X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мнението за запазването на тракийската народност не е ново. Обаче то не е било досега предмет на особено изследване, нито му са били посвещавани повече от една страница. То е било изказвано повечето случайно, мимоходом, във връзка с други въпроси. За най-старата епоха И. Белох пише следното:
„Doch alle diese Griechenstätte blieben mit wenigen Ausnahmen, isolierte Punkte inmitten der barbarischen Urbevölkerung. Eine wirkliche Hellenisierung des Landes, wie in Sicilien und Unteritalien, ist hier niemals gelungen." [547]
А. Дюмонт в доклада си за археологическото си пътуване в Тракия през 1868 г., [548] като обръща внимание на обстоятелството, че в Тракия официалният език е бил гръцкият и че латински надписи се срещат рядко, [549] заключава:
„Toutes les inscriptions particulières à des Thraces sont en grec, même les plus barbares, même celles qui ont un caractère évident de rusticité... Toutefois, cette diffusion de la langue comme de la civilisation grecque, générale dans toute la plaine, paraît n'avoir pas pénétré jusqu'au centre des montagnes. Sur les premiers contreforts septentrionaux du Rhodope, on en rencontre quelques traces, qu'on chercherait en vain en explorant le vaste plateau du Despoto-Planina. Dans cette région, comme au nord dans l'Hémus on ne trouve plus que quelques inscriptions écrites en latin par les légions romaines. L'opposition de la plaine et de la montagne est frappante." [550]
Тази констатация се потвърждава и от новото издание на гръцките надписи от Южна България от Г. Михайлов [551] и на старохристиянските от същата област от В. Бешевлиев. [552] Около 30 години по-късно П. Пердризе установи същото и за Беломорска Тракия:
„Chose intéressante le grec est d'ordinaire la langue des inscriptions à noms thraces. Déjà Dumont avait fait, pour la province de Thrace la même observation... Elles se rencontrent, à Philippes, dans les vici éloignés, sur les confins montagneux de la colonie, dans le Pangée, le Symbolon, entre le Pangée et les montagnes de Serrés, au pied du Boz-Dag, à l'entrée des vallées qui mènent vers le Nestos. Le plat pays avait été pris par les colons d'Auguste; les hautes terres, les vallées reculées étaient restées aux Thraces, ou du moins l'élement thrace y avait résisté mieux à la romanisation." [553]
Малко по-рано същият автор по повод на един гръцки надпис с тракийски имена заключава:
89
„...qui montre la persistance dans cette région, jusqu'à une époque tardive, de la vieille race et des vieux noms thraces." [554]
По-късно Пердризе, като изтъкна тракийските имена в надписите, прие, че това е „une bonne preuve de la persistance de l'élement thrace dans la Macédoine première, en dépit des influences grecque et romaine." [555] Разпространението на розалиите всред траките е за същия автор обаче доказателство за романизацията на „des villages indigènes", и то около 200 години след основаването на Филипи. [556] Трябва да се забележи обаче веднага, че възприемането на чужди религиозни обичаи не винаги е доказателство и за промяна на народностното съзнание. Ж. Сьор, като разглежда имената в известния надпис от Пизос, прави следното заключение:
„On voit à quel point le pays thrace conservait son caractère national et se défendait des influences extérieures. Dans la majorité desvcas, le patronymique, encore thrace, montre que le romanisation est de fraîche date. Parfois c'est le nom thrace qui reparait avec un patronymique étranger, témoignage de l'attachement tenace et du retour aux vieilles traditions." [557]
Най-сетне голямото значение на тракийските лични имена в надписите от Филипи и неговата територия като доказателство за запазването на траките се изтъкна и от П. Колар, който пише:
„Des inscriptions, des monuments figurés en nombre attestent la persistante vitalité de cet élément thrace primitif qui conserve, au sein d'une population mêlée, son originalité et son influence. En l'absence de documents écrits en langue thrace, l'onomastique ^fournit ici les renseignements le plus précieux. Les noms thraçès abondent dans les inscriptions découvertes sur le territoire de la colonie." [558]
Забележително е, че В. Томашек, който на времето е бил най-добрият познавач на тракийския език и е направил най-пълната за тогава (1893—1894г.) сбирка от тракийски лични и местни имена и тракийски глоси, не вади никакви заключения от наличието на тракийски имена в надписите и други писмени извори от по-късно време. Това може да се обясни само с обстоятелството, че той е бил така силно обзет от теорията за романизацията на траките, че нито за момент не е допускал друга възможност.
