ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВИЕ
9. ГОТИ И ГЕТИ [*]
Георги Сотиров
В четвъртата книга на своето съчинение De Mensibus Йоан Лидийски пише следното:
„Изправената колона на Фортуна във Византион е поставена там от Помпей Велики. На това място той е обсадил Митридат и неговите готи и след като ги победил, завладял Византион. Това се потвърждава от надписа на латински на спираловидната облицовка на колоната, който гласи: „На Фортуна за [това, че ми помогна за] победата над готите.“ По-късно това място стана механа. Готите са гети.“ [1]
Виждаме, че готите са били известни на римляните по времето на Помпей Велики, тоест през първи век пр. Хр., както и че те са воювали на страната на Митридат, както повечето други черноморски народи. Освен това, Йоан Лидийски, който е писал по времето на Юстиниан, идентифицира готите с гетите без никакви задръжки.
След като готите са били само клон на гетите - а гети е името, което много автори дават на славянското семейство от народи - как се е случило така, че по-късно името „готи“ се налага и почти напълно измества по-широкото понятие „гети“? В биографията на Каракала от Елий Спартиан научаваме за страховит инцидент, който хвърля светлина върху събитията, които вероятно са причината за това ономастично заместване. Когато Каракала си измислял прякори като „Германикус“, „Партикус“, „Арабикус“ и „Аламаникус“, Хелвий Пертинакс (Helvius Pertinax) му подхвърлил шеговито:
„Добавете също така, „Гетикус Максимус“, моля.“
Това било взето за намек за Гета - брата на Каракала, когото последният убил, докато „гети“, казва Спартиан, е името на готите, които той покори след поредица от сражения при един от походите си на изток. [2]
232
Дио Касий казва, че след убийството на Гета
„ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт“. [3]
За тази своя шега и Пертинакс изгубил главата си.
Подобна жестокост определено е предизвиквала съответните затруднения. Гетските народи не са преставали да съществуват. От време на време е било необходимо да се пише за тях. Как е могло да стане това? Всичко сочи, че авторите от онова време бързо са открили начин за хитруване. Тъй като един от клоновете на гетите се казвал «готи», писателите започнали да говорят само за готи всеки път, когато трябвало да се каже нещо за всички гетски народи. По-късно опасността от обърквания заради подмяната била доловена от автори като Филосторгий, Орозий и Прокопий, затова те се заемат да обясняват, че готите не са някакъв нов, доскоро неизвестен народ, а че са същият народ, който в миналото е наричан „гети“ Други писатели от четвърти и пети век просто се връщат към старото име и направо говорят за гети, а не за готи, когато имат да кажат нещо за хората, които са определяли политиката на Константинопол и които са изпращали колонии в Италия, южна Франция и Испания.
Например Синесий (Synesius Cyrenæus) в писмото си от 399 година не казва нищо за готи. Не защото са изчезнали или не е чувал за тях. Просто му се е струвало по-правилно да ги нарича с традиционното им название „гети“. [4] Думата „готи“ отсъства и в текстовете на Клавдиан. В една негова поема, наскоро преиздадена със заглавие De bello gothico [5], не се говори никъде за готи. Всичко си идва на мястото, ако погледнем оригиналното заглавие на творбата, което е De bello getico. След прочит на текста става ясно, че редакторът на новото издание своеволно е заменил думата „гет“ с „гот“.
Рутилий Наматиан - гал, който е писал през пети век - говори нашироко за гетите в Италия. Той нито веднъж не споменава за присъствие на готи. Причината е ясна. Готите са били там, но с тях са били и други гетски народи, като визиготи, вандали и гепиди. Общото название на всички тези народи е било гети и
233
след изчезването на заплахата, наложена от Каракала, вече не е имало причина тези народи, взети заедно, да не бъдат наричани със старото им, добре известно име.
