СБОРНИК ТРАКИЯ
том IV

 

9. ТРАКИЙСКИ РЕКВИЕМ

 

Сценарий

за провеждането на Деня на тракийското дете,

Илиева нива - 2003

 

Участници:

1. 80-на деца за масовата сцена.

2. Майка Тракия - обобщителен образ на майките, погинали на Илиева нива и в цяла Тракия от Черно до Бяло море през 1913-та година.

3. Три по-големи деца от 6-7-ми клас, облечени в бяло, зелено и червено, които ще са водещи.

 

Идейна и художествена цел: Да се направи смислова и емоционална ретроспекция на кървавата 1913 година, в която се извърши голямото разорение на Тракия. Поводът е 90- годишнината от тези събития. Понеже всичко се разиграва на открито, а не в зала, акцентът пада повече върху сценичното действие, отколкото върху текстовата емоционалност.

 

Начало:

Трите деца облечени в бяло, зелено и червено - българските символни цветове, излизат със свещи от параклиса, качват се на сцената и ги поставят в свещниците. (Камбанен звън - дълъг, тежък горестен - звукозапис)

Първото дете. Тишина!

Второто дете. Тишина!

Третото дете. Тишина!

(Камбанен звън - звукозапис)

Първото дете. Ние децата на Тракия,

днешните живи деца на майчица Тракия,

ви молим за тишина!

(Камбанен звън — звукозапис)

 

77

 

 

Второто дете. Замълчете за час!

(Камбанен звън)

Второто дете. Замълчете за миг!

Отделете от своят живот една-едничка минутка за нас —

за децата на Тракия;

за всичките живи и мъртви деца на Тракия.

Днес. Тук. Сега.

Трето дете. Замълчете.

Мястото, на което стоите сега,

е свято,

кърваво,

страшно,

лобно и гибелно,

поменно и поклонно...

Първо дете. Затова замълчете!

(Камбанен звън - звукозапис)

Третото дете. Чуйте нашият глас

и нашата детска молитва!

(Камбанен звън - звукозапис)

Първо дете. Ние, децата на Тракия,

отправяме днес своите молитвени думи

към голямото синьо небе на България.

Второ дете. Ние молим нашият Бог -

повелителят на небесното царство,

да види сълзите в очите ни.

Третото дете. Ние днеска скърбим

за децата на Тракия...

Първото дете. За онези деца, които паднаха в

страшната сеч на тази Илиева нива.

(Посочва нивата, която е зад публиката, събрана край шосето с лице към параклиса.)

Второ дете. Вижте тази кървава нива!

Трето дете. Обърнете своите очи към Илиева нива!

Първо дете. Обърнете своите души

към злочестия спомен на майчица Тракия!

Второ дете. Чувате ли ?

Пролятата кръв на Илиева нива крещи,

моли,

 

78

 

 

проклина,

плаче и вика към нас...

Първо дете. Чувате ли?

Страшният спомен крачи с кървави стъпки

през своята кървава нива и иде към нас.

Второ дете. Страшният спомен

разтваря със черни ръце

коравата кървава пръст на Илиева нива

и от нея възкръсва духът на децата изклани...

Вижте ги!

Първо дете. Децата на майчица Тракия

вървят през Илиева нива и идат към нас...

Посрещнете ги!

Трето дете. Небето на Тракия

се разцепва от ужас на две,

отваря се кървава рана

и към старата грешна земя слизат душите

на всички тракийски дечица —

изклани, избити, премазани с камъни,

промушени с щикове, посечени с ятагани...

Те днеска слязоха от небето и идат към нас.

Второ дете. Чуйте,

вижте

и запомнете

бедните,

жални,

печални,

злощастни,

посечени

и избити дечица на Тракия...

Трето дете. Отворете душите си:

Този спомен е ваш...

(Камбанен звън. Музика - вокал от Горан Брегович.

През цялото време трите деца посочват нивата, която е зад публиката с цел да накарат хората да се обърнат натам.

По нивата, която е на юг от шосето, към параклиса и паметника бавно приближават децата - участници в спектакъла. Води ги Майка Тракия, която носи в ръцете си кръст.

