Писма за Сьрбия

Тодоръ Икономовъ

 

X. (Училища)  93
XI. (Сьрбската книжевность. Неразбираеми за българина думи)  105

 

X.

 

До колкото мень се показа, училищата въ Сьрбия нѣматъ твьрдѣ голѣмо влияние вьрху живота, нравитѣ и материалний напрѣдъкъ на народа. Причинитѣ на това азъ намирамъ въ слѣдующитѣ двѣ обстоятелства: 1) че тѣзи училища не сѫ дѣло на рѫцѣтѣ на народа, 2) че на въспитателното призвание на училищата не се обраща надлежното внимание.

 

Всичкитѣ училища въ Сьрбия се намиратъ подъ вѣдомството и подъ непосрѣдственното управление на министерството на просвѣщението. Наистиннѫ, ближайший надзоръ надъ основнитѣ училища принадлежи на общинскитѣ власти, нъ тѣзи власти надзираватъ училищата въ общината не като прѣдставители на самата община, а като прѣдставители на министерството. Общината нѣма право ни учитела си да избере, ни заплатата му да опрѣдѣли, ни курса на училището да измѣни. Общинскитѣ власти само бдятъ да се испълнятъ законитѣ и распорежданията на централната властъ за училищата. Программата на училището, степеньта на училището, избора на учителя, плащанието на послѣдния и начина за управлението на училищата — всичко това е дѣло на министерството на просвѣщението. Народа въ това дѣло е или равнодушенъ зритель, или пассивенъ испълнитель. По нѣкои мѣста на кралевството той съвсѣмъ малко се интересува отъ тия наложени нему училища и твьрдѣ слабо съдѣйствова за напрѣдъка и умножението имъ. Наистиннѫ, правителството и

 

 

94

 

законодателната власть правятъ въ това отношение твьрдѣ много, нъ апатията на народа и на общинитѣ въ нѣкои мѣста бива по-силна отъ старанията и усилията на правителството. За да може да открие училище въ нѣкое село, правителството има нужда отъ училищно здание и отъ помѣщение за учителя. Тѣзи помѣщения като е длъжно по закона да достави самото население, а не ги доставя подъ разни извѣти, медли и самото правителство съ откриванието на училището, и много отъ селата оставатъ така безъ училища. Отъ приведената по-долу обща цифра на училищата въ Сьрбия прѣзъ минѫлата 1881-2 учебна година читателя ще може най-добрѣ да види, че по многото села въ Сьрбия оставатъ още безъ училища.

 

Вслѣдствие на тая апатия на народа къмъ училищното дѣло, въ Сьрбия нѣма това, що е за насъ честь и гордость, нѣма онова чисто общинско народно поддьржание и управление на народнитѣ училища, нѣма общинско училищенъ бюджетъ, нѣма оная ревность, която кара общинитѣ ни да се мѫчѫтъ всѣка година да поставятъ своитѣ училища на по-добри ноги, на по-висока степень, нѣма оная свобода, щото общината сама да опрѣдѣла степеньта и программата на своитѣ училища и да избира сама онѣзи, на които повѣрява въспитанието на дѣцата си. А нѣма всичко това, защото нѣма друго по-сѫщественно условие, именно условието : жителитѣ сами да си откриватъ училища и сами да исплащатъ разноскитѣ за поддьржанието имъ.

 

За да надвие апатията на населението ли и да побутне училищното дѣло по-бьржѣ напрѣдъ, по наклонность ли къмъ централизацията, или най-послѣ водимо и отъ двѣтѣ тѣзи побуждения, сьрбското правителство е прибрало, съ съгласието на законитѣ по тая часть, въ рѫцѣтѣ си не само старитѣ училищни фондове и сбора на новитѣ помощи за училищата, нъ и всецѣлата грижа за откриванието, поддьржанието и управлението на всичкитѣ школи въ кралството. То всѣка година заедно съ другитѣ данъци събира по 2 1/2 динара

 

 

95

 

отъ всѣка порезска глава (отъ всѣко лице, което плаща данъкъ) за полза на училищата и съ тая помощь и съ лихвитѣ отъ училищний фондъ (всичко около 1 мил. динара) поддьржа основнитѣ училища въ дьржавата, като плаща на учителитѣ изъ хазната и като поставя на всѣкѫдѣ учители и учителки по свой изборъ.

 

Азъ не зная, какви качесгва иска министерството отъ учителитѣ, на които повѣрява народнитѣ училища ; нъ очевидно е, че въспитателното влияние на тѣзи училища не е удовлетворително, Вижда се, че на тая часть не се обраща таквози сериозно внимание, каквото би слѣдвало да се даде на такъвъ важенъ въпросъ. Тъй като отъ учителитѣ се иска, вѣроятно, само искуство и опитность въ прѣподаванието и напрѣдъкъ въ обучението, то тай и не прѣслѣдватъ освѣнъ тая послѣдната цѣль. Въ рапортитѣ на испитателитѣ, които министерството праща по времето на испитанията въ основнитѣ училища, или съвсѣмъ не се говори нищо за въспитателната часть отъ важната задача на училищата, или ако нѣкой отъ тѣхъ, отъ испитателитѣ, помяне нѣщо, то е да обяви категорически, че въспитателното дѣйствие на училището е съвсѣмъ нищожно. Въ днешното време това дѣйствие е еще повече разслабено, защото учителитѣ станѫли повече агенти на разнитѣ партии, нежели мирни работници на едно правилно поставено и еще по-правилно водяно народно развитие. По-голѣмата часть отъ учителитѣ по селата днесь агенти на радикалната партия. Останѫлата часть прѣкарва между населението стремленията на либералитѣ и напрѣдняцитѣ.

 

Така, тѣзи училища, основнитѣ училища въ Сьрбия, въ откриванието, управлението и назначението на които народа взема толкози слабо участие, тѣзи училища еще не сѫ успѣли да убѣдятъ массата ни въ своята нужностъ, ни въ своята полезность.