Срещу теорията за романизацията на траките особено рязко се противопостави Л. Милетич в рецензията си на споменатата по-горе книга на И. Н. Смирнов. Тук той с право изтъкна :
„Ала само с помощта на макар и силни военни гарнизони, състоящи и според автора повече от напълно или на полурома-низувани варвари, не се отродява тъй лесно една такава жилава
90
народна маса, каквато е била тракийската. Само масови сношения между два разнородни елемента, каквито са били славянският и тракийският, могат да доведат до пълна асимилация в полза на единия от двата. Женитбите на изслужили римски войници, често и не същи римляни, с жени тракийки по-скоро можеха да докарат да тържествува в семейството езикът на жената, отколкото обратното." [559]
Против теорията за романизацията се обяви на времето и В. Добруски. В тракийското светилище при Златна Панега, което той е разкопавал, Добруски установи, че 75 от надписите върху намерените там оброчни плочки са гръцки срещу 15 латински и че имената на повечето посветители са гръцки. От това той извади заключение, че траките са запазили народностния си характер [560] (срв. стр. 54). За установяване на истината от особено значение е била споменатата по-горе статия на Карл Хол „Das Fortleben der Volkssprachen in Kleinasien in nachchristlicher Zeit" в cn. Hermes 43, 1908, 240—254, в която авторът доказа убедително, че езикът на бесите е бил запазен чак до II в. (вж. стр. 64).
Под влияние на Томашек Г. И. Кацаров прие първоначално, че „съмнително е дали е бил запазен в това време старият тракийски език; беският език тогава вероятно ще да е бил вече романски диалект" [561]. По-късно обаче в Beiträge zur Kulturgeschichte der Thraker, Sarajevo, 1916, 93 и в „Тракийските беси", ИИД 6, 1924, 47, той отхвърли напълно мнението на Томашек:
„Обаче с това мнение не можем да се съгласим, защото ние имаме основание да предполагаме, че беският език в VI в. сл. Хр. още не е бил напълно изчезнал."
Въпросът за романизацията и елинизацията на траките е засегнат накратко и от М. Ростовцев, който писа:
„Führte sie zur Hellenisierung des Landes? Wir sagen Hellenisierung, denn der griechische Einfluß auf dem Balkan war zu stark, um eine Romanisierung zuzulassen. Ich möchte es kaum annehmen." [562]
Съмнение по въпроса изказа и Е. Щайн. [563] Е. Оберхумер [564] прие също, че тракийският език се е запазил до късно. Запазването на тракийския елемент се приема и от Р. Вулпе, [565] К. Пач, [566] Г. Михайлов [567] и др. Б. Геров въз основа на обилен епиграфски и археологически материал дойде в „Романизмът между Дунава и Балкана" [568] до следните заключения:
„Горното течение на дунавските притоци, северните предпланини и поли на Балкана са останали една област, в която и през III в. е имало тракийско население, което е пазело езика си и е било слабо засегнато или никак незасегнато от романизма. Редкостта или пълното отсъствие на латински надписи показва, че латински език тук все още е бил слабо познат." [569]
91
„Запазването на голям брой тракийски местни имена дори и през VI в., както и способността на тракийския език да образува и през III в. местни имена на -para показва жизнеността на тракийския елемент и през късната античност." [570]
В една друга работа, в която разглежда западната част на провинция Тракия и принадлежащата към провинция Македония Среднострумска долина, Геров прие, че населението в този край е било отчасти елинизирано, отчасти романизирано, отчасти е запазило народностния си характер. Последната група е била най-многобройна. [571]
