16.
Мраморна колона, вис. 3,15, диам. 0,45, на обратната страна на надписното поле релефен кръст, намерена в развалините на голямата базилика в Плиска, пренесена по-късно в Каспичан, а след това в Шумен, сега в Археологическия музей в София (инв. № 364). Образ 79—80.
Издания. Kanitz III 356, препис с маюскули; Лопарев 361, заб. 2; H. и K. Škorpil. AEM XIX, 1896, 237, 2 с факсимиле (= Отчет 8 XII); Νικόλαος, Ὀδησσός 290, № 28; Успенский. ИРАИ X, 1905, 178, 17 с факсимиле, табл. 42, 16; Škorpil. Надписи 193, 19; Бешевлиев. ПН I, № 42 и с. 143 и сл.
Букви. Буквите са високи 0,065—0,09. Забележителна е буквата Р, която напомня латинската буква R с малка полегата хаста под колелцето.
1. За кръста в началото на надписа вж. Увод, § 53. Думата πόλεμος има тук значението „сражение" или „битка", срв. № 62, 6—7.
4. За опростяване на двойната съгласна вж. Увод, § 24 и § 26. Формата Σέρα = Σέρραι, дн. Σέρρες = Сѣръ, към която принадлежи родителният падеж в надписа Σέρας, стои спрямо Σέρραι в същото отношение, както новогръцките форми Ἀθήνα, Μυκήνη, Πάτρα, Φήβα спрямо старогръцките Ἀθῆναι, Μυκῆναι, Πάτραι, Θῆβαι, т.е. единствено вм. множествено число, вж. № 3а, р. 2, и В. Δ. Φορης, Τὰ Σέρρας, Νέα Ἐστία, 363—365.
Формата Σέρα се среща и върху един оловен печат от 750—850 Γεοργήο ἀρχηεπησκόπου Σέρας (Zacos-Veglery, № 1914, срв. и № 1046 Θεδωρου Λεοντίου τοῦ Σάρας), Beševliev, Bleisiegel 71.
За името Сяр вж. Detschew. Sprachreste 433 и 448. Златарски (I 1, 431) свързва напълно приемливо надписа с известието на Теофан (484, 29—485, 1—4 = Извори VI 279), че в 808 български войски са действували по долна Струма, гдето станало голямо сражение между българи и зизантийци, и то навярно при Сяр, вж. Златарски I 1, 251—252, срв. M. Рајковић, Област Стримона и тема Стримон. Зборник радова Внзантолошког института 5, 3. За този вид надписи вж. Увод, § 5.
154
17.
Два откъслека от колона, по-големият вис. 0,22, дъл. 0,27, намерени до дворците в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 685). Образ 81—82.
Издания. Успенский, ИРАИ X 178, 18 с факсимиле, табл. 42, 17 (Škorpil. Надписи 193, 20 с факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 43 и с. 144 и II с. 42 с фото).
Буквите са високи 0,07.
2. Допълването Τουτζας е предложено от Шкорпил. За това речно име вж. при № 57, 8. Ако надписът е правилно допълнен, то той се отнася до прочутото сражение на 26 юли 811, в което загинал византийският император Никифор I. Сражението е станало при някаква река, както изрично съобщава Ватиканският разказ (Извори У III 13: „На това място се намирала много блатлива и мъчно проходима река"), която не може да бъде друга освен Тича. За това сражение вж. Златарски I 1, 255—259; Ostrogorsky 164.
18.
Откъслек от колона, вис. 0,22, шир. 0,12, намерен в Плиска, до 1955 в Археологическия музей във Варна (инв. № III 618), сега в Шумен. Образ 83.
Издания. Бешевлиев. ПН II, № 55 с фото.
Буквите са високи 0,06.
В ред 1 би могло да се допълни вместо πόλεμος и κάστρον. Ако надписът е правилно допълнен, то той се отнася до прочутото сражение при Версиникия в 813. За това сражение вж. Златарски I 1, 268—269, и Ostrogorsky 167—168.
19.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,16, шир. 0,11, деб. 0,043, вис. на буквите около 0,07, намерен в голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 589). Образ 84.
