15. а.е. 976. Харалампи Стоянов Бакалов (18.11.1909 г.-18.03.1964 г.)
"Още когато е бил жив Петко войвода – 1897 г., той е бил посетен във Варна от първия му биограф Филип Симидов. На него той лично казал, че по женска линия е свързан с рода Калояновци. Този факт се приемаше като безспорна истина, а в с. Доганхисар изобщо никой не го е оспорвал. Но към 1930 г. далечни и странични (съребърни) роднини на Петко, не родени и не живели никога в родното му село Доганхисар, започнаха да отричат това и то съвсем голословно. Нещо повече. Това твърдение се прие безкритично и без проверка и така да се каже, стана "официално". То намери място и в сборника „Петко войвода“, където на стр. 25 с лека ръка се решава този въпрос: "днес, не може да се установи родство с Калояновци. Пита се: кое е вярното - това, което свидетелства самият Петко войвода или далечните му и странични млади роднини, които нямат нищо общо със с. Доганхисар? Авторът на настоящата монография си спомня много добре за неведнъж разказаното от баба му Тодора Вълчева Калоянова (1852-1945), родом от Доганхисар и живяла тук до 1920 г., че тя още като млада булка - към 1875 г. била заведена от мъжа си Вълчо Калоянов на гости у брат му Стоян Калоянов, за да види прочутия Петко войвода, който бил техен роднина и внук на леля им Караянка. Според баба Тодора, дядо Калоян - баща на живия още по това време дядо Петко Калоянов, имал три деца - двама сина - Петко и Стоян, и дъщеря Добра. Петко наследил знатното име на баща си, а Стоян стадата му, поради което бил наречен Стоян кея (кехая). Дъщерята Добра била омъжена за Кара Яну кехая. Едно от децата им се наричало Кирю или Кирко и по името на баща му бил известен като Кара Кирко. Последният пък се оженил за Груда от съседното село Тахтаджик. Именно Кара Кирко и Груда са родителите на Петко войвода, който бил кръстен на името на прочутия си вуйчо Петко Калоянов." *
* сведение1 е от архива на Българската Академия на науките, предоставено от Камен Караянев, благодаря!
Сведение 2. Сборник "Петко войвода" (Изд. на Тракийския научен институт, С. 1954 г.).
"Днес не може да се установи родство с Калояновци. Обаче сам Петко войвода е знаел от майка си, че Каракиркови изхождали от Калояновци. Ф. С. Симидов, който към 1897 г. във Варна е разпитвал Петко войвода, в записките си записал името на Петко войвода така: "Капитан Петко Киряков Калоян". И под забележка е прибавил: "ТОЙ МИ КАЗВАШЕ, ЧЕ НЕГОВИЯТ РОД Е "КАЛОЯНОВЦИТЕ", доста стар род от няколко века, според казване от майка му.""
Сведение 12. "ДОГАНХИСАР - ГРАДЕЦ НАРОДНИ ПЕСНИ", ТРАКИЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
Стр. 113 ДОГАНХИСАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН
Ян кеаята и Добриното лозе
(на седянка)
Посяла Добра на поле лозе,
на поле лозе, на друм босилек.
Ем го садила, ем му думала:
- Ой, лозе, лозе с бяло грозде.
Кой ще ти бере бялото грозде?
Кой ще ти пие руйното вино?
Отде я зачу Ян кеаята,
Ян кеаята от планината.
- Ой, Добро, Добро, дюлбер Добро,
яс са ти редя твоето лозе,
та да ми дудаш на неделята,
все пременена, все набелена.
Край на втора част.
С казаното от Харалампи Стоянов Бакалов се вижда точната връзка, а именно, че майката (Добра), на бащата (Кара Кирко) на Капитан Петко (баба му, по бащина линия) свързва двата рода. Това е Добра, сестра на Петко Калоянов и майка на Кара Кирко. Кара Кирко е бащата на Капитана. В ярко потвърждение на това е и следващото продължение на текста от сборника (сведение 2):
"Ф. С. Симидов, който към 1897 г. във Варна е разпитвал Петко войвода, в записките си записал името на Петко войвода така:" Капитан Петко Киряков Калоян ". И под забележка е прибавил: "Той ми казваше, че неговият род е "Калояновците", доста стар род от няколко векове, според казване от майка му." И тук се потвърждава, че връзката между Капитан Петко и Калояновци я има, тя е съществувала и се е приемала за факт. Изобщо не се е оспорвала, а напротив, Войводата се е гордел с това. Посочил е, че от майка си знае за връзката им с Калояновци. Самият Петко войвода е поискал да бъде записано името му от биографа - Ф. Симидов, като "КАПИТАН ПЕТКО КИРЯКОВ КАЛОЯН".
Филип Симидов е биограф на Петко войвода. Той се е срещал с Войводата във Варненския хотел "Комерциал", около три години преди смъртта му. Макар, че Капитан Петко е бил болен, Симидов записва разказите, директно от думите на Войводата.
От думите на Филип Симидов (сведение 5) ясно се вижда, че Петко Калоянов е вуйчо на Капитан Петко войвода, на когото е кръстен. Нашата родова памет на Пандъровия род също потвърждава това.
Първият биограф, който е писал за Капитан Петко войвода, още преди освобождението на България от турско робство, е Георги Г. Димитров (сведение 3).
Вторият биограф е Христо Попконстантинов (сведение 4). През 1888 г. Христо Попконстантинов издава първата биография на войводата Петко Киряков. Тя е резултат на близостта му с Петко войвода и на срещите и разговорите му с него. По такъв начин тази биография е не само първата, но и най-достоверната биография на Капитан Петко за периода до 1879 г. Изчистена от легенди и предания, защото авторът ни предава чутото от Петко войвода по време на техните срещи, а също и разказите на негови съратници в ранния му период. В края на биографията авторът прилага и текстовете на 26 автентични документа за войводата, които той му предоставя за публикуване.