Разногласията в мненията за съдбата на траките в края на древността се дължи главно на две причини. Първата причина е, че понятията романизация и елинизация и досега не са изяснени. Това, което е за едни учени романизация или елинизация, представя за други римско или гръцко влияние или надмощие на латинския език над гръцкия или обратното, а също район на употреба на латинския или на гръцкия език в надписите и администрацията или Umgangssprache. В едни случаи се говори за пълна, а в други за повърхностна романизация или елинизация, без да се определя какво се разбира под едното и какво под другото. Изобщо въпросът в кои случаи може да се говори за романизация или елинизация на траките и в кои не, остава почти винаги открит или субективно разрешен. За повечето привърженици на теорията за романизация или елинизация изглежда това да се състои във възприемането на римски имена и римско гражданско право или на гръцки лични имена. Ние се опитахме да посочим по-горе, че това не може да бъде още сигурно доказателство. Как своеволно се оперира с имената показва В. Първан. Според този румънски учен траките в Добруджа били романизирани. Като доказателство за това той привежда латинизираните със суфиксите -io и -о тракийски лични имена Mucatrio и Seuto от един надпис от Истрия. И ако и тези две имена да са отбелязани под тези форми само в Добруджа, той ги обобщава за цялата тракийска територия на Балканския полуостров, без да привежда за това примери:
„Les noms Mucatrio et Seuto sont tous deux caractéristiques pour la région balcanique du grand territoire thrace, en espèce, pour le pays des Besses." [572]
Следователно само от две латинизирани тракийски имена, отбелязани в Добруджа, Първан вади заключение за романизацията на всички траки на Балканския полуостров. За романизация или елинизация обаче би могло да се говори само тогава, когато един тракиец е изоставил езика си, приел е чужди обичаи и култура, променил е изцяло народностното си съзнание, приобщил
92
се е напълно към друга народност и е възприел най-сетне чуждо лично име, при което тракийските лични имена в следващите поколения напълно са изчезнали от семейството. Всички тези белези на отродяване не могат да се установят, но при все това те не бива да се изпускат из пред вид, когато се говори за романизация или елинизация, понеже в противен случай преценката ще бъде винаги в по-голяма или по-малка степен субективна.
Към неизяснеността на горните две понятия се прибавя още обстоятелството, че за някои учени, на първо място Томашек, романизацията на траките е неоспорим факт, който няма нужда тепърва да се доказва, а само трябва да се потвърди. Затова се привеждат всички възможни доводи и обстоятелства, които могат да подкрепят предварително съставеното мнение. А някои сведения, като напр. тези за съществуването на бески език в манастирите в Палестина, се тълкуват направо изопачено, за да се премахне всякакво противоречие между предварително съставеното мнение и фактите. Дори нещо повече, което е втората причина за разногласието: почти всички застъпници на теорията за романизацията или елинизацията на траките привеждат само онези сведения и доказателства, които биха говорели в полза на теорията, а тези, които й противоречат, изобщо не се споменават или не се прави опит да се обезсилят. За да се получи обаче ясна картина за романизма и елинизма на траките, би трябвало да се съберат й тълкуват не само онези сведения, които свидетелствуват за това, но и всички сведения, които говорят за чувство за тракийска общност, за съпротива, макар неосъзната и нежелана срещу романизацията и елинизацията, изобщо всичко, което показва запазване на тракийския елемент и което би изяснило въпроса във всяко отношение. Не би трябвало да се поставят траките в положение на подсъдими, върху които се трупат само