4. ДОХОЖДАНЕТО НА ОХРИДСКИ МИТРОПОЛИТ СИНЕСИЙ И ПОСРЕЩАНЕТО МУ В БИТОЛЯ

Българите в Битоля нямаха свой роден архиерей и затова техният идеал беше да имат своя архипастир. Това беше една необходимост за българската църква, защото гръцката имаше владика, който със своите светли одежди – мантията, короната и друго, с което се ограждаше по време на службата в църква, привличаше много българи богомолци.

В 1891 г. за Охрид през Битоля мина митрополит Синесий. В Битоля му се направи царско посрещане от целия български народ. Престоя два-три дена, представи се пред валията и завери фермана. В един неделен ден той извърши първа архиерейска служба в българската черква "Света Богородица". Това беше едно важно събитие в Битоля. Църквата и двора, препълнени с богомолци, между тях и много гъркомани, дошли от любопитство да видят как служи български владика, като предполагаха, че като схизматик ще прояви някакво различие в богослужението. Синесий със своята внушителна външност – дълга брада и бляскаво владишко одеяние и със своя мелодичен глас, произведе голям ефект в тържествената архиерейска служба. Тоя ден беше истински празник за българите, защото допринесе за повдигането на националния дух. Тази първа владишка служба се извърши на празника "Света Богородица" – 15 август стар стил. През м[есец] септември с. г. в навечерието на храмовия празник на битолската църква – 8 септември, Синесий пак дойде от Охрид в Битоля, за да отиде в село Попължани, Леринско, Охридска епархия, за да освети една църква. И тогава пожела да служи на храмовия празник, но валията не му позволи поради протеста на гръцкия владика.
 

ОСВЕЩАВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА В СЕЛО ПОПЪЛЖЕНИ

По освещаването на църквата в село Попължаии властта създаде големи препятствия поради интригите на гръцкия владика, но дядо Синесий със своята опитност и такт преодоля всичко и освети църквата.

Освещаването на църквата стана по следния начин: Селото Попължани, изцяло екзархийско, построило си навреме църква. За освещаване на църквата селяните решили да чакат български владика. След като се изминали обаче няколко години в очакване на български владика, гръцката пропаганда отцепила 25 къщи, на които ръкоположила свещеник от гръцкия владика, за да стане църквата спорна и се освети от гръцкия владика. Българите обаче не допуснали това и гръкоманите казвали нека дойде български владика и ние ще го признаем, като са предполагали, че никога няма да дойде такъв, щом гръцкият владика се научил, че Синесий отива да освещава църквата в поменатото село, накарал гръкоманите да протестират пред валията за неговото отиване. Когато Синесий, придружен от дядо Козма, отишъл при тогавашния валия Фаик паша да му съобщи, че по желание на селяните отива на освещение, валията му забранил, като изтъкнал протеста на гръкоманите и гръцкия владика. Тогава се завел спор между владиката и валията, при който Синесий му възразил, че съгласно фермана, когато е поканен от неговото паство, той е длъжен да отиде. И тъй Синесий се разделил с валията в много обтегнати отношения. Тази среща с валията беше в събота преди обяд.

По обяд аз бях извикан в митрополията и дядо Козма ми съобщи да бъда готов да отида в село Попължани, придружен с още един от градските свещеници, за освещаване на църквата. Когато ми съобщиха това, владиката със своя антураж беше готов и чакаше да стане 2 часа след пладне. Точно в 2 часа потеглихме на коне и когато минахме през гръкоманските махали, чухме гръкоманите да казват, че щели сме да се върнем, без да можем да осветим църквата, като ни се надсмиваха. Това много ни учуди. В селото пристигнахме около 6 часа след пладне. Пред нас се представи следната мила картина: излезнаха да ни посрещнат около 60 души свещеници и грамадно мнозинство народ от Лерин и от селата, между които беше и гръкоманският свещеник със своето паство. Всички направиха поклон на владиката и той ги благослови. Шествието начело с владиката влезе в селото. Отседнахме в една къща, определена за владиката, и оттук отидохме в новата църква да извършим вечерното богослужение. Преди да свърши вечернята, църквата бе заобиколена от един ескадрон кавалерия начело с един капитан.

