1. Проф. Стоян Петров. Любомир Милетич - именит учен, пламенен патриот и бранител на българщината
 

На 27 ноември се отбеляза една позорна годишнина в новата ни история - подписването на Ньойския договор през 1919 г. По времето, когато на България несправедливо е нанесен нов тежък удар, се понася един мъжествен глас, за да стопли душите и сърцата на преживелите тази несправедливост наши съотечественици, дали стотици хиляди жертви, понесли толкова несгоди и страдания и в края на краищата изправени пред национална катастрофа и чудовищни финансови и икономически задължения и последици.

70

Това е гласът на големия българин Любомир Милетич, който точно в този трагичен момент отпечатва на български, английски и френски своята поредна ценна и навременна книга „Македония в образи”, с патетичен увод, написан от самия него. С книгата си той се обръща не само към българите, но и към общественото мнение на Европа и света и преди всичко към чедата на Македония и към прокудените българи, останали извън пределите на държавата ни. Неговият мъжествен и мъдър глас зовеше и приканваше да не се изпада в униние, да не се пада на колене, че има нещо по-силно от клаузите на един натрапен и безчовечен договор, че македонските българи „са надъхани със силно народностно съзнание, поради което се чувствуват неразделна част от българския народ: борили са се и много са страдали заради българската си народна идея и са дали безброй жертви и доказателства за безпримерен героизъм и идеализъм в стремежа си за народно обединение”... Като се спира на Берлинския конгрес през 1878 г., когато Македония е откъсната от общото й отечество... видният учен и пламенен патриот продължава: „От тая фатална дата започва същинската македонска кървава трагедия, която още не е завършена. Нито тридесетгодишната революционна борба на македонците, нито трите водени поредни войни от България не стигнаха да се изкупи избавлението на поробена Македония, да се разбият козните на алчните й съседи от север и юг...” (виж увода на книгата).

В тези думи се долавя голямата болка на един знаменит български учен и патриот, но в тях има и мъжество, и голяма вяра, която влива е сърцата на хората патриотична гордост и оптимизъм.

За съжаление, не по вина на хилядите обикновени хора у нас името на Милетич бе забравено през последните десетилетия, когато малко се говореше и правеше и по македонския въпрос. Тази нихилистична несправедливост беше единствено по вина на шепата фактори, които си играеха с политиката и съдбините на народа ни, без да се ръководят от интересите на отечеството ни и на нашите братя и сестри, останали да живеят извън границите на България.

Сега, в условията на започналото коренно преустройство на обществения живот, се извършва едно истинско преоткриване на научното наследство и приносите на този забележителен син на България.

В последно време се появиха нови трудове, студии и множество статии по македонския въпрос и във връзка с това все по-често се среща и споменава името на Милетич. Среща се то и в издадените вече ценни сборници с документи за развитието и целите на борбата за освобождението на Македония и Одринско.

Всичко това спомогна името на Любомир Милетич отново да заеме своето достойно място в научните изследвания, след като до неотдавна то бе оставено в сянка, както и имената на много други достойни синове на България.

Да заеме важното и достойно за него място в науката и обществения живот на България на Любомир Милетич помагат преди всичко личните му интелектуални и морални качества, но и острата наблюдателност да прозира истините в живота, да ги анализира и свързва помежду им и да достига след това и до най-правилните и с голямо обществено значение оценки.

Още като юноша той мечтае да стане учен и по-късно наистина постига мечтата си. Но това не го задоволява. Той не се затваря в тесния кабинет на учения, а тръгва по широкия свят не само да търси истините, но и да се бори за тях. Пътува по българската земя, за да търси и открива всичко онова в езика, песните, носиите, орнаментите, обичаите, което сплотява Мизия, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини в едно монолитно цяло, за да го показва на народа и да го сплотява и буди неговото национално съзнание и самочувствие, а на света - за да знае и помни, че има един народ там, на Балканите - българския народ, - чиито законни права да живее свободно и свободно да изгражда своята култура трябва да се зачитат.

В своите странствувания из родната земя с файтон или пеша неговите пътища се пресичат с пътищата на българските войводи и революционери, с потайните пътеки на Гоце Делчев и Даме Груев, на Борис Сарафов и Тодор

71

Александров и на още много други борци за свободата на Македония и Одринско. Така Милетич влиза в редовете на македоно-одринското освободително движение, но се сражава не с пистолет в ръка, а с перо и слово. С Любомир Милетич се съветват, от него се учат, но него го пазят и не го хвърлят с открити гърди срещу огъня, защото той е ценен и необходим мислител и тактик, който борави със солидните и неопровержими аргументи на науката, политиката и юридическите закони; ценен и необходим е той при вземане на решения от най-важен вътрешен и международен аспект. Той е посветен във всичко. Това се дължи на голямото доверие, спечелено с честността, безкористността, с ботевския патриотизъм, и затова на него се възлагат и много други отговорни задачи. Той има право да се среща еднакво с всички войводи, застъпващи различни крила и гледища за стратегията и тактиката на борбата. Не един път изпълнява и ролята на помирител между опонентите на принципни, но за съжаление често и на безпринципни позиции, породени от амбиции за водачество и лични или групови пристрастия. На него неведнъж се възлага и ролята на парламентьор и информатор на редица отговорни официални и неофициални срещи и мисии при видни европейски политически дейци тогава, когато предстои да се решават най-важни за България и революционното дело въпроси.