обвинения, без да им се дава право на защита. Само така би могло да се установи романизацията или елинизацията, нейната степен и размери. Най-сетне не бива при използуването на някои факти да се гледа на тях чисто формално, като им се отдава по-голямо значение, отколкото те имат в действителност. Така напр. в по-старата литература [573] се привежда неведнъж обстоятелството, че в някои области на Тракия и Мизия надписите са съставени на латински език. От този факт не могат да се вадят сигурни заключения за езика на населението, гдето те са намерени. М. Гелцер забелязва с право:
93
„Man darf sich infolgedessen über die lateinischen Sprachkenntnisse der romanisierten Provinzen während der Kaiserzeit keine übertriebenen Vorstellungen machen. Latein war die Schriftsprache: wer eine Inschrift setzte, schrieb lateinisch. Die großen Bevölkerungsschichten, die das nicht konnten, bleiben für uns stumm, und außerdem besagt der Umstand, daß jemand einige konventionelle Formeln einmeisseln ließ nicht, daß der Betreffenden im täglichen Leben Lateinisch sprach." [574]
Показателен в това отношение е. следният надгробен надпис от Одесос (IG Bulg. I 218): Dis Manibus et memoriae Antistiae Firminae, coiugi rarissime, quae vixit mecum annos XXIII; Malius Secundus b(ene) f(iciarius) co(n)s(ularis) maritus fecit me poni. εἴ τις ἐν τούτω τῶ ἡρώω, ὅπου κεῖτε ἡ προγεγραμμένη, θελήσι ἄλλον ἕτερον θεῖναι, δώσι τῶ ταμίω (δηνάρια) βφʹ καὶ τῆ Ὀδησοειτῶν πόλι (δηνάρια), βφʹ. Β този надпис забраната да се използва гробът от друго лице е дадена на гръцки език, което доказва, че говоримият и общоразбираем език в Одесос е бил гръцкият, а не латинският, както би могло да се заключи неправилно от обстоятелството, че първата част на надписа е съставена на латински.
Колко погрешно е да се вадят заключения от езика на надписите за езика на населението, показват и многобройните турски надписи в България от преди освобождението ѝ, броят на които надминава далеч този на надписите на български език от същото време. Въз основа само на турските надписи би могло да се твърди, че българският народ е бил напълно потурчен.
До нас са достигнали сведения, от които се вижда, че във II в. народната маса в Македония и Тракия не е разбирала латински и гръцки. В прочутия роман „Златното магаре" на Апулей се разказва, че в Македония един легионер заговорил на латински един туземен градинар, който обаче не го разбрал. [575] Лукиан в диалога Ζεὺς Τραγῳδός вмъква следната реплика в устата на Хермес (13): Οὐχ ἅπαντες, ὦ Ζεῦ, τὴν Ἑλλήνων φωνὴν ξυνιᾶσιν· ἐγὼ δὲ οὐ πολύγλωττός εἰμι, ὥοτε καὶ Σκύθαις καὶ Πέρσαις καὶ Θραξὶ καὶ Κελτοῖς ξυνετὰ κηρύττειν. ἄμεινον οὔν, οἶμαι, τῇ χειρὶ σημαίνειν καὶ παρακελεύε θαι σιωπᾶν. Наистина в случая се касае за едно събрание на богове, но все пак Лукиан ще е отразявал истинското положение в Тракия. Л. Радермахер, като посочва, че в Мала Азия туземните езици са били говорени чак до християнската епоха и че в Египет народният местен език надделял над гръцкия, приема, че бедните слоеве от населението в много случаи навярно не ще да са разбирали гръцки. [576] Освен това той обърна внимание на следното място у Аристид, в което се описва пътуването му през Тракия в лошо време:
94
μετὰ ταῦτα ὑετοὶ πάγοι κρύσταλλοι ἄνεμοι πάντες. Ἕβρος μὲν ἄρτι κεκομμένος... ἔδει γὰρ ὑποψεύγοντας οἷα βαρβάρους ἀνθρώπους ( — траките) ἕλκειν, τὰ μὲν πείθοντα, ἔστιν δ᾿ᾗ καὶ χειρούμενον. [577] Към това той забелязва следното:
„Βάρβαρος würde er einen Griechisch Sprechenden schwerlich genannt haben, doch auch das Davonlaufen vor einem Fremden ist bezeichnend. Tatsächlich reichen Zeugnisse für das Fortleben des Thrakischen bis ins 7. Jahrhundert n. Chr." [578]