След свършването на вечернята, отидохме на определената квартира. Капитанът изгонил богомолиите и запечатал църквата. Селяните, възмутени от това, дойдоха и съобщиха на владиката, той усмихнато им отговори: "Бъдете спокойни, сега ще дам заповед да се отвори църквата". Тогава изпрати мен да отида при гръкоманския свещеник и мухтарина на селото, за да ги заведа при него. Аз ги намерих и заведох, те се поклониха и му целунаха ръка, а той ги прие много любезно, благослови ги и ги покани да седнат по-близо до него. След това ги почерпи по едно кафе и им поднесе да подпишат едно заявление, в което се казваше, че и те желаят църквата да се освети от български владика. Преди това той получи едно писмо направо от валията по един конен стражар, с което му се забраняваше да освети църквата. Той обаче, без да се смути от това, каза на селяните, че валията му пише, че може да освети църквата. След подписването на заявлението от гръкоманския свещеник и мухтарина, владината повика при себе си офицера с един строг тон и го запита на кое основание той затваря църквата. На това офицерът отговори, че това върши по заповед на валията, защото имало протест от самите селяни. Владиката му посочи подписаното заявление от гръкоманите и му каза да пита кой от селяните е против освещаването на църквата. Те всички едногласно отговориха, че желаят да им се освети църквата. Въз основа на това офицеринът състави един рапорт и през нощта го изпрати до леринския каймакамин до второ нареждане.

В неделята обаче късно след пладне се получи заповед от валията, с която се позволямаше да се освети църквата. Затова освещението се извърши в неделя през полунощ. После узнах от самия владика, че той когато потеглил от Битоля, не бил сигурен, че ще освети църквата, понеже валията строго му забранил. След това той е подал тактир до валията, с което му се съобщава, че ще отиде да освети църквата и ако има нещо да му отговори точно в един часа след пладне. Отговорът не бил получен своевременно, защото по това време валията присъствал на изпита на едно турско училище и владиката потеглил. Щом гръкоманите видяха, че владихата пристига, се намериха пред свършен факт и преклониха глава.

През 1889/1890 учебна година директор на непълната още гимназия беше Георги Кандиларов. Той със своето двуличие не беше обичан нито от гражданството, нито от учителството. На празника "Св. Кирил и Методий" държа една академична реч в гимназията в присъствието на руския и сръбския консул и направи силно впечатление. С исторически документи той доказа, че двамата свети братя по вдъхновение божие са могли да преведат богослужебните книги от гръцки на славянски.

На следващата година Кандиларов бе заместен от Антон Наследников, човек без висше образование, по-характерен и тактичен, със своя громовит глас правеше впечатление, когато пееше в църква "Отца и сина" на петия глас. Тази година бе назначен за учител в гимназията и Гьорче Петров. Той и Наследников като големи идеалисти сгрупираха около себе си по-интелигентните сили и се вмъкнаха между еснафите. На следующата година за учител дойде и Пере Тошев, та станаха "Света Тройца". И тъй учителството и интелигенцията начело с дядо Козма – председател на общината, сдушени, всички се впуснаха на работа за изграждане на напредъка на националното ни дело в тоя важен център – Битоля, откъдето всички други околии очакваха пример.

В 1890 г. пристигна в Битоля първият сръбски консул Доди, по народност цинцарин от битолските села. Тоя хитър цинцарин не даваше с нищо никакъв повод да се мисли, че ще води някаква пропаганда, а просто се преструваше, че е един представител на една славянска страна. След дохождането посети председателя на общината дядо Козма и по-видните български фамилии, като Петраки Радев и Николаки Робев. На първия ден на пасхата заранта, в парадно облекло, заедно с руския консул дойде да се черкува в нашата църква. Дойде също и на "Св. Кирил и Методий" – акта на гимназията. След като влезе в контакт с по-видните българи и изучи материалното положение на всекиго, направи първия сондаж за подкуп на Петраки Радев. И то станало, когато отишъвл на визита по случай имения ден на последния, като му предложил да му отпусне една почетна субсидия от държавата. Петраки обаче, възмутен от неговата нахалност, му отговорил така: "Ако не беше на визита при мен, аз знаех как да Ви отговоря, но сега се въздържам, понеже сте ми на гости," и той сконфузен напуснал къщата му. Също такъв сондаж направил и с Николаки Робев, като му поискал да вземе къщата му под наем за консулство, като предложил наем една голяма сума. Николаки обаче му отговорил. "Къщата ми не струва толкова, колкото сумата която ми предлагате като наем". Като разбрал, че не ще може да привлече към себе си (да откърти) някой от българските първенци, почнал да търси да вербува сърбомани от жителите на крайните квартали между гърчеещите се българи. За тая цел той почна да изпраща синовете им да се учат на стипендия в Сърбия.

