3. Коста Църнушанов. Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед”
 

Академик Любомир Милетич е постоянен редактор на списание „Македонски преглед” от трета книжка на първата годишнина, т. е. от 1925 година, до края на живота си - до 1.VI. 1937 г. А това означава, че „Македонски преглед” носи в най-голяма степен духа на своя редактор. Това особено много личи от отпечатаните в списанието негови студии и статии, на брой 32, и рецензии и отзиви, на брой 136. Както се вижда, в редактираните от него 10 годишнини, или 42 книжки, са поместени 168 заглавия, или средно на книжка по 4,2. Той участвува във всяка книжка на списанието.

Погледнем ли размера и съдържанието на 32-те му статии, възлизащи на 430 страници, веднага ще разберем естеството на научната му дейност в областта на езика, историята, географията, етнографията и фолклора на македонските българи, както и делото на чуждестранните авторитети във връзка със същите области. Ето няколко заглавия като кратка илюстрация на казаното:

1. Прилагателните членни форми в старобългарския език (VIII.2).

2. Към особеностите на гевгелийския гозор (VIII-2).

3. Към историята на българското аналитично склонение (IX- 3 и 4)

4. Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун (X - 1 и 2).

5. Професор Александър Белич продължава да изопачава науката.

6. Македонските българи и сърбите (V - 4) - цели 38 страници.

7. Сватбени обичаи в Ениджевардарско (II - 1) и пр., и пр.

Всички тези трудове са писани обективно, научно аргументирани, със спокоен тон, подобаващ на безпристрастен учен.

Същите качества показва той и в рецензиите си - особено върху ненаучните писания на сръбски и чуждестранни учени от рода на сръбските професори Белич, Джерич, Цвийч, Ивкович, Анастасиевич, Тихомир Джорджевич и пр. или на другите чуждестранни автори, като немеца Херман Вендел, русина Ястребов, французите Лондър, Периго, Дебрай, румънеца Йорга и пр. За пример да вземем Вендел - книгите му „Борбата на южните славяни за единство и свобода” и „От Марибор до Битоля”, на които Милетич е посветил две големи рецензии, справяйки се с огромния брой страници - общо 1100. В тези две книги Вендел открито застава зад сръбската теза, че македонските славяни са лишени ог народностно съзнание и може от тях да се получат и сърби, и българи (тезата на Цвийч). При това Вендел показва най-обидно отношение към България и българския народ. Милетич подлага на задълбочен анализ всичките му просръбски и лишени от научна стойност твърдения и го изобличава по всички пунктове като пълен невежа в познаването на историята на южните славяни, като повърхностен наблюдател на македонските проблеми и като открит агент ма сръбската национализаторска политика по всичките й направления: срещу Българската екзархия (която побългарявала Македония), срещу ВМОРО и в подкрепа на националното пораженство на българи като Коста Тодоров... Критиката на Милетич е съкрушителна: оборва без остатък всичките извращения иа сръбския агент.

80

В същия дух са рецензиите на Милетич и срещу другите лъжеучени.

От друга страна, той най-внимателно проследява научния принос на редица учени - наши и чуждестранни - за разкриване истината за македонските българи. За пример от домашните автори ще споменем книгата на д-р Никола В. Михов “Чужди писатели за македонските българи в XVIII и XIX век”. От нея Милетич дава ценни извадки и резюмета, за да послужат за справки на по-широк кръг читатели. По тоя начин той проследява огромен брой творби на български автори, като изтъква достойнствата им или сочи пропуските и по-нататъшните задачи на изследване.

От чуждестранните бележити учени, които Милетич рецензира и преценява като заслужили за науката, ще посочим Леонхард Шулце с книгата му „Македония - ландшафт унд културбилдер”. Милетич дава напълно положителна оценка на тоя труд като „твърде важен принос към научната географска и етнографска литература касателно Македония”. След това в 16 страници подробно разглежда главните моменти на тоя принос и дава пълна представа за стойността на съчинението чрез цитати, от които личи пълната истина и правда за българщината в Македония.

По същия начин проследява и оценява около 130 български и чуждестранни творби. Читателят се удивлява от огромната ерудиция на рецензента, защото оценките му се отнасят за съчинения на много езици: немски, френски, английски, руски, чешки, полски, сръбско-хърватски, румънски, италиански. Човек се смайва, като дори само от бегъл поглед види, че това са хиляди страници на чужд език, внимателно прочетени и преценени от гледна точка на тяхната обективна стойност. Като вземем предвид и съответните съчинения на българските автори, оставаме поразени от изумителната трудоспособност и компетентност на Милетич. Към това се прибавя и четенето и редактирането на десетте годишнини на списанието с неговите 42 книжки, всяка от по 10-12 печатни коли, включващи и резюмета на френски език. Всичко това - сумарно казано - възлиза на 7200 страници. Под острия и задълбочен редакторски поглед на Милетич са минали 273 статии (включително и неговите) и 350 рецензии (включително и неговите).

