16. Словесен портрет на Георги Сапунаров
Мария К. Бакърджиева
Георги Сапунаров
Годината е 1923-а. Едва деветгодишен той преживява голямата драма на заточението и преселението, която за хиляди тракийци завършва трагично. Малкият Георги е потресен. Изживяното бележи цялото му по-нататъшно съществуване. По-късно той споделя, че страховете и ужасите, запечатани в детското му съзнание, се завръщат като кошмари в нощите до края на дните му.
От неизплаканите сълзи зачева едно плододаване "на ползу роду", плодовете на което потребяваме всички ние, тракийци, и днес. Като студент в Софийския университет, учител, инспектор, председател на тракийско дружество "Тракия" - Хасково, той сее кълновете на родолюбието - по празници, на вечеринки, в ежедневието - чрез лекции в Западна Тракия, възстановяване на обичаи и ритуали поставяне на патриотични пиеси, съвети към ученици и родители, участие в комисии на правителствено ниво във връзка с тракийски въпроси. Равносметката на неговия съзидателен живот се налага без думи - особено на фона на опустошителното настояще, помело надеждите, идеалите, илюзиите, материалните блага на цяло едно поколение. Мястото на Георги Сапунаров е емблематично в историята на тракийското движение по спасяването на беломорските българи през 1944 г. Като председател на дружество "Тракия" до 1959 г. името му е неразривно свързано с изграждането на паметника на Капитан Петко Войвода в центъра на Хасково, клуба на тракийското дружество, паметника в Маджарово.
Георги Сапунаров осъзнава и служи на една неизменна истина - не може да има пълноценно развитие на личността, ако тя не познава произхода си.
Орисан с труд и постоянство, той непрекъснато обединява, организира, изслушва и решава проблеми на тракийци.
252
Той е общественик по душа и призвание. Благата му дума и изстрадана човешка мъдрост застига всеки. Лекият, добродушен хумор, широката, светла усмивка, колоритният език, наситен с тракийски думи, са като лек за възроденото население.Човек на духа и идеала, той не изменя убежденията си за паница безотродна чорба.
Специалист-географ, интелигент, общественик, той съчетава професионалната си кариера с народополезна дейност. Колега и другар, той не се кълне във вярност, а просто помага. Когато и с каквото може.
Георги беше един непроходил докрай в етикета и кавалерството силен човек, със здрава снага и открито чело, на чието обаяние бяхме подвластни всички ние.
Мария К. Бакърджиева