СБОРНИК ТРАКИЯ
том I

 

13. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ НИ

Димитър Шалапатов

 

 

Повод за пътуването ни до Беломорска Тракия бе желанието на 95-годишния дядо Георги Станилов да посети родното си село Окуф, след 80 години бежанство. Но за съжаление болест попречи той да бъде с нас.

 

Тръгнахме рано сутринта от Хасково. Времето беше студено, но с навлизане в Тракия слънцето се появи и ни огря с топлите си лъчи. На границата нямахме никакви проблеми с гръцките власти. Привикнаха с нашите посещения и започнаха да се отнасят е уважение към нас. Минахме през Орестиада, Димотика, Софлу, покрай Мерхамли /Пеплос/ родното място на Димитър Маджаров и достигнахме до Фере. Там е разклона за Окуф /Кависос/ - селото на дядо Георги. В центъра се издига църквата. На север покрай пътя за овата, край селото се намира чешмата Льоптевица - спомен от времето, когато е било българско. За съжаление не можахме да видим гроба на войводата Бойко Чавдаров, убит през 1908 г. край селото, тъй като го нямаше дядо Георги да ни посочи мястото.

 

След това се отправихме към следващите български села. Минахме през Турбалъкьой /Пелеа/, но нашата цел беше Балъкьой /Мелеа/ - родното място на учителя революционер Димитър Карев. Спряхме в центъра на селото. Отидохме до църквата "Св. Илия", останала от българско време.

 

Бай Колю Станилов, потомък на Балъкьойци, дръпна въжето на камбаната и чухме звъна й - такъв, какъвто са го чували нашите предци преди 80 години. След това добронамерен грък, /а те по нашите места почти всички са такива/, ни разказа за вятърните мелници на

 

170

 

 

хребета останали от наше време, които били осем на брой, но са се запазили само четири, за параклиса над селото, за българина Никола, убит през 1944 г. от гръцките партизани. Показа ни мерията, за която са се били воловарчета от Окуф и Балъкьой. Посочи ни и къде се намира Стамовия мост по черния път за Домуздере.

 

Върнахме се обратно до главния път при Фере, където четите на Д. Маджаров и Р. Славов пресичат пътя на кервана с българско население, водени към Марица и го насочват към стара България. След това отидохме в Лъджакьой /Лутра/, в което живеят все още българи - 80-годишната баба Руса, 90-годишната й калмана, техните деца и внуци. За съжаление миналата година е починала Елена Сакарева. Посещаваме църквата, в чийто двор са погребани войводите Лазар Маджаров и Петър Васков, убити край селото през 1907 г. от турците.

 

С отец Боян Саръев до мястото на родната къща на Капитан Петко Войвода

 

 

Очаквах с

 

171

 

 

особено вълнение посещението на Домуздере - родното село на моята баба Руса Бойчева. То се намира на 5 км от Нипса, ново селище, построено от гърците. До там може да се достигне само с лека кола или микробус.

 

Домуздере - църквата

 

 

След като прехвърлихме билото и тръгнахме нагоре по склона, се показа камбанарията и църквата, единствено запазили се от селото. Земята наоколо се обработва. Видяхме ожънати ниви, новозасадени маслинови насаждения. Спряхме в двора на църквата, запазена във вида й от нейното построяване. Вратата срещу олтара е само 1,40 м висока и 0,70 м широка. Над другата врата, встрани, са издълбани в камъка годината на построяване на църквата - 1844 г. - рождена на Капитан Петко войвода. Натиснах дръжката на вратата и тя се отвори. Сърцето ми започна да бие е ускорен ритъм. В мен нахлу миналото - там, където е кръщавана баба ми, там, където са венчавани

 

172

 

 

прабаба ми Мара и прадядо ми Бойчо. Там, където е опята прабаба ми, починала твърде млада. Аз пипах столовете, пипах амвона, олтара и парапета на балкона, запазили се и до днес. Стенописите на тавана, макар и повредени са останали от времето на първия зографин. Запалихме свещи за покой на душите на мъртвите ни предци. Точно когато исках да заснема този паметник на българщината в Тракия, батерията на видеокамерата свърши, въпреки че я бях заредил предния ден. Може би Господ е преценил, че трябва да се върна пак гам и аз ще се върна, за да мога да подишам отново чистият въздух, да помириша дъха на цветята и тревата, да се насладя на вкусните миндали /бадеми/, да запомня по-добре панорамната гледка на селото и околностите му.

 

Горчивата чешма в с. Доганхисар

 

 

Продължихме към Доганхисар. Най-напред минахме

 

173

 

 

през Дервент /Авас/. След това спряхме за почивка под вековните чинари в местността Чепелка. Там, където Капитан Петко войвода е почивал под сенките със своите четници. Там, откъдето са минали хилядите доганхисарци, съчанлийци, манастирци и други по пътя им за спасение от преследващите ги башибозуци през 1913 година. Там, откъдето са минали доганхисарци по пътя за заточението им през 1923 г., но голяма част от тях незавърнали се, намерили смъртта си по островите. Затова ние, техните потомци, спираме винаги на това място, за да запалим свещи за покой на душите им в близкия параклис.

 

Доганхисар е задължително място за посещение за всяка група тракийци. Пътят се извива нагоре като змия покрай Малката река. Наоколо виждаме вечнозелените пърнарови гори, служили за храна на хилядите овце и кози, които са отглеждали нашите предци.

 

Още е пристигането ни в селото, клисарят на църквата, вече наш добър приятел, идва да я отвори, за да можем да влезем и разгледаме. За наша радост малко след това пристигна с микробус големият приятел на тракийци отец Боян Саръев, с който посетихме мястото на родната къща на Капитан Петко войвода, Горчивата или Селската чешма, където векове наред момците са напивали водата от менците на девойките от селото. След това влезнахме в църквата, където след толкова много години чухме български свещеник отново да пее със своя хор.

 

Накрая се разделихме с отец Саръев. Той си тръгна за България, а ние продължихме пътя си за Дедеагач, Гюмюрджина, Буругьол, Ксанти, остров Тасос и Кавала.

 

 

Димитър Шалапатов

15.10.2001 г.

Хасково

 

174

 

 

Пред църквата в с. Доганхисар, Дедеагачко - ноември 2000 г.

 

175

 

 

Пред църквата в с. Окуф, Ференско - ноември 2000 г.

 

[Previous]

[Back to Index]