СБОРНИК ТРАКИЯ
том I

 

12. ТРАКИЯ - ВДЪXНОВЕНИЕ МОЕ

Пенка Чакалова-Генева

 

Народни песни и стихотворения посветени на Тракия:
  - Поклон му с листе сторете
  - В Дуганасър абер пристигна
  - Кирку на Груда думаше
  - Един е Петку горски цар
  - Майчице мила Петкова
  - Живи са Матю и Вълчу
  - Петко на Радка думаше


Стихотворения
:
  - (Не се задъхвам от умора)
  - Тракия е вечна светлина
  - Тракийо свидна - гроб на деди ми
  - Посвещение

 

Тракия! Тракия не беше само географско понятие за моите родители - вече покойници. Тракия за тях беше съдба - родно място, бащино огнище, зарит родов корен и една неизплакана сълза.

 

Тази Тракия нося в душата си и аз. Любовта ми към нея е отколешна, съпровожда ме през всичките години на моя съзнателен живот. Затова, когато за първи път стъпих на доганхисарска земя, вълнението и радостта ми бяха неописуеми.

 

Исках да се докосна до всичко онова, което за майка ми и баща ми беше свещено, нещо повече, исках да усетя духа и атмосферата на оня Доганхисар, в който е битувала българщината. Този Доганхисар, който се е огласял от песните на момите по седянки и хорища, този Доганхисар, който помни Капитан Петко Войвода.

 

Да, този Доганхисар провокира и вдъхнови скромното ми поетическо перо, за да се родят тези лирически откровения и изповеди.

 

Почти всички авторски песни за Капитан Петко Войвода написах по истински случки, разказани от майка ми. Тя ги е чула от баба си Стоя Каракиркова - жена на Митрю Каракирков, брат на Капитан Петко Войвода.

 

Повод за създаването им беше обявеният конкурс от Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода" - гр. Димитровград за написване на авторски текст за народна песен, посветена на легендарния българин по случай 156 г. от рождението му. Песента "Майчице мила Петкова" бе музицирана от Христо Ташев, изпята от хор при читалище "И. Вапцаров" в гр. Димитровград. Солистка бе сестра ми Иванка Чакалова - Геговска. Тази песен спечели

 

155

 

 

първо място. А песента "В Дуганасър абер пристигна" бе изпълнена от Жечка Димитрова по нейна музика.

 

Тракия - вдъхновение мое!

 

Тракия - страдалница, мъченица и блян. Колко много песни са изпяти, колко много сълзи са проляти за нея. Чрез тях, тя се е съхранила във всяко тракийско сърце като живо въгленче, което гори, пали, топли и я пренася през вековете.

 

 

 

Народни песни и стихотворения посветени на Тракия

 

Пенка Чакалова – Тенева

 

Поклон му с листе сторете

 

Заплакали са буките,

буките и пърнарите

на Китка и на Козалан,

горе ми във Родопите,

над селу над Дуганасър

във поробена Тракия.

Заплакала е удъта

на двете ряки до селу –

Малката и Гулямата

все зарад Петку Войвода.

- Къде е Петку да дойде

на Армаганска долина,

да биди чуду гуляму.

Турци народа бастисват

от Фере дету приижда,

закрила да си потърси.

 

156

 

 

Мъже и старци убиват,

жени и момци безчестят,

мъжките рожби потурчват.

Дете във майка проплака.

Слънцето спряло не пече.

Птиците жалят, не пеят,

вълците вият протяжно

на Китка и на Козалан

и си на буки думая,

на буки и на пърнаре:

- Няма гу Петку войвода

народът да си отърве

на поробена Тракия.

Петку е веке покойник.

 

 

В Дуганасър абер пристигна

 

В Дуганасър абер пристигна

от Радка от България:

- Щу праиш, Митрьо, да праиш

за Варна бърже да тръгнеш,

жив Петка дано завариш.

Петку е болен на легло

от тежка болест коварна.

Стана ми Митрю слепеца,

тръгна със Стоя за Варна.

Стоя е вярна стопанка,

Стоя съ пътя да гледа,

слепеца Митря да оди.

Върели щу съ върели

три деня и три вечера.

 

157

 

 

Стигнал Варна гуляма,

в Петкува къща влязая.

Илма гу Петку на легло.

Радка ги в черну посрещна.

- Къде е, Радке, мой братец

Капитан Петку войвода?

- Пету, деверьо, почива

в Варненски близни гробища.

Тялум е Петку във Варна,

дуом е Петку в Тракия,

в Дуганасър селу гуляму,

в бащина къща аная,

в дуганасърски гробища.

Там е на Петку коренът,

Петку при корен отиде.

 

 

Кирку на Груда думаше

 

Кирку и Груда двамата

на ден ми на Бугродица

на Матя помен праяе

в Дуганасърски гробища.

Със свещици му светел,

със тамянец прикладая,

прикладая и припявал.

