8. ОНОМАСТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ В РАННИЯ ГОТСКИ ЕЗИК [*]
Георги Сотиров
I ВЪВЕДЕНИЕ.
1. Според една общоприета теория, готският език бил германски. Изследването на ранни готски имена разкрива обаче странни особености, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VI и X век, проявяват определено не-германски черти. Целта на тази студия е да насочи вниманието към някои от тези особености, с оглед да улесни бъдещото изследване на този интересен проблем.
II ИЗТОЧНИЦИТЕ.
2. Основният източник за готските имена е (излишно е да се казва) Готската история на Йордан (Iordanes). [1] Йордан е писал около средата на VI век, когато Прокоп (Procopius) също е писал своята История на войните - друга книга, в която намираме няколко готски имена. И третият източник на такива имена е Историята на франките на Григорий от Тур (Gregorius de Tours), също от VI век.
3. Освен тези книги, имаме и един латинско-готски ръкопис от 551 година, съставен в Равена - готска твърдина в Италия в продължение на много години. Този ръкопис е бил проучаван и е публикуван през 1805 година от Гаетано Марини (Gaetano Marini) в неговите Papiri Diplomatici. За съжаление във версията
*. ONOMASTIC AND LEXICAL CURLOSITIES IN EARLY GOTHIC в: Études Slaves et Est-Européenes, Revue universitaire, publié pour le Centre de Slavistes et de Specialistes Est-Européens du Canada de l'Est en collaboration avec l'Association Canadienne des Slavistes par les presses de l'Université Laval, Montreal, Quebec, vol. XIII (1968 г.), р. 53-62.
220
на Марини 17-те реда на готски език, срещащи се в ръкописа, не са възпроизведени. Затова този, който иска да изследва готския текст, трябва да си осигури фотокопие на ръкописа. [2]
4. Един по-късен източник на готски имена е Песен за албигойския кръстоносен поход (Chanson de la Croisade Albigeoise) от XIII век. [3] Ще припомним, че този кръстоносен поход се е състоял в Южна Франция на територията на кралство Готия, просъществувало до края на X век, когато е било присъединено към държавата Тулуза (Toulouse).
5. И накрая, имаме като източник Книгата на церемониите, написана през X век от император Константин Багренородни (Constantine Porphyrogenitus), в която намираме речник с думи, изпети от изпълнителите на така наречения готски танц пред византийския двор. Някои от тези думи очевидно са латински, някои са гръцки, но никои не изглежда да са германски.
III ГОТСКИ ИМЕНА ОТ IV, V и VI ВЕК.
6. Много готски имена от IV, V и VI век окончават типично на -ИЛА / -ILA. Това е един интересен ономастичен факт по три причини:
а. Някои хунски имена от същия период също завършват на -ИЛА / -ILA.
б. Някои имена, съществуващи днес в Тракия и Македония, където готите са живели преди да се придвижат към Италия, окончават на -ИЛ.
в. Ако има германски имена с подобна конфигурация, те трябва да са много редки.
[[ ТАБЛИЦА I
Готски: Agila, Albila, Costila, Merila, Totila, Ulfila
Хунски: Attila, Bigila, Blivila, Froila, Optila, Thraustila
Трако-македонски: Божил, Борил, Момчил, Людмил, Стоил, Страхил
Германски: ? ]]
221
7. Агила (Agila) е бил готски крал на Испания. [4] Албила (Albila) е бил готски генерал. [5] Костила (Costila) и Мерила (Merila) са били готски духовници в Равена. [6] Тотила (Totila) е бил готски крал в Италия. Името на епископ Улфила (Ulfila) е добре познато, както и името на хунския вожд Атила (Attila). Бигила (Bigila) е бил хунски благородник в двора на Атила, [7] а също и Оптила (Optila) [8] и Траустила/Тростила (Thraustila). [9] Според Йордан Бливила (Blivila) и Фроила (Froila) били сармати, народ, за който се смята, че е бил родствен с хуните. [10]
8. Може да се спори, че окончанията -ИЛА / -ILA и -ИЛ / -IL не са идентични и нямат определен смисъл, затова в по-горната таблица представяме сравнение на готските имена с трако-македонските. По-обстойното им изучаване показва, че съществуват добри основания за такова сравнение.