Издания. Успенский. ИРАИ X 179, факсимиле табл. 42, 19 (Škorpil. Надписи 193, 21 с факсимиле).
155
20.
Мраморна колона, вис. 1,80, диам. 0,48, на страна от надписа релефен кръст, намерена в развалините на голямата базилика в Плиска, отгдето е била пренесена в Шумен или гара Каспичан, сега в Археологическия музей в София (инв. № 363). Образ 85.
Издания. Kanitz III 242 (= 2552), препис с маюскули (Лопарев 361, заб. 2; К. Jireček. АЕМ X 194 = Пер. сп. II, 1882, 58; K. Škorpil. АЕМ XVII, 1894, 188, 44, препис с маюскули; H и K. Škorpil. АЕМ XIX, 1896, 237, 1 с факсимиле = Отчет 4 II и сп. Светлина 6, 1896, 3, 40); Νικόλαος. Ὀδησσός 290, № 29; Успенский. ИРАИ VI, 1901 439 и X, 1905, 176, 13, факсимиле табл. 42, 13; Kalinka 117, № 123; Škorpil. Надписи 192, 9; Бешевлиев. ПН I, № 27 и с. 140.
Буквите са високи 0,04—0,11. Буквата Ρ прилича на латинското R, както в № 16.
За кръста в началото на надписа вж. Увод, § 53. Βουρδίζου е родителен падеж от Βούρδιζον = Βουρτούδιζον. Най-близо до първата форма стои Burtizon у т. нар. Равенски космограф (IV 6, 184 = Извори II 393) и Burtizo в Пойтингеровата карта (VIII 2 = Извори II 21). В т. нар. пътеводител на императора Антонин се срещат формите Burtudizo (33, 230, 4 = Извори II 29) и Burdidizo (48, 323, 1 = п. т. 35). От последната форма е произлязло Βούρδιζον чрез хаплологично изчезване на една от сричките di. За етимологията на името вж. Dečev. Charakteristik 157; 178; 184, вж. също Sprachreste 83. Бурдизон е било станция на военния път Одрин — Цариград, сега Баба Ески, вж. Jireček, Heerstrasse 100. Oberhummer RE IIΙ 1071 прие погрешно κάστρον Βουρδίζου за различно от Burtudizum. За последен път името Бурдизон се явява в надпис № 13, 8, който е от времето на Маламир (831—836). Тази крепост била преименувана от императора Константин V в чест на победата му над българите в 756 на Βουλγαρόφυγον, вж. V. Beševliev. Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V. gegen die Bulgaren, Etudes balkaniques 7, 3, 1971, 6—7; Jireček. Heerstrasse 100; Moravcsik. Byz. II, 106. Златарски (I 1, 429—432) прие погрешно, че това е станало във времето на Омуртаг. Крепостта Бурдизон е била превзета от Крум в 812 или 813. Забележително е, че в първобългарските надписи се употребява от национална гордост само старото име Бурдизон, а не новото „Българско бягство". Синтактично Βουρδίζου представя genitivus appositivus без член, за което има примери и у византийските писатели, напр.: Niceph. Patr. 45, 18: τὴν πόλιν Χερσῶνος, Theoph. 297, 13: τὸ καστέλλον Θεοδοσιανῶν, Theoph. Cont. 320; τὸ κάστρον Ναυπάκτου, вж. Kühner—Gerth I 264 и сл.; Schwyzer II 122 и сл.; Blass—Debrunner 110, § 167; Jannaris 1306; Tabachovitz 1 и сл.
21.
Профилована мраморна колона, вис. 1,70, диаметър горе 0,54, на горния край са издълбани наопаки буквите ФР, намерена в развалините на
156
голямата базилика в Плиска, отгдето е била пренесена в с. Суютли (дн. Върбяне), Новопазарско, сега в Археологическия музей в София (инв № 639). Образ 86.