 

Числото на основнитѣ училища въ цѣлото кралевство (заедно съ новоприсъединенитѣ краища) прѣзъ минѫлата учебна

 

 

96

 

година (1881 1/2), както и на учители и ученици, е било слѣдующето:

 

Мѫки основни училища 599

Женски « « 61

______________

Всичко 660

 

 

Въ тѣзи училища прѣподавали 654 учители и 195 учителки; а сѫ се учили редовно 30000 ученика и ученички, нередовно 9000.

 

Ако раздѣлимъ числото на жителитѣ въ Сьрбия (около 1,800,000) на числото на основнитѣ училища и на числото на ученицитѣ, ний ще намѣримъ, че едно училище се пада на 2727 жителя, и единъ ученикъ на 46.1 жителя.

 

Отъ жителитѣ грамотни сѫ до 75 на хилядата.

 

Въ България числото на основнитѣ училища прѣзъ минѫлата година е било около 1400, а числото на ученицитѣ и ученичкитѣ въ тѣхъ около 60,000 (56000 ученици е имало прѣзъ 1880/1 учил. година. Сега тий се умножихѫ, както се умножихѫ и основнитѣ училища). Ако раздѣлимъ числото на населението въ кнажеството (2,000,000) съ числото на училищата и на ученицитѣ, ний ще намѣримъ че у насъ едно основно училище се пада на 1430 жителя, а единъ ученикъ — на 33 жители. Както се види отъ самитѣ цифри, България по числото на своитѣ училища и ученицо стои по-горѣ отъ Сьрбия. Това прѣвъсходство ще стане еще по-значително, ако се вземѫтъ во внимание слѣдующитѣ двѫ обстоятелства: 1) че отъ населението въ България около 300,000 сѫ турци и че количеството на тѣхнитѣ училища въ сравнение съ числото на туй население е не толкози голѣмо; 2) че нашитѣ основни училища на всѣкадѣ състоятъ отъ 4 отдѣления, а не сѫ раздѣлени на триразредни и четиреразредни, както въ Сьрбия.

 

Нъ ако по числото си сѫ по-долни отъ българскитѣ, сьрбскитѣ основни училища иматъ надъ нашитѣ това прѣимущество, че въ по многото мѣста тий сѫ снабдени съ по-добри учители, съ повече приготвени прѣподаватели. Едно

 

 

97

 

само това, че тамъ никой учитель не може да се приеме за такъвъ безъ испитъ, показва доста добрѣ, че малко ще бѫде числото на недостойнитѣ учители. Ако на туй важно условие се притурятъ и обстоятелствата, че въ Сьрбия отдавна сѫществуватъ учителски семинарии, духовна семинария и други срѣдни учебни заведения, които ежегодно даватъ достатъченъ контингентъ за обновление на учителското тѣло, и че сьрбското министерство прави много повече отъ насъ за усъвьршенствование на учителитѣ, ний не ще се отдалечимъ отъ истината ако приемемъ, че массата на сьрбскитѣ учители въ основнитѣ училиша стои по образованието и по подготовката си много по-горѣ отъ массата на българскитѣ учители. Въ България учителитѣ наустничаре, както и онѣзи, които едвамъ знаятъ да четѫтъ и пишѫтъ и то неправилно, не сѫ рѣдкость. Въ Сьрбия тий сѫ крайне ограничено исключение.

 

Суммата на заплатитѣ на учителитѣ и учителкитѣ въ сьрбскитѣ основни училища възлазя на 860 000 динара. Платата на учителитѣ и учителкитѣ въ Бълг. основви училища достига до 1,000,000 лева, като смѣтаме едно възъ друго платата на учитель или учителка по 600 лева, нѣщо което за днешно време е по-долу отъ дѣйствителостьта.

 

Ако на тия 1.000.000 лева притуримъ 400,000 лева, които общинитѣ харчѫтъ за поддьржание на класнитѣ мѫжки и женски училища въ градищата и въ голѣмитѣ села, па послѣ и суммитѣ, които министерството на просвѣщението иждивява за правителственнитѣ училища, ний ще получимъ една цифра, която надминава цифрата на расходитѣ по просвѣщението въ Сьрбия. Расходний бюджетъ на министерството на просвѣщението въ Сьрбия прѣзъ минѫлата учебна година, безъ расходитѣ за черковното вѣдомство, за правителственната печатница, за пенсиитѣ по учебното вѣдомство и безъ помощитѣ за театра, възлазя на 2,340 000 динаря. Расходний бюджетъ по сѫщата часть въ България, заедно съ общинскитѣ училищни бѫджети — до 3,194,000 лева.

 

Отъ основнитѣ училища ученицитѣ въ Сьрбия прѣминаватъ

 

 

98

 

въ полуреалкитѣ и въ полугимназиитѣ, — видъ на двукласни и четирекласни училища, които по курса и по программата си отговарятъ на реалкитѣ или на гимназиитѣ. Полугимназии има почти въ всичкитѣ окрѫжни градища; полуреалки сѫществуватъ само въ Кнажевацъ, въ Горне Миланово и въ Лозница; гимназии — въ Бѣлградъ и Крагуевацъ, а реалка — въ Бѣлградъ. Учителски семинарии има въ Бѣлградъ и въ Нишъ.

 

Надъ всички тѣзи училища стои Великата Школа, която не е нищо друго, освѣнъ университетъ съ три факултета. Тоа университетъ наистиннѫ е далечь еще отъ значението, което иматъ университетитѣ въ Европа, при все това въ него сѫ прѣподавали и прѣподаватъ таквизи професори, които заслужватъ общеславянско уважение. Даничичь, Новаковичь, Бошковичь и много други личности съ честь и достоинство сѫ работили въ това святилище на науката. И между младитѣ профессори има таквизи, които ще оставатъ твьрдѣ добро име въ историята на просвѣщението въ Сьрбия.

 

Едно е лошо въ това високо училище: профессоритѣ му, съ малки исключения, не се оставатъ за дълго време на мѣстата си, нъ често се викатъ като прѣдставители въ Скупщината и по-сетнѣ на министерски и други постове по дьржавнитѣ служби. Тоа порядъкъ често докарва голѣми бьркотии въ училището и недостатьчность въ курсоветѣ. Чрѣзъ него много катедри оставатъ прѣзъ цѣли години незаняти и много прѣдмѣти непрѣподавани. Други пѫть профессори за извѣстни прѣдмѣти има, нъ прѣдмѣтитѣ не се прѣподаватъ прѣзъ цѣла година, защото профессора е занятъ съ политика и съ други дьржавни работи. Профессоритѣ Куюджичь и други отъ една година не сѫ стѫпали въ училището, защото се занимаватъ съ политика и съ други дѣла, които иматъ за цѣлъ поддьржанието на сегашното правителство.