Хр. Попконстантинов ни дава и имената на четниците на Петко войвода, също дадени му от войводата. Категорично заявява, че Капитан Петко е кръстен на вуйчо си Петко Калоянов, което потвърждава и нашата родова памет на Пандъровия род. Като будни и свободолюбиви българи, жителите на Доганхисар били първите, които изпъдили гръцкия владика. Те стоят в основата на убеждаването и утвърждаването и на другите селища във Ференско, Димотишко и Гюмюрджинко - да ги последват в събуждане на българското самосъзнание. Водач във въздигaне на българското в Югоизточна Родопа е Петко Калоянов. Той е спомогнал в много села да бъдат назначени български учители, да се въведе българския език в училищата и славянския в църквите. Калояновият род е бил почитан в Доганхисар, защото според местно народно предание, фамилията има потекло от българския цар Калоян. Най-влиятелен и най-почитан и от турските власти е бил Калоян Кехая, наследен от сина си - Петко Калоянов. Той (Петко) управлява Доганхисар до смъртта си през 1876 г., като е наследен от сина си Калоян Петков (Калоян 2). Към тази фамилия принадлежи и най-новия родопски войвода Петко, казва биографът Христо Попконстантинов.
Нека да отбележа: откривам, че за баща на Петко Калоянов са посочвани две имена :
- за негов баща се посочва Калоян Кехая от няколко източника. Това са: Христо Попконстантинов (в сведение 4), Харалампи Стоянов Бакалов (в сведение 1), Николай Хайтов (в сведение 7, ще го разгледаме по-нататък).
- за негов баща се посочва Стоян Калоянов в Сведение 2. Сборник "Петко войвода" (Изд. на Тракийския научен институт, С. 1954г.). Ще видим това име (Стоян Калоянов) и по-надолу, (в сведение 6), на Руска Параскова-Делчева, вероятно взаимствано от (Сведение 2). Сборник "Петко войвода". Не съм открила откъде, и защо се е появило името Стоян Калоянов в Сборника, там не е пояснено. Всички източници, преди сборника, посочват името Калоян Кехая за баща на Петко Калоянов. Трябва да се постави въпрос – от къде и защо авторите на сборника излизат с тази теза.
Приемаме за достоверни думите на повечето независими източници - а именно, че Калоян Кехая е бащата на Петко Калоянов.
В една от книгите, които са писани за родословието на Капитан Петко войвода (Сведение 11. "Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко Войвода" от Пенка Чакалова-Генева), се пита: кой е "прочутия вуйчо Петко...кой е този човек...? Нека да кажат кой е този човек, къде е живял, с какво се е занимавал, каква личност е в обществото и с какво е заслужил да е толкова прочут?"
Нека Ви кажа, че отговор на този въпрос е даден още през 1888 г. от Христо Попконстантинов, когато издава първата биография на войводата Петко Киряков. Авторът има лични срещи с Капитана и ни разказва достоверно думите на Войводата (Сведение 4.). За тези, които не знаят - прочетете обстойно сведения: 2, 3, 4, поместени в "използвани материали".
Използвани материали :
Сведение 2. Сборник "Петко войвода", изд. на Тракийския научен институт, С. 1954 г.
Стр. 24. "Тук в областта Доганхисар е било първото село, което минало под ведомството на екзархията още при основаването й. Това се дължи на дядо Петко Ст. Калоянов, прочутият доганхисарски мюдюрин и патриот - българин. То повлякло след себе си и другите села... Един от най-видните и най- големите родове на с. Доганхисар е родът на Калояновци. Според предание началото на мюдюрството в този род може да се търси в първите години на ХІХ век, или малко по-рано, когато Стоян Калоянов получил мюдюрското отличие с право да го предава в своя род. Най-виден от тия мюдюри Калояновци е бил дядо Петко, наречен, както видяхме, в 60-те години на миналия век "Една знаменита личност във Ференско". Дядо Петко Карлоянов има истински възрожденски заслуги в Западна Тракия. Той съдействувал за настаняването на български свещеници и български учители в тоя край, защитавал ги успешно пред властта от гръцките клевети и гонения. По-горе се спомена, че турците му предложили да смени калпака с фес, но той предпочел да се откаже от мюдюрството, а не от калпака. Това вероятно е било след 1850 г., когато в Турция при султан Абдул Меджид, сменяли чалмите в администрацията и войската с фесове.
От Калояновци още преди 1878 г. са излезли първите младежи да се учат в Одрин, Стара Загора или Габрово. Двама от тях станали учители, един - свещеник и четвъртият - Браян, станал чиновник в новоосвободена България. Калояновци са станали причина Станил Ласков да бъде изпратен в Цариград и после в Русия, където завършил висши богословски Науки - първият вишист - доганхисарец."
Сведение 3. Димитров Георги Г. - "Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение", София, 1895 г.
Стр. 224 "Тази година (1871) се настаниха български учители в някои села във виенската кааза, а димотишката и Чакъра Васил из Одрин в с. Доганхисар (Ферско). В последното това село имаше един богат старец, дядо Петко Калоянов, който ако и без книжен, но толкоз развит човек и толкоз умен, щото и на кадията фетфа давал. Такъв един по богатство, и по ум и по представителност се намираше и в с. Гол. Дервент (Димотишко) на име Гарил Чорбаджи. Дядо Петко беше страшен гонител на гръцкия език и думата грък с отвръщение произнасяше. На сирни заговезни се случих в Доганхисар, а на другия ден заминах да обиколя и други села, а пък дядо Петко, на когото думата се слушаше в цялата ферска кааза, от своя страна изпрати хора по всичките села да известят на населението, че на панаирът (сборът) в с. Дервент (Ферско) на Тодоров ден ще се чете в църквата "бугарска книга", та да дойдат да слушат. И аз тоже трябваше да се завърна обратно в Доганхисар. Разстоянието между последното село и Дервента ако и да е повече от три часа, обаче в петък цял керван се проточи за Дервента, гдето се беше стекал народ от всичките околни села, даже и от Гюмюрджинско, тъй щото сутрента църквата не можеше да побере и 1/10 част от народа... Ония, които не можеха да влезнат в църквата, както и ония които пристигаха по-късно само за сбора, и те желаеха да чуят. Цял ден се трупаха около нас, а дядо Петко току казваше:
"Слушате ли колко е добро бугарското и като си отидете на село да натирите вашио даскал, а соа чолек ща ви прати бугарско даскале." Нигде другаде не бях забележил такова стремление към българския език и такова отвращение от гръцкия, както във Ферско и Гюмюрджинско."