Издания. К. Škorpil. AEM XVII, 188, № 4, препис с маюскули (= Отчет 2, 3 и сп. Светлина VI 3, с. 40); Успенский. ИРАИ X, 176, 14, факсимиле табл. 42, 14; Kalinka 116, № 121, факсимиле; Škorpil. Надписи 192, 11, факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 28 и с. 140 и сл., факсимиле.
Буквите са високи 0,09—0,11. Забележителни са буквите Ρ със съвършено малко колелце и Δ, подобна на кирилско Д.
Формата Διδυμότοιχον (срв. Gelzer. Texte 558, 57 app. crit; 599, 55; 629, 41; Theophyl. Sim. ed. de Boor, app. crit. гьм VI 5, 9), от която Διδυμοτύχου = Διδυμοτοίχου е родителен падеж, вм. Διδυμότειχον се дължи на смесване на τὸ τεῖχος c ὁ τοῖχος, A. Walde (Zeitschr. f. österr. Gymnasien. LVIII, 1907, 400) допуска асимилация на i (= ει), което обаче е невероятно. Днес градът се нарича Димотика. Той е бил навярно една от крепостите, които Крум е превзел в 813, вж. Златарски I 1, 276, заб. 6.
22.
Мраморна колона, вис. 3,62, диам. 0,46, първоначалното местонахождение неизвестно, вероятно Плиска — Голямата базилика, сега в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Образ 87.
Издания. Лопарев 361, заб. 2; К. Jireček. AEM Χ 194 (= Пер. сп. II 58 = Пътувания 238); К. Škorpil. AEM XVII 188, 44, препис маюскули (= Отчет 3, I и сп. Светлина VI 3, с. 40); Успенский. ИРАИ VII 6 = ИРАИ X 177, 16, факсимиле табл. 42, 15; Kalinka 116, № 122; Škorpil. Надписи 191, 4; Бешевлиев. ПН I 29 и с. 141, факсимиле.
Буквите са високи 0,04—0,11 и са подобни на тези в № 20. Родителният падеж Ρεδεστοῦ = Ῥαιδεστοῦ принадлежи към Ῥαιδεστόν (също Ῥησιστόν) или Ῥαιδεστός, дн. Родосто на Мраморно море, Турция. За различните форми на името вж. Detschew. Sprachreste, 388. Върху италианските стари карти името гласи Rodosto, Rodesto, Rodisto, вж. W. Tomaschek. Zur Kunde der Hämus-Halbinsel II, 331—332. Градът е бил превзет от Крум в 813, вж. Увод, § 5 и Златарски I 1, 275.
23.
Според К. Иречек (AEM X 194) бил намерен в Абоба, т. е. Плиска, и бил вграден в турска къща в Шумен. Сега загубен.
157
Издания. Κ. Jireček. AEM Χ, 1886, 194 (Успенский. ИРАИ Χ 177, 15; Škorpil. Надписи 191, 6 = Отчет 4, V; Бешевлиев. ПН I 30 и с. 141).
Единственото сведение за този надпис е на Иречек (срв. Пътувания 238). Градът Θεοδωρούπολις се е намирал според епархийските списъци близо до Родосто или Чорлу, вж. Извори VIII 150; 154; 163. Златарски (I 1, 276, заб. 6) прие, че крепостта се е намирала в Родопите. Обстоятелството, че тя е била една от крепостите, превзети от Крум в 813 в Тракия, изключва това локализиране.
24.
Според съобщение на Д. Стателов от Шумен.
Издания. Škorpil. Надписи 191, 6 (Бешевлиев. ПН I 30 и с. 141).
Θεοδοσπόλεως трябва да се чете Θεοδοσιουπόλεως или Θεοδοσιοπόλεως, Надписът е бил или погрешно преписан, или погрешно издълбан. Ако този надпис е един и същ с № 23, както, изглежда, приема К. Шкорпил, то преписът на Стателов не е точен.
