IV. ВЪПРОСЪТ ЗА МАТЕРИАЛНИТЕ СРЕДСТВА

Като самодейна обществена организация Съюзът на българските учени, писатели и художници сам е трябвало да се заеме със събирането и осигуряването на парични средства, необходими за разгръщане на своята дейност. В това отношение той разчита главно на своите членове и на подкрепата на обществото.

Както се посочи още в началото, според устава на съюза, членуващите в него трябва да плащат по един лев месечно или 12 лева годишно задължителен членски внос. От обществеността се разчитало на спомоществователи, на дарители членове или на симпатизанти на делото на съюза.

За уреждане на въпросите около членския внос ръководството изработва нарочна “Наредба за членските вноски на Съюза на българските учени, писатели и художници в София”. В този документ подробно се описва как става събирането на дванадесетолевовата членска вноска: наведнъж, на три пъти по 4 лева; посочва се, че членският внос се плаща лично на касиера, че последният издава квитанции за получените вноски; че касиерът не може да държи у себе си над 500 лева съюзни пари, а трябва да ги внася на съхраненение в Българската народна банка; че разходите се извършват с решение на Управителния съвет; че последният преди Общото годишно събрание избира комисия за проверка на състоянието на приходите и разходите на съюза .
Съзнавайки, че само на членския внос не може да се разчита за осигуряване на необходимите парични средства за дейността на съюза, Управителният съвет решава да бъде създаден специален фонд за набирането на такива средства. За целта е съставена “Наредба за фонда на Съюза на българските учени, писатели и художници”. Според нея капиталът на този фонд се предвижда да бъде най-малко сто хиляди лева. Предвидено е той да се образува от дарения, помощи и “извънредни приходи”. В Наредбата се конкретизират начините, които ще се използват при харченето на средствата за осъществяване на целите на организацията .

Набавянето на финансови средства поглъща по-голяма част от усилията на ръководството на СБУПХ. Защото без такива средства той не би могъл да осъществи нищо от поставените си благородни цели. От членски внос, дори ако той редовно се събира, в касата на съюза би могла да постъпи сума не по-голяма от около 1 500 – 1 600 лева. А тези пари не биха могли да стигнат само за канцеларските разходи на ръководството. Впрочем до 5 ноември 1917 г. в касата на съюза от членски внос постъпват само 996 лв. .

При очертаното по-горе първоначално отрицателно отношение на правителството на В. Радославов към СБУПХ, от него финансова помощ поне на първо време не може да се очаква. Затова Управителният съвет разчита на доброволни дарения от отделни заможни граждани. Много се разчитало на финансовите способности на касиера на съвета Хр. Чакалов като управител на Българската народна банка. Още в първото заседание на съвета той оптимистично уведомява колегите си, че някои граждани били изказали пред него желание да подпомогнат съюза с известни парични средства. Така например П. Петрович – едър търговец на зърнени храни, обещал 40 – 50 000 лева, Бончев – директор на банка “Добруджа” в Балчик – обещал помощ до 30 000 лева. Някои граждани от Пловдив и други градове също били изказали подобно желание .

Окуражено от тези известия, на 28 март 1917 г. ръководството на СБУПХ съставя списък на лица, до които да бъдат изпратени покани за парична помощ . На 1 април с.г. до включените в този списък лица е изпратено еднотипно писмо, с което те биват уведомени за новооснования съюз като организация на граждани, “без разлика на партии”, запознават се с кратката му програма, известяват се за основания фонд на съюза при БНБ и се поканват да участвуват в неговото увеличаване. За насърчаване на щедростта им за пример им се посочва материалната подкрепа, дадена по време на Възраждането от заможни родолюбци и благодетели като Чалъковци, Тошковци, Палаузовци, Денкоглувци, Моравенови, Золотовичи, Добровичи и др.; че имената на спомоществователите ще бъдат разгласени чрез печата и записани в специална “Златна книга” .

Подобен позив е изпратен и до представителите на висшето духовенство пак с посочване за пример “благородните усилия и материалните жертви на щедри владици” през Възраждането . За помощ са помолени и Съюзът на българските земеделски кооперации, а също и други институции .

Касиерът Хр. Чакалов съставя план, според който във всеки по-важен град да се нареди “един вид настоятели, които първи да подкрепят подписката, да будят интерес към нея, да насърчат колебливите и заинтересоват нехайните” . За такива “настоятели” той предлага да бъдат утвърдени: за Габрово – Карагьозов, за Сливен – Ст. Стефанов, за Варна – Ив. Каросеров, за Ямбол – Петър х. Петров и пр. . От това обаче нищо сериозно не последвало.