Стр. 226 "Маронийският владика който бе въстанал против Доганхисарския учител още в самото начало, и няколко пъти го повика при каймаканина във Фере, сега се още по-силно опълчи, защото селяните не му даваха и пари. Учителят в Калайджи-дере Ив. П. Савов наедно със свещеника, няколко пъти са карани в Гюмюрджина пред каймаканина, гдето владиката Василий, родом българин, ги попитал, на кое основание са отишли в неговата епархия без позволение и защо четат в църквата московски, но техния отговор каймаканина намирал уместен. А пък във Ферско, дядо Петко беше защитник на всички учители и свещеници. "
Стр. 236 " Маронският владика силно въстана против българския език. Доганхисарският учител няколко пъти биде каран с жандарми при ференския каймакамин за разни владишки клевети, обаче дядо Петко Калоянов, който беше една знаменита личност във Ференско, всегда е защитавал не само техния учител, но и онези в цялата околия. "
Сведение 4. Попконстантинов, Христо - "ПЕТКО ВОЙВОДА - БРАНИТЕЛ НА РОДОПСКИТЕ БЪЛГАРЕ ДО 1879 Г. ЧЕРТИ ОТ ЖИВОТА И ПОДВИЗИТЕ МУ"1885 г.
"През зимата в 1844 год., по зачумерено и мъгливо време, което точно представляваше неопределеното положение на родопските българи, подтиснати политически и духовно от турци и гърци на връх на ден Никулден роди се в с. Дуван Хисар, момче на селянина земледелец и скотовъдец Киряка. Това момче го кръстиха на уйка му Петка Калоянов, Петко; но когато попът му е турял името Петко, урисницата мълчешком е прибавяла „Войвода"."
"Когато се подигна гръцко-българския черковен въпрос и българите в Пловдив, Хасково, Одрин и вътрешните родопски села отхвърлиха патриковото владичество, жителите от Дуван Хисар бяха първите в онази околност, които изпъдиха гръцкия владика. Пocле те подбудиха още няколко села във Ференско, Димотишко и Гюмюрджинско да последват в техния път. Главните работници по въздигането на българщината в Югоизточна Родопа бяха Петко Калоянов, поп Васил Райков и Коста Търников от Дуван Хисар. Тези големци, влиятелни и пред правителството, спомогнали са в много села да се настанят български учители, да се въведе българския език в училищата и славянския в черквите ... Още от старо време в това село е имало по едно по-първо лице, почитано от турските власти и припознавано от тях като представител на цялото село. Това лице носи название коджабашия. В Дуван Хисар почитан и припознаван е бил родът на Калояновците, защото според едно местно народно предание, тая голяма фамилия водила потеклото си от българския цар Калояна. От запомнените до днес членове от тая фамилия най-влиятелен и най-почитан е бил Калоян Кехая. Него го наследил, син му Петко Калоянов, а пък след него големството се припаднало на синът му на днешния големец и мюдюр Калоян Петков. Имената Петко и Калоян едно по друго се предават от баща на син, от син на внук и т.н. Към тая фамилия принадлежи и най-новия родопски войвода Петко. За забележвание е и това, че между мъжките собствени имена най-много се срещат Калояновци."
Сведение 5. Симидов Филип (1852-1925) "ВОЙВОДАТА КАПИТАН ПЕТКО КИРЯКОВ Непубликувани биографии", 1994 г.
Цитирам: "Петко Киряков се родил на връх Никулден (06.12.1844 г.) от родители българи, православни, и го кръстили на вуйчо му Петко Калоянов."
Авторът Филип Симидов отбелязва в допълнение: "В с. Дуван-Хисар почитан и привилегирован е бил родът на Калояновците. Най-влиятелен от този род е запомнен Калоян - Кехая, син негов е бил Петко Калоянов, а синът на последния е днешния големец, мюдюр, Калоян Петков. Към този род принадлежи и героят на нашия разказ Петко Киряков. "
Край на трета част.
В своята книга (сведение 6) Руска Параскова-Делчева "Истории на българите прокудени от Беломорска Тракия" посочва, че през 80-те години на миналия век тя и нейния вуйчо Стоян Георгиев Пандъров, дългогодишен деятел на Тракийската организация в Хасково, решават да съставят родословното дърво на род Калояновци от с. Доганхисар, Дедеагачко, Беломорска Тракия, днешна Гърция. И двамата произхождат от този род по майчина линия. Те слагат началото на родословното дърво от Калоян Петков (1765-1837 г.), той имал 2-ма синове и 8 дъщери. Единият от синовете му Петко (1790-1876 г.) е следващият мюдюрин.
Стр. 49, (св. 6) - "Известни личности взели участие в освободителната борба са: ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАЛОЯНОВ, СТОЯН ГЕОРГИЕВ КАЛОЯНОВ - постоянен член на настоятелството на Пловдивското македоно-одринско дружество, свещеникът Петко Георгиев Калоянов, учителят Петко Вълчев Калоянов и най-популярната личност Георги Поппетков Калоянов - Пушкин.
Посечени от турски ятаган загиват Киро Стоянов Калоянов, млад годеник, искал да отмъсти за баща си Стоян Петков Калоянов, починал след побой от турците, че укривал в къщи си Петко войвода. Внучката на Стоян, Ирина Петкова Калоянова (по мъж Спирова) разказва: "Често баща ми повтаряше: "Татко умря от раните си от побой, гледахме как го пребиват на двора, защото Петко беше укрит вкъщи. Много бравчета одрахме, увивахме го в кожите, но той си отиде ".
Заедно с Киро е убит и Георги Пандъров, неговата жена Стана Стоянова Калоянова, сестра на Киро, остава вдовица със седем деца."
Ще Ви запозная с думите на Янко Атанасов Калоянов от стр. 55 (сведение 6).
"Пътен лист на живота“ - Спомени на Янко Атанасов Калоянов от гр. Хасково:
„Роден съм в началото на 20-ти век - 04.05.1910 г. Произхождам от родолюбивия род на Калояновци. Прадядо ми Петко Калоянов, баща на дядо ми Калоян Петков, който е вуйчо на легендарния капитан Петко войвода, имал 6 деца... Едва бях тригодишен, когато завърши Балканската война в 1913 г. Това бяха много трагични дни за нас, защото селото ни беше изгорено от турците и всичките му жители избягаха през балкана за майка България... "
Думите на Янко Атанасов Калоянов за пореден път доказват историческата връзка между Капитан Петко и Калояновци, а именно, че Петко Калоянов е бил вуйчо на Войводата.