Кирку на Груда думаше:

- Помниш ли, Грудо, помниш ли,

га бял малки децата

каър, касъвет нямайте.

Сладък ни беше лебецът,

пивка ни беше удъта.

 

158

 

 

А сега, Грудо, а сега,

децата бащи станая,

ние каьри добийме.

Ти черну носиш и плачеш,

на мене орьн не спори,

лябът от гурчив по-гурчив.

Матя го турци убия,

на ден ми на Бугродица.

Митрю и Вьлчу е зандана,

от Стайка абер нямаме,

а Петку с рани прободни.

Госпуд е млогу високу,

Султанът рая не чува,

цар и царица немаме,

робе сме, Грудо, робе сме.

На кого да се помолим,

да дигне Петка на ноги.

Петку едничек остана.

 

 

Един е Петку горски цар

 

Кога от истук зазори,

от север, откъм Бърцету,

Петку в бащин дом отиде

с негова вярна дружина.

От подмул пушки извади

и на другари раздаде,

и на момчета думаше:

- Сваляйте дрипи айдушки,

каракачански туряйте,

а под тяй чивте пищове,

пушки буйлии, сабите,

 

159

 

 

че съ да подим, да подим

долу ми на орищету.

Днеска е ден – Гьоргиден

там става ору гуляму.

Рипкайте сербес, играйте

до моми дуганасърки.

Петкува стара майчица

тя си на Петка думаше:

- Петко ле, чедо левенту,

турците тумби стория

качени на чинарету

долу ми на орищету.

От там си вардят пътвету

да ни съ, Петко, пудадеш,

пудадеш, в селу да влезеш

във селу, в Дуганасър.

Църквата служба разпусна,

момите ору стория.

До всяка мома и ерген

от Петковите момчета.

Петку уроту одеше,

момите песен пеяя -

оная песен комитска

за Петку командирина,

за Петку капитанина.

Като чу Петку тас песен,

извади пищов, загърмя

и си на турци думаше:

- Я съм си Петку войвода,

а това - мойта дружина.

Мятайте пушки на земя

и от чинаре слизайте.

 

160

 

 

Пътя за Вере ватайте,

назат да не сте дошлили

във селу във Дуганасър,

в моету селу рождену.

От вас гу чувам ката ден

с моята вярна дружина.

Мумите песен запяе:

- Един е Петку - горски цар,

койту във селу царува,

във селу и в Родопите,

в цяла ми равна Тракия.

 

 

Майчице мила Петкова

 

Петку майци си ромоне:

- Майчице мила Петкува,

защо си, майо, каърна,

каърна, майо, жаловна?

В разбоя ткаеш прикята

на мойта мила сестрица,

защо не пееш, а плачеш?

Мама на Петка думаше:

- Петко ле, чедо левенто,

я съм си, Петко, каърна,

каърна, Петко, жаловна.

Матя гу турци убия,

а твойте братя по-малки

Митрю и Вълчу двамата

не могат с ралу да урът,

с олове бразна карат.

Ти си на татка отмяна,

ти си на майка опора.

 

161

 

 

Слънцету клони на зауд,

ти се убаво премени,

препаса чивте пищове

и тънка сабя френгия.

Къде съ, Петко, да подеш?

Кой съ ни сее житуту?

Кой съ вършее зърнуту?

- Майчице мила Петкува,

мене ме турчин прогони

от бащино ми огнище.

Тръгнал съм, майо, тръгнал съм,

за Матя да си отмъстя,

народа да си отърва

от тия турски зулумя.

Мойта е пушка бойлия,

мойта е сабя френгия.

мене е майка гуръта,

мене е нива Тракия,

а зърну ситни патроне.

 

 

Живи са Матю и Вълчу

 

В Дуганасър на орището

кръшно съ ору играе,

четири ката извиту,

на ден ми на Бугродица.

Момците свирят с кавали,

момите пеят, отпяват.

И Вълка мома убава,

и тя на ору играе.

Ем пее Вълка, ем гледа

по пътя Матя да види.

 

162

 

 

Нали е Вълка главница

на тоя Матю сербезин.

Матю е с лице моминско,

Матю е левент на снага,

Матю е юнак пу сърце,

Матю е личен ергенин

във селу, във Дуганасър.

От Ипсала баня гуляма

Матю гиздилки са купи,

Матю с гиздилки съ дойде.

Не иде Матю по пътя,

най-идат верни другари.

На ору не са ватия,

най-съ под чинар запряе,

с медни кавали запяе.

Кавали свирят говорят:

- Слушайте, малу, гуляму,

какво е чуду станалу

в Бахшибей селу гуляму.

Турци са Вълчъ убили,

а Матя с брадва скълвали

и ги в Марица метнали.

Като чу Вълка тез думи

бързу при Груда отиде,

Матюва стара майчица,

абера да й занесе,

дано е абер неверен.