Според един епархийски списък (Parthey. Notitiae 312, 16: Θεοδοσιούπολις ἡ νῦν Ἄπρως, в критичния апарат обаче Ἄπρος ἡ νῦν Θεοδοσιούπολις и Кедрен I 568, 3: Θεοδοσιόπολιν τὸν πρὶν λεγόμενον Ἄπρων) Теодосиупол ce наричал по-рано Апрос, а според един съборен акт (Mansi. Collectio VII 974b ап. 536: Ἀνδρέας ἐπίσκοπος τῆς Πανιτῶν ἤτοι Θεοδοσιουπολιτῶν) Панион, срв. Θρακικά, XIV, 1940, 83—84. Β приведения епархийски списък и съборен акт трябва да се разбира може би само смяна на епископското седалище, а не преименуване на селищата. В такъв случай Теодосиупол ще да е бил град между Панион и Апрос, чиято крепост е била превзета от Крум в 813, както тази на Апрос, вж. Увод, § 5 и Златарски I 1, 276. Следователно надпис № 24 не ще да е бил един и същ с № 23.
25.
Мраморна колона, горният десен край повреден, вис. 1,40, диам. 0,59, намерена в турските гробища на с. Стоян Михайловски (по-рано Кайкъ), близо до Плиска, сега в музея в Плиска (инв. № 212). Образ 88.
Издания. W. Beschewliew. Eine neue protobulgarische Inschrift, Studia Serdicensia II, 1940, 97—98 c фото.
Буквите са високи 0,75—0,10.
158
Крепостта Γαριάλα под формата Γαρίαλλαι, Γαρέλ(λ)α се споменава като епископско седалище в епархийските списъци, вж. Извори VI 193 и VIII 154; 159; 162, срв. Joann. Kantakuz. Hist. I, 27: πρῶτον μὲν εἰς Ἄπρω καὶ τὴν Γαρέλλαν...
Формата Γαρέλα стои спрямо формата Γαρίαλλα в същото отношение както Ἀχελός към Ἀγχίαλος, съотв. Ἀχιαλος, вж. Psaltes 3 и 146. За опростяване на геминатата вж. Увод, § 24 и 26, а за сингуларната форма вм. плуралната вж. при № 16. За името Tomaschek. Die alten Thraker, II, 87. За Гарела вж. още Θρακικά, XIV, 1940, 101; 497 и сл.; Π. Η. Орешков Византийски старини около Цариград, СпБАН X, 1915, 72 и сл. Крепостта е била превзета от Крум в 813.
26.
Половина от разцепена на две мраморна колона, вис. 1,30, шир. 0,32 с остатък от кръст под надписа, намерена в развалините на северния кораб на голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей в София (инв. № 645). Образ 89.
Издания. Успенский. ИРАИХ 174, 1, фото и факсимиле табл. 42, 1 (Škorpil. Надписи 192, 8 факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 32 и с. 142, факсимиле).
Буквите са високи 0,082—0,102 и са същите, както тези на № 16, 20 и 22.
Градът Αρκαδιούπολις, сега Люле Бургас в Турция, е бил основан от императора Аркадий в 403 на мястото на старото Bergule, третата станция от Одрин за Цариград, вж. Theoph. 77, 24—25: ... Ἀρκάδιος... καὶ τὴν Ἄρκαδιούπολιν ἔκτισε τῆς Θρᾴκης, също 102, 21; 234, 1 и 448, 16; Hieroclis Syn. ed. Honigmann, 632, 3 (= Извори III 88); Епархийски списъци (= Извори VI, 186; 190; също 200; 203; 230; VIII 153; 156 и др.), срв Jireček. Heerstrasse 49 и 100; Hirschfeld. RE II 1156, № 1. Аркадиупол е бил превзет от войските на Крум в 813, вж. Увод, § 5, и Златарски I 1, 278 и сл.
27.
Откъслек от мраморна колона, вис. 1,01, диам. 0,46, намерен в турските гробища на с. Долни Илджик (сега Илия Блъсков), сега в Археологическия музей в София (инв. № 647). Образ 90.
Издания. К. Škorpil. АЕМ XVII, 1894, 188, 44 препис с маюскули (= Отчет 4, 4 и сп. Светлина VI 3); Успенский. ИРАИХ 176, 10, факсимиле табл. 42, 10; Kalinka 116, № 122, факсимиле; Škorpil. Надписи 191, 7, факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 31 и с. 141 и сл., факсимиле.