 

79

 

 

Децата държат пред гърдите си буквите, с които ще изпитат своето послание към публиката. 4-5 от останалите участници в траурното шествие носят църковни съдове, за прикаждане с тамян - наричат ги "теменуги". В тях наистина гори тамян и цялото това траурно шествие е потънало в тамянови облаци.

 

Шествието бавно прекосява нивата, пресича шосето и слиза в пространството между параклиса и паметника.

 

Децата заемат място в дясно и в ляво от двете страни на сцената.

 

Майка Тракия се качва на импровизираната сцена и поставя кръста на обозначеното му място върху задната вертикална страна на сцената, която представлява правоъгълна рамка в подходящи размери, с опънат върху нея черен плат.

 

Местата на кръста и на всички букви от посланието са маркирани предварително, а за всяка буква от посланието има съответстващо пирон че, болт за дърво или дюбел, на което тя ще се окачи по време на сценичното действие. Тези носещи елементи са поставени върху летви, които не се виждат, защото са закрити от черния плат на задната сценична страна, те го пробиват и се показват навън само по половин сантиметър - достатъчен за окачването и стабилния стоеж на буквите. За по-голяма стабилност върху долния и горния край на буквите може да се опъне ластик, боядисан в черно или да се монтират водещи корнизи.

 

Буквите се подпъхват под двата ластика или в жлебовете на корнизите и се окачват на местата си, като се вкарват в пирончетата или дървените болтове. Самите букви се изработват на принтер или ксерокс върху дебел картон - 160 грама кв.м или пък се вземат готови пластмасови дъски за работа с пластелин, който първокласниците използват. Дъските се боядисват в черно, а върху тях се рисуват буквите. Те са 74 на брой.)

 

Майката. (пред микрофона)

Аз съм една от печалните клети жени,

които вървяха от Бяло море до Арда

и погинаха в страшната сеч на Илиева нива...

 

80

 

 

Аз умирах незнайна, насилена, озлочестена,

в страшните глухи балкани край село Глумово;

давих се в бесните буйни подмоли на Арда;

дългия път до България аз обагрих

с кръв и сълзи. Тези диви родопски баири

станаха мойта Голгота - Тракийска Голгота...

Мен ме посякоха тук - на Илиева нива.

Имах момиченце, беше седемгодишно. Беше

китно дете, хубаво като росно кокиче.

Но видях как един ятаган го разсече надве...

После, додето кръвта ми изтичаше, виждах

как пушките бълваха син гръмотевичен пламък;

видях как барутния дим ни обгръща

и как в този дим бляскаха кървави ножове,

как русите плитки се цапаха с кръв червена,

отсечени детски главици как викаха:"Мамо-о-о!",

как падаха,

падаха,

падаха кървави хора,

посечени млади невести,

бащи и дечица,

и старци,

и млади девойки,

и клети момчета...

(На това място, по усмотрение на организаторите и съобразно тяхната преценка за времетраенето на паметното тържество, може да се вмъкне монолога на Майката от "Сказания за времето след нас" който да започва от: "... Аз исках участ майчина и сладка - да бдя над дом и челяд с поглед тих, но първа сложих черната забрадка и после никога не я свалих..." - до края.)

 

Аз съм майчица Тракия - клета и скръбна!

Аз съм жената, която вървеше тъжна

в дългите робски кервани на бежанците,

поели през Странджа и покрай скръбна Марица, поели

по голите чуки родопски на север,

 

81

 

 

към стара България. Мен ме давиха във Марица,

с мен се гавреха, изродна паплач ме гонеше;

моите дребни дечица пищяха гладни,

моите мили дечица пищяха жадни...

Нямахме дом - имахме само спомен

за къща, за двор, за ниви с тракийско жито,

но страшният огън превърна земята ми в пепел.

През страшният огън в онази зловеща година

вървях с изранени нозе към България

и носех в ръцете си кръста на свойта съдба,

и носех в ръцете си своя кръст тракийски.

Страдални тракийци, аз ви донесох кръста,

с който вървях преди толкова много години.

Ето го кръста на Тракия.! Вижте го всички:

Кръст обгорен, със засъхнали капки кръв...

С него поведох към вас децата на Тракия —

на днешния ден да ви бъдат небесни гости.

Днеска е Ден на детето тракийско, но още

днес е Тракийска задушница... Ден за поклон.