Някои автори обаче са продължавали да определят гетските народи като готи чак до XVI век (1525 година). В своите записки за московската делегация при папа Климент VII, публикувани като приложение към „Rerum Moscoviticarum Commentant“ на Херберщайн, Paulus Jovius отбелязва следното изявление на руския посланик Demetrius (Димитри Герасимов):
„ Cæterum cum a Demetrio quæreremus, an apud ipsos ulla de Gotthis populis vel fama per manus a maiorib. tradita, vel ex ipsis literarum monumentis superesset, qui ante mille annos & Cæsarum imperium, & urbem Romam omnib. Iniuriis deformatam evertissent: respondebat, & Gotthicæ gentis, & Totilae regis nomen clarum esse atque illustre, in eamque expeditionem coivisse plures populos, & ante alios Moscovitas: crevisseque eum exercitum ex colluvie Livoniorum & Circumvolganorum Tartarorum : sed propterea omnes Gotthos fuisse appellatos, quoniam Gotthi, qui insulam Islandiam sive Scandaviam incolerent, autores eius expeditionis extitissent.“
(Тогава попитахме Димитри дали сред неговите хора се е запазил споменът - като предания или записки - за готите, които преди хиляда години покориха империята на цезарите и град Рим, който се бе покварил от всякакви несправедливости. Той отвърна, че имената и на готските народи, и на цар Тотила са известни и славни, че няколко народи са участвали в този поход, преди всичко московитите; че армията се увеличила от ливонци и татари от региона на Волга. Обаче всички те били наричани готи, защото готите, които живели на остров Исландия или Скандавия, били инициаторите на похода.)
Не знаем дали Paulus Jovius е направил грешка, като е вметнал името на Исландия, или я е направил Димитри. Населението на Исландия винаги е било малко и е немислимо, че исландците са могли да предприемат приключение, целящо разтурянето на западната империя. Положението по бреговете на Балтийско
234
море е било различно. Населението там е било многобройно и една поредица от гладни години е нещо, което е могло да накара Gaut-ите да увеличат шансовете си за оцеляване, като отидат към по-гостоприемни земи на юг. Някои от тези Gaut-и несъмнено са дошли от югоизточните части на Скандинавския полуостров, по-отдалечените райони на които са били слабо известни на латинските и гръцки географи. Мнозина древни учени са мислили, че Скандинавия е остров. Такова е мнението и на Йордан от шести век, което е повтаряно от разни автори дори хиляда години по-късно. Херберщайн обяснява произхода на недоразумението в следния пасаж:
Scandia vero non est insula, sed continens, Svuetiæ regni pars, quæ longo tractu Gotthos contingit, et cuius nunc bonam partem rex Daniæ possidet. Cæterum cum eam, harum rerum scriptores, maiorem ipsa Svuetia fecerint, ex eaquem Gotthos et Longobardos progressos fuisse retulerint: videntur, mea quidem sententia, hæc tria regna veluti integrum quoddam corpus, Scandiæ duntaxat nomine comprehendisse : quia tum illa terræ pars inter mare Baltheum, quod Finlandiam alluit, et Glaciale mare, incognita fuit: quæque adhuc propter tot paludes, innumeros fluuios et intemperiem coeli inculta atque parum cognita est. Quæ res fecit, ut plerique hanc immensæ magnitudinis insulam, uno Scandiæ nomine appellarent.
(Скандинавия обаче не е остров, а континент; той е част от кралството на Швеция, което има дълга граница с [земята на] готите, голяма част от която сега принадлежи на кралство Дания. Понеже онези, които са писали за тези неща, са я изкарвали по-голяма от Швеция, и понеже пишат, че оттам са дошли готите и ломбардите, доколкото разбирам, те са включвали тези три царства в едно цяло, наречено с общото име Скандия. През онези времена земята, която се намира между финския бряг на Балтийско море и Арктическия океан, е била непозната. И до днес тези земи са останали необработваеми и малко проучени заради многото езера, безбройните реки и суровия климат. Това обяснява факта, че много [писатели] определят тези земи като остров с гигантски размери, като са му дали името Скандия.)