Наличието на латински надписи и доброто или слабото познаване на латински език потвърждават само думите на В. Либенам:
„Daß dem Lateinischen als Amtsprache überall Geltung verschafft wurde, ist selbstverständlich, soviel Konzessionen auch man den Griechen gewährte; die Sprache Roms zu lernen wurde ohnehin für jeden notwendig, der im Staate vorwärts kommen wollte. Dem toleranten Sinn der Römer lag jederzeit eine unnötig gewaltsame Unterdrückung der einheimischen Sprachen und Dialekte fern. [579]
Това значение запазва латинският език чак до края на VI в. в целия обществен живот на Източната римска империя. [580]
Най-важният фактор за елинизацията на един чужд народ в древността са били, както е известно, [581] гимназията и ефебството. Такива учреждения са съществували в Тракия само в големите градски центрове, като Филипопол, Одесос и пр. Достъп до тях са имали преди всичко заможните хора. Масата, особено селската, е стояла далеч от тези учреждения. Следователно тя не е била подложена на интензивна елинизация. Според Филострат гръцкият език в Атина през III в. бил загубил от чистотата си поради притока на младежи от Тракия, Понта и други варварски страни. [582] Това сведение показва колко слабо е бил усвоен гръцкият език в споменатите земи.
Изхождайки от Филострат и от това, което той съобщава за лошия латински език, примесен с тракийски, на Максимин Тракиеца, би трябвало да се очаква, че гръцкият и латинският език на надписите от Мизия и Тракия ще съдържат фонетични и граматични особености, които се дължат на тракийския език, [583] или дори ще съдържат отделни тракийски думи. С изключение на думата midne в един латински надпис и на вероятно тракийската замяна на tenuis aspirata с чиста tenuis в ἐπιπίο = ἐφιππίῳ (IG Bulg. II 553), Καλλίμορπος = Καλλίμορφος (IG Bulg. II, 696) и τυγάτηρ = θυγάτηρ (BCH 24, 1900, 307) както гръцкият, така и латинският език на надписите не показват особености, които лежат извън техния исторически развой. Следователно езикът на надписите от Тракия не е говоримият език на широката маса. [584] Очевидно надписите са били съставени на съответния език от лица, които не са били траки, били са добре запознати с необходимите епиграфски формули или са знаели добре
95
гръцки и латински. Напротив, имената на тракийските божества и техните местни прякори, а понякога и личните тракийски имена са предадени в различни фонетични форми, което показва, че съставителите на надписите не са познавали тънкостите на тракийския език. [585]
И така елинизацията и романизацията в Тракия е засегнала предимно живеещите в града, докато селското население е запазило първоначалния си народностен характер. Следователно и тук положението не е било по-различно, отколкото в другите източни римски провинции. Следните думи, казани от В. Шубарт за Египет, важат mutatis mutandis и за траките:
„Von ihren Kreisen ( = den römischen Bürgern griechischer Herkunft) aus haben sich lateinische Namen, vor allen Vornamen, erstaunlich verbreitet, und zwar augenscheinlich von ihrem römischen Wesen gelöst als einfache Rufnamen griechischer Art. Schon im 2. Jh. begegnen wir häufig in einer und derselben Familie ägyptischen, griechischen und lateinischen Namen durcheinander, ein Zeichen, daß römische Einflüße doch auch ins Volk dringen. Daraus auf eine wirkliche Mischung römischen Blutes mit Griechen und Aegyptern oder auch nur eine Mischung der Sprache und der Kultur zu schließen, wäre mehr als gewagt. Wahrscheinlich waren vielmehr die Römer der Einwirckung griechischer Kultur und sogar ägyptischen Wesen ausgesetzt." [586]
Изследването на Τ. R. S. Broughton [587] за романизацията на Северна Африка показва същото. Ето до какви резултати е дошъл той, дадени накратко от А. Щайн: [588]
