Бележки върху странджанските коледни песни
Йосиф Мороз
 

През нощта срещу 25 декември в Странджа, както и в останалата част на страната, група момци ходят от къща на къща и пеят подходящи за случая песни, наречени „коледа”. Тази дума в един или друг вариант се среща във всички славянски езици, както и в румънския, унгарския и албанския език. Смята се, че тя произлиза от латинската дума calendae (названието на първите десет дена на месеца) и в посочените езици е названието на един от зимните народни празнични обреди. Коледуването в Странджа е сходно с обичая в останалите краища на България, но една от особеностите му тук е почти пълното отсъствие на маскирани персонажи, на специална дреха и употребата на минимум украшения.

Обикновено обредът е ръководен от опитен, неведнъж участвувал в коледуването и единствен сред коледарите женен мъж, който най-често се нарича „станеник”. В неговия дом 20—30 дни преди Коледа се събират, за да разучават песни, момците, които ще коледуват за първи път. Станеникът се ползува с неоспорима власт сред тях. Неговата роля при извършването на обреда варира. В едни случаи, особено в големите села, той разпределя дружините (кудите) от коледари по махалите, но сам остава вкъщи в очакване те да донесат даровете. Възможно е това да е по-древният вариант на поведение на станеника. Той строго следи да не се пресичат пътищата на кудите и всеки годеник да се падне да коледува при своята годеница. В други, по-чести случаи всяка дружина има свой станеник, но и той понякога остава в сянка, докато благословията към стопанина произнася друг коледар, наречен „поп” (с. Бояново).

Тематиката на коледните песни е доста разнообразна, но обединяващите мотиви са пожеланията за плодородие на земята и добитъка, за здраве и благополучие на хората вкъщи. Наред с това неизменни в коледните песни са и възхвалата на готвещите се за брак млади моми и момци, и пожеланието за богатство в бъдещия семеен живот. Годениците, при които са разпределени да дойдат куди именно със „своя” годеник коледар, приготвят колкото се може по-красив „вит, превит кравай” и го връчват тържествено на коледарите. В отго-

125

вор последните произнасят благословията или, както често я наричат в Странджа, „молитвата”. В нея се разкрива до голяма степен символиката на коледуването, древният статут на коледарските дружини и семантиката на самия празник Коледа. Тъй като коледната благословия е била предмет на нееднократен анализ в българската наука, ще се спрем само на някои нейни аспекти.

В основата на древното празнуване на Коледата, или Рождество Христово, лежи древният езически празник на зимното слънцестоене. Раждането на новото слънце се отбелязва с трапеза, която по мнение на учените е поминална, т. е. това е угощение на духовете на прадедите с цел да се измоли тяхната благословия за здраве и богатство на живите. В песента, с която коледарите се обръщат към стопанина, се съобщава, че те са дошли отдалече: „...Сме пъти пътували, кални друми калували, черкез калпаци променили, смином китки поросили, бърза коня потропали, бели димни сваляли, жълти чизми окаляли, доде идем до нашия брат, станеник доменик; ний го мислим, че ще заварим сън спаних, но не го заварихме сън спаних, а го заварихме на божа велика трапеза” (с. Гранитово, Ямболско).

Коледарите пристигат на приготвена трапеза, искат да знаят готов ли е стопанинът да ги посрещне, да им засвидетелствува уважение, да ги сложи на почетни места и да им поднесе дарове. В дадения случай те се явяват посредници между света на живите и света на мъртвите. Даровете, които те искат, не са просто подношения, а помен за духовете на прадедите и жертва на духовете на плодородието, която ще се върне многократно при стопанина като плодородие и здраве. За това пряко се говори в благословията „той нас дари, бог него дари” (с. Пчеля).

С християнизацията на този празник мотивът на поминалната трапеза и ролята на стопанина като контактуващо звено, глава на семейството, на рода, на жреца, избледняват и тези функции преминават върху светците и Богородица. Вече те разпределят даровете на стопанина, синовете, дъщерите, добитъка, нивите и пр. По този начин се разкрива, че благословията към стопанина (по-рядко стопанката) е една квинтесенция на вербалната магия на този празник. Тук проличава неговото основно предназначение (да се даде жертва на духовете, влияещи на плодородието, чрез техните посредници — коледарите) и смисълът на коледарската магия (пожелание за придобивки в стопанството).