 

За Великата школа сьрбското правителство харчи ежегодно около 170,000 динара.

 

По числото на ученицитѣ въ срѣднитѣ учебни заведения

 

 

99

 

и у Великата школа не можихъ да съберѫ точни свѣдения.

 

Училищни инспектори въ Сьрбия нѣма. Инспекции надъ основнитѣ училища прави министерството на просвѣщението или чрѣзъ профессоритѣ, които се испращатъ во времето на испитанията въ училищата като испитвачи или чрѣзъ испратени чиновници изъ самото министерство въ нѣкои екстренни случаи. Профессоритѣ — испитатели, взети измежду учителитѣ на полугимназиитѣ или гимназиитѣ, освѣнъ успѣхитѣ на дѣцата, прѣглеждатъ състоянието на училищата и донасятъ министру подробно за това състояние и за мѣркитѣ, които би трѣбало да се взематъ за улучшение на училищата въ това или онова отношение.

 

Този способъ на инспекция по моему е добъръ за контролирание годишнитѣ успѣхи на ученицитѣ и способноститѣ съ прилежанието на учителитѣ; той има обаче тия важни неудобства, че оставя безъ внимание прѣзъ цѣла училищна година отношенията на учителя къмъ ученицитѣ и къмъ жителитѣ, отношенията и точното испълнение на обязанноститѣ на жителитѣ къмъ учителя и, главното, не може да съдѣйствова силно за размножението на училищата и за тѣхното материално подобрение, отъ което толкози много зависи учебното подобрение.

 

Наистиня окрѫжнитѣ и околийскитѣ началства иматъ обязанность да се грижѫтъ за размножението на училищата, нъ можѫтъ ли и искатъ ли тѣзи власти да посветятъ много врѣме и много грижи на тая непряма тѣхна обязанность?

 

За народната библиотека и за музея прѣзъ минѫлата година сѫ били отпустени 19000 динара. Отъ тѣхъ на библиотекаря и на помощника му се е заплатило 7030 динара, а останѫлото отъ суммата се е употрѣбило за купувание и подвьрзвание книги и за ископавание старини за музея.

 

Народната библиотека въ Бѣлградъ располага за сега съ 22000 разни съчинения и съ около 300 разни непечатани до сега рѫкописни памятници. Книгитѣ сѫ на разни

 

 

100

 

язици. Помѣщението на библиотеката не е голѣмо. То даже почева да става твьрдѣ тѣсно за онова число посѣтители, което ежедневно дохожда да чете и да иска книги за четение дома.

 

Освѣнъ народната библиотека, която е правителственна учреждение, въ Бѣлградъ има и Београдска Читаоница (Бѣлградско читалище), която е открита въ 1845 год. и която се поддьржа съ помощи отъ частни лица. Най-голѣми помощи е получавало това читалище отъ сьрбския родолюбецъ Миша Анастасиевича. Читалището има хубави сбирки отъ книги, картини и стари пари. То има и добъръ капиталът който му осигурява сѫществуванието за много години.

 

Споредъ развитѣ родове прѣдмѣти, които се намиратъ въ него, музея се дѣли на деветнадесатъ отдѣления. Най-богати сѫ отдѣленията на разнитѣ древни монети. Прѣди послѣднята война отдѣлението на славянскитѣ и сьрбски монети е заключавалъ въ себе си 2700 парчета; отдѣла на римскитѣ и византийскитѣ монети — 6350 парчета; отдѣла на еллинскитѣ и варварскитѣ — 1020 парчета; най-послѣ отдѣла на монетитѣ отъ срѣднитѣ вѣкове заключава до 3200 парчета.

 

На народний театъръ въ бюджета на министерството на просвѣщението е било отпуснѫто прѣзъ минѫлата година помощь до 42000 динара.

 

Въ расходний бюджетъ на министерството на просвѣщението стоятъ и слѣдующитѣ статии:

 

За заплати и пѫтни разноски на учителитѣ, които се пращатъ въ Турция и Черна Гора, динара . . 5052

За издьржание на едно училище въ неизвѣстно мѣсто, динара . . . 7780

____________

Всичко 12832

 

Писаното ми за сьрбскитѣ училища не ще бѫде пълно, ако не приведѫ въ него нѣкои отъ законоположенията на тѣзи училища и программитѣ имъ.

 

Сьрбскитѣ основни училища се раздѣлятъ на триразредни

 

 

101

 

и четиреразредни. Училищата по селата иматъ три отдѣления, а онѣзи по градищата четире.

 

За да открие основно училище, общината трѣба да има поне 25 дѣца за училище. Села съ по-малко дѣца устрояватъ училище заедно съ други съсѣдни седа. Общини съ повече отъ 25 кѫщи трѣба да прибавятъ за всѣки 100 лишни кщи по 10 дѣца.

 

Родителитѣ са задлъжени да пращатъ дѣцата си въ училището. Непослушнитѣ въ това отношение родители са наказватъ съ глоба отъ 1 до 3 цванцика. Глобата се налага по искание на общинскитѣ власти отъ сѫдилището и за полза на училищний фондъ.

 

Най-близний надзоръ надъ училището, по отношение къмъ материалнитѣ му нужди и къмъ точното испълнение на училищний уставъ, принадлежи на нарочито избранний отъ общината и удобренний отъ околийското началство школский старатель. Нъ авторитета на старателя е твьрдѣ слабъ безъ поддьржката на кмета и въобще на общинското управление. Старателя безъ помощьта на кмета рѣдко може да приведе въ испълнение касающитѣ се до него постановления на закона. Старателя тука се явява като помощникъ на кмета по особенната училищна часть.