През 1974 г. се появяват петдесетина страници спомени, ръкописен текст от Надка Станева Морева, посочени от Николай Хайтов в книгата му (сведение 7). Тя е "нарисувала една точна поминъчно--битова картина на живота в Доганхисар", в спомените си, озаглавени "Тетрадка по история на българския поробен народ в Беломорска Тракия".
Тези сведения ни връщат назад във времето и ни дават възможност да "погледнем" към средата на ХVІІІ век, в родословието на Калояновци от Доганхисар. Годината е 1765 г., тогава Петко Мамирев има син, когото кръщава с името на българския цар - Калоян.
По това време битието било такова, че порасналите момчета, на около 12 години, ги изпращали сами да си изкарват хляба като овчари и аргати по чифлиците на бейовете из Беломорското поле. Там било училището на живота, през което преминавали младите момчета, за да научат тънкостите на работата в чифлика и овчарлъка. В 80-те години на ХVІІІ век в Южна Тракия се засилва вълната на кърджалийството и разбойничеството и всеки един бейски чифлик, със своите каменни кули и въоръжени пазачи, бил сигурен подслон на невъоръжените българи. Понякога кърджалиите се договаряли с бейовете, за да грабят и крадат стадата, реколтата, покъщнината на беззащитните българи.
През 1795 г. агата, при когото служил като ратай младия Калоян Петков Мамирев, бил заточен за пет години по заповед на султана. Наказанието на агата включвало конфискация на имотите му, стадата му, а също и заточение за сляпата му майка. От многобройните стада на агата, съобразителния младеж заявил, че около 500 броя животни са негови собствени и така ги спасил от конфискация. Укрил и сляпата му майка. Изтекли петте години, върнал се агата и видял пълни хамбари с жито, засети ниви, намножени стада, благодарение на работливия и верен ратай Калоян. Зарадвал се агата и в знак на благодарност му отстъпил своята 300 декара земя, и животни, с които да я обработва. За учудване на всички, обаче Калоян отказал даровете на агата:
"- Благодаря ти, беим, но нищо не искам - рекъл му той. - И да взема, това, което ми даваш, няма да му видя хаира. При тоя имот, зная, че кърджалиите ще нападнат къщата ми, ще я изгорят, мене ще убият, децата ще изколят, а жена ми ще отвлекат и все едно, че нищо не си ми дал. "
- "Какво да направя за теб?" - настоятелно попитал турчинът." (св. 7).
Тогава Калоян поискал да се вземе разрешение от великия везир, за да се организира отряд, който да пази и защитава селяните от Доганхисар от разбойниците и кърджалиите. Молбата на Калоян била изпълнена, и нещо повече - без да иска съгласието му, беят издействал Калоян Петков Мамирев да бъде назначен като мюдюр (управник) на с. ДОГАНХИСАР, както и правото да решава съдебните спорове в своето и в още седем съседни села. Така на около 25-30 години, Калоян става мюдюрин и съдник, като това си звание той можел да предава на своите наследници. Така Калоян Петков Мамирев управлява до 72-та си година. Умира през 1837 г. и е наследен от по-големия от двамата си сина - Петко Калоянов. Има 10 деца - две момчета (Петко и Стоян) и 8 момичета, една от които е Добра. По време на неговото управление (на Калоян) имало ред, сигурност, увеличили се стадата, а през 1835 г. построили в Доганхисар първата християнска църква. Характерно за времето тогава е, че започва фанариотския натиск за претопяването на българите. Водеща роля в тези времена е отстояването на българщината, с цената на много усилия. Както и първите биографи, така и Хайтов говорят за Петко Калоянов, че когато го викат при мютесарифа (управител на санджак през ХІХ век, окръжен управител) в Гюмюрджина, Петко се явява не с фес, а с калпак. Веднъж, по заръка на мютесарифа, трябвало Петко Калоянов да се яви не с калпак, а с фес. Въпреки това, Петко отново се показал с обичайната гугла.
"- "Нали ти поръчах е да дойдеш с фес?" - разгневил се турският управник.
- "Няма да си сваля калпака. От мюдюрлъка може да ме свалите, но калпака си не свалям!" Така бил запомнен, с калпак, чак до смъртта му през 1876 г. След него мюдюрството се предава на сина му - Калоян Петков (втори). "(св. 7)
Стр. 174 (сведение 7). "По време на стогодишното управление на Доганхисар от "династията" на Калояновците, село Доганхисар много се разраснало... "
Ето от този стар и славен род е издънка и Капитан Петко войвода, с тая разлика, че той отива много по-далече от дядо си Калояна Първи, като създава свое хайдушко "царство" и пролива кръвта си за освобождението на България."
Стр. 170 (сведение 7) "РОДОСЛОВИЕТО НА ПЕТКО ВОЙВОДА“
Сам Петко войвода е разказвал на един от първите свои животописци - Филип Симидов, че той е от "рода на Калояновите, доста стар род от няколко векове, според казването на майка му", затова Симидов именува нашия герой "Капитан Петко Киряков Калоян", (виж сб. "Петко войвода", изд. "Наука и изкуство", 1954 г.) Твърди се, пак в същия сборник, че майката на Петко се казвала Груда и била от село Тахтаджик, съседно на Доганхисар. Това не се оспорваше до 1974 г.,когато се появиха (за сега в ръкопис) спомените на СТАНЕВА МОРЕВА, родена през 1903 г. в родното село на Капитана - Доганхисар. В своите записки, озаглавени "Тетрадка по история на българския поробен народ в Беломорска Тракия", Станева изрично твърди, че майката на Петко войвода е една от осемте дъщери на КАЛОЯНА МЪДРИ (както го нарича тя). Самата Надка Морева е също от рода на "Калоян мъдри" и когато говори за негови дъщери, тя ги нарича "лели", така, че като на близка тяхна родственица може да й се вярва. Дори да приемем нейното твърдение за недоказано, едно е безспорно, че Капитан Петко войвода е издънка (все едно по каква линия) от големия и славен род на "Калояновците".
Използвани материали :
Сведение 6. Руска Параскова-Делчева, "Истории на българите прокудени от Беломорска Тракия", ДА-Хасково
Сведение 7. Хайтов, Николай "Капитан Петко Войвода", изд. 1984 г.