Страдални тракийци, вашите мъртви роднини,

които живеят над вас в небето тракийско,

ни пратиха днеска при вас на Илиева нива

да ви кажем каква е заръката тяхна и всичко,

което те искат от вас да направите днеска...

Слушайте, българи, слушайте горди и клети

чеда на великата клетница Тракия, слушайте

какво ще ви кажат децата нещастни, които

умряха невинни на тази Илиева нива

и другите, дето злодейска ръка ги посече,

издави и пръсна из Тракия разорена

от Черно до Бяло море, от Енос до Арда...

Чуйте скръбните думи на всички мъже и жени,

девойки, младежи и старци, които вървяха

след моя тракийски кръст през кръв и пожари,

през огън и сеч във онази проклета година!

Страдални Тракийци, чуйте и запомнете:

Ние ви носим писмо от вашите мъртви,

заветни слова и заръка от кървави букви

 

82

 

 

и с кървави букви днес ще изпишем за вас послание свято.

Вижте, чуйте и запомнете...

 

(Трите деца — водещи, заемат местата си върху партикаблите, за да поемат подадените им от участниците букви, да ги окачват и подреждат в посланието, което трябва да се напише.

 

Първото детенце се качва на сцената и носи своята буквичка обърната с лице към публиката. За да е по-лесно на децата, на гърба на листа, върху който е написана буквата, може да се подлепи текста, което детенцето трябва да каже. Децата четат на микрофон с по-ниска стойка. Понеже децата са много, оттук нататък ще маркирам техните реплики с пореден номер и тире, като пряка реч, и всяко тире ще означава, че това е репликата на поредното дете, участник в спектакъла.)

 

1. - Нося ви първата буква от нашето свято тракийско послание. Нека тя да е паметен знак за всички тракийски деца, умрели по пътя от Фере до Илиева нива. Поклон!

(Подава буквичката си на едно от децата-водещи и те я окачват на съответното й място - като първа буква от първото изречение на посланието.)

 

2. - Моята буква е паметен знак за децата, които злочестите майки захвърлиха с ужас по черния път на тракийските бежанци.

 

3. - С тази буква аз се покланям пред невинната памет на всичките мъжки отрочета, дето умряха в голямата кървава сеч на Илиева нива и кървава Тракия по време на разорението през 1913-та година!

 

4. - С тази буквичка аз се покланям пред невинната памет на всички тракийски момиченца, дето погинаха в страшната кървава сеч на Илиева нива и в кървава Тракия по време на разорението през 1913-та година!

 

5. - Нося паметен знак за всички, които не стигнаха Арда и не видяха зората на свободата.

 

6. - Аз ви моля на днешният ден да си спомните за всичките жертви, които Арда погълна във своите кървави, диви и страшни води.

 

83

 

 

7. - Спомнете си днес за всички дечица, издавени в Арда, когато искаха да я преплуват, за да стигнат до майка България.

 

8. - Спомнете си за всички, които умряха от своите рани, самотни и изоставени в глумовските баири.

 

9. - Не забравяйте тези, чиято майчина святост бе осквернена и те умряха от ужас и срам, поругани и унизени от башибозушката паплач.

 

10. - Тази буква от нашето общо послание нека бъде паметен знак за всички, които останаха непогребани и изгниха във глухи дерета и тъмни усои.

 

11. - Със жалост да си припомним всички, които от ужас и страх побягнаха, полудяха в баирите диви и станаха плячка на вълци, чакали и кучета подивели...

 

12. - Нося ви буква за паметен знак. на онези, които погинаха в Армаган ската долина.

 

13. - С моята буква ви моля да си спомним за всички тракийки отвлечени в Мала Азия.

 

14. - Нека си спомним за 25-те мъченици от село Окуф, които насилникът турски издави в Марица.

 

15. - С моята буква от нашето общо послание аз днес възкресявам споменът за другите 98 жертви, които голямата мътна река погълна след боя при град Фере.

 

16. - Аз ви донесох паметен знак за всички погинали българи отДедеагач.

 

17. - Нека моята буква от нашето детско послание ви напомни за загиналите тракийци от Доганхисар, родното село на Петко Войвода.

 

18. - Моята буква е белег от спомен трагичен за Лъджакьой, дето е гроба на Лазар Маджаров.