 

Всѣки учитель трѣба да има свидѣтелство, че се е училъ въ университетъ, гимназия, реалка, духовна семинария или учителска школа. Ако нѣма таквози свидѣтелство, той се допуща до учителството само слѣдъ испитъ прѣдъ отредени отъ министерството лица. Когато встѫпатъ въ длъжность учителска, учителитѣ даватъ клѣтва, като дьржавни чиновници.

 

По заплатата си учителитѣ въ основнитѣ училища се раздѣлятъ на 10 класса. Учителитѣ отъ I классъ получаватъ въ годината 320 талира (талира има около 4 1/2 лева); отъ II класъ — 295; отъ III — 270; отъ IV — 245, отъ V — 220; отъ VI —200; отъ VII — 180; отъ VIII — 160, отъ IX — 140 ; отъ X — 115 талира.

 

 

102

 

Кѫща за живѣяние на учителя и огрѣвъ всѣкога сѫ даватъ отъ общината.

 

Ако подирь десятъ годишна служба учителя остарѣе, ослабне или остане сакатъ, нему се дава пенсия 40% отъ заплатата, която е получавалъ въ послѣдната година. За всѣка година по-горѣ отъ десятѣхъ се прибавя на пенсията по 2 1/2%.

 

Безъ вина учителитѣ не се смѣняватъ.

 

 

Программа на основнитѣ училища.

 

I отдѣление.

 

Молитви: Отче нашь, Богородице Дѣво, Божиитѣ заповѣди.

 

Сьрбски язикъ: Букви и звукове, четение и писвание рѫкописни и печатни букви и цѣли имена; запознавание съ славянскитѣ букви.

 

Смѣтание: Четиртѣхъ дѣйствия до 10, устно и писменно.

 

Пѣяние: Отговори на вечернитѣ и утреннитѣ ектении.

 

II отдѣление.

 

Молитви: Прѣдъ ядение и послѣ ядение, разскази изъ цьрковната история.

 

Сьрбски язикъ: различавание сѫществителни, прилагателни и глаголи; родове и числа, краснописание, запознавание съ прѣпинателнитѣ знакове, писвание по диктовка и прѣписвание на прочетеното.

 

Славянски язикъ: Запознавание съ буквитѣ и прочитание.

 

Смѣтание: По 4-тѣ дѣйствиа до 100 съ прости и именовани числа.

 

География: Запознавание съ отечеството: за училището, за мѣстата около него, за четиртѣхъ главни точки на свѣта, за годишнитѣ времена, какво нѣщо сѫ: село, градъ, околия, дюгени, кѫщи, понятие за занаятитѣ и търговията, полски

 

 

103

 

занятия, познати исторически мѣста и лица, пѣсни, приказки, обичаи.

 

Пѣяние: Отговори на литургията.

 

 

III отдѣление.

 

Христианска наука : Катихизисъ.

 

Сьрбски язикъ: Прочитъ, части на рѣчьта, писание по диктовка и отъ само себе. Краснописание

 

Славянски язикъ: Прочитание свободно.

 

Смѣтание: По четиртѣхъ дѣйствия до 1000; запознавание съ латинскитѣ цифренни знакове.

 

Естеств. История: Человѣкъ и животни.

 

Игиена: Братки правида за пазяние на здравието.

 

География: Сьрбия

 

Сьрбска История: кратка, до края.

 

Пѣяние: Херувима и причастни.

 

 

IV отдѣление.

 

Христ. наука : Кратка цьрк. история до края; катихизисъ.

 

Сьрбски язикъ: Прочитъ и декламирание отбрани мѣста и съчинения; упражнение въ бьрзо и красно писвание; скланяние имена, спрягание глаголи, писменни съчинения.

 

Слав. язикъ: Прочитъ.

 

Смѣтание: Упражнение вьрху четиртѣхъ дѣйствия, отношения, съразмѣрности, просто тройно правило, смѣтание съ дроби устно и писменно.

 

География: Европа и другитѣ части на свѣта, Физическа и Математическа География.

 

Всеобща История: Запознавание съ извѣстнитѣ народи въ древнитѣ и новитѣ времена.

 

Пѣяние: Недѣлни и празднични тропари.

 

 

Программа на учителскитѣ школи.

 

Законъ Божий: Цьрк. История, наука за длъжноститѣ

 

 

104

 

на христианина, наука за обрядитѣ и цьрковно правило.

 

Сьрбски язикъ: Граматика, история на сьрбската и на друг. югославянски литератури.

 

Славянски язикъ: Прѣводъ и граматика.

 

Философия: Психология.

 

Педагогика: История на педагогиката, теория на педагогиката и методика съ практическо приложение.

 

История: Всеобща История, Сьрбска История, история на южнитѣ славяне.

 

География: География на югославянскитѣ земли.

 

Законовѣдение: Понятия отъ сьрбскитѣ закони.

 

Естеств. науки: Естеств. История, Минералогия съ Геологията, Опитна Физика, Химия съ опити, Игиена и погледъ вьрху селското и домашно ступанство.

 

Икономия: Селска Икономия.

 

Математика: Аритметика, Алгебра и Геометрия.

 

Язици: Единъ кой да е отъ новитѣ язици.

 

Писвание: Писменни задачи, краснописание и чертание.

 

Цьрковно пѣние.

 

Гимнастика.

 

 

Программа на високото женско училище.

 

Христианска наука, сьрбски язикъ и литература, Всеобща и сьрбска история, Всеобща и сьрбска География, естественна наука, Аритметика, Педагогика съ Методиката и Диететиката, краснописание, женско рѫкодѣлие, хора и готварско искуство.

 

Язицитѣ : Француский и нѣмский, както и чертанието и клавира, допущатъ се само като факултативни.

 

 

Забѣлежка. Цѣльта на това женско училище е да приготви учителки за основнитѣ училища. То е раздѣлено на петь класа.

 

 

105

 

 

XI.

 

Въ научнолитературно отношение сьрбитѣ въ кралевството стоятъ безъ всѣко сравнение по-горѣ отъ насъ, българетѣ. Доста е едно просто прѣглеждание на каталозитѣ на издаденитѣ до сега въ Сьрбия и България разни книги, за да се увѣри человѣкъ въ тая истина. Впрочемъ това тъй и трѣба да бѫде, защото сьрбитѣ са по-стари отъ насъ въ свободата повече отъ половинъ вѣкъ. Свободата и времето отъ 50—60 години много могѫтъ да направятъ за единъ трудолюбивъ и любонапрѣдоченъ народъ.