Край на четвърта част.
Кирил Бакърджиев и Мария Бакърджиева, на стр. 244/ 225 в книгата си " Родното село на Капитан Петко Войвода Доганхисар - градец" (сведение 8), посочват някои източници за родословието на Капитана. На стр. 244 посочват: "бащата на войводата Кирко Петков Каракирков". Обаче презимето Петков, противоречи на приетото "Матю" в днешно време, вероятно наложено от Каракирковия род. Цитирам стр. 10 от (сведение 11).
Така отделеното първо изречение на сборника (сведение 2) е цитирано и тук: "Днес не може да се установи родство с Калояновци.", БЕЗ ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ НАТАТЪК СЪС СЛЕДВАЩИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, с потвърждението на родовата връзка. Ето как само с едно изречение, извадено от контекста, започват да се пренаписват ГРЕШНО ИСТОРИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ. ТАКА СГРЕШЕНИ, ТЕ СЕ ВЗЕМАТ И ИЗПОЛЗВАТ от Пенка Чакалова-Генева в книгите й.
ПОГЛЕДНЕТЕ, моля Ви, това ПРОДЪЛЖЕНИЕ: "ОБАЧЕ САМ ПЕТКО ВОЙВОДА Е ЗНАЕЛ ОТ МАЙКА СИ, ЧЕ КАРАКИРКОВИ ИЗХОЖДАЛИ ОТ КАЛОЯНОВЦИ. Ф. С. Симидов, който към 1897 г. във Варна е разпитвал Петко войвода, в записките си записал името на Петко войвода така: "КАПИТАН ПЕТКО КИРЯКОВ КАЛОЯН ". И под забележка е прибавил: "ТОЙ МИ КАЗВАШЕ, ЧЕ НЕГОВИЯТ РОД Е "КАЛОЯНОВЦИТЕ", ДОСТА СТАР РОД ОТ НЯКОЛКО ВЕКОВЕ, СПОРЕД КАЗВАНЕ ОТ МАЙКА МУ."", но ми кажете, ЗАЩО НИКОЙ НЕ ГО ЦИТИРА!? Удобно, някак са се хванали за първото изречение и използвайки го, отхвърлят съществуващата историческа родова връзка.?!
Друга фрапираща ГРЕШКА е това, че и тази част (сведение 1) на Харалампи Стоянов Бакалов е цитирана ГРЕШНО от Кирил Бакърджиев (сведение 8) стр. 245: "Едно от децата СЕ назовавало...", ВМЕСТО : "Едно от децата ИМ СЕ НАРИЧАЛО". Това е достатъчно, за да промени изцяло вярното тълкуване, и то да се обезсмисли. ПОГЛЕДНЕТЕ, моля, сведение 1, как е пропуснато толкова малко, а се губи смисъла на сведението. Как може в толкова четена, цитирана и обсъждана книга да не се забележи от никого ФАТАЛНАТА ГРЕШКА, КОЯТО ОБЕЗСМИСЛЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО СВЕДЕНИЕ, свързано с родословието на Капитан Петко войвода?!
Какво обаче се получава? ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ИЗЯВЛЕНИЯ, СТАТИИ И КНИГИ, ПЪРВО КИРИЛ БАКЪРДЖИЕВ, А ПОСЛЕ И ПЕНКА ЧАКАЛОВА-ГЕНЕВА (цитирайки книгата му, сведение 8) се спират само на първото изречение от сборника, без никога да цитират, или покажат следващото т. е. ПРИЕМАТ И АФИШИРАТ ТОВА:
"Днес не може да се установи родство с Калояновци.",
А, СКРИВАТ ТОВА:
"ОБАЧЕ САМ ПЕТКО ВОЙВОДА Е ЗНАЕЛ ОТ МАЙКА СИ, ЧЕ КАРАКИРКОВИ ИЗХОЖДАЛИ ОТ КАЛОЯНОВЦИ. Ф. С. СИМИДОВ, КОЙТО КЪМ 1897 г. ВЪВ ВАРНА Е РАЗПИТВАЛ ПЕТКО ВОЙВОДА. В ЗАПИСКИТЕ СИ ЗАПИСАЛ ИМЕТО НА ПЕТКО ВОЙВОДА ТАКА: "КАПИТАН ПЕТКО КИРЯКОВ КАЛОЯН". И под забележка е прибавил: "ТОЙ МИ КАЗВАШЕ, ЧЕ НЕГОВИЯТ РОД Е "КАЛОЯНОВЦИТЕ", ДОСТА СТАР РОД ОТ НЯКОЛКО ВЕКОВЕ, СПОРЕД КАЗВАНЕ ОТ МАЙКА МУ .""
Какво се получава на практика? ЧИТАТЕЛИТЕ НИКОГА НЕ ДОСТИГАТ ДО ТЕЗИ, ТОЛКОВА СЪЩЕСТВЕНИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ, написани на стр. 25 в сб. „Тракия“, които се потвърждават точно в сведението на Харалампи Стоянов Бакалов от неговата родова памет, че РОД КАРАКИРКОВИ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ РОД КАЛОЯНОВИ ЧРЕЗ ДОБРА, ДЪЩЕРЯ НА КАЛОЯН КЕХАЯ (1 мъдри).
Борис Колев има изследвания за името на Капитан Петко войвода. ДЕБЕЛО ИСКАМ ДА ПОДЧЕРТАЯ, ЧЕ ЕДНО ОЗНАЧАВА ИМЕТО, А ДРУГО Е РОДСТВЕНА ВРЪЗКА МЕЖДУ РОДОВЕТЕ. Нека двете не се смесват, те са различни неща. Казано така - по въпроса за името, общоприето е, децата да наследяват фамилията на баща си, но в случая става нещо по-различно, а именно: самият Капитан Петко войвода е поискал от Филип Симидов да бъде записан като : "Капитан Петко Киряков Калоян". Това е така, защото самият Капитан Петко войвода се е родеел с Калояновия род, бил е горд с произхода си, от древни времена .., както казва Христо Попконстантинов. Какво по-добро от това, родът на баба му - Добра да го свързва с династията Калояновци.? Това в днешно време не се харесва от наследниците на Каракирковия род, но историческите факти ярко сочат - "Капитан Петко Киряков Калоян", така е искал да бъде записано името му, лично от него самия.
