ПРЕДГОВОР

Югозападна Македония е люлката на българската и славянската култура, земята на Климент Охридски и Цар Самуил, зората на нашето възраждане, огнищеtо на Илинденско-Преображенското въстание.

Там, в този отдалечен свещен и дивен край в с. Вранещица, Кичевско, се родил около 1863 г. и прекарал своето нерадостно детство Тома Николов Христов, познат по-късно с имената поп Тома и дякон Тома.

Преминал през Солунската българска гимназия – школа за подготовка на безстрашни борци за народна свобода, той става учител, а после е ръкоположен за дякон през 1889 г. в Цариград.

Малко след това се заражда Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Санът на духовно лице не попречва на дякон Тома да вземе видно място в борбата против поробителите на родния край. Верен последовател на своите предшественици от българското възраждане, той се нарежда между първите апостоли на организацията и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Атанас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов, Христо Матов и др.

Отдаден всецяло, фанатично на делото, поп Тома не остава незабелязан от турската власт.

През 1902 г. няколко бейове от Кичевско са убити от революционна чета Имало заподозрени много българи в това число и поп Тома. Лежал цяла година в затворите на Кичево и Битоля, докато по недоказаност бил оправдан. В затвора били Даме Груев, Лука Джеров, Иван Нелчинов и др.

Същата година пак в Кичевско един главорез заплатил с главата си за издевателства над българи. Това предизвикало нови арести на някои българи. Открива се следа за участието и на поп Тома. От митрополията в Битоля му пишат да отиде лично и сам да се предаде на властите, след което щяло да се правят постъпки за освобождението му. Като знаел какво го очаква в затвора, той оставил всичко – служба, семейство, бъдеше и отива в ревизионната чета на капитан Тома Давидов и вместо с патрахил, кръст и требник в ръка, той пъха кама в пояс и пушка на рамо и обикаля района на дебърската епархия.

Тома Давидов загива в неравен бой с врага, загубата е тежка и непрежалима. Поп Тома не се отчайва, влиза в четата на Славейко Арсов и с него обикаля Ресенска околия. Познат на всички в този край, с явяването си той предизвиква удивление и възторг сред населението. Неспокоен по дух, той се връща в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брат на легендарния герой Георги Сугарев. Обаче спешно бива повикан да участвува на конгреса в село Смилево (17 – 8 април 1903). Като най-подходящ, с общо решение на конгреса го изпращат със специално поръчение да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София. След петдесетдневно мъчително странствуване се добира до благословената българска граница.

Явява се пред д-р Христо Татарчев и Христо Матов, предава поръчението, но остава дълбоко разочарован от тежката атмосфера в София.

През август 1903 г. поп Тома е далеч от пожара на Илинденско-Преображенското въстание, избухнал с най-голяма стихия именно там, където бе отдал всичко за организирането му. Той се връща на другата година. Въстанието е потушено, селата изгорени, другарите избити, някои намерили убежище в България, организацията разстроена. Трябва отново да се гради разрушеното. Редом с Даме Груев възстановяват революционната мрежа, повдигат духа на населението, водят ожесточена борба с гръцката и сръбската пропаганда, По този повод той пише: "Срещата с Дамета беше задушевна и сърдечна. Той с тъга на душата ми описа положението на организацията в Битолско, че е доста разклатено: част от ръководителите след въстанието са заминали за България, други са били избити, имало села опожарени, а сръбската и гръцката пропаганда, възползувани от тази реакция и покровителствувани от турската власт, почнали да действуват с контрачети, за да посърбят и погърчат българското население".

Организацията е възстановена, нови герои поемат знамето на илинденци, борбата продължава със своето величие и жестокост и поп Тома е начело на тази борба.

Убийството на Георги Сугарев през пролетта на 1906 г. е тежка загуба за населението в Битолския революционен район. Създава се нова голяма афера в Битолско – наречена Лигушева афера. Поп Тома отново е в затвора. Досега съден, осъждан, амнистиран, тоя път е осъден на доживотен затвор, но след девет месеца Хуриета го освобождава от битолския затвор.

Тъкмо тези събития са описани подробно, темпераментно и увлекателно, с вдъхновението на безстрашен борец, отдал най-хубавите си години от своя живот. Без да притежава майсторството на добър повествовател, спомените се четат леко и приятно. Той ни дава едно вярно изложение, с изумителна точност и подробност на историческите събития и случки в Битолския революционен окръг.

Фактите показват, че не е обикновен наблюдател и регистратор на събитията, той е активен участник в тях – участвува във вземането на важни решения и тяхното изпълнение. Той не само че е организатор и активен деец на ВМОРО, но има установено отношение към отделните групировки и течения в нея, ала не се старае да вземе една или друга страна на враждуващите лагери.

С умиление пише за много светли образи на борци за народна свобода, достойни за почит и уважение, за самоотвержеността и жертвоготовността им към народното дело. Запознава ни и с трагичните борби, които нашите революционери са водили на три фронта: против турци, против гърци и против сърби, както и борбите между различните течения и групировки.

Бях чел някъде, че "ако животът на един обикновен човек е лtобопитен роман, животът на един борец за свободата на своята родина, на един революционер, е крайно интересен роман".

По богатство на културно-историческите материали спомените на поп Тома Николов са несъмнено един от важните иввори за историята на Югозападна Македония в края на 19-и и началото на 20-и век. Те обхващат един от най-бурните и повратни моменти на българите за национално освобождение в тази част на Македония.

През 1914 г. поп Тома Николов е в София. Въпреки многото премеждия той не пада духом. Нови надежди проблясват в душата му – обявява се Общоевропейска война. Той чува зова на отечеството и тръгва отново заедно с всички да допринесе за по-скорошното освобождение на родния край. Получил назначение като полкови свещеник на 5-и, по-късно 63-а македонски пехотен лолк, тръгва за фронта.

След 1919 г. той се настанява на постоянно местожителство в София и работи като обикновен свещеник, първо в черквата в Горна Баня край София, а след това в софийската черквица "Света Петка", където прев 1934 г. е уволнен дисциплинарно, загдето отслужил панахида на едно македонско чедо, загинало геройски за свободата на Македония.

Поп Тома Николов е писал спомените по памет към края на живота си или по-точно към 1940 г. (умира на 18 август 1946 г.) и затова някъде споменава погрешно дати и години, но ние под линия ги уточняваме.

Досега са правени частични публикации на отделни малки части от ръкописа, който се намира в НБКМ.

Спомените са писани на съвременен правопис, Поправяни са някои правописни грешки, допуснати в текста. Изхвърлен е "ъ" в края на думата, а е-двойно се предава с днешните знаци "е" и "я". Кръглите скоби в текста са на автора, а в квадратните скоби са поставени езикови или стилни добавки, с многоточие в квадратните скоби е означен изпуснат текст или дума.

АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕЛТЕКОВ

[Next]
[Back to Index]