235
Можем да сме сигурни, че инициативата за масово преселване е дошла от хората, които са живеели около Балтийско море, включително на островите Готланд и Волин. На втория остров са открити руините на легендарния град Винета, който някога е бил търговско средище на винетите, което ще рече на венедите, вендите или вандалите.
* * *
Готите, за които пише Paulus Jovius, са включвали известен брой от карпатските хутцули, от Gaut-ите край бреговете на Балтийско море, както и хора от много, ако не и всички, други гетски народи. Затова се сблъскваме с всевъзможни изписвания на името: Getae, Geats, Gothi, Goti, Gothz, Gauts и Hutzuli.
* * *
Колкото до тъждествеността на готите със славяните, откриваме следното наблюдение на Андреа Дандоло в неговите хроники: Erant enim Sclavi adhuc gentiles, quia a Gothis originem trahernnt. (Всъщност славяните дотогава са били езичници, тъй като са потомци на готите.)
Това се отнася за събития, които са се случили през 830 година сл. Хр. [6] (Цитатът е по Летопис и пр. на Шишич, стр. 55. Не е изненада, че Шишич мисли, че Дандоло е приел становището на Дуклянския презвитер.)
* * *
Терминът „славянски“, между другото, сравнително отскоро се прилага за цялото славянско семейство на народите. Например полският език не винаги е бил считан за славянски, а това вероятно се дължи на факта, че поляците приемат латинската писменост. На заглавната страница на Църковна история от Цезар Бароний [7] (публикувана в Москва през 1719 г.) пише, че книгата е преведена „на славянски от полски“.
236
БЕЛЕЖКИ
*. Студията на Г. Сотиров е отпечатана в приложение към монографията му за Юстиниан, написана в 1971 година: G. Sotiroff, The Assassination of Justinian’s Personality, Lynn: LYNN Publishing Company / P.O. BOX 821- Regina, Saskatchewan, 1974. Искам да изкажа своята най-голяма благодарност на Юлия и Петър Димитрови от Берн, Швейцария, които доставиха екземпляр от книгата на Г. Сотиров и на Иван Стаменов за неговия превод на статията, както и за съдействието при подготовката на изданието.
1. Ioannis Lydus Liber de mensibus, Ed. Ricardus Wuensch, Studgardiae in Aedibus B. G. Teubneri, 1898 (= Bibliotheca Scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana), Repr. Stutgard, 1967), с. 161, 7-19 § 132. Йоан Лидийски възпроизвежда гръцкия превод на надписа, а на латински трябва да е било написано: Fortunæ reduci ob devictos Gothos.
2. Тук цитирано по: Aelius Spartianus, The Life of Antoninus Caracalla, в: The Historia Augusta, Latin and English, Vol. II, X.6, c. 28/29-30/31 (Loeb Classical Library, editae 1924. Срв. също по-новото издание: Scriptores historiae Augustae, edidit Ernestus Hohl (Bibliotheca scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana), Lipsiae in Aedibus B. G. Teubneri, (= Bibliotheca Scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana), Editio stereotypa correctior addenda et corrigenda adiecerunt Christa Samberger et Wolfgang Seyfarth, Vol. I, Leipzig: Teubner, 1965, c. 192. Срв. също немския превод в: Die Kaisergeschichte der sechs Schriftsteller, übersetzt und mit Anmerkungen begleitet von C. August Clotz, Stuttgart: J. B. Metzlersche Buchhandlung, 1857, c. 295. Вж. и текста на оригинала заедно с английския превод от изданието на Loeb в електронното издание: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Caracalla*.html Тъждествеността на готите и гетите е ясно изразена в този източник с латинска недвусмисленост: Gothi Getæ dicerentur - бел. ред.
