7. Проф. д-р Петър Шапкарев, Македонски научен институт - Възникване и главни направления на бъдеща дейност
 

Македонският научен институт в София е създаден на 21 декември 1923 година от ентусиазирани представители на македонската интелигенция в София. Между тях са изтъкнати български учени, писатели, художници.

103

общественици и културни дейци, бежанци от Македония, като професорите Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Иван Георгов, Йордан Иванов, Никола Милев, Любомир Милетич, Димитър Мишайков, Александър Станишев и др.. писателите Йордан Бадев, Георги Баджаров, Симеон Радев и др., публицистите Тома Карайовов, Иван Каранджулов, Данаил Крапчев, Георги Кулишев, Андрей Ляпчев и други още дейци на културата от онова време.

Със своята дейност институтът се превръща в солиден научен и културен център, в който се развива завидна научна дейност, получила всеобщо признание в страната и в чужбина. Издаваното от него тримесечно списание “Македонски преглед” е едно от най-солидните и значими научни издания в България. В неговото списване участвуват почти всички български учени, специалисти в областта на историята, етнографията, фолклора, географията, правото и други обществени науки. Институтът издава и редица други публикации от български и чуждестранни автори, свързани с просветните и революционните борби на българите в Македония и отстояване на истината за българската принадлежност на населението там, с културните и националните ценности в тази част от българските земи - люлка на Българското възраждане. През време на своето съществувание Институтът издава 13 годишнини на тримесечното списание „Македонски преглед” с общо 54 книжки по 8-10 печатни коли. През същия период се издават 15 тома ценни книги на наши и чужди автори и на различни езици, свързани с македонския въпрос. Издават се две поредици: „Материали за историята на македонското освободително движение” - 11 книги - и „Македонска библиотека” - 18 книги. Институтът установява ценни международни връзки с редица научни и културни учреждения и институти в чужбина, сред които се ползва с голям авторитет.

След края на Втората световна война патриотичната научна дейност на Института се прекратява. Под влиянието на възприетата политика от Българската комунистическа партия по македонския въпрос правителството закрива Македонския научен институт през 1947 година. Тогава се извършва и невероятното престъпление - цялата библиотека и уникалният архив на института заедно със саркофага с костите на Гоце Делчев се изпращат в Скопие. Така един светилник на българската правда угасва.

След 10 ноември 1989 година се създадоха благоприятни условия за възстановяване на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Една от основните задачи на съюза, вписани в неговия устав, бе възстановяването на Македонския научен институт. Във връзка с това управителният съвет на съюза в заседанието си от 5 април 1990 година (протокол № 12) възстанови института и определи за временното му ръководство една тричленна комисия.

На 3 май 1990 г. се свика общо събрание на възстановения Македонски научен институт. В него участвуваха изтъкнати български учени и общественици - бежанци от Македония и техните потомци, представители на бележити български родове от Македония, други български учени и общественици, работещи по проблемите на Македония. Между тях са акад. Христо Христов, акад. Веселин Хаджиниколов, чл. кор. Т. Мирчева, професорите Б. Яновски, Добрин Мичев, Д. Дойнов, В. Гюзелев, П. Коледаров, В. Трайков, Л. Панайотов, П. Шапкарев, Ив. Кочев, М. Янакиев, доцентите Д. Гоцев, С. Германов, Л. Първанов, Мария Александрова, Христо Матов, Т. Радев, К. Църнушанов, Д. Димов, Ив. Александров и други. Събранието прие устава и избра ръководните органи на института: управителен съвет и научен съвет от 21 души.

На 21 юни институтът бе регистриран в Софийския градски съд. Целите на Македонския научен институт, утвърдени с неговия устав са следните: да работи за духовното единство на всички българи; да осведомява общественото мнение в страната и в чужбина със средствата на научната документация за насилствената денационализация на българското население в Македония; да разобличава фалшификациите на историческото минало и да разкрива характера на националноосвободителното движение и просветителската

104

дейност на българите в Македония; да проучва историята, етнографията, фолклора, културата на Македония; да събира, систематизира, съхранява и съдействува за проучването и публикуването на материали, свързани с историята и живота на българите в и от Македония; да издава научни периодически списания и друга научна и научнопопулярна литература, свързани с целите на института; да организира и да участвува в организирането на научни конференции, симпозиуми, семинари и пр.

Научната дейност на института се извършва в следните направления, организационно оформени в творчески секции: история, филология, етнография, право и дипломатика. Разработените теми се публикуват в периодичния печат на институти или в отделни монографични издания. Тематичният план за дейността на института се свързва непосредствено с издателския план.

Издателската дейност на института обхваща:

А. Тримесечното списание „Македонски преглед”, орган на института и продължител на списанието със същото наименование, издавано от разтурения през 1947 година Македонски научен институт. Списанието ще започне да излиза от началото на идната година. Сега се работи по приготвянето на първа книжка. Обемът на всяка от тях ще бъде по 8 до 10 печатни коли, т. е. по около 160 страници. В него ще бъдат публикувани статии от всички тематични направления от научноизследователската дейност на института.

Б. Отделни монографични публикации, свързани с тематиката на института. Автори на тези книги ще бъдат членове на института или добри специалисти извън неговия състав.

В. Издаване на поредици от книги, посветени на определена тематика.

Г. Издаване и преиздаване на мемоарна и друга документална литература - оригинална или преводна, - свързана с освободителните борби на македонските българи.

В института ще се извършва и събирателска дейност, като се организира специализиран архив, свързан с проблемите на Македония, и специализирана библиотека по македонския въпрос.

Финансовите средства, осигуряващи дейността на института, се набират от субсидии от Съюза на македонските културно-просветни дружества в България и други организации и учреждения, помощи от дарители - частни лица предимно от средите на македонската емиграция у нас и в чужбина, - от изданията на института и други източници.

Македонският научен институт с право очаква пълна подкрепа -морална и материална - от цялата българска общественост при провеждане на своята народополезна научна и просветителска дейност.
 

[Previous] [Next]
[Back]