9. Преди всичко за отбелязване е, че окончанието -ИЛ / -IL е типично трако-македонско. Това може да се заключи от факта, че в Тракия, респ. България, имена като Achilles и Vergilius получават съответно формите Акил/Ахил и Вергил (Vergil). Следователно, окончанието -ИЛ / -IL вероятно е било обичайно правило. [11] Намираме подкрепа на тази теория във факта, че името Агила (Agila) също се среща като Агил (Agil). [12] Прокоп (Procopius) споменава хунски вожд на име Sandil [13], докато в латинската част на Равенския ръкопис откриваме името Sinthila.
10. Има известно основание да смятаме, че по-дългото окончание (-ИЛА / -ILA) е било предпочитано от византийските историци поради изискванията на гръцката фонетика и защото авторите, които са пишели на латински, в повечето случаи просто са пренасяли формите, които са намирали в гръцки източници. Класическият гръцки език не е допускал съгласна в края на думата, освен ако това не е била «R», «S» или «N». Това е било така докато християнството не се е утвърдило и имената, завършващи на -B, -D, -L, -M и -CH, са започнали да се явяват често в гръцките източници, вероятно под влияние на библейските имена. В по-раншни времена чужди имена, които са завършвали на -L, изглежда са били променени така, че да ги направят приемливи за ушните тъпанчета на гръцкоговорящата
222
публика. Така в гръцките източници Ханибал (Hannibal) се явява като Annibas, Хасдурбал (Hasdrubal) - като Asdrubas, a Махарбал (Maharbal) - като Маарбас (Maarbas), понякога и Маарбал (Maarbal).
11. Но имената Ханибал (Hannibal), Хасдурбал (Hasdrubal) и Маарбал (Maharbal) са финикийски, който език не е бил флективен. Някои имена в езици без склонения, както изглежда, са били приспособени към гръцкия език по някакъв различен път, а именно чрез натурализиране на винителния падеж. Тракомакедонските имена, окончаващи на -ИЛ, сменят това окончание на -ИЛА, когато се поставят във винителен падеж. Така Божил (Božil) става Божила (Božila), Борил - Борила (Borila) и т.н. Трако-македонското име Борил (Boril) също се явява във византийските източници като Борила (Bourila и Borilas). [14] Възможно е, следователно, в именителен падеж всички гореспоменати готски и хунски имена да са завършвали на -ИЛ / -IL, както е при някои трако-македонски имена и до ден-днешен, а от пишещите на гръцки историци обикновено да ни е предавана тяхната форма във винителен падеж. Изглежда там, където това се е случвало, не е имало много германски имена.
12. Друга поредица от готски имена от V и VI век представят недвусмислено славянска структура, както може да се види от Таблица II.
[[ ТАБЛИЦА II
Готски: Eurich, Mir, Teudomir, Theodorich, Vallia/Wallia, Valamir [15], Athanaric
Славянски: Юрик, Мир(ко), Чудомир, Фьодорик, Валя, Владимир, Афанасик
Германски: ? ]]
Всички тези имена принадлежат на хора, за които е известно, че са живели и воювали в Тракия, в Македония, в Италия или Готия.
223
IV ГОТСКИ ИМЕНА ОТ XV ВЕК.
13. Името Мир (Mir) се явява също и в Песен за албигойския кръстоносен поход (Chanson de la Croisade Albigeoise). В този източник намираме също и следните имена:
[[ ТАБЛИЦА III
Готски (?): Berzi, Cerni, Gordo, Dorde, Dragoš, Milon [16], Nagor, Liuva
Славянски: Бързи, Черни, Горди, Ђорђе, Драго, Милан, Нагор(ни), Люба
Германски: ? ]]
Песента не определя тези имена като готски. Нашето основание да ги смятаме за такива е, че повечето от тях принадлежат на хора, които са се били на страната на южняците срещу кръстоносците от север. Също така главният град на южните е бил столицата на това, което по-рано се е наричало Готия. Кръстоносците от север в по-голямата си част са били германи.
14. Предполагайки, че първата колонка имена са наистина готски, а втората - славянски, как бихме могли да знаем кое от кое е изведено? Ние не знаем отговора на този въпрос, но знаем, че в редовете на южняците е имало много мъже, чиито предци са дошли от Балканския полуостров. Това ясно е показано чрез присъствието в Песента на такива презимена и прозвища, като Bosna (Босна, т.е. босненец), Dalmats (Далмац, т.е. далматинец), Arnaud (Арнауд, т.е. албанец) или Roci (Роси, т.е. руснак). [17]
15. Друг важен детайл ни дава фактът, че имената, показани в таблици II и III, са без значение в германския, латинския или гръцкия език, докато в славянския те имат определени значения. Така Мир (Mir) означава «мир(ен), миролюбив», Владимир (Vladimir) означава «владетел, властелин на света», Теудомир (Teudomir)
224
означава «чудо на света», Berzi (Бързи) означава «бърз, внезапен», Cerni (Черни) означава «черен», Gordi (Горди) значи «горд» и т.н.
