12
БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ И ТЯХНАТА РОЛЯ В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ В КРАЯ НА XIX И ПРЕЗ XX ВЕК
Доц. Димитър Гоцев
В нашата историческа наука почти няма изследвания за ролята и мястото на българските учени в освободителните борби на македонските българи от един век насам. Известни сведения по този въпрос се срещат само в някои издания на българските организации от времето между двете световни войни.
Целта на настоящата статия е да хвърли бегъл поглед върху научната и обществената дейност на някои известни наши учени и преподаватели в Софийския университет .Св. Климент Охридски”, свързани пряко или косвено с освободителното дело в Македония и допринесли за изграждане на неговата идеология на научна основа.
Известно е. че още първите преподаватели в университета чрез излизащите първи наши научни списания, като “Български преглед”, “Периодическо списание”, “Сборник народни умотворения”, а по-късно “Годишник на Софийския университет” и пр., [1] в края на миналия век започват борби за научно осветляване, обосноваване и отстояване на българските национални интереси преди създаването на ВМОРО през 1893 г. в Солун [2]. Нещо повече, тази именно научна борба със сръбските и гръцките учени, споровете с тях по различни проблеми, свързани с Македония, до голяма степен създават идейните предпоставки за възникването на македоно-одринското революционно движение с неговите националноосвободителни програми и цели. [3]
Един от първите автори, посветили десетки студии и рецензии на тези
въпроси, е Димитър Матов от Велес, професор
1. Първите излизат още от края на 80-та и началото на 90-то години, а Годишникът на Софийския университет се появява през 1905 г.
2. Силянов, X. Освободителните борби... Т. 1, 23-43.
3. Пак там; срв. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали за създаването на ВМОРО.
12
по славянска филология във Висшето училище (1889-1897 г.). Няма сръбски и гръцки фалшификации по отношение на българската история или на българския език, появили се в началото на 90-те години на миналия век, на които той да не е направил аргументиран научен отговор със статия или критична рецензия. [4] В обобщен отговор на сръбските и гръцките учени, които още от това време фалшифицират нашата история, Д. Матов пише през 1895 г., че те са се заели с всички средства да доказват някакви свои права върху Македония, че там освен българи уж имало и сърби, и гърци, което ги поставяло и тях като наследници на Турция, и пр. Това тяхно желание обаче се осуетява от енергичното противодействие на цялото българско население в Македония, а също и от неопровержимите факти на науката. Ето защо, заключава авторът, сръбското и гръцкото правителство правят всичко възможно, за да не допуснат предвидените в чл. 23 от Берлинския договор реформи в Македония, докато те не бъдат готови за ефикасен съюз срещу България. [5]
Проф. Ал. Теодоров-Балан, българин от Бесарабия, първият ректор на Висшето
училище, също се занимава с националните проблеми от това време. В началото
на 90-те години той написва поредица от статии в защита на българския народ
и правото му на обединение, оспорвано в съседните страни [6].
В статията си „Где има българи?” той изтъква, че сред сръбските учени съществуват
няколко мнения за народността на населението в Македония. Едни пишат, че
то е по-близо до българите, други - по-близо до сърбите, а трети, че няма
национално съзнание. Последните две мнения, подчертава авторът, са свързани
със сръбските политически програми и завоевателни претенции към Македония.
Разбрали своето безсилие, сръбските учени, продължава Ал. Балан, се опитват
да заблуждават света, че българите чрез своята църква и училища са асимилирали
сърбите в Македония до такава степен, че те са забравили името, народността
и езика си и са приели да се наричат с робското име българи. С аргументи,
взети от редица сръбски и други чуждестранни учени, авторът разобличава
споменатите политически тези, като посочва, че населението в Македония
съществува и се е самоопределило като българско далеч преди да има Българска
екзархия,
4. Бълг. преглед, 1886. № 9-10, 55-75 (обширна статия на Л. Милетич, посветена на научното дело на Д. Матов).
5. Бълг. преглед, 1895, № 12, 52-73.
6. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали за сръбската и гръцката пропаганда в Македония в края на XIX и началото на XX в.
13
българска държава, училища, пропаганда и пр. [7]
Особен интерес представлява критичната рецензия на Ал. Балан срещу брошурата на Кръстьо П. Мисирков „За македонските работи” [8]. В брошурата си Кръстьо Мисирков, станал от ранна възраст жертва на великосръбската шовинистична пропаганда, публикува политическите теории на сръбския учен Ст. Новакович за македонизма, според които българите в Македония ще бъдат по-лесно посърбени, ако най-напред се обявят за “македонци” по народност [9]. Изтъквайки, че тези теории са добре познати от писанията на сръбските учени, проф. Ал. Балан обръща внимание на българските учени, дипломати и политици да проучат по-добре проповядвания от Мисирков сепаратизъм и аргументите му за това и да работят по-енергично за националното единство на българския народ, особено в Македония. [10]
През 1898 г. в Белград излиза брошурата на сръбския политик М. Милованович „За сръбско-българските отношения”. В нея също се прокарва познатата идея, че населението в Македония от векове наред е сръбско, но Българската екзархия го е побългарила. Сърбия според автора не може да се примири с мисълта Македония да се обедини с България. Затова призовава българските управляващи среди да се съгласят на дележ, като приемат долината на Вардар със Солун да се даде на Сърбия. Българското правителство и Екзархията, пише Милованович, трябва да убедят тамошното население, че е сръбско. Само така можело да се постигне едно сръбско-българско сближение. [11] В отговор проф. Балан изтъква, че на тая основа не може да се прави сближение между двата народа. Нито българското правителство, нито Екзархията биха могли да заповядват на македонците да се откажат от българската си националност за целите, предлагани от М. Милованович. Опасността от тези идеи обаче трябва да се има предвид от българска страна, заключава той. [12]
Отрано започва своята научна борба със сръбските фалшификации и проф.