 

Въ каталога на издаденитѣ сьрбски книги вий ще срѣщнете не само много повече книги, нъ ще видите книги сериозни и учени, книги не само прѣведени, нъ и оригинални по всичкитѣ почти отрасли на науката. Множество прѣводни и оригинални съчинения съставляватъ книжевний капиталъ на Сьрбия не само по обикновеннитѣ, обще образователнитѣ науки, нъ и по медицината, военното искуство, социологията и астрономията.

 

Ний нѣмаме еще каква годѣ отечественна География, а у сьрбитѣ цѣлото отечество е избродено въ всѣко отношение и съчинението на Г. Миличевича: Княжевина Србија може да се счита за капитално не само въ сърбската литература. Туй съчинение прави голѣма честъ на Сьрбската литература и служи за всестранно запознавание съ Сьрбия не само въ Географическо отношение, нъ и въ археологическо, историческо, етнографическо, статистическо и пр. и пр. Отъ него всѣки сьрбинъ и иностранецъ могѫтъ богато да черпятъ свѣдения за Сьрбия.

 

У сьрбитѣ има и дѣтска литература, наистиннѫ еще небогата, нъ достатъчна. Тамъ има вече доста прѣведени и оригинални книжки за дѣтско чтение и бащата на семейството не се чуди и мае, както у насъ, каква книжка да подари въ даденъ случай на дѣтето си. Наистиннѫ и въ тая часть на сьрбската литература, както и въ книгитѣ за прочитание на възрастнитѣ, избора на съдьржанието не е всѣкога

 

 

106

 

сполученъ; нъ между несполучното намира человѣкъ и сполучено. Като на добрѣ сполучени по сюжета и по нравственнитѣ трѣбования на общественното въспитание книжки за прочитание на млади и стари може да се укаже на разказитѣ изъ народний животъ и народната история на сѫщия Г. Миличевича : Лѣтни Вечери, Зимни Вечери и др. Жално е само, че изложението на тѣзи разскази, ако и оживлявано съ много свѣжи мисли и народни приказки, прѣдания, поговорки и съ остроумни смѣхотворни, свойственни на автора, изрѣчения, не е до толкози леко и увлекателно. Идеята прѣобладава надъ формата и прави разказитѣ повече тенденциозни, а като таквизи и доста тежки. Въ тѣхъ читателя се поучава не само отъ развитието на събитията, а и отъ вмѣтнатитѣ тукъ — тамъ авторски разсѫждения.

 

Доста богатъ е отдѣла на народнитѣ пѣсни. Сборницитѣ на тѣзи пѣсни и стихотворенията на новитѣ сьрбски поети съставляватъ доста почтенъ клонъ въ сьрбската литература. За достоинствата на народното творчество въ Сьрбия азъ си казахъ мнѣнието по-горѣ (вижд. писмо IX). За достоинствата на новитѣ стихотворения изъ не могѫ да кажѫ нищо, защото искуственното стихосложение никога не ме е занимавало.

 

Отдѣла на романитѣ и повѣститѣ не е нито до тамъ богатъ, нито до тамъ отбранъ. Той състои туку рѣчи изъ прѣводи, които всѣки е правилъ не толкози за това, че прѣведений романъ е могълъ да отговори на нѣкои въпроси отъ националний или общественний животъ на сьрбитѣ, а просто за това, че той, романа, е направилъ шумъ въ Франция или въ мѣстото на своето появление. Така само може да се обясни появлението на сьрбски язикъ на нѣкои отъ романитѣ на Дюма, Сю и на други нѣкои европейски списатели. Впрочемъ, трѣба да се исповѣда, че сьрбската публика по нѣмание на голѣми средства за подобни книги малко насьрдчава прѣводитѣ отъ подобенъ родъ. Ако тая публика бѣше раскупувала романитѣ така охотно и лесно, както грьцката, прѣводитѣ на всѣкакви романи бихѫ наводнили Сьрбия.

 

Отъ периодически появляющитѣ се книги видно мѣсто

 

 

107

 

задаватъ: Гласникъ, органъ на Сьрбското Учено Дружество и правителственнитѣ сборници за законитѣ и дьржавната статистика. Отъ тѣхъ Гласникъ е принесълъ и принася твьрдѣ голѣма полза на сьрбското развитие съ своитѣ исторически, язикословни и археологически изслѣдования. и сѫществува отъ нѣколко десятини години и е заслужилъ да украсява всѣка сьрбска, па и славянска библиотека.

 

За изслѣдователя сьрбската книжевность не се показва ни до толкози самородна, ни до толкози зрѣла. Въ нейното развитие не се съглѣжда оная строга и систематична послѣдователность, каквато прѣдполага правилното саморазвивание. Подражанието, а не развитието на народнитѣ умственни и материални нужди, е извиквало повечето пѫти това или онова съчинение, тоя или онзи прѣводь, каквото, напр. прѣвода на Ренановото съчинение: Живота на Иисуса Христа, и наредъ съ него живота на Марионъ де Лормъ. За тѣзи и за други подобни книги на сьрбский язикъ изслѣдователя напразно ще се пита: каква мѣстна и народна нужда е извикала тѣхното появление въ сьрбската литература. Други отговоръ на това питание нѣма освѣнъ тоя, че книгитѣ са се аресали нѣкому и тойзи нѣкой си побьрзалъ да ги прѣведе на срьбски безъ да гледа най-малко отъ таквази ли умственна пища се нуждае днесь сьрбското общество. — Нъ каквито и да сѫ слабитѣ страни на сьрбската литература, тий не отнематъ нищо отъ заслугитѣ на срьбскитѣ учени мѫжи. Ако въ тая литература нѣма строга постепенность, вината не е само у ученитѣ, които работятъ на книжевното поле. Тая вина трѣба да се тьрси у самото развитие на сьрбский животъ въ новитѣ времена. Правителството на освободена прѣди 50—60 години Сьрбия като е искало да потикне сьрбското образование по-скоро напрѣдъ, сьсрѣдоточило е своитѣ грижи и умственнитѣ сили на страната вьрху срѣднитѣ и висшитѣ училища и вьрху литературата, безъ да полага еднакво старание и за основнитѣ училища и безъ да спазва постепенность между тѣзи послѣднитѣ