16. Топонимията на Южна Франция също подсказва за такова влияние. В Песента името Toulouse (Тулуза) понякога се пише Toloza, понякога дори Tolza. По долното течение на р. Дунав има град, където готите са пребивавали през IV век, името на който е Tulča (Тулча) - една интересна аналогия. В южната част на Франция един приток на р. Гарона (Garonne) се е наричал Save, повтаряйки името на приток на Дунава. Друга река в южната част на Франция е наречена La Dordogne, което звучи като Dardania, старото име на Сърбия. Имаме и град на име Cauzac (т.е. Козяк) и друг, наречен Belcaire. Второто име само малко се отклонява от Bolgaire, което е твърде показателно, след като еретиците, срещу които е бил насочен кръстоносният поход, са обозначени изрично като «cels de Bolgaria», т.е. българи. [18]
V ЛЕКСИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ РАВЕНСКИЯ РЪКОПИС.
17. Равенският ръкопис позволява дешифрирането най-малко на три лични имена и седем други готски думи. Имената са Мерила (Merila), Райманд (Raimand) и Уилярич (Uiljarič). Другите думи са diakon, papa, bokareis, kautsjon, killiggans, mic и vairč.
18. Името Мерила (Merila) има познатата готска конфигурация и не подтиква към коментарии. Уилярич (Uiljaric) е интересно с това, че напомня един от патронимите, преобладаващи по Адриатическото крайбрежие и вътрешността, като Караджич, Николич, Попович и др. Ясно е, че Райманд (Raimand) е готската форма на Раймонд (Raymond). Това е било обичайно име сред готската аристокрация на Южна Франция и специално сред графовете на Тулуза. Същото име се явава тук и там в Германия като Раймунд (Raimund), а в Испания като Рамон (Ramon). Нито една от тези форми обаче не ни напомня за произхода на това име толкова живо, както славянският му вариант: Роман (Roman). В тази връзка интересно е да се отбележи, че Rome на славянски става Рим.
225
19. Що се отнася до седемте други готски думи, могат да се направят следните констатации:
а. Diakon очевидно означава «дякон». Това не е нито гръцката форма на думата (diakonos), нито латинската или германската (diaconus/Diakon), а съвсем ясно е нейната славянска форма.
б. Papa през онова време е била използвана в смисъл на «епископ» [19]. Тя е оцеляла непроменена в италианския и в славянските езици със значението «поп». В немския също се е запазила, но с различно значение.
в. Kautsjon може би е оформена по образец на латинската дума cautio, със значението «гарант», «поръчител» или «настойник», «попечител».
г. Bokareis е била преведена от Гаетано Марини (Gaetano Marini) като «секретар». Същата дума («boukar») се среща през IX век в един славянски документ със значението «млад студент» [20]. Bochartz се среща като лично име в Chanson de la Croisade Albigeoise. [21]
д. Според Марини Killiggans означава малка монета, римския solidus. В народния говор в Тракия и Македония днес «гологан» означава малка монета със стойност първоначално около два солида.
е. Mič значи «малък» или като префикс е sub- (под-). Така mičdiakon означава «под-дякон».
ж. Uairc изглежда съответства на славянската дума „върх“, означаваща «било“, «сбор» или «цял», «пълен».
VI РЕЧНИКЪТ НА ГОТСКИЯ ТАНЦ.
20. В своята Книга на церемониите (De ceremonii aulae byzantinaes) Константин Багренородни (Constantine Porphyrogenitus) описва готския танц, представян, както изглежда, веднъж в годината пред императорския двор в Константинопол. [22] По време на представлението танцьорите, облечени в готски облекла, изричали определени думи, 14 от които се оказват латински, 5 са гръцки, а 9 съвсем очевидно са славянски. Други 14 думи са посочени и от Константин Багренородни, а и от няколко коментатори на древни автори, като еврейски, но не са обяснени
226
задоволително. Ще бъде съвсем справедливо да се добави, че в книгата за славянските думи се казва също, че били староеврейски, което показва, че този, който е съставил речника, не е бил толкова добър лингвист, за какъвто се е смятал.
