3. КОМИТЕТИТЕ „ЕДИНСТВО" И КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
Недялко Димов
Целокупната революционна и политическа дейност на Петко войвода е посветена през целият му съзнателен живот на Освобождението на България и защитата на нейните национални интереси.
Определен период от неговия живот и дейност е свързана с Хасково и Хасковският край. В настоящия материал ще изложим причините, които довеждат Петко войвода в Хасковския край и неговата дейност в тревожното за българското население време през 1878 и 1879 година.
* * *
По силата на решенията на Берлинския конгрес земите на юг от Стара планина бяха обособени в отделна област, наречена Източна Румелия, намираща се под пряката военна и политическа власт на султана. След публикуването на Берлинския договор във в. "Марица", България е залята от негодувания и протести. Начело на народния протест застават оцелелите дейци от национално-революционното движение - опълченци и поборници, заточеници от Диарбекир и освободени революционери от турските затвори.
В това движение активно участие вземат и българите от Хасковския край, въпреки затрудненията, породени от вилнеенето на башибозуците в Родопите и окръга под ръководството на Сен Клер. Наистина обстановката в хасковския край през тези дни е била напрегната и тревожна.
40
Ето например какво научаваме от една дописка изпратена от Хасково до в. "Марица". Авторът на дописката заявява, че той ще проследи само за времето от 21 юли до 7 септември 1878 г. извършените грабежи и убийства в окръга:
"В село Брястово Хасковски окръг на 27 юли се откараха от башибозуците 240 овце и кози заедно с овчаря Вълчо Карев, който ги пасял на половин час разстояние от селото; в село Долно Ботево - на 22 юли от това село Вълчо Лозев, като ходил в Себи къой при руските войски, които занимават караул в това село на връщане е грабнат от бошибозуците и откаран в балкана, не се знае жив ли е; с. Татарево Хасковски окръг - на 9 август на четвърт час от това село, Георги Петров се намери заклан. Той отишъл на нивата си на разсъмване да вдига снопи - там, зад една купа сено имало скрити няколко души турци, които го нападнали и заклали; с. Сърница Хасковски окръг - на четвърт час от това село се откараха 34 кози, на 26 август родопските башибозуци откраднаха на арендаторите Яне Тонев и Тачо Георгиев 200 кръсци пшеница. На 4 септември Петър Иванчев от с. Долно Ботево се уби от башибозуците като си сечал шума." [1]
От всичко изложено по-горе става ясно каква е обстановката в окръга в първите месеци на освобождението ни от турско робство. Виждайки това, Временното руско управление започва най-напред да въоръжава селските гранични караули, а после да обучава и останалото мъжко население в създадените специално за целта гимнастически стрелкови дружества.
В Хасковския край по това време се създават два тайни комитета "Единство" (единият в Хасково, другият в Харманли [2]). За председател на хасковския комитет
41
"Единство" е избран Нестор Марков - известен на българите от града и района, още преди Освобождението със своите революционни прояви. Секретар на комитета е Мирчо Попов - един от основателите на хасковския революционен комитет през 1872 г. под ръководството на Васил Левски. Заставайки начело на комитета, двамата бивши революционери предопределят и неговия характер и дух на работата му.
По всяка вероятност хасковският комитет "Единство" е бил създаден през есента на 1878 г. Първият документ, известен засега, носи дата 25 декември 1878 г., но явно е, че комитетът е съществувал и преди това.
В началото на март 1879 година в Пловдив започват заседанията на председателите на комитетите "Единство" в Южна България. По време на работата на заседанието на 28 март 1879 г. Нестор Марков настоява пред ЦК "да изпрати военни лица", за да прегледа стратегическите места на страната и да се задължат Окръжните комитети с време да заемат тези места, защото 16 хиляди башибозуци, командвани от англичани и поляци офицери (бандите на Сен Клер) стоят в Родопите и застрашават населението". [3]
Съгласно решенията на Берлинския конгрес пребиваването на руските войски в България се намалява от две години на девет месеца, така че наближавал моментът, в който те трябвало да напущат България. При това положение на нещата хасковският комитет "Единство" насочва своето внимание към четата на Петко войвода, за да може в случай на нужда да я противопостави на турците.
На 25 декември 1878 г. трима души от хората на войводата се явяват в Хасково при комитета, за да искат
42
съдействието на населението за готвещата се битка с турците. Хасковските патриоти се отзовават на тази покана и изпращат свой представител, който да се запознае по-подробно с плановете на войводата, т.е. къде ще бъдат главните му опорни пунктове, за да могат при нужда във време на военни действия да съединят силите си с четата. [4] Освен това комитетът иска от войводата да му съобщи какви нужди има, за да му помогне. И наистина, хасковският комитет "Единство" през януари 1879 г. изпраща на Петко войвода "118 кожуха, 1200 патрона, 40 чифта навои, 55 чифта цървули и 1000 гроша помощ". [5]
В резултат на тези действия в началото на 1979 година между войводата и хасковци вече се установяват здрави връзки. Комитетът още повече активизира дейността на гимнастическото дружество и развива енергична работа за подготовката на населението.
Своето решение да потърси помощта на Петко войвода хасковският комитет взема на 21 януари 1879 г. По това време става ясно, че Турция струпва големи сили на юг по границите на окръга и раздвижването на башибозука се засилва дотолкова, че няма вече съмнение, че той чака с нетърпение изтеглянето на руските войски, за да нахълта в този район.