3. Цитирано по: Cassius Dio, Roman History, Vol. IX: Epitome of Book LXXVIII, 12.5, с. 307-309 (Loeb Classical Library, Greek texts and facing English translation: Harvard University Press, 1927. Transl. Earnest Cary) - електр. изд. в: http://penelope.uchicago.edu/Thaver/E/Roman/Texts/Cassius Dio/home.html . Вж. също по-новото издание на ориг. текст: Cassio Dione, Stona romana, a cura di Giuseppe Norcio, 7 volumi, Milano: BUR, 1995 сл. и най-новото издание на ориг. текст с англ. превод в проекта „Гутенберг“: Projekt Gutenberg. Online Book Katalog: http://www.gutenberg.org/etext/12061 Dio’s Rome, Volume 6 by Cassius Dio, Volume 6: An Historical Narrative Originally Composed in Greek During the Reigns of Septimius Severus, Geta and Caracalla, Macrinus, Elagabalus and Alexander Severus. Translator Herbert Baldwin Foster, EText-No. 12061, Release Date 2004-04-01 - бел. ред.
4. De Regno, 1081A. Тук цитиран според изданието на Christian Lacombrade в превод на френски: Synésios de Cyrène. Hellène et chrétien, Paris: Les belles Lettres, 1951, с. 54. Преводачът твърди, че Synesios е използвал древните имена на „варварските“ народи, за да си придаде тежест. Това мнение [което е
237
особено разпространено и до днес и стъпва на тежкия, но с нищо необоснован в повечето случаи термин „архаизация“ - вметка на изд.] е сред основните причини за мъглявината, която обгръща цялата история на късната Римска империя. Синесий (Synesios) и неговите съвременници не са имали каквито и да било причини да усложняват текстовете си като жонглират с имена. Той нарича готите с името гети, ЗАЩОТО СА БИЛИ ГЕТИ.
5. По всяка вероятност Г. Сотиров има предвид изданието в поредицата Loeb classical library № 135: Claudian in two volumes, with an English Translaion by Maurice Platnauer, Vol. 1, 1922, излизало многократно в репринт, между другото в изданието от 1968 г.: Cambridge, Mass.: Harvard Univ. Press / London : Heinemann. Последното репринтно издание на същия текст при същото издателство, доколкото ми е известно, е от 1998 г. Изданието от 1922 г. съществува и в паралелен латински и английски електронен текст: The Gothic War by Claudian - http://penelope.uchicago.edU/Thayer/E/Roman/Texts/Claudian/De_Bello_Gothico*.html В латинския текст на поемата, както и в английския превод, никъде не се споменават готи (освен в заглавието на английския превод!), а гети във всички възможни граматични форми: Getis, Getas, Getae, Getici, Geticas, Getarum. Такова произволно заменяне на думата гети, респ. гетски, с готи и готски от страна на „учените” преводачи или редактори ще срещнем много често в научната (включително и българската) литература, дори ако то се намира и в заглавията на съчиненията на късноантичните автори. За него се дават подробни обяснения, че съответният автор не е познавал действителното название на въпросния народ - дори когато той описва събития от историята на този народ, която би трябвало да се очаква, че като съвременник е знаел значително подобре от живелите едно и половина хилядолетие по-късно коментатори. Такъв е случаят и с книгата За произхода и делата на гетите от принадлежащия на този народ автор, Йордан, който в своята книга многократно прави разлика между гети/готи и германските племена. По този въпрос вж. също моите бележки на с. 29-30 в същия сборник заедно с препратки към текстове на българските изследователи - бел. ред.
6. Цитатът е по Летопис попа Дукљанина, Београд-Загреб, 1928, с. 55.
7. Деянья Церковная и гражданская. Отъ Рождества Господа Нашего Іисуса Христа. Изъ лѣтописаныи Кесаря Баронья собранная. Преведеная съ полскаго языка на славенскій, кроме явныхъ съ церковью православною восточной противностей римскихъ у Баронья и скарги обрѣтающихся. Въ Москвѣ, 1719 - бел. ред.