[[ ТАБЛИЦА IV
РЕЧНИК НА ГОТСКИЯ ТАНЦ ]]
*. Склонените латински форми са съкратени до именителния им падеж, единствено число.
**. Една очевидна вариация на думата «губител» (gubitel).
***. Гръцкият напис е «Ἴγγερ», произнасяно «Ингер». Това е начинът, по който Луитпранд е наричал руския принц Игорь. (Вж. Сергей Лесной, История «руссов» в неизвращенном виде 1, Париж, 1953, с. 37 и 2, Париж, 1954, с. 163. Съжалявам, че в момента на писането докладът от пратеничеството на Луитпранд не ми беше на разположение.)
****. Гръцкият напис е Ιβερ.
*****. Думата «toul» не е изписана в самия речник, но се явява в диалога на танца.
227
21. Значението на славянските думи е както следва:
а. Gubilar (= губител) означава «сатана».
б. Igor (Игорь) е лично име.
в. Ide (иде) означава «(той) идва».
г. Sibir (sever/север) означава «северна страна» - вероятно Сибир. При гръцкия начин на изписване началното «S» е било заменено с дрезгаво придихателното, какъвто е случаят с много други чужди думи, абсорбирани от гръцкия език.
д. Nana (=няня) означава «бавачка», «дойка». В бебешкия език «нани» означава «спи».
е. Ogun е «огън».
ж. Peretouri означава «преобръщам», «прекатурвам».
з. Vele (вели) означава «говоря», «заповядвам».
и. Toul (втулка) е «колчан».
Всички тези думи явно съответстват на събитието с готския танц - една полурелигиозна-полувоенна церемония.
VII ДВЕ ОСОБЕНИ ДУМИ ОТ GETICA НА ЙОРДАН.
22. Йордан казва, че готите имали летописи и писмени документи, които били наричани «belagines». [23] Българската дума «белег» означава «знак», «отпечатък». Може да се предположи, че тя води произхода си от времето, когато в помощ на паметта си хората изрязвали белези по кората на дърветата, при което се е откривала бялата част на дървото под кората. От по-нататъшен интерес в тази връзка е фактът, че славянската дума за «бял» е «бел». Глаголът «беля» означава «свалям», «лющя» (кожа, кора на дърво). Следователно, «belagines» може да се тълкува като «белези». В съвременния български език думата «бележник» означава «тефтерче за записки».
23. Пак според Йордан при смъртта на Атила неговите хора провели погребални игри, които те наричали «strava». [24] Не е възможно това да е била монголска (хунска) дума. Ако това беше така, началното «S» щеше да бъде аспирирано (придихателно) и думата щеше да звучи «istrava», както би било в съвременния турски или в унгарския език, където, например, името Стефан става съответно Истефан и Ищван. Но има и друго обяснение за тази особена дума. В Югославия честването на църковен
228
светец се нарича «слава». Съвсем възможно е погребалните игри за Атила да са били наречени така. Тъй като за гърците се е оказало трудно да произнасят звуковата група «sl», те обикновено вместо това произнасяли и пишели «sthl“ Така е възможно в оригиналния гръцки текст, писан от Приск (Priscus), славянската дума «слава» да се е появила като «sthlava». Йордан, който, както знаем, е писал на латински, широко е ползвал книгата на Приск. Правейки това, той трябва да е бил изкушен да латинизира «sthlava» на «strava». Съществуват множество двойки думи, при които може да се наблюдава такъв славяно-латински паралелизъм: «слама» - «stramen», «слаб» - «strabo», «служа» - «struo».
VIII ИЗВОДИ
24. Изводът от това изследване очевидно е, че езикът на готите до XIII век проявява някои хунски и славянски характерни черти, но едва ли и някакви германски. Болшинството готски лични имена, завършващи на -ИЛА имат като паралелни някои хунски и са подобни на някои съвременни тракомакедонски имена, окончаващи на -ИЛ. Други готски имена от V и VI век, като Athanaric, Eurich, Teudomir и Theodorich, непосредствено наподобяват някои типични славянски имена. Същото се отнася и за някои готски имена, записани в Песен за албигойския кръстоносен поход.
25. Равенският ръкопис съдържа най-малко 3 лични имена и 7 други думи, които проявяват подобни характеристики. В този документ изглежда липсва германски компонент.
26. Речникът на готския танц в Книга на церемониите съдържа не по-малко от 42 думи, 14 от които са латински, други 14 са староеврейски (или с несигурен произход), 5 са гръцки, 9 - славянски, но нито една германска.