Бързо съ ору распусна,

младу и стару отиде

в Марица Матя да търси,

Матя и Вълча двамата.

Матюва стара майчица

 

163

 

 

тя пу бряг оди и плаче,

плаче и жалну нарежда:

- Къде си, чедо левенту,

как съ те майка прежали?

Марицо, пуста Марицо,

Матю ти с кавал свиреше,

когато стаду поеше.

Защо го отне от майка,

от майка и от главница?

Марица мътна течеше съ песни запели

за Матя сербес овчарин,

за Вълча левент чивчия.

Живи съ Матю и Вълчу,

живи съ в песни момински.

 

 

Петко на Радка думаше

 

Петко на Радка думаше:

- Радке ле, моя стопанко,

днеска е Света Неделя,

донеси свещи восъчни,

да си по една запалим,

на мъртъвците посветим,

дето ги турци избия.

От турци пиле проплака,

камо ли майки български.

И мойта стара майчица

черно чернило зачерни.

атю ми братец по-голям

турците с ножве скълвая,

Марици курбан метная.

 

164

 

 

Радке ле, моя невясто,

в гората светци не одят,

в гората одят айдуте,

айдуте страшни кумите

народа да си закрилят.

Затова събрай дружина

от двеста млади момчета

с байрактар Комню Карагьоз

и във гората отидай

на турци да си отмъстя,

народа да си отърва,

на мойта мила Тракия.

В Мароня селу гуляму

битка със турци одийме.

От турци млогу падная

от българету едничек

и той бе Комню Карагьоз.

Комню ми ръка заръча:

- Петко ле, Командирине,

Петко ле, кардашине ле,

агату, Петко, подите

в Дуганасър селу гуляму,

да не си казал Калини,

Калини мойта главница,

че Комню падна, Калино,

с куршум от турци пронизан.

Най-кажи, кардаш, най-кажи:

Комню, Калино, остана

Малоня селу да чува,

в Мароня баряк да вее,

Мароня веке българско.

 

165

 

 

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Не се задъхвам от умора,

под Бърцето в Доганхисар поспряла.

Вълнувам се от тая късна среща.

И в мислите съм тоя път вървяла.

Къде е къщата анай на дядо,

където той, сестри и братя

за първи път небето са видели?

Къде са пушките във оня подмол скрити,

с които баба страхове е брала?

Къщата, огнището със подмола ги няма.

Няма я градинката с невена.

Една стена от фурната остала,

дето баба хлябове е пекла,

да изхрани челят и дружина

на сина си Петко капитана.

Чужда ли е таз земя тракийска,

надарена с толкоз хубост райска?

Здраво стъпям. Тук не съм родена.

Тракия е миналото мое.

Тук зарит е моят родов корен.

Тук деди ми спят в покоя.

Тя е моя, моя прародина.

Тя е болка, зов, сълза и сила.

 

16.09.2000 г.

Димитровград

 

166

 

 

 

Тракия е вечна светлина

/В памет на баща ми/

 

Българско е туй небе тракийско.

Българско е, от баща си знам.

То му дава и живот и вяра,

за да тръгне по света голям.

 

Тук роден е, тука не почива,

но духът му над Доганхисар

нощем е Вечерница изгряла,

денем - мъченически олтар.

 

От олтара взела съм и сила,

и любов към тая твърдина.

Храм и люлка, гроб, сълза и рана

Тракия е вечна светлина.

 

06.11.2000 г.

Димитровград

 

 

Тракийо свидна - гроб на деди ми

 

Тракийо майко, род народила.

Тракийо свидна, корен и сила.

С кости осеяна, с кръв напоена,

ти си, Родино, обезлюдена.

 

Няма ги твоите вакли овчари.

Няма ги твоите морни жетвари,

песни момински - хора трикати.

В пепел са твоите къщи двукати.

 

167

 

 

Кой те продаде? Кой те почерни?

Кой ти прогони децата верни?

Тракийо свидна, гроб на деди ми,

сън си наяве, страдам, боли ме.

 

11.11.2000 г.

Димитровград

 

 

Посвещение

2 юни - на прачичо ми

 

"Момчета, работете за

свободата на заробеното

ни Отечество"

Капитан Петко Войвода

 

Къде, къде си, Капитане,

в задъхания двайсти век,

където птиците в гнездата

умират от барутен ек?

 

Където ветрове помитат

в човека българското аз.

И твойта Тракия я няма,

и чужд е в нея житен клас.

 

Тракийци - ято разпиляно.

Заветът твой - отронен лист,

защото в българското знаме

не пее беломорски бриз.

 

168

 

 

България без бъдеще остана,

а ние - майки без деца.

- Кога, къде, какво да сторим?...

проплакват бащини сърца.

 

Къде ще бъдеш, Капитане,

във новия надежден век?

Всели на всекиму да бъде

достоен българин - човек!

 

02.06.2000 г.

Димитровград

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]