Ст. Младенов, чийто родов корен е от замадните покрайнини. В статията си
“Въпросът за македонските говори и сръбските учени” той описва различните
писания,
7. Бълг. преглед 1895, № 7, 94-102.
8. Мисирков, К.П. За македонските работи. С., 1903.
9. Христов, X. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на XX век - Исторически преглед, 1979, № 3, 23-40.
10. Период, 1905, № 16, 780-833.
11. Милованович, М. Сръбско-бугарски односи. Белград, 1898.
12. Период, 1898, № 55-56, 269-295.
14
теории и претенции на редица учени от Белград към Македония. Стефан Младенов изтъква, че допреди известно време сръбските учени от кръга на М. Милоевич. Ст. Новакович, С. Гопчевич. Й. Цвиич и др. не са давали и дума да става, че говорите в Македония не са сръбски. Когато обаче, продължава Ст. Младенов, разбират, че учените слависти от всички страни не приемат тяхното становище и разглеждат македонските говори като български, те започват да лансират друга теза: македонците били особено славянско племе, а българското име там било “новонатрапено”. Използувайки нашироко трудовете на различни чуждестранни учени слависти, включително и на сръбски, авторът разобличава белградските учени, че не служат на науката, а проповядват завоевателните стремежи на сръбското кралство към Македония. [13]
В споровете срещу политическите тези, налагани в науката от сръбските учени по това време, активно участвува и проф. Ан. Иширков от Ловеч, преподавател по география и етнография в университета. През 1906 г. в Белград излиза книгата на Й. Цвиич „Проматранья о етнографии македонских словена”. В нея авторът застъпва становището, че славянското население в Македония представлявало „аморфна маса” без национално съзнание. Името българи, с което то само се нарича, според Й. Цвиич, не е национално име. Затова, изтъква той, от него могат да се създадат и българи, и сърби съобразно това, кой ще ги владее. [14] В студия-отговор Ан. Иширков подлага на остра научна критика тези несъстоятелни анти-български теории на Й. Цвиич, изтъквайки, че те са плод на пълно безсилие в науката и на търсене на политически концепции за аспирации към Македония. [15] През. 1907 г. Ан. Иширков публикува отделен труд върху етнографията на Македония, в който вече на една по-широка научна основа оборва всевъзможните антибългарски теории на различните сръбски учени. А малко по-късно, през 1915 г., излиза от печат и монографията му „Западните краища на българската земя - бележки и материали”. [16]
Поредица от статии върху историята на българите в Македония, техния
бит, култура, фолклор, обичаи и културно-политически борби в края на XIX
и началото на XX век
13. Период., 1884, № 9-10, 424-440.
14. Цвиић, Й. Проматрањя о етнографии македонских словена. Белград, 1906, 9-10.
15. Период., 1907, № 67, 469-520.
16. Иширков, А. Принос към етнографията на македонските славяни. С., 1907.
15
публикуват и редица други преподаватели във Висшето училище (Софийския университет).
Тодор Бурмов изследва проблемите на българската църковна история. Под заглавие „Българо-гръцката църковна разпра” той публикува цикъл от статии, обхващащ огромен период от XIX в. до създаването на независима българска църква през 1870 г. [17] Йордан Иванов, Д. Мирчев, Ив. Георгов и др. проучват възрожденските борби, личности и събития, развитието на българското национално дело в различните градове и райони в Македония и пр. [18]
Тези първоначални научни изследвания и публикации, в които на научна основа се поставят българските национални проблеми и се разобличават чуждите противобългарски съчинения, стават незаменимо оръжие в ръцете на ръководителите на ВМОРО в борбата им срещу опитите за чуждо културно-национално влияние сред българското население в Македония и Одринска Тракия. Всичко, което се публикува по това време в България за македонския въпрос, по различни пътища, главно чрез каналите на ВМОРО, пристига в Солун, Скопие и Битоля. Оттам чрез организационната поща се разпраща на окръжните комитети на ВМОРО, както и на голяма част от гимназиалните учители, посветени на делото [19]. От друга страна, революционните дейци, учителите в Македония и Одринско, на първо място възпитаниците на университета, оказват в различни случаи неоценима помощ на споменатите и на много други наши учени в техните изследвания, събиране на материали и пр., свързани с Македония и Одринско. [20]
Освен с чисто научна дейност имената на редица учени, преподаватели
в университета, са свързани и пряко с легалните прояви в националноосвободителното
движение. Най-известни в това отношение са професорите Л. Милетич, Ив.
Георгов, Й. Ковачев, Ал. Балан, Д. Агура, Д. Мирчев, а по-късно и много
други. [21]
18. Пак там; срв. Бълг. преглед Български народни умотворения. Год. СУ. 1888-1912 и пр.
19. ЦПА, Ф 226 (необработен). Документи и материали на ВМОРО; срв. Материали за историята на македонското освободително движение. Кн. 5, с 119. Там се съобщава, че през 1897 г. Й. Ковачев изпраща на И. Гарванов в Солун 100 екземпляра от брошура на ВМК срещу сръбската пропаганда в Македония.