159
Буквите са високи 0,08. Βιζύη, дн. Виза в Турция, вж. Oberhummer. RE III 552; X. и Κ. Шкорпил. Археологически бележки от Странджа планина, ИБАД III, 1912/1913, 238 и сл. За името вж. Detschew. Sprachreste 61. Навярно и този град е бил превзет от Крум в 813.
28.
Два откъслека от мраморна колона, единият вис. 0,95, диам. 0,49 с остатък от релефен кръст на обратната страна, а другият вис. 0,16, дъл. 0,17, намерени в развалините на южния кораб на голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей в София (инв. № 648). Образ 91.
Издания. Успенский. ИРАИ X 174, 2, факсимиле табл. 42, 2 (Škorpil. Надписи 191, 3, факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 34 и с. 142, факсимиле).
Буквите са високи 0,085—0,10. Забележителна е формата на буквата Ω. Останалите букви са еднакви с тези на № 26. Созопол е новото име на стария град Аполония, което се явява след 431 от н. е. Този град се споменава рядко в Средновековието. За историята на града вж. Иречек, Пътувания 763 и сл.; Herschfeld. RE II 113 и сл., № 2; Oberhummer. REIH A, 1257, № 2; Mihailov. IGBulg. I2, 343—347. Градът Созопол е бил превзет още в 812, срв. № 47, 24—25.
29.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,15, шир. 0,165, деб. 0,037, намерен в нартекса на голямата базилика в Плиска, до 1955 в Археологическия музей във Варна (инв. № III 580), сега в Шумен — музея. Образ 92.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 5, факсимиле табл. 42, 5 (Škorpil. Надписи 191, 1, факсимиле; Бешевлиев. ПН I, № 36 и с. 143, факсимиле).
Буквите са високи 0,065-0,07.
За историята на града вж. Lenk. RE XV 1072 и сл.; Mihaliov. IGBulg. I2, 255—257. За името Detschew. Sprachreste 295 и сл. Градът е бил превзет от Крум още в 812, вж. Theoph. 498, 4 и сл. = Извори VI 286: „Към средата на месец октомври Крум застанал срещу Месемврия с бойни и обсадни машини..."; 287: „и на другия ден дойде печалното съобщение за превземането на Месемврия", срв. Златарски I, 1, 263 и сл.
30.
Мраморна колона, вис. 1,07, диам. 0,42, намерена при с. Теке Козлуджа (дн. Избул), сега в Археологическия музей в Шумен (инв. № 153). Образ 93.
Издания. Škorpil. Надписи 192, 13, факсимиле (Бешевлиев. ПН I, № 35 и с. 143, факсимиле).
160
Буквите са високи 0,08—0,09.
Крепостта Вукелон е била седалище на епископ, подчинен на одринския митрополит, вж. Извори VIII 161; 165. Кантакузен (ed. Bonn. 1324—1327 и II 484) споменава Βουκέλου πόλισμα или φρούριον. Тази крепост се отъждестви от братя Шкорпил (Паметници I 59) и Иречек (Пътувания 695) със с. Фикел на десния бряг на Тунджа, северно от Одрин.
31.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,95, шир. 0,35, намерен на север от големия дворец в Плиска, сега в Археологическия музей в София (инв № 646). Образ 94.
Издания. Успенский. ИРАИ X 178, 19, факсимиле табл.42, 18 (Škorpil. Надписи 192, 12, факсимиле); Бешевлиев. ПН I, № 33 и с. 142. факсимиле.
Буквите са високи 0,06—0,10. Забележителна е формата на буквата Р.