 

 

108

 

училища и по-горнитѣ учебни заведения; то, правителството, силно е съ това сьдѣйствовало щото не само нуждитѣ и мислитѣ на учащата се младежь, състояща изъ дѣца изъ градищата, да се видоизмѣнятъ но скоро и да се приравнятъ, на заетитѣ отвънъ понятия, нъ и литературата да почене повече да отговаря на вкусоветѣ на новитѣ, тъй да кажѫ, граждане, отъ колкото на общитѣ, самораслитѣ нужди на цѣлий Сьрбски народъ. Праздното между станѫлитѣ прѣскоквания вече почева да се силно чувствова и да се запълнява отъ добросъвѣстнитѣ и трудолюбивитѣ работници на книжевното поле изъ разряда на Г. Миличевича. Неравноститѣ почеватъ да загубватъ своята острота и литературата захваща да се повраща къмъ по-дълбоко запознавание съ народний животъ и съ неговитѣ искания; нъ да остави съвсѣмъ досегашний подражателенъ пѫтъ тя еще не може, защото таквози засуквание не може да стане заведнажъ и по слѣдствие само на частни усилия.

 

Нека се надѣйме, че сьрбската литература скоро ще добие своя самобитенъ и народенъ характеръ.

 

Въ отдѣла на драматическитѣ съчинения сѫщо тъй влазятъ много и разнообразни прѣводни и оригинални творения. Много отъ тѣзи прѣводи сѫ избрани сполучно и служѫтъ за украшение на сьрбската литература. Антигона, Брутъ и Колатинъ, Ромео и Юлия, Ревизоръ и мн. др. може человѣкъ безбоязненно да даде на рѫцѣтѣ на младитѣ и да ги гледа на сцената съ дѣцата си наедно.

 

Нъ наредъ съ тѣзи пиеси стоятъ толкози много прѣводи на француски и други комедии, драми и водевили, щото цѣлий драматически клонъ отъ сьрбската литература губи всѣка чьрта на самородность и самостоятелность. Той се обраща на чужеродно, прѣсадено на друга земя дьрво, на което нито плодоветѣ сѫ плодове, нито сѣнката е полезна: Слѣпа, бесцѣлна подражателность въ оригиналнитѣ драматически творения и най-дълбока случайность въ избора на прѣводнитѣ — това сѫ пьрвитѣ и отличителнитѣ черти на тая часть

 

 

109

 

отъ сьрбската квижевность. Нѣма съмнѣние, че вьрху вкуса и нравитѣ на публиката таквизи пиеси не дѣйствоватъ благотворно и че намѣсто поучение и усъвършенствование въ тия двѣ сфери тий внасятъ повече развращение. Ако массата въ Сьрбия гдеда на назначението на театралнитѣ прѣдставления твьрдѣ легкомисленно; ако тя тьрси въ театра не поучение, а смѣхъ и забава, на това много е съдѣйствовалъ и самъ театра съ безразборно прѣдставляванитѣ свои пиеси. Дайте на готовата да се увлече масса за зрѣлище и примѣръ францускитѣ водевили и нови комедии съ тѣхнитѣ двусмисленни изражения, съ прозрачнитѣ имъ покривала и съ съблазнителнитѣ имъ дѣйствия, и вий ще направите на тая масса таквози зло, за което никога не сте си помислювали.

 

Ако е истина, че театра е школа за народа, то необходимо е щото уроцитѣ на тая школа да нѣматъ прѣдъ видъ освѣнъ това назначение на театра. Уроцитѣ на прѣситений съ истънченъ развратъ западенъ животъ не могѫтъ да бѫдѫтъ ни здрави, ни полезни за натурата на простодушний и безхитростний сьрбинъ или българинъ. Между тѣмъ, до колкото поне азъ видѣхъ, въ Сьрбия твьрдѣ малко мислятъ за това нѣщо. Театралната критика тамъ се ограничаваше съ въпроситѣ, до колко удачно се е разиграла пиесата, безъ да се косне до въпроса, до колко сполученъ е билъ самий изборъ на пиесата.

 

Казахъ го, у сьрбитѣ има повече фантазия и по-голѣмъ творчески духъ, нежели у българетѣ. Сьрбската история и сьрбский животъ са повече извѣстни. Въ тѣхъ има много драматическо, много трагическо, много даже комическо. Въ тѣхъ добрий и достойний драматуръ може да намѣри сюжети за много добри драми. Защо ли таквизи драматурги не се обращатъ къмъ тоя богатъ и здравъ источникъ, а прибѣгватъ къмъ сухий и развалений источникъ на западната драматургия, пригодна за други нрави и за друго въспитание? На туй: защо ли? може да се отговори съ това само, че и въ Сьрбия съ драматургията днесь за днесь се занимаватъ

 

 

110

 

хора не до мать сериозно приготвени, а хора млади, хора даже ученици, които лесно се увличатъ и които избиратъ за прѣводъ не най-полезното, а онова, което е подѣйствувало на тѣхнитѣ възбудени нерви.

 

Не ще ни питание, че какъвто е репертуара, таквизи сѫ и актеритѣ. За нравственнитѣ качества на тѣзи хора азъ не ще говоря. То и така може да се разбере какво е. Колкото за умствевното имъ развитие и за подготовката имъ къмъ театралното дѣло, за това азъ ще кажѫ, че сѫ толкози слаби, щото малко честь правятъ и на самото тѣло, и на сьрбский театъръ. По причина на недостаточната плата ли, по нѣмание ли на по-добри хора, актеритѣ се набиратъ повечето измежду праздношатающитѣ се и не всѣкога измежду грамотнитѣ жители. Когато нѣкой момъкъ или нѣкоя дѣвица нѣма друго що да прави, той, или та, прибьрзва да се запише между фигурантитѣ и ученицитѣ въ театра и да почене да се приготва за актеръ. Слѣдъ едно упражнение отъ нѣколко мѣсеца или и години и вслѣдствие на усьрдно подслужвание при по-главнитѣ актери, тѣзи ученици получаватъ свидѣтелство въ способность да бѫдѫтъ актери и се записватъ между подобнитѣ съ плата отъ 2 до 7 австр. жьлтици въ мѣсецъ, споредъ хубостьта и дарованията си. Плата по-голѣма отъ показаната получаватъ само нѣколко актери, тиа именно, които се считатъ за най-искусни. Най-голѣмата плата на актеритѣ не надминава 15—20 дуката въ мѣсецъ.