Съставът на кудата придава на Коледата елементи на възрастова инициация. Дружината се състои от неженени момци, на които предстои брак може би през идващата година. Чувал съм от участници в подобни куди, че всеки момък от селото трябва да премине през тях. Този. който не го е сторил, се ползува с лоша слава и не всяка мома

126

се съгласява да го вземе. В този аспект коледуването на момците е функционално близко с лазаруването на момите, които също смятат за задължително да участвуват в обреда. При тези възрастови инициации младежта под ръководството на авторитетни познавачи на старите традиции и обичаи се готви за новото си социално положение — за семеен живот. Оттук става ясно и защо се изисква строго подчинение на станеника, временна откъснатост от семейството (никой от момците не коледува в собствената къща), спазването на редица забрани по време на обреда и военизираният характер на дружините, изразяващ се в сериозни боеве между две срещнали се куди. Във връзка с възрастовата инициация са и мотивите, най-често срещани в коледните песни — прослава на силата на юнака и красотата на момата.

В благословията понякога се съдържа един елемент, който илюстрира архаичните обреди за стимулиране на плодородието. Коледарите пожелават на момъка да порасне, да вземе кривак и меден кавал, да отиде на мястото, където се събират млади жени, и да им посвири. В песента се пее, че тогава жените захвърлят своите занимания и „тропват ситно хорце”. На упреците на своите родители, че са закъснели вкъщи, те отговарят: „Ой та тебе, старо мале, не ми се карай, че не знаеш, че по ваши младини какво сте правили, какво сте стрували с наши стари бащи”. Може да се предположи, че в архиетипа на този обичай са древните стимулационни женски танци на полето, където ръководещ е мъжът, въплътил в едно лице и музикант, и жрец, и воин (кривак-жезъл), и участник в coitus поне с една от присъствуващите.

Да разгледаме коледните песни и от гледна точка на адресанта — мома, момък, хора с различни професии и занимания, — за да се опитаме да открием и диференцираме едни или други особености на песните, както и ролята и степента на участие на християнските светци, и как в тяхната иконография са отразени езическите представи за свръхестествените сили в природата.

В песните към жените в къщата коледните пожелания са контаминирани в единно цяло, символизиращо растежа, оплодяването и зрелостта на обкръжаващата природа и неразривно свързаното с това физиологично развитие на жената — момиченце, мома, годеница, раждаща и зряла жена. В коледарските песни тази еволюция е доста очевидна. Когато в семейството има девойки от различна възраст, коледарите пеят песни, до известна степен повтарящи едни и същи мотиви и пожелания за всяка една от тях. Но най-открито пожеланието за брак и раждаемост се отправя към момите, встъпващи вече в брачна възраст.

Най-често в песните за втората мома се пее за два гълъба, долетели в нейната градинка. Тя ги гони, но те отговарят, че не са два гълъ-

127

ба, а два свата и че се интересуват кога родителите й ще я омъжват. В отговор момата се оплаква, че те искат да го сторят, но че тя не желае, защото

Пак я съм си още малка,
още малка и глупава,
хоро съм ненаиграла,
песни съм ненапяла,
свирка съм се ненаслушала.

та си искам да походя,
да напреда, да исткая,
да исткая теньки дари,
теньки дари копринени.

Чеизът е предмет на особени грижи в подготовката на бъдещата невеста. В песните често се подчертава ролята на копринената риза със „сипан ръкав”. В някои от песните момата получава подобна риза от Богородица в знак на благодарност, че е бавила младенеца Христос. Ефектът на ризата е такъв, че овчарите забравят за стадата си, земеделците захвърлят ралата, а бакалите смесват чашите.

И така, младата девойка отказва да се омъжи, защото преди всичко не е дошло времето за нейното моминство, не са изпълнени обредите, необходими за прехода й в ново социално положение, и не е готов чеизът — предметът на гордост и грижи на девойката.

В коледарските песни за годеница или мома най-често се изказва възхищение от нейната красота, умение, ловкост, вярност, хитрост, твърдост и ум: „Лицето й се белееше, като пряспа дваж навято, очите й се черняха, като угар на три рала, косата й се люлееше, като елха на планина, на здраве ти, хубава Вивдо”.