Георги Сапунаров в статията си "За рода на Капитан Петко войвода "се доверява на разказа на Добра Митрева Каракиркова, дъщеря на Митрю - брат на Петко войвода, родена в 1886 г. Прави впечатление годината й на раждане – 1886 г., т. е. доста отдалечена във времето, когато Капитан Петко вече е живеел във Варна. Тя няма как да има действителни спомени за него. Това, което споделя, са разказите на майка й - Стоя Каракиркова, която е снаха във фамилията. Стигаме до вече казаното, а именно: ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ НА КАРАКИРКОВИЯ РОД, ПОВТАРЯТ РАЗКАЗИТЕ на Стоя Каракиркова. Дават се имената на родителите на Каракирко, но те са в сферата на предположенията, по името на първородния син, или дъщеря. Както казва Пенка Чакалова-Генева в книгата си - "МОЖЕ САМО ДА СЕ ГАДАЕ". Следователно в рода на Каракиркови нямат родови сведения за тези имена. С цел правилно и обективно съхраняване на историческата истина е необходимо да се вземат и запазят съществуващите сведения за родословието на Капитан Петко Войвода.
Тук прави впечатление, че Георги Сапунаров се е доверил само на сведенията на Добра Митрева Каракиркова, а е отхвърлил част от сведенията на Харалампи Стоянов Бакалов, без да се посочат съществени мотиви. Въпреки, че неговите сведения (на Харалампи Стоянов Бакалов) са за времето, когато Петко Калоянов (1790 – 1876 г.) още е жив.
С оглед на това, се пита: защо Г. Сапунаров се е доверил само на сведенията от Каракирковия род, а е отхвърлил е по-стари във времето, сведения от Харалампи Бакалов. Каква е фамилията на братовчеда Вълчо, убит заедно с Матю? Когато се пише за тези убийства, никъде не се споменава фамилията на убития братовчед Вълчо. Когато е извършено убийството на брата - Матю на Капитан Петко войвода, заедно с Матю е убит и братовчед му - Вълчо Сапунаров. Фамилията на Вълчо Сапунаров (написано на стр. 83 на сборник „Тракия“, бр. 5.) показва връзката с Георги Сапунаров, а Вълчо и Матю са братовчеди (бащата на Матю и майката на Вълчо са брат и сестра).
Г. Сапунаров е бил пристрастен в случая - той има родова връзка с Каракирковия род, и затова подкрепя сведенията на Стоя Каракиркова и наследниците й. Ето една основателна причина Г. Сапунаров да приеме сведенията от Каракиркови, и да отхвърли тези на Харалампи Стоянов Бакалов.
В своята книга "Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко Войвода", Пенка Чакалова-Генева, авторката пита: кой е "прочутия вуйчо Петко", иска да й кажат "кой е този човек...?" На стр. 189 в книгата си тя пита: "Нека да кажат кой е този човек, къде е живял, с какво се е занимавал, каква личност е в обществото и с какво е заслужил да е толкова прочут?" Нека да кажа, че отговор на този въпрос е даден още през 1888 г. от Христо Попконстантинов, когато издава първата биография на войводата Петко Киряков. Обстойно съм дала отговор в (част 3) с думите на биографите на Капитан Петко Войвода.
Правят впечатление и коренно различните твърдения на Пенка Чакалова-Генева и Добри Каракирков за едно и също нещо. Във вестник "24 часа" от 13.12.2014 г., в статия на Николай Грудев, самия Добри Каракирков твърди, че: "От дядо си знае, че... Като дете наричали Капитан Петко Пантата - бил немирен и не послушен." За същото име, на стр. 22, (сведение 11) Пенка Чакалова-Генева ни посочва, че (стр. 189) "мюдюрите, угодниците на турската власт", са измислили името.
Стр 22. "Зейме та му казайме, че Мюдюрету са му Измислили имету " Пантата Петку".
Поредното невярно обвинение срещу Калояновци, с които са свързани чрез Добра, майка на Каракирко ( баща на Капитан Петко войвода). Необосновано обвинение, започнало от страна на Каракирковия род, по-точно от думите на Стоя Каракиркова: (стр. 8) "Дяца, да не давате на Калаеневци да ни отнемат Капитана!". Обвинения, продължени от Пенка Чакалова-Генева, и в книгата й, незнайно защо, съпроводено с явни клевети и обиди към Калояновия род, отричане на връзката между Калояновия род и Капитана, без никакви реални аргументи.
Капитан Петко Войвода НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА НЯКОГО, ТОЙ Е НА БЪЛГАРИЯ!
ЕДНА БЪЛГАРКА, ПРИ ТОВА И РОДСТВЕНИЦА, НЕ БИ ТРЯБВАЛО НА СТР. 8 ОТ КНИГАТА СИ ДА СЛАГА ДУМИТЕ:
(стр. 8) "Дяца, да не давате на Калаеневци да ни отнемат Капитана!", А, ТОВА ОПИСАНИЕ НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА:
Излязъл Войводата - доганхисарски исполин, левент български, и цялото туй множество се стекло съм него. Всеки искал да види снажния, напет Войвода, сложил върху високото си чело черен астраганен калпак със светло металическо лъвче, стъпило върху полукръгло венче-лентичка с надпис "свобода или смърт". Облечен в тъмно-червена носия, дълга джепкенлия кюрдия, везана богато със сърмени конци на гърдите, ръкавите и полите, с ориенталски мотиви на силвии (кипариси), с арабескови усложнения и един ред сърмени шнурове. Под куртката носел бяла, платнена риза, с едва забележими ивици на тъканта. Ръкавите на кюрдията стояли прикопчани към ръцете. Под тях се виждали ръкавите на бялата риза. Върху кюрдията бил опасан кожен, широк, многодиплест силях, със забучен револвер в него, вързан с шнур, окачен през врата. В силяха стоял забучен и голям нож с черна дръжка и светъл, металически обков. На краката имал черни, вълнени потури, с тесни от коленете надолу ногавици. Краката над глезените били опасни с бели, вълнени калцуни, стегнати с черни върви. Отдолу цървули от светла кожа, навървени и увити около глезена.