 

19. - Моята буква е траурен знак за беломорското село Домуздере, дето е вторият гроб на войводата Бойко Чавдаров.

 

20. - Прибавям поредната буква към нашто послание с молба да си спомните за сълзите, които проляха нещастните и измъчени бежанци от село Окуф.

 

21. - Спомнете си за поруганите българи от Фере.

 

84

 

 

22. - Не забравяйте, че страшният огън на тракийското разорение през 1913 година горя чак до Ксанти и Гюмюрджина.

 

23. - Страдал ни тракийци, спомнете си за мъките и сълзите на тракийските българи от Софли.

 

24. - Спомнете си днес за всички прокудени, мъчени и избити от селата край Димотика.

 

25. - Не забравяйте разорените българи от Балъкьой.

 

26. - Пазете спомен за всички избити страдалци от Башклисе.

 

27. - Не погубвайте спомена за мъките и страданията на бежанците от Караклисе.

 

28. - С моята буквичка правя поклон пред всички избити от китното село Каяджик.

 

29. - Никога не забравяйте неволите на разорението, които изпитаха през 1913-година тракийците от Кутруджа.

 

30. - Нося ви буквичка - паметен знак за страдалците мъченици-тракийци от Сачънли.

 

31. - Моята буква е паметен знак за всички тракийски страдалци от Малък Дервент.

 

32. - Правя поклон пред вечната памет на мъртвите бежанци от Голям Дервент.

 

33. - Аз се покланям пред страдалната участ на тракийците от Янорен.

 

34. - Нека запомним още две имена от географията на трагизма - Мерхамли и Пишман.

 

35. - С моята буквичка искам да ви припомня за 42-те избити жени и деца от тракийското селище Манастир.

 

36. - Нося паметен знак за жертвите отТахтарджик и Макри.

 

37. - Паметен знак за всички тракийски младежи, погинали млади-зелени в страшния огън на тракийското разорение.

 

38. - Нека във вашата памет остане навеки черният спомен за насилието в Калайджидере и Къзлар.

 

39. - Моята буква мирите на Черно море. Нека тя да е паметен знак за тракийците от Черно море и Странджа.

 

40. - С моята буква искам да ви помоля да си спомните за всички девойки от Тракия, които умряха злочести и обругани в злокобната 1913-та година.

 

85

 

 

41. - Спомнете си за прогонените и избити тракийци от Кешан, Малгар и Василико.

 

42. - Моята буква е паметен знак за всички избити деца от източнотракийските селища Пишман и Лезгар.

 

43. - Нося ви паметен знак за жертвите от Узункюпри и Хайребол.

 

44. - Нося ви спомен от Одрин и паметен знак за всички, загинали в белият град тракийски.

 

45. - Моята буква е паметен знак за измъчените и избитите 342-ма затворника - българи в Одрин в първите дни на турската реокупация.

 

46. - С моята буква ви моля да не изтриете от своята памет трагедията на изкланите 350 българи от Булгаркьой.

 

47. - Траурен знак е моята буквичка малка - за 687-ната души от село Залъф, околия Одринска, избити в 1913- та година.

 

48. - Нека помним трагичната черна 1913-та година и страданията на тракийците отТатарлъ, Караагач и Мезек.

 

49. - С моята буква ви приканвам да си спомните за страданията на българите от Чирмен, Мустрак и Дервишка могила.

 

50. - Спомнете си за изкланите от Карагьоз Али 45 невинни българи от Мустафа паша - днес Свиленград.

 

51. - Моята буква е паметен знак за бащите-тракийци, които погинаха в огън и сеч. Вечна памет за тях!

 

52. - Моята буква от нашето днешно послание е за нещастните старци на Тракия, които загиваха, гледайки как селата им родни потъват в огън и пепел.

 

53. - С моята буква ви нося паметен знак за войводата Руси Славов закрилник на бежанците от Тракия. Чест и поклон!

 

54. - Моята буква е паметен знак за един тракийски войвода-закрилник Димитър Маджаров. Нека всички му сторим поклон!

 

55. - С моята буквичка искам да сторя поклон на тракийските четници, дето вървяха с бежанските керваните от Фере до Маджарово.

 

86

 

 

56. - Нося паметен знак за мъчениците от Мидия.

 

57. - Нося паметен знак за мъртъвците от Виза.