Той сполучи да подкупи и един от градските свещеници на име Гоголов, по народност цинцарин, алчен за пари и на когото Битолската община му дала енория само заради мелодичния му глас. Той имаше син ученик и понеже не беше приет в българската гимназия като стипендиант, по искането на консула бе приет на стипендия в Сърбия, заведен от баща си без знанието на църковната власт. Същият свещеник поради мелодичния глас бе любимец на гражданите и затова консулът предполагал, че той ще привлече към себе си много граждани. Дядо Козма в случая постъпи канонично и тактично. Щом той замина за Сърбия, дядо Козма предупреди властта, че тоя свещеник като негов подведомствен замина в чужда държава, без да знае с каква цел и че занапред няма да го приеме в българската църква. Едновееменно за това той съобщи и на Екзархията. Когато свещеникът се върна от Сърбия, властта му забрани да влиза в българската църква. Дядо Козма един неделен ден съобщи в църквата на богомолците, че свещеник Янаки, непокорен на своето духовно началство и като изменник на своята нация, занапред енориашите да не го признават за техен пастир. Той, като се видя усамотен и излъган, напусна Битоля и за мина за Сърбия. Отпосле се узна, че планът бил Янаки официално да минава като екзархийски свещеник и да получава заплата от консула и по такъв начин тайно да подготвя енориашите да признаят в един удобен момент сръбската пропаганда и да станат сърби.

Сръбската пропаганда, като почна да проявява своята дейност чрез своите консули и да си служи с най-непростени средства, битолското гражданство не остана хладнокръвно. Под председателството на дядо Козма се образува едно дружество от по-първите граждани и еснафи за противодействие на тази пропаганда. Задачата на това дружество беше да увещава българското население да не се поддава на нейните примки. Един селски учител на име Георги Бошнаков, на когото поради пиянство и неморален живот не му се даде учителското място в българските училища, се поддаде на пропагандата, но после се отказа, като призна, че сръбският консул му пълнел джобовете със злато-наполеони, за да води агитация между селското население.

Пропагандата като разбра, че не може с подкул да отцепи никое село или да привлече към себе си някои от битолските граждани, измени тактиката, като почна да изпраща на стипендия в Сърбия ученици, които не бяха приети на стипендия в българския пансион. Намериха се двама такива – Методи Оцев и Христо Цветков, които приеха да станат сърби и отидоха да се учат на стипендия в Сърбия.

Екзархията премести дядо Козма за председател на Дебърската община, а на негово място изпрати архимандрит Йоникия от България, свършил семинария в Русия, на него Екзархията възлагаше големи надежди като по-интелигентен и по-културен човек от дядо Козма. Той обаче със своето двуличие и безхарактерност, като лавираше и искаше всекиму да бъде угоден, се изложи много и след едногодишно стоене Екзархията беше принудена да го премести в Сер, а после стана игумен на Рилския манастир. За негов заместник Екзархията назначи йеромонах Неофит, отпосле светогорски монах, свършил богословски науки в Атинския университет. Той бе почтен човек, но истински типичен калугер, годен за манастирски живот, но не и за общественик. Той много ценеше личното си спокойствие. Даже при един разговор с него, че в гр. Костур имало малко българи, ми каза: "А бе, дяконе, колкото по-малко българи, толкова по-добре, защото няма да има много главоболия както тука". Той не прояви никаква дейност и затова не стоя повече от една година. Екзархията го извика в Цариград и го постави ректор на семинарията. След него за втори път Екзархията премести дядо Козма в Битоля. В негово време се построи новото основно училище в двора на църквата "Св. Богородица". Той подреди богослужението в църквата, защото в Битоля се водеше конкуренция за реда на богослужението в българската и гръцката църква. Избра добри и гласовити певци, които конкурираха гръцките. Такива бяха Йонче псалтот от десна страна и Христо Совичанов от лева. На господски празници те двамата се надпреварваха кой по-хубаво да пее, защото богомолците впоследствие подлагаха на критика пението им. По същата причина битолчани ме назначиха дякон, за да конкурирам на богослужението.

Преимуществото на нашата църква беше, че след евангелието се държаха проповеди, когато в гръцката църква това не ставаше.

През месец юли 1897 г. дядо Козма получи назначение от Екзархията за председател на Струмишката община, а пък струмишкият архимандрит Герасим назначен в Битоля. Дядо Козма изтълкува това преместване като унижение и отказа да отиде в Струмица, като заяви, че си подава оставката и отива в манастира "Пречиста". За това немалко съм и аз виновен, защото аз му внуших. Тогава Екзаркията го назначи в Кичево, а архимандрит Герасим на негово място в Битоля. Арх[имандрит] Герасим, макар че стоя много малко – само няколко месеца, той прояви активна дейност със своята предприемчивост и смелост, особено в борбата за гробищата в "Св. Неделя" и Буково.

[Previous] [Next]
[Back to Index]