23. ИЗГУБВАНИЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРИН ОТ НАШИТЕ ДРУГАРИ
Една заран, в неделя на 24 ноемврий (1874 г.) като излязохме от черква, отидохме в ханът, дето се събирахме постоянно и научаваме се, че през тази нощ Стоян Заимов от Хасковското приключение се изгубил и няма го никакъв в града. Чакахме ден-два давно да си дойде отнякъде, но като го нема, обадихме на правителството, че се е изгубил, а тия нищо не казаха, нито се [в]зеха мерки да го търсят.
Изминаха се около 20 дена и ния, като си бяхме свободни в къщата, един ден около 9 часа по турски чухме, че заптиета тръгнали и кръстосват из улиците на града да събират българите. Ния останахме зачудени като каква ще бъде тая работа. Бай Георги х.Иванов каза ния да не излизаме из къщи, а той да отиде в стария сарай да се научи защо ни събират //
с. 186
и отиде. Щом пристигнал там, спрели го в затвора. А ния ка-
109
то останахме в къщата, подпряхме вънкашната врата и вечерта като се стъмни, не смеехме свещ да запалиме и стоим тайно без никакъв разговор, уж като че няма хора в тази къща. Прекарахме тази нощ малко със страх, но заранта решихме да отидем и ние [в]синца в сарая да видим защо бай Георги си не до[й]де и ако има нещо лошо да ни постигне, то каквото ще бъде с [в]сичките българи, тъй ще бъде и с нас. Станахме и отидохме. Щом пристигнахме, затвориха ни, а които още не бяха дошли от българите, докарваха ги заптиетата един по един, та всички в Магарешкия рай.
Събраха ни всички 65 души в затвора на 15-ий декемврий, в един кауш, дето едвам можехме да навлезем, та през тая нощ не можахме да легнем да спим. Това затваряне разбрахме, че е за изгубванието на Стоян Заимов. //
с. 187
Не се минаха 10—12 дена, казаха ни да си дадем поръчителство; които
са вечно заточени, ще излязат в градът да живеят както и по-преди, а другите
с определени години заточеници (кале-бент) ще останат в кауша да живеят.
Помолихме православните араби и някои от арменците, които живееха в градът,
та ни станаха поръчители и веднага вечно заточените се освободиха в града
да живеят, а ние останахме във вътрешното кале в кауша, но с това право
да излизаме денем в градът да си набавяме, що ни е потребно и пак вечер
да [се] прибираме в кауша на местата си (разбира се, че под надзор със
заптие излизахме в градът). Причината за това беше Стоян Заимов.