21. Различни исторически, езиковедски и други документи, материали, културни паметници и пр., отнасящи се за българите в Македония и Одринско, събират и публикуват или представят на проф. Л. Милетич, Й. Иванов и А. Иширков, X. Матов, X. Попкоцев. Г. Петров, П. Попарсов, И. Гарванов, Н. Пушкаров и мною други революционни дейци и учители.
16
Още от възникването на революционното движение преподавателите от университета полагат усилия за укрепване и запазване на неговото единство, за преодоляване на възникващите различия между отделните дейци и течения в движението. Известно е, че Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) начело с проф. И. Ковачев и други учени има определена заслуга за помирението през 1897-1899 г. между дейците на ВМОРО и т.нар. Революционно братство. Така след дълги спорове около идеите и средствата на борба братството се саморазпуска и всички негови членове се вливат във Вътрешната организация. [22] След Горноджумайското въстание от 1902 г., когато отношенията между ВМОК и ВМОРО се обтягат, Л. Милетич и Ив. Георгов се заемат да помирят враждуващите дейци. Те провеждат няколко срещи с ръководителите на организациите Г. Делчев и ген. Иван Цончев. Докато преговорите продължават. ВМОРО взема решение за въстание и споровете отпадат. [23]
Любомир Милетич и Ив. Георгов са първите личности, които на 2 август 1903 г. от името на ВМОРО се явяват при министър-председателя и министър на външните работи Рачо Петров. Те подробно го осведомяват за това, което става в Македония и Одринско, като разменят мисли и за отношението на официална България към въстанието. [24] По време на въстанието много преподаватели от университета се поставят в услуга на Задграничното представителство на ВМОРО. Те помагат за набирането на доброволци и материали и за изпращането им във въстаналите райони. Посрещат ежедневно куриери със сведения, въз основа на които заедно със задграничните представители Хр. Матов и Хр. Татарчев издават „Бюлетин” за хода и развоя на въстаническите действия. [25]
През септември 1903 г. се навършват 15 години от откриването на Висшето
училище. Подготвя се тържествено чествуване. Във връзка с въстанието обаче
ректорското тяло отменя всички предвидени тържества, като се провеждат
само митинги и беседи, посветени на въстаналите българи в Македония и Одринско.
[26]
22. ЦПА, ф. 226 (необработен). Архив на МСД. Българските учени и македонският въпрос.
23. Силянов, X. Освободителните борби... Т. I. с. 127; срв. Пандев, К., Цит. съч.. 152-153.
24. ЦПА, ф. 226, А. Протогеров (необработен). Документи и материали на ВМОРО; срв. Илинден. Сборник, кн. 1, 1921, 36-37 (спомени на проф. Георгов).
26. Пак там; срв. Арнаудов. М. Цит. съч., с. 196.
17
В края на август 1903 г. по искане на ЦК на ВМОРО Л. Милетич и Ив. Георгов посещават няколко европейски столици - Петербург, Виена, Париж, Лондон - и други градове в чужбина, за да запознаят правителствата на великите сили с положението в Македония и Одринско и да настояват пред тях от името на ВМОРО да се застъпят енергично за прилагането на чл. 23 от Берлинския договор, т.е. за даването на автономия на двете български области. [27]
Освен официалната мисия в столиците на Европа Л. Милетич и Ив. Георгов се срещат с десетки учени, журналисти и общественици, пред които изнасят трагедията на въстаналите българи. Под тяхно въздействие в Петербург, Виена, Париж, Лондон, Прага и др. се създават благотворителни комитети, които събират и изпращат парични и други материални средства за подпомагане на останалите без подслон и възможност за препитание българи в Македония и Одринско. [28] Появата на стотици статии в европейския и американския печат в защита на борещите се македонски българи за освобождение от османско робство в известна степен е също дело на българските учени. Чрез своите изложения, статии и телеграми, публикувани в различни списания и вестници по света, те не само съобщават факти и сведения за Илинденско-Преображенското въстание, но и популяризират българската национална кауза сред широкото световно обществено мнение. [29]
След жестокото потушаване на въстанието десетки хиляди българи от Македония и Одринско пристигат като бежанци в свободните предели. В София се събират почти всички ръководни дейци и войводи на ВМОРО. Именно по това време, в края на 1903 г. и началото на 1904 г., проф. Л. Милетич извършва една огромна по обем и непреходна по съдържание и историческо значение научно-патриотична дейност, като юписва спомените на основните дейци на революционната организация. [30]
В периода 1905 до 1912 г. преподавателите в университета Л Мирчев, Ив.
Георгов. Л. Милетич, Ан. Иширков, Ал. Балабанов, Н Милев и други застават
начело на легалното македоно-одринско движение в България. Неизменен председател
на благотворителните братства е Л. Милетич. Чрез своите многобройни поделения
из всички градове на свободните български предели македоно-одринските благотворителни
братства по това време
27. Пак там. Документи и материали на ВМОРО.
29. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на ВМОРО.