Над запазените букви се забелязват долните части на 3—4 букви, които обаче не са достатъчно ясни, за да може да се определи на какви букви принадлежат. Успенский е наклонен да приеме, че те са остатък от думата πόλεμος, а Шкорпил — от κάστρον. Крепостта Скутарион се е намирала на 18 стадии от Одрин, вж. Anna Comn. II 71, 2 = Извори XV, 111: „...едно селище на име Скутари, на осемнадесет стадии от Адрианопол". Крепостта се споменава в епархийските списъци като епископско седалище, подчинено на пловдивския митрополит, вж. Извори VIII, 160; 164. Крепостта Скутарион се отъждестви от Иречек (Heerstrasse 73 и Пътувания 695) със с. Скутаре или Юскюдар (сега Щит, Свиленградско), а от Γ. Τσουκαλᾶς (Ἱστοριογεωγραφικὴ περιγράφη τῆς ἐπαρχίας Φιλιππουπόλεως, Виена 1851, 69) със село Скутаре при Пловдив, което е явно погрешно. Братя Шкорпил (Паметници 133) приемат, че това е Лефка. Отъждествяването на К. Иречек е най-вероятно. Срв. още Златарски II 218, заб. 1; П. Мутафчиев. Към църковно-историческата география на Пловдивско (Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максима, София 1931), 102—103 Името принадлежи към σκουτάριον „малък щит", „щит" от σκοῦτον < scutum, вж. Zilliacus 165; 234; G. Alessio. Gli imprestiti dal latino nei relitti bizantini dei dialetti и пр. (Atti del V congresso internazionale di Studi bizantinil, Roma 1939) 361, № 122; Mauricii Strategicon ed. H. Mihăescu 404 s. v.
32.
Откъслек от мраморна колона, намерен в турските гробища при Насърлие (дн. Радко Димитриево), сега загубен.
Издания. Успенский. ИРАИ X 176, 12, факсимиле табл. 42, 12 (Škorpil. Надписи 193, 18).
161
33.
Откъслек от мраморна колона, вис. 1 м, диам. 0,46, с релефен кръст (вие. 0,34, шир. 0,27), издълбан на мястото на надписа, намерен в турските гробища при Насърлие (дн. Радко Димитриево), сега в музейчето при Мадарския конник. Образ 95.
Издания. Успенский. ИРАИ X 176, 11, факсимиле табл. 42, 11 (Škorpil. Надписи 191, 5).
Буквите са високи 0,055—0,06.
Предложените от Шкорпил допълвания Πανιον или Δαονιον са неприемливи, понеже тук трябва да стои местно име в родителен падеж. В епархийските списъци се споменава често един епископ на Цоидон — ὁ (ἐπίσχοπος) Τζωίδων (Извори VI 188; 193; VIII 151; 155; 157; 162; 165), където формата на епископското седалище представя или родителен падеж множествено число, или несклоняем именителен падеж. Това градско име би подхождало най-добре както по броя на липсващите букви, така и на последната запазена буква в долния ред N за допълване в заличеното място. Според В. Велков (Нови данни за икономиката и историята на античния град при днешното Малко Търново, Известия на Народния музей — Бургас 2, 1965, 95—100) Цоидон трябва да се постави в развалините при Малко Търново. Вж. още V. Beševliev. Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedifieiis", Amsterdam 1970, 138—139. Това допълване обаче поради липса на други опорни точки и поради плуралната вм. сингуларната форма на града се явява съмнително. Ако надписът се е състоял от три реда, то може да се приеме градско име, на което петата или шестата буква в началото на името е била N. Такива градски имена могат да бъдат Ἀδριανούπολις и Ἀγαθονίχη. И двата града са били превзети от Крум в 813. Следователно с голяма вероятност може да се допълни едно от двете имена.
Забележително е вторичното издълбаване на релефния кръст, което показва, че кръстовете върху колоните с имена на крепости са били допълнително издълбани, а самите колони са били употребени вторично при строежа на базиликата.
34.
Два откъслека от мраморна колона, намерена в нартекса на голямата базилика в Плиска, сегашното местонахождение неизвестно.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 3, факсимиле табл. 42, 3 и 39, 1 (Златарски I 1, 432; Škorpil. Надписи 191, 2, факсимиле; Бешевлиев. ПН 1, № 41 и с. 143).
Предложените допълвания от Успенский и Шкорпил Ἀγχιαλέων и само от Успенский Ἀγαθοπόλεως са произволни и затова трябва да се отхвърлят.