Красотата на момата, разцъфтялата й младост и очакваният брак се сравняват с животворното слънце и не случайно в песните хубавата мома вика Слънцето да се „надгряват”. Слънцето я моли да се прибере вкъщи, защото не може да има две слънца, иначе всичко ще увехне и изгори. Съревнованието, умението да се покаже ловкост и сръчност, т. е. готовността на момите да поемат нелеките грижи на омъжените жени, са характерни мотиви в българските песни, особено в обредите, посветени на жизнения цикъл на земеделеца и скотовъдеца. Може да се предположи, че те отразяват наличието на древни брачни състезания между жениха и невестата. В случай на нейна победа женихът

128

бивал осмиван и отхвърлян. В коледните песни се срещат и сюжети, в които момата надлъгва овчаря или земеделеца, избягва от момъка, надсмива се над него и спечелва облога. И все пак основният мотив в коледарските песни към мома си остава възпяването на вярната любима на юнака, готова на всичко заради него. В една песен от с. Кирилово, Ямболско, нито майката, нито бащата могат да освободят от тъмницата сина си. Само неговото либе го сторва:

Да го зачу неговото либе,
па заложи девет града,
девет града все по хиляда,
отърва си Дан войвода
от тъмница Дрянополска.

Семантично близък е и сюжетът за спящия непробуден сън юнак, когото може да събуди също само либето (с. Гранитово).

Образът на момата в коледарските песни е най-ярък, колоритен и възвишен. Тя е сравнявана със силите на природата, а красотата й, ловкостта, умението, а понякога и силата показват неразривната й връзка с обкръжаващия човека свят, единството на човека и природата.

В песните на коледарите за момъка се открояват отчетливо два семантични блока, където основни са възхвалата на неговата сила, доблест и сръчност, показани често в съревнование или ловни сцени, в които обект на преследването са мома или елен. Най-ярък е мотивът за състезаване на юнака със Слънцето. Юнакът се хвали с коня си и обещава да надпревари Слънцето. Залог в облога са самият кон на юнака и сестрата на слънцето. Както животворната сила на момата побеждава Слънцето, така и юнакът на своя кон го преварва и взема за жена неговата сестра — по този начин се подчертава идеята за животворящото начало въобще. Тук трябва да се има предвид, че в много митологични системи конят се явява атрибут на слънчевото божество, а понякога и неговото въплъщение. Еволюционната последователност на слънцето, коня и юнака показва семантично близки хипостази на слънчевото божество.

Силата на момъка се показва в борбата му с юда, мечка или змей. Тази борба е дълбоко символична. Юдата самовила или самодивата в българската народна демонология е духът на плодородието, въплътен в образа на необикновено силни и могъщи жени или прекрасни девойки, въоръжени с лъкове и стрели и яздещи на крилати елени, които са запрегнати със змии. С еволюцията на образа с времето някои техни хипостази избледняват и изчезват, особено тази на Великата богиня, а след това на жрица, шаманка и могъща покровителка.

129

Самодивата запазва отделни черти на божество на природата, надарено с огромна сила. В средновековния епос вече юнакът побеждава самодивата, убива я или я кара да му служи. Това е особено ясно изразено в цикъла за Крали Марко. В същото време трябва да се подчертае, че не винаги юнакът е победител. Понякога и самодивата го поваля на земята със своята стрела. Затова победата над нея е равнозначна на победа над чудовище или зъл дух, вредящ на хората, заключващ изворите. От очите на убитата самовила се образуват три езера, косите й стават на ливада или гора и изтичат три реки: първата от бяло мляко за овчарите; втората — от златно жито за земеделците; и третата — руйно вино за лозарите. Трите течащи реки символизират оживяването на природата, освобождението на изворите на живота от влиянието на злия дух и едновременно показват семантичната връзка на самовилата с природата.

Подобен мотив се среща и в други коледни песни, където вместо самодивата битуват такива митологични същества като сур-еленът, змеят и ламята:

Че си извади сив боздуган,
настигна сур-елена
насред село, на чешмата.
Удари го във челото,
на челото промеж вежди,
текли са до три реки.
Първа река — жълто жито,
втора река — бяло мляко,
трета река — руйно вино.
Провикна се добър юнак:
— Хайде, жито, по чифчии!
Хайде, мляко, по овчари!
Хайде, вино, по лозари!

Момъкът побеждава и в борбата с мечката. В песните мечката често е огромно и страшно животно, „мечка-стръвница”, а юнакът, който се бори с тях, бил наричан затова „боримечка”. В народните поверия е запазена представата, че мечката е превърнат в животно човек. Този широко разпространен култ към мечката като тотемно животно е характерен и за южните славяни. Мотивът на мечката в коледните песни разкрива още един интересен техен аспект, защото това е отглас на древния култ към мечката в родовото общество.

Друг общ мотив между коледните и юнашките песни е обсадата на някакъв град от юнака и искането на откуп. На юнака му предлагат най-различни дарове, но единственият, който го удовлетворява, е най-

130

красивата мома. В тази песен още веднъж се разкрива основната идея на Коледата — урожай и брак.