 

58. - Моята буква е паметен знак за мъртвите от бунтовното село Стоилово.

 

59. - Нося ви буква-спомен за насилието, страданията и преживения ужас от жителите на Сърмашик.

 

60. - С моята буквичка искам да ви напомня за Малко Търново и за това, че тракийската участ не го подмина.

 

61. - Напомням ви за прогонените тракийци от Бабаески, Гьоктепе и Пенека.

 

62. - Ида при вас с паметен знак за насилието, терора и мъченията на българите от Люлебургаз и Ятрос.

 

63. - Помнете сълзите на онези хиляда семейства бежанци, които тиранинът с ярост прокуди от родните им краища в Източна Тракия.

 

64. - Сведете глави пред тракийската памет на всички загинали през 1913-година от Бунархисар.

 

65. - Поклонете се пред тракийските жертви от Лозенград.

 

66. - Нося ви паметен знак за трагичните нощи и дни в Енидже.

 

67. - Нося ви паметен знак за жертвите от турската реокупация в Карахадър.

 

68. - Моята буква е като малка хоругва за спомен. Спомен за жертвите и страданията на тракийското население от Ортакьой.

 

(По преценка на организаторите на паметното тържество тук може да се вмъкне "Черното сказание "от "Сказания за времето след нас.)

 

69. - С моята буква от нашето днешно послание аз правя поклон на 42-те жертви от Хухла - живи изгорени в една от селските къщи.

 

70. - Моята буква е траурен знак, с който аз се покланям пред 56-те мъченици, избити без жал в Арнауткьой (днес село Гугутка).

 

71. - Спомен и помен ви нося за всички избити в Гокчебунар (Сив кладенец), Попско, Дутли и Драбишна.

 

87

 

 

72. - Моята буква е спомен за страшните дни в Горноселци, за 52-мата мъртви негови жители. Траурен знак е моята буквичка малка за онези 45 покрованци, които тракийското разорение превърна в пепел и дим във онази проклета година 1913-та.

 

73. - Тракийци от Черно до Бяло море, помнете избитите в Горно и Долно Луково и село Камилски дол. Помнете многострадалната наша Тракия! Не забравяйте черната 1913-та година, която превърна всяко родно огнище в кърваво пепелище!

 

 

Майка Тракия

 

Тракийо моя, ранена от нож и куршуми,

ето го нашето свято послание, нашите думи!

Изтрий своите сълзи от очите си сини,

носи го във себе си още хиляда години!

 

О, майчице моя, печална, о, майко страдална

на днешния ден разтвори душата си жална

за спомен от кръв, за спомен от кървава жетва,

но, майко, помни, че си дала пред себе си клетва.

 

Тоз, който е целунал Божи кръст,

той знае: Бог наказва, Бог прощава,

затуй в сърцето си не пази мъст...

Той не забравя, но не отмъщава.

 

Страдални и милосърдни тракийци, слушайте:

Аз съм майка и като майка ще ви помоля

да изпълните мойта молба и молбата небесна

на всичките мъртви майки на Тракия. Слушайте.

В голямата сеч на тази Илиева нива

редом със нашите двеста тракийски дечица

погина невинно и едно друго дете.

 

88

 

 

То не беше кръстено в църква по християнски,

не беше целунало кръст. То беше турче...

Аз ви моля от цяла душа да намерим местенце

за него във своите сълзи и във спомена общ.

И нека под общата кръстова сянка да седне

и то със всички дечица на майчица Тракия.

Аз съм майка и знам, че на тази земя вавилонска

жените, когато загубят дете, ридаят

на разни езици, но плачат с еднакви сълзи.

Днес е тракийска задушница. Ден за поклон

и нека по старият наш християнски закон

пред своите жертви застанем с душа достойна

и нека отслужим за тях молитва заупокойна.

(Излизат свещениците и отслужват панахида.)

 

Трите деца водещи

(Обявяват гостите на тържеството - гости, речи, изпълнения на художествени състави.)

 

Секретарят на Община Ивайловград Дияна Овчарова поздравява Ив. Балабанов по случай неговия 60-годишен юбилей

 

89

 

 

Вицепрезидентът А. Марин и Ив. Балабанов пред Пантеона на загиналите в гр. Маджарово – 01.10.2005 г.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]