ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Първото издание на този сборник беше изчерпано за по-малко от две години - необичайно събитие за съвременната българска научна историческа литература. Тъй като интересът към него не само че не е намалял, а дори се е увеличил, наложи се пускането на второ издание, допълнено с една кратка студия от покойния българо-канадски учен Георги Сотиров, която при издаването на сборника не ми беше достъпна. Междувременно бе подготвено издаването на заключителния том от резултатите на продължилите четири десетилетия разкопки в римския кастел Ятрус, извършени от Археологическия институт при БАН в сътрудничество с Германския Археологически институт (до 1989 година с АН на ГДР). Благодарение любезността на ръководителката на разкопките, д-р Герда Зомер-фон Бюлов, ми беше позволено да се за запозная с тези резултати още преди те да бъдат отпечатани, с което ми се даде възможност да ги използвам при моята работа, свързана с целия комплекс от материали, отнасящи се до т.нар. готски проблем. При всичката прецизност на изследванията в този кастел, с каквато у нас досега не са били извършвани такива проучвания, присъствието на предполагаеми етнически германци сред населението на кастела не можа да бъде установено. Установено бе мирното напускане на римския гарнизон от кастела през V век, свързано с прехвърляне защитата на границата върху местното население, състоящо се от федерати на римската империя - и то очевидно поради липса на военна заплаха от еднородното население на отвъдния Дунавски бряг. Както при останалите археологически обекти отсам и отвъд Дунав, а също и по цялата територия на Северното Причерноморие, не се откриха никакви писмени паметници, свидетелстващи за съществуването на някакво германско население през първата половина на първото хилядолетие от нашата ера - както не бяха открити и други паметници на материалната култура, свързани по някакав начин с етническо германско население. С това за пореден път се опровергават подхранваните и до сега от определени среди спекулации, не само допускащи широкото разпространение на германски племена в този район до средата на VI век, но дори определящи тези племена за родоначалници на германската нация с нейната държавност, култура и духовно-религиозен живот.
Засилването активността на тези спекулации през последните години беше и причината за издаването на този сборник - тя е изложена обстойно в предговора към първото издание и считам за излишно да се връщам тук още веднаж на обстоятелствата, довели до издаването му. И да повтарям още веднаж, че считам всички видове опити за покушение върху идентичностга
2
на моя народ, неговата история и неговата култура за най-страшното углавно престъпление - независимо от това дали то се отнася към отделни индивиди, или към общността от тези отделни индивиди, за която ние сме приели названието народ. А за това престъпление ние сме възприели названието геноцид.
За шестте десетилетия, през които се занимавам с историята и културата на народите от нашата планета, аз не съм срещнал друг народ, срещу чиято идентичност да са вършени и да продължават да се вършат толкова покушения, колкото срещу моя, българския народ. От много хилядолетия той е бил заставян да се бори срещу всевъзможни нашественици за своята земя, за своето съществувание, за своя език, за плодовете на своя труд и изкуство, за своята вяра. И колкото пъти е бил гонен от родината си през петте хилядолетия, в които сме осведомени за неговото присъствие в европейския континент, той винаги се е завръщал в тази своя исконна родина - империи са възниквали и са изчезвали върху земята му, но той е останал на земята си със своя език и своите обичаи, предавани от поколение на поколение до ден днешен.
За произхода на българския народ и неговия език са съчинени и продължават да бъдат съчинявани най-различни теории, които го изкарват пришелец от едва ли не всички възможни краища на стария свят: от найдалечния изток до най-далечния север - от пустинята Гоби, зоната на вечния сняг в Памир и полярния кръг на северната евроазийска граница, до блатата на Задкарпатието. Всяка теория, че българите били монголоиди, угрофини, турци, задкарпатски славяни и какви ли не още, намира мигновенно поддръжка сред чуждите и нашите историци. Но не и твърдението, че са първоначалното население на нашите земи, запазило не само своя физически и генетически тип, но също своя език и своите обичаи, въпреки многобройните вражески нашествия, на които е било изложено в течение на хилядолетия,. Между всички тези теории за произхода на нашия народ, неговия език и неговата култура, една от най-агресивните, но и от най-малко обоснованите е особено засилилата напоследък своята активност теория за „германски влияния“ не само върху етническия произход на българите, но и за създаването на българската държава, култура и дори език. С манипулации в тълкуванието на историческите извори се налага насилствено и напълно необосновано идеята, че носители на тези етнообразуващи влияния били някакви германски племена, наречени готи. Че такива германски племена никога през историческата епоха не са населявали не само нашите земи, но и съседните земи по брега на Черноморието, историческите извори са еднозначни - също както несъмнени са резултатите от археологическите, етнографските и лексикологическите изследвания в целия този район, които досега не са открили никакви следи от германско население
3
в него, чието присъствие тук би трябвало да бъде по някакъв начин отразено върху паметниците на материалната и духовната култура.