На призива на ръководството на СБУПХ най-напред благоприятно се отзовават заможни граждани от Варна. Пръв още през април 1917 г. прави това варненският фабрикант Георги х. Дечев, който, както се каза, дарява 10 000 лева . “Дружеството от почитателите на българската наука и изкуство” – Варна до началото на май събира 35 000 лева .

До 5 ноември 1917 от дарения във “Фонда на СБУПХ в София” постъпват 77 704.10 лева . А до 1 април 1918 г. получената от дарители сума възлиза едва на 77 058.10 лева .

От публикувания от Управителния съвет на СБУПХ списък на дарителите до 1 април 1918 г. се вижда, че те (дарителите) са 133 души. От направените дарения най-голямо е това на “Дружеството от почитателите на българската наука и изкуство” – Варна, която възлиза на 33 619.10 лева. Останалата сума се разпределя между 132 отделни лица, банки и акционерни дружества в 28 населени места, от които 26 градове и 3 села. По населени места дарителите се класират както следва: 36 от София, 18 от Скопие, 15 от Ст. Загора, 9 от Видин, по 5 от Плевен и Враца, по 4 от Габрово, Свищов, Оряхово, Търново; по 3 от Лом, Русе, Казанлък; по две от Варна, Червен бряг, Добрич, Велес, Бургас; по един от Шумен, Горна Джумая (Благоевград), Кюстендил, Сливен, Щип, Пловдив и селата Сухиндол, Крива бара (гара Брусарци) и Белово.

Вижда се, че дарителите са от всички краища на страната. Ще рече, че появата и целите на СБУПХ се одобряват от представители на заможните българи в цялата страна. Най-голямо е числото на дарителите от София – 36, а останалите 97 са от провинцията. Сравнително повече от провинциалните дарители са от главния град на Македония – Скопие, от Ст. Загора и от Видин. А според местоживеенето си по правило дарителите са от градовете.

Според сумата, която са дарили, дарителите се подреждат така: 4 100 лева – един, по 2 000 – пет, по 1 000 – 11, 900 – 1, 500 – 1, 400 – 2, 250 – 1, 237 – 1, 212 – 1, 120 – 1, 100 – 43, 88 – 1, 50 – 17, 40 – 1, 35 – 1, 20 – 5, 15 – 1, 12 – 1, 10 – 1.

Значи около една трета от дарителите са дарили по 100 лева; половината от тях са дарили по сто и под сто лева. От приведените данни се налага заключението, че повечето от даренията са дребни.

Сведенията за занятието на дарителите не са пълни. Според тези, които се отнасят за първата година на съществуването на съюза, картината би могла да изглежда така: 18 търговци, 6 владици, 3 акционерни дружества, 3 банки, 3 аптекари, по 2 индустриалци, генерали (един от тях е от запаса), адвокати, професори; по един – инженер, лекар, мелничар, предприемач, директор на гимназия, кмет.

Ако трябва да се споменат конкретни имена, специално отбелязване заслужават: проф. Б. Боев, дарил 4 100 лева; търговците Панайот Джуров, Крум Чапрашиков, Петър х. Петров – дали по 2 000 лева; братя Бъклови, Марин Милев, Иван х. Беров и др. – по 1 000 лева; Св. Синод на Българската православна църква – 1 000 лева, Стр. Добрович – от канцеларията на Царя – дал 100 лева и пр.

От този анализ на списъка на дарителите и даренията за фонда на СБУПХ следва изводът, че както членовете, така и дарителите са доста малко в сравнение с числото на по-заможните българи по това време (края на Първата световна война). И още: заможните българи в тила на българската войска тогава се интересуват повече от своя алъш-вериш, от печалбата. А е известно, че по време на участието на България в Първата световна война са основани нови 137 акционерни дружества, че банките и изобщо финансовите групи увеличават значително своите капитали, като използуват благоприятната за това конюнктура .

Макар в началните месеци след появата на СБУПХ да са събрани около 70 000 лева, по-нататък всички молби на представители на съюза до деловите среди удрят на камък. Показателно в това отношение е едно конфиденциално писмо на фактическия шеф на СБУПХ Ив. Шишманов до Крум Чапрашиков от началото на януари 1918 г. Понеже то е много характерно особено в социалнопсихологически план, ще приведем тук част от него:

“Многоуважаеми Чапрашиков,
Занимавам се отдавна с истор[ията] на бълг[арското] възраждане и не веднъж съм благоговял пред грамад[ните] заслуги на Априловци и толкова други интел[игентни]търговци [за] възкресението на своя народ. И се питам где изчезна пламенният патриотизъм на тия хора, които в сравнение с днешните милионери правят впечатление на скромни бакали.