Понякога момъкът си взема насила жена, заплашвайки с унищожаването на добивите на семейството й, както в една песен от Елхово:

Твоята майка и татко
не те дават за мене...
Разлюти се добър юнак,
изважда тънка сабя френгия,
развъртя той надясно,
пръсна снопите.

Мотивът за юнака ловец най-често на елен (кошута) е семантически сложен. Двойки от преследващо и преследвано животно, като сокол и лястовица или патица, старинни символи на брачната двойка в сватбените Обреди на много народи, се срещат и в странджанските коледни песни. В песента от с. Кирилово образът на девойката елен се мултиплицира в троен образ:

Аз ги сека, сабя не сече,
то не било три елена...
най е било три девойки.

А най-ясно целта на преследването се опоетизира в сюжета от с. Изгрев:

Че я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
че я метна на коня си.

Мотивът за брака се долавя и в песните, където момъкът догонва елена и го убива с помощта на момите, белещи на реката платно. Той се оженва за тази, за която не остава парче месо при подялбата на убития елен.

Последният мотив ни насочва към запазените в коледните песни елементи на древното обредно изяждане на тялото на тотемния прадед. Както вече посочихме, на Бъдни вечер се слага поминална трапеза, посветена на духовете на прадедите. Именно за коледарите, дошли „оттам”, се приготвя трапеза от Вълшебния елен — Златни рога, който наред с кравая е най-приемливата жертва на духовете на прадедите и на плодородието:

131

Разсече го на два трупа,
преметна го тъй на коня,
занесе го у дома си,
направи си добра гозба,
нагости си добри гости,
добри гости коледари,
наздраве ти, добър юнак.
(с. Бояново, Ямболско)

Светостта на елена, неговите необикновени качества, подчертани по някакъв начин — размер, цвят, златни рога и т. н., — всичко това се означава с епитета „сур”, т. е. вълшебен, съдбовен. Затова в коледните песни в образа на елен се явяват моми, самодиви и светци.

В коледните песни, посветени на овчарите, най-често се среща темата за различни приключения и вълшебни превращения. Трудът на пастира в сравнение с труда на земеделеца е подложен в по-голяма степен на различни случайности. Дългото откъсване от семейство и съседи и липсата на културни контакти налага свой отпечатък върху начина, по който овчарите възприемат окръжаващата ги природа. В техните представи тя е населена със свръхестествени същества, които или помагат, или пакостят. Затова именно в коледарските песни, посветени на овчари, се срещат самовили или юди, с които той общува или се бори. В песните от Странджанския край е популярен мотивът за похищение на стадото или на самия овчар от юдата по време на съня му. Като се събужда и вижда станалото, засвирва с кавала си и ваклият му овен довежда стадото обратно през Дунава.

В песните за земеделци няма специални пожелания и тематиката им е сходна с благословията за стопанина на къщата или овчаря. Може би само по-силен е акцентът на пожеланията за голямо плодородие и пълни с жито хамбари, за изобилие и богатство в дома.

Съществено се отличава от останалите песни обръщението на ко-ледарите към грамотните хора в селото, и преди всичко към учителя и писаря. В една песен се пее за виещ се над Цариград сокол. Цар Константин заповядва да уловят птицата, но тя сама кацва на коляното му и му дава от дясно крило „бело книже, черно писмо”. Триста граматици не са в състояние да го разгадаят, единствен поп Никола успява да прочете пророчеството за царя:

Тебе ти се царство свърши,
тебе царство, мене попство.

Друга песен разкрива причината за падането на царството на

132

Константин. Бог му се е разсърдил, защото

със коня ходи на църквата,
с остра сабя комка зема,
с маждрака си — литургията.

В друг вариант срещаме известния сюжет за двете риби и царя, който казва:

Двете се риби в огън пекат,
кога хрипнат от огъня,
ще се свърши мое царство.

Константин едва завършва фразата, и прокобата се изпълва.

Така в песните, посветени на грамотните хора от селото, се подчертава особена, сакрална и съдбовна роля на писмото като божествено провидение. Соколът или гълъбът като божи посланници са семантично близки на граматиците, които прочитат писмото. По този начин коледарите разкриват предопределеността на тези хора за обществото. Преплитането на действителните и легендарни исторически събития в коледните песни подчертават ерудицията и авторитета на грамотните в селото.