На 22 февруари 1879 г. комитетът провежда заседание и изпраща писмо до Петко войвода, в което му пише:
"Във вчерашното заседание на тукашния комитет се реши да Ви се пише да дойдете тук в Хасково. Затова като получите настоящето ни, без да губите време, пригответе момчетата си за поход и сам с изпратения Никола Русев елате тук." [6]
Получавайки писмото от Хасково, Петко войвода идва в града по всяка вероятност в средата на март 1879 г. Но и в Хасково войводата не искал да
43
се задържи, а искал да замине за Одринския санджак. Това налага ЦК на "Единство" в Южна България да се намеси и да настоява пред войводата да остане в града. От писмото става ясно за опасностите, които са надвиснали над Хасково и Хасковско –
"Народът гледа с доверие на Вас и около Вас той ще добие дързост да противостои на кърдясалиите, които чакат с нетърпение оттеглянето на руските войски, за да нахълтат в Хасковски окръг. Ние се надяваме, че Вие ще останете в Хасковски окръг, за да принесете по-голяма полза на делото, което с пълно доверие очакваме от Вас. Споразумейте се по-често с Хасковския окръжен комитет." [7]
Разбирайки, че настояването на ЦК е основателно, Петко войвода остава в Хасково като започва незабавно със съдействието на комитета в града и на самото население да го подготвя за отбрана. Най-напред с едно писмоциркуляр, войводата изисква от старейте на съседните с границата села да му изпратят точни и пълни данни за селата си, за наличието на турски села в околностите им, на какво разстояние се намират те от българските, има ли около тях, къде и колко съсредоточена турска войска.
Резултатите от тази организационна дейност не закъсняват да се появят. През април селата изпращат исканите сведения и започват укрепителни работи, ще си позволим да изнесем на показ само едно от многото писма, които са изпратени:
Хасковско окружие, село Мандра, 28 април 1879 г.
До Капитан Петка. Приехме изпратения ви человек Грозю Славов, приносящото ви писмо приехме и прочетохме и разбрахме и искаме чрез настоящото свидетелство да ви обявим за непокорните турски села: Бей къой - половин час, Чатаклар - 1 час, Ехели - 1 час; Всички
44
имат караули. Изпрати и нам 10 человека от твоята дружина. Старейте: кмет Митю Левчов, Тодор Янков, Ифтимия Кирчов. [8]
От всичко това става ясно, че опасността за населението в града и окръга му е постоянна, и че комитетът не без основание търси подкрепа, независимо от това, че собствените сили все още са недостатъчни и че наличността на една готова бойна единица, с голям боен опит, като дружината на Петко войвода, ще бъде от полза, защото респектира башибозука на границата и в същото време ще създаде благоприятни условия за по-бързото обучение на местните сили.
Комитетът "Единство" в Хасково се заема с цялостната издръжка на дружината на Петко Войвода. Това личи от едно писмо на Мирчо Попов, изпратено на 20 април 1879 г. от Пловдив, в което той съобщава следното:
"Бай Петко, съставете списък на всички Ваши момчета, разпоредете щото никой от тях сега да не прави безпорядки по селата, но да се обучават и да мируват, защото е важно делото. Аз пиша на Златарова (Хр. Златаров - баща на проф. Асен Златаров) и на целия комитет, да заеме под внимание обмундироването на Вашите момчета. Идете при Златарова и, ако имате нужда от пари, искайте му, и той ще земе под внимание, защото аз писах на Комитета." [9]
Дружината на Петко войвода е разквартирувана по селата край границата и подпомага активно обучението на населението по селата, започнало преди това чрез гимнастическите дружества. Но до въоръжени действия не се стига, защото турското правителство се отказва от намеренията си да изпраща войски в Източна Румелия и се споразумява с Русия да не се водят въоръжени действия.
45
Дипломатическото разрешение на този въпрос налага редица действия от практическо естество, като едно от тях е разпущането на всички групи, имащи политически характер с цел да се борят срещу Берлинския договор.
Дружината на Петко войвода също е разформирована - нейното разпущане вероятно става към края на май 1879 г. В началото на месец юни тя вече не съществува. Това личи от едно писмо на населението в Хасково и окръга му, дадено на Петко войвода на 13 юни 1879 г. под което са подписани 173 души от града и селата, подкрепени с 11 печата на градските участъци и още 20 печата на села от окръга, с които населението му благодари за тримесечната отбрана на града и окръга от башибозуците и турската войска. Заедно с оттеглящите се руски войски Петко войвода заминал за Русия, но през 1880 година се завръща в България и се установява да живее във Варна.
Делото на Капитан Петко войвода в Хасковския край е от изключително важно значение за запазване на териториалната цялост на България в този критичен исторически момент. Със своята чета войводата не позволява извършването на своеволия над българското население и присъединяването на тези райони към Турция.
БЕЛЕЖКИ:
1. В-к Марица от 15 септември 1878 г.
2. НБКМ - БИА - II - А 7079.
3. НБКМ - БИА - II - В 2260.
4. НБКМ - БИА - II - А 7085.
5. Пак там.
46
6. "Петко войвода", Сборник от статии, документи и материали, С., 1953, с. 230 п. 78.
7. Пак там.
8. Пак там.
9. НБКМ - БИА - II - А 7097.