(Сведение 13): "ТОЙ БЕ ВИСОК ЧОВЕК, СЪС СИНИ ОЧИ, МЪЛЧАЛИВ И ВЪРВЕШЕ МАЛКО НАВЕДЕН, КАТО ДЪРЖЕШЕ БАСТУНА ПОД МИНШИНАТА СИ...."
"... НА РЪСТ БЕ ВИСОК, СНАЖЕН, ХУБАВ, С БЯЛО ЛИЦЕ, СИНИ ПРОНИЦАТЕЛНИ ОЧИ И КЕСТЕНЯВА КОСА."
Освен това в книгата и сведенията на Харалампи Стоянов Бакалов (сведение 1) са цитирани ГРЕШНО. ПЪРВО Е СГРЕШИЛ КИРИЛ БАКЪРДЖИЕВ (сведение 8), стр. 245 : "Едно от децата СЕ назовавало...", вместо: "Едно от децата ИМ се наричало". Това е достатъчно, за да промени изцяло вярното тълкуване, и то да се обезсмисли.
В книгата си (сведение 11) ПЕНКА ЧАКАЛОВА-ГЕНЕВА ВЗЕМА ВЕЧЕ СГРЕШЕНИЯ ЦИТАТ от Кирил Бакърджиев, съвсем НЕПРАВИЛНО СЕ ОПИТВА ДА ГО ИНТЕРПРЕТИРА, И В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО, ГО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕВЕРЕН!!! Вижте как е станало това в (Използвани материали, сведение 11, стр. 166). ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПОДМЕНЯ ИСТОРИЯТА, А ИСТИНАТА ОСТАВА СКРИТА НЯКЪДЕ В ПАПКИТЕ!
В своята книга "Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко Войвода", Пенка Чакалова-Генева на много места отхвърля връзката между двата рода - Калоянови и Каракиркови. Гради тезата си само на сведения, предадени от снахата Стоя, жена на Митрю Каракирков. Следващите наследници повтарят само думите й. Така се стига до преиначаване на истината. ИЗЦЯЛО ОТХВЪРЛЯ КАПИТАН ПЕТКО ДА Е СВЪРЗАН С КАЛОЯНОВЦИ. Отхвърлят се, с различни аргументи всички горепосочени от мен сведения, включително и първите биографи.
Ето едно ГРЕШНО ТЪЛКУВАНЕ НА ПЕНКА ЧАКАЛОВА-ГЕНЕВА НА СВЕДЕНИЯТА НА ФИЛИП СИМИДОВ, поместено на стр. 165 в същата нейна книга: СГРЕШЕНО интерпретиране, цитирам:
Стр. 165.": Не можах да открия дали вече цитираната Неда Стамболова и Надка Станева Морева е едно и също лице, но ще цитирам и нейното становище, което се припокрива със становището на Неда Стамболова. Тя е родена през 1903 г. в родното село на Капитана. В "Тетрадки по история на българския поробен народ в Беломорска Тракия" Станева изрично твърди, че майката на Петко е една от 8-те дъщери на Калояна Мъдри (както го нарича тя). Тя също е от този род, ЗАТОВА И ФИЛИП СИМИДОВ Й ВЯРВА И ПРИЕМА, ЧЕ И ПЕТКО Е ОТ ТОЗИ РОД И ГО ИМЕНУВА КАПИТАН ПЕТКО КИРЯКОВ - КАЛОЯН." КРАЙ НА ЦИТАТА.
КАК Е ВЪЗМОЖНО, ФИЛИП СИМИДОВ, КОЙТО Е ПОЧИНАЛ ПРЕЗ 1925 Г., ДА Е ПОВЯРВАЛ НА СВЕДЕНИЕ, ПУБЛИКУВАНО ПРЕЗ 1974 Г. В КНИГАТА НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ?...
Гледам и питам: "Книга, издадена 2011 г., до сега – 2020 г., т. е. може ли 9 години НИКОЙ ДА НЕ Е ВИДЯЛ ТОВА?"....
В СБОРНИК ТРАКИЯ (СВЕДЕНИЕ 2) се посочва за срещата на Филип Симидов с Капитан Петко Войвода във Варна, това е този "СКРИТ ТЕКСТ", който никой не го посочва и така се стига до подмяна на историята.
Коментарът на Пенка Чакалова-Генева за (сведение 1.) на Харалампи Стоянов Бакалов е взет от 245 стр. в книгата на Кирил Бакърджиев (сведение 6), като е ЦИТИРАН ГРЕШНО и също ГРЕШНО Е ИНТЕРПРЕТИРАН, а после ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕВЕРЕН! Показвам Ви НАГЛЕДНО КАК СЕ ПОДМЕНЯ ИСТОРИЯТА, С ГРЕШНО ЦИТИРАНЕ И ГРЕШНО ИНТЕРПРЕТИРАНЕ, на стр. 166 в книгата на Пенка Чакалова-Генева:
СГРЕШЕН ЦИТАТ :
Стр. 166. "Още едно тотално противоречие откриваме и в следващата статия на Харалампи Стоянов Бакалов (Калоянов по майчина линия):
"Дядо Калоян, баща на дядо Петко Калоянов, имал три деца: Петко, Стоян и една дъщеря Добра, омъжена за Караяно кехая. ЕДНО ОТ ДЕЦАТА СЕ НАЗОВАВАЛО Кирю или Кирко. По името на БАЩА СИ БИЛ известен като Каракирко. Последният пък се оженил за Груда от съседното село Тахтаджик. Именно Каракирко и Груда били родители на Петко войвода, който бил кръстен на прочутия си вуйчо Петко Калоянов." (БАН, арх.," Тр. Сбирка "ЛФ18, АРХ. Харалампи Стоянов Бакалов). От казаното по-горе става ясно, че Петко се казва Петко Каракирков, но нека да проследим родословието. Дядо Калоян имал три деца: Петко, Стоян и Добра, омъжена за Караяно кехая. КОЕ ОТ ТЕЗИ ТРИ ДЕЦА СЕ КАЗВАЛО Кирю или Кирко И ПО ИМЕТО НА БАЩАТА (ПРАВОПИСЪТ ИЗИСКВА ДУМАТА "БАЩАТА" ДА БЪДЕ БЕЗ ЧЛЕН "ТА" – БАЩА) си бил известен като Каракирко." Петко ли е, Кирю, Кирко или Каракирко? Кой? Никой! Налага го мътилката в статията. Следва, че и ТОВА Е ЕДИН БЕЗПЛОДЕН ОПИТ Петко да е от Калояновия род. Налага се истината, че Петко се казва Петко Кирков Каракирков и не е от Калояновия род, а е от Каракирковия. Още - кой е този прочут вуйчо Петко Калоянов, на когото е кръстен Капитана, когото цитират наследниците на Калояновия род? С какво е толкова прочут? " Край на цитата.