18
събират огромни средства, които отиват в полза на ВМОРО. [31]
През 1906-1908 г. Софийският университет командирова неофициално проф. Й. Иванов с научни цели в Македония, В продължение на две години той обикаля областта и събира разнообразни научни сведения за историята, културата, бита и борбите на македонските българи от древността до началото на нашия век. През цялото време той е подпомаган всестранно в мисията си от дейците на ВМОРО. [32] В резултат на изследователската си работа Й. Иванов написва документалните трудове “Българите в Македония”, излязъл първоначално през 1915 г., а след сериозни допълнения преиздаден през 1917 г. и “Български старини из Македония”, обнародван през 1931 г. [33]
По повод обезоръжителната акция, предприета от младотурските власти над българското население през 1910 г., през ноември с. г. университетските професори също отправят изложение до правителствата на великите сили, в което се изтъква, че провежданата от младотурските власти политика на тайно и планомерно избиване на най-будните българи в Македония предизвиква възмущението не само на целия български народ, но и на европейското и на световното обществено мнение. В изложението се апелира към правителствата на великите сили отново да се заемат с разрешаването на македонския въпрос в духа на чл. 23 от Берлинския договор и решенията на Равелската среща между руския император Николай Втори и английския крал Едуард Седми, които предвиждат въвеждане на пълно автономно управление за българите в Македония и Одринско. [34]
Подобно изложение-протест до правителствата на великите сили професорите
от университета изпращат и по повод на масовите кланета, извършени от турските
власти над българите в Кочани и Щип през 1911 г. В него категорично се
подчертава, че избиването на невинни българи в Македония и Одринско изчерпва
търпението на българския народ и че ако великите сили не се намесят по
един бърз, ефикасен и енергичен начин, за да сложат край на тази безкрайна
кървава драма, той ще бъде принуден сам да търси пътища за защита на своите
сънародници. [35]
31. Пак там. срв. Силянов, Хр. Освободителните борби... Т. 2, 461-463.
32. Иванов, Й. Българските старини из Македония. С., 1931, с. 1.
33. ЦПА, ф. 226 (необработен). Архив на МСД. Бележки на Г. Баждаров. Българските учени и македонският въпрос.
34. Иванов, Й. Избрани произведения, в 2 т. Т.1. С., 1982 и мн. др.
35. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на македонските благотворителни братства. Изложението е подписано от проф. Л. Милетич, И. Георгов. Н. Милев, Й. Иванов и др.
19
По време на Балканската и Междусъюзническата война много студенти и преподаватели заминават за фронта. Други са мобилизирани в различни служби към главното командуване. Около 50 студенти, двама доценти, един асистент и няколко служители от университета намират своята смърт по бойните полета в Македония и Тракия. [36] Професорите Й. Иванов, Ив. Георгов, Л. Милетич, Ан. Иширков, Ал. Балан, Н. Милев и др, заедно с авангардните части на 7-а пехотна рилска дивизия пристигат в Солун още през октомври 1912 г. Тук участвуват в редактирането на издаваните от ЦК на ВМОРО вестници „България”, „Беломорец” и “Българин” [37]. Чрез тях се дава енергичен отпор на чуждите завоевателни стремежи към Македония, проявили се още в първите дни на Балканската война, когато България с цялата си армия воюва срещу основните турски сили в Тракия за общите съюзнически интереси. [38]
Започнала главно за освобождението на Македония и Одринска Тракия, войната поради различни причини завършва с катастрофа за българското национално обединение. По силата на Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Вардарска Македония е дадена на Сърбия, а Егейска - на Гърция. Започва се безогледна противобългарска пропаганда за спечелване на чуждото обществено мнение. [39] През юли 1913 г., когато гръцката армия опустошава и срива със земята стотици български села и гр. Кукуш, ректорът на Атинския университет изпраща телеграма до всички университети в света, в която на българската войска се приписват нечувани жестокости, извършени над гръцкото население в Егейска Македония и пр. [40] По този повод на 25 юли с. г. академичният съвет на Софийския университет провежда заседание, на което обсъжда гръцките клевети. В телеграма до ректорите на всички университети в света се розобличават измислиците на гръцките учени. [41]
На 15 септември 1913 г. академичният съвет отново провежда специално
заседание, на което се разглежда
36. Изложение-протест на македоно-одринските благотворителни братства от април 1912 г., 1-14. Апелът е подписан от Л. Милетич, И. Георгов, Й. Иванов и др.
37. Год. СУ. Офиц. отдел, 1913-1914, 131-134.
38. ЦПА, ф. 226. А. Протогеров (необработен). Документи и материали за сръбската и гръцката противобългарска пропаганда по време на войните.
39. Беломорец, № 1, № 2, № 4, № 7, № 10, № 12 и пр. Българин, № 1, № 3, № 4, № 9, № 15, № 17, Солун, ноем. 1912.
40. ЦПА, ф. 226. А. Протогеров (необработен). Документи и материали сръбската и гръцката противобългарска пропаганда по време на войните.
20
публикуваната от гръцките професори в Атинския университет брошура под заглавие „Българските насилия в Македония”. Българските учени категорично отхвърлят грубите и несъстоятелни лъжи и клевети, съдържащи се в тази брошура. В своя резолюция-изложение, предназначена за учените в света, те изнасят поредица от неопровержими факти и документи за масови погроми, убийства и прогонване на десетки хиляди българи от родните им места в Македония не от българската, а от гръцката армия. В изложението се изтъква, че десетки български села и градове са ограбени, опожарени и сринати със земята, а техните жители избити или прогонени в България. [42]
Тези взаимни обвинения между балканските съседи предизвикват международна анкета, която си поставя за цел да установи истината за извършените жестокости от армиите и властите на балканските страни по време на Балканската и Междусъюзническата война. Б анкетата участвуват десет световноизвестни учени. Тя се финансира от Международния фонд на американеца А. Карнеги. През 1914 г. анкетната комисия публикува своя доклад, известен в исторята като „Карнегиевата анкета по войните през 1912-1913 г.” [43] В него по един напълно безпристрастен начин се разглеждат етническите проблеми на Балканите, аспирациите на различни страни към отделни райони, а оттам и споровете между тях, които според заключенията на анкетната комисия са причина за разпадането на Балканския съюз и за войната между съюзниците. [44] В цялото изложение на анкетата се застъпва становището, че населението в Македония от векове е българско и че неговите борби и стремежи за обединение с България са естествени, справедливи и оправдани. Констатира се още, че Сърбия и Гърция наред с насилственото заграбване на Македония са извършили и нечувани престъпления над българското население в тази област. [45]
По този повод академичният съвет отправя благодарствен адрес до Карнеги
и всички учени, участници в анкетата. [46] Членовете
на анкетната комисия се запознават подробно и с материалите, събрани от
проф. Л. Милетич по този въпрос, които те приемат и признават като напълно
автентични и достоверни. [47]
42. Пак там; срв. Год. СУ. Офиц. отдел, 1913-1914, С., 47.