Интересно е да се проследи как езическите вярвания са намерили отражение в образите на светците в странджанските коледни песни. В празника на Коледа, наречен от християнската църква Рождество Христово, бог, Богородица и светците седят на трапезата, пият вино (при това доста неумерено), гневят се на неподчинението или заспиват на масата. Зад тези битови подробности обаче се крие много по-дълбок смисъл. Св. Николай задрямва на Ивановден, едва не изпускайки от ръцете си чашата с вино, защото през това време спасява три кораба от буря. Не ни ли напомня това за древния образ на жреца шаман, чиято душа (дух) временно се разделя с тялото, за да посредничи между хората и божествата? Още по-откровено езическата основа изпъква в песента, в която св. Богородица търси кръстник за Христос, след като св. Николай и св. Василий се отказват, защото

Бога тежи като злато,
още пари като огън.

В друг вариант на цитираната песен тежестта на бога е сравнена с тежестта на мрамор и краят завършва с кръщаването му от св. Йоан. Християнският сюжет тук вероятно се е наслоил върху древната езическа представа за раждащия се бог на природата (слънце, огън, буря),

133

тялото на когото може да се изстуди само в хладна вода. Освен това в песента са запазени отгласи от борбата между езичеството и християнството, тъй като и двамата светии последователно не са могли да покръстят Христос и това се удава само на Йоан. Св. Богородица устройва угощение по този случай, което се мени в различните варианти на песента от мряна риба, сама изхвърлила се на брега, до агне, както в песента от с. Кирилово:

Седнали се, коладе ле, братя
св. Петър и св. Димитър
да си ядат шарено агне.
Слуга им бе божа майка,
като им сложи, па им речи:
— Ой ви вази, двама братя,
като ядете и пиете,
я викнете една песен.

Понякога тя самата пее, поканена от пируващите светци:

Ела, ела, божа майка, да те черпим
чаша вино, вино мера.
Изпила се, подпила се
и викнала, та запяла.

За застъпника на земеделци и овчари св. Георги се обещава „шарено агне, що сукало девет майки”, за да осигури плодородие.

Така в иконографията и поведението на християнските персонажи откриваме чертите на стари езически богове, които чрез неумерено пиршество знаменуват нова плодоносна година и празнуват зараждащото се слънце.

След анализа на отделните елементи и аспекти на коледния празник — ритуал, участници, песни — ще се опитаме да синтезираме същността му.

Коледата е старинен езически празник на зимното „обръщане” на слънцето — началото на новата аграрна година. Коледната трапеза е в чест на духовете на прадедите и на присъствуващите на нея коледари, които могат да се разглеждат като посредници между света на духовете и света на живите. Коледарската дружина е организирана и обучена група юноши, стъпили в брачна възраст, с елементи на древния обред на инициация, т. е. на прехода и посвещаването в ново социално положение. В коледните песни, които се пеят на момата, се подчертава нейната неразривна връзка с окръжаващата раждаща природа. В песните, посветени на момъка, той също се асоциира с приро-

134

дата, но този път с оплодотворяващото й начало. В песните, отправени към грамотните хора, се подчертава тяхната мъдрост и знание и с историческите събития се смесват легендарни или фантастични образи. Най-интересното е, че в дадения случай се срещаме със симбиоза на два типа народни песни: коледната и историческата,като се използува сполучливо мотивът за сакралното значение на писмото, известен от неколедни песни и вярвания. В образите на светците от коледарските песни прозират ясно черти на езически богове, покровители на природата и хората. Въпреки диференциацията на песните те са обединени от общия смисъл на Коледата като древен езически празник. Обредите, отразени в странджанските коледни песни, са свързани с празника на възраждащото се слънце и възраждащите се надежди на хората за нов урожай, здраве и благополучие в семейството.
 

Литература

1. П. Динеков. Български фолклор, ч. 1, С., 1959.

2. Т. Ив. Живков. Българска коледна благословия, ИЕИМ, ХУ, 1974.

3. Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи, СБНУ, кн. 28, 1914.

4. Й. Мороз. Еленът в българския фолклор и вярвания, Български фолклор, 1981, кн. 3.

5. Странджански фолклор, СБНУ, кн. 57, 1983.

6. В. Чичеров. Зимний период русского земледельческого календаря, XVJ — XIX вв., ТИЭ, М., кн. 40, 1957.

Освен това материалите на информаторите от селата:
Черноморец, Извор, Зидарово — Бургаско;
Бояново, Гранитово, Маломирово, Лесово, Кирилово, Пчела — Ямболско,
гр. Елхово — Ямболско. Дипломна работа на Н. Ников.

[Previous] [Next]
[Back to Index]