 

До колко е почетно и изгодно актерството въ Сьрбия, види се и отъ това, че нѣкои актриси изъ театра минаватъ право въ отелитѣ като штумади, одаджийки. Одаджийката въ отела, гдѣто ни се случи да слѣземъ, бѣше една отъ бившитѣ актриси и пѣвици на театра.

 

Съ малки исключения актеритѣ въ Сьрбия испълняватъ своитѣ роли доста злѣ, толкози по-злѣ, колкото е по-сериозна и осмисленна пиесата. Като хора за веселба, тѣ се явяватъ повече искусни въ легкитѣ и шутовскитѣ роли.

 

 

111

 

По число и по вѫтрѣшни достоинства и периодическата сьрбска литература стои много по-горѣ отъ нашата. Въ Бѣлградъ се издаватъ около 15 периодически списания, между които има и доста сериозни, каквито Гласникъ, Юридический журналъ и журнала на министерството на просвѣщението. Има и духовенъ журналъ, нъ азъ нито го видѣхъ, нито го четохъ. Сѫщо тъй не можахъ да разгледамъ и журналитѣ на военното и финансовото министерство. За духовното списание само това зная, че то се направлява отъ Митрополита Михаила и въ послѣдне време се е обьрнѫло на орѫдие за водяние на борба съ сегашното министерство на черковнитѣ дѣла по извѣстнитѣ въпроси за черковнитѣ реформи, които туй министерство иска да въведе въ Сьрбия.

 

Туй списание има голѣмо влияние вьрху селското священство. То е тъй насторило селскитѣ священици, щото мнозина отъ тѣхъ сѫ се обьрнѫли на агитатори между населението противъ сегашното министерство. Журнала на Министерството на просвѣщението: Просвѣтни-Гласникъ съобщава не само распорежданията по училищата, статистиката по тѣзи послѣднитѣ и рапортитѣ вьрху състоянието имъ, нъ и протоколитѣ и рѣшенията на Просвѣтни Съвѣтъ по разискванията вьрху улучшението на училищата, вьрху разнитѣ учебници и вьрху всички въпроси, които спадатъ въ крѫга на народното просвѣщение, каквото напр. погледи вьрху училищното дѣло въ другитѣ дьржави и разни членове отъ учебно и училищно естество.

 

Отъ газетитѣ : Српски Новини сѫ правителственъ официяленъ вѣстникъ. Видело е органъ на напрѣдняцитѣ; Српска Независностъ — на либералната партия, Самоуправа — на радикалитѣ, а Борба — на социалиститѣ. Дневникъ съобщава статистически данни за ежедневното движение на извоза въ Бѣлградъ и Смедерево и за цѣнитѣ на сьрбскитѣ стоки въ Пеща и Виенна; а Бѣлградскитѣ Новини — градски новости и всичкитѣ дѣла, касающи се до общинското управление въ Бѣлградъ.

 

 

112

 

Нѣма съмнѣние, че сьрбскитѣ газети често подхващатъ и разглеждатъ таквизи политически и социални въпроси, за които ний само помянуваме, и ги разглеждатъ много пѫти доста вѣщо и пълно. Нѣма съмнѣние, че въ това отношение тий стоятъ много по-горѣ отъ нашитѣ листове; нъ не подлежи на оспорвание и това, че въ распаленностьта на партизанскитѣ борби язика на сьрбскитѣ вѣстници става грубъ, хулителенъ и нападателенъ до безобразие. За примѣръ на този лошъвъ, неприличенъ за печата язикъ, азъ ще приведѫ нѣколко откъсляци отъ листоветѣ, които въ тая минута стоятъ прѣдъ мене съвьршенно случайно:

 

„По нѣкога тѣзи радикали се подплашватъ и се криятъ като пилета, когато надъ тѣхъ просѣче въздуха нѣкой пилякъ (хищна птица), а по нѣкога ги гледашъ да се перятъ, като босненски пѣтли, когато съзиватъ своитѣ кокошки да имъ дадѫтъ нѣкаква пища, която изровили нѣйдѣ на гноището и която имъ се види по-скѫпа и отъ царското сѫкровище. . . . . . . Като сѫ закудкудякали пакъ на гноището на своята политическа борба, тѣзи радикални кокошки и сега ще изровятъ нѣщо".

(Видѣло, брой 155, отъ 1872).

 

„Съ политическитѣ недоносчета, съ тината на политический измѣтъ когато сериозень человѣкъ поиска да има работа, той трѣба добрѣ и дълго да си помисли, да ли трѣба да се залавя съ таквизи мрьсници .... "

(Видѣло, 162 бр. 1872).

 

„Халалъ да имъ сѫ изѣденитѣ ......

 

Нека поченемъ отъ опашката (говори се за едно лицег назначено отъ краля за посланникъ у Римъ), понеже тая дипломатическа риба, която Г. Пирочанецъ иска да покаже на Европа, само по това се отличава отъ другитѣ риби, че мирише и отъ главата и отъ опашката."

Српска Независность 166 бр. отъ 1882).

 

 

Сьрбитѣ сѫ работили твьрдѣ много и работятъ за своя язикъ. Благодарение на Караджича, на Даничича и на нѣкои други учени сьрби, сьрбский язикъ дълбоко е изученъ

 

 

113

 

въ своето прѣминало и въ своето настояще и вече е подведенъ подъ едни общи правила за правописание.