27. И накрая, две готски думи от Getica на Йордан, а именно „belagines“ и „strava“, могат да бъдат обяснени задоволително, приемайки, че те не са нито хунски, нито германски, а от славянски произход.
Université Laval
229
БЕЛЕЖКИ
1. Най-ново издание: Iordanis, De origine actibusque Getarum, Roma: Istituto Storico Italiano per il Medio Evo, 1991. В литературата се използва обикновено Jordanis Romana et Getica, rec. Theodorus Mommsen в: Monumenta Germaniae historica, В 1, 5,1, Berlin: Weidmann 1882, многократно преиздавана, за последен път в 1982; бълг. превод на извадки от същия текст от Вес. Бешевлиев в: ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ I, София 1958, с. 326-367. Авторът цитира английския превод на Charles Christopher Mierow, The Gothic History of Jordanes, Princeton University Press, 1915 (бел. ред.).
2. За латинския текст вж: I Papiri Diplomatici, Roma, 1805, № 119, с. 180183 и 345-350.
3. Ново издание на Песента (Chanson...), подготвено от Eugene Martin-Chabot, е публикувано през 1960-1961 г. (в три тома), Париж, Les Belles Lettres.
4. Gregoire de Tours, Histoire des Francs IV. 8, Paris: Les Belles Lettres 1963, I, с. 187.
5. Procopii de bello gothico (= Procopii Caesariensis opera omnia rec. Jacobvs Havry, Editio stereotypa correctior addenda et corrigenda adiect Gerhard Wirth, Lipsiae 1958), II (VI) 11, 1 (c. 196).
6. Gaetano Marini, Papiri... etc., с. 182 и Равенски ръкопис (Ravenna ms), 10-ти ред.
7. Това име всъщност се среща при Приск (Priscus), вж. C. D. Gordon, The Age of Attila, Ann Arbour: The University of Michigan Press 1961, с. 77-103.
8. Ioannes Antiochenus, fragm. 201 (4), в: C. D. Gordon, op. cit., с. 53.
9. Пак там. Това име се среща и при Йордан.
10. Getica, 50, 265.
11. Към тези български имена трябва да се добавят още още много десетки други, окончаващи на -ИЛ и отбелязани от Йордан Заимов в неговия Български именник, София, 1988; те всички са извлечени от писмени исторически извори. Такива са напр. Босил, Богомил, Брадестил, Ваклил и т. н. От друга страна немалко имена от чужд произход, като Гаврил, Васил, Вергил и Емил, са побългарени, като са придобили същото окончание и са тъй разпространени в българските земи, че никой не ги счита за чужди - бел. ред.
12. Пак там, 58.303.
13. De bello gothico, II (VIII) 19, 8 (c. 586).
14. Скилица-Кедрин (Scylitzes/Cedrenos) в Migne, PG 122, кол. 466. Ана Комнина (Anna Comnena) го е записала като Βορῖλος - срв. Lръцки извори за българската история VI, София 1966, с. 340 и VIII, София 1972, с. 16, 23-26, 29, 32, 35, 60 (бел. ред.).
230
15. Това име се среща в различни форми: Filimer, Ballomer, Gelimer, Valamer и др.
16. Милон (Milon), който може да е бил гот, а може би не, е бил папски пратеник, използван за помиряването на Раймонд VI Тулузки (Raymond VI de Toulouse) с Рим. (Chanson..., глава I, 11.).
17. Други лични имена, споменати в Песента (Chanson), които имат славянско звучене, са: Otes (възможно Отец), Simos (подобно на Симо) и Molnar. За отбелязване са също имена на населени места, като Galhac (т.е. Голяк - мястото на окъсаните или бедни хора), Crest Arnaut (Албански кръст) и Podamila (Позамила) - портите на Тулуза, бариерата, където са се събирали таксите.
18. Глава I, 2.
19. Използвано е в този смисъл от Евсевий (Eusebius), Eccl. Hist. VII. 4.
20. Ο писменехъ от Черноризец Храбър: боукарѧ. Вж. К. Куев, Черноризец Храбър, София, 1967, с. 190.
21. Глава 9, 95-97.
22. Глава 92 (83) - Constantin VII Porphyrogénète, Le livre des cérémonies (De Ceremoniis aulae byzantinae), Texte étabil et trad. par Albert Vogt, t. II, p. 182-187, Paris: Les Belles Lettres, 1967.
23. Getica, 11.69.
24. Пак там, 50, 258.