Един от нашите състрадалци Васил Петров, който беше вечно заточен, от дългото му боледуване предаде богу дух на 5-ий септемврий 1873 год., и който //
с. 151
оставя в отечеството си съпруга и маловъзрастни дечица да плачат и
тъжат вечно за него, а пък старият му баща дядо Петър Цаков, който е заточен
за три години, ще го оплаква [в]секидневно из улиците на Диарбекир. При
опелото [147] на покойният в черквата „Свети Георги”,
каза се реч от Христо П. Ковачов, което ни силно разклати сърцата, като
ни напомни отдалеча-
91
ванието ни от милото ни отечество. [В]сичките заточеници, като слушахме речта, на [в]секи един от нас покапаха сълзи от очите, като гледахме покойният, че няма вече да продума никому, а отива си във вечен дом. Като свърши речта, [в]дигнахме тялото му и го отнесохме край градът в гробищата на православните. Погребахме го и казахме му: „Лека ти пръст, брате Василе, и вечна ти памет!” След това показаха ни гробовете на 20-мина преди нас заточеници, кой де почива. Казахме и тем: „Бог //
с. 152
да ги прости”. И тогава се завърнахме всеки на мястото си.
На 1-ий октомврий 1873 год. докараха един арабин православен, х. Михаил от Йерусалим, много богат, заточен вечно. Стоя няколко дни затворен, после с поручителство пуснаха го в градът да живее свободно, а ние българите, що бяхме във вътрешното кале, един по един излязохме в градът да живеем, освен ния 4 души — аз, поп Стоян, дядо Стоян Мечката и Иван Доктора (тетевенец) осстанахме да живеем във вътрешното кале. А останалите с железа в затвора 8 души повикаха в Исля[м]хането да шият дрехи на заптиетата и [си] отидоха. От нас дядо Стоян Мечката се услови у един тамошен жител по 30 гроша на месец да му пази градината, която се намираше във вътрешното кале близо до дюкянчето при нас с попа. Благодарихме се на това, че останахме неразделни и трима вкуп от едно село. //
с. 153
На 9-ий октомврий получих из отечество[то] от домашните ми телеграма,
с която ми известяват, че писмата, които съм проваждал от Диарбекир до
тях, са ги получавали редовно, но не им пиша в тях, че аз получавам техните
писма, и ако се нуждая от пари, да ми проводят. Отговорих им телеграфически,
че за първи път получавам с пощата заедно три техни писма с разни дати.
И оттогава насетне редовно получавах писмата им, също и пари, когато ми
проводеха, освен един път, дето ми пишеха, че ми проваждат 6 [т]урски л[ири]
не получих, види се, пропаднали са нейде.