Приноси къмъ историята на възстаническото движение въ Одринско (1896–1903). Кн. II. Борбата въ Бунаръ-Хисарския районъ

Ив. Орманджиевъ (съст.)

 

ПРЕДГОВОРЪ

 

 

Съгласно съ плана, набелязанъ въ предговора къмъ първа книга на „Приноси къмъ историята на възстаническото движение въ Одринско", настоящата втора книга изнася материяли за единъ районъ, които бѣ разположенъ най-близо до Цариградъ. Тоя районъ бѣше населенъ главно съ чуждонародно намъ население; поради това, той щѣше да играе важна роля въ борбата на тайната вѫтрешна македоно-одринска революционна организация, ако наддѣлѣеше въ нея тактиката за терористични акции, вмѣсто тактиката за народно възстание.

 

Въ подготовката на борбата въ Бунаръ-Хисарския районъ има два рѣзки периода. Предѣлътъ имъ е лѣтото на 1900 г., когато се създаде Керемидчиоглувата афера. До нея работѣха само легални хора, предимно учители; следъ нея, обаче, рѫководството мина въ рѫцетѣ на нелегални дейци и чети, на които легалнитѣ бѣха помощници.

 

Презъ първия периодъ района бѣ подготвенъ само идейно, и то поединично, когато презъ втория периодъ се мина къмъ масово организиране, а следъ конгреса на Петрова нива — и къмъ масово въорѫжаване. Последното стана съ голѣма бързина. Така бързо ставаше и масовото организиране. Резултатитѣ бѣха голѣми. Тѣ се обуславяха най-вече отъ възприемчивостьта и податливостьта на българитѣ въ тоя край. „Само при спомена за Бунаръ-Хисарско, пише ми Хр. Настевъ въ писмото си отъ Варна на 15 декемврий 1927 год., винаги дълбоко

 

3

 

 

съмъ се разчувствувалъ и не мога да забравя безграничната пожертвувателность и будното народно чувство за борческа отзивчивость на Бунаръ-хисарци, Колибчани, Урумбеглийци и Курудерци, за награда на което наследиха само тежки изпития". Удивлението ни трѣбва да бѫде още по-голѣмо днесъ, поради обстоятелството, че тѣ бѣха предъ вратата на Босфора, всрѣдъ едно турско-гръцко мнозинство и второ, че готовностьта имъ да се борятъ за освобождението си отъ турцитѣ, жертвувайки всичко мило и драго, се прояви въпрѣки голѣмото гръцко влияние между тѣхъ, въпрѣки дори че нѣкои села бѣха изцѣло гъркомански.

 

Ще се възрази, може би, че изнасянето на тия материяли днесъ не е нуждно, понеже родината ни е пепелище, а синоветѣ ѝ — прокудени бѣжанци. Общитѣ работи не се ценятъ по постигнатитѣ реални успѣхи, а по силата на духа и способностьта на народа за героически подвизи. Въ македоно-одринското освободително движениесе проявиха много народни добродетели. Много хора се проявиха съ желѣзни характери и безпримѣренъ патриотизъмъ; проявиха се като истински герои, каквито у насъ се срѣщатъ по-рѣдко и затова заслужаватъ особна почить. Дългъ е прочее да се изнесатъ подвизитѣ имъ, да се събере поне частица отъ безбройнитѣ материали на тая героична борба, колкото и да е трудно събирането имъ, защото само така ще се създаде единъ вѣченъ паметникъ на покойнитѣ и живи още дейци отъ онова време, паметникъ за поука на геройства, самоотверженость и себеотрицание, паметникъ за вѣра въ онова, което може да направи единъ малъкъ поробенъ народъ, когато въ него заговори копнежътъ за свободенъ животъ. Заедно съ това ще се ободрятъ и живитѣ още дейци, мнозина отъ които сѫ се скрили отъ свѣта, сякашъ се чувствуватъ виновни предъ поколѣнието, за което водиха борба, безъ да му оставятъ нѣкакви реални постижения.

 

4

 

 

Изнасянитѣ материяли за Б.-Хисарско даватъ обща представа за борбата въ него отъ начало до край. Ако бѣха живи и главнитѣ му нелегални рѫководители — Шишмановъ, Калканджиевъ и Ст. Петровъ, — сигурно картината щѣше да бѫде по-пълна. Ето защо настоящитѣ спомени сѫ само основа, което ще се допълва съ нови данни отъ очевидци, или по записки на починали вече дейци.

 

Дължа да изтъкна, че повечето отъ разказвачитѣ ми се нуждаеха отъ помощь за точенъ и правиленъ изразъ. Азъ не само ги разпитвахъ, но имъ помагахъ за да върви изложението гладко и хронологически последователно. При тая трудна, но благодарна работа, удиви ме паметьта на Д. Ташевъ, както и неговата скромность и въздържаность въ разказа по отношение на себе си, въпрѣки че той е единствениятъ виденъ, нелегаленъ мѣстенъ деецъ, който за дѣлото изгуби младинитѣ си и днесъ, отъ чорбаджийски синъ, е последенъ беднякъ.

 

Д. Ташевъ си държалъ шифровани бележки, като нелегаленъ, ала ги изгубилъ презъ изселването ни отъ Източна Тракия въ 1913 год. Такива бележки ималъ и вториятъ легаленъ рѫководитель на Б.-Хисарско — Ан. Сп. Разбойниковъ, — които изгорѣли въ 1913 год. при опожаряването на родния му Свиленградъ отъ турцитѣ. Поради това нещастие, той почналъ да пише споменитѣ си презъ 1917/1918 год., като старши на единъ постъ въ Кулели-Бургасъ; отъ тѣхъ азъ извлѣкохъ потрѣбнитѣ материяли само относно Б.-Хисарско, които допълнихъ съ искани отъ него още данни и съ разговореното помежду ни на 29 августъ 1926 год. по морския пѫть Созополъ—Бургасъ.

 

Твърде много ме облекчи съ материялитѣ си Хр. Настевъ. Той ми ги изпрати добре изложени. Азъ ги поизправихъ само по отношение нѣкои изрази, имена и дати, на което самъ той ми даде право; освенъ това,

 

5

 

 

комбинирахъ кратката му автобиография съ описанието на дейностьта му въ Бунаръ-Хисарско.

 

За селата на района посочвамъ въ изложението разпитанитѣ лица, все дейци въ роднитѣ си мѣста. Споменитѣ имъ предавамъ въ комбинирано отъ мене изложение, като отбелязвамъ съ подчертани букви, кое и кой ми разказа.

 

Бургасъ, априлъ, 1928 год.

 

И. П. О.

 

[Next]

[Back to Index]