 

Наистинѫ, съ новото си правописание и съ въвожданието на йотировката въ него, писменний сьрбский язикъ е станѫлъ труденъ за четение за българе и русси, нъ това неудобство като се касай само до насъ, несьрбитѣ, за самитѣ сьрби то нѣма никакво значение. Най-напрѣдъ язика е за народа, който го говори, сетнѣ за другитѣ ближни и неближни народи. Щомъ на сьрбитѣ е по-лесно да четѫтъ и пишѫтъ така, както ги учѫтъ неговитѣ учени хора, на насъ отъ страна не остава друго освѣнь да земаме сьрбский язикъ, както ни го дава самата сьрбска книжнина.

 

Основата на днешний писменъ язикъ е народний говоръ. За да направятъ своя язикъ по-лесно изучимъ, сьрбскитѣ учени слѣдовали не нѣкакви отвлечени или позаимствовани правила, налагани извънъ на язика; а извлѣкли тѣзи правила отъ самий язикъ. Тий сѫ приели финетиката за основа на своето правописание и удоборазумѣванието на язика отъ най-простий селянинъ за цѣль, и сѫ се запрѣли на това. Тѣ не сѫ се погрижили даже да очистятъ колкогодѣ сьрбский язикъ отъ множеството турски и нѣмски думи и не щѫтъ да виждатъ никаква полза за сьрбский народъ въ това, гдѣто ще го приучаватъ подипьрва да казва оцетъ, намѣсто: сирке, когато пьрвата дума не е позната освѣнъ на малцина, а втората всѣки разбира и употрѣбява.

 

Читателя вече е видѣлъ отъ приведената по-горѣ пѣсень, че сьрбский язикъ не е твьрдѣ далечь отъ наший. Въ пѣснитѣ и приказкитѣ си той наистинѫ е много по-близо до наший; нъ въ днешний си литературенъ видъ той става по-труденъ не само послѣдствие на своето правописание, нъ и по това, че повече бие къмъ нарѣчието банатскохърватско, нежели къмъ полуславянското старосьрбско.

 

 

(Неразбираеми за българина сръбски думи)

 

Не ще е излишно, мисля, ако приведа нѣколко примѣра отъ думитѣ изъ сьрбский язикъ за доказателство на това, че българина едва ли ще ги разбере безъ лексиконъ и разяснения.

 

 

114

 

Позорище (театръ),

глумец (актеръ),

комад (пиеса),

озбильан (сериозенъ),

прича (приказка),

прилика (поводъ),

догаджај (събитие),

доба (време, епоха),

сав (всичкий),

због (за, зарадъ),

деоба (дѣлба),

читаоци (читатели),

радионница (работница, заведение),

отаџбина (отечество),

посао (занятие, работа),

гвожге (желѣзо),

јадне (клѣти),

правац (направление),

падина (долина),

ружно (грозно),

сточѫрство (скотоводство),

льубав (любовь),

обелоданьиванье (изваждвние на явѣ),

доиста (наистиннѫ),

врлина (добродѣтель),

пажньа (внимание),

натраг (назадъ),

вольим (обичамъ),

суво (сухо),

лабуд (лебедь),

они бацају (хвьрлятъ),

криоци (обятия),

хальина (дрѣха),

роба (стока),

стока (жива стока),

црноманьаст (черноокъ),

брига (грижа),

баците (хвьрлете),

порез (данъкъ),

газда (домовладика),

ствар (вѣщь),

растера (прогони),

чувен (прочутъ, славенъ),

дугачки (дълъгъ),

бркови (мустаци),

ватрен (огненъ),

шальив (шакаджии́),

тьрговац на гласу (прочутъ тьрговецъ),

лагано (медленно),

тренутакъ (мигъ, моментъ),

загонетка (загадка),

устанак (възстание),

ћутльив (мълчаливъ),

морам (длъженъ сьмь, трѣба),

реп (опашка),

вальа (струва, чини),

вальано (добро),

снага (сила),

каштиговали (наказали),

дакле (слѣдователно),

баш (тъкмо),

поуздани (прѣдани, вѣрни),

стас (ръстъ),

прави (истински, сѫщи),

кецельа (прѣстилка),

удата (женена),

доцније (по-късно, по-сетнѣ),

тежак (земледѣлецъ),

ђак (ученикъ),

утицај (влияние),

шешир (капела),

гомила (купъ),

танета (крушуми),

спрема (приготовление),

корак (крачка),

башга (градина),

жут (желтъ),

трешньм (череши),

санак (сънчецъ),

сто (столъ),

спольашньа (външна),

обал (брѣгъ),

сречно (честито),

намештај (мобили),

постанье (происхождение, начало),

станье (състояние),

купатило (баня),

свечано (празднично).

 

Колкото до количеството на турски думи въ сьрбский язикъ, то най-добрѣ може да се види изъ слѣдующитѣ откъсляци :

 

«У горньеј млави, у оно неколкихъ херскихъ села вићау се на мужкима црвени джемадани, везене јаке

 

 

115

 

«Абаджије, бояджије и терзије обично су льуди са села, кои су научили свој занат у вароши, или и где на селу, па га раде иди у дугьану, или иду од куке до куке те режу и шију. Само бояджиј имају своје дукьане, а не иду по кукьама. Земдьане суде, цигльу и керемиду, граде и жегу лончари и керемедари, щъ су родом назвише из турске. Дрвено посуде, као кашике, заструге, карлице, корита, вретена, коленике и другу урутку за разбое, граде цигане.

 

Суде за пиће, бурад, чаброве, каце, граде сами сельаци, као год и плугове, кола, саонице и све дрвене алатльике.

 

Има льуди, који говоре да је наш сельак сада осиротео и оголео. Да је осиротео према прегьашньем ја не знам без точнијега упорегеньа али сам готов да верујем да је оголео. Преће сельак, обучен, наоружан, на коньу, с дугом пушком о рамену, с пиштольем за појасом, а о забуци с паромъ везених рукавица, — беше слика, на којој је оку било мило уставити се; а данас, у кошульици, ма и дугачкој, опасан појасичем танким као подвезица ; с дорамком иди и без ньега, без тозлука, с чарапама, па још некад и срозанима, у опанцима, — он је ону прегьашньу слику измѣнио и онаказио. Је ли то немащина или мода, не могу управо да пресудим».

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]