Гледам и се питам: "Книга, издадена 2011 г., до сега – 2020 г., т. е. може ли 9 години НИКОЙ ДА НЕ Е ВИДЯЛ ТОВА?".... Неволната правописна грешка при Кирил Бояджиев, тук, в книгата на Пенка Чакалова-Генева е удвоена.
КОЛКО ЛЕСНО И УДОБНО, ИСТИНАТА Е ЗАХВЪРЛЕНА НА БОКЛУКА, ИСТОРИЯТА Е ПРЕДСТАВЕНА ПОДМЕНЕНА! СЕГА, ДНЕС, АЗ ОТКРИВАМ РЕДИЦА АВТОРИ НА СТАТИИ, КОИТО СИ СЛУЖАТ С ГОРЕ ПОСОЧЕНИЯ АНАЛИЗ, ПРИЕМАЙКИ ГО ЗА ДОСТОВЕРЕН!
Въпреки това, на стр. 10 в книгата си (цитирам: "може само да се гадае"), тя самата посочва, (на базата на предположение и "гадаене" с вуйчо й Добри), че БАБАТА НА КАПИТАНА, ПО БАЩИНА ЛИНИЯ СЕ КАЗВА ДОБРА. Не случайно името Добра, и Добри се среща и се повтаря много пъти в род Каракиркови. (Името наистина е Добра, това ние го доказахме в сведение 1). (Ще отбележа, че в края на книгата й, на схемата, при изчертаване на рода, като родоначалници са записани - Тодора и Матю Гозгунови. Там името Добра не фигурира.). Повече от десет пъти, на различни места в книгата, авторката отхвърля връзката на Капитан Петко и Калояновия род без никакви реални аргументи, като по този начин подменя съществуващата историческа истина.
Ние от Пандъровия род не сме съгласни с изложените неверни твърдения от авторката. Те противоречат на родовата ни памет, предадена от предците ни Мария и Коста Пандърови.
ВИЖТЕ, ТА ТОЧНО КАРАКИРКОВИЯТ РОД ПРОИЗЛИЗА ОТ Калояновия РОД! Говорим за бащата на Войводата - Каракирко. Тъй като Добра е майка на Каракирко, значи двата рода са свързани. Забележете, това е документирано в (сведение1). Вследствие на тази родствена връзка Петко Калоянов се явява вуйчо на Капитан Петко войвода. САМИЯТ КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА го казва на Филип Симидов, казва го на Христо Попконстантинов, а после го казва и Сборник „Тракия“ (сведние2), казва го и Николай Хайтов, казва го Харалампи Стоянов Бакалов, казва го Руска Параскова-Делчева, казва го Янко Атанасов Калоянов. Ние, от Пандъровия род, със завещаната ни родова памет, потвърждаваме всички тези независими източници!
Това открих и записах за ВАС, БЪДЕЩИ ПОКОЛЕНИЯ, за да знаете от къде са дошли, и кои са, СЛАВНИТЕ НИ, ГЕРОИЧНИ ДЕДИ. Животът, който днес имаме, дължим на тяхната смелост, героизъм, мъченичество, любов към българщината и семейството, ЗА ДА НИ ИМА НАС... ДНЕС!
Използвани материали :
Сведение 8. Бакърджиев, Кирил и Бакърджиева, Мария "Родното село на Капитан Петко Войвода Доганхисар - градец", 1994 г.
Сведение 9. Колев, Борис "Легендарният КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", 1994 г.
Стр. 104: "Първата зима, след излизането му по горите, Петко прекарал при роднините си в с. Мерхамли. Там живеели ПЕТ от неговите лели - сестри на майка му, и единия от братята на баща му. Петко се укривал при братовчедките си Ружа Петкова Мърмърова, Злата Маджарова, но най-предпочитал да се крие в дома на първата си братовчедка Керана Митрева Каракиркова (Василева). "
Сведение 10. Сапунаров, Георги "За рода на Капитан Петко войвода". Разказва Добра Митрева Каракиркова, дъщеря на Митрю - брат на Петко войвода, родена в 1886 г.
Сведение 11. Чакалова–Генева, Пенка "Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко Войвода", стр. 10.
"За родителите на Кирко Матев Каракирков, по спомени на Добра Митрева Каракиркова, братова дъщеря на Капитана, се знае само това, което е казала на Георги Сапунаров: бащата на Петко Каракирков - Капитан Петко Войвода се казва Кирко Матев Гузгунов. Коя е майката и как се казва тя, МОЖЕ САМО ДА СЕ ГАДАЕ. Разсъждавайки с вуйчо Добри, подчинихме разсъжденията си на семейната традиция - първородните деца в семейството да се кръщават на родителите на съпруга. И така по тази логика следва бабата на Капитана да се казва Добра, тъй като първородната му сестра се казва Добра, а Матю, първородният брат на Капитана, е кръстен на дядо си Матю. В заключение родът на Каракирковци започва от Добра и Матю Гузгунови. "
Сведение 13. Спомени от Георги и Стефан Сивкови Чакърови, гр. Варна, 18.07.1949 г.
Стефан Чакъров - "ТОЙ БЕ ВИСОК ЧОВЕК, СЪС СИНИ ОЧИ, МЪЛЧАЛИВ И ВЪРВЕШЕ МАЛКО НАВЕДЕН, КАТО ДЪРЖЕШЕ БАСТУНА ПОД МИНШИНАТА СИ. Помня и дейното му участие в дружество "Странджа" през последните години от живота му."
Георги Чакъров: "Между 1890-1895 г. Петко войвода ми подари портрета си в облекло на руски офицер. Поради възрастта си, той бе вече малко наведен. Пушеше много. НА РЪСТ БЕ ВИСОК, СНАЖЕН, ХУБАВ, С БЯЛО ЛИЦЕ, СИНИ ПРОНИЦАТЕЛНИ ОЧИ И КЕСТЕНЯВА КОСА."
29.03.2020 г.