Представата ни за достойнствата на списанието като трибуна на научната мисъл за Македония се закръгля от публикуваните фолклорни материали: песни, приказки, пословици, описания на годежни и сватбени обичаи и други битови прояви в Марихово, Гевгелийско, Костурско, Кукушко, Дойранско, Охрид и др. от редица автори - Христов, Рачев, Деляков.

Всичко това е редактирано и направлявано и е дало физиономията на „Македонски преглед” като авторитетно списание с висока стойност и със световна известност. Проф. Ив. Снегаров го нарича „прожектор, който разпръсваше изкуствената тъмнина над Македония и откриваше истинския лик на нейното население.” [1]

И наистина, за пълното постигане на поставените цели Милетич е използувал огромния си авторитет сред учения свят у нас и в чужбина и е успял да привлече за сътрудничество около 110 български и чуждестранни автори само за десетте годишнини, които е редактирал. Между тях личат именитите български учени Стоян Романски, Иван Снегаров, Васил Златарски, Никола Благоев, Петър Мутафчиев, Йордан Иванов, Владимир Алексиев, Гавраил Кацаров, Петър Ников, Иван Георгов, Иван Шишманов, Кръстьо Миятев, Георги Генов, Стефан Младенов, Боню Цонев, В. Бешевлиев, А. Иширков, Михаил Арнаудов, Ал. Балабанов, Жеко Радев, Петър Чилев, Борис Йоцов, Йордан Трифонов, Иван Пенаков, Н. А. Мушмов, Христо Вакарелски, Ив. Хаджов, и пр., а от младите тогава негови ученици и последователи - Кирил Мирчев, Петър Динеков, Иван Леков, Д. Крънджалов, Иван Дуйчев, Димитър Яранов, Кирил Младенов и пр., и пр. - общо около 100 души. Повечето от тях срещаме с по няколко труда. Особено впечатление с участието си правят Романски - с 18
 

1. Помен за проф Л. Милетич, С., 1931, с. 50.

81

статии и 37 рецензии, Иван Снегаров - с 21 статии и една рецензия, Димитър Яранов - с 10 статии и 30 рецензии, следвани от десетки други с по 10, 7, 5 и пр. статии.

В списанието са участвували и редица чуждестранни автори, като А. Селищев, Леон Ламуш, М. Попруженко, Н. Сурин, М. Мякотин, М. Сперански, Николай Державин, Г. Ильински, Гейза Фехер и - косвено - Ватрослав Ягич чрез публикуването на неговите твърде ценни писма до Милетич.

Имайки всичко това предвид, можем спокойно да кажем, че проф. Милетич е превърнал списание „Македонски преглед” в научна трибуна от най-висок ранг. То е богата съкровищница на необорими истини за българския народ в Македония и същевременно бойно поле за тяхната защита. За това в него е направен обстоен преглед на почти всички писания за Македония от най-старо до най-ново време, като е дадена преоценка на тяхната стойност от гледна точка на обективната наука.

Завършил с грамаден успех десетте годишнини на списанието и започнал да подготвя единадесетата, Милетич неочаквано изпуска перото, като оставя кормилото в ръцете на своите последователи, почитатели и ученици. Това се вижда ясно в следващите годишнини - XI, XII и XIII, в които покрай верния сподвижник на Милетич проф. Снегаров се изправят фигурите на неговите ученици Кирил Мирчев, Петър Динеков, Кирил Младенов, Михаил Ковачев, младия тогава историк Иван Дуйчев, географът Димитър Яранов и други.

Духът на Милетич е отразен и в изданията на Македонския научен институт, на който той остана до края на живота си председател.

Работата над всички тези издания, възлизащи на 3140 страници, представя буйни странични изблици на творческата воля на Милетич, непобираща се в рамките на „Македонски преглед”, но разгъната в духа на неговата програма. Работейки редовно по 14 часа на денонощие, той до последния си дъх стои наведен над новите страници на списанието и следващите запланувани издания на института. За това имаме вълнуващ разказ от неговия верен приятел - многозаслужилия за Македония инженер Христо Станишев:

„На 4 май той ме повика чрез зетя си Начо Букурещлиев. Веднага отидох. Намерих го на легло. Той бе получил слаб удар и лявата му ръка бе схваната. Но с твърда вяра ми разправяше, че това е нищо, защото с дясната си ръка ще може да пише и ще успее да завърши няколко спешни студии, които бе захванал... Безпокоеше се много дали ще има в печатницата достатъчно ударения за предадените да се набират статии за книга първа от единадесетата годишнина на „Македонски преглед”, и настояваше да му донесат коректурите. Неговата мисъл бе непрестанно обзета от предстоящата му работа. За доброто на България, за Македония, за бъдещето на целокупното отечество...” [2]

В тази характеристика е даден целият духовен образ на академик Любомир Милетич като автор и като редактор на сп. „Македонски преглед” и на всички издания на Македонския научен институт.
 

2. Сп. “Илюстрация “Илинден”, кн. 86, с. 8.
 

[Previous] [Next]
[Back]