Законните права на македонското българско население за свобода и самоопределение е голяма и необятна тема, която запълва живота и дейността на Милетич като учен и гражданин в продължение на повече от половин век. Колкото повече обикваше родината си и нейните самоотвержени борци и защитници, толкова по-ясно откриваше откъде идват злините и нещастията на България и българите в Македония и Одринско. И без отдих той пишеше книги за страданията на сънародниците ни отвъд Струма и Места, в Беломорска Тракия и Одринско, за да буди националната съвест на идните поколения, да не забравят и те своите задължения към онеправданите си съотечественици. Всичко това, разбира се, няма нищо общо с тесногръдия национализъм. Не са ли със същата стойност и значение думите на Левски, изказани през 1871 г.: „И ний сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония”; или думите на неговия ученик и последовател Гоце Делчев: „Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество...” (1900 г.)

Още с образуването на първите емигрантски дружества и Върховния комитет Милетич става активен член и участник в тяхната дейност и така навлиза в самото македонско революционно-освободително движение. На Третия конгрес в София той вече застъпва гледището, че главното условие за успеха на борбата е да се действува не разединено... а да се постигне единство, единомислие и единодействие. И тази позиция той упорито и последователно защитава и по-късно.

Поставянето на македонската тематика и проблематика в центъра на научната си и обществена дейност Любомир Милетич обяснява в словото си на юбилейното тържество в университета през 1933 г.: „При научната работа, която ни се наложи поради нещастно завършилите за българския народ политически събития, сме принудени често да спорим и да доказваме... че македонските славяни са също така българи, каквито са и славяните от Тракия и Северна България, че съобразно с този факт границите на българския език и на българската народност също така са научно установени...”

Участник и свидетел на революционните събития, на целия комплекс от фактори и подмолни сили в движението, Милетич с душевна покруса и мъка изживява погрома на Илинденското въстание, след като само няколко месеца преди това той заедно с други македонски революционери написва апела до македонските дружества в България - да се тури край на междуособиците и разприте, - като се посочват и съображенията за това и взетите решения:

72

“Защото политическите събития, засягащи нашите поробени братя в Македония и Одринско, са толкова съдбоносни сега, щото всеки антагонизъм между македоно-одринските дейци е повече от грешен и престъпен...

Защото едно братско обединение на всички македонски борци ще стопли силно сърцата на робите и ще въздействува много върху държавите, които са се заели да подобрят тежката съдба на Македония и Одринско...

Защото Македония и Одринско днес се намират в открита война със своя тиранин, а в такива изключителни случаи да се жертвуват обществените интереси за личните амбиции значело би да се върши престъпление, което граничи с измяна към интересите на поробените братя...” [1]

Борбата не стихва, гинат ценни ръководни дейци, на смяна идват нови революционери, менят се ръководства и организации, създават се нови комитети, но уважението и доверието към Любомир Милетич не намаляват. Той е ценен като съветник и верен и далновиден деец на освободителното движение. Такъв остава той до сетния си ден. През целия си живот поставя народните интереси над своите лични интереси, дела и изгоди.

Както в живота, така и в науката Милетич има всестранни интереси и поради това той е учен от нов тип; той тръгва от наблюдението и опита, но за да стигне до съжденията и формулировките, използува всички свои знания и знанията на другите, като се опира на широка интердисциплинарна основа. Когато изучава например езикови или етнографско-етноложки проблеми, той задължително проверява всичко на място, което го довежда и до оригиналните му открития. Това негово качество е било високо ценено от най-видните европейски учени слависти от неговото поколение, които са го подпомагали финансово за пътуванията му, а след това са печатали неговите изследвания в най-авторитетни славистични издания...

От фотографиите и портретите, които сме виждали, лицето на именития учен и пламенен защитник на българщината издава спокойствие, мъдрост, вглъбеност. Когато пък проследим действията и бързата психическа реакция не само в онова, което го заобикаля, но и което вълнува и тревожи народа ни, се убеждаваме, че този образцов учен, радващ се на национално и международно уважение и признание, е надарен с далновидност и самокритичност. А ако си спомним, от друга страна, прозорливостта и желязната логика в неговото научно и литературно-публицистично наследство, виждаме, че  трудно не само да бъдат оборени неговите тези и твърдения, но че всичко това е причина те да запазят своето значение, тъй като острите проблеми от миналото по македонския въпрос остават нерешени до днес.

Нека заработим с общи усилия и сплотим всички учени, които милеят за България, да се включат като истински бранители на нацията и народа ни, преминал през толкова премеждия и дал толкова свидни жертви, да живее свободно и свободно да развива своята древна и самобитна култура.

Скоро, в 1993 г., се навършват 130 години от рождението на именития български учен и патриот академик Любомир Милетич, боен другар и съратник на Гоце Делчев, Даме Груев и на плеядата македонски революционери патриоти. Нека направим всичко, което е по силите ни, и да посрещнем тази годишнина с достойни творчески и патриотични дела в името на България.
 

1. Виж Писмо до македоно-одринските дружества в България. Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали С 1919 г., с. 223-227.
 

[Previous] [Next]
[Back]