„Doch zeigt der Verf. immer wieder, daß das äußere Bild der Romanisierung nicht darüber hinwegtäuschen darf, daß ;sich diese zunächst nur an der Oberfläche bewegte... die Romanisierung nicht tiefer eingedrungen, die niederen Schichten der Bevölkerung blieben davon unberührt. Das zeigt sich auch im Religionswesen, es sind die alten punischen Kulte, an denen man festhält, und die alten Gottheiten, die unter römischen Namen. verehrt werden. In der einheimischen Arbeiter- und Handwerkerklasse blieb der Gebrauch der punischen Sprache bestehen, ja, sie gewann sogar an Verbreitung auf Kosten der libyschen. Nur der Kaiserkult ist ausschließlich römisch... Sich daran zu beteiligen und überhaupt in die römische Gesellschaft und in die amtliche Laufbahn einzutreten, war der Ehrgeiz der wohlhabenden städtischen Bevölkerungskreise... Aber die große Masse des Volkes wurde dadurch nicht berührt... Nur auf die großen städtischen Mittelpunkte blieb die Romanisierung beschränkt... die Mannschaften der legio III Augusta waren hauptsächlichen Afrikaner, die wohl die lateinische Dienstsprache gebrauchten, aber sonst sich als Einheimische fühlten, insbesondere
96
wie gesagt punischen Kulten unter römischen Namen anhingen. Immerhin ist auf diesem Wege doch auch eine Romanisierung der afrikanischen Bevölkerung eingetreten. Aber außerhalb der städtischen Siedlungen ist die Romanisierung überhaupt kaum eingedrungen."
Ние си позволихме да приведем този доста дълъг пасаж от рецензията на А. Щайн, понеже ни се струва, че той отговаря точно на състоянието на нещата и в Тракия.
В Мизия и Тракия е съществувал безспорно един романски слой, съставен от няколко разнородни елемента, [589] а именно от преселници италийци, дошли тук в по-старо време като управници, чиновници, притежатели на имения, търговци и др., от преселници от разни римски провинции, особено от източните, като келти, германци, илири, малоазийци и др., или от освободени роби и най-сетне от местно романизирано население, като войници, ветерани и приобщили се към римската власт туземци. Всички те са говорели или са си служели сносно с латинския език, който ги е обединявал, били носители на известни римски традиции и живеели предимно в градовете. От този романски слой, който в никой случай не е бил по-голям от запазеното местно население, произлизат главно частните латински надписи. Мнозина от тези quasi римляни или романи се стремели към столицата на Източната Римска империя, гдето намирали по-лесно препитание. По време на варварските нахлувания на Балканския полуостров те бягали масово към по-далечни и спокойни места на империята, [590] понеже не били свързани със земята, в която живеели било като земеделци, било като скотовъдци.
Изложеното дотук следователно няма за цел да отрече изобщо всякаква романизация или елинизация на отделни траки или по-големи тракийски групи, или дори слоеве, или да постави под съмнение съществуването на романизирани или елинизирани чужди елементи в Мизия и Тракия, а да сложи за разискване въпроса: 1) за същността, размера и мястото на романизма и елинизма; 2) за изясняване и уточняване на тези две понятия и дали в повечето случаи не е по-правилно да се говори за римско и гръцко влияние или за надмощие на латинския или гръцкия език и най-сетне 3) доколко траките са запазили народностния си характер, език и лични имена до идването на славяните на Балканския полуостров, което представя също така повратна точка за съществуването на траките, както разпространението на мохамеданството чрез неговите носители арабите за народите на Мала Азия и Северна Африка.