Г-н Чапрашиков, отправям се към Вас, защото чувам, че правите изключение от много свои събратя – че у Вас пo е живо съзнанието на дълга към родната земя. Казват, че Вие сте един от крупните капиталисти на България, и че не Ви задоволява простият процес на натрупването на големи економически ценности.
Ако е тъй, не мислите ли, че в наши дни, когато се ражда с мъки нова България – Вие, заможните хора, имате една рядко хубава задача пред себе си: да подкрепите материално усилията на учени, писатели и художници, които в края на ф[евруари] мин[алата] година основаха един съюз с означените в приложения устав цели.
До сега нашият съюз е извършил следната работа

(в документа следва празно място, на което вероятно в оригиналното писмо е очертано извършеното – б.м.В.Г.)
Не мислите ли, че извършеното до днес от съюза и това, което още се проектира, заслужава вниманието на новите български капиталисти, – внуците на Априловци и Палаузовци...

Неотдавна имах случай в Берлин като пред[седател] на нашия съюз да посетя Съюза на немските учени и художници – и да се убедя, че немският търговец умее да печели, но и да помага за изграждането на нац[ионалната] култура. Немск[ият] Bund разполага с грамадни суми, подарени от частни лица, притежава свои помещения, за каквито не можем да мечтаем.

Излязох съкрушен, когато помислих, че нашият съюз с голям труд е събрал до днес едва 70 хиляди лева и то благод[арение] пак на щедрите варненци. Какво може да се направи с подобни мизерни средства? Иска ни се нап[ример] да уредим една етнографска изложба в Берлин – нека видят там особ[ено] македонските народни носии и мак[едонската] худ[ожествена] индустрия. Искаме да поканим някои знаменити лектори, а и ние да отидем да четем научни сказки в ц[ентралните] и неутрални [държави]. Но с какво...
Помогнете, г-н Чапрашиков. Поканете и своите колеги, капиталисти, да се присъединят към Вас. Образувайте един по-крупен фонд за нашите цели.

Какво струва на многобр[ойните] милионери да се съберат и да определят от големите си доходи, които особ[ено] войната създаде, ако не един, половин милион за нашия фонд.

Един заможен наш предприемач – г. Ков[ачев?] ми съобщи в Берлин, че е готов да запише 100 х[иляди] лева за фонда. Срещнете се с него, с Боева, с Караджова (председател на Софийската търговско-индустриална камара – б.м.В.Г.) и други, на които съм тоже говорил и които са готови да ни помогнат – как да се организува матер[иалната] подкрепа, която сте длъжни да ни дадете, ако сте добри българи (не само noblesse, но и richesse oblige*) и ако искате да остане името Ви в историята на нашето морално обновление. Издигнете се поне до понятията на Априлова и Палаузова за творческата роля на капитала в една още недостатъчно култивирана страна.

Г. Чапрашиков, не искам да вярвам, че съм погрешил адреса, като съм се обърнал към Вас.
Имам чувството, че Вие търсите едно по-благородно приложение на своите богатства.

Аз Ви показвам един път – бъдете уверени, че няма да се каете, ако обърнете внимание на моята просба. Българските учени, писатели и художници с признателност ще поменуват Вашето име, докато има наука, лит[ература] и изкуство в България.

Ваш предан
Предс. д-р Шишманов” .

Следователно, паричните средства, които събира и с които разполага СБУПХ поне до пролетта на 1918 г., а това важи с пълна сила и до края на съществуването му, са много малко, направо оскъдни, в сравнение с нуждите за изпълнение дори на една скромна програма средства.

До края на своето съществуване СБУПХ не успява да си осигури най-елементарна материална база. Управителният съвет провежда своите заседания ту в дома на Ив. Шишманов, ту в кабинета на управителя на БНБ Хр. Чакалов, ту в някое оказало се свободно помещение на БАН. Не успява да си подреди дори най-скромна канцелария. Затова пък удивлява ентусиазмът, родолюбието и вярата на дейците на СБУПХ, че и след войната обединена България ще я бъде...

[Previous] [Next]
[Back to Index]