162
Предложеното от Златарски допълване Ἀγαθονίκης е по-допустимо, ако запазената буква N не принадлежи към κάστρον. Тук би могло да се помисли и за Ἀδριανούπολις, вж. при надпис № 33.
35.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,175, дъл. 0,112, деб. около 0,11, намерен в Плиска, сега в музея в Плиска (инв. № 1835). Образ 96.
Издания. В. Бешевлиев. ИАИ XX, 1955, 281, № 7, фото.
Буквите са високи около 0,065. Рамената на кръста завършват с отвесни, съответно хоризонтални линии, срв. № 26.
36.
Откъслек от колона, вис. 0,19, шир, 0,12, деб. 0,04, намерен в голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 619). Образ 97.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 6, факсимиле табл. 42, 6 (Škorpil. Надписи 192, 14).
Буквите са високи 0,075.
37.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,28, дъл. 0,16, деб. 0,19, намерен в двореца в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 581). Образ 98.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 4, факсимиле табл. 42, 4 (Škorpil. Надписи 194, 16; Бешевлиев. ПН I, № 37 и с. 143, II с. 42 с фото).
Буквите са високи 0,045—0,065.
Запазената почти половина от името на крепостта може да се допълни само като [Στ]ουδίου или [του Στ]ουδίου, т. е. крепост на манастира Студион.
38.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,21, шир. 0,15, деб. 0,12, намерен в южната апсида на дворцовата църква в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 584). Образ 99.
Издания. Успенский ИРАИ X 175, 9, факсимиле табл. 42, 9 (Škorpil. Надписи 192, 17; Бешевлиев. ПН I, № 40 и с. 143).
163
Буквите са високи 0,08.
Тук са възможни допълванията Δαον]ίου, Ρηγ]ίου или Ρουσ]ίου. За първите две крепости е ивестно, че са били превзети от Крум в 813, вж. Увод, § 4, 41.
39.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,23, шир. 0,239, деб. 0,09, намерен в базиликата в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 583). Образ 100.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 8, факсимиле 42,8 (Škorpil. Надписи 192, 15; Бешевлиев. ПН I, № 38 и с. 143, II с.42, фото).
Буквите са високи 0,084—0,105.
Предложеното от Успенский допълване τ]οῦ Δρ[ίστρου е съвършено неприемливо, Škorpil. Надписи 192, заб. 17. Тук би могло да се допълни евентуално τ]οῦ Δρ[ιζιπάρου, ако откъслекът принадлежи към колона с надпис, споменаващ сражение. За формата срв. Propyl. ad Acta SS. Nov. 681 (Maii 13, № 4) 27: ἐν Δριζιπάρῳ πόλει τῆς Θρᾴκης, Suidas: Δριξίπαρος, Drusiparo в пътеводителя на Антонин (323, 3 = Извори II 35) и Drysiporo в Пойтингеровата карта (= Извори II 21). Обикновено името гласи в множествено число τὰ Δρουσίπαρα, вж. Detschew. Sprachreste 159. Сега Каращиран в турска Тракия. Ако предложеното допълване е правилно, то целият надпис ще е гласял + Πόλεμος τοῦ Δριζίπάρου. Може би тук да е имало ариергардно сражение в 813.
40.
Откъслек от мраморна колона, вис. 0,11, шир. 0,11, деб. 0,04, намерен до двореца в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв.№ III 582). Образ 101.
Издания. Успенский. ИРАИ X 175, 7, факсимиле табл. 42, 7 (Škorpil. Надписи 192, 10; Бешевлиев. ПН I, № 39 и с. 143).
Буквите са високи 0,079 и са подобни на тези в другите триумфални надписи. Първата издълбана буква в ред 2 е Κ или сиглата Κε1. Първият издател, а след него и останалите четат и допълват надписа + Κάστρον... κίου. Запазените остатъци от букви в първия ред дават възможност да се чете АС и допълни κάστρον. Четенето на втория ред е оправдано само ако първата буква е наистина K, а не сиглата Κε1, т. е. *κε* = — κε или καί.