Както вече беше отбелязано в предговора към първото издание на този сборник, неговата основна задача е да покаже по какъв начин се манипулират историческите извори, за да бъдат нагодени като доказателства за тезата за германско присъствие в Югоизточна Европа. И как в тези извори названието гети, събирателно име на исконното население на Причерноморская район, включващо в себе си всички еднородни племена и народи, обитаващи в миналото този район, като траки, илири, даки, скити, сармати и т.н., се заменя с названието готи. Кога и по какъв начин названието гети се заменя с названието готи, ни съобщава един от най-известните извори за историята на римската империя, чиято автентичност и надежност стоят над всяко съмнение: Historia Augusta (История на императорите) - в този сборник той е цитиран в последната студия. Сред всички писмени извори за историята на нашите земи и тяхното население няма нито един, който да споменава някакъв нов народ, заселил се в началото на нашата ера в Югоизточна Европа, наричан готи. И всички тези извори, без изключение, съобщават, че под названието готи трябва да се разбират гети, т.е. местното население, обитавало тези земи от най-дълбока древност, добре известно на всички историци и географи от Херодот до Страбон. И в този смисъл, след полуофициално регламентираното преименуване на гетите в готи, извършено малко след победата на император Каракала (188-217) над партяните в 216 година, всички автори се чувстват задължени, споменавайки названието готи, да отбележат, че под него трябва да се разбират гетите, които били добре познати на всички съвременни читатели и нямало защо да им обясняват кой и какъв е този народ - значителен брой от изворите са цитирани в настоящия сборник. Това обаче не знаят или се правят че не знаят мнозина съвременни историци, в това число и български. А върху недоразумението от размяната на имената се изгражда цялата германска политическа и културна средновековна история, включваща т.нар. „Велико преселение на народите“, но и създаването на „индогерманските“ езици, и расовата теория, според която представители на най-чистата раса били германците-арийци - в действителност дори и самото название „арийци“ е съчинено през ХІХ век и не се предава от никакъв исторически извор.
Че историята на нашия народ се е манипулирала от хилядолетия насам, едва ли ще изненада читателя, пред чиито очи и съвременната история се манипулира по най-нагъл начин. Също едва ли би могло да го изненада присвояването на нашата история и плодовете на нашата хилядолетна култура от други народи. Науката на третото хилядолетие обаче разполага с по-надежни средства за проверка на много от лъжите, които са ни представяни и продължават да ни се представят като факти. А тези лъжи са залегнали дълбоко в нашето съзнание - още от училищната скамейка ние сме обременени с безброй предразсъдъци за нашето минало, нашата култура, нашата
4
писменост и нашата религия. Айнщайн е казал, че за човека е по-лесно да разбие атома, отколкото своите предразсъдъци. Затова не си правя и наймалки илюзии, че читателят ще приеме лесно написаното в тази книга, ако и то да се представя въз основа на исторически извори, почиващи върху свидетелствата на най-компетентните и безукорни автори от древността и средновековието - от Херодот и Страбон, до св. Йероним и Храбан Мавър.
За мене не беше изненада, че ако и първото издание на тази книга да се посрещна с благонамерено одобрение от най-различни слоеве на българската общественост - за което свидетелстват много писма на читатели - тя не бе спомената нито в нашия периодичен печат, нито в научните издания. Толкова повече ме изненада рецензията за нея, поместена в официалния бюлетин на германските библиотеки, коментиращ най-значимите чуждестранни публикации. И в нея рецензентът, д-р Рьоринг, отбелязва, че тъй важните въпроси относно готите се нуждаят от ново преразглеждане. В този смисъл се надявам, че тази книга ще помогне на младото поколение български историци да разберат по-добре българската история и да дадат приноса си за нейното прочистване от лъжи и заблуждения.
Асен Чилингиров, Берлин, 4 октомври 2008 г.