44. Карнегиевата анкета, С., 1914, с. 1-2 (български превод).
46. Цит. съч., 96-120, 220-240.
47. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на ВМОРО по време на войните; срв Год. СУ. Офиц. отдел. 1913-1914, с. 47.
21
Както след Илинденско-Преображенското въстание, така и сега Л. Милетич извършва едно огромно научно, благородно и родолюбиво дело. С помощта на дейци на ВМОРО той събира, обработва и систематизира хиляди факти и документи за престъпленията на окупаторите във Вардарска и Егейска Македония, извършени по време на балканските войни. Описва също трагичната съдба на българското население в Източна Тракия, попаднало отново в ръцете на турските поробители през юни 1913 г. Тези описания са публикувани по-късно в обемисти документални сборници, които и в наши дни служат като основни извори за изясняване на редица важни събития от новата история на българския народ и балканските взаимоотношения. [48]
През септември 1913 г. ЦК на ВМОРО изпраща професорите Л. Милетич, Ив. Георгов и Ал. Балабанов с дипломатическа мисия в чужбина. Те посещават Петербург, Виена, Париж и Лондон, където предават на правителствата на тези страни обширно изложение на ВМОРО. В него се настоява от името на българското население във Вардарска и Егейска Македония великите сили да ревизират несправедливия букурещки мирен договор и в името на трайния мир на Балканите да не се противопоставят на обединението на българския народ. Ако това по редица причини е невъзможно, тогава да съдействуват Македония да се обособи като автономна област под гаранцията на великите сили. [49] Навсякъде тримата делегати са приети със симпатии и съчувствие към исканията на ВМОРО, но без обещания за практическа подкрепа. [50] Единствено във Виена делегацията получава „уверение”, че Австро-Унгария подкрепя напълно борбата на македонските българи и че ще действува за ревизия на Букурещкия договор. [51]
По-съществени резултати професорите постигат сред свои колеги от различни
университети. Почти всички чуждестранни учени, с които те се срещат в европейските
столици, се обявяват с редица статии и публични изявления в полза на исканията
на българите в Македония. Всички изтъкват, че античовешки договори от рода
на букурещката неправда спрямо българския народ нямат право на живот. [52]
49. Милетич, Л. Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 г., С., 1929; Разорението на тракийските българи. С., 1918.
50. ЦПА, ф. 226. А. Протогеров (необработен). Документи и материали за дипломатическата дейност на ВМОРО в навечерието и по време на Първата световна война.
22
В навечерието и по време на Парижката мирна конференция след Първата световна война Л. Милетич, Й. Иванов и Н. Милев посещават Париж и Лондон, където полагат усилия чрез свои познати учени и общественици, познавачи на балканските и особено на българските национални проблеми, да се застъпят пред съответните правителства за едно справедливо решение на въпроса за Македония. Единият път е това да стане въз основа на националния принцип, прокламиран от американския президент Уилсън, като цяла Македония, населена с българи, остане в границите на българската държава. Вторият - да бъде обособена в отделна политическа единица под покровителството на великите сили. [53]
Под тяхно въздействие Леон Ламуш, Жорж Десбонд, братя Ноел и Чарлс Бъкстон, американският журналист Алберт Сониксен и др. правят официални изложения до своите правителства, в които категорично опровергават и отхвърлят сръбските и гръцките „аргументи” за някакви исторически и народностни права върху Македония, разпространявани сред делегациите, участвуващи на преговорите за мир. Всички те изтъкват, че са прекарали по няколко години в Македония, познават много добре не само македонския въпрос, но борбите и въжделенията на българското население там. Затова апелират към своите правителства в името на трайното разрешение на балканските проблеми мирната конференция да даде най-малко статут на автономно управление на българското население в Македония. [54] Чрез споменатите и много други чуждестранни учени и политически дейци българските учени правят опити да склонят меродавните кръгове на страните победителки, главно във Франция и Англия, да бъде допусната делегация на ВМОРО да изложи пред мирната конференция своето становище за разрешаване на македонския въпрос. [55]
В периода между двете световни войни, когато българската държава не
е в състояние с политически и дипломатически средства да защитава правата
на насилствено откъснатите българи. Софийският университет се превръща
и в негласен идейно-политически център на националноосвободителното движение
на поробените българи. Студентите от Вардарска и Егейска Македония. Тракия
и Добруджа получават пълна морална и в известна степен и материална подкрепа
на голяма
53. Пак там. В доклад на професорите за мисията им в чужбина се посочват редица политици и учени, които са се изказали в полза на исканията на македонските българи.
54. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на бежанските благотворителни организации.
23
част от професорското тяло, което им дава възможност да се организират и чрез специална културно-просветна и национално-възпитателна програма да създават нови кадри, за да продължават освободителното дело на своите деди и бащи. [56]
Редица учени и преподаватели в университета продължават да изпълняват своите функции на представители на ВМОРО в чужбина и да говорят от името на българите във Вардарска и Егейска Македония. Това са пак главно Л. Милетич, Н. Милев, Ал. Балабанов, Ив. Георгов, Ст. Младенов и др. [57] На всички международни научни конференции, симпозиуми и други форми, организирани по различни случаи в Прага през 1922 и 1926 г.; в Париж през 1925 и 1931 г.; във Виена през 1926 и 1933 г.; в Берлин през 1929 г.; в Лайпциг през 1927 и 1930 г. и пр. професорите от Алма матер изнасят и защитават със средствата и аргументите на науката истината за миналото, културата, езика и многовековната българска същност на преобладаващото население в Македония. Със статии и беседи те правят научноаргументирана защита и на самата националноосвободителна борба, която ВМОРО води по това време във Вардарска и Егейска Македония за национално самосъхранение и освобождение. [58]
Връхна точка в ангажирането на професорите от Софийския университет с националноосвободителното движение е създаването на Македонския научен институт. Тракийския научен институт. Добруджанския научен институт и Западнопокраинския научен институт. [59] През октомври 1923 г. формално, по инициатива на Щипското благотворително братство, в една от аудиториите на университета се събират десетки учени и преподаватели, писатели, видни революционни дейци, които слагат началото на Македонския научен институт. За действителни членове в него са избрани професорите Любомир Милетич, Иван Георгов, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Никола Милев, Димитър Мирчев, Йордан Иванов, Александър Балабанов, Иван Снегаров, Димитър Мишайков. По-късно и много други преподаватели стават негови членове. [60]
В устава на института, изработен от Л. Милетич, се изтъква, че неговата
цел ще бъде да спомага за изучаването
57. ЦПА, ф. 226 (необработен). Архив на МСД. Документи и материали на студентското дружество “Вардар” при Софийския университет, 1920-1934 г.
59. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на ВМОРО.
24
на езика, историята, етнографията на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да подготви една системна и подробна история на тези борби, да издава едно научно литературно списание, както и други трудове. [61]
Най-големи успехи научният институт постига чрез огромната научноизследователска и публицистична дейност на неговите редовни и доброволни сътрудници. Тя се осъществява чрез сп. “Македонски преглед”, което е официален орган на института. На неговите страници в известна степен е отразена научната дейност на голяма част от учените, преподаватели в Софийския университет. Няма област в историята, езикознанието, етнографията, фолклора, бита и пр. на македонските българи от древността до борбите им след Първата световна война, които да не са намерили място и научно осветление по страниците на сп. “Македонски преглед”. [62]
Особени заслуги има неговият главен редактор проф. Л. Милетич, който по това време е ректор на Софийския университет, председател на БАН, директор на Македонския научен институт. В продължение на около 10 години той публикува само на страниците на списанието 32 студии и статии, около 140 рецензии и отзиви на наши и чуждестранни публикации, свързани с различни проблеми от българската история и главно с Македония. [63] В тях той подлага на унищожителна критика политическите тези на сръбските учени Ал. Белич, В. Джорджевич, Й. Цвиич и др.. които целят да ограбят историята на българския народ. [64] Остро критикува също и отделни трудове и статии на някои европейски учени, които повече или по-малко имат неверни представи за положението в Македония. От друга страна, той рецензира и дава висока оценка на около 120 български и чуждестранни научни трудове, студии и статии, в които се изнася и защитава историческата истина за целокупния български народ. [65]
Подобно на Л. Милетич в списанието активно участвуват над 120 наши и
чуждестранни учени и публицисти. Между тях са професорите от университета
В. Златарски, Ив. Шишманов, М. Арнаудов, Ив. Георгов, Ан. Иширков, Й. Иванов,
Г. Кацаров,
61. Пак там. Македонският научен институт съществува до 1947 г.
62. Пак там. Документи и материали за създаването на Македонския научен институт.
63. Пак там. Доклад за дейността на Македонския научен институт до 1936 г. от А. Милетич; вж. също Македонски преглед. 1924-1941 г.
64. Македонски преглед, № 1 - 42.
65. ЦПА, ф 226 (необработен). Цит. доклад на Л. Милетич; също Македонски преглед № 4, 5, 7, 10, 16, 17, 20, 24, 35 и пр.
25
Ал. Балабанов, Христо Вакарелски. Ив. Дуйчев, Д. Яранов, Ст. Младенов. Д. Мирчев. Ив. Снегаров, Г. П. Генов, Ст. Романски, П. Пиков, Н. Колушев. Вл. Алексиев и др. [66]
Те превръщат сп. “Македонски преглед” в трибуна на научната мисъл за изясняване, защита и популяризиране сред българското и световното обществено мнение на историческата правда за македонските, а в известна степен и за тракийските, добруджанските българи и българите от Западните покрайнини, на тяхната борба за национално самосъхранение и освобождение.
Македонският научен институт издава цяла поредица от документални сборници, монографии и десетки научно-популярни книжки и брошури от серията “Македонска библиотека”. Между тях са заглавията на Л. Милетич “Освободителното движение в Македония и Одринско”, спомени и материали в 11 книги, издадени в периода 1925-1928 г. [67] Документи за противо-българските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 г. (1929); “Македония и македонските българи. Културно-исторически преглед” (1929). Следват трудовете на проф. Ив. Снегаров “История на Охридската архиепископия-патриаршия (от падането й под турците до нейното унищожение)” (1926); на проф. Ив. Георгов “Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и обществото на народите” (1925); на Хр. Силянов “Писма и изповеди на един четник” (1927); на Г. Баждаров “Македонският въпрос вчера и днес” (1925), “Из Македонската земя - впечатления и бележки” (1926); на К. Соларов “България и македонският въпрос. Причините за балканските войни” (1925), “Балканският съюз и освободителните войни през 1912-1913” (1926); на проф. Г. П. Генов “Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави)” (1929). “Ньойският договор и България” (1935), “Излазът на България от международно правно гледище” (1931); на Г. Кандиларов „Българските гимназии и основни училища в Солун” (1927) и т.н.
От трудовете на чуждестранните учени съществено значение имат трите книги на съветския езиковед А. Селишчев: „Полог и его болгарское население” (1929), „Славянское население в Албании” (1931) и “Македонские кондики XVI-XVIII веков”, публикувана две години по-късно (общо 1050 стр.). [68]
Софийският университет пряко подпомага създаването
67. Пак там; срв. Македонски преглед, кн. 1, 2, 6, 8, 10, 12, 15, 16, 17, 20, 21, 24, 26, 30, 31, 33, 35, 37, 39. 40-42, 45-47 и т.н.
68. През 1983 г. същите бяха публикувани фототипно под заглавие “Освободителното движение в Македония и Одринско - спомени и материали”.
26
на групи и комисии с научни цели към ръководствата на тракийските, добруджанските и западнопокраинските бежански организации. По инициатива на Изпълнителния комитет на Съю за на добруджанските благотворителни дружества през октомври 1932 г. се създава и Добруджански научен институт. [69] В него влизат професорите от университета Ст. Романски, Г. П. Генов, Ст. Младенов, Ан. Иширков, Б. Йоцов, П. Ников, П. Мутафчиев. Председател е М. Арнаудов. Заедно с тях в института работят редица писатели, журналисти и общественици, като Дора Габе, Антон Страшимиров, Йордан Йовков и много други. [70] Институтът си поставя като главна цел да изучава миналото и настоящето на българите в Добруджа и чрез разностранна международна дейност да спечели световното обществено мнение за освободителния идеал на добруджанските българи. [71]
Същите цели си поставя и Западнопокраинският научен институт. Създаден по инициатива на Върховния благотворителен съюз и на бежанците от Западните покрайнини, неговото начало се поставя през ноември 1932 г. Начело на института са проф. Ст. Младенов, Ан. Иширков, Г. П. Генов и други учени. [72]
Малко по-късно, през септември 1934 г., се създава и Тракийският научен институт. Той води началото си от т. нар. Редакционна комисия към Върховния изпълнителен комитет (ВИК) на тракийските бежански организации, образувана от няколко учени и от дейци на националноосвободителното движение в Тракия, възпитаници на университета. Между тях са Ан. Иширков, Ст. Младенов, Г. П. Генов, Л. Милетич, П. Мутафчиев, Ан. Разбойников, Ив. Алтънов, Ив. Орманджиев, Д. Николов, Хр. Караманджуков и др. [73] Тази комисия си поставя за цел да изучава историята, бита, езика и борбите на тракийските българи. До 1934 г. тя издава четири книги под заглавие „Тракийски сборник” [74]. Отделни нейни членове публикуват и самостоятелни научни трудове. [75]
Когато през 1934 г. правителството на деветнадесетомайците разтуря и
забранява всички легални и нелегални националноосвободителни организации,
незасегнати остават
69. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на бежанските благотворителни братства. Отчет за издателската дейност на Македонския научен институт от 1943 г.
71. Добруджа, № 155, 23 окт. 1932.
72. Пак там; също Варненски новини, № 3 490, март 1934.
73. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на бежанските благотворителни дружества. Институтът съществува до 1941 г.
75. Тракийски сборник. Кн. 1-2. С., 1930; кн. 3, 1932; кн. 4, 1933.
27
само научните институти. Тогава Редакционната комисия при ВИК на тракийските бежански организации се конституира в Тракийски научен институт. За председател е избран проф. Д. Михалчев. [76] Институтът продължава целите на Редакционната комисия - да изучава Тракия, да защитава и популяризира пред световното обществено мнение освободителната кауза на тракийските българи. [77]
Наред със своята многостранна научноизследователска дейност, свързана с българските национални проблеми, професорите от Софийския университет в продължение на повече от 20 години създават огромни библиотеки, научни архиви и етнографски сбирки към съответните институти. Най-богати са тези към Македонския научен институт [78]. Научните публикации и документалното наследство на посочените институти, грижливо събирани и възстановявани в наши дни, в много случаи служат като основни извори за изследване, изясняване и аргументиране на редица специфични въпроси от новата история на българския народ.
Освен посочената дейност в периода между двете световни войни споменатите
и други учени, преподаватели в Софийския университет вземат най-активно
участие в организирането и дейността на легалните бежански благотворителни
организации. На техни конгреси, конференции, съвещания и други форми професорите
изнасят доклади, беседи на различни теми и по определени въпроси. Те участвуват
в съставянето на стотици меморандуми, резолюции и апели на благотворителните
братства до великите сили, ОН и световното обществено мнение. В тях се
отстоява историческата истина за поробените българи и се посочва пътят
за правилното разрешаване на македонския, тракийския, добруджанския и западнопокраинския
въпрос. [79] В периода 1919-1941 г. тези български учени
провеждат повече от сто официални и неофициални срещи с учени, политици,
дипломати, писатели, журналисти, духовни лица и пр. от различни страни,
пред които
76. Николов, Д. Българите от Тракия и спогодбите на България с Гърция и Турция. Противобългарската политика на Анкара и Атина. С., 1928; Алтънков, И. България и тракийският въпрос пред конференциите в Лозана - Македонски преглед, 1925; Източният въпрос и нова Турция, с особен оглед към интересите ма България, С., 1926; Разбойников, А. Обезбългаряването на Западна Тракия, 1919-1924 г. С., 1940 г. и пр.
77. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на бежанските благотворителни дружества. Тракийският научен институт продължава да съществува и в наши дни.
78. Пак там; също Архив на Тракийския научен институт.
79. ЦПА, ф. 226 (необработен).
28
устно и чрез писмени изложения изнасят с научни аргументи истината за македонските, тракийските, добруджанските и западнопокраинските българи, защитават правото на тяхната борба за национално самосъхранение и освобождение. [80]
През време на режима на деветнадесетомайците споменатите научни институти остават единствените представители и защитници на поробените българи с научни средства. [81] Те стават символ на олицетворение на културно-националното единство на целокупния български народ. При започването на Втората световна война институтите активизират своята дейност. През август 1940 г. преподавателите в Софийския университет, членове на Македонския научен институт, изпращат обширни изложения до правителствата на великите сили относно разрешаването на македонския въпрос. [82] От името ни българите в Македония те изпращат меморандум до народния комисар на външните работи на СССР В. Молотов. В него се прави задълбочен и аналитичен исторически преглед на възникването и същността на македонския проблем. Изтъква се, че той се появява в резултат на разпокъсването на българския народ чрез няколко насилнически империалистически договора. Българите в Македония обаче никога не са се примирили с нито едно чуждо робство и десетилетия наред водят борба за своето самосъхранение и освобождение. Предвид на развиващите се международни събития, изтъква се в меморандума. Македонският научен институт се обръща с гореща молба към великия братски съветски народ и към неговите ръководители да се застъпят за справедливото разрешаване на македонския въпрос съобразно желанието на всички македонски българи за обединение на Македония с общата българска родина. [83]
През май 1941 г. университетските учени заедно с членовете на БАН отправят
изложение до правителствата и учените в цял свят относно Македония. В него
се изтъква, че в тези изключителни моменти, които засягат и съдбините на
българския народ, българските учени искат да изкажат своето становище по
тях. Възвръщането на Македония към България, подчертава се в изложението,
е исторически закономерно и справедливо дело, защото тя като географско-етническа
област е в органическа спойка с целостта на българското жизнено
80. Пак там; срв. Македония. Сборник от...док. № 38, 51, 53, 54, 55, 56, 68 и пр.
81. Пак там. Документи и материали на бежанските благотворителни организации.
83. Меморандум на Македонския научен институт до правителствата на Германия, Англия. Италия. Япония и др. от август 1940 г.
29
пространство в Югоизточна Европа. По силата на различни политически комбинации на великите сили и на балканските съседи, посочва се по-нататък, тя неведнъж е била откъсвана от общото българско тяло, а истината за тях - погазвана и пренебрегвана. Ето защо българските учени искат и този път да изнесат историческата истина, която е призната от всички видни, безпристрастни учени по света. Тази истина е, че в народностно отношение българското население в Македония е преобладаващо и че то никога не се е делило от останалите българи в Мизия и Тракия. Накрая в изложението се изтъква, че българските учени се обявяват против откъсването на части от Северна и Южна Македония - Тетовско и Костурско, - където живее компактно българско население. От тази и от всяка друга гледна точка, заключава се в текста, те трябва да се присъединят към Битолската област, съответно към българската държава, към която принадлежат открай време. [84]
Същите учени, по произход от всички български етнически области, преподаватели в Софийския университет и членове на БАН, на Македонския, Тракийския, Добруджанския и Западнопокраинския научен институт, полагат изключителни усилия за подготовката и откриването на Скопския университет през 1942-1943 г., като някои от тях стават и първите му преподаватели. [85] През 1941-1944 г. почти всички учени от Софийския университет правят всестранни научни проучвания в освободените области, като установяват българската историческа, културна и духовна същност на народите от древността насам. [86]
* * *
В заключение може категорично да подчертаем, че основната част от българските
учени десетилетия наред научно и обществено бяха свързани с националноосвободителното
движение на македонските, тракийските, добруджанските и западнопокраинските
българи. Десетилетия наред българските учени, обединени в Македонския,
Добруджанския, Тракийския и Западнопокраинския институт и благотворителни
дружества, с перо, слово и друга дейност отстояваха непоколебимо българските
национални идеали и националното единство на целокупния български народ.
84. Меморандум на МНИ до правителството на СССР от август 1940.
85. Изложение по днешното положение на македонската проблема от БАН и Софийския университет „Климент Охридски”. То е подписано от университетските професори М. Арнаудов, П. Мутафчиев, П. Стоянов, Г. Бончев, П Петров, А. Теодоров-Балан, И. Буршев, С. Батев, Г. П. Генов, Г. Колушки, Д. Михалчев, С Младенов, Н. Стоянов и др. на 18 май 1941 г.
86. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и материали на благотворителните братства.
30
Днешните български учени и цялата наша интелигенция има какво да се
поучат от своите предшественици, когато